Това е ко-зависимост, дяволска спирала...аз като профи го знам. Аз живея в страх. И като я няма един ден, ще трябва да се абонирам за психиатрията. Знам, момичета, прави сте. И ММ е прав. Аз май се оказах най-тъпата в темата 
- Публикувана: 17 фев. 2022, 09:30 ч.
- Последно мнение: 5 окт. 2022, 05:10 ч.
Да говорим открито за емоционалния инцест - една особено токсична форма на родителска връзка
В подобна ситуация е моя близка приятелка. Майка ѝ просто я побърква. Обичайните старчески заболявания плюс силна хипохондрия. Приятелката ми знае, че майка ѝ я върти на шиш (не е редно и няма да разкривам детайли - наистина майсторски е дресирана дъщерята за толкова години), но ако се опита да постави граници, бабата вдига кръвно, вика линейка или влиза в болница с апломб "виж докъде ме докара с твоята неблагодарност".
Приятелката ми се върти като хамстер във въртележка и няма спасение. Мъжът ѝ е безкрайно разбиращ и подкрепящ, но всичко това се отразява на цялото им семейство много лошо.
Приятелката ми се върти като хамстер във въртележка и няма спасение. Мъжът ѝ е безкрайно разбиращ и подкрепящ, но всичко това се отразява на цялото им семейство много лошо.
Ох Ева, същата история. Майка ми е майстор в манипулациите. Веднаха вдига кръвно и почва да говори с гробовен глас как скоро ще се отърва от нея.
Анди, вдигна ми настроението. Аз като психолог мога да дам блестящи съвети даже без да изглеждат като съвети. Само че нито един от тях не съм послушала E, за мъжете съм топ. Там се справям блестящо. ММ е дресиран като котенце. Само с майка ми поддавам.
Анди, вдигна ми настроението. Аз като психолог мога да дам блестящи съвети даже без да изглеждат като съвети. Само че нито един от тях не съм послушала
E, за мъжете съм топ. Там се справям блестящо. ММ е дресиран като котенце. Само с майка ми поддавам. Това е ко-зависимост, дяволска спирала...аз като профи го знам. Аз живея в страх. И като я няма един ден, ще трябва да се абонирам за психиатрията. Знам, момичета, прави сте. И ММ е прав. Аз май се оказах най-тъпата в темата
Повтарям се, че ти избираш от какво да се страхуваш или да се бориш с по-малкия страх, за да започнеш да контролираш страха си някак, а не той теб, иначе наистина ще полудееш и ще станеш редовен пациент на психиатрията, когато твоята майка почине.
Надявам се, че това, което написах, да ти е било полезно.
Има една книга - на анлийски е. Според мен - повечето от вас я знаят. В нея се разглеждат различни токсични взаимоотношения межу майка и дъщеря. Казва се Daughter Detox на Peg Streep. Аз си я взех за киндъл, но я има и в аудиоформат в Storytel (междудругото има и промо период от месец, ако не се лъжа)
Джени, не знам дали е нечовешко да затвориш телефона след поредната вечер, но определено е нечовешко това, през което минаваш. Моята майка има сериозни здравословни проблеми откакто бях на 7 години. И мен ме беше много страх тогава, но с времето осъзнах, че докато нейния живот тече, тече и моят. И жертвайки го, няма да спася нейния, но ще унищожа моя. Тя и до ден днешен си е жива, с всичките проблеми. Смъртта е неизбежна, ще дойде някой ден, и няма вариант да ми е леко тогава. Но ще съм живяла междувременно, а няма да съм си погубила живота много преди да е дошъл краят на нейния. Щастлива съм, а тя е добре и така, дори по-добре.
Радвам се, че вицът ти е повдигнал настроението, колежке! (почти сме колеги, в един и същ бранш сме;))
Със сигурност не си в този "бранш" .
Да си изкарваш парите с психология и психотерапия. Не би написала някои от горните постове, ако беше.
Със всичко друго може да се занимаваш, но не е това....
Наскоро попаднах на нещо в стил 'спрете да романтизирате травмата ми'.
