Приказка шеста.........юни........

  • 4 563
  • 57
  •   1
Отговори
# 15
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
 В един такъв дъждовен ден, когато небето притъмня, вятър засвистя в клоните на дърветата и всички живи твари се изпокриха, Изи се запозна с мишлетата. Ето как стана това.
Както обикновено Изидора стоше и чакаше дъжда, нясочила ноздри към небето. Мириса на мокра земя и харесваше. Тя зае обичайната си поза за масаж  и доволно се остави на дъжда. А когато небето се проясни и дъжда спря, Изи погледна надолу и останови, че през цялото време е служила за заслон на три малки мишлета.
  "Му-му"- каза Изи, ухилена като пълна луна "Помните ли ме" ?

# 16
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
- Колко романтично?!?! въздъхна едно прехвърчащо от приказка в приказка магаре. Mr. Green

Не магаре, а магаре и половина  Mr. Green

# 17
  • Мнения: 15 619
- Колко романтично?!?! въздъхна едно прехвърчащо от приказка в приказка магаре. Mr. Green

Не магаре, а магаре и половина  Mr. Green
Ха - ха - ха! Успя да разсмееш магарето. Половинката запази самообладание.

# 18
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
 Мишчиците харесаха Изидора. Те погледнаха в късогледите и влажни очи и единодушно решиха, че няма от какво да се страхуват.
За да изглежда важна , Изидора им каза, че е амфибия. Тази сложна дума, тя научи от една книга, която царя много обичаше да чете. Книгата се казваше "Човекът- амфибия" на някакъв си Беляев или  Бляев  . Това кравичката не помнеше добре, пък и то нямаше никакво значение. След това, тя им каза, че  принцесата на горското езеро и че баща и има рибя опашка,  а отдолу  се чуваха само пискливи възгласи "Охо-о-о-о-о-о", "Брей- брей- брей" и "Цъ- цъ- цъ". 
   Трите мишлета, носеха смешните имена- Си- си , Мус- Мус и Пи- Ди.....
 Мус - Мус ( "какво хубаво име" си помисли Изи ), живееше далеч от тук, при къщите на хората. Изи знаеше какво е човек от книгите на баща си, но никога не беше виждала на живо, затова и беше много интересно. Мус- мус каза, че там където живее има много крави като нея и Изи помоли Мус- мус някой път да я заведе, за да си поговори с тях.
 Си - Си беше скоклата в компанията. Тя и за миг не можеше да застане мирно, а непрекъснато скачаше на място върху тънките си крачета. Това я правеше щастлива и тя беше вечно усмихната. Си- си живееше в гората и обичаше да скача по ниските клонинки на дърветата. "Познавам една катерица", каза ненадейно и за момент стана много важна.
 Пи- ди беше кръстен на дядо си, стар градски мишок,   роден в кутията на един домашен компютър.
Станало така, че един ден хората изхвърлили кутията на сметището и дядо му се оказал под открито небе. Дълго време живял той на това сметище , където единствения му приятел станало  малко призраче , което обитавало една голяма оранжева тиква. Дядо му се запознал с него, когато се опитал да изяде дома му. Един ден от небето долетял страховит змей, който отнесъл тиквата. Дядо му се изплашил ужасно и избягал оттам, дълго време се лутал, докато един ден стигнал до гората и се заселил в нея.

Последна редакция: вт, 28 ное 2006, 08:14 от secretgarden

# 19
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650











# 20
  • Мнения: 183
Айде дее

# 21
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650

Какво  newsm78.....ако е за продължението- ще пиша чак към 14:00 часа....благодаря ако е за това   bouquet

