Детето ми "пребива" децата в ДГ?

Това е твърде пресилена квалификация и ми звучи доста тенденциозно. Някак не мога да си представя дете на 4 години да пребива друго дете на неговата възраст. Конфликти и съперничество винаги са възможни, но ролята на персонала в градината е да потушава подобни прояви. Несъмнено промяната в обстановката има значение и е една от причините за агресивното, ако изобщо го има, поведение на детето. Попитай я да ти разкаже за новата градина и си направи изводи. Лошо е, че госпожата е позволила някой да й създава мнение, вместо сама да види как стоят нещата. За жалост едно такова специално негативно отношение към дъщеря ти ще се усети от детето и може да влияе негативно върху ситуацията. Поговори и с други хора от персонала - лели, другата госпожа ... Поговори с други родители - дали имат някакво по-различно впечатление за детето ти, на основание разказите на децата си. И накарая - две седмици са нищожно кратко време да се правят изводи за нечиий характер - тази госпожа твърде много избързва с изводите.
Сега си спомням една такава ситуация, която не е същата, но по нещо прилича на вашата: свекърва ми пазеше моят син / 2.5 години / и братовчетка му / 7.5 години / и той я ударил. Бабата каза, че той набил кака си. На прима виста това звучи доста нелогично и пресилено. Всичко е въпрос на гледна точка и при нас се дължи на слабостта на бабата към внучката, която носи името й  Разбра се накарая, че синът ми наистина е ударил как си, но защото тя го дразнела и му криела играчките.
Горното написах, за да обрисувам факта, че е възможно нещата да изглеждат по един начин, ако не се знае първоприината.

Incandescent , благодаря ти много. Наистина ми се струва че две седмици са твърде кратък период, за да се опознае едно дете. Освен това госпожата се оправдаваше, че били 40 деца и не можела да обръща внимание на всяко. Т.е. оправете си го вкъщи и ми го доведете кротко като агънце.
Направих й забележка за използваната дума "пребива", а тя не остана длъжна и каза, че след като всеки ден дадено дете е бито от друго това било пребиване!
Довечера ще говоря с дургата госпожа.
Как смятате, трябва ли да говоря и с мяйката на Д, която е говорила по този начин?
мама М, нямам никакъв проблем да отида и на психолог, дори снощи сериозно се замислих за това. Но искам първо да разбера дали не се преувеличава проблема.

Може би не е лоша идея да се срещнеш с майката и двете деца и да си поговорите на 8 очи, но спокойно!!!
Кейти налага ли другите горки дечица в групата или само това ?
Да не би то да я провокира с нещо?

Наистина 2седмици са много кратък период, за да се опознае едно дете!!! А да се лепва на тази възраст, че пребива другите деца ми се струва доста пресилено. При всички положения промяната на обстановката оказва влияние. А защо приемат по 40деца, като не могат да им обърнат внимание на всички? Вярно е, че недостигът на детски градини, особено в София е голям, но как се работи пълноценно с толкова много деца? Говори първо с другата госпожа и леля,с други родители, а после предприемай други действия!!! Защо не опитат учителките да използват лидерските й наклонности да им помага в организацията на работата или нещо подобно...

Струва ми се че доста се преувеличава това с "пребиването".Миналата година моя син също така да се каже пребиваше всички на ред,тъй като и той като твоята дъщеря е със характер на лидер,което не може да се промени.Това беше по думи на други майки,но не и на госпожите ни.Те бяха казали че са имали спречквания децата и съответно моя им изиграл по един шамар.Това за някои родители е пребиване и системен тормоз.Бях се видяла в чудо.Водих сина си на психолог от когото разбрах,че просто другите са го дразнили и той не се оставял.И след като се е наложил над всички се укроти.От доста време вече нямаме този проблем,сега пък е на обратната крайност-страхотен кавалер към всички.Незнам дали психолога помогна или от само себе си отмина,но за сега сме добре.Предполагам че и твоята дъщеря се опитва в момента да се наложи и да си покаже лидерството,което за мен е много хубаво нещо.А не се знае дали децата не я предизвикват............ Не е зле да направиш и една консултация с психолог,но предполагам че след известно време ще отшуми не се притеснявай!  

Дали ще сложим думата в кавички или не, явно проблем има. И трябва да се намери решение. Така като чета, определено не е нещо, което да се подмине, като се вторачим в неправилно употребен израз или легнем на кълката "другите я предизвикват".