От лошо детство/юношество човек излиза ограбен, много неща са му по-трудни, отколкото на другите, не става по-силен или някоя друга утешителна измислица.
Не е чудно, че хората сме от плът и кръв вместо ейййй такива герои, преодолели миналото и себе си, докато родителите едно време правели, каквото можели. Какво съвпадение, че и порасналите деца, вече възрастни, правят същото.
Съветите, които се дават, няма да бъдат приложени в повечето случаи, защото децата в такива отношения дълбоко в себе си знаем, че спрем ли да сме от полза, сме вън от картинката. Когато сме готови за този последен удар, не ние, а родителите ни да ни отрежат окончателно, защото не си изпълняваме ролята, тогава затваряме телефона, а не висим по цели нощи на него.
Иначе звучи прекрасно на теория: "чао, маменце, обичам те, до утре!'' и заживели щастливо...да, ама не!
Не и в реалността.
С две ръце за книгата на Линдзи Гибсън и за четенето на религиозни и философски текстове, също така класическа литература.
От лошо детство/юношество човек излиза ограбен, много неща са му по-трудни, отколкото на другите, не става по-силен или някоя друга утешителна измислица.
Не е чудно, че хората сме от плът и кръв вместо ейййй такива герои, преодолели миналото и себе си, докато родителите едно време правели, каквото можели. Какво съвпадение, че и порасналите деца, вече възрастни, правят същото.
Съветите, които се дават, няма да бъдат приложени в повечето случаи, защото децата в такива отношения дълбоко в себе си знаем, че спрем ли да сме от полза, сме вън от картинката. Когато сме готови за този последен удар, не ние, а родителите ни да ни отрежат окончателно, защото не си изпълняваме ролята, тогава затваряме телефона, а не висим по цели нощи на него.
Иначе звучи прекрасно на теория: "чао, маменце, обичам те, до утре!'' и заживели щастливо...да, ама не!
Не и в реалността.С две ръце за книгата на Линдзи Гибсън и за четенето на религиозни и философски текстове, също така класическа литература.
Джени, майка ти си излива на теб, ти си изливаш на мъжа ти... Замисли се, че той поема проблемите и на двете ви, така се оказва. Себе си като не щадиш, поне пощади него.
Аз ако съм на твое място, като започне майка ми да реве колко е зле и е вдигнала кръвно, ще започна и аз същото - зле съм, вдигнах кръвно, отивам да си пия хапчетата... Е, на мен ми е широко около врата, защото моята майка не ме занимава, но свекървата е царица в този театър, все умира, има всички възможни болести на света...
Аз ако съм на твое място, като започне майка ми да реве колко е зле и е вдигнала кръвно, ще започна и аз същото - зле съм, вдигнах кръвно, отивам да си пия хапчетата... Е, на мен ми е широко около врата, защото моята майка не ме занимава, но свекървата е царица в този театър, все умира, има всички възможни болести на света...
Василея, не само трябва да съм с час с психологията, а и трябва за много кратко време да се разбера с хората/детето така, че да работят по задачите, а не само да си приказваме и да редим пъзели. Трабва да работя и по мотивацията, и по положителната самооценка, преодоляване на страховете и усещането, че не се справят, че и да имат успеваемост в реалния живот като свърши сесията и да им помогна да си изработят стратегии за справяне. Няма време за губене в циклене на тема “не мога”. Можеш!
Да, в един бранш сме.
Да, в един бранш сме.
Цитат на: Andariel link=topic=14
11938.msg44431947#msg44431947 date=1646989776
11938.msg44431947#msg44431947 date=1646989776
Василея, не само трябва да съм с час с осихологията, а и трябва за много кратко време да се разбера с хората/детето така, че да работят по задачите, а не само да си приказваме и да редим пъзели. Трабва да еаботя и по мотивацията, и по полижителната самооценка, преодоляване на страходете и усещанеео, че не се справят, че и да имат успеваемост в реалния жидот като свърши сесията. Няма време за губене в циклене на тема “не мога”. Можеш!
Да, в един бранш сме.
Да, в един бранш сме.
Разбирам че се изживяваш като специалист по всичко, но не си
Но и темата не е за теб....
X
Реклама