# 22
  • Мнения: 183
Работа с клиенти след 14:00 часа!
Еми ,ще те чакам.

# 23
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Мишките приеха радушно Изидора, като част от мишето си семейство. В това отношение те нямаха предразсъдъци. В семейството им вече имаше  един охлюв, с гръмкото име Гастро, два руски гущера- Игор и Ана, свещенния торен бръмбър Хефри и  свраката Спатия. Всяка сутрин мишето семейство закусваше заедно с Изидора и докато си пиеха чая обсъждаха важни неща.  Изи разпитваше Мус- мус за модната линия във фермата-  формата на копитцата през този сезон, дължината на рогата, вкуса на фуража и тревата там. Мишчиците си споделяха с нея колко е трудно да си малък и че е опасно да излизат вечер, защото кукумявките ги дебнат. Свраката все мърмореше, че всичките и познати са заминали на почивка в южните страни, а тя е останала сама с досадните си лели и три легена мръсно пране. Двата гущера едва се движеха, те вече почти спяха. Излизаха все по- рядко сутин да  пият чая си със семейството и имаха толкова сънен вид, че на всички им ставаше ясно, че скоро съвсем ще заспят. " Ще се срещнем с тях отново  на пролет "-  обясни Си- Си, цялата подгизнала. Тя не спираше да подскача, дори когато пиеше чая си и затова накрая ставаше цялата мокра. Специално заради нея, мишата баба Аги беше сложила на котлона точно три чайника с чай, за да може да и се събере поне чашка  за деня. Охлюва беше най- потаен и почти нищо не споделяше, но всички много обичаха компанията му. "Той ни допълва " - казваха мишлетата с пламъчета в очите, когато станеше дума за него.

Последна редакция: вт, 28 ное 2006, 14:43 от secretgarden

# 24
  • Мнения: 15 619
Добър ден! - казало едно магаре и половина.
- Много ми харесва приказчицата ти, действа  благотворно на магарешката ми нервна система. Тъй че, смело напред! Mr. Green

# 25
  • Мнения: 183
Музата хълца

# 26
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Малката снежнобяла кравичка Изидора се събуди и разтърка очи с копитца. Беше сънувала чуден сън и хич не и се събуждаше. Тя се огледа, отново се очертаваше скучен ден.   Две малки рибки - бодливки  доплуваха  до нея и се заиграха между рогата и. "Бодливките са хубави рибки"- помисли си Изи, "но не достатъчно, за да направят хубав деня ми"
На Изидора и беше омръзнал езерния живот. Тя си мечтаеше да дойде деня, в който ще и разрещат да отиде до океана. Бащата на Изи, речният крал Инах беше много строг и никак не одобряваше това, че Изи не се интересува от речните дела. Притеснен от това, царят през ден свикваше речния съвет, за да обсъждат бъдещето на царството и задомяването на дъщеря му Изидора I Инах. Милата Изи дори не подозираше, че цели дванадесет люспести глави мислеха по цели дни и нощи за кого да я сгодят- дали за соленоводния и брадавичест принц на морето, който имаше кокоши трън, дали за сладководния и зеленкож блатен кандидат с три корема или за дълбоководния, но плиткоумен океански граф , който от тежеста на водата беше останал почти без профил.........

  Изи още нямаше 12, но вече се чувстваше голяма и живяла достатъчно, за да разбере, че мамините здравословни водорасли не са и по вкуса, а обществото, в което се движеше майка и, речната Нимфа Мелинеа и което се състоеше само от дебелата графиня Калисто ( която Изи наричаше Кали- сто кила) е прекалено скучно за малки кравички.

 Тя беше във възраст, в която си задаваше хиляди въпроси , отговорите на които никак не я задоволяваха. Например на въпроса "Защо при двама водни родители, аз съм се родила крава ?" и отговаряха "Хм- Хм....де да знаем, прищявка на природата, заговор на съдбата и бога на живите твари" и т.н придружено с много хъмкане, почесване, мънкане и въртене на очи......а ако случайно баща и споменеше, че има носа на баба си получаваше такива кръвнишки погледи от майка и, че спираше на мига.......