Предполагам, детето е притеснено и все още свиква с новото място, с новите учителки, с новите деца и това малко й се отразява. Сигурно с времето ще се уталожат нещата, но едва ли това е изцяло в основата на всичко. Аз бих говорила и с двете госпожи, за да си изясна дали проблемът се вижда по един и същи начин и от двете. Това е важно.
Бих говорила и с родителите на "пребитите деца". /Моят син беше много жестоко нахапан от едно детенце. Случката беше еднократна, Крисо не беше потресен чак, прецених, че такива неща се случват и не потърсих родителите на хапещото дете за разговор. Но госпожите се бяха паникьосали, показали раната - защото беше направо рана, не само зъби и синина - на родителите и те се били притеснили страшно. По тази причина два дни са ме издирвали, за да ми се извинят, обяснят и обещаят, че няма да се повтори. Аз ги успокоих като казах, че щом е еднократно, не е тенденция и е изключение разбирам, случват се такива неща. Тези хора само дето не ме разцелуваха, не знам какво са очаквали/. Та мисълта ми е, че пострадалите деца може да са нещо подобно изстрадали - инцидент, еднократно, да не са травмирани, родителите да не са нахъсани и т.н.

Ако от разговорите се окаже, че наистина тя е по-агресивна от допустимото, свръхреагира и търси конфликт, тогава наистина взимате мерки. Разговори с детето, психолог, пак разговори с детето и т.н.
Освен това, учителките не са там за красота. Ако има наистина проблем, не бих приела обяснения от сорта "имам 40 деца да гледам". Детето е под нейните грижи по цял ден. Ако тя не вземе мерки веднага, щом стане конфликт, то ти ли постфактум? Ефекта тогава се губи. Заедно трябва да се борите за решаването му. Такава примиренческа позиция, меко казано, не бих приветствала.

Колкото до това, че има потребност да е лидер и така задоволява тази си потребност... Не бих го нарекла похвално. Лидерски позиции не се завоюват с терор. Така ставаш не лидер, а аутсайдер. Бих намерила начин да й го обясня.

А на мен ми се струва, че бъркате нещо с лидерството. Да удряш шамари, блъскаш и щипеш децата говори за слабост, а не за лидерство Да се налагаш с бой, от гледна точка на силата... явно не можеш да се наложиш по друг начин. Децата се дразнят и провокират, но не може с бой да се налагаш, само защото са ти казали:"А на мен ще ми купят.. и няма да ти го дам.", "Ти си лош!", "А пък аз съм по-голям, а ти си бебе.", "Х не може да се обува, не може, не може.."

Аурелия, мисля, че е добра идея да поговориш с психолог, още повече, че това поведение не е от скоро (не търпи възражение, поступва децата да всява респект..), а детето вече не е малко. А за конкретния случай - говори с другата госпожа дали и тя забелязва същите проблеми, говори и с майката - за да си изясниш ситуацията.

Постави се на мястото на другите майки и деца. Ако 1 дете системно поступва детето ми, хич няма да съм толерантна.

Изумявате ме. Ясно ми е, че всяка майка гледа да защити и оправдае детето си, но като употребявате евфемизми като "поступва" и "пошляпва" няма да промените факта, че децата са агресивни. Да, едно дете на 4 не може да пребие възрастен, но може да набие доста успешно връстник. И ако мойто дете системно започне да се връща от градина нахапано, изподрано и насинено, хич няма да ме интересува, че другото дете било "родено за лидер" (струва ми се даже, че долавям майчина гордост в тези обяснения за "лидерството").
Извинявам се за резкия тон, но всяка ситуация има две страни   

Вярно, че не съм виждала Кейти от 1г. и нещо, но чак пък агресивно и пребиващо другите деца дете не е... 

Сега, ще се опитам нещо да обясня...
Децата - всички знаем, са много жестоки понякога. И има разните му там различни, особени и т.н. дечковци, които винаги са на прицел. Явно това дете Д (дано не бъркам нач. буква) е такова дете и явно Кейти е усетила, че може да го побутва и тормози и просто си го прави.
Ми, питам аз - къде са учителките през това време?

