Помощ, детето ми е нетърпимо.

Отделяте го от вас на мига, щом почне да ви посяга или рита. В другата стая на стол.
От три до пет пъти ще слушате рев.
Много е важна артикулацията и гласът - спокоен, но непримирим.
Ако не му покажете сега, че вие командвате, ще го карате така.
После остава хубавото - гушкане, милувки, игра, забавления.

Как ще остави бебе на година и 3 месеца в другата стая на стол!  на всичко отгоре няма право да го оставя самичко от съображения за безопасност, а за стол да не говорим.

В кои моменти детето е кротко? Кога са моментите на спокойствие като поведение?

Айде успокой се, сладка моя, удивителни си бий на учениците.
Ще го остави, как няма да го остави, предполага се домът е обезопасен.
Истерии с пищене и ритане така се стопират. Дори и бебета схващат, че никой няма да ги търпи и това е непозволено.

На 1.3-1.4 малкия започна да се катери по стола и да излиза от него. Махнахме стола, не ни беше оппция да махнем детето. Абсурд да го оставя на стола за хранене.
Към авторката, добре дошла, всичко до тук съм го виждала. Ако успееш да намериш начин, ше следя да видя дали има оправия.

Ще се съглася с Ms.Gorgeous не му ли покажете сега кой командва какво да говорим след 10 години . Стига с тия преструвки ма как ще го накажеш , ма как ще му се караш , затова повечето след време ще пишете как да го отърва от наркотици или помогнете детето ме бие . Ние сме родители и по един или друг начин трябва да го разберат ,аз обичам децата си и държа на възпитанието не съм ги била никога  но покажа ли ъгъла и изключа ли телевизора знаят какво означава.  И да ви кажа децата ми не само вкъщи но и сред хора ,особено в училище са едни от най- добрите деца и аз съм доволна от това което виждам.  Аз самата съм дете което е наказвано и възпитавано по този начин и ако ММ може да повиши тон на родителите си аз до сега никога не съм си го позволявала, нищо че имам семейство за мен е недопустимо да повиша тон на родителите си дори и на неговите .Респект и уважение трябва да се създаде.И да уточня под ,, карам им се " нямам предвид истерия а точно както е обяснено в поста на Ms. Georgeus

На годинка и половина детето не разбира от наказание. По-скоро трябва да се наблюдава от къде, от кога, идва проблемът.
Аз бих пробвала обратния подход, като държи на неговото си - отвличане на вниманието с поощрение.
Според мен е период това държание.
Говорът му как е? Изразява ли си мислите?

Не мога да си представя на всяко преобуване да реве и да не може да бъде овладяно. Това наистина е непоносимо за родителя. Опитайте с всяческо отвличане на вниманието. Например, вади се специално за смяната на памперса нова музикална играчка, може и да е с някакви светкащи елементи. И тази играчка се ползва само там, никога не се играе с нея на друго място. Може даже да са 2-3 такива играчки, само за целта, и да се редуват.

Аз обикновено в такива моменти веднага започвам да пея, да правя мимики, жестове,да показвам как прави пиленцето и котенцето и детето се забаламосва. Дано съфорумките не кажат, че това е жестоко отношение към съвсем невинно същество.

А вече при сваляне от столчето - очевидно, че трябва да му се покаже нещо супер интересно долу, нещо неустоимо. Кубчета? Онази любимата книжка с кучето? Някакво камионче? Каквото и да е, но да е супер интересно, а родителят или обгрижващият да покаже колко самият той е заинтересуван и развълнуван.
Повярвайте, дечицата се залъгват и забаламосват толкова лесно! Та те са просто едни малки сладурчета.

Детето е много малко, за да го оставела самО в стая wtf
Детето пробва границите на поведение. То няма изградени психологически механизми за упражняване на контрол над собствените емоции. Нещо не му харесва - реве и рита, иска нещо, което не може да получи - реве и рита. Моя и хапеше. Единственото, което може да направиш е да се отдръпнеш, за да не те стига. Казваш НЕ и хващаш ръчичката/крачето, задържаш няколко секунди.Аз на моя му казвам "арестуваме крачето, защото рита". Забележи - "арестуваме" крачето, а не детето! Подготви се за още много такива тръшканици, защото ти предстои бебешкия пубертет 2-3 год. възраст. Там също на моменти са доста трудно овладяеми, а и стават по-силни Избирай си битките! Ако е нещо маловажно, не настоявай.
Преобличането нека стане игра. Аз моя първо го събличам и после се гоним 5-10 мин, той крещи "бобо има голо дупе", аз му викам "ей сега ще те стигна, ей сега те хванах, охх как ще те хвана и ще те облека" и той се смее и накрая го хващам и обличам набързо, вече е изморен от тичането и весел от гоненето.

