След прочетеното и тъй като всеки има начин и мнение за гледане на деца ,освен да ви пожелая да сте по- спокойни и да чакате да мине периода друго не мога да ви кажа. Явно при мойте деца съм била мега спокойна и за това и такъв период не съм допуснала. Не е като да не съм виждала пищящи деца и спокойни родители 😁Успех !
- Публикувана: 28 ноем. 2021, 21:47 ч.
- Последно мнение: 23 дек. 2021, 14:39 ч.
Помощ, детето ми е нетърпимо.
Респект и уважение трябва да се създаде.
Абсолютно! Много точно казано. Евала!
Първа и основна грижа на възрастните е да осигурят безопасността на детето и после да възпитават. Вярно, че нервите не издържат, но ако недоволното и нервно дете бъде оставено самичко, без наблюдение, накрая може да имаме контузено нервно дете, а едва ли на някого ще му хареса. Затова търпение и намиране на моментите, в които детето се изнервя и моментите, в които е относително по-спокойно и сговорчиво, за да се спестят проблемите в ежедневието. В случая имаме бебе под година и половина. То е бебе.
Благодаря на всички. Само да кажа в отговор на някой мами... не го гушкам прекалено много нито малко. Не е само с мен така а с всички, а с реването не е спирал откакто е роден. За "наказание" съм съгласна защото много добре разбират какво се случва вече. Знае думата "Не" и в повечето ситуации е спазва освен когато ще правим на пук и тогава посяга отново към това към което не трябва с усмивка да се пробва. До кога продължава този бебешки пубертет? За съжаление работя и малкия е с мен по цял ден (знам че много от вас ще скочат срещу мен и защо не си стоя вкъщи,но нямам тази възможност) и сутрин докато се оправим, вечер до като се приберем и става лудница. Няма как да го чакам да се наиграе че да дойде да го преоблеча и нахраня. Той обича да си играе и има възможност и място, но понякога крещи и мрънка дори когато си обикаля и играе с играчките (и не е защото са му омръзнали)
Няма такова нещо "нямам време да го чакам". Ще го чакаш. Детето не е аксесоар в ежедневието, то е член на семейството и особен член на семейството, защото е бебе. Докато мислиш, "не мога това, не мога онова", няма да ти се получат нещата. Малките деца и бебетата могат да са ужасно изнервящи понякога, дори през повечето време да са изнервящи, но със сигурност възрастните са тези, които трябва да се нагодят към децата си. Детето не е умален възрастен. Естествено, че ще опитва да прави напук, това е естествена част от развитието му! Налага се да приемеш нещата такива, каквито са и да се нагодиш, а не да нагаждаш детето към себе си и графика си.
Благодаря на авторката, че се включи.
Аз си направих изводите по темата....
П.П. Когато родих това беше първият ми контакт с толкова малко бебе.Не се бях грижила за други бебета/малки деца до този момент. Имах някакви очаквания, които не се случиха. Вярно периода с малки деца е натоварващ, изнервящ, но то си е жив човек, част от мен.
Аз си направих изводите по темата....
П.П. Когато родих това беше първият ми контакт с толкова малко бебе.Не се бях грижила за други бебета/малки деца до този момент. Имах някакви очаквания, които не се случиха. Вярно периода с малки деца е натоварващ, изнервящ, но то си е жив човек, част от мен.
....Знае думата "Не" и в повечето ситуации е спазва освен когато ще правим на пук и тогава посяга отново към това към което не трябва с усмивка да се пробва. До кога продължава този бебешки пубертет? ....
На тази възраст не правят на пук, а се учат още каква е тази игра с реда. Показваш твърдост, като с усмивка участваш в играта и категорично не позволяваш да се нарушава редът.До кога продължава? Ами той свършва един и се застъпва с друг. Няма край. На която и да е възраст, все нещо се доказва. Приемаш го, уважаваш го, колкото и да е мъничко и така.
Детето ти е на 1г. и 3м., естествено, че иска внимание постоянно и те изнервя. Проблемът не е детето ти, а работата ти. Тя те напряга. Детето е нормално. Моите и двете бяха залепени за мен, искаха внимание. Поиграят си 5 минути сами, после хайде пак мама да им обърне внимание. Говорят си на бебешки, мрънкат. Искат внимание. Опасни предмети и всякакви, които не искам детето да пипа, се заключват или вдигат на високо. Това е. Друг изход няма. Детето няма да спре да ги търси, те са му интересни. То е на 1 година, не на 3 или 5. Затова с деца на работа не се ходи. Помисли, дали не можеш да го оставиш на някой да го гледа, докато работиш. Ако не можеш, трябва да се примириш, че ще ти пречи. Да и ще се тръшка, че тъкмо се е заиграло, а ти искаш да го преобличаш и храниш. Ти се сърдиш, че то не изпълнява твоя план и ти пречи, то също се сърди, че му пречиш да си играе.
