Приказка шеста.........юни........

хубава е тази приказка за произхода на кравите

Всъщност това с кравата е друго- значи юни е кръстен на
 на древноримската богиня Юнона ( Хера ), Съпруга на Юпитер ......планетата Юпитер има 16 спътника...един от тях е Йо
Йо в гръцката митология е дъщеря на речния бог Инах и любовница на Зевс. Превърната в бяла юница тя е затворена от Хера под охраната на многоокото чудовище Аргус.
В Египет Йо е почитана с името Изида

Виж ти.. не знаех, че Йо е Изида. Инак си спомням гръцкия мит за нея. Интересно 
Аз май чета като тригодишно дете 

И аз незнаех, но докато се чудех за какво точно да пиша, реших да прочета нещо повече за месеца....и така

Сикрет, а стършела ще го включиш ли в приказката, брррр...

 Една вечер Изи си лежеше на полянката пред езерото и зяпаше малките светещи перлички , които примигваха в небето и се чудеше " Как това море се е качило там горе...или аз съм там горе ......" Изи почти беше достигнала до философията на китайските мъдри крави ,  когато до чувствителните и ушички достигна странен шум  . Тъничко писукане и хихикане, което накара песента на щурчетата да замлъкне. Изидора се вкамени, затаи дъх и се заслуша.

 Току до нея, на лакът разстояние, без изобщо да я забележат , преминаха 3 групички от малки мишлета.  Те бяха облечени странно, носеха ботушки на малките си крачета , а на главите си  високи шапки украсени с пискюли. Мишчиците оживено коментираха нещо весело , отвреме- навреме се смушкваха с лакти в ребрата и си умираха от смях. Толкова бяха унесени в разговора си, че изобщо нямаше да забележат излегналата се в тревата принцеса. Те тъкмо я бяха подминали, когато Изи изскокна и извика "Му-му". Искаше да каже "Ку- ку", но в бързината се обърка. Настъпи внезапна тишина. След това тъмнината се огласи от тънки писукания и бързи стъпчици, на обути в ботушки крачета, които се разбягаха в различни посоки,  потропвайки.......
 

 Отново настъпи тишина. Изидора не беше очаквала да стане така. Никой до сега не беше бягал от нея. Рибите винаги я посрещаха с бълбукаща песен, възхваляваща царствените и рога и великолепната и  стойка. Но това не беше езерото и Изи не беше подготвена за тази реакция.
 Както си стоеше умислена и натъжена в тъмнината, изведнъж усети, че нещо виси на опашката и. ...Изи се опита да погледне зад рамо, но поради особеностите на кравешката физика, това не доведе до желан резултат. След това разклати опашка и се обърна настрани, очаквайки нещото да се покаже иззад крака и, но за късогледите кравешки очички то се движеше прекалено бързо и Изи отново не успя да го види добре. Накрая се сети да погледне надолу,  между краката си. И видя Арго , който се клатеше като махало на стенен часовник. Той беше захапал опашката и и спеше дълбоко, а това че виси очевидно изобщо не му пречеше. Арго имаше нищожен слух и никакви сензори за равновесие. Очевидно, поради тези обстоятелства,  в милостта си , природата го бе дарила с толкова очи, те бяха единствения му шанс да оцелее, в опасния Свят....На Изи и стана мило, че го вижда. Тя не можа да го прегърне, както и се искаше. Само мило промълви "Ех, приятелче " и се усмихна...........

Абонирам се!

ЗапИс!

Вече си имам любимка 

  Всичко това се случваше на пролет.   Луните се търкаляха по небето, така както Изи се търкаляше и се бореше с Арго в меката трева. Постепенно сезоните се смениха,  дойде лятото с жабешките концерти, а след него и  есента. Листата на явора, дивата ябълка и круша, бука, кестена и габъра се оцветиха в красиви цветове. Някои пожълтяха, други станаха червени, трети на петънца. Кравата Изи сияеше от щастие " Така трябва да изглеждат кораловите рифове " си мислеше тя. Толкова и се искаше да спорели с  някого цялата тази красота, да я покаже на майка си и баща си. Но се страхуваше, че ако разберат къде ходи, родителите и ще и забранят , а тя не искаше в никакъв случай да изгуби това щастие.
 Изи обожаваше, когато вали. "Горното море най - сетне реши да слезе при нас " Тя стоеше , взираше се в капките и се наслаждаваше на напоителния дъждец, който се изливаше върху нея. За кравата това беше чудесен масаж. А гръмотевиците "Леле какъв гръм и трясък ". "От кога му повтарям, че да се виси така е рисковано и рано или късно следва Бум " . Този урок научи тук Изи  . В езерото никога не беше падала, но навън и се случваше често, особено когато се опитваше да стои на главата си или да подскача на левия си рог .
 

 - Колко романтично?!?! въздъхна едно прехвърчащо от приказка в приказка магаре.

