За емиграцията и различните възгледи, последващи или не от нея

Смъртността в България не е свързана с липсата на ваксини, а е повлияна от 2 основни неща:
1. Начинът на живот, при който хората се събират в големи компании, на работните места не смеят да ползват или не им позволяват болнични и ходят болни и подобни.
2. Лошото състояние на здравната ни система, която допусна по-малките населени места да нямат болници, а специализираните отделения да са само в окръжните градове, т.нар. направления, за които се чака със седмици от хората без възможност за частно здравеопазване и т.н.
Бяхме на второ място след Перу, не на първо.

Допълвам за приятелите. Едната ми най-близка приятелка е българка, която излиза в чужбина само за някоя почивка на море в Гърция или Турция и или на кратка екскурзия до някъде. Другата е датчанка, която е живяла на различни места и постоянно пътува и общува с различни хора, а съпругът й е чужденец и в момента живеят на трето и за двамата място.
Понякога ми е плашещо колко еднакви са като мислене, разбирания и възприятия. Личният ми извод е, че аз самата имам нужда от близки хора на определена вълна и няма значение откъде са, защото ми стават близки не с произхода, а със същността си.

Със сигурност влияе имиграцията и животът в чужбина на това какви хора сме. Може би не винаги ясно осъзнаваме как точно, нито можем адекватно да го анализираме. Аз след 20 години навън (по-голямата част от съзнателния ми живот) знам, че съм имигрант и винаги ще съм, нищо че отдавна се чувствам комфортно тук и Исландия е мястото, което наричам “у дома”. В същото време България също си е “моя”.

Дали виждам разлики межу обществото в България и Исландия като цяло? Да, виждам, фрапиращи. И, да, точно пандемията, примерно,  много ясно и отчетливо ги демонстрира. Дали защото исландското общество е малко, но тук хората са много по-сплотени и много по-склонни да загърбят различията си заради общи цели. Солидарност и благо за обществото не са мръсни думи. Тук я няма и сянката на комунизма, за ралика от България, където заради миналото някои толкова много искат да се разграничат от всякакви идеи за “общото”, че се тласкат в другата крайност. Доверието в институциите също е много по-голямо, за ралика от България. От гледна точка на приемане на различните, ЛГБТ хората, примерно, исландското общество е много по-либерално, в България е доста по-консервативно. Има и още, но ще стане дълго.

Интересна тема, накара ме да се замисля. От 18 годишна съм в чужбина. Тя ме е научила на много неща и естествено ме е променила, но когато съм заминала  съм била много млада и възгледите ми за много неща тепърва са се формирали. Примерно научих се да не закъснявам. Много бързо научих, че тук не се гледа с добро око на наконтените жени и има обидна дума за тях, съответно престанах да се гримирам, освен едно червилце. Научих се, че в работата трябва да съм перфекционист. И се научих, че когато сготвиш, мъжът трябва да ти каже благодаря. Също така тук се гледа на домакинската работа като на работа на пълен работен ден и трудът на една жена (или мъж), която не работи и е домакиня, се уважава като всеки друг труд. В БГ това не е точно така. Изобщо, тук всеки труд се уважава. Можеш да отидеш с калните дрехи от строежа в общината, на лекар, в магазина. На никой не му прави впечатление.  Това само на прима виста ми хрумна. Има и много други разлики.
Като се замисля, наистина не познавам нито един човек тук, който вярва в езотерика. Със сигурност има и такива, но са малко.
Бях наскоро 2 месеца в БГ по повод болест на майка ми. Наивно чаках линейката да дойде веднага и да се заемат да й спасяват живота. За мен беше шок да видя, че не е така. Цялата епопея, която преживях със здравната система, за малко да ме срине.
Та от една страна хората навсякъде са еднакви, това е така. Но има и доста съществени разлики. Аз съм се опитала да взема за себе си най-доброто от всяка култура. И в никакъв случай не казвам, че едната е само добра, а другата само лоша.