А аз се чудя как разрешават толкова малки деца да бъдат водени на работа. Тогава нито работникът е ефективен, нито родителят, да не говорим, че средата е физически опасна за едно толкова малко дете, което иска по естесвени причини да ходи, да пипа, има своите нужди. Организирайте се вкъщи някой да гледа детето. Иначе няма да стане.
Ако бях работодател нямаше да разреша такива неща. Родителте или да да си вземат отпуска, или да си търсят кой да гледа детето. Това не е като да го заведеш за един час инцидентно.
Ако бях работодател нямаше да разреша такива неща. Родителте или да да си вземат отпуска, или да си търсят кой да гледа детето. Това не е като да го заведеш за един час инцидентно.
Е каква е тази работа, дето хем си на рбаота, хем детето е с теб.. няма как да работиш и да гледаш тодлър, това е мисия невъзможна. Преорганизирай си ежедневието. Или работиш и детето на ясла/баба или не работиш и го гледаш. Няма как и двете едновременно, защото се получава, че нито едното не се върши както трябва. И имам чувството, че някой никога май не е виждал деца.. ми да, реват, искат внимание, инатят се, минават през различни периоди и така.. Важното е да с еподхожда с внимание, любов и търпение.
Благодаря на всички. Само да кажа в отговор на някой мами... не го гушкам прекалено много нито малко. Не е само с мен така а с всички, а с реването не е спирал откакто е роден. За "наказание" съм съгласна защото много добре разбират какво се случва вече. Знае думата "Не" и в повечето ситуации е спазва освен когато ще правим на пук и тогава посяга отново към това към което не трябва с усмивка да се пробва. До кога продължава този бебешки пубертет? За съжаление работя и малкия е с мен по цял ден (знам че много от вас ще скочат срещу мен и защо не си стоя вкъщи,но нямам тази възможност) и сутрин докато се оправим, вечер до като се приберем и става лудница. Няма как да го чакам да се наиграе че да дойде да го преоблеча и нахраня. Той обича да си играе и има възможност и място, но понякога крещи и мрънка дори когато си обикаля и играе с играчките (и не е защото са му омръзнали)
Разбира се, че детето вече разбира думата "не" и това е много хубаво, защото е достигнат важен етап от неговото развитие и съзряване. Не само я разбира, но я и използва - къде директно с думи, къде с действия. Насреща ви стои човек, ако той не може да постави граница, макар привидно ирационална и дори случайна, как очаквате да се формира усещане за личност, отделна от вас и останалия свят, със свой вътрешен живот и желание за самостоятелност? Искам още много неща да напиша, но не търся конфликт, нито искам да назидавам, а знам, че има риск да се приеме така. Обаче помислете поне за следното - явно в ежедневието ви ситуацията е усложнена, на работа с дете - това е изтормозващо и за вас, и за него. Обаче възрастният има поглед над ситуацията, разбира я, рационализира компромисите, които прави и знае, че е временно. Детето не осъзнава всичко това, за него в период на пълна зависимост от вашите грижи и внимание то е постоянно "в повече" и сигналите, които получава от вас, са на перманентно недоволство спрямо начина, по който инстинкът му говори да се държи, а именно - да търси вашето внимание по всякакъв начин (вкл. и с рев) и да търси реализация на вътрешния си свят навън (чрез не итн).
Според мен, щом се държи така не са му предоставяни системно достатъчно физически, емоционални и всякакви стимули.....например не е извеждано редовно всеки ден, прехранвано е, скучно му е, майка му не си играе достатъчно с него или пък иска да се облича сам, а вие нямате търпение
Може и да копира видяно вече поведение
или да усеща вашата преправеност
Децата във всички възрасти много мразят емоцията, която показва възрастния да се разминава с истинското му състояние, което разминаване децата усещат много добре, като един фалш или направо като нещо страшно, което не могат да опишат
По- добре, когато си сърдита да бъдеш искрена и да му се скараш, отколкото да се преструваш, да измисляш стратегии, да се усмихваш горчиво.