 В един такъв дъждовен ден, когато небето притъмня, вятър засвистя в клоните на дърветата и всички живи твари се изпокриха, Изи се запозна с мишлетата. Ето как стана това.
Както обикновено Изидора стоше и чакаше дъжда, нясочила ноздри към небето. Мириса на мокра земя и харесваше. Тя зае обичайната си поза за масаж  и доволно се остави на дъжда. А когато небето се проясни и дъжда спря, Изи погледна надолу и останови, че през цялото време е служила за заслон на три малки мишлета.
  "Му-му"- каза Изи, ухилена като пълна луна "Помните ли ме" ?

Не магаре, а магаре и половина 

Ха - ха - ха! Успя да разсмееш магарето. Половинката запази самообладание.

 Мишчиците харесаха Изидора. Те погледнаха в късогледите и влажни очи и единодушно решиха, че няма от какво да се страхуват.
За да изглежда важна , Изидора им каза, че е амфибия. Тази сложна дума, тя научи от една книга, която царя много обичаше да чете. Книгата се казваше "Човекът- амфибия" на някакъв си Беляев или  Бляев  . Това кравичката не помнеше добре, пък и то нямаше никакво значение. След това, тя им каза, че  принцесата на горското езеро и че баща и има рибя опашка,  а отдолу  се чуваха само пискливи възгласи "Охо-о-о-о-о-о", "Брей- брей- брей" и "Цъ- цъ- цъ". 
   Трите мишлета, носеха смешните имена- Си- си , Мус- Мус и Пи- Ди.....
 Мус - Мус ( "какво хубаво име" си помисли Изи ), живееше далеч от тук, при къщите на хората. Изи знаеше какво е човек от книгите на баща си, но никога не беше виждала на живо, затова и беше много интересно. Мус- мус каза, че там където живее има много крави като нея и Изи помоли Мус- мус някой път да я заведе, за да си поговори с тях.
 Си - Си беше скоклата в компанията. Тя и за миг не можеше да застане мирно, а непрекъснато скачаше на място върху тънките си крачета. Това я правеше щастлива и тя беше вечно усмихната. Си- си живееше в гората и обичаше да скача по ниските клонинки на дърветата. "Познавам една катерица", каза ненадейно и за момент стана много важна.
 Пи- ди беше кръстен на дядо си, стар градски мишок,   роден в кутията на един домашен компютър.
Станало така, че един ден хората изхвърлили кутията на сметището и дядо му се оказал под открито небе. Дълго време живял той на това сметище , където единствения му приятел станало  малко призраче , което обитавало една голяма оранжева тиква. Дядо му се запознал с него, когато се опитал да изяде дома му. Един ден от небето долетял страховит змей, който отнесъл тиквата. Дядо му се изплашил ужасно и избягал оттам, дълго време се лутал, докато един ден стигнал до гората и се заселил в нея.

Айде дее

Какво  .....ако е за продължението- ще пиша чак към 14:00 часа....благодаря ако е за това   

Работа с клиенти след 14:00 часа!
Еми ,ще те чакам.

Мишките приеха радушно Изидора, като част от мишето си семейство. В това отношение те нямаха предразсъдъци. В семейството им вече имаше  един охлюв, с гръмкото име Гастро, два руски гущера- Игор и Ана, свещенния торен бръмбър Хефри и  свраката Спатия. Всяка сутрин мишето семейство закусваше заедно с Изидора и докато си пиеха чая обсъждаха важни неща.  Изи разпитваше Мус- мус за модната линия във фермата-  формата на копитцата през този сезон, дължината на рогата, вкуса на фуража и тревата там. Мишчиците си споделяха с нея колко е трудно да си малък и че е опасно да излизат вечер, защото кукумявките ги дебнат. Свраката все мърмореше, че всичките и познати са заминали на почивка в южните страни, а тя е останала сама с досадните си лели и три легена мръсно пране. Двата гущера едва се движеха, те вече почти спяха. Излизаха все по- рядко сутин да  пият чая си със семейството и имаха толкова сънен вид, че на всички им ставаше ясно, че скоро съвсем ще заспят. " Ще се срещнем с тях отново  на пролет "-  обясни Си- Си, цялата подгизнала. Тя не спираше да подскача, дори когато пиеше чая си и затова накрая ставаше цялата мокра. Специално заради нея, мишата баба Аги беше сложила на котлона точно три чайника с чай, за да може да и се събере поне чашка  за деня. Охлюва беше най- потаен и почти нищо не споделяше, но всички много обичаха компанията му. "Той ни допълва " - казваха мишлетата с пламъчета в очите, когато станеше дума за него.

Добър ден! - казало едно магаре и половина.
- Много ми харесва приказчицата ти, действа  благотворно на магарешката ми нервна система. Тъй че, смело напред!

