Приказка шеста.........юни........

 Цяла есен мишчиците и кравата не се разделиха и ден. Ако завалеше, те просто се преместваха на сухинка под Изидора и продължаваха да си бъбрят , да пият чай и  хрупат сухари. "Много добре ми идват в това мокро време" казваше баба Аги, вдигнала за момент поглед от гигантската си плетка. Това беше наистина амбициозен проект - бабата плетеше пуловер за Изи, от миши козинка, кокоши пера и овча вълна. Изи все още се страхуваше да напусне езерния бряг, за да разгледа гората. Тя обичаше да слуша за хората, кравите и кокошките в селския двор, за овците в кошарата на овчаря Калуша, но не се осмеляваше да отиде и да ги види .
 Понякога мишките играеха на гоненица с кученцето Арго. То  обичаше да тича с тях, а и това беше най- смешната гоненица на Света. Мишките се разбягваха пищящи в различни посоки и така объркваха Арго, че след пет минути тичане хаотично насам- натам, той се свличаше от умора в калта и оставаше да лежи там, изплезил езиче. Тогава мишките го нападаха,  изкатерваха се върху него и започваха да го гъделичкат, а Арго се въртеше и махаше с крачка, задавен от смях.  Другите им любими игри  бяха  сляпа баба, плуване  бътерфлай или в стил хипопотам в  локва и превръщането на Арго в мокра кална склуптура, облепена с опадали листа.
  Една сутрин Изи установи, че  езерото е покрито с тънка коричка лед. Тя учудено почука с копитце леда и той се разпука. Когато излезе на полянката , установи че всичко е побеляло. През нощта над гората беше паднал сняг .От устата на Изи  излизаше пара.
 "Пушек, пушек"- започна да скача Изи на един крак "аз съм Дракон и току- що се излюпих  Му-у-ху-ху- ху- хууууууу" веднага влезна в роля тя. После започна да се върти и да подскача  на задните си крака по полянката. Изведнъж се спъна в нещо голямо  и падна по корем в кишата. Извърна глава и вместо дънер , видя  огромна муцуна с  две кръвясали очи насочени към нея.    " Аз съм дракона " каза муцуната , " а ти току- що се опита да ми смачкаш опашката "

 Изи замръзна, по- скоро се парализира от страх. Муцуната я подуши от глава до пети и накрая каза "Хм,  ти си хубаво парче " Гласа му беше стържещ и пукащ. Изи преглътна, защото се сети, че не е изяла закуската си. "Искам да кажа, сладка хапка ", поправи се дракона. " Извинявай, готина си. Това имам предвид. Не се стягай. "- ухили се той. Изи лежеше в калта и не смееше да помръдне."Имаш ли нужда от помощ". Изи си пое въздух "Му- у, ммммммнннного ммммило" .
"На това му се вика съдба . Където и да отида все пелтечещи твари срещам. Всички те се оказват затворени в черупката си и крайно необщителни същества.  Ако се опитвам да ги заговоря се оказва, че все си имат работа А  си мислех, че съм дракон на късмета " - той наведе глава и започна бавно да се отдалечава. Отвреме на време се чуваше по едно гръмко подсмърчане, което караше върхарите на дърветата  да се поклащат. Изи се размърда и бавно се изправи. Тя се загледа в отдалечаващия се силует, който оставяше след себе си овъглени клонки и  пушещи листа. Сама не се усети как извика след него "Ей, аз съм Изидора. Родена съм в годината на Дракона, ако това има значение. "

Добро утро, Изи! - разтърка сънени очи голямото магаре.

Приказно утро!

 Змеят се обърна и каза "Аспирин".
"Не, благодаря" каза Изи "малко съм мокра, но още не съм настинала "
"Това ми е името"- рече дракона "казвам се Аспирин"

 И така, както се досещате, Дракона и Изи станаха приятели.След дълги съвещания, семейството на мишките реши да приеме  още един член. "Все ще ви потрябва Аспирин някой ден"- агитираше ги Изи. " Аз не му виждам върха "- противеше се баба Аги. Малките мишлета се търкаляха по пода и се заливаха от смях. А дядото на Пи- Ди *, Питър Диви, каза, че задължително трябва да покори този дракон. Дядото замина за града и след седмица се завърна с алпинистка екипировка.








*peripheral device, което включва много неща, едно от които е computer mouse

Страхотна приказка!