 Единствената компания на Изи във водния дворец беше кученцето Арго. Това странно същество само я бе нямерило. В една тъмна нощ, когато в езерото се беше завихрило страхотно ледено течение, заплашващо да отнесе двореца и  обитателите му и всички спяха на копита и люспи от ужас, в прозореца на детската стая се удари нещо малко, гладко и розово. То се задържа там и когато течението отмина, Изи отвори прозореца и го взе в копитцата си. Малкото същество повдигна клепачи, за да се огледа и се оказа, че цялото му тяло е покрито с очи. Имаше очи навсякъде, освен по тънките крчаета и голата опашчица. Изидора си помисли, че никога не е виждала нещо по- гадно и тъкмо да го хвърли навън, кълбото очи изплези езиче и я близна по муцунката. Това беше достатъно, за да накара голямото сърце на Изидора да трепне и да се облее в топлина. Тя почувства любов и доближи до муцунката си малката топчица. Тя беше толкова странна, почти колкото беше странна Изи в този свят. Тогава малката принцеса се закле да се грижи за розовото същество ....и без да иска започна да брои "едно, две, три......"
 Колкото и странно да беше за всички, съществото се оказа кученце. Малко,  голо,  розово кученце с точно сто, според Изи, очи любовно вперени в нея, изплезено езиче и вечно мърдаща опашчица
Кученцето стана най- любима компания за Изи в това царство на рибешката тишина . Неговото примигване и смешни физиономии, караха кравичката да се превива от смях. Двамата заедно плуваха от единия до другия край на владенията и благодарение на кученцето , Изи разучи  всички краища на езерото. Най- тъмните и необитаеми кътчета бяха безмилостно претършувани, дъното беше изучено до най- големи подробности . Изи научи къде си правят гнезда бодливките, откри пещерата, в която се крият нимфите, за да правят вълшебства, къде е къщата на шараните, водните паячета, жабите, научи всяко едно камъче и какво има под него.
 Един ден увлечена в игра с кученцето, Изи не се усети как се отдалечи от дъното. Гоненицата беше толкова весела, двамата плуваха бясно нагоре и все по- нагоре и колкото и странно да е Изи плуваше доста бързо с копитцата си. Кравичката протегна краче да докосне приятелчето си, когато усети, че е подала копитцето си извън езерото. Това толкова я стресна, че тя се вцепени и затаи дъх , а усещането беше  от странно,  по- странно. Сухо и  студено  беше там навън, а Изи колкото и да протягаше краче, все не успяваше да достигне дъното "Колко е дълбоко там" си помисли.

 Реши да надникне с едно око и да огледа и това , което видя много и се хареса- навън беше пленително. После подаде ухо и се ослуша- тук горе беше ужасно шумно, всяко нещо пищеше, цвъркаше, свистеше, шумеше, проскърцваше. Песента на Горната земя я завладя. Този ден Изи остана заслушана с часове. Тя беше толкова омагьосана, че дори не забеляза, че докато издиша от ноздричките и не излизат обичайните мехурчета. На другия ден Изидора отново се качи и забеляза, че въздуха мирише особенно, че е ужасно лек, а тя странно тежка "Сякаш водата ме дърпа и ми казва да се връщам" помисли си Изи. Една седмица по- късно Изидора вече беше излизала нна брега и беше установила, че онова зелено нещо дето расте наоколо е триста пъти по- вкусно от манджите на майка и.
Една вечер Изи си лежеше на полянката пред езерото и зяпаше малките светещи перлички , които примигваха в небето и се чудеше " Как това море се е качило там горе...или аз съм там горе ......" Изи почти беше достигнала до философията на китайските мъдри крави ,  когато до чувствителните и ушички достигна странен шум  . Тъничко писукане и хихикане, което накара песента на щурчетата да замлъкне. Изидора се вкамени, затаи дъх и се заслуша.
Току до нея, на лакът разстояние, без изобщо да я забележат , преминаха 3 групички от малки мишлета.  Те бяха облечени странно, носеха ботушки на малките си крачета , а на главите си  високи шапки украсени с пискюли. Мишчиците оживено коментираха нещо весело , отвреме- навреме се смушкваха с лакти в ребрата и си умираха от смях. Толкова бяха унесени в разговора си, че изобщо нямаше да забележат излегналата се в тревата принцеса. Те тъкмо я бяха подминали, когато Изи изскокна и извика "Му-му". Искаше да каже "Ку- ку", но в бързината се обърка. Настъпи внезапна тишина. След това тъмнината се огласи от тънки писукания и бързи стъпчици, на обути в ботушки крачета, които се разбягаха в различни посоки,  потропвайки.......
 Отново настъпи тишина. Изидора не беше очаквала да стане така. Никой до сега не беше бягал от нея. Рибите винаги я посрещаха с бълбукаща песен, възхваляваща царствените и рога и великолепната и  стойка. Но това не беше езерото и Изи не беше подготвена за тази реакция.
 Както си стоеше умислена и натъжена в тъмнината, изведнъж усети, че нещо виси на опашката и. ...Изи се опита да погледне зад рамо, но поради особеностите на кравешката физика, това не доведе до желан резултат. След това разклати опашка и се обърна настрани, очаквайки нещото да се покаже иззад крака и, но за късогледите кравешки очички то се движеше прекалено бързо и Изи отново не успя да го види добре. Накрая се сети да погледне надолу,  между краката си. И видя Арго , който се клатеше като махало на стенен часовник. Той беше захапал опашката и и спеше дълбоко, а това че виси очевидно изобщо не му пречеше. Арго имаше нищожен слух и никакви сензори за равновесие. Очевидно, поради тези обстоятелства,  в милостта си , природата го бе дарила с толкова очи, те бяха единствения му шанс да оцелее, в опасния Свят....На Изи и стана мило, че го вижда. Тя не можа да го прегърне, както и се искаше. Само мило промълви "Ех, приятелче " и се усмихна...........

