Здравейте! Когато бях малка, за пръв път изпитах страх от изоставяне. Накратко за моето детство - живеех с родителите си и майката на баща ми, с която бяхме много близки, както и до днес. С майка ми никога не съм се чувствала комфортно да говоря на каквито и да било теми, все баба я усещах по- близо до мен и с нея най-много си споделях. Не, че не обичам майка си, но баба ми лежи на сърце. Та, когато бях на 11/12 години, баба ми се наложи да замине в друг град за да се грижи за свекърва си. Спомням си как в началото се будех посред нощ, плачейки за нея. Дори си държах нейна снимка под възглавницата. С нетърпение чаках да дойде всеки месец, да ме види и да прекарвам време с нея. Много се натъжавах, когато трябваше да си тръгва отново. В днешни дни,съм семейна, имам детенце на 2 годинки, с което сме много привързани една към друга, но усещам на моменти, че прекалено много е привързана също към баба си (свекърва ми). Ние живеем със свекърва ми под един покрив и честно казано още откакто се роди детето, аз я приех за заплаха и до ден днешен се страхувам, че дъщеря ми ще обича повече нея и ще търси повече нея, отколкото мен. В това се крият и въпросите ми - Къде бъркам? Възможно ли е да проектирам собствените си страхове върху детето? Ненормално ли е да мисля, че свекърва ми се опитва да се прави на майка на детето ми? Къде е границата на здравословната майчина загриженост и къде е границата на нормалните взаимоотношения баба- внуче? Благодаря на всички, които ще коментират. Спокойна вечер и бъдете здрави 🍀
- Публикувана: 6 юли 2023, 22:17 ч.
- Последно мнение: 8 юли 2023, 12:36 ч.
Отношения в семейството
Защо не погледнеш нещата от друга перспектива?
В живота на детето ти има човек, който го обича и му мисли доброто. Детето ти също обича този човек. Какво точно искаш да постигнеш, да отнемеш от дъщеря си тази любов, защото си несигурна? Това не е състезание.
Как щеше да се чувстваш, ако твоята майка беше търсила начин да те отдели от баба ти...
В живота на детето ти има човек, който го обича и му мисли доброто. Детето ти също обича този човек. Какво точно искаш да постигнеш, да отнемеш от дъщеря си тази любов, защото си несигурна? Това не е състезание.
Как щеше да се чувстваш, ако твоята майка беше търсила начин да те отдели от баба ти...
Жената е добронамерена, възпитана и помага?
Тя е баба, обикновена, нормална баба.
Бабата не иска да е майка, тя е била майка, а сега е баба.
Всичко е наред.
Тя е баба, обикновена, нормална баба.
Бабата не иска да е майка, тя е била майка, а сега е баба.
Всичко е наред.
Като човек, отгледан предимно от баба ми (родителите ми ходеха на работа, не съм ходила на детска градина), мога да те успокоя. То е различен тип обич, и не, не е състезание. За едно дете няма по-голямо щастие от това да знае, че е обичано искрено, и в сърцето му има достатъчно любов за всички ви. Здравословно е да бъде изложено и на привързаност от и към други членове на семейството, защото му дава различна перспектива от малко, а и се случва в сигурността на семейството. Не е нужно да избира, а да го ревнуваш е патология. Стегни се и се радвай, че имаш свястна свекърва. Не си измисляте зорлем проблеми там, където ги няма.
Баба ми беше най-прекрасният човек на света и ще ми липсва цял живот - примерът, който ми даде тя, е незаменим. Което не означава, че не съм близка с майка си, или че не я обичам, или че някога съм чувствала вътрешна потребност да избирам или степенувам.
Баба ми беше най-прекрасният човек на света и ще ми липсва цял живот - примерът, който ми даде тя, е незаменим. Което не означава, че не съм близка с майка си, или че не я обичам, или че някога съм чувствала вътрешна потребност да избирам или степенувам.
Решението е да не живеете заедно. Не знам защо млади хора на днешно време се навират да живеят в детската стая....
Всеки да си знае къщата, всеки да си знае чергата. Лесно е.
Аз също съм отгледана в ранно детство от едната си баба, но бях еднакво близка с всички в семейството, като споделях по-лесно с майка ми. До пасване на характери е.
Според мене трябва да загърбиш майчината гордост и да оставиш свекърва ти да се сближи с детето. Ако нещо се случи с тебе, поне детето има близка жена, с която ще е развило връзка и са привързани един към друг.
Колкото повече роднини обичат детето и му обръщат внимание, толкова по-обгрижвано и щастливо ще расте.
Добре е да помислите за отделяне от свекърите. Повтаряш родителския модел, но в един момент може да ти дотежи.
Според мене трябва да загърбиш майчината гордост и да оставиш свекърва ти да се сближи с детето. Ако нещо се случи с тебе, поне детето има близка жена, с която ще е развило връзка и са привързани един към друг.
