Какво е заболяването, терминално или хронично?
- Публикувана: 16 авг. 2022, 21:41 ч.
- Последно мнение: 24 авг. 2022, 20:46 ч.
Дайте съвет- караме се за глупости, как да постъпя
Умен, стабилен, властен, стратег. - така го описваш. Това е и което му липсва. Липсва му живот, в който да може да бъде себе си, да реализира тези си качества. Някак са обърнати нещата. Ти работиш, той си е в къщи. Трябва да започне да действа бизнес, който да движи дистанционно. Откача според мене. Карате се защото той се вторачва в дребни, незначителни неща, но това му е живота сега. Той е способен, деен, има нужда да се реализира. С каква диагноза е? Да, поживял е така, но вече му е много. За да скача така, това е изнервеност. За него са важни някакви неща, той така ги схваща, живота му го изменя. Също това с мълчането... Мисля, че се казва емоционално изнудване, манипулация. Наказва те. Аз изпадам някой път в такова нещо. Стане нещо дребно, очертае ми се проблема, ядоса ми се и мълчание, не поглежда не, разминаване. Неодушавен предмет ставам. Забелязах аз, че това са пътите, в които любовта ни олеква. И полудях на няколко пъти. Казах му че няма да ме третира така и че щом нещо го мъчи, ще сяда тихо и спокойно право куме в очи, да коментира с мене, щом аз съм проблеми носителя. И вече сам го прави. Тръгне да се муси, аз отивам в друга стая, стоя си.. Накрая той не издържа, идва, сяда, говориме, всичко ориключва, олеква. Казвам му най-често че всичко това за което се пеняви няма смисъл и стойност пред нашия живот. Исках просто той да осъзнае, че има модел на поведение, шаблон. И че аз го знам. И че е дефект у него, погрешно отиграва.
Мъжете мразят истерики и да им се противоречи, също и обясняваници. Повечето мразят да не им се зачита последната инстанция. Сексистко, да , дори при най-интелигентните .
Аз имам здравословно състояние, което не е животозастрашаващо, но е нелечимо. Имах и период от няколко години, когато бях безработна. В даден момент започнах да се чувствам безполезна, макар че реално не беше точно така, защото през това време поддържах домакинството, доколкото ми беше по силите. Имам предвид, че се досещам горе-долу как се чувства мъжът в тази ситуация, а още повече, че по принцип е деен човек, какъвто аз не съм. Затова попитах авторката дали се е замисляла за неговите чувства в случая.
Аз не оправдавам мъжа, но отбелязвам някои неща, които ми правят не чак толкова добро впечатление у жената. Тя твърди, че е свикнала всичко да става както й се иска. За мен означава, че не е склонна на компромиси (мъжът сигурно също, така че продължавам да не разбирам как изобщо им върви връзката) и че обича да държи нещата под контрол. Обаче сега са в ситуация, която не може да контролира - сериозен здравословен проблем. Нормално е да не се чувства добре. Може би е дошло време да осъзнае и приеме, че не е възможно да предвидиш и управляваш всичко в живота.
Честно казано, струва ми се, че търсиш излишна дълбочина там, където има най-плитко нежелание за съдействие.
Не знам защо отказваш да споделиш заболяването, досещам се за възможни причини, но и аз мисля, че този човек е в състояние да работи. Той обаче не го прави, а предпочита да живее като домакиня и да те навиква. Мен лично такъв тип мъж ужасно ме нервират и плашат, не мога да разчитам на тях за нищо. Ами ако и ти се разболееш, какво правите, напускаш и ти работата и лягате да мрете?
Отношенията ви нито са нормални, нито има любов в тях.
Не знам защо отказваш да споделиш заболяването, досещам се за възможни причини, но и аз мисля, че този човек е в състояние да работи. Той обаче не го прави, а предпочита да живее като домакиня и да те навиква. Мен лично такъв тип мъж ужасно ме нервират и плашат, не мога да разчитам на тях за нищо. Ами ако и ти се разболееш, какво правите, напускаш и ти работата и лягате да мрете?