Всичко това се случваше на пролет.   Луните се търкаляха по небето, така както Изи се търкаляше и се бореше с Арго в меката трева. Постепенно сезоните се смениха,  дойде лятото с жабешките концерти, а след него и  есента. Листата на явора, дивата ябълка и круша, бука, кестена и габъра се оцветиха в красиви цветове. Някои пожълтяха, други станаха червени, трети на петънца. Кравата Изи сияеше от щастие " Така трябва да изглеждат кораловите рифове " си мислеше тя. Толкова и се искаше да спорели с  някого цялата тази красота, да я покаже на майка си и баща си. Но се страхуваше, че ако разберат къде ходи, родителите и ще и забранят , а тя не искаше в никакъв случай да изгуби това щастие.
 Изи обожаваше, когато вали. "Горното море най - сетне реши да слезе при нас " Тя стоеше , взираше се в капките и се наслаждаваше на напоителния дъждец, който се изливаше върху нея. За кравата това беше чудесен масаж. А гръмотевиците "Леле какъв гръм и трясък ". "От кога му повтарям, че да се виси така е рисковано и рано или късно следва Бум " . Този урок научи тук Изи  . В езерото никога не беше падала, но навън и се случваше често, особено когато се опитваше да стои на главата си или да подскача на левия си рог .
 В един такъв дъждовен ден, когато небето притъмня, вятър засвистя в клоните на дърветата и всички живи твари се изпокриха, Изи се запозна с мишлетата. Ето как стана това.
Както обикновено Изидора стоше и чакаше дъжда, нясочила ноздри към небето. Мириса на мокра земя и харесваше. Тя зае обичайната си поза за масаж  и доволно се остави на дъжда. А когато небето се проясни и дъжда спря, Изи погледна надолу и останови, че през цялото време е служила за заслон на три малки мишлета.
  "Му-му"- каза Изи, ухилена като пълна луна "Помните ли ме" ?
Мишчиците харесаха Изидора. Те погледнаха в късогледите и влажни очи и единодушно решиха, че няма от какво да се страхуват.
За да изглежда важна , Изидора им каза, че е амфибия. Тази сложна дума, тя научи от една книга, която царя много обичаше да чете. Книгата се казваше "Човекът- амфибия" на някакъв си Беляев или  Бляев  . Това кравичката не помнеше добре, пък и то нямаше никакво значение. След това, тя им каза, че  принцесата на горското езеро и че баща и има рибя опашка,  а отдолу  се чуваха само пискливи възгласи "Охо-о-о-о-о-о", "Брей- брей- брей" и "Цъ- цъ- цъ".
   Трите мишлета, носеха смешните имена- Си- си , Мус- Мус и Пи- Ди.....
 Мус - Мус ( "какво хубаво име" си помисли Изи ), живееше далеч от тук, при къщите на хората. Изи знаеше какво е човек от книгите на баща си, но никога не беше виждала на живо, затова и беше много интересно. Мус- мус каза, че там където живее има много крави като нея и Изи помоли Мус- мус някой път да я заведе, за да си поговори с тях.
