За емиграцията и различните възгледи, последващи или не от нея

Ето пример, който ме посреща на летището.  Никой не се реди на опашка, а се започва ръчкане, кой пръв да мине. Аз това не го правя. Сигурна съм, че сега ще кажете, че е въпрос на възпитание. Предполагам тогава  голяма част от българите са невъзпитани?

Обратен пример, не знам дали е още валиден, когато пристигах на летището със сина си, когато беше малък, повечето ме избутваха или ми казваха да минавам най отпред, защото съм с дете. В чужбина, дете, без дете, си чакаш реда.

Fever Ray, горе си писала, че всичко зависи от средата, ами в чужбина, културно, порядъци и т.н няма начин средата да е същата, така че чужбината, за мен е под случай на средата.

Това с летището изобщо не е адекватен пример. Не е само в България, навсякъде е бутане. Особено по възлови и големи летища, там пък е гарантирано някой да те пререди и да те избута. И определено повече ми харесва като съм с малко дете, да ме пратят отпред на опашката или да има гише само за семейства с деца, защото трудно някой може да накара изнервено дете да чака ред.

Изобщо примерите, които се дават не знам какво целят - да се покаже, че чужбината ми е по-хубава от чужбината ти ли? Всичко зависи от ситуациите, в които си попадал. Аз например нищо хубаво не мога да кажа за гранична служба на летище София, но виж за Берлин - само суперлативи мога да сипя. Но пък за Варненското летище е обратното Всеки според опита си и бекграунда си

Говорех за среда в смисъл на семейство, приятелски кръг, работна среда, професия, образование и подобни.
Моята среда е еднаква, независимо от моментното местоположение.

Франкфуртското летище е кошмар. Тел-Авивското също. В Рим могат буквално да минат през теб. За това във Варна и в Берлин съм съгласна.
Имам и добри, и лоши примери, но те зависят основно от натовареността, а не от това, че се ползват от чужденци.
Последните ми примери за липса на възпитание са от възрастните французойки през тази пролет в Ница, но пък младежите (пак там) ми отстъпваха ред на бременния корем по кафенетата.
Разбирам, че идеята ти е да обясниш колко ужасно е всичко българско и родно и как в чужбина всички са аристократи, но в случая явно това, което ти си виждала в България, явно не е било на ниво и затова там ти се струва различно.
Не омаловажавам някои кофти неща у нас, но навсякъде си има кофти неща.
Пример, мръсотията в Неапол, след която у нас не могат да ме впечатлят дори навряните под пейките мръсни памперси.

Колкото повече пътуваш, толкова повече мръсотия и мизерия виждаш. Разликата е, че на много места, които не са България, на сутринта или през нощта идват и омитат всичко до последната хартийка.
На летищата съм виждала какво ли не, като пътувах сама на майната си, съм имала всякакви случаи. Моя опит е главно от близкия и далечния Изток. В Европа съм пътувала твърде малко. И от българи, и от чужденци съм виждала и помощ, и напълно неадекватно поведение. И аз не мога да схвана целта на темата, бях емигрантка 5 години, сега вече 5та година съм си обратно в България. Възгледите ми се промениха само до там, че много малко неща могат да ме изненадат. Работя с и живея и съм заобиколена от чужденци от всякакви държави. Само едно мога да кажа с убеденост - ако си за*ник, си за*ник навсякъде, независимо от националността ти.

Bъобще не cе опитвам да обощавам колко ужасно е всичко българско. В примерите, които съм дала досега, давам един позитивен и един негативен. Или обобщавате по дефолт или четете избирателно. Даже за примера, който дадох, че българките са еманципирани, имаше несъгласни. Примерът ми, че често се дава място на майки с деца в България, също бе игнориран. Все пак пиша кратко, за да не разводнявам.

Считам, че възможността да живееш сред различни култури, ти влияе все пак. Досега писалите твърдите, че не, не влияе.

