Отговори
# 210
  • София
  • Мнения: 62 595
Прошката не е обувка да се пробва, нито е скок на височина, че пак да се пробва. Тя в един момент настъпва  от самосебе си.

По въпроса за книгите - голяма част от тях са просто бизнес, хората ги пишат, за да пишат и да продават. Те не са справочници, нито са учебници, за да е длъжен авторът да съблюдава някакви изисквания за достоверност, точност и надеждност. Авторите не носят отговорност към читателите. Ако носеха отговорност, тези книги щяха да са учебници. Обаче болшинството не са.

# 211
  • Мнения: 6 618
Анди, животът до голяма степен е устроен на принципа "проба - грешка". Човек от раждането си учи доста неща именно по този начин.

# 212
  • weiter, weiter, ... weiterstadt
  • Мнения: 18 076
Добре, че някои се учат от чужди грешки, иначе еволюционно щяхме да я закъсаме... 🙄

# 213
  • Мнения: 100
Не мога да си го обясня,може би защото от малка ми е втълпявано "Ти си виновна ",но в момента хем знам,че не съм виновна,хем имам чувството за вина и тревожност. Винаги е омаловажалава мен и чувствата ми и ме е карала да се чувствам виновна за това,че се чувствам недоволна или ядосана от дадена ситуация сякаш нямам право на емоции само тя има. Имате ли съвет как се справя с това чувство на вина?

Всеки човек жертва на физическа или психическа злоупотреба има право да изпитва гняв и негодувание. Това е най-нормалната реакция. Да покажеш недоволство към това, което ти причиняват. Стига да не изпитваш гняв през целия си живот. Това ще те разболее.
Децата на нарцистични майки минават през един дълъг път на самообвинение, което им е насаждано години наред. "Аз ти дадох живот, а ти колко си неблагодарна. Давах ти да ядеш. Жерхвах си живота заради теб. Сега как щях да си живея ако те нямаше". Нарцистичната майка е крайно манипулативна и изисква непрекъснато внимание "Ох, сърцето ме боли, прималява ми, ще припадна, ти си виновна, ще ме убиеш......" и пр и пр.
За начало трябва да си отговориш на въпроса за какво изпитваш вина. Дали за това, че се отдръпваш от майка си? Дали за това, че не позволяваш да бъдеш вече кошче за душевни отпадъци? Дали заради гореспоменатите, че те е родила, хранила и тн., а ти не изпитваш благодарност? Каквато и да е причината знай, че ИМАШ ПРАВО! Имаш право да избягваш контакт с някой, които те трови емоционално, за да запазиш душевното си здраве. Имаш право да не демонстрираш благодарност, когато не я чувстваш. Имаш право да не приемаш нейната изкривена форма на загриженост и любов и тн и тн.
Хубаво е че четеш книги. Продължавай да се информираш и образоваш! Този тип книги са написани от хора с нужното образование и компетентност, а не от кварталните клюкарки, които чоплят семки пред блока. Сиреч, няма да те накарат да мразиш никой, а да опознаеш себе си. И тук стигаме до нещо много важно за справянето с тези проблеми - САМОПОЗНАНИЕТО. Способността да разпознаваме собствените си емоции, поведение и чувства. И да вметна, че не говоря от гледна точка на специалист, а от човек, които върви по пътя като теб. Не съм минала, а вървя по него, точно както и ти. И се уча като теб в движение. Самопознанието ми помогна да отлепя всчки етикети, които майка ми ми е лепила през годините. Не съм нищо от това, което тя ми е втълпявала. Откриването на моето истинско Аз, изграждането на моята същност сваля една огромна вина от плещите ми. И ти можеш! Не си сама!
Страхотен коментар! Благодаря много!❤️

# 214
  • Швейцария
  • Мнения: 1 846
Еми, аз съм се научила да забравя и да не мисля какво ми е причинила майка ми. Но не съм простила. И не смятам, че е нужно да прощавам. Такова нещо не се прощава. От много години ходя на психотерапия. Аз самата съм психолог. Каквото и да чувстваш, това е ок. Не си длъжна да прощаваш. Единственото, което можеш да направиш, е да продължиш напред. Както за теб е добре. За мен е добре просто да не мисля.
Преди месец спасих живота на майка ми. Не се и замислих, че има риск за моя собствен живот. Знам, че ако я бях оставила да умре, аз бих се чувствала зле. Това което е правила тя, нека тежи на нейната съвест. Аз искам да спя спокойно. Отмъщението няма да ми донесе никакви добри емоции. Това е моят начин да се справя с миналото. Заравям го някъде дълбоко и гледам аз да съм добър човек и да не правя същите неща като майка ми. Моето отмъщение е тя да вижда, че не е успяла да ме пречупи и че аз съм много по-добра от нея.

