Авторката беше споменала, че има деца с които да си играе, затова не е ясла. На тази възраст на детето грам не му пука за други деца, до 3г те се интересуват само от себе си. Това че си му осигурила такава среда и играчки не означава, че е е доволно, то винаги ще търси теб. Наистина ежедневието ти е натоварено и детето и то се натоварва от него. Поведението му е нормално, пубертета или там както го наричат, но според мен такива периоди не трябва просто да се чакат да отминат. Затова се казва първите 7. Дали с наказание или по друг начин, ти ще усетиш кой е правилния, но трябва да вземеш мерки, защото после ще е още по-трудно. Ще е свикнал да прави така и ще се чуди защо вече не е ок.
- Публикувана: 28 ноем. 2021, 21:47 ч.
- Последно мнение: 23 дек. 2021, 14:39 ч.
Помощ, детето ми е нетърпимо.
Тоест ще наказва детето за своята неспособността или нежелание на родители да организират ежедневието така, че детето да получи грижата и вниманието, което му се полагат по право, че е дете, по-скоро бебе? Възрастните са за строяване, а не детето. В момента, в който осигурят нормалните условия за детето, то ще се успокои и ще започне да се държи нормално.
Авторката за мен отдавна вече не следи темата.
Ако е имала интерес да открие реалния проблем, отдавна е щяла да проучи положението.
Повече от нещата, които и дадохме като съвети тук, ги има достъпни и подробно описани навсякъде в интернет + решения за тях.
Просто момичето се надяваше на друг отговор.
Ако е имала интерес да открие реалния проблем, отдавна е щяла да проучи положението.
Повече от нещата, които и дадохме като съвети тук, ги има достъпни и подробно описани навсякъде в интернет + решения за тях.
Просто момичето се надяваше на друг отговор.
Колкото и идеална среда да му създаде, пак ще има кофти моменти, защото тепърва опознават света и чувствата си. И ние трябва да покажем кое е ок и кое не. Ако посяга с ръка, да му се смея насреща ли? Обяснявам че това не е приемливо или какъвто там метод се избере според възрастта на детето.
Идеален свят и среда няма, те се учат тепърва и ние покрай тях.
Оставам с впечатлението, че наказанието се приема едва ли не като лошо нещо. Всеки може да си определи какво да бъде то, не е задължително да включва бой. Когато малката ми посягаше, което беше единственият начин да изрази лошото си настроение, защото не можеше да говори, аз ѝ обяснявах "мама я боли" "мама няма да си играе с тебе защото ме я удряш" и така нататък. Трябва да се знаят последствията от лошото поведение, в живота никой няма да ги гали с перце. Ако на площадката дръпне чужда играчка от ръцете на детето може и да го ударят или на викат. Затова също се обяснява и говори за чуждите неща.
Идеален свят и среда няма, те се учат тепърва и ние покрай тях.
Оставам с впечатлението, че наказанието се приема едва ли не като лошо нещо. Всеки може да си определи какво да бъде то, не е задължително да включва бой. Когато малката ми посягаше, което беше единственият начин да изрази лошото си настроение, защото не можеше да говори, аз ѝ обяснявах "мама я боли" "мама няма да си играе с тебе защото ме я удряш" и така нататък. Трябва да се знаят последствията от лошото поведение, в живота никой няма да ги гали с перце. Ако на площадката дръпне чужда играчка от ръцете на детето може и да го ударят или на викат. Затова също се обяснява и говори за чуждите неща.
Тоест ще наказва детето за своята неспособността или нежелание на родители да организират ежедневието така, че детето да получи грижата и вниманието, което му се полагат по право, че е дете, по-скоро бебе? Възрастните са за строяване, а не детето. В момента, в който осигурят нормалните условия за детето, то ще се успокои и ще започне да се държи нормално.
Смесваш нещата. За малките деца стабилният режим, внимание и грижи дават спокойствие и са условие да растат спокойни и да се развиват добре. Създай на едно дете нормални и спокойни условия и ще видиш как половината проблеми ще отпаднат. В добрите условия влиза грижата и общуването, а това за съвсем малките деца е жизненоважно, за да им се развие мозъкът както трябва. Децата, на които не се обръща достатъчно внимание от възрастните вкъщи са много по-нервни от другите деца, защото им липсва положителната стимулация, спокойствието, че като имат нужда от възрастния, той ще откликне. Да, децата са досадни, но на тях това им е работата - да досаждат на възрастните, за да могат да оцелеят и да се учат. Разбира се, че мама ще ги гали с перце, още повече, че животът няма да ги гали! Кой да ги гали с перце, ако не мама?
Синът ми беше/е така. Откакто се е родил, нон стоп рев, мрънкане, нервничене, тръшкане, превъзбуда. Обича да предизвиква и да настъпва границите.⁰ Аз разбирам много добре какво, защо и как, но просто ме изморява и изцежда психически. Характер, темперамент и лека хиперактивност. От малък се превъзбужда зверски. Иска да пипне/ прави много неща наведнъж, затова не се заиграва дълго с нещо и нервната му система се пренапряга. Такива деца трябва да имат около себе си колкото е възможно по- малко стимули. Махнете играчките, оставете му 2-3 и от време на време ги подменяйте. Махнете телевизия, телефони. Пускайте песнички без визуализация. Водете го и го дръжте колкото е възможно повече навън, но в среда без много стимули. Говорете и обяснявайте постоянно.
И наистина помислете опцията за бавачка, защото малките деца имат нужда от постоянно внимание и когато не го получават, става точно това.
Имам още едно дете, на възрастта на твоето, 1.3г. Разликата с голямото е огромна. Доста по- спокойно, разбрано, весело и сговорчиво дете.
Отглеждам ги еднакво и съм им обръщала еднакво внимание, даже на голямото повече, понеже е бил единствен.
И наистина помислете опцията за бавачка, защото малките деца имат нужда от постоянно внимание и когато не го получават, става точно това.
Имам още едно дете, на възрастта на твоето, 1.3г. Разликата с голямото е огромна. Доста по- спокойно, разбрано, весело и сговорчиво дете.
Отглеждам ги еднакво и съм им обръщала еднакво внимание, даже на голямото повече, понеже е бил единствен.
И моето дете е така-от раждането си, все мрънка, хленчи... Уж бяха колики, зъбки, но вече смятам, че е характер и нервна система. С играчки не играе, най-много да хване нещо и да го чука в пода или по масата и дотам. Единствено, слуша песнички, само това го успокоява. Направо, съм луднала с това нервничене, така че разбирам майки на деца с такова поведение. Дано, като станат по-самостоятелни и да се успокоят.