Имате ли общото впечатление, че бебето ви разбира, когато му говорите? Изпълнява ли прости команди?
Вкъщи има ли възможност да обследва жилището, да пипа и разглежда, вкл. и в шкафове, или си играе предимно в кошарата или в плейпен?
Излиза ли на ежедневна разходка?
Колко часа спи?
Това не е нетипично за възрастта като цяло. Проявява ли интерес какво се случва в тоалетната? Може да е готов да свали памперса. Също е възможно да не иска да се храни в столчето си, а да е на нормален стол като вас или в скута ви.

И аз да попитам какви занимания предпочита, какво харесва да прави?
На тази възраст моето обичаше да си извади всички дрехи от шкафа и да се мушне вътре , харесваше и кухненски прибори (без ножове естествено)
На разходка събираше камъчета и разглеждаше буболечки, всичко това се редуваше с тръшкане и рев,  но като цяло не бих определила детето като "нетърпимо".

Вие много ли го гушкате? Знам, че е странен въпрос, ама да не би проблемът да е , че детето се е заиграло нещо и вие точно тогава решавате да го отвличате с ядене, къпане и т.н.? Казвате, че иска сам да си ходи, играе. Ами оставете го, пък като се обърне към вас, тогава го преобличайте и т.н. Друг има ли такъв проблем с него? Баща му например?
На 1 година оставях децата сами да си играят, ако искат, в същата стая и ги наблюдавам просто. След малко идват при мен и искат гушкане, обща игра, тогава се занимавахме с разни преобличания, гушкания, ядене и т.н.

Уау, вие явно никога не сте чували за деца, които не са наказвани, не са бити и пак са станали хора? Децата се учат от пример, госпожа. Вие сте взели кофти пример от вашите родители и сега го прилагате на децата си, че и се гордеете с това. Мен пък никой не ме е бил, нито ме е наказвал или унижавал. Как така не съм наркоманка или побойничка не знам, сигурно късмет?

Да, точно така. По един или друг начин ще се научат, аз избирам да е по другия начин.

Пълни глупости! Респект и уважение се печели. От деца, от възрастни, от всякакви хора! 

Направо ме потрисате с мненията си, честно. Пък да не говорим, че в поста става въпрос за дете на 1г3м. Вие тотално сте забравили какво е да се гледа бебе и колко разбира то от наказания и караници. Да се скараш на ученик е едно, а да се скараш на бебе съвсем друго - най-много да почне да крещи и реве повече или пък да ти се изхили, защото няма идея какво става.

Първо съм обяснила какво точно имам предвид с думата ,, карам се" ,а относно наказание в ъгъла или с телевизора се разбира че е в по- късен етап ( на 1г3м мойте деца телевизия не са гледали) .Просто съм се съгласила с предния пост и съм допълнила.  Кофти пример от родителите си едва ли съм взела ,тъй като благодарение на тях съм човек с добро образование, добро семейство и собствен бизнес . Никъде не съм казала че ги бия или пък мен са ме били. За да търси мнение автора че детето е ,, нетърпимо" едва ли идва от примера им в семейството.  А такива ограничени мнения като вашето за да се похвалите нямат нищо общо с моето мнение . Радвам се че при вас децата не са показали характер и не сте се сблъсквали с бебешки пубертет ,но не мисля че всеки един родител не е опитал всякакъв подход преди да пусне тема .

Всъщност се сблъсквам с точно такова нещо в момента. Сина ми на 1г1м е абсолютно същия - във всеки един момент, в който му прекъсна играта, за да го обличам или нещо друго, започва да удря, рита, да се мята и да крещи.