Музата хълца

Малката снежнобяла кравичка Изидора се събуди и разтърка очи с копитца. Беше сънувала чуден сън и хич не и се събуждаше. Тя се огледа, отново се очертаваше скучен ден.   Две малки рибки - бодливки  доплуваха  до нея и се заиграха между рогата и. "Бодливките са хубави рибки"- помисли си Изи, "но не достатъчно, за да направят хубав деня ми"
На Изидора и беше омръзнал езерния живот. Тя си мечтаеше да дойде деня, в който ще и разрещат да отиде до океана. Бащата на Изи, речният крал Инах беше много строг и никак не одобряваше това, че Изи не се интересува от речните дела. Притеснен от това, царят през ден свикваше речния съвет, за да обсъждат бъдещето на царството и задомяването на дъщеря му Изидора I Инах. Милата Изи дори не подозираше, че цели дванадесет люспести глави мислеха по цели дни и нощи за кого да я сгодят- дали за соленоводния и брадавичест принц на морето, който имаше кокоши трън, дали за сладководния и зеленкож блатен кандидат с три корема или за дълбоководния, но плиткоумен океански граф , който от тежеста на водата беше останал почти без профил.........

  Изи още нямаше 12, но вече се чувстваше голяма и живяла достатъчно, за да разбере, че мамините здравословни водорасли не са и по вкуса, а обществото, в което се движеше майка и, речната Нимфа Мелинеа и което се състоеше само от дебелата графиня Калисто ( която Изи наричаше Кали- сто кила) е прекалено скучно за малки кравички.

 Тя беше във възраст, в която си задаваше хиляди въпроси , отговорите на които никак не я задоволяваха. Например на въпроса "Защо при двама водни родители, аз съм се родила крава ?" и отговаряха "Хм- Хм....де да знаем, прищявка на природата, заговор на съдбата и бога на живите твари" и т.н придружено с много хъмкане, почесване, мънкане и въртене на очи......а ако случайно баща и споменеше, че има носа на баба си получаваше такива кръвнишки погледи от майка и, че спираше на мига.......

 Единствената компания на Изи във водния дворец беше кученцето Арго. Това странно същество само я бе нямерило. В една тъмна нощ, когато в езерото се беше завихрило страхотно ледено течение, заплашващо да отнесе двореца и  обитателите му и всички спяха на копита и люспи от ужас, в прозореца на детската стая се удари нещо малко, гладко и розово. То се задържа там и когато течението отмина, Изи отвори прозореца и го взе в копитцата си. Малкото същество повдигна клепачи, за да се огледа и се оказа, че цялото му тяло е покрито с очи. Имаше очи навсякъде, освен по тънките крчаета и голата опашчица. Изидора си помисли, че никога не е виждала нещо по- гадно и тъкмо да го хвърли навън, кълбото очи изплези езиче и я близна по муцунката. Това беше достатъно, за да накара голямото сърце на Изидора да трепне и да се облее в топлина. Тя почувства любов и доближи до муцунката си малката топчица. Тя беше толкова странна, почти колкото беше странна Изи в този свят. Тогава малката принцеса се закле да се грижи за розовото същество ....и без да иска започна да брои "едно, две, три......"
 Колкото и странно да беше за всички, съществото се оказа кученце. Малко,  голо,  розово кученце с точно сто, според Изи, очи любовно вперени в нея, изплезено езиче и вечно мърдаща опашчица
Кученцето стана най- любима компания за Изи в това царство на рибешката тишина . Неговото примигване и смешни физиономии, караха кравичката да се превива от смях. Двамата заедно плуваха от единия до другия край на владенията и благодарение на кученцето , Изи разучи  всички краища на езерото. Най- тъмните и необитаеми кътчета бяха безмилостно претършувани, дъното беше изучено до най- големи подробности . Изи научи къде си правят гнезда бодливките, откри пещерата, в която се крият нимфите, за да правят вълшебства, къде е къщата на шараните, водните паячета, жабите, научи всяко едно камъче и какво има под него.
 Един ден увлечена в игра с кученцето, Изи не се усети как се отдалечи от дъното. Гоненицата беше толкова весела, двамата плуваха бясно нагоре и все по- нагоре и колкото и странно да е Изи плуваше доста бързо с копитцата си. Кравичката протегна краче да докосне приятелчето си, когато усети, че е подала копитцето си извън езерото. Това толкова я стресна, че тя се вцепени и затаи дъх , а усещането беше  от странно,  по- странно. Сухо и  студено  беше там навън, а Изи колкото и да протягаше краче, все не успяваше да достигне дъното "Колко е дълбоко там" си помисли.