Имам познато дете, което наистина е супер агресивно. Когато е с баба си, тя ни предупреждава жената и винаги застава м/у него и останалите, така, че да е готова да защити другото дете.
Нима г-жите не могат да овладеят ситуацията?! Пък и децата толкоз бързо се променят... това си е период с елемент на защитна реакция от преместването. Освен всичко останало, децата имат различно поведение в ДГ и у дома... Не може да се предвиди нищо 

Туф - споко  . Поговори си с Кейти, с родителите на др. дете и с г-жите. Но не мисля, че Кейти е за психолог или каквото там измислиш.

Предииии доста години, когато частното образование и ДГ бяха в зората си, имах щастието да си поговоря с една д-рка на подобно заведение. Жената каза така:" Не толерирам и не подстрекавам към насилие, но съм казала на родителите: ако някое дете удари друго, то последното има всички мои адмирации да отвърне на удара!" 

Какво лидерско има в това да биеш другите? Така не се печелят приятели, съгласна съм с dara, че по този начин ставаш аутсайдер. Ами ако детето усеща отношението ви "това е до характер", "обича да се налага", "то не е виновно, дразнили са го", "на мама лидера" - ще продължава, ама не живеем в джунгла все пак.

Бих се консултирала с психолог в този случай, без да омаловажавам случките.

И дете от групата на Мая ступва децата и нея включително. Не знам и аз вече какво... За мен това определено е проблем, да. Но не мисля, че е моя работа да правя забележка - т.е. това е работа на майката.
Туфи, ти защо смяташ, че се държи така, какво мислиш я кара да се държи агресивно?

Напълно съм съгласна с това мнение, като само ще добавя, че подобно "лидерство" на тази възраст означава обикновено две неща - детето страда от липса на внимание и се опитва да го привлече със сила, защото подсъзнателно се чувства нехаресвано или лошо. В другия случай детето е свикнало всяка негово желание вкъщи да бъде задоволявано и съответно пренася това си очакване сред другите деца /а понякога и възрастни/ - проявява агресия в момент, в който не получава исканото, било то играчка или обожание. Това разбира се е по принцип, за конкретния случай нямам представа. Мисля, че все пак има проблем, предвид споделеното "...Че Кейти не търпи възражение, зная, че поступва децата, а и брат си у дома-ми е ясно, както и разбирам, че предпочита да е лидер и да всява респект"... Аз лично бих взела мерки, докато е време.

Не, не продължават,това си отминава.Мисля,че темата доста се по измени.Майката се притеснява за това,че детето и "пребивало"други деца ,а не че детето и е с характер на лидер.И мога от личен опит да Ви кажа колко се преувеличава това пребиване,едно леко бутване и от детето става побойник.Първо трябва да се разбере точната причина защо детето реагира така и до какво степен стига агресията.В никакъв случей не одобрявам боя между деца,но съм ставала свидетел на такива ситуации,че се благодаря че детоми може да се защити.Не живеем в джунгла,но живеем в такива времена,че е по-добре да си с "лидерски" характер отколкото вечно набит............

Никъде не видях съвет да се поговори със самото дете...... може би нещо не съм довидяла. Защо не поговориш с дъщеря си и не я попиташ какъв е проблема. Тя най-добре ще ти даде ключа към проблема.

Добре, кажи ми в тази ситуация какво ще направиш/помислиш - отивам да си прибера детето и госпожата ми казва (без да чуе детето), че днес другото дете е удряло нея... а всъщност - и всички останали в групата. Ясно е, че не ги е "пребило", но и това ми се вижда доста сериозно. Къде минава границата? Възрастният, дошъл да вземе детето, което бие, почти се скара с госпожата - "Какво смятате, че провокира това държание?" Един вид - явно вие не си вършите работата, щом нашето дете бие другите. По-добре е да приемат възрастните, че да - детето им явно действително прави така, а не е чак такъв ангел ненагледен. Разбира се, за всеки родител неговото гардже е най-хубавото, най-милото, най-доброто и най-послушното, но истината е, че това просто не винаги е истина. Факт. Хубаво е, когато родителите (както Туфи например) отчитат това и се опитват да направят нещо по въпроса, много по-добро от отказ да се приеме друг вариант, освен този, че детето е най-най-най и 'нашето дете - никога!'

Ролята на госпожите е много голяма, но на първо място е работа на родителя да се погрижи и да възпита детето си, да говори с него и да вземе мерки, ако трябва.