Аз останах себе си. Дори станах повече себе си. Как ли пък не да спра да се гримираме и да променя стила си, за да стана като всички.

Да допълня само, че мъж, който готви, грижи се сам за децата, сади цветя или чисти банята, е обект за похвала, не подигравка. Много се гордея с ММ точно по тоя повод. (През локдауните той беше home-office вкъщи с 3 ученика, докато бях на работа.)
Не че няма такива мъже навсякъде, но са по-скоро изключение.

Имам усещането , че наблюденията за България на някои пишещи са основно от маргинални групи.

Аз съм от центъра на София, но София не е България.

Възгледите на всички хора за здравеопазването са, че трябва да е бързо и ефективно. Няма такива, които да искат да е бавно и безхаберно. Това, че се е забавила линейката за майка ти, за съжаление се случва и на други, но не е нещо, което в България харесваме или с което се гордеем. Така че щом става дума за възгледи - еднакви са, само дето при нас някои услуги са зле.  Надявам се това да се промени.

Кой мъж, чистещ банята и къде е обект за подигравка? Аз реално даже не знам кой чисти в другите домове банята, а честно казано, и не ме интересува. У нас чистим и двамата. Дами, малко изкривявате българската действителност, защото не я познавате. София не е България, а ти България познаваш ли?

Извинявайте, че реагирам малко нервно, но аз самата съм живяла (без няколко години) цял живот в България и пак не бих твърдяла, че знам манталитета на някакви хора в села и паланки или даже в малък град, та и да осъждам техния манталитет.

Интересно ми е използването на “кулинарен” жаргон като набиване на канчета и на чуждици като маргинална група. Второто на запад се свързва с групи с обикновено друг етнос например, която не е асимилирана в обществото. Презумцията в постовете по-горе е, че емигрантите са в маргинална среда защо? Маргинални в България ли? Или маргинални спрямо чуждата среда? В чужбина, за непривилигировани се използва disadvantaged, marginalised е направо група с много сериозни социални проблеми. Струва ми се че става въпрос за непривилировани, не за маргинали, ако искаш да си полит коректна.

Да, за хора, които не са привилегировани или по български са от “елитна” среда (която може да включва спектър от посланници, бизнес собственици, до висш ешалон, примерно потомствено политбюро или разни съдии, купуващи си имоти по 16000лв с минерални басеини). Т. е. Има неща, които виждаш само от твоята гледна точка ФР.

Последната българка, с която се запознах преди месец в чужбина, е софиянка. Емигрирала 2014, прибрала се 2019 и пак обратно. Твърдеше ми че след чужбина, българските мъже и остарелите им възгледи са й трудни за разбиране.

Ние също сме от центъра на София и не познавам семейство, в което мъжът да не участва наравно със жената в домакинството или да не поема той тежките неща, децата и т.н. Не познавам и някой, който да се подиграва, че мъж е равностоен партньор в семейството. Независимо дали са българи или чужденци.
Хората от т.нар. елитна среда в България, които познавам, не са потомствени такива, а са нормални хора, постигащи с работа всичко и под елитна среда нямам предвид "стари пари", а култура и образование. При наличие на последните в средата никой няма да се впечатлява, че мъжът не е простак, пиещ бира, пошляпващ жена си и пърдящ пред телевизора.

ierldan, първоначалната ти теза беше, че като емигрантка имаш повече общи възгледи с други емигрантки, отколкото с жени от България. Това е всъщност логично, защото емигранти, даже идващи от различни държави, може да имат еднакви проблеми с други емигранти, каквито хората в собствената си държава нямат.

