Отговори
# 15
  • Мнения: 5 714
Мисля си, че всяко поколение родители ще допусне грешки спрямо своите деца, дори да се старае.
Дано са по-леки травмите.
Много фактори са влияещи като се почне от традиции, култура, лошо образование, финанси ( знаете България е бедна страна и това предполага фин. помощ в двете посоки, говоря за общия случай), необходимост да се споделя дом, трудности при отглеждането на деца, особености на характера, тежки житейски ситуации и прочие.

Уф, тъжна тема се очертава, затова ще споделя другата гледна точка, към която имам афинитет.

Благодарна съм за живота си на родителите ми, на постъпките на родителите ми спрямо мен и на всичко, което ми се е случило, защото днес съм такава каквато съм. Трудностите са ми дали уроци НО е имало и много хубави ситуации, които разбира се не компенсират но са се случили и не може да се отричат. Всеки се учи, всеки може да направи лимонада от лимоните, ако иска, а може и да мрънка, че не обича лимони. Така де.

Alegriq2002, живей в настоящето. Миналото си е минало. Не се страхувай да обичаш. Когато срещнеш, който трябва ще го познаеш!

# 16
  • Мнения: 3 350
От всички поражения още не мога да превъзмогна изпитвам отвращение към физическа близост, такива прегръдки, целувки, защото майка ми непрекъснато ме целуваше по устата и ме лигавеше. Усещам тая гнусотия от лигите.
Според мен това си е чиста злоупотреба с власт. Защото властта над детето е огромна, защото то те обича безкористно и безгранично. И понеже никой голям чужд човек няма да те обича толкова, затова се вкопчваш и поглъщаш детето.

# 17
  • Мнения: 2 928
Ще ме прощавате за мнението, но....Грозна тема!
В която деца се оплакват от родителите си.
Айде бе! Нанесли са ви щети? Ами и аз съм дете на разведени родители и не смятам, че някой ми е нанесъл щети. В добри отношения съм и с двамата. Споделянето на разочарования не е щета. И аз споделям сега моите и винаги съм го правила. Близките хора са за това - да се изслушват. Това е най-малкото, което дължим на хората, които са ни създали и са се лишавали заради нас. Защото съм имала и познати, които не са завъдили ни коте, ни маче през живота си. Страхотен фън е! Цял живот да се посветиш на себе си. Ама това според горната терминология е "здравословно". Те не могат да влязат в "инцест" с никого. Ще ме прощавате, ама не съм съгласна! Дори смятам, че се провалих на финалната права и децата ми не ме зачитат за нищо. А аз смятам, че не съм го заслужила. Винаги съм стояла настрани и съм се опитвала да ги товаря минимално с проблемите си, доколкото съм ги имала.
Не го пожелавам на никого, на никого! И родителите сме хора, по дяволите!

# 18
  • Шумен
  • Мнения: 1 458
Ravenna, темата не е за нормалното общуване родител-дете, което включва и обсъждане на емоционални проблеми  на някакъв етап от развитието на детето.. Темата е за патологията и за нейните жертви, които много често не се чувстват такива. В последваща на по-късен етап  пълноценна романтична връзка, ако изобщо може да създаде  подобна такова дете, потърпевш е точно партньорът му в нея.  Аз красива и приемлива  патология не мисля, че има. Никой не твърди, че винаги близките и приятелски отношения с родителя са токсични.

# 19
  • Мнения: 5 714
На теб няма какво да прощаваме.
Имаш гледна точка.
Аз/ние имаме различна. Аз като дъщеря. Моята дъщеря на свой ред има спрямо мен.
Темата не е за оплакване, а за споделяне на трудностите, които изпитваме в живота си, в резултат на неправилно възпитание и отношения. Нюанси има, някои само си спомнят с кисела усмивка, други се затварят, трети ходят на терапия и/или пият лекарства, четвърти се държат все едно нищо не се е случило, защото така се прави и повтарят модела, други прекъсват контакт или стават агресивни към родителите си.
Да казваме, че няма проблем, ако има такъв е нездравословно. Да разпознаем проблема е първата крачка.

# 20
  • Мнения: 4 454
Ще ме прощавате за мнението, но....Грозна тема!
В която деца се оплакват от родителите си.
.......
Не го пожелавам на никого, на никого! И родителите сме хора, по дяволите!
Когато си имал привилегията да бъдеш отгледан  без тормоз, ограничения и унижения и ги видиш, оставаш шокиран. Когато изразиш възмущението си обаче и жертва, и насилник започват да те гледат лошо.
 Обратното, когато цял живот са те мачкали и обиждали си безкрайно благодарен и на къшея хляб след поредната доза простотия. В един момент го приемаш за нормално и дори може са си повярваш че това е щастие , а то започва да си ''се случва'' и на работата, и със съседите и даже  в новото ти семейство от човека, който  би трябвало да ти е най-близък.
 За мен няма такова нещо като приемлива доза тормоз или приемлива доза обида, както и не може да съществува приемлива доза насилие. Няма такова нещо като извинение и прошка. Всяка доза е токсична !