Ако прочетете обаче малко по-подробно за възрастта, ще разберете, че това е напълно нормално, защото точно в този период започват да се развиват комуникативните и емоционалните умения на едно дете. Бебетата в тая възраст нямат механизъм за справяне с емоциите си, който ние възрастните имаме, затова просто избухват.  И това е напълно нормално! Това няма нищо общо с възпитание, нито с характер. Това просто е период в развитието на детето.
Затова съвета ви за наказания и скарване е абсолютно безполезен. Той просто ще доведе до по-лошо поведение.

Съвет аз лично не мога да дам по простата причина, че това, както казах, е неизбежен период от развитието на детето. Единственото нещо, което може да облекчи положението е, майката да се опита да запази спокойствие, защото бебенцата попиват от нашата енергия. Колко по-спокойна е мама, толкова по-спокойно ще е то или толкова по-бързо ще отмине тантрума.

След прочетеното и тъй като всеки има начин и мнение за гледане на деца ,освен да ви пожелая да сте по- спокойни и да чакате да мине периода друго не мога да ви кажа. Явно при мойте деца съм била мега спокойна и за това и такъв период не съм допуснала. Не е като да не съм виждала пищящи деца и спокойни родители 😁Успех !

Абсолютно! Много точно казано. Евала!

Първа и основна грижа на възрастните е да осигурят безопасността на детето и после да възпитават. Вярно, че нервите не издържат, но ако недоволното  и нервно дете бъде оставено самичко, без наблюдение, накрая може да имаме контузено нервно дете, а едва ли на някого ще му хареса. Затова търпение и намиране на моментите, в които детето се изнервя и моментите, в които е относително по-спокойно и сговорчиво, за да се спестят проблемите в ежедневието. В случая имаме бебе под година и половина. То е бебе.

Благодаря на всички. Само да кажа в отговор на някой мами... не го гушкам прекалено много нито малко. Не е само с мен така а с всички, а с реването не е спирал откакто е роден. За "наказание" съм съгласна защото много добре разбират какво се случва вече. Знае думата "Не" и в повечето ситуации е спазва освен когато ще правим на пук и тогава посяга отново към това към което не трябва с усмивка да се пробва. До кога продължава този бебешки пубертет? За съжаление работя и малкия е с мен по цял ден (знам че много от вас ще скочат срещу мен и защо не си стоя вкъщи,но нямам тази възможност) и сутрин докато се оправим, вечер до като се приберем и става лудница. Няма как да го чакам да се наиграе че да дойде да го преоблеча и нахраня. Той обича да си играе и има възможност и място, но понякога крещи и мрънка дори когато си обикаля и играе с играчките (и не е защото са му омръзнали)

Няма такова нещо "нямам време да го чакам". Ще го чакаш. Детето не е аксесоар в ежедневието, то е член на семейството и особен член на семейството, защото е бебе. Докато мислиш, "не мога това, не мога онова", няма да ти се получат нещата. Малките деца и бебетата могат да са ужасно изнервящи понякога, дори през повечето време да са изнервящи, но със сигурност възрастните са тези, които трябва да се нагодят към децата си. Детето не е умален възрастен. Естествено, че ще опитва да прави напук, това е естествена част от развитието му! Налага се да приемеш нещата такива, каквито са и да се нагодиш, а не да нагаждаш детето към себе си и графика си.

Благодаря на авторката, че се включи.
Аз си направих изводите по темата....

П.П. Когато родих това беше първият ми контакт с толкова малко бебе.Не се бях грижила за други бебета/малки деца до този момент. Имах някакви очаквания, които не се случиха. Вярно периода с малки деца е натоварващ, изнервящ, но то си е жив човек, част от мен.

Всички го правят: разбират какво е НЕ и после правят отново и отново същото забранено нещо, за да чуят НЕ, даже сами казват НЕ, като го правят. На тази възраст не правят на пук, а се учат още каква е тази игра с реда. Показваш твърдост, като с усмивка участваш в играта и категорично не позволяваш да се нарушава редът.
До кога продължава? Ами той свършва един и се застъпва с друг. Няма край. На която и да е възраст, все нещо се доказва. Приемаш го, уважаваш го, колкото и да е мъничко и така.

