За емиграцията и различните възгледи, последващи или не от нея

Това последното е много вярно. Може да отнеме доста време докато опознаеш общетсвото, в което живееш. И не само като брой години, а и като степен на интерс/ангажираност в различни сфери/дейности/събития и т.н. от живота на това общество. Не използвам думата “интеграция” нарочно, защото тя се свръзва обикновено с мигранти или малцинства само. Докато това, за което говря е нещо, което съвсем спокойно касае и местните. Защото дори и да си роден в съответната страна, пак можеш да си живееш в своя си бъбъл, а познанията ти за обществото да са ограничени и да ти ги се губят разни неща.

После, дори и като местен, ангажиран и с поглед върху обществото като цяло, да сравняваш със страна, в  която си живял за кратко (и без да знаеш езика дори, примерно) или даже не си живял, а просто познаваш нейни представители, не е особено адекватно. Много мнения съм чела, включително в тази тема, които се аргументират с “пък аз познавам х на брой австрийци/канадци и т.н”. Хубаво, ама това не е достатъчно, за да имаш самочувствие, че познаваш австрийското или кандското общество.

И, другото го има, де. Като се откъснеш от едно общество, не винаги можеш да следиш как се развива или поне някои детайли от него, при което впечатления от миналото, особено от години назад, които имаш, може вече да не са съвсем адекватни.

Ако не е станало ясно, моето подчертаване на София беше в отговор на Джени, която писа, че е от центъра на София и явно там е виждала негативите, които изтъква. Т.е. на същото място, на което аз явно виждам друго.

10+ години мисля, че са достатъчни да опознаеш достатъчно. А някои имат достатъчно наблюдения и без да живеем постоянно. Примерно, с близки роднини и постоянно често пребиваване на определено място (да речем 1-2 месеца в годината всяка година в продължение на 20-30-40-50 г.).
Въпросът е да оценяваш безпристрастно и плюсовете, и минусите, а не само да гледаш емоционално.

Ако имаш семейство с деца, работа и някакви имущества , то няма начин да не влезнеш в почти всякакви сфери на живота където се намираш. А и ако живееш 20 години някъде , то е равно на колкото си живял и преди да отидеш там ... т.е. не виждам какво точно не си довидял. Може би социалната страна, ако не си стигал до пенсия или безработица.
ierldan това с двете врати не е изобщо етнос, по-сноро е комплексарщина. Аз с хора с такива подмятания много бих се замислила как да контактувам. Не се знае какво говорят зад гурба ми и към коя страна ме приписват ... все пак.

Bella, става въпрос за израз, навлязъл във всекидневната реч, за дефиниция на човек, който не е от “големия” град. Ама тази дефиниция е дори придобила леко култов оттенък, не е вече uncool. А иначе, въобще не се притеснявам от какво говори някой зад гърба ми, защото самоиронията е почти национална характеристика където живея, нещо което би ми се искало и в България да е така.

ФР, не виждам някаква голяма работа в това, хората да се гордеят, че са столичани. Всеки си избира с какво да се гордее. Чека е писала по-горе цитирам я, че и 50г да живееш в чужбина, зависи от : “ и като степен на интерс/ангажираност в различни сфери/дейности/събития и т.н. от живота на това общество.” Не знам какво друго по-добро да добавя. И не са само българите, масово хора си живеят в “балончетата” на средата - аз намирам общуването с хора от различни националности, възрасти, дори и от други социални слоеве интересно ( понякога 🙂).

Ierldan,
засичам ти постовете и са ми любопитни отдавна. Но не знам в коя чужбина си.
Едно ще ти кажа. Немалка част от българските "емигранти" са задръстени и с провинциално мислене (не всички, разбира се). И също има страшни космополити на духа сред хора, които никога не са излизали от България за повече от екскурзия (и те съвсем не са всички).
Както и Кант не е напускал родния си Кьонингсберг, а е последният велик философ на Просвещението. Карл Май пише най-касовите индиански романи, без да е стъпил в САЩ.
А пък да не ти казвам сред чужденците от западния свят, заселили се по бизнес, любов или след пенсия в България, какви уникални "балкански субекти" има.
Та генерализациите са трудни, дори погрешни.  
Но все пак. Темата е интересна с личния опит.

