Дайте съвет- караме се за глупости, как да постъпя

  • 4 879
  • 82
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 140
Премълчаването не е решение, защото този гняв ще се натрупва и става по-лошо.
Не психиатър, търси психотерапевт за проблеми с гнева. Намери някой добър срещу заплащане.

Според мен си под стрес и натиск. Може и да се гневиш на съдбата, че така са се стекли съвсем несправедливо нещата за вас, и ти сега нямаш право на грешка, защото от теб зависи издръжката на семейството. Това е много голяма отговорност.
От там и изнервеност, и гняв, и разпореждане. Макар че мъжът ти все още е твой идол, но той е в ролята на майката в семейството и може подсъзнателно да искаш той повече да признава твоята роля.

Отделно на него не му е леко с това заболяване, особено ако е животозастрашаващо. Уверявам те, това тотално променя човека. Може и той да изпитва гняв и възмущение защо това му се е случило. Така че и той може би има нужда да поговори с психотерапевт.

Или си поговорете вие двамата, кой как ги вижда нещата и как можете да приемете това положение, в което сте. Разбирам ви, трудно е човек да не е гневен в тази ситуация, но въпросът е, че това е разрушителен гняв.
Мисля че звучи разумно, като от терапевт това мнение.
Гневя се че аз трябва да се занимавам с издръжката и всикчо лежи на мен, в същото време съм горда че изкарвам парите.
Да, аз  неглижирам заболяването му, той все ми казва че се държа че всичко е наред а не е . Може би така не искам да приема че е болен, незнам.
Явно имаме много гняв.

# 16
  • Мнения: 6 180
Как двама, които толкова командорят, съжителстват?
И на мен това ми стана интересно. Не може да си вземеш авторитет за мъж, че даже "божество" някакво, а после да му се дърлиш. Освен това ми намирисва на нарцис, с тези упреци че детето било паднало, тя не го гледала и ей ти го скандала. Ми, падат децата, да, и нормалните хора не реагират със скандали. Нито пък с цупене по цяла седмица.

# 17
  • Мнения: 18 377
Авторке, аз виждам разминаване в светоусещанията ви. Ти се радваш на щастие и благоденствие, той може би се чувства в ада и смята, че смъртта го дебне. Дори да не е вярно обективно, мъжете са склонни да преувеличат опасността. Вероятно и те смята за безчувствена, че не се отнасяш по очаквания от него начин.

Ти пък, ядосваш се, че ти трябва да изкарваш парите. А ако беше на неговото място, по-добре ли щеше да ти бъде? Това е несериозно. Да беше здрав, да се ядосваш. Но така...

# 18
  • Great Britain
  • Мнения: 2 210
Казваш,че всичко е ок,но се карате за глупоси.Казваш,че мъжът ти има заболяване.В такъв случаи би било по разумно да си пестите енергията.Как зависи от вас.Преподредете приоритетите си.

# 19
  • Мнения: 1 236
Мъжът ти може ли да работи от вкъщи, дори по малко? Защо става в 5 сутринта да готви?
За да не се карате, защо паднало детето трябва той да спре да бъде перфектният баща-квачка, еквивалент на перфектната майка-квачка, а ти да се опиташ да му прехвърлиш част от фирмените задължения, ако е възможно.
И когато сте заедно на площадката и двамата гледате детето. Ако се нарани и двамата носите вина.
Затова и попитах - той ли гледа детето? На колко години е? Имах нещо предвид, преди да се изкажа.
Става в 5ч., за да прави закуска, прави забележки на площадката, кой виновен и кой-не(скрит намек, че той се справя по-добре с детето ви). Ако може да пази дете и да готви и да се грижи за него, защо да не може да работи и няколко часа? (не омаловажавам болестта, която не споменавате в каква е).
Чий избор е това, Вие да се нагърбите с всичко? Ваш или негов? Отговорът е много показателен за развръзката на въпроса.

# 20
  • Мнения: 1 376
Горе-долу сме на същите години и хал, но без болести и деца. Та от днес един пример за "скандал". Правим ремонт и има една неизползваема мебел, която ни пречи много, но не е евтина и не сме я купували ние. Моят цял ден ме пита: "- Т'ва да го хвърлям ли?", а аз отговарям: "- Не е мое за да ти кажа, питай си който го е купувал." и така. Накрая той ми отговаря:"-Ама ти хич не ми помагаш!", аз се вбесявам, защото и без това имам един куп глупости на главата и тръгва цупенето. Накрая се разбирахме като хора кой за какво се е ядосал и защо се държи така и това е. Диалог, с мълчание не става нищо и не сме на по 20.

# 21
  • Мнения: 12 473
Не мога да си представя да обичам някого и да се карам с него. Да размениш понякога реплики - ок, но сръдни и мълчанки? Това са методи на емоционслно изнудване и говори за страшни дефицити в упражняващия ги.

# 22
  • Мнения: 389
В една връзка винаги единия трябва да е "будалата", за да вървят отношенията. Аз също съм инат, съпруга ми е отстъпчив и някак с времето се напаснахме и се разбираме прекрасно. Той е по-грижовен, весел, а аз по-сериозна и властна.
При два характера, като вашите е нужно голямо търпение и от двете страни, компромиси. Бих провеждала чести разговори, но без скандали, а спокойни, разбиращи. Изливай си всичко и го предразполагай и той да го прави. Това сърдене със седмици е загуба на време и пилене на нерви, а вие сте си най-близките. Също мисля, че имате нужда от разнообразие.
Успех!