Детето ти е на 1г. и 3м., естествено, че иска внимание постоянно и те изнервя. Проблемът не е детето ти, а работата ти. Тя те напряга. Детето е нормално. Моите и двете бяха залепени за мен, искаха внимание. Поиграят си 5 минути сами, после хайде пак мама да им обърне внимание. Говорят си на бебешки, мрънкат. Искат внимание. Опасни предмети и всякакви, които не искам детето да пипа, се заключват или вдигат на високо. Това е. Друг изход няма. Детето няма да спре да ги търси, те са му интересни. То е на 1 година, не на 3 или 5. Затова с деца на работа не се ходи. Помисли, дали не можеш да го оставиш на някой да го гледа, докато работиш. Ако не можеш, трябва да се примириш, че ще ти пречи. Да и ще се тръшка, че тъкмо се е заиграло, а ти искаш да го преобличаш и храниш. Ти се сърдиш, че то не изпълнява твоя план и ти пречи, то също се сърди, че му пречиш да си играе.

А аз се чудя как разрешават толкова малки деца да бъдат водени на работа. Тогава нито работникът е ефективен, нито родителят, да не говорим, че средата е физически опасна за едно толкова малко дете, което иска по естесвени причини да ходи, да пипа, има своите нужди. Организирайте се вкъщи някой да гледа детето. Иначе няма да стане.
Ако бях работодател нямаше да разреша такива неща. Родителте или да да си вземат отпуска, или да си търсят кой да гледа детето. Това не е като да го заведеш за един час инцидентно.

Е каква е тази работа, дето хем си на рбаота, хем детето е с теб.. няма как да работиш и да гледаш тодлър, това е мисия невъзможна. Преорганизирай си ежедневието. Или работиш и детето на ясла/баба или не работиш и го гледаш. Няма как и двете едновременно, защото се получава, че нито едното не се върши както трябва. И имам чувството, че някой никога май не е виждал деца.. ми да, реват, искат внимание, инатят се, минават през различни периоди и така.. Важното е да с еподхожда с внимание, любов и търпение.

Разбира се, че детето вече разбира думата "не" и това е много хубаво, защото е достигнат важен етап от неговото развитие и съзряване. Не само я разбира, но я и използва - къде директно с думи, къде с действия. Насреща ви стои човек, ако той не може да постави граница, макар привидно ирационална и дори случайна, как очаквате да се формира усещане за личност, отделна от вас и останалия свят, със свой вътрешен живот и желание за самостоятелност? Искам още много неща да напиша, но не търся конфликт, нито искам да назидавам, а знам, че има риск да се приеме така. Обаче помислете поне за следното - явно в ежедневието ви ситуацията е усложнена, на работа с дете - това е изтормозващо и за вас, и за него. Обаче възрастният има поглед над ситуацията, разбира я, рационализира компромисите, които прави и знае, че е временно. Детето не осъзнава всичко това, за него в период на пълна зависимост от вашите грижи и внимание то е постоянно "в повече" и сигналите, които получава от вас, са на перманентно недоволство спрямо начина, по който инстинкът му говори да се държи, а именно - да търси вашето внимание по всякакъв начин (вкл. и с рев) и да търси реализация на вътрешния си свят навън (чрез не итн).

Според мен, щом се държи така не са му предоставяни системно достатъчно физически, емоционални и всякакви стимули.....например не е извеждано редовно всеки ден, прехранвано е, скучно му е, майка му не си играе достатъчно с него или пък иска да се облича сам, а вие нямате търпение

Може и да копира видяно вече поведение
или да усеща вашата преправеност

Децата във всички възрасти много мразят емоцията, която показва възрастния да се разминава с истинското му състояние, което разминаване децата усещат много добре, като един фалш или направо като нещо страшно, което не могат да опишат

По- добре, когато си сърдита да бъдеш искрена и да му се скараш, отколкото да се преструваш, да измисляш стратегии, да се усмихваш горчиво.

Бъди естествена! Така най- добре се възпитават деца.