Хм, параход, и на мен си ми любопитна, но много рядко те засичам.

Съгласна съм, че има всякакви хора и сред емигрантите. Аз например съм си провинциалистка - родена и израстнала. Но точно тази, дълбоката, задръстена провинция (твой избор на думи) на две граници, (едните ми баба и дядо са етнически преселници и говореха езика на съседната държава), а да посетя другите, трябваше да преминавам граничен пункт и майка ми да си показва личните документи, защото всичко живо бягаше през тази граница). Та точно тук, на мойта единствено и завинаги любима част на България, ми стана ясно, че светът наистина е много голям.

Имам близка полякиня със смесен брак в Берлин. По образование е адвокат, но с години доучаваше на немски, тя ми разказваше, колко важен е изборът на най-точната дума, когато описваш в правото. Езикът на мен ми е интересен, защото неизменно внася пристрастност - маргинални групи, задръстено провинциално мислене. Безпристрастността е немислима концепция, защото каквото и мнение да изказваме, то ще е оцветена с нашите общи възгледи. Затова харесвам студените спорове, с хора които поне се опитват, доколкото могат да бъдат безпристрастни.

Да, пиша основно в Туризъм. Аз също произхождам от провинцията, а в термина влагам другото му значение, а не това, с което хората обикновено се обиждат по улиците на София

Светът е голям, но мен не спира чат-пат да ме поразява колко еднакви могат да бъдат хората в някои неща въпреки различен бекграунд.

Прочетох различни и не до там , гледни точки.
Виждам , че се коментират народопсихологии .Едни  на база на посещения, други на база на някакъв период прекаран в друга  държава.
За да обобщава трябва да се анализира  дадена статистическа извадка, но дали тя може да бъде смятанаа  за "предтавителна"е тема на деуг разговор .
Едно е да забелижиш различното в  чуждата народопсихолигия, друго  да я опознаеш, трето да я разбереш и четвърто да се идентифицираш с нея.Последното не означава  да си на фаза  "мислиш на езика на страната в която  живеш" , нито " да вървиш с 5 реплики  напред в разговора, това е лесно.Трудното е да изключиш  изцяло "българското" от себе си.Лично аз не искам да  го правя.
Всички се променяме кой съзнателно, кой подсъзнателно, къде към по добре, къде не съвсем.
Дали, ако бях останала в България , бих променила начина си на мислене в същата посока в която това  се е случило живеейки инизвън България.Бих могла само да гадая.Моето "у дома" е "тук", а България, за съжаление вече  е " там."
Това , което знам, че хората заживели в чужбина  на осъзната възраст, тоест  след 18 , правят своите осъзнати избори за  нещатата , които ще "запазят" от  своята  и  за нещатата които ще "вземат" от чуждата култура.В крайна сметка не  си нито риба, нито рак. Тоест не си като българите  България, нито като чужденците сред които живееш.За децата родени навън е различно.Те "вдишват" неосъзнато  манталитета , Няма как да живеят в своята си капсула.Все пак ходят на ясла, градина , училище или унивеситет и общуват с хората. .С госпожицата сме се разбрали, у дома е "българка"  и ще се държи като такава.Навън както прецени.
През  времето което не живея в България полколението, което бяха деца, вече възпитават  своите деца и  вероярно имам "остаряла" представа за "българско", а може и да съм загубила ясна предства, но това която видях това лято,  не е онова, което оставих преди години.
Владеенето на чуждия език  в детайли, би помогнало да  се разберат   по добре нюансите на  чуждата народопсихологията. Ако си на ниво да " разбирам" и "да ме разбират",със сигурност ще   се пропусне детайла, а в него е раковничето.