Моето е от вечно набитите - от яслата, та досега. Какво - да я уча да се бие в отговор ли? Съвсем не ми се иска. Това за мен не е начинът... макар че ми минава през главата и тази мисъл, като започне да ми писва.

Туфи, детето страда при всички положения от смяната на градината.
Тя идва в нова група, с вече изградено "общество" в нея и иска да бъде веднага приета, но не става така бързо, както и се иска. Децата им трябва време да си изградят представа за нея, на нея за тях. Вземат връх и борби за надможщие и разпределение на територии, още повече, че тези територии са вече разпределени. И ето го конфликта е готов.

А таз учителка просто ми иде да я хваня и да я скубя за косата. Какви са тия епитети, какви са тия формулировки - сякаш е психотерапевт работил една година с детето ти. Ужас!!!

Аз имам трудно дете и знам какво значи всекидневна борба с нейните чувства - тя от единия полюс на другия в рамките на минута. Както налита на бой, в следващия момент се е кротнала като агънце и играе ролята на умиротворител. Създавала е много проблеми в градината, но досега не чух подобни епитети от възпитателките и. А сме говорили много за тези неща и кое е най-добре за детето.

Напълно ми е ясно, че учителките в градините са на границата на силите си с тези големи групи, но би могла малко от малко тази специално, да си даде труд да опознае детето и да го приласкае към другите деца, за да бъде прието по-добре.
Непременно поговори с нея, с родителите на "потърпевшите" също.
Успех!

Темата наистина се измести, но...
В двора ни има едно дете, момче на 3 години, което всеки ден се засилва с колелото си срещу моето дете и го блъска (слава богу, повечето пъти успявам да реагирам бързо и да го отместя). Не е предизвикано по никакъв начин - детето ми е на година и половина, и да иска, не би могло да го предизвика. Не е в стресова ситуация - в обичайната си среда е. Какво остава тогава - да приема, че е "лидер" и да приключим въпроса? И как да обясня това на собственото си разплакано дете, което гледа неразбиращо и объркано?
Майката на това "лидерче" ми обясняваше по същия начин как трябвало да науча сина си да се бие, защото така се печелело в живота и който не се бие е смотаняк и т.н.
Бащата на "лидерчето" пък веднъж ми обясни, че ще ме пребие (бях бременна в 8 месец), защото мъжът ми е паркирал на неговото място.
Та.... интересно ми е къде е ролята на семейството, възпитанието, ценностите и моделите на поведение в тая история с "лидерството"

Дона,съгласна съм с теб че когато има нанесен удар без причина това си е чиста агресия и тя с нищо не може да се оправдае.Аз изказох мнението си по въпроса съдейки по моя син,който мога да заявя че не е агресивен въпреки упреците от други майки.И се интерисувам дори прекалено много именно за това направих първо консултация с госпожите /които не бяха ми казвали нищо/ и се оказа че сина ми в повечето ситуации се е защитавал или е защитавал някое друго дете.Децата понякога могат така да се предизвикат и после излизат от ситуацията" Ами еди кой си ме наби".И пак повтарям има много родители,които невероятно драматизират нищожни побутвания.Синът ми никога не е посягал първи, защото някой не му върви по свирката.След това правих консултации с психолог от когото разбрах че проблема не е в моето дете.За това посъветвах и майката първо да рабере причината.Що се отнася до лидерството не съм казвала че трябва да се постига с бой, има си други начини.И затова са семействата за да насочат децата си,като имат в пред вид характера на детето си.Никой не може да промени характера на едно дете,което се стреми винаги във всичко да бъде първи/а и не виждам нищо лошо в това/,въпроса е да му се разясни че това лидерство не се постига с бой.Това имах в пред вид,извинявам се ако някой ме е разбрал погрешно. 

Като начало това, че Аурелия търси съвет говори много - можеше просто да си затвори очите и да си каже: Какво толкова преувеличават....

Според мен на Кейтичка сте и лепнали етикета "лидер" и по някакъв начин толерирате това, че "не търпи възражение", което за мен е абсолютно недопустимо на тази възраст.
За съвет - не знам дали мога да дам адекватен съвет, мисля си, че в такава ситуация бих говорила много с детето и бих се консултирала с детски психолог, но сама, без детето, всъщото време не бих отдавала голямо значение на проблема, за да не привлека вниманието на детето към него и да се чувства по този начин център на внимание.......