# 23
  • Швейцария
  • Мнения: 1 876
Ситуацията е трудна и за двама ви. Той, след като е бил идол и силен мъж, изведнъж се превръща в болен и безсилен. Това вероятно много го плаши и разстройва. Ти пък си поела бизнеса и всичко е върху твоя гръб. Което също е страшно и е огромен натиск върху теб. И ето ти перфектните условия за караници. Моят съвет е, когато говорите, да говорите за това как се чувствате, а не да се обвинявате. Не казвайте ти си такъв и онакъв, а чувствам се така и така. Това и това ме притеснява (плаши) и ме кара да се чувствам еди как си.

# 24
  • Мнения: 5 520
Според мен най-много ще помогне, ако мъжът от време на време прекарва деня извън дома и се среща с други хора или се занимава с нещо, стига това физически да му е възможно.

Стоенето само вкъщи, докато другият партньор всеки ден е навън, с времето много натоварва. Дори без допълнителни фактори като болест, пак е трудно. Стоящия вкъщи почва да се дразни от дреболии и да цикли в битовизми. Излизащия не приема това сериозно, защото през деня има да мисли за 100 други неща и до вечерта съвсем е забравил за разлятото кафе от сутринта. А онзи вкъщи цял ден го е мислил. И така се натрупва раздразнение и в двамата. Само разговори няма да помогнат, човекът трябва да има и някакво редовно занимание извън битовизмите.

# 25
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 585
Детето е разглезено, макс обгрижвано, леко асоциално, по цял ден е с възрастни, и обожава баща си.Нямам нищо против това.
Имаме всичко - себе си, любовта си, страхотен (много чест, когато сме в добри отношения по 3-4 пъти седмично) секс,  дете, уютна къща, спокойствие, просперитет, свободно време  и възможност да правим всичко , но постоянно се караме. И двамата сме адски инати
Ами нямате всичко, липсва ви уважението към другия и затова всички ви тегли към асоциалност. Но пък сте инати по характер и единствено може да оправите нещата ако отнякъде се сдобиете с желание да се промените ¯\_(ツ)_/¯

# 26
  • Мнения: 5 331
Скрит текст:
Премълчаването не е решение, защото този гняв ще се натрупва и става по-лошо.
Не психиатър, търси психотерапевт за проблеми с гнева. Намери някой добър срещу заплащане.

Според мен си под стрес и натиск. Може и да се гневиш на съдбата, че така са се стекли съвсем несправедливо нещата за вас, и ти сега нямаш право на грешка, защото от теб зависи издръжката на семейството. Това е много голяма отговорност.
От там и изнервеност, и гняв, и разпореждане. Макар че мъжът ти все още е твой идол, но той е в ролята на майката в семейството и може подсъзнателно да искаш той повече да признава твоята роля.

Отделно на него не му е леко с това заболяване, особено ако е животозастрашаващо. Уверявам те, това тотално променя човека. Може и той да изпитва гняв и възмущение защо това му се е случило. Така че и той може би има нужда да поговори с психотерапевт.

Или си поговорете вие двамата, кой как ги вижда нещата и как можете да приемете това положение, в което сте. Разбирам ви, трудно е човек да не е гневен в тази ситуация, но въпросът е, че това е разрушителен гняв.

Гневя се че аз трябва да се занимавам с издръжката и всикчо лежи на мен, в същото време съм горда че изкарвам парите.
Да, аз  неглижирам заболяването му, той все ми казва че се държа че всичко е наред а не е . Може би така не искам да приема че е болен, незнам.

Авторката да прочете какво е написала и да го осмисли. Според мен това е проблемът между двамата.
Той е болен, тя неглижира състоянието му и се ядосва, че само тя работи. А замисляла ли се е той как се чувства? Ако наистина и двамата са избухливи и неотстъпчиви, както тя твърди, ми е трудно да си представя що за съжителство е това.

Последна редакция: ср, 17 авг 2022, 06:30 от bell_87

# 27
  • Мнения: 6 787
Нещо не ми се връзва.. уж е болен и не може да ходи на работа, пък гледа подрастващо и го води по плошадки.. значи може да се движи и умът му работи. Гледането на малко дете е работа на пълен ден, много изтощителна при това и физически, и психически.  Защо тогава не може да си работи, а ти да гледаш детето? Т.е. той и сега работи - детегледачка и домакиня. Бих разбрала, ако ти работеше и беше наела жена да върши тая работа, пък той да се грижи за здравето си, но това положение хич не ми се връзва.

# 28
  • Варна
  • Мнения: 36 783
Защо казваш, че неглижираш заболяването му? В крайна сметка теглиш хомота на работа всеки ден за да може да се отделят тези хиляди лева месечно, които отиват там. А ако под неглижиране имаш предвид, че не го съжаляваш, не му светиш, не го глезиш и не говориш постоянно за тази болест, за мен това е правилно. Не защото не ти пука, а защото отношението ти би трябвало да е нормално, като към здрав човек. Ако започнеш да го ожалваш, ще стане съвсем зле.

# 29
  • Мнения: 2 505
Преди да прочета текста, само по заглавието, реших че ти нямаш задръжки в тези караници, да ги наречем.Така, че общо взето и ти самата това споделяш, но някакс и смяташ, че инатите са симпатична черта на характера.Не, не са .
Мъжете мразят истерики и да им се противоречи, също и обясняваници. Повечето мразят да не им се зачита последната инстанция. Сексистко, да , дори при най-интелигентните .
Вероятно, има общо с неговата по-пасивна роля на домакиня.
Вероятно, болестта го потиска. Като това може да е на приливи и отливи- т. е в някои периоди да е по-засилено.
Ако е отворен, може да си направите семейна консултация или както там се нарича.
Не знам дали бизнесът позволява за известно време да отидете на почивка, друго място, да се разнообразите.
Помислете,  дали можете и желаете да направите дългосрочна промяна, която е ОК за двамата.

Общи условия

Активация на акаунт