Да говорим открито за емоционалния инцест - една особено токсична форма на родителска връзка

А, мисис Джорджъс - на всяко гърне похлупак ! Очаквах още вчера да налазиш темата, и да ни обвиниш какви сме филмарки.

За тези ,които нападнаха Равенна - да сте чели внимателно предишните и постове ? А? Вкратце - дъщеря  и в някакъв момент изтрещява и се обвързва с наркоман. Започва яко дърпане от семейните сметки с участието и подкрепата на бащата. В един момент нещата ескалират и Равенна е принудена да се разведе, за да опази семейното имущество.Аз като човек капиталист по душа и глава на семейство напълно я подкрепям. В допълнение бих им хвърлила и на двамата по един як бой за осеферване. Поведението на нападащите я е манипулативно в сил " дяволът чете Евангелието ".

И за да не си помислите, че се заяждам за спора - продукт съм на инцест майка - дъщеря. Умишлено формулирам така, защото не се приемам за жертва. Няма да изпадам в подробности. В някаква степен мен ме спаси това, че забелязах някаква генетична обремененост в майчиния ми род. Благодарна съм на съдбата, че имах читави роднини от бащиния ми род и прекрасна баба /и аз съм от семейство на разведени родители /, които ми помогнаха да се съхраня.

Имам 31 годишен син със синдром на Даун. Дълги години обвинявах Оня отгоре и кой ли още не за " дара от съдбата ". След смъртта на майка ми осъзнах, че може би ми е бил даден, за да ме приземи и насочи усилията ми към него, за да мога да оцелея и да съм му в полза. Кой знае, може и така да е... Гледам да не мисля вече за тези неща...

Много тежка тема. По моему няма универсален метод за справяне с инцестите. Всеки сам си се справя в зависимост от наличните ресурси и емоционална интелигентност. Въпросът е да се осъзнае навреме проблема и вземат мерки, за да не страдат близки хора,а не рядко можеш самия ти да изтрещиш и да си загубиш работата. И аз допрях до психотерапевт, която работи с нас в Дневния център/сина ми посещава  такъв /При мен нещата бяха допълнително усложнени от влошени отношения  в посока баба - дъщеря - внук.

Вивиана, всеки си наслагва така, че да му е удобно и да е прав, моля, въздържайте се от обобщения, още повече, че ЛИЧНОТО ми мнение по темата е терра инкогнита за вас. Да?

Ха-ха, вече сме на " Ви ".В една тема бях обвинена, че съм филмарка, след като бях прочела предишни постове на авторката и бях дала адекватно мнение. А относно " терра ингогнита "мнението - ако не си имал връзка с токсичен и отровен родител , няма как да го разбереш.

Прави ми впечатление, че тези от нормалните семейства с любящите родители са най - жестоките. Добре, че темата е пусната от редактор, че не ми се мисли какво мазало щеше да стане...

Пропуснах да спомена , че много ми помогнаха и темите за  "Червените лампи ...и  " Невъзможните хора ...  Намерих си липсващите парчета от пъзела, подредих го и осъзнах, че повредата не е била в моя телевизор.

Адекватното мнение и оценката му са си ваши, не са длъжни всички да му импонират.

Пък това, че не разграничавате отделните казуси, а ги подчинявате само спрямо личното ви мнение за коментатора - ваш проблем

Не съм си направила труда да ви ззапомня, с нищо не сте ме впечатлили.

Момичета, моля ви, да заровим томахавката!

Темата и без това е гадна и тъжна - нека дори и един човек да намери нещо полезно, да му е лесно да го открои от стандартното мерене, перчене и състезание от типа "кой е по по най" ...

Моля Ви!!!

Съгласна съм, Цвете
 Навремето се регистрирах във форума в тежък за мен момент. Помогна  ми много. Пиша на принципа " връщам услугата  както и когато мога ". В повечето случаи наблюдавам от балкона.

И малко да разведря обстановката - в личен разговор една съфорумка преди  време ми каза, че те в едикоя си тема влизали да се лигавят. Казано снизходително в стил " думам ти дъще, сещай се снахо ". Сдушихме се покрай тримесечното затваряне на дневните центрове. Също като мен с дете с увреждане и токсични отношения.Меренето в случая е компенсаторно поведение. Не си го слагам на сърце.

Офф топик е!

А, аз съм вдигнала ръце отдавна. Обаче за да е по-сигурен свободният полет, съм решила да прибягна към услугите на нотариус след година-2, докато съм все още с акъла си. Не съм уважавана приживе, няма какво да търсиш от мен и след смъртта ми!
Уф...мъж??? Недей!
Тя няма брак. Дори не живее с него, защото предполагам ѝ пречи на ученето. Той живее с майка си и баща си.
И в "токсичната" семейна среда, доколкото си спомням имаше всичко + любов. Тя се изплю на това за съботно-неделен и то с некачествен.

Равена, ще ме прощаваш, че разнесох факти от историята ти, но ме доядя. Много удобно се пропускат съществени подробности от някои съфорумки. Харесвам те, затова, че можеш винаги да дадеш логично обяснение на поведението си. Аз на твое място щях скоростно да потърся услугите на нотариус, не да чакам 1-2 години. Трепах се до 50-тата ми годишнина /това преди 8 години/ и пестих, за да живеем нашироко. Добре, че имам бивш съпруг от 30 години, че иначе ... Цитирам мой познат " Два картечни откоса и една граната в  някои ситуации. Друг начин няма "
А ,гледам писала си. Пак се е осъзнала, че и пречи на следването. Да се осъзнае и за другото, и ти да се успокоиш и да си се наслаждаваш на свободата.

Баща ѝ го намира за качествен. А̀ сега, де?

Koй това? Приятелят на дъщеря ми ли? Добре, че не си до мен да ме видиш, как се смея!

Отдавна съм ти пожелала да намерите път една към друга, кой се смее и защо е отделен въпрос.
Но да нямаш против твоите мотелни неделни, пък към нейните да….

Малко да ви върна към темата - жестокото в този тип връзки, е  че в някакъв момент лека полека започваш да  се отдалечаваш емоционално от токсичния родител и да затваряш душата си, за да можеш да се съхраниш. Не умишлено, а защото си наранен от отношението им. Още по - жестокото е да наблюдаваш отстрани други хора с нормални отношения и да се питаш " абе аджеба на мен какво ми има !? " и да почнеш да се самоанализираш .

Инцестните личности са и перфектни манипулатори, достойни за Оскар. Само, че в някакъв момент винаги си получават заслуженото - винаги се появяват такива, които ги разконспирират. Като правило са склонни към самоунищожително поведение, опитват се да въвличат и други хора извън семейството, след като вече близките им са ги игнорирали доколкото са могли. В края на живота си се превръщат в озлобени самотници.

Темата е много тежка.
Аз се усещам, че понякога се оплаквам твърде много на дъщеря ми от баща й. Особено в началото на последните прословути две години. Сега вече съм се успокоила и се старая да си държа устата затворена.
На стари години се уча на нови правила и дисциплина.

Аз съм на 51. Сингъл и с уреден живот. Не ми предстои да създавам семейство и да раждам деца.
Разликата е от небето до земята. Аз се опитах да намеря път към нея. Приятелят и стои, обаче на този път.
С него не мога да се примиря. Той не е част от семейството ми и никога няма да бъде! Казах, точка!
***
Права си, хич не му е до смях. Ама той е типа диванни ''мъже'', които само повтарят ''не може'', ''не зависи от мен'', ''не ме занимавай''. Има цяла тема по въпроса.