Мое си мнение

Съгласна съм с Ms.Gorgeous
че когато постъпва зле, трябва да му се покаже недвусмислено,
с наказание или по- строг тон



П.С сега прочетох, че ходиш на работа и т.н.
нормално поведение за дете на което не му се обръща внимание

На едно дете до 3 трябва много да му се говори, чете, да сте заедно по цял ден, за да изгради здрав характер и да е щастливо и спокойно

В момента детето е под стрес

А как е детенцето със съня? Има ли постоянен режим, който сте изградили и следва?
Наши приятели имат същия проблем като вас с дъщеричката си, която вече е на 2 годинки. Още от бебе винаги е била по-нервна и по-ревлива. Като стана на 1г6м почити за всяко нещо се тръшкаше, мрънкаше, плачеше и тнт. Колкото пъти да сме излизали с тях, чак аз се напрягах, а не знам какво им е било на родителите.
Направиха си консултация с детски психолог и установиха, че при малката няма изграден хубав режим на сън и будуване. Общо взето тя става когато поиска (10-11 сутринта) и ляга когато реши (често 23-01 сутринта). Според психоложката, това лежи в основата на другите проблеми. Сега родителите ще работят с консултант по детски сън, за да видят дали ще успеят да си помогнат.
Не знам до колко е релевантно за вашата ситуация, но реших да споделя.

За последното няма нужда да ходят при псилохог, а е достатъчно да питат бабите и коя да е книга за отглеждане на дете. В повечето случаи проблемите са в елементарни неща като установяване на ритъма през деня и избягване на дразнители.

Понеже и аз съм ходила с дете на работа (не искаха да наемат някой да ме замества, пък аз не исках да си давам детето на ясла преди да навърши 2), мога да ти кажа, че проблемът е точно, че не обръщаш достатъчно внимание на детето. Искаш да напаснеш детето на графика си, вместо работата на детето си. Грешка е. Не го прави.
Аз не стига, че ходех с дете на работа, ами накрая се опитаха и да ме уволнят, за това, че съм ходела с дете на работа. Добре че се махнах от фирмата.
За тези, които се чудят, каква е тази работа, дето позволява да ходиш с дете - офисна, имаш собствена стая и спорадични задачи, които си вършиш от стаята. В стаята детето може да спи в количка, да си играе, да си го преоблечеш...

Съчувствам на жената, то си е невъзможно да работиш и дете да гледаш. С моето, което е почти на пет, пак не успявам когато имам работа от вкъщи ( а е относително самостоятелно дете, има си своите интереси, но точно като съм се концентрирала в някакви числа и се почва "мамо, мамо, знаеш ли...")
А колко неадекватна бях в първите три години след раждането...чак не можех да повярвам как съм работила, спазвала срокове, подписвала документи и т.н.

За съжаление живея на място където няма кухня на която да го запиша и не ми се дават пари за майчинство като на повечето от вас. Относно работодателя това съм аз и нито аз мога да спра да работя нито мъжа ми поради финансови причини. Офис сме направили в къща в която синът ми си има играчки, легло и пространство за игра. Внимание му обръщам по цял ден. Хем работя, после ходя при него и т.н. Има и други деца с който си играе там така че да го давам на ясла няма никакъв смисъл. Има изграден режим за сън и за храна и игра който си следва. Потърсих помощ тук за нещо което си е просто характера на синът ми (вчера майката на мъжа ми каза че той е бил същия като бебе) а вие ме нападнахте че не си гледам детето добре. Правя всичко което мога без да имам възможността някой да ми готви от кухня за деца, да ми плащат за да си стоя вкъщи или да имам баба която да ми помага в каквото и да е. Благодаря ви мами все пак че се опитах те но от отговорите на повечето от вас започнах да се чувствам като най-лошата майка на света.

Разбирам те как се чувстваш. Но не може хем така - хем иначе. Децата на тази възраст искат много грижи и внимание и няма как хем да се работи, хем дете да се гледа в същото време. Така и то се изнервя, и ти се изнервяш. Това, че има кошара и играчки не е решение на проблема. Все още не осъзнаваш напълно, че трябва да направите някаква реорганизация на времето и хората, които да се грижат за детето, вместо да търсиш причината в детето или че баща му бил такъв, или сто други неща. То няма как да знае всички причини, поради които ти трябва да работиш, че нямаш майчинство и няма кой да го гледа. Детето си иска своето и като не го получи започват проблемите. Те са резултат от действията и бездействията на възрастните. Организационните ви проблеми са причината и никой не те напада. В момента ти е криво, че си очаквала някакви магични думи, с които да оправиш нещата, а то се оказа, че отстрани изглежда друго. Няма как да се работи и пълноценно да се гледа дете. Или ти работиш и някой друг го гледа, или си правите смените така с баща му, че по половин или по цял ден някой от вас да гледа детето. Няма друг начин.