Следващата теза беше, че ако възгледите на емигрантките не са еднакви, то едните са от привилегирована група. Това е даже още по-логично, поне за мен, особено ако вместо привилегирована група кажем - хора с различни възможности и от различни социални слоеве.
Имам една позната, която изцяло си издържаше дъщерята да учи в чужбина и момичето не е работило, тоест то е било наравно с колегите си - студенти, които са родени в съответната държава и са издържани изцяло от родителите си, докато учат.
Повечето обаче сред моите познати младежи са се самоиздържали до голяма степен, тоест не само са полагали изпити и са ходели на занятия, но и са работели на смени, така че да си плащат изцяло или частично и наемите, и таксите, и ежедневните разходи.
Така погледнато, едните с по-заможни родители и другите с по-посредствени доходи са били поставени в съвсем различна среда и донякъде това е формирало характера им.
Ако бяха останали в България и ако са примерно от Шумен и учат в София, ситуацията щеше да е същата: едните работят, за да учат, докато другите, местните, живеят у родителите си и само ходят на лекции, трети са изцяло издържани от родителите си, които им пращат пари от Шумен.

Не са привилегии, а различни възможности и много ясно, че формират донякъде възгледите, където и да си.

Uncommon, съгласна съм - ако тръгнеш да изолираш по принципа описан по-горе - т.е. по-заможни родители, следователно слагаш в група, която очакваш да реагира по-някакъв определен начин - примерно, да учат без да работят; друга, без родителска помощ - в която работят и учат и т.н. Да, на база подобност, спокойно може да ги съотнасяш на някои социални принципи и да предвиждаш как биха реагирали, независимо дали са от западна Европа или Азия или България. Мисля, че и натам върви светът като цяло. (Да имаме повече общо с хора от подобен социален слой, отколкото с хора по националност)

Но ние всички сме, това, което науката нарича черни кутии. Поемаме много от заобикалящата ни среда, но накрая, не по всичко си приличаме. Дори деца, израстнали в една и съща среда се различават. Понякога съществено. Това, което е трудно е да се изолира е ефектът на отделните елементи на средата - социологически, народопсихологически и т.н., за да се сложи определена стойност върху този ефект. И както има социологически ефект, така има и народопсихологически, мисля.

Как пък при 22 години живот в Германия не срещнах някой да каже Аз съм от центъра на Берлин/Хамбург/Мюнхен/Щутгард / ... дори им става странно на хората понякога на хората като попитам от къде са. Не се идентифицират с това.  Може да работят заедно от центъра на Брлин и от центъра на съседното село и това от къде са няма да е фактора , който ще определи съвместната работа, йерархията и пр.
И другоро е , че съм работила в голяма фирма , със седалище насред полето и на десерки км. от голям град и в неяа е имало и от центъра на Берлин и от източния и от западния имало е и от центъра на Цюрих и от къде ли не и какви ли не населени места и това не е било някаква особена характеристика за определяне на отношенията .
Така че , да , емиграцията има голяма роля в това да спреш да си мислиш че си нещо само защото си от центъра на незнам си какво си.

Всеки решава къде да си търси късмета-в България или някъде "навън". Уважавам избора на всички. На мен по-неприятно ми е отношението на тези, които остават в БГ. Не всички са такива, но ми прави впечатление например във ФБ на някоя новина, половината коментари са "тъй му се пада", някоя псувня или нещо негативно. Не знам защо са толкова озлобени хората, а под тия коментари ако случайно разберат, че не живееш в БГ се започва едно какъв родоотстъпник си бил и всякакви фантасмагории.

Bella, въпреки че и на мен ми е странно гордеенето със столичния статут, което е много широко разпространено сред софиянците, където живея също го има. Аз не подозирах за неговото съществуване, докато моя близка местна столичанка не ми разказа. Ми гледат си хората и тук с леко пренебрежение на “нестоличаните”, разбира се жаргонът е друг, базиран на стара дума, която се превеждала - влизащ през задната врата. Демек, на времето, “не гражданите” си ходели на гости влизайки през задния, слугински вход, за да не нанасят кал в къщата на важните особи. Сега уж имало леко смекчаване в употребата на думата, но някои хора се засягат все още.

Има много нюанси в чужбината, които отнемат много време да се забележат, а понякога остават скрити, за нас, не местните.