Приказка шеста.........юни........

  Когато се наплакаха едно хубаво, те продължиха още дълго да си говорят. Изи сподели с баща си за притесненията , че няма люспи и е толкова различна, а той за техните страхове да и кажат истината за нейния произход. След това Изи разказа за горната Земя и приятелите си там. След дълги разговори и смехове и двамата единодушно решиха, че е било грешка да крият от нея толкова дълго време.
"Имам носа на баба си, а?"- Изи се разсмя
"А пък аз искам да си обещаем повече да не пазим тайни един от друг. Ти също пазеше тайна от нас, Изидора. "- каза строго Инах "Скри , че си излизала на сушата. Това също не е правилно, Изи. "
Тя наведе глава "Прав си, съжалявам.... татко".


Оф.....нещо не ми върви писането........това разкритие трябваше да е след някакво драматично събитие......ама  ....музата ми не хълца, а куца

Почини си малко, музата сама ще дойде.
Пък и нямаш срок.
Добре се справяш!
 - Трябва ти някакво драматично събитие. - творческо предложение на едно магаре.

Да....събота и неделя ще си почивам   

Това последното ще го изтрия.......Изи не е осиновена.......не че нещо .....но заприлича на сапунка

ом мани падме хумммм 
Сикрет, чак сега успях да изчета всичко накуп - приказката е магнетична, чак кинематографична   
Мнооу си добра в измислянето на имена, а и в диалозите 
Давай повече диалози плз 
...а всъщност се изказвам в приказката ти, за да споделя, че имам една приказка, моя си, отпреди 13 години...за голямата любоф н една крава, кравата Изабела, към един стол  Да ти я метна за повече интерактивност,а? 
Хайде лека и всички по леглата...без приказка засега 

О, да....стана и много описателно........ децата ще заспят......



Изабела казваш........имаме някаква енергийна връзка изглежда ......

 Инах мразеше да се споменават  думите  "Сухо, суша". Той едва ги произнасяше с някакъв суеверен ужас . Тогава цялото му тяло настръхваше, а в гърлото си усещаше скрибуцащ сух пясък . Инах беше чувал за пресъхнали езера, за цели царства останали на сухо. Това беше най- големия му страх и повод за всичките му усамотения, медитации и странности. А в дворцовия олтар, висеше изображението на някакъв Бог на водата, на име Енки-ПЕро, около крака на който имаше увита змия, а на рамото му пеперуда.  Изидора беше гледала образа му много пъти и дори го беше сънувала, тя сънуваше себе си като пеперудата кацнала на божието рамо. Едва напоследък  разбра, какво всъщност е пеперуда. Мишките вярват, че когато пеперудата Додола дои своите небесни крави - облаците, на земята вали дъжд.

.....не мога да прекъсна описателните ......така ми идва......накрая при редакцията, ще се опитам да вмъкна повече диалог ....

добро утро 
 ...енергийна връзка със странни проявления -
освен следващият проект да е един кравешки Монти Пайтън, да? 
ти остави другото, ама тази ми поема даже е публикувана, че и наградена с незнам какво  а и сюжетно би могла да е предистория на твоята, абе...пращам ти да се посмееш, и ако искаш може Изабела да е рождената майка на Изидора 
но така пак бягаме от монтипайтънското и се бухваме в сапунката 
имате поща   

Хаааа-ха............ей сега ще и се нахвърля и с двете си очи, че по- рано бях заета и.....Благодаря   

"Аз съм" рече Изи и после тихо добави "бях на сушата".......
"Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ"- гласа на царя изчезна.........
 Инах мразеше да се споменават  думите  "Сухо, суша". Той едва ги произнасяше с някакъв суеверен ужас . Тогава цялото му тяло настръхваше, а в гърлото си усещаше скрибуцащ сух пясък . Инах беше чувал за пресъхнали езера, за цели царства останали на сухо. Това беше най- големия му страх и повод за всичките му усамотения, медитации и странности. А в дворцовия олтар, висеше изображението на някакъв Бог на водата, на име Енки-ПЕро, около крака на който имаше увита змия, а на рамото му пеперуда.  Изидора беше гледала образа му много пъти и дори го беше сънувала, тя сънуваше себе си като пеперудата кацнала на божието рамо. Едва напоследък  разбра, какво всъщност е пеперуда. Мишките вярват, че когато пеперудата Додола дои своите небесни крави - облаците, на земята вали дъжд.
  Инах се опули. Този път сериозно мислеше да се скара на Изи, но никак не го биваше в тези неща. Царя изглеждаше ужасно смехотворно . Личеше си, че се напъва да изглежда сърдит. Изи го гледаше и едва сдържаше смеха си. За да не си личи колко и е смешно, тя беше навела глава и се опитваше да мисли за тъжни неща. Първо си помисли за това колко е трудно да се гребе с копита и  че  ще трябва да се намъкне в розово за бала. Освен всичко роклята беше наследствена и сигурно щеше да и стяга. После си представи как стои пред огледалото и се гърчи да закопчае ципа с копитцата си. И в този момент наистина и стана тъжно.
 "Не трябва да правиш това, Изи" - каза в този момент Инах

Част от приказката ми е изчезнала, а аз я нямам никъде другаде.....направо тук си я пишех.......сега съм ужасена, тъжна и сърдита и повече няма да пиша 

Намери я!

Или поне давай нататък-ние си я знаем много добре.
И такаа...

Неможе така.428 човека са я прочели и чакат бала.
"Седмият ден предстой..."