Авторке, никой не те нападна (ти да видиш в други теми какво става ). Просто се върни и прочети отново кой какво е разбрал и ти е подхвърлил, ама след 3-4 години. Вярвам, че до тогава доста от нещата ще ти се сторят обективни и ще си си направила равносметка и взела поуки.
Гледай си детето както можеш. Всеки това прави. Важното е здраве да има!

Най-добре е да поговорите и потърсите съвет от майки, които живеят при същата социална система като вас. Да ви кажат те как се справят едновременно с бебе/дете и работа.
В България масово ако майката се наложи да се върне на работа, детето се гледа от роднини или се записва на ясла. Моделът при който майката работи и гледа детето в съседната стая не смятам, че е особено популярен при нас.

Няма да повтарям предишните мнения, авторке, чудесно са го написали, само ще кажа, че откъдето и да го погледне човек, организацията ви е ориентирана не към нуждите на детето, а към тези на възрастните. Да се приписват реакциите и поведението на детето спрямо ситуацията чисто и просто на характера му и някакъв наследствен фактор е опит да си заглушите чувството за вина, който не ви помага нито сега, нито за в бъдеще. Говорете сериозно с мъжа ти, тепърва на детето му предстоят една-две сложни години на съзряване и тестване на граници и сегашната ви схема на действие просто не е съвместима с нуждите на дете в "ужасните две" и "тринейджър", както ги наричат. Ще се почувстваш по-добре в ролята си на майка, когато и детето ти се почувства по-добре. А свекърва ти си мисли, че ти помага с тези "успокоения", но всъщност ти пречи да действаш в най-добрия интерес на детето ти.

Аз пиша принципно,
от какво детето има нужда
Описвам идеалните условия за неговото развитие, за да израстне здрав и психически стабилен индивид.
Първите три години, майката трябва да бъде до него

Ясно е, че малко семейства могат да осигурят идеалните условия за детето. Но то се държи така, заради това, че нуждите му са пренебрегнати. Има си логична причина за това.

От друга страна, на много деца им се налага да се адаптират към всякакви условия на биологичната и семейна среда

И много неглижирани деца, както и презадоволени и разлигавени, понякога се превръщат в достойни възрастни хора

Ами авторката май очаква детето да си играе самичко в другата стая, докато тя работи. Това няма как да стане поне до 4-5 год възраст.
Има няколко варианта
Майката и бащата работят, а детето го гледа детегледачка, на ясла, при баба.
Само бащата работи, а майката си гледа детето.
Само майката работи, бащата гледа детето.
Майката/бащата гледа детето, а наемат друг човек да върши нейната/неговата работа във фирмата.
Бащата и майката се редуват през деня - единия работи, другия гледа, после обратното.
Но вариант и двамата да работят, а детето/0-4г/ да играе кротко в другата стая, няма.

Еее, опитай се да не го приемаш така. Хората обичат да дават съвети, но на тях в твоята ситуация щеше да им е също толкова трудно. Ако можеш да извлечеш нещо полезно, ще е прекрасно.

То Е трудно, а в такива условия е още по-трудно, защото е невъзможно. Все едно да се клонира. Няма как - нито детето е достатъчно голямо, за да се занимава самостоятелно (всъщност и 5-годишните са досадни и търсят внимание), нито може да се работи и да се гледа бебе по едно и също време. Колкото по-бързо се сбогува с илюзиите две в едно, толкова по-бързо ще постави въпроса пред мъжа си и бабите реалистично. Иначе детето още по-ревливо и дори истерично ще стане, тя също ще стане истерична и недоволна и ще стане едно безкрайно недоволство вкъщи.

Много интересна тема. Включвам се, въпреки че моите деца са големи и съгласно мненията на много мами тук може би вече не е релевантен.
Разбира се, че може да се работи и да се гледа дете, без да се ощетяват нуждите му. Всъщност авторката точно това прави и фактът, че детето често е "нетърпимо" е повече въпрос на  специфика на израстването на детенцето, отколкото на някакво неглижиране. Хиляди майки ще потвърдят, че децата им, отглеждани в едни и същи условия, страшно много са се различавали едно от друго в периода на растежа. Едно се е тръшкало много, друго - никога.