 Си - Си беше скоклата в компанията. Тя и за миг не можеше да застане мирно, а непрекъснато скачаше на място върху тънките си крачета. Това я правеше щастлива и тя беше вечно усмихната. Си- си живееше в гората и обичаше да скача по ниските клонинки на дърветата. "Познавам една катерица", каза ненадейно и за момент стана много важна.
 Пи- ди беше кръстен на дядо си, стар градски мишок,   роден в кутията на един домашен компютър.
Станало така, че един ден хората изхвърлили кутията на сметището и дядо му се оказал под открито небе. Дълго време живял той на това сметище , където единствения му приятел станало  малко призраче , което обитавало една голяма оранжева тиква. Дядо му се запознал с него, когато се опитал да изяде дома му. Един ден от небето долетял страховит змей, който отнесъл тиквата. Дядо му се изплашил ужасно и избягал оттам, дълго време се лутал, докато един ден стигнал до гората и се заселил в нея.
Мишките приеха радушно Изидора, като част от мишето си семейство. В това отношение те нямаха предразсъдъци. В семейството им вече имаше  един охлюв, с гръмкото име Гастро, два руски гущера- Игор и Ана, свещенния торен бръмбър Хефри и  свраката Спатия. Всяка сутрин мишето семейство закусваше заедно с Изидора и докато си пиеха чая обсъждаха важни неща.  Изи разпитваше Мус- мус за модната линия във фермата-  формата на копитцата през този сезон, дължината на рогата, вкуса на фуража и тревата там. Мишчиците си споделяха с нея колко е трудно да си малък и че е опасно да излизат вечер, защото кукумявките ги дебнат. Свраката все мърмореше, че всичките и познати са заминали на почивка в южните страни, а тя е останала сама с досадните си лели и три легена мръсно пране. Двата гущера едва се движеха, те вече почти спяха. Излизаха все по- рядко сутин да  пият чая си със семейството и имаха толкова сънен вид, че на всички им ставаше ясно, че скоро съвсем ще заспят. " Ще се срещнем с тях отново  на пролет "-  обясни Си- Си, цялата подгизнала. Тя не спираше да подскача, дори когато пиеше чая си и затова накрая ставаше цялата мокра. Специално заради нея, мишата баба Аги беше сложила на котлона точно три чайника с чай, за да може да и се събере поне чашка  за деня. Охлюва беше най- потаен и почти нищо не споделяше, но всички много обичаха компанията му. "Той ни допълва " - казваха мишлетата с пламъчета в очите, когато станеше дума за него.


Последна редакция: ср, 29 ное 2006, 12:24 от secretgarden

# 27
  • Мнения: 15 619
Ай, ай, ай, ти цял следобед си творила?!?!
Довърши я и се уговаряме така: Прочитам я на наследника и без това ме тормози всяка вечер за дъъъъълги приказки. Тази ще му хареса.

# 28
  • соросоиден либераст и умнокрасива евроатлантическа подлога
  • Мнения: 13 650
Не съм.....само я събрах на едно, че иначе ми с губи мисълта

# 29
  • Мнения: 15 619
Не съм.....само я събрах на едно, че иначе ми с губи мисълта
Вярно, бе! / тука е мястото на емотикон, който сам си удря тиквата/
Как ми лъсна следобедния мързел, не е за вярване. ooooh!
Предложението е в сила, обаче.

Общи условия

Активация на акаунт