 Реши да надникне с едно око и да огледа и това , което видя много и се хареса- навън беше пленително. После подаде ухо и се ослуша- тук горе беше ужасно шумно, всяко нещо пищеше, цвъркаше, свистеше, шумеше, проскърцваше. Песента на Горната земя я завладя. Този ден Изи остана заслушана с часове. Тя беше толкова омагьосана, че дори не забеляза, че докато издиша от ноздричките и не излизат обичайните мехурчета. На другия ден Изидора отново се качи и забеляза, че въздуха мирише особенно, че е ужасно лек, а тя странно тежка "Сякаш водата ме дърпа и ми казва да се връщам" помисли си Изи. Една седмица по- късно Изидора вече беше излизала нна брега и беше установила, че онова зелено нещо дето расте наоколо е триста пъти по- вкусно от манджите на майка и.
Една вечер Изи си лежеше на полянката пред езерото и зяпаше малките светещи перлички , които примигваха в небето и се чудеше " Как това море се е качило там горе...или аз съм там горе ......" Изи почти беше достигнала до философията на китайските мъдри крави ,  когато до чувствителните и ушички достигна странен шум  . Тъничко писукане и хихикане, което накара песента на щурчетата да замлъкне. Изидора се вкамени, затаи дъх и се заслуша.
Току до нея, на лакът разстояние, без изобщо да я забележат , преминаха 3 групички от малки мишлета.  Те бяха облечени странно, носеха ботушки на малките си крачета , а на главите си  високи шапки украсени с пискюли. Мишчиците оживено коментираха нещо весело , отвреме- навреме се смушкваха с лакти в ребрата и си умираха от смях. Толкова бяха унесени в разговора си, че изобщо нямаше да забележат излегналата се в тревата принцеса. Те тъкмо я бяха подминали, когато Изи изскокна и извика "Му-му". Искаше да каже "Ку- ку", но в бързината се обърка. Настъпи внезапна тишина. След това тъмнината се огласи от тънки писукания и бързи стъпчици, на обути в ботушки крачета, които се разбягаха в различни посоки,  потропвайки.......
 Отново настъпи тишина. Изидора не беше очаквала да стане така. Никой до сега не беше бягал от нея. Рибите винаги я посрещаха с бълбукаща песен, възхваляваща царствените и рога и великолепната и  стойка. Но това не беше езерото и Изи не беше подготвена за тази реакция.
 Както си стоеше умислена и натъжена в тъмнината, изведнъж усети, че нещо виси на опашката и. ...Изи се опита да погледне зад рамо, но поради особеностите на кравешката физика, това не доведе до желан резултат. След това разклати опашка и се обърна настрани, очаквайки нещото да се покаже иззад крака и, но за късогледите кравешки очички то се движеше прекалено бързо и Изи отново не успя да го види добре. Накрая се сети да погледне надолу,  между краката си. И видя Арго , който се клатеше като махало на стенен часовник. Той беше захапал опашката и и спеше дълбоко, а това че виси очевидно изобщо не му пречеше. Арго имаше нищожен слух и никакви сензори за равновесие. Очевидно, поради тези обстоятелства,  в милостта си , природата го бе дарила с толкова очи, те бяха единствения му шанс да оцелее, в опасния Свят....На Изи и стана мило, че го вижда. Тя не можа да го прегърне, както и се искаше. Само мило промълви "Ех, приятелче " и се усмихна...........