При всички положения Успех и не се отчайвай, защото често родителите започват да смятат това поведение за техен личен провал, което им пречи да вземат правилното решение.

Ролята на госпожите е много голяма, но на първо място е работа на родителя да се погрижи и да възпита детето си, да говори с него и да вземе мерки, ако трябва.

[/quote]

Абсолютно подкрепям!
И изобщо ми е чудно защо родителите очакват някакви непознати жени на мизерна заплата да се справят по-добре от тях и да бъдат отговорни за възпитанието на децата им? Колко е лесно така - учителките са виновни. Супер, а! Принципно съм противник на яслите и ДГ и децата ми ги гледат бабите и то точно заради това: първо, за да си ги възпитавам аз (или бабите); второ - за да не търпи чужда агресия на собствен гръб; и чак на трето място - за да не боледуват.

Абсолютно подкрепям!
И изобщо ми е чудно защо родителите очакват някакви непознати жени на мизерна заплата да се справят по-добре от тях и да бъдат отговорни за възпитанието на децата им? Колко е лесно така - учителките са виновни. .
[/quote]

Маги Дс, права си , родителите възпитават децата си, но когато детето е в друга среда - с 20 деца (в добрия случай) около сбе си, не  с майка си, би могло да реагира по съвсем различен от установения в семейството начин! Това все пак са живи същества с техните емоции и характери! ПОсле, какво значи "някакви непознати жени на мизерна заплата да се справят с тях...и да бъдат отговорни", извинявай ама нали знаеш какви са заплатите на лекарите! Защо от тях очакваш да ти лекуват детето, нито са ти познати, пък и колкоо пациенти имаат!? Защото това им е професията , нали!?
Та един уважаващ себе си педагог, би реагирал адекватно на провинение от страна на НОВО за групата дете, както би уведомил родителите за реакциите на детето им! Освен това , един педагог след всички учебници, а дай боже и книги, които е изчел, трябва да е наясно за кризите при 4 годишните и да е подготвен за това!
И това е малко дете бе хора!
Аурелия, разговаряйте, ти най-добре си познаваш детето и най-лесно ще намериш пътя до него!

Не бива да ти е толкова чудно. Естествено, че семейството има основна роля във възпитанието на детето. Но госпожата не може да е страничен наблюдател в една такава ситуация. Родителят не е по цял ден в ДГ. Детето е там с госпожата и когато възникне конфликт или разпра, тя трябва да реагира и да вземе мерки. Вечерта родителят колкото и да говори, каквото и да направи, ефектът не би бил същия. Затова става дума, не за възпитание.

А детето не може винаги да е "изолирано" от връстниците си. Ако то е агресивно, това ще се случи в училище, ако е несигурно и податливо на натиск, това пак там ще проличи, ако сме му спестили яслите или ДГ.

И накрая, бабите и госпожите не бих ги отличила много като фактори във възпитанието на детето. Еднакво могат и да помогнат, и да попречат. Аз лично бих предпочела детето ми да е сред връстници и педагози, отколкото сред бабите от махалата. Но това е тема на съвсем друг разговор.

Туф, не разбирам защо сте сменили градината. От това което сме говорили по въпроса ми се е набило точно това, че Кейти бързо се сприятелила с много деца. Т.е. мнението ми е 1:1 с това на Вечерница, че проблема е в новата среда. В това, че тя е нова там, във вече изградено общество. ИМам предвид и факта, че Кейта не може да се определи като агресивен тип. Ако се е налагала в конфликти, това не я определя като такава.
При вече свършен факт мисля, че трябва да търсиш съдействие от учителките. Те са тези, които могат да я преведат през промяната с по-малко сътресения.
Съгласна съм абсолютно, че възпитанието се дава в семейството, но познавайки вашето съм далеч от мисълта, че си възпитавате терминатор  Не мисля, че в случая нещата опират до възпитание, по скоро има нужда от малко повече внимание докато се приобщи.