Отношенията ви нито са нормални, нито има любов в тях.
Идеални хора няма. И тя не прави изключение. Все пак е останала до мъжа си, диагностициран с доживотно нелечимо заболяване, а много не биха го направили. Печели за да плаща големи сметки ежемесечно за неговото здраве. Решила е осъзнато да има дете от него СЛЕД като той е бил вече болен, което също много жени не биха направили, а щяха да си бият камшика. Обича си го и иска да им вървят нещата. Нали си давате сметка, че жена, която по принуда е станала мъжа в семейството, съответно е логично (не казвам нормално) да придобие и част от мъжките черти. Обратната ситуация всеки би я приел за нормална - мъжа вади парите, жената болна вкъщи, той взима решенията, тя гледа детето. Тук нещата са обърнати. Да, може да опита да изглади някои неща в характера си авторката, но предполагам, че на дневен ред са по-належащи нужди.
А господинът да хваща да учи и работи. Възможности има адски много. Ако действително е умен, няма да има проблеми. Таман ще се чувства отново мъж.
А господинът да хваща да учи и работи. Възможности има адски много. Ако действително е умен, няма да има проблеми. Таман ще се чувства отново мъж.
Офф стига с това вземане на решения и контролиране. В една здравословна връзка важните решение се обсъждат, а не някой да действа като последна инстанция. Пък този точно какви решения се очаква да взема? Каква точно супа да наготви днес? Смешно е..
Моля, авторката да обясни какво е това заболяване, при което не можеш да работиш /тя написа, че ръководели бизнес, което предполага, че е нещо в офис, т.е. не е тежка физическа дейност/, но в същото време можеш да се грижиш по цял ден за малко дете и да домакинстваш, което си е средно тежка физическа дейност? Много ми е интересно..
Моля, авторката да обясни какво е това заболяване, при което не можеш да работиш /тя написа, че ръководели бизнес, което предполага, че е нещо в офис, т.е. не е тежка физическа дейност/, но в същото време можеш да се грижиш по цял ден за малко дете и да домакинстваш, което си е средно тежка физическа дейност? Много ми е интересно..
Аз мисля, че освен всичко друго, човека просто се страхува за живота си. Това го прави изнервен, разбираемо е. А ти също се страхуваш за живота му, освен целия натиск върху теб, и гледаш тази мисъл да я избуташ някъде далече в съзнанието ти. Това пък него го кара да си мисли, че не те е грижа за болестта му. Кофти ситуация, дано има лек и се оправи човека. Стискам палци.
Аз мисля, че освен всичко друго, човека просто се страхува за живота си. Това го прави изнервен, разбираемо е. А ти също се страхуваш за живота му, освен целия натиск върху теб, и гледаш тази мисъл да я избуташ някъде далече в съзнанието ти. Това пък него го кара да си мисли, че не те е грижа за болестта му.
Мъжете мразят истерики и да им се противоречи, също и обясняваници. Повечето мразят да не им се зачита последната инстанция. Сексистко, да , дори при най-интелигентните .
Човекът просто се е окутил в тази болест и я ползва като привличане на внимание и изискване за обгрижване и събразяване. Емоционален манипулатор и егоист е. Щом гледа детето и излиза - значи си е с акъла си и тн. И не може да приеме реалността и да смири егото си и вместо да скача на жена си, да бъде благодарен, че мъкне тя хомота и да я почита.
На жената й е трудно, разбирам, но на мъжа да не би да му е лесно? Може би поведението му не е най-правилното, но различните хора реагират различно. По принцип сякаш мъжете се плашат повече, стане ли дума за здравословни проблеми. Ето аз например се старая да не показвам какво ми е отвътре, но не всеки успява да се владее. Аз по рождение не съм в нормално състояние, но преди десетина години се получи осезаемо влошаване на качеството на живот. Още свиквам, още ми е трудно да го приема, макар и да се старая да не ми личи, че се измъчвам. С това не оправдавам никого, опитвам се само да дам друга гледна точка.