Малко ме е срам като мъж да си го призная, но съм бил пред плачене само напускайки родната София... и един град в чужбина, където прекарах почти 10 месеца по работа.

Не знам дали придобих местните възгледи, но някак там по-лесно създавах приятелства. И повече ходих по кръчми. Имах нещо като дежа вю там, все едно ми е познато.

Вие ако откриете такъв чужд град бихте ли се върнали?

Сега много ме тегли Атина и смятам да пробвам да живея и там. Последния път ми върнаха отказ в понеделник в 9 сутринта, а аз кандидатствах в неделя. Хем ме тегли неистово, хем не искат да работя там хаха.

Докато на първото място шефовете ми определено бяха по-добри от всеки роден шеф, който съм имал. Никой не ми се е подиграл за произхода освен едно надуто франсе, но от местните никой. Но не го оцених онова място и приятелите там, заради носталгия по семейството ми. Сега пък имам носталгия по там...бях като във филм, имаше и драма, но и много приятели, купони, любов...повече от колкото в София. Май и да не се разбирате кръвта тегли доста назад. Пошегувах се с нашите, че ако бяха емигрирали с мен като дете там нямаше какво да ми липсва от България, освен природата, а и тя е на 50-60 минути път със самолет. Но не знам дали ще съумея да науча унгарски. То и гръцки няма да мога, но там уж всички знаели и английски.

Толкова кратък период не би могъл да бъде наречен емиграция.10 месеца си е само  "командировка" .

Така е, но е достатъчно дълго време да разбереш дали едно място ти импонира или не. За седмица-две не става. Без преувеличение за тези 10 месеца направих толкова неща, колкото за десетилетия в родната София. Толкова пътувания, срещи с хора и събития. Е, имаше и драма и роднините много ме теглиха. Затова и се върнах, в един момент идеализирах семейството ми и местата тук в София. Направих повече приятелства и контакти от колкото тук за години и по-лесно и бързо. Просто на някои места сякаш ти се отключва късмета и по-лесно ставаш симпатичен на хората ли, какво.

В други държави пък ми е било много по-трудно всичко от колкото в София и България (Англия, Франция и Холандия) или същото, но без роднинската подкрепа (Чехия).

Сякаш на някои места всичко става по-лесно, но пък имам жилище, роднини и отраснах тук. Още не мога да повярвам как на някои места, макар и чужди си по в свои води, но...

То не е е толкова страна срещу друга, а всеки град е различно място. Друг БГ град може да е повече моето място от София, но няма особен смисъл от собствено жилище в София да отида под наем в Бургас примерно с тамошните заплати без гаранция.

Иначе по темата вярно е, че човек по-лесно завързва контакти и приятелства с други чужденци, това ги обединява, а и ако не знаеш местния език не всеки има търпението постоянно да минава на английски в собствената си страна.

Всяка страна и дори област или град си имат своя енергия. Колкото хора, толкова и съдби, всеки има места, където има повече енергия, късмет и любов и такива, където по-трудно му спорят нещата. Затова и не уча никакви езици повече предварително. Да, хубаво е, но е гадно да научиш добре един език и да разбереш, че страните, в който се говори не са твоето и дори с местните едва ли не не се погаждате.

Тук сякаш някой си смени ника ...

Tomei, много свободно време имаш.
Идеализираш ги тия десет месеца, дето толкова неща си бил направил...

Твоето даже не е емигрантство, а някакво странстване (търсене, неудовлетворение) и анализиране тука-там.

Bella, остави ника, ти обърка темите - за болниците, чистотата, супербактериите като MRSA и легионела, спешната помощ писаха  в Да се върна ли в България.

Томей, имаше един младеж преди година в Имотния форум и той пишеше така за Будапеща. Аз знам една бразилка, женена за унгарец, отиде в Будапеща и много и харесва. Те знам с унгарския само как се оправя.

А, значи все пак за ника съм права. Темите наистина съм объркала. Сега ще го преместя.