 От доста време, родителите на Изидора се бяха загрижили за това къде прекарва времето си принцесата. Учителката и по танци  , змиьорката Лаоши, сподели с тях, че кравичката изостава с материала и ще се яви неподготвена на Новогодишния бал. А този бал беше най -важното събитие в Езерното царство. На него всяка година присъстваха видни , т.е. водни аристократи . В  двореца щяха да доплуват представители на всички по- значими мокри царства. Идваха принцове, маркизи, графове и херцози от реки, езера, морета и океани.  Тази година цар Инах I Великолепни беше поканил  дори царя на Ноемврийската Мокро Царство. " НМД , използвайки ресурсите на климата и околната среда, скоро може да ни надмине по влажност, а това не бива да се допуска, Мелинеа" мърмореше царя под носа си, както винаги зает да обмисля езерните дела. Тази година на бала, родителите на Изи щяха да  я преставят  пред водното общество.

Мерси, Ламьо 

 На другата сутрин, на вратата на стаята на Изи, застана царица Мелинеа. Вида и беше угрижен. Тя се въртеше насам- натам и по всичко личеше, че иска да говори с Изидора.
"Какво има мамо ?"- попита Изи без заобикалки
"Амиии, аз....." чудеше се как да започне разговора Мели ."Ние , с баща ти..........искаме да знаем, къде се къде се губиш по цял ден" - завърши тя. "Притесняваме се за теб, Изи. Нали знаеш, че на  таз годишния бал,  ще бъдеш представена официално пред водното общество. Постарай се, да запомниш добре дворцовия етикет и недей да занемаряваш уроците си при Лаоши. "
 "Незнам какъв е този етикет" почеса се Изи "но можеш да си сигурна, че след твоята молба ,изчетох всички етикети в дрореца  дори и тези дворцовата изба " добави доволно тя
 Настъпи неловко мълчание. Мелинеа погледна странно , след което се врътна на опашката си и видимо разстроена напусна стаята .
 "Какво направих ?" учудено повдигна рамене  принцесата

"А сега, да се заема със сутрешния си тоалет ". Изи разреса козинката си, изтърка муцунка и очички . Изжабурка се и застана пред огледалото. Както винаги тя беше доволна от това, което вижда . Облече трикото си на зелени люспи и се запъти към залата за танци. Изи танцува повече от час със змиьорката Лаоши, под музикалния съпровод на рачешкия кралски оркестър. После се изкъпа и седна да закуси - водорасли в сладко- кисел сос. Днес тя се чувстваше като истинска принцеса. Цял ден мислеше само за бала и дори си представи как някой ден ще наследи езерното царство. Тогава Изи реши да поиска разрешение да покани на бала, своя зелен приятел Аспирин. Все пак известното чудовище Неси щеше да присъства. Но как да му каже за него ?  Предстоше дълъг разговор, в който Изи трябваше да направи признание за горната Земя. Тя се притесни и леко натъжена продължи да закусва . После изведнъж се сети за нещо весело:
 "О, да, трябва да говоря и с готвачите. Аспирин е вегетарианец, но не яде водорасли. Освен това веднъж спомена, че обича мидите  "
 

 

Добро утро.
Много е хубаво.

 Цар Инах I Великолепни  се намираше  в тронната зала. Царят беше седнал на трона си,  надолу с главата. Люспестата му опашка беше на седалката, а гърба му- на седефения под. Инах гледаше към тавана и мучеше. Изи се почувства много близка с баща си в тоз момент. " Ето по какво си приличаме. Начина, по който се изразяваме често е един и същ " помисли си доволна тя. Но нямаше начин, трябваше да го прекъсне, за да поговори с него по онзи, важния въпрос. "Той може да си лежи така с дни" спомни си Изи
"Какво правиш тате ?" невинно попита Изидора
"Омммммм мани падме .....кхъ-кхъ-кхъ"  стресна се царя, насред мантрата си "Изи, ти ли си ?"...

Хайде, бе, Сикрет!
Чак ми домъчня...

"Аз съм" рече Изи и после тихо добави "бях на сушата".......
"Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ"- гласа на царя изчезна. Той се взря в една точица над главата на Изидора и дълго остана така неподвижен. След това въздъхна и рече:" Ти си родена там , Изи". Каза го с такава любов в гласа, че на гърлото на Изи застана буца. Личеше си, че царя има нужда да каже това.  Очите му се премрежиха , но Инах продължи."Една вечер ти просто падна при нас- малко, безпомощно блеещо същество. На врата ти беше закачена бележчица, на която с крив кравешки почерк бяха изписани думите" Обичайте ме". Майка ти се влюби в теб от пръв поглед. Тя не даде и дума да изрека за връщането ти. Каза , че си дар от Бога и даде всичко от себе си, за да пораснеш щастлива, Изи. Дали е успяла, ти трябва да кажеш. Искаме да знаеш, че може би, там някъде горе, живее истинската ти майка. " Солени потоци започнаха да се изливат от очите на Изи и Инах. Малката принцеска се сгуши в прегръдките на баща си. Дълго време, те просто се прегръщаха и плачеха мълчаливо.