# 21
  • Мнения: 156
Ако правилно съм разбрала написаното, бившият ми приятел имаше такива отношения със своята майка. Разделя се с бащата преди много години, но той и осигурява покрив над главата и плаща сметките въпреки всичко. Двамата големи сина се спасяват някъде в чужбина. Третият трябваше да води мама на разходки, почивки, екскурзии в чужбина, сладкарници, кафенца, ресторанти, да купува най-новите телефони, таблети и други подаръци. Всичко с цел маминка да се “разнообразява”, да не й е самотно/скучно и т.н. в резултат на нейните вербални манипулации колко пренебрегната и изоставена е от всички.

Разделихме се по моя инициатива. Може би, ако ситуацията не беше такава, още щяхме да сме заедно, защото се чувствах щастлива с този човек. Но исках да създадем свое семейство, а той беше прекалено зает да бъде родител … на майка си.

# 22
  • Мнения: X
Национална особеност- 100% съм съгласна. Отглеждаме децата си като домашни любимци -храна,подслон и дрехи ,а след това изискваме цял живот  да са ни длъжни.
Бих казала по-скоро, като продукт, в който е инвестирано, и от когото се очаква да изплати направената инвестиция.
И родителите сме хора, по дяволите!
И е добре да се държат като хора. Поне с децата си.

# 23
  • Мнения: 1 407
Ravenna ще ме прощава за мнението, ама твоето си е направо емоционален инцест 🤣 да се изисква благодарност, защото си отгледал детето си е далеч от смисъла на родителството, поне според мен. Класика в жанра е фразата да ги оставиш да разперят криле и т.н.но си е вярна. Естествено че трябва да има споделяне и от двете страни, но всичко това трябва да е в добрите граници и да не се натоварваме взаимно.

# 24
  • София
  • Мнения: 12 883
Коментарът на Равена ми припомни за едно видео, което се отнася основно до нарцисизъм, но също така може да бъде приложено за всякакви токсични отношения - или как натискът да "уважаваме възрастните" всъщност води до това с вменяване на вина, срам, чрез социален и емоционален натиск, да се притискат хора да остават в токсична семейна среда, само защото става дума за техни роднини. Терминът на английски за хора, които чрез такива методи, или чрез приказки от рода на "те не са толкова лоши", "те са имали тежък живот" (оправдателни), "те не се държат така с всички" (отричащи реалността на получателя на токсичното отношение), всъщност помагат на насилника да продължи да упражнява методите си като го подкрепят (съзнателно или не), е "enabler". Всеки, който е преминал през някакви токсични отношения е добре да бъде запознат с такива хора, за да не се поддава на натиска им и да не се чувства виновен, че се е спасил от тази ситуация като е ограничил или отрязал близки или роднини. Пускам видеото (на английски е). Каналът, пак казвам, че насочен предимно към нарцистично насилие, но много от нещата, които се описват, могат да бъдат отнесени и към друг вид токсични връзки.

# 25
  • Мнения: 3 350
Абе, зарежи приказките на Равена. В други теми е споделяла как се е бъркала в брака на дъщеря си, как й е поставяла ултиматуми и се е опитвала да ги раздели.

# 26
  • София
  • Мнения: 35 255
И как дъщеря ѝ е сложила граници, стена всъщност.
Пък баща ѝ като единствен мъж….

# 27
  • Мнения: 218
В момента съм на тази вълна и ми препоръчаха тази книга. Този модел на взаимоотношения майка - дъщеря е много залегнал в българското семейство, в резултат на историческо и културно наследство.


Daughter Detox: Recovering from An Unloving Mother and Reclaiming Your Life

Има някои места, в които авторката е много крайна, но сигурно има и такива семейства. В книгата става въпрос, че понякога майките не обичат дъщерите си по най-добрия за тях (дъщерите им) начин, не защото не ги обичат, а просто защото не знаят и не умеят, именно защото те самите са отгледани по този начин. И както казва CvEtEmOe, вече е наша отговорността да продължим напред и да обичаме децата си и да ги възпитаваме без да ги оковаваме към нас.

Не става въпрос за обвиняване или неблагодарност към родителите ни, а по-скоро осъзнаване.

# 28
  • Мнения: 3 350
А, добър ден !
Ми много ясно, че има някъв велик проблем, оправдания колкото щеш. ОБАЧЕ тя е направила своят съзнателен избор да го прави, нали ? Можела е да не го прави, можела е да не вреди. Обаче, не се е спряла. Кой решава вместо нея как да се държи със собственото си дете ?

# 29
  • Мнения: 218
Според мен, майките не го осъзнават, защото те самите са отгледани по този начин. В повечето случаи те се опитват да помогнат, предпазят и т.н. децата си, но в крайна сметка им вредят, когато натоварват децата си със собствените си очаквания за тях. А те са отделни същества  (децата) и ние би трябвало да го имаме предвид, когато дойдат в нашия живот и да ги уважаваме като такива.

Ето една статия, която синтезира в общи линии концепцията на книгата, която посочих преди малко:

Общи условия

Активация на акаунт