Бъди естествена! Така най- добре се възпитават деца.
Мое си мнение
Съгласна съм с Ms.Gorgeous
че когато постъпва зле, трябва да му се покаже недвусмислено,
с наказание или по- строг тон
П.С сега прочетох, че ходиш на работа и т.н.
нормално поведение за дете на което не му се обръща внимание
На едно дете до 3 трябва много да му се говори, чете, да сте заедно по цял ден, за да изгради здрав характер и да е щастливо и спокойно
В момента детето е под стрес
Може и да копира видяно вече поведение
или да усеща вашата преправеност
Децата във всички възрасти много мразят емоцията, която показва възрастния да се разминава с истинското му състояние, което разминаване децата усещат много добре, като един фалш или направо като нещо страшно, което не могат да опишат
По- добре, когато си сърдита да бъдеш искрена и да му се скараш, отколкото да се преструваш, да измисляш стратегии, да се усмихваш горчиво.
Бъди естествена! Така най- добре се възпитават деца.
Мое си мнение
Съгласна съм с Ms.Gorgeous
че когато постъпва зле, трябва да му се покаже недвусмислено,
с наказание или по- строг тон
П.С сега прочетох, че ходиш на работа и т.н.
нормално поведение за дете на което не му се обръща внимание
На едно дете до 3 трябва много да му се говори, чете, да сте заедно по цял ден, за да изгради здрав характер и да е щастливо и спокойно
В момента детето е под стрес
А как е детенцето със съня? Има ли постоянен режим, който сте изградили и следва?
Наши приятели имат същия проблем като вас с дъщеричката си, която вече е на 2 годинки. Още от бебе винаги е била по-нервна и по-ревлива. Като стана на 1г6м почити за всяко нещо се тръшкаше, мрънкаше, плачеше и тнт. Колкото пъти да сме излизали с тях, чак аз се напрягах, а не знам какво им е било на родителите.
Направиха си консултация с детски психолог и установиха, че при малката няма изграден хубав режим на сън и будуване. Общо взето тя става когато поиска (10-11 сутринта) и ляга когато реши (често 23-01 сутринта). Според психоложката, това лежи в основата на другите проблеми. Сега родителите ще работят с консултант по детски сън, за да видят дали ще успеят да си помогнат.
Не знам до колко е релевантно за вашата ситуация, но реших да споделя.
Наши приятели имат същия проблем като вас с дъщеричката си, която вече е на 2 годинки. Още от бебе винаги е била по-нервна и по-ревлива. Като стана на 1г6м почити за всяко нещо се тръшкаше, мрънкаше, плачеше и тнт. Колкото пъти да сме излизали с тях, чак аз се напрягах, а не знам какво им е било на родителите.
Направиха си консултация с детски психолог и установиха, че при малката няма изграден хубав режим на сън и будуване. Общо взето тя става когато поиска (10-11 сутринта) и ляга когато реши (често 23-01 сутринта). Според психоложката, това лежи в основата на другите проблеми. Сега родителите ще работят с консултант по детски сън, за да видят дали ще успеят да си помогнат.
Не знам до колко е релевантно за вашата ситуация, но реших да споделя.
Понеже и аз съм ходила с дете на работа (не искаха да наемат някой да ме замества, пък аз не исках да си давам детето на ясла преди да навърши 2), мога да ти кажа, че проблемът е точно, че не обръщаш достатъчно внимание на детето. Искаш да напаснеш детето на графика си, вместо работата на детето си. Грешка е. Не го прави.
Аз не стига, че ходех с дете на работа, ами накрая се опитаха и да ме уволнят, за това, че съм ходела с дете на работа. Добре че се махнах от фирмата.
За тези, които се чудят, каква е тази работа, дето позволява да ходиш с дете - офисна, имаш собствена стая и спорадични задачи, които си вършиш от стаята. В стаята детето може да спи в количка, да си играе, да си го преоблечеш...
Аз не стига, че ходех с дете на работа, ами накрая се опитаха и да ме уволнят, за това, че съм ходела с дете на работа. Добре че се махнах от фирмата.
За тези, които се чудят, каква е тази работа, дето позволява да ходиш с дете - офисна, имаш собствена стая и спорадични задачи, които си вършиш от стаята. В стаята детето може да спи в количка, да си играе, да си го преоблечеш...