Всичко това се случваше на пролет.   Луните се търкаляха по небето, така както Изи се търкаляше и се бореше с Арго в меката трева. Постепенно сезоните се смениха,  дойде лятото с жабешките концерти, а след него и  есента. Листата на явора, дивата ябълка и круша, бука, кестена и габъра се оцветиха в красиви цветове. Някои пожълтяха, други станаха червени, трети на петънца. Кравата Изи сияеше от щастие " Така трябва да изглеждат кораловите рифове " си мислеше тя. Толкова и се искаше да спорели с  някого цялата тази красота, да я покаже на майка си и баща си. Но се страхуваше, че ако разберат къде ходи, родителите и ще и забранят , а тя не искаше в никакъв случай да изгуби това щастие.
 Изи обожаваше, когато вали. "Горното море най - сетне реши да слезе при нас " Тя стоеше , взираше се в капките и се наслаждаваше на напоителния дъждец, който се изливаше върху нея. За кравата това беше чудесен масаж. А гръмотевиците "Леле какъв гръм и трясък ". "От кога му повтарям, че да се виси така е рисковано и рано или късно следва Бум " . Този урок научи тук Изи  . В езерото никога не беше падала, но навън и се случваше често, особено когато се опитваше да стои на главата си или да подскача на левия си рог .
 В един такъв дъждовен ден, когато небето притъмня, вятър засвистя в клоните на дърветата и всички живи твари се изпокриха, Изи се запозна с мишлетата. Ето как стана това.
Както обикновено Изидора стоше и чакаше дъжда, нясочила ноздри към небето. Мириса на мокра земя и харесваше. Тя зае обичайната си поза за масаж  и доволно се остави на дъжда. А когато небето се проясни и дъжда спря, Изи погледна надолу и останови, че през цялото време е служила за заслон на три малки мишлета.
  "Му-му"- каза Изи, ухилена като пълна луна "Помните ли ме" ?
Мишчиците харесаха Изидора. Те погледнаха в късогледите и влажни очи и единодушно решиха, че няма от какво да се страхуват.
За да изглежда важна , Изидора им каза, че е амфибия. Тази сложна дума, тя научи от една книга, която царя много обичаше да чете. Книгата се казваше "Човекът- амфибия" на някакъв си Беляев или  Бляев  . Това кравичката не помнеше добре, пък и то нямаше никакво значение. След това, тя им каза, че  принцесата на горското езеро и че баща и има рибя опашка,  а отдолу  се чуваха само пискливи възгласи "Охо-о-о-о-о-о", "Брей- брей- брей" и "Цъ- цъ- цъ".
   Трите мишлета, носеха смешните имена- Си- си , Мус- Мус и Пи- Ди.....
 Мус - Мус ( "какво хубаво име" си помисли Изи ), живееше далеч от тук, при къщите на хората. Изи знаеше какво е човек от книгите на баща си, но никога не беше виждала на живо, затова и беше много интересно. Мус- мус каза, че там където живее има много крави като нея и Изи помоли Мус- мус някой път да я заведе, за да си поговори с тях.
 Си - Си беше скоклата в компанията. Тя и за миг не можеше да застане мирно, а непрекъснато скачаше на място върху тънките си крачета. Това я правеше щастлива и тя беше вечно усмихната. Си- си живееше в гората и обичаше да скача по ниските клонинки на дърветата. "Познавам една катерица", каза ненадейно и за момент стана много важна.
 Пи- ди беше кръстен на дядо си, стар градски мишок,   роден в кутията на един домашен компютър.
Станало така, че един ден хората изхвърлили кутията на сметището и дядо му се оказал под открито небе. Дълго време живял той на това сметище , където единствения му приятел станало  малко призраче , което обитавало една голяма оранжева тиква. Дядо му се запознал с него, когато се опитал да изяде дома му. Един ден от небето долетял страховит змей, който отнесъл тиквата. Дядо му се изплашил ужасно и избягал оттам, дълго време се лутал, докато един ден стигнал до гората и се заселил в нея.
Мишките приеха радушно Изидора, като част от мишето си семейство. В това отношение те нямаха предразсъдъци. В семейството им вече имаше  един охлюв, с гръмкото име Гастро, два руски гущера- Игор и Ана, свещенния торен бръмбър Хефри и  свраката Спатия. Всяка сутрин мишето семейство закусваше заедно с Изидора и докато си пиеха чая обсъждаха важни неща.  Изи разпитваше Мус- мус за модната линия във фермата-  формата на копитцата през този сезон, дължината на рогата, вкуса на фуража и тревата там. Мишчиците си споделяха с нея колко е трудно да си малък и че е опасно да излизат вечер, защото кукумявките ги дебнат. Свраката все мърмореше, че всичките и познати са заминали на почивка в южните страни, а тя е останала сама с досадните си лели и три легена мръсно пране. Двата гущера едва се движеха, те вече почти спяха. Излизаха все по- рядко сутин да  пият чая си със семейството и имаха толкова сънен вид, че на всички им ставаше ясно, че скоро съвсем ще заспят. " Ще се срещнем с тях отново  на пролет "-  обясни Си- Си, цялата подгизнала. Тя не спираше да подскача, дори когато пиеше чая си и затова накрая ставаше цялата мокра. Специално заради нея, мишата баба Аги беше сложила на котлона точно три чайника с чай, за да може да и се събере поне чашка  за деня. Охлюва беше най- потаен и почти нищо не споделяше, но всички много обичаха компанията му. "Той ни допълва " - казваха мишлетата с пламъчета в очите, когато станеше дума за него.

Ай, ай, ай, ти цял следобед си творила?!?!
Довърши я и се уговаряме така: Прочитам я на наследника и без това ме тормози всяка вечер за дъъъъълги приказки. Тази ще му хареса.

Не съм.....само я събрах на едно, че иначе ми с губи мисълта

Вярно, бе! / тука е мястото на емотикон, който сам си удря тиквата/
Как ми лъсна следобедния мързел, не е за вярване.
Предложението е в сила, обаче.