Влияе животът в чужда среда. Положително.
Емигрантки... когато става дума за брак с чужденец и живот в чужбина, това не е истинска икономическа емиграция. Потапяш се и организираш живота си в чужда среда, виждаш и лошото и доброто, па се върнеш в България, неминуемо сравняваш и стигаш до извода, че и от двете страни си попил хубави неща.
Ако си на определена възраст, не младежка, това не влияе особено на ценностите и мирогледа ти.

Да, аз това твърдя. От личен опит. Защото хората са хора навсякъде с всичките им добри и лоши черти. И колкото повече време прекарваш навън и с различни хора, толкова повече го осъзнаваш.
Да, може да поемеш положителни неща, но можеш и отрицателни. Можеш да научиш различни езици, да посетиш интересни места, концерти, музеи, постановки. Можеш да прецениш как работи администрацията на различните места. И т.н.  Но същността и мислите ти, и натурелът ти идват отвътре и от първите 7 г. Дали и как ще надграждащ после е друг въпрос, но той зависи от интересите и амбициите ти.
Хората навън не са по-културни или по-широко скроени. Просто на някои места лицемерно спазват правилата, наложени с различни методи (примерно, глоба при замърсяване, отнемане на автомобила при неправилно шофиране и т.н.).
Примери за отстъпване на място на майки с деца или възрастни имам много за навън, както и липса на каквото и да е внимание в Българи.
Както писах, в Ница преди няколко месеца, докато бях бременна, ми отстъпваха младежите. В момента в София никой не си прави труда да ми помогне с количката, с много малко изключения от някой ром и/или бачкатор на средна възраст (казвам го без пренебрежение, а да подчертая, че обичайно е с работни дрехи и поизмърлян вид).

Пепа57, пак опираме до средата. Българин или чужденец, когато средата е приятна и положителна, винаги попиваш положителното. Ако попаднеш в среда на маргинали, ще попиеш същото. Но то не зависи от географското местоположение за мен.

Ти явно си от тези, привилигированите - родени и израстнали в “елитна” среда. Аз когато отидох в чужбина, трябваше да работя, уча и малко по малко да си изградя, бих казала прилична среда. Но това ми отне време. Помогна ми, че имах изключително добро образование, българско, но не съм израстнала в чужбина, дори съм от малък град, и нямах никакви семейни подпорки, които да помагат. Така, че, за мен средата, като всичко останало, е въпрос на изграждане и ми е странно да се възприема, като константа.

Като излезоха ваксините, аз бях на типично българското - не, няма да се ваксинирам. Започнах да се образовам по темата, обсъждах с мъж, пораснал син и на работното място, и си промених решението. Влияе местната среда, още как. Не твърдя че е правилно решение, но е много вероятно повлияно от местонахождението в този пример.

Не съм привилегирована. В чужбина отидохме навремето със съпруга ми да работим, след като спечелихме конкурс за това. След като вече бяхме се дипломирали, оженили и т.н. И без някой да ни подпира.
Средата ни е основно професионална (юристи сме), както в България, така и в чужбина.
Отдавна съм и на възраст, на която първо преценявам нещата от няколко страни и тогава чак решавам колко са страхотни или ужасни.
Просто не подценявам основата, която имам. Родителите ми са преподаватели, които работеха основно в чужбина. Родителите на съпруга ми също. Понякога сме пътували с тях като деца, понякога не. Имах възможност от дете да наблюдавам различни хора в различна среда и затова направих за себе си извода, че хората са различни и няма подобно нещо като стаден манталитет.
Явно наистина в България средата ти не е била подходяща за твоя натурел, а в чужбина си открила своята среда и затова свързваш положителните страни на битието си само с чужбина.
Зависи и от възрастта ти, според мен.

На една възраст сме😉. Но, позволи ми обзервазция да направя, за адвокат си прекалено многословна. Не средата ми ми беше проблем в България, защото съм завършила много престижна специалност и познавах подходящи хора, но има много други екстерналности, с които никога нямаше да съм Ок - тогава или сега. Пък и “натюрелът” ми е по-космополитен.

