Помощ, детето ми е нетърпимо.

Съчувствам на жената, то си е невъзможно да работиш и дете да гледаш. С моето, което е почти на пет, пак не успявам когато имам работа от вкъщи ( а е относително самостоятелно дете, има си своите интереси, но точно като съм се концентрирала в някакви числа и се почва "мамо, мамо, знаеш ли...")
А колко неадекватна бях в първите три години след раждането...чак не можех да повярвам как съм работила, спазвала срокове, подписвала документи и т.н.

За съжаление живея на място където няма кухня на която да го запиша и не ми се дават пари за майчинство като на повечето от вас. Относно работодателя това съм аз и нито аз мога да спра да работя нито мъжа ми поради финансови причини. Офис сме направили в къща в която синът ми си има играчки, легло и пространство за игра. Внимание му обръщам по цял ден. Хем работя, после ходя при него и т.н. Има и други деца с който си играе там така че да го давам на ясла няма никакъв смисъл. Има изграден режим за сън и за храна и игра който си следва. Потърсих помощ тук за нещо което си е просто характера на синът ми (вчера майката на мъжа ми каза че той е бил същия като бебе) а вие ме нападнахте че не си гледам детето добре. Правя всичко което мога без да имам възможността някой да ми готви от кухня за деца, да ми плащат за да си стоя вкъщи или да имам баба която да ми помага в каквото и да е. Благодаря ви мами все пак че се опитах те но от отговорите на повечето от вас започнах да се чувствам като най-лошата майка на света.

Разбирам те как се чувстваш. Но не може хем така - хем иначе. Децата на тази възраст искат много грижи и внимание и няма как хем да се работи, хем дете да се гледа в същото време. Така и то се изнервя, и ти се изнервяш. Това, че има кошара и играчки не е решение на проблема. Все още не осъзнаваш напълно, че трябва да направите някаква реорганизация на времето и хората, които да се грижат за детето, вместо да търсиш причината в детето или че баща му бил такъв, или сто други неща. То няма как да знае всички причини, поради които ти трябва да работиш, че нямаш майчинство и няма кой да го гледа. Детето си иска своето и като не го получи започват проблемите. Те са резултат от действията и бездействията на възрастните. Организационните ви проблеми са причината и никой не те напада. В момента ти е криво, че си очаквала някакви магични думи, с които да оправиш нещата, а то се оказа, че отстрани изглежда друго. Няма как да се работи и пълноценно да се гледа дете. Или ти работиш и някой друг го гледа, или си правите смените така с баща му, че по половин или по цял ден някой от вас да гледа детето. Няма друг начин.

Авторке, никой не те нападна (ти да видиш в други теми какво става ). Просто се върни и прочети отново кой какво е разбрал и ти е подхвърлил, ама след 3-4 години. Вярвам, че до тогава доста от нещата ще ти се сторят обективни и ще си си направила равносметка и взела поуки.
Гледай си детето както можеш. Всеки това прави. Важното е здраве да има!

Най-добре е да поговорите и потърсите съвет от майки, които живеят при същата социална система като вас. Да ви кажат те как се справят едновременно с бебе/дете и работа.
В България масово ако майката се наложи да се върне на работа, детето се гледа от роднини или се записва на ясла. Моделът при който майката работи и гледа детето в съседната стая не смятам, че е особено популярен при нас.

Няма да повтарям предишните мнения, авторке, чудесно са го написали, само ще кажа, че откъдето и да го погледне човек, организацията ви е ориентирана не към нуждите на детето, а към тези на възрастните. Да се приписват реакциите и поведението на детето спрямо ситуацията чисто и просто на характера му и някакъв наследствен фактор е опит да си заглушите чувството за вина, който не ви помага нито сега, нито за в бъдеще. Говорете сериозно с мъжа ти, тепърва на детето му предстоят една-две сложни години на съзряване и тестване на граници и сегашната ви схема на действие просто не е съвместима с нуждите на дете в "ужасните две" и "тринейджър", както ги наричат. Ще се почувстваш по-добре в ролята си на майка, когато и детето ти се почувства по-добре. А свекърва ти си мисли, че ти помага с тези "успокоения", но всъщност ти пречи да действаш в най-добрия интерес на детето ти.

Аз пиша принципно,
от какво детето има нужда
Описвам идеалните условия за неговото развитие, за да израстне здрав и психически стабилен индивид.
Първите три години, майката трябва да бъде до него

Ясно е, че малко семейства могат да осигурят идеалните условия за детето. Но то се държи така, заради това, че нуждите му са пренебрегнати. Има си логична причина за това.

От друга страна, на много деца им се налага да се адаптират към всякакви условия на биологичната и семейна среда

И много неглижирани деца, както и презадоволени и разлигавени, понякога се превръщат в достойни възрастни хора

Ами авторката май очаква детето да си играе самичко в другата стая, докато тя работи. Това няма как да стане поне до 4-5 год възраст.
Има няколко варианта
Майката и бащата работят, а детето го гледа детегледачка, на ясла, при баба.
Само бащата работи, а майката си гледа детето.
Само майката работи, бащата гледа детето.
Майката/бащата гледа детето, а наемат друг човек да върши нейната/неговата работа във фирмата.
Бащата и майката се редуват през деня - единия работи, другия гледа, после обратното.
Но вариант и двамата да работят, а детето/0-4г/ да играе кротко в другата стая, няма.