В повечето от случаите не е възможно майката 3 години да е плътно до детето си и да се съобразява с неговите нужди, да го преоблича само когато няма да го откъсне от заниманията му и т.н. А как да процедират майките с породени дечица? Със спецификата на кое по-напред да се съобразят? И на кое колко внимание да обърнат, че да е "достатъчно"?

Човекът е социално животно, така че от раждането си то започва да се вписва в социума, а ролята на семейството е да го научи на правилата, по които функционира обществото. И да, на 1 г и 3 месеца то си е бебче още, но е в състояние да усеща, когато със спокойно, но неотклонно поведение мама го насочва кое е приемливо, кое не.

И последно - преди 2-3 години, когато още не подозирахме за пандемията и приближаващата хоум офис вълна, трябваше да говоря по телефона с една непозната за мен служителка в голяма българска компания от фарма бранша. До нея се чуваше детенце. Попитах дали е удобно, не би да е в отпуск, в болнични и т.н., а се оказа, че жената се е върнала на работа след 1 година майчинство, но поне няколко месеца ще работи от вкъщи, докато детето тръгне на ясли. В тяхната компания това било практика. Така създавали плавен преход и за майката, и за детето. Много се зарадвах, че има такива фирми - "бели птици"

Vetrene, аз съм съгласна, че може и да се работи и да се гледа дете, но в този случай
едното страда и се прави компромис с него.
Синът ми е на 1г+6м в момента и иска да участва във всичко. Тази сутрин 20мин слага и вади дрехи от пералнята, докато накрая успях да я пусна. Ходи след мен, гледа ме какво правя и имитира, но докато го прави редовно събаря, разлива, цапа нещо. Сега се опита да си пренесе чинията с бисквитите до стола, изпусна я и всички стана в трохи. Ей сега като извадя прахосмукачката, ще иска и с нея да се занимава, после да ми помага да навиваме кабела и тнт. И всичко това отнема много време и енергия, но нали уж така се учат децата.
Да не говорим, че на ден поне веднъж трябва да се изведе детето. То само подготовката там е едни 30мин.
Просто не виждам как мога да правя всичко това, ако междувременно работя със стандартно работно време.
Ако съм на фрийленс работа, там вече стоят по друг начин нещата, но доколкото разбира, авторката не е на такава и работи през деня.

На тази възраст повечето деца вече са само на 1 дрямка и сумарно будуват по 10-11 часа. Ако майката работи, какво прави детето в това време?

Никой не е казал майката да стои плътно до детето до 3г и да не работи. Ама като иска/трябва да работи, се осигурява адекватна грижа за детето през това време. Вече дали ще е детегледачка, ясла, баба, дядо, няма значение. Въпросът беше, че няма как ЕДНОВРЕМЕННО да работи и да се занимава с детето. Като измислят клонирането, може и да стане, ама за сега нъц

Само да питам нещо. Ще бъдете ли съгласни да наемете бавачка и тя докато е у вас да си върши друга работа по същия начин и същото време, през което вие гледате малко дете на година и нещо, че и на две? Просто сменяте себе си с бавачка, а всичко останало си е същото. Ще бъдете ли също толкова доволни от резултата на съвместяване на работа и гледане на детето?

LGLG, направи според мен консултация с психолог, който ще ти даде насоки как да действаш.
Моят син започна да се държи по подобен начин между 2 и 3 години, като нещата силно се влошиха, когато забременях с дъщеря ми. Риташе ме, блъскаше ме, не искаше да пуска баща си на работа, опитваше се да ми удря корема, а когато се роди малката, едва я опазих през първите месеци. Налагало ми се е да кърмя права, за да не може да се добере до главата й, и да я удари. Вече ходи на градина и започна да се очовечва, но онзи период наистина беше много труден.
Пожелавам ти с времето нещата да се оправят, но най- добре да получиш съвет от специалист, за да може по здравословен и нетравматичен за психиката на детето начин, да постигнеш резултат.

Авторката беше споменала, че има деца с които да си играе, затова не е ясла. На тази възраст на детето грам не му пука за други деца, до 3г те се интересуват само от себе си. Това че си му осигурила такава среда и играчки не означава, че е е доволно, то винаги ще търси теб. Наистина ежедневието ти е натоварено и детето и то се натоварва от него. Поведението му е нормално, пубертета или там както го наричат, но според мен такива периоди не трябва просто да се чакат да отминат. Затова се казва първите 7. Дали с наказание или по друг начин, ти ще усетиш кой е правилния, но трябва да вземеш мерки, защото после ще е още по-трудно. Ще е свикнал да прави така и ще се чуди защо вече не е ок.