 Цяла есен мишчиците и кравата не се разделиха и ден. Ако завалеше, те просто се преместваха на сухинка под Изидора и продължаваха да си бъбрят , да пият чай и  хрупат сухари. "Много добре ми идват в това мокро време" казваше баба Аги, вдигнала за момент поглед от гигантската си плетка. Това беше наистина амбициозен проект - бабата плетеше пуловер за Изи, от миши козинка, кокоши пера и овча вълна. Изи все още се страхуваше да напусне езерния бряг, за да разгледа гората. Тя обичаше да слуша за хората, кравите и кокошките в селския двор, за овците в кошарата на овчаря Калуша, но не се осмеляваше да отиде и да ги види .
 Понякога мишките играеха на гоненица с кученцето Арго. То  обичаше да тича с тях, а и това беше най- смешната гоненица на Света. Мишките се разбягваха пищящи в различни посоки и така объркваха Арго, че след пет минути тичане хаотично насам- натам, той се свличаше от умора в калта и оставаше да лежи там, изплезил езиче. Тогава мишките го нападаха,  изкатерваха се върху него и започваха да го гъделичкат, а Арго се въртеше и махаше с крачка, задавен от смях.  Другите им любими игри  бяха  сляпа баба, плуване  бътерфлай или в стил хипопотам в  локва и превръщането на Арго в мокра кална склуптура, облепена с опадали листа.
  Една сутрин Изи установи, че  езерото е покрито с тънка коричка лед. Тя учудено почука с копитце леда и той се разпука. Когато излезе на полянката , установи че всичко е побеляло. През нощта над гората беше паднал сняг .От устата на Изи  излизаше пара.
 "Пушек, пушек"- започна да скача Изи на един крак "аз съм Дракон и току- що се излюпих  Му-у-ху-ху- ху- хууууууу" веднага влезна в роля тя. После започна да се върти и да подскача  на задните си крака по полянката. Изведнъж се спъна в нещо голямо  и падна по корем в кишата. Извърна глава и вместо дънер , видя  огромна муцуна с  две кръвясали очи насочени към нея.    " Аз съм дракона " каза муцуната , " а ти току- що се опита да ми смачкаш опашката "

 Изи замръзна, по- скоро се парализира от страх. Муцуната я подуши от глава до пети и накрая каза "Хм,  ти си хубаво парче " Гласа му беше стържещ и пукащ. Изи преглътна, защото се сети, че не е изяла закуската си. "Искам да кажа, сладка хапка ", поправи се дракона. " Извинявай, готина си. Това имам предвид. Не се стягай. "- ухили се той. Изи лежеше в калта и не смееше да помръдне."Имаш ли нужда от помощ". Изи си пое въздух "Му- у, ммммммнннного ммммило" .
"На това му се вика съдба . Където и да отида все пелтечещи твари срещам. Всички те се оказват затворени в черупката си и крайно необщителни същества.  Ако се опитвам да ги заговоря се оказва, че все си имат работа А  си мислех, че съм дракон на късмета " - той наведе глава и започна бавно да се отдалечава. Отвреме на време се чуваше по едно гръмко подсмърчане, което караше върхарите на дърветата  да се поклащат. Изи се размърда и бавно се изправи. Тя се загледа в отдалечаващия се силует, който оставяше след себе си овъглени клонки и  пушещи листа. Сама не се усети как извика след него "Ей, аз съм Изидора. Родена съм в годината на Дракона, ако това има значение. "

Добро утро, Изи! - разтърка сънени очи голямото магаре.

Приказно утро!

 Змеят се обърна и каза "Аспирин".
"Не, благодаря" каза Изи "малко съм мокра, но още не съм настинала "
"Това ми е името"- рече дракона "казвам се Аспирин"

 И така, както се досещате, Дракона и Изи станаха приятели.След дълги съвещания, семейството на мишките реши да приеме  още един член. "Все ще ви потрябва Аспирин някой ден"- агитираше ги Изи. " Аз не му виждам върха "- противеше се баба Аги. Малките мишлета се търкаляха по пода и се заливаха от смях. А дядото на Пи- Ди *, Питър Диви, каза, че задължително трябва да покори този дракон. Дядото замина за града и след седмица се завърна с алпинистка екипировка.








*peripheral device, което включва много неща, едно от които е computer mouse

Страхотна приказка!

 От доста време, родителите на Изидора се бяха загрижили за това къде прекарва времето си принцесата. Учителката и по танци  , змиьорката Лаоши, сподели с тях, че кравичката изостава с материала и ще се яви неподготвена на Новогодишния бал. А този бал беше най -важното събитие в Езерното царство. На него всяка година присъстваха видни , т.е. водни аристократи . В  двореца щяха да доплуват представители на всички по- значими мокри царства. Идваха принцове, маркизи, графове и херцози от реки, езера, морета и океани.  Тази година цар Инах I Великолепни беше поканил  дори царя на Ноемврийската Мокро Царство. " НМД , използвайки ресурсите на климата и околната среда, скоро може да ни надмине по влажност, а това не бива да се допуска, Мелинеа" мърмореше царя под носа си, както винаги зает да обмисля езерните дела. Тази година на бала, родителите на Изи щяха да  я преставят  пред водното общество.