Във форума не влизам като юрист, а като жена и майка.
Конкретно тази тема ми стана интересна, защото съм живяла дълго в чужбина и ни предстои до 2-3 г. да се преместим отново, вкл. с планове да останем там за много дълъг период (минимум 15 г.).
Отделно, големите ни дъщери в момента живеят в чужбина с идеята да не се връщат. Половинката на едната е чужденец, а на другата е българин. Не са се променили и двете от живота навън, въпреки факта, че едната смени деноминацията си.

И аз заминах без да има кой да ни подпира или помага. Учих език на място, професията си доразвих. Не може да се сравняват така нещата. Навсякъде има и мизерия, и хубаво. Човек не е дърво, за да се вкорени на едно място и да не мърда. Ако нещо не ти харесва или не те устройва, променяш го. Всичко зависи от първите седем. И каквото и да попиеш или да направиш, те пак ще си оказват влияние. Може да подобриш нещата или леко да ги промениш, но пак ще се държиш в съответствие с това, как си възпитан.
Ваксините не са кой знае какъв пример - всеки може да си промени мнението въз основа на информацията, която получава. Въпрос на четене и изучаване. Както и на нова информация.

Относно ваксините, никога не сме се колебали и бяхме сред първите ваксинирали сме. Не сме боледували.
Нашите близки също се ваксинираха. И тези в страната, и тези в чужбина.
Това, което наричаш типично българско - не, го виждах само в коментарите под някакви статии е нета и не мога да карантирам, че са реални и не ги приемам за чиста монета, защото реално не познавам неваксинирани хора.

Може би най-неприятните и арогантни хора, които съм срещала, са с много високо образование. Единият е българин, професор по древен език, син на посланик и дълги години шеф на съответната езикова катедра в Софийски университет. Отвратителен комплексар, който се кефеше да се подиграва на млади студентки, че не могат да схванат материала по начина, по който той си представяше. Друг беше в подобна позиция, само че чужденец. Той пък точеше лиги по младите студентки.
Най-близката ми приятелка в чужбина беше внучка на посланик и дипломат, страхотно земна и мила. Средата и животът в чужбина оформят някакви възгледи, ама пак е важна закваската на човека и как е бил възпитаван.
И аз не съм била подпирана от никъде, родом от Долината на розите, след първи семестър спечелих пълна държавна стипендия и заминах. Родителите ми купиха самолетния билет. Заминах с един куфар, върнах се с два и съпруг, който никога нямаше да срещна в България, и двамата бяхме чужденци в трета държава. Тук ни е много по-лесно, защото аз съм българка, няма нещо, за което да се налага да питаме и търсим помощта на местен. Но и двамата знаем, че България е временна спирка - тук исках да се родят децата ни и след като пораснат малко - махаме се. Не защото навън е непременно по-хубаво, по-скоро защото живял ли си веднъж навън… трудно е да се вкорениш на едно място. Дори изпитвам лек страх от това да знам, че цял живот ще трябва да живея на едно и също място.

Вассините са си точно пример, защото, си спомням много добре как новините от България идваха, за най-високата смъртност в света и професорът, с който работя, (човек на науката и много интересен събеседник), се удивляваше как е възможно положението в България да е толкова сериозно, а масово хората да не се ваксинират.

Според мен, хората избрали да живеят в неродна среда имат общ афинитет към чуждите култури. Това ни свързва някак си. Най-близката приятелка, която някога съм имала беше германка, но не я срещнах в Германия, където тя се върна. Силно се съмнявам, че ако бях в Германия, щях за се сприятеля така лесно с някой местен. Принципно, винаги съм намирала дискусиите с хора, живели извън родината си за по-интересни, защото възможността да сравняваш и виждаш, кое работи по-добре в други условия, я нямаш, ако имаш досег само с една култура.