Тоест ще наказва детето за своята неспособността или нежелание на родители да организират ежедневието така, че детето да получи грижата и вниманието, което му се полагат по право, че е дете, по-скоро бебе? Възрастните са за строяване, а не детето. В момента, в който осигурят нормалните условия за детето, то ще се успокои и ще започне да се държи нормално.

Авторката за мен отдавна вече не следи темата.
Ако е имала интерес да открие реалния проблем, отдавна е щяла да проучи положението.
Повече от нещата, които и дадохме като съвети тук, ги има достъпни и подробно описани навсякъде в интернет + решения за тях.
Просто момичето се надяваше на друг отговор.

Колкото и идеална среда да му създаде, пак ще има кофти моменти, защото тепърва опознават света и чувствата си. И ние трябва да покажем кое е ок и кое не. Ако посяга с ръка, да му се смея насреща ли? Обяснявам че това не е приемливо или какъвто там метод се избере според възрастта на детето.
Идеален свят и среда няма, те се учат тепърва и ние покрай тях.

Оставам с впечатлението, че наказанието се приема едва ли не като лошо нещо. Всеки може да си определи какво да бъде то, не е задължително да включва бой. Когато малката ми посягаше, което беше единственият начин да изрази лошото си настроение, защото не можеше да говори, аз ѝ обяснявах "мама я боли" "мама няма да си играе с тебе защото ме я удряш" и така нататък. Трябва да се знаят последствията от лошото поведение, в живота никой няма да ги гали с перце. Ако на площадката дръпне чужда играчка от ръцете на детето може и да го ударят или на викат. Затова също се обяснява и говори за чуждите неща.

Смесваш нещата. За малките деца стабилният режим, внимание и грижи дават спокойствие и са условие да растат спокойни и да се развиват добре. Създай на едно дете нормални и спокойни условия и ще видиш как половината проблеми ще отпаднат. В добрите условия влиза грижата и общуването, а това за съвсем малките деца е жизненоважно, за да им се развие мозъкът както трябва.  Децата, на които не се обръща достатъчно внимание от възрастните вкъщи са много по-нервни от другите деца, защото им липсва положителната стимулация, спокойствието, че като имат нужда от възрастния, той ще откликне. Да, децата са досадни, но на тях това им е работата - да досаждат на възрастните, за да могат да оцелеят и да се учат. Разбира се, че мама ще ги гали с перце, още повече, че животът няма да ги гали! Кой да ги гали с перце, ако не мама?

Синът ми беше/е така. Откакто се е родил, нон стоп рев, мрънкане, нервничене, тръшкане, превъзбуда. Обича да предизвиква и да настъпва границите.⁰ Аз разбирам много добре какво, защо и как, но просто ме изморява и изцежда психически. Характер, темперамент и лека хиперактивност. От малък се превъзбужда зверски. Иска да пипне/ прави много неща наведнъж, затова не се заиграва дълго с нещо и нервната му система се пренапряга. Такива деца трябва да имат около себе си колкото е възможно по- малко стимули. Махнете играчките, оставете му 2-3  и от време на време ги подменяйте. Махнете телевизия, телефони. Пускайте песнички без визуализация. Водете го и го дръжте колкото е възможно повече навън, но в среда без много стимули. Говорете и обяснявайте постоянно.
И наистина помислете опцията за бавачка, защото малките деца имат нужда от постоянно внимание и когато не го получават, става точно това.
Имам още едно дете, на възрастта на твоето, 1.3г. Разликата с голямото е огромна. Доста по- спокойно, разбрано, весело и сговорчиво дете.
Отглеждам ги еднакво и съм им обръщала еднакво внимание, даже на голямото повече, понеже е бил единствен.

И моето дете е така-от раждането си, все мрънка, хленчи... Уж бяха колики, зъбки, но вече смятам, че е характер и нервна система. С играчки не играе, най-много да хване нещо и да го чука в пода или по масата и дотам. Единствено, слуша песнички, само това го успокоява. Направо, съм луднала с това нервничене, така че разбирам майки на деца с такова поведение. Дано, като станат по-самостоятелни и да се успокоят.