Мерси, Ламьо 

 На другата сутрин, на вратата на стаята на Изи, застана царица Мелинеа. Вида и беше угрижен. Тя се въртеше насам- натам и по всичко личеше, че иска да говори с Изидора.
"Какво има мамо ?"- попита Изи без заобикалки
"Амиии, аз....." чудеше се как да започне разговора Мели ."Ние , с баща ти..........искаме да знаем, къде се къде се губиш по цял ден" - завърши тя. "Притесняваме се за теб, Изи. Нали знаеш, че на  таз годишния бал,  ще бъдеш представена официално пред водното общество. Постарай се, да запомниш добре дворцовия етикет и недей да занемаряваш уроците си при Лаоши. "
 "Незнам какъв е този етикет" почеса се Изи "но можеш да си сигурна, че след твоята молба ,изчетох всички етикети в дрореца  дори и тези дворцовата изба " добави доволно тя
 Настъпи неловко мълчание. Мелинеа погледна странно , след което се врътна на опашката си и видимо разстроена напусна стаята .
 "Какво направих ?" учудено повдигна рамене  принцесата

"А сега, да се заема със сутрешния си тоалет ". Изи разреса козинката си, изтърка муцунка и очички . Изжабурка се и застана пред огледалото. Както винаги тя беше доволна от това, което вижда . Облече трикото си на зелени люспи и се запъти към залата за танци. Изи танцува повече от час със змиьорката Лаоши, под музикалния съпровод на рачешкия кралски оркестър. После се изкъпа и седна да закуси - водорасли в сладко- кисел сос. Днес тя се чувстваше като истинска принцеса. Цял ден мислеше само за бала и дори си представи как някой ден ще наследи езерното царство. Тогава Изи реши да поиска разрешение да покани на бала, своя зелен приятел Аспирин. Все пак известното чудовище Неси щеше да присъства. Но как да му каже за него ?  Предстоше дълъг разговор, в който Изи трябваше да направи признание за горната Земя. Тя се притесни и леко натъжена продължи да закусва . После изведнъж се сети за нещо весело:
 "О, да, трябва да говоря и с готвачите. Аспирин е вегетарианец, но не яде водорасли. Освен това веднъж спомена, че обича мидите  "
 

 

Добро утро.
Много е хубаво.

 Цар Инах I Великолепни  се намираше  в тронната зала. Царят беше седнал на трона си,  надолу с главата. Люспестата му опашка беше на седалката, а гърба му- на седефения под. Инах гледаше към тавана и мучеше. Изи се почувства много близка с баща си в тоз момент. " Ето по какво си приличаме. Начина, по който се изразяваме често е един и същ " помисли си доволна тя. Но нямаше начин, трябваше да го прекъсне, за да поговори с него по онзи, важния въпрос. "Той може да си лежи така с дни" спомни си Изи
"Какво правиш тате ?" невинно попита Изидора
"Омммммм мани падме .....кхъ-кхъ-кхъ"  стресна се царя, насред мантрата си "Изи, ти ли си ?"...

Хайде, бе, Сикрет!
Чак ми домъчня...

"Аз съм" рече Изи и после тихо добави "бях на сушата".......
"Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ"- гласа на царя изчезна. Той се взря в една точица над главата на Изидора и дълго остана така неподвижен. След това въздъхна и рече:" Ти си родена там , Изи". Каза го с такава любов в гласа, че на гърлото на Изи застана буца. Личеше си, че царя има нужда да каже това.  Очите му се премрежиха , но Инах продължи."Една вечер ти просто падна при нас- малко, безпомощно блеещо същество. На врата ти беше закачена бележчица, на която с крив кравешки почерк бяха изписани думите" Обичайте ме". Майка ти се влюби в теб от пръв поглед. Тя не даде и дума да изрека за връщането ти. Каза , че си дар от Бога и даде всичко от себе си, за да пораснеш щастлива, Изи. Дали е успяла, ти трябва да кажеш. Искаме да знаеш, че може би, там някъде горе, живее истинската ти майка. " Солени потоци започнаха да се изливат от очите на Изи и Инах. Малката принцеска се сгуши в прегръдките на баща си. Дълго време, те просто се прегръщаха и плачеха мълчаливо.

  Когато се наплакаха едно хубаво, те продължиха още дълго да си говорят. Изи сподели с баща си за притесненията , че няма люспи и е толкова различна, а той за техните страхове да и кажат истината за нейния произход. След това Изи разказа за горната Земя и приятелите си там. След дълги разговори и смехове и двамата единодушно решиха, че е било грешка да крият от нея толкова дълго време.
"Имам носа на баба си, а?"- Изи се разсмя
"А пък аз искам да си обещаем повече да не пазим тайни един от друг. Ти също пазеше тайна от нас, Изидора. "- каза строго Инах "Скри , че си излизала на сушата. Това също не е правилно, Изи. "
Тя наведе глава "Прав си, съжалявам.... татко".