Последна редакция: пн, 20 юни 2022, 21:27 от JennyBG

# 215
  • София
  • Мнения: 19 322
Скрит текст:
Като дете на 70-те, съм възпитавана в уважение към възрастните и че сме им длъжни. Такива бяха времената, плюс атмосферата вкъщи. От 12-годишна у нас се гледаха за известно време едните баба и дядо, после другите...все препълнена къща с хора. Това ми изглеждаше най-нормалното нещо на света.
Но пораснах, има много повече източници на информация и разбрах, че детето не е непременно длъжно на родителите си и е излишно да се съсипва заради тях. Нито съм виновна, че приличам на баща си - тя си го е избирала, двамата бяха като куче и котка поне 30 години, но нейната най-голяма гордост беше, че не се е развела заради нас с брат ми.
За компенсация се появи Едипов комплекс - брат ми беше душеприказчик и защитник на майка си срещу лошия й мъж (не че баща ми някога е посегнал или вдигал скандали, просто е труден характер и не се разбираха за много неща), в един момент в пубертета брат ми повече се е прилепил към нея, не мога да кажа причината. Май баща ми се е опитвал да се държи по-твърдо с него, по-мъжкарски, а явно на брат ми не му е харесвало. Пиша така, защото нещата не са ми били много ясни, имаме 8 години разлика, а и  нямаше открити скандали и караници, които да виждам.
Вярно е, че от почти 20 години той повече се занимава с нейните многобройни здравни проблеми и съответно е поел командирската роля. Защо ли - беше ерген до 39, останаха без деца, не е с постоянно работно време, разполага с повече средства.  Та дори когато не съм съгласна с някое негово решение, ми се натяква, че той разбира повече.
В събота се скарахме, защото все пак имах възражения за начина по който я лекуват и отново чух "Аз се занимавам с това от 20 години, докато вие щяхте да се развеждате..." - т.е. съм била безотговорна да се занимавам със собственото си семейство и грижи, вместо с тях.
Побеснях и му казах да си ходи вкъщи да почива, дежуряхме при майка ми. Няколко часа след това, въпреки, че й беше любимецът, тя почина в моите ръце. Още ми е прясно, двамата си ревахме заедно, но не съм забравила тази реплика. Някак у тях двамата имаше един стремеж към мъченичество - сакън някой да не се опита да облекчи поне малко трудностите си. Аз не искам да съсипвам себе си заради родители и на свой ред моите деца да се мъчат с мен, каквато е традицията в семейството. Дано не съм наследила нея като физика, че и тя, и майка й бяха тежкотоварни, трудно подвижни, чупиха си крак над 80...

Последна редакция: чт, 23 юни 2022, 13:49 от Cuckoo

# 216
  • София
  • Мнения: 38 704
Ох, много е тежко.
Аз, както казах някъде назад вече отдавна не говоря лошо за бащата на децата. Тия дни даже се опитах да уговоря голямата поне да влезе в някаква комуникация с него. Каза, че не желае.
Днес пък си поплаках /сама/, защото това момиче дълго ще има травма в общуването си с мъжете,
Не съм по темата май, ама да си кажа какво ми тежи.
Аз се старая с всички сили да имам нормални отношения с децата си. Понякога греша, особено що се отнася до моята свобода, но тепърва се уча.

# 217
  • Мнения: X
O, Куку, съболезнования. Иначе, отлично разбирам това, което си написала. Остави го зад себе си.

# 218
  • София
  • Мнения: 19 322
O, Куку, съболезнования. Иначе, отлично разбирам това, което си написала. Остави го зад себе си.
Благодаря. Доста съм оставила зад гърба си, но останаха разни неща.
Веднъж му казах, че съдейки по мненията им, все едно имам 2 майки, а не хора с 26 години разлика. Точно въплъщение на израза "плюли са си в устата".

Последна редакция: ср, 22 юни 2022, 17:49 от Cuckoo

# 219
  • София
  • Мнения: 12 871
Съболезнования, Куку. Пожелавам ти един ден всичко да остане зад гърба ти.

# 220
  • София
  • Мнения: 38 704
Съболезнования и от мен.

Нашите горе /майка ми, баща ми и брат ми/ са се оплели в някаква странна токсична симбиоза, ама гледам да не им се меся. Тяхна си работа.

# 221
  • София
  • Мнения: 19 322
Благодаря!! Дано приемам по-леко нещата, че ако си отворя устата, може и да не си проговорим повече.
Тогава се бях накокошинила и смятах да му кажа повече да не контактува с моето семейство, което за разлика от неговото, е неперфектно. Да си кукат и се обичат двамата перфектни.

Последна редакция: чт, 23 юни 2022, 13:44 от Cuckoo

# 222
  • Мнения: 1
Къде мога да задам въпрос по темата за инцест? Нова съм и съм на Вие с технологията и подобни форуми!

X Реклама

Общи условия

Активация на акаунт