Еее, опитай се да не го приемаш така. Хората обичат да дават съвети, но на тях в твоята ситуация щеше да им е също толкова трудно. Ако можеш да извлечеш нещо полезно, ще е прекрасно.

То Е трудно, а в такива условия е още по-трудно, защото е невъзможно. Все едно да се клонира. Няма как - нито детето е достатъчно голямо, за да се занимава самостоятелно (всъщност и 5-годишните са досадни и търсят внимание), нито може да се работи и да се гледа бебе по едно и също време. Колкото по-бързо се сбогува с илюзиите две в едно, толкова по-бързо ще постави въпроса пред мъжа си и бабите реалистично. Иначе детето още по-ревливо и дори истерично ще стане, тя също ще стане истерична и недоволна и ще стане едно безкрайно недоволство вкъщи.

Много интересна тема. Включвам се, въпреки че моите деца са големи и съгласно мненията на много мами тук може би вече не е релевантен.
Разбира се, че може да се работи и да се гледа дете, без да се ощетяват нуждите му. Всъщност авторката точно това прави и фактът, че детето често е "нетърпимо" е повече въпрос на  специфика на израстването на детенцето, отколкото на някакво неглижиране. Хиляди майки ще потвърдят, че децата им, отглеждани в едни и същи условия, страшно много са се различавали едно от друго в периода на растежа. Едно се е тръшкало много, друго - никога.

В повечето от случаите не е възможно майката 3 години да е плътно до детето си и да се съобразява с неговите нужди, да го преоблича само когато няма да го откъсне от заниманията му и т.н. А как да процедират майките с породени дечица? Със спецификата на кое по-напред да се съобразят? И на кое колко внимание да обърнат, че да е "достатъчно"?

Човекът е социално животно, така че от раждането си то започва да се вписва в социума, а ролята на семейството е да го научи на правилата, по които функционира обществото. И да, на 1 г и 3 месеца то си е бебче още, но е в състояние да усеща, когато със спокойно, но неотклонно поведение мама го насочва кое е приемливо, кое не.

И последно - преди 2-3 години, когато още не подозирахме за пандемията и приближаващата хоум офис вълна, трябваше да говоря по телефона с една непозната за мен служителка в голяма българска компания от фарма бранша. До нея се чуваше детенце. Попитах дали е удобно, не би да е в отпуск, в болнични и т.н., а се оказа, че жената се е върнала на работа след 1 година майчинство, но поне няколко месеца ще работи от вкъщи, докато детето тръгне на ясли. В тяхната компания това било практика. Така създавали плавен преход и за майката, и за детето. Много се зарадвах, че има такива фирми - "бели птици"

Vetrene, аз съм съгласна, че може и да се работи и да се гледа дете, но в този случай
едното страда и се прави компромис с него.
Синът ми е на 1г+6м в момента и иска да участва във всичко. Тази сутрин 20мин слага и вади дрехи от пералнята, докато накрая успях да я пусна. Ходи след мен, гледа ме какво правя и имитира, но докато го прави редовно събаря, разлива, цапа нещо. Сега се опита да си пренесе чинията с бисквитите до стола, изпусна я и всички стана в трохи. Ей сега като извадя прахосмукачката, ще иска и с нея да се занимава, после да ми помага да навиваме кабела и тнт. И всичко това отнема много време и енергия, но нали уж така се учат децата.
Да не говорим, че на ден поне веднъж трябва да се изведе детето. То само подготовката там е едни 30мин.
Просто не виждам как мога да правя всичко това, ако междувременно работя със стандартно работно време.
Ако съм на фрийленс работа, там вече стоят по друг начин нещата, но доколкото разбира, авторката не е на такава и работи през деня.

На тази възраст повечето деца вече са само на 1 дрямка и сумарно будуват по 10-11 часа. Ако майката работи, какво прави детето в това време?

Никой не е казал майката да стои плътно до детето до 3г и да не работи. Ама като иска/трябва да работи, се осигурява адекватна грижа за детето през това време. Вече дали ще е детегледачка, ясла, баба, дядо, няма значение. Въпросът беше, че няма как ЕДНОВРЕМЕННО да работи и да се занимава с детето. Като измислят клонирането, може и да стане, ама за сега нъц

Само да питам нещо. Ще бъдете ли съгласни да наемете бавачка и тя докато е у вас да си върши друга работа по същия начин и същото време, през което вие гледате малко дете на година и нещо, че и на две? Просто сменяте себе си с бавачка, а всичко останало си е същото. Ще бъдете ли също толкова доволни от резултата на съвместяване на работа и гледане на детето?

LGLG, направи според мен консултация с психолог, който ще ти даде насоки как да действаш.
Моят син започна да се държи по подобен начин между 2 и 3 години, като нещата силно се влошиха, когато забременях с дъщеря ми. Риташе ме, блъскаше ме, не искаше да пуска баща си на работа, опитваше се да ми удря корема, а когато се роди малката, едва я опазих през първите месеци. Налагало ми се е да кърмя права, за да не може да се добере до главата й, и да я удари. Вече ходи на градина и започна да се очовечва, но онзи период наистина беше много труден.
Пожелавам ти с времето нещата да се оправят, но най- добре да получиш съвет от специалист, за да може по здравословен и нетравматичен за психиката на детето начин, да постигнеш резултат.