Оф.....нещо не ми върви писането........това разкритие трябваше да е след някакво драматично събитие......ама  ....музата ми не хълца, а куца

Почини си малко, музата сама ще дойде.
Пък и нямаш срок.
Добре се справяш!
 - Трябва ти някакво драматично събитие. - творческо предложение на едно магаре.

Да....събота и неделя ще си почивам   

Това последното ще го изтрия.......Изи не е осиновена.......не че нещо .....но заприлича на сапунка

ом мани падме хумммм 
Сикрет, чак сега успях да изчета всичко накуп - приказката е магнетична, чак кинематографична   
Мнооу си добра в измислянето на имена, а и в диалозите 
Давай повече диалози плз 
...а всъщност се изказвам в приказката ти, за да споделя, че имам една приказка, моя си, отпреди 13 години...за голямата любоф н една крава, кравата Изабела, към един стол  Да ти я метна за повече интерактивност,а? 
Хайде лека и всички по леглата...без приказка засега 

О, да....стана и много описателно........ децата ще заспят......



Изабела казваш........имаме някаква енергийна връзка изглежда ......

 Инах мразеше да се споменават  думите  "Сухо, суша". Той едва ги произнасяше с някакъв суеверен ужас . Тогава цялото му тяло настръхваше, а в гърлото си усещаше скрибуцащ сух пясък . Инах беше чувал за пресъхнали езера, за цели царства останали на сухо. Това беше най- големия му страх и повод за всичките му усамотения, медитации и странности. А в дворцовия олтар, висеше изображението на някакъв Бог на водата, на име Енки-ПЕро, около крака на който имаше увита змия, а на рамото му пеперуда.  Изидора беше гледала образа му много пъти и дори го беше сънувала, тя сънуваше себе си като пеперудата кацнала на божието рамо. Едва напоследък  разбра, какво всъщност е пеперуда. Мишките вярват, че когато пеперудата Додола дои своите небесни крави - облаците, на земята вали дъжд.

.....не мога да прекъсна описателните ......така ми идва......накрая при редакцията, ще се опитам да вмъкна повече диалог ....

добро утро 
 ...енергийна връзка със странни проявления -
освен следващият проект да е един кравешки Монти Пайтън, да? 
ти остави другото, ама тази ми поема даже е публикувана, че и наградена с незнам какво  а и сюжетно би могла да е предистория на твоята, абе...пращам ти да се посмееш, и ако искаш може Изабела да е рождената майка на Изидора 
но така пак бягаме от монтипайтънското и се бухваме в сапунката 
имате поща   

Хаааа-ха............ей сега ще и се нахвърля и с двете си очи, че по- рано бях заета и.....Благодаря   

"Аз съм" рече Изи и после тихо добави "бях на сушата".......
"Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ"- гласа на царя изчезна.........
 Инах мразеше да се споменават  думите  "Сухо, суша". Той едва ги произнасяше с някакъв суеверен ужас . Тогава цялото му тяло настръхваше, а в гърлото си усещаше скрибуцащ сух пясък . Инах беше чувал за пресъхнали езера, за цели царства останали на сухо. Това беше най- големия му страх и повод за всичките му усамотения, медитации и странности. А в дворцовия олтар, висеше изображението на някакъв Бог на водата, на име Енки-ПЕро, около крака на който имаше увита змия, а на рамото му пеперуда.  Изидора беше гледала образа му много пъти и дори го беше сънувала, тя сънуваше себе си като пеперудата кацнала на божието рамо. Едва напоследък  разбра, какво всъщност е пеперуда. Мишките вярват, че когато пеперудата Додола дои своите небесни крави - облаците, на земята вали дъжд.
  Инах се опули. Този път сериозно мислеше да се скара на Изи, но никак не го биваше в тези неща. Царя изглеждаше ужасно смехотворно . Личеше си, че се напъва да изглежда сърдит. Изи го гледаше и едва сдържаше смеха си. За да не си личи колко и е смешно, тя беше навела глава и се опитваше да мисли за тъжни неща. Първо си помисли за това колко е трудно да се гребе с копита и  че  ще трябва да се намъкне в розово за бала. Освен всичко роклята беше наследствена и сигурно щеше да и стяга. После си представи как стои пред огледалото и се гърчи да закопчае ципа с копитцата си. И в този момент наистина и стана тъжно.
 "Не трябва да правиш това, Изи" - каза в този момент Инах

Част от приказката ми е изчезнала, а аз я нямам никъде другаде.....направо тук си я пишех.......сега съм ужасена, тъжна и сърдита и повече няма да пиша 

Намери я!

Или поне давай нататък-ние си я знаем много добре.
И такаа...

Неможе така.428 човека са я прочели и чакат бала.
"Седмият ден предстой..."