Колкото повече роднини обичат детето и му обръщат внимание, толкова по-обгрижвано и щастливо ще расте.
Добре е да помислите за отделяне от свекърите. Повтаряш родителския модел, но в един момент може да ти дотежи.
Повтаряш модела.
Най-добре би било да не живеете заедно но това едва ли е възможно щом сте там
Аз мисля, че този твой страх ти дава идеална възможност да поговориш с майка ти. С дъщеря ти също.
Вероятно майка ти се е чувствала също зле, не е имала думите и смелостта сигурно да го изрази (Или поне аз за нея си мислех докато четях).
Напоследък много ми харесва метода на семейните констелации. Тук във форума има тема, в която един психолог отговоря на въпроси. Може да му пишеш там, ако решиш. Много често са свързани родово нещата.
За това как може да се опитваш да компенсираш майка си, като се случи същото между теб и дъщеря ти.
Аз си признавам, че в твоята ситуация нямаше да се чувствам добре също. И щях да искам промяна. Най-малкото да живеем отделно. Не да им прекъсвам хубавите отношения.
Най-добре би било да не живеете заедно но това едва ли е възможно щом сте там
Аз мисля, че този твой страх ти дава идеална възможност да поговориш с майка ти. С дъщеря ти също.
Вероятно майка ти се е чувствала също зле, не е имала думите и смелостта сигурно да го изрази (Или поне аз за нея си мислех докато четях).
Напоследък много ми харесва метода на семейните констелации. Тук във форума има тема, в която един психолог отговоря на въпроси. Може да му пишеш там, ако решиш. Много често са свързани родово нещата.
За това как може да се опитваш да компенсираш майка си, като се случи същото между теб и дъщеря ти.
Аз си признавам, че в твоята ситуация нямаше да се чувствам добре също. И щях да искам промяна. Най-малкото да живеем отделно. Не да им прекъсвам хубавите отношения.
Определено бъркаш и си проектираш твоите мисли и чувства върху детето ти и свекърва ти.
Предполагам майка ти е била по-дистанцирана и ти носиш тази травма, като в съзнанието си, за да не се чувстваш изоставена си заменила мама с баба.
Обаче всяко дете знае коя е майка му. Колкото и да обича баба си, тя не заменя майката. Виж себе си, още страдаш за майка си и носиш тези чувства.
Не се меси във връзката на детето си с баба му, хубаво е когато едно дете расте сред обич в сплотено семейство. Не е редно и здравословно да изпитваш тази ревност. Твоите травми са си твои.
Моето дете също е на 2г, през деня за нея се грижи гледачка, която тя много харесва и много говори за нея. Аз да се чувствам ли заплашена като родител от чужд човек? Абсурдно е, в живота си детето има и други близки и е хубаво и здравословно да има топли отношения с тях.
Предполагам майка ти е била по-дистанцирана и ти носиш тази травма, като в съзнанието си, за да не се чувстваш изоставена си заменила мама с баба.
Обаче всяко дете знае коя е майка му. Колкото и да обича баба си, тя не заменя майката. Виж себе си, още страдаш за майка си и носиш тези чувства.
Не се меси във връзката на детето си с баба му, хубаво е когато едно дете расте сред обич в сплотено семейство. Не е редно и здравословно да изпитваш тази ревност. Твоите травми са си твои.
Моето дете също е на 2г, през деня за нея се грижи гледачка, която тя много харесва и много говори за нея. Аз да се чувствам ли заплашена като родител от чужд човек? Абсурдно е, в живота си детето има и други близки и е хубаво и здравословно да има топли отношения с тях.
...В днешни дни,съм семейна, имам детенце на 2 годинки, с което сме много привързани една към друга, но усещам на моменти, че прекалено много е привързана също към баба си (свекърва ми). Ние живеем със свекърва ми под един покрив и честно казано още откакто се роди детето, аз я приех за заплаха и до ден днешен се страхувам, че дъщеря ми ще обича повече нея и ще търси повече нея, отколкото мен. В това се крият и въпросите ми - Къде бъркам? Възможно ли е да проектирам собствените си страхове върху детето? Ненормално ли е да мисля, че свекърва ми се опитва да се прави на майка на детето ми? Къде е границата на здравословната майчина загриженост и къде е границата на нормалните взаимоотношения баба- внуче? ...
Няма нищо лошо в това, детето да е привързано към баба си. Все пак майката е нещо друго и е съвсем неоснователно да се чувстваш застрашена. Нека обича и баба си, и други хора. Никога обичта не е прекалено много.
Тя ще получи от баба си съвсем различни неща, отколкото от теб. Връзката с една баба е много ценна. А ти само печелиш, че бабата понякога ще те отменя. Има и друго: бабите са до време. Тя ще си остане като един светъл спомен за твоето детенце и това е много хубаво.
Радвай се, че има кой да помага и че още един човек обича това мило детенце.