Туфи ,Туфии- питаш едно, а получаваш перфектните отговори за съвсем друго.
Жената ясно е задала въпрос. Даже два. Не иска разбор на поведението на детето. Нито сте го виждали, нито сте наясно с конкретиката на ситуацията.
Туфи, дали има или няма проблем защо не се видите с детски психолог- той най- добре ще ти каже. Детето няма да се стресира уверявам те- там нито е инквизиция нито лудница. Ще ти намеря и име на някой психолог при вас.
Проблем ми се вижда въпросната майка на детето Д. Помоли я, ако имат проблем децата- да дойде да поговорите, а не да обсъжда детето ти пред трети хора и да му се лепват етикети.
В групата на сина ми имаше едно дете, което ги душеше- и това си е наистина сериозен проблем. Не знам как, но при 34 деца, учителките успяха да го приобщят и сега е просто по- буен, но не бие и не души. Не са от най- старателни учителките на сина ми и пак успяха.

  Мисля,че проблем има и той е провокиран от новата среда..  Но не е в класификацията на учителките-да вярно е ,че преекспонират ситуацията.. епитетите, които са използвали са непрофесионални и не бих ги коментирала, но пък в същото време  като  родител не мога да сложа"аршин"на поступването-дали е удар или два.., на първа позиция бих отбелязала, че съществува по принцип., А и ти самата казваш, че не е инцидентно, а продължава във времето .
 Задължително бих обърнала внимание в няколко посоки:
-разговори вкъщи ,но не основно върху самия проблем.. назидателно и наказателно-също не.., по-скоро бих анализирала поведението й в ситуации- домашни, на площадката или другаде във взаимоотношения
-ако възникне конфликт-ще обърна внимание.. 1 на чувствата ,които изпитва и 2 напътствие.. напр знам ,че се чувстваш еди как си, но не никак добре да правиш еди какво си
-така в близост до теб ще й помогнеш да контролира изблиците на разочарование като 1помогнала си й да разбере как се чувства 2 коригирала си поведението й в конкретната конфликтна ситуация
-след една пет или може би много наблюдавани ситуации от твоя страна мисля, че нещата ще добият друг вид..
-тогава ще успее да укрепи самоконтрола си и неприятните ситуации ще отшумят..
А за учителките-ами ,те просто не я познават, а и с 40деца-със сигурност гледат да ги опазят само живи и здрави..
Но сериозно- ако не намериш подкрепа от тяхна страна-мести я ...още повече ,че в предишната ДГса намерили подхода..
  Успех

  
 

Туфи, от контакта ми с Кейти въобще не ми се иска да повярвам, че може да е пребила някого.
Наистина бих си поговорила с майката на другото дете, какво значи това, че Кейти непрекъснато го бие. А докато тя не е била в тази група как са се отнасяли към него другите деца.
Трудно ми е да дам съвет, но наистина може би няма да е лошо да я заведеш на психолог. Може би промяната и е дошла в повече и попаднала при деца които не познава просто е решила да им покаже характер.
Поговори отново с госпожата - тя като прави квалификации би трябвало да може и да каже какво следва да се направи за да се избегнат проблемите в бъдеще. Не може само да оплюе детето. Би трябвало да знае и как да му помогне.
Моята щерка все е от страната на битите, така че ми е трудно да се поставя на твое място.

  Туфи и според мен Кейти реагира, по-агресивно заради новата среда, новите учителки и новите деца. Наблюдавала съм и друг път деца на нейната възраст, дори по-големи, които  в неспособността си да приемат промяната веднага, реагират по-агресивно.
   Казваш, че Кейти е от децата тип, аз казвам, на какво ще играем, в новата обстановка, тя попада в една  среда с вече разпределени позиции със създадени отношения, където не само не оценяват нейните идеи, дори не ги приемат и я възприемат със съмнение. В опитите си да се докаже и/или защити, тя реагира с агресия (явно това и е, черта на характера), други по пасивни децата реагират със затваряне в себе си или отказват да ядат или нещо друго, всичко опира до темперамент, но каквато и да е реакцията на детето тя показва само едно, среща трудност да се справи със ситуацията.
  В случая ракцията на учителката с директното класифициране на детето като побойник е неуместна и нелепа и лично според мен трябва да проведеш по сериозен разговор с нея, защото:
  1-во, тя като педагог е длъжна сама да прецени, че поведението на детето, може да е провокирано от смяната на средата.
  2-ро, щом вече я е вкарала в графа побойник (което за мен е безумно, след като общува  с детето едва от 2 седмици), тя вероятно се държи към Кейти, като към побойник, което поведение допълнително обърква детето.
  Много често, агресията в детето се провокира от предубеденото отношение на възпитателя, понякога тя е и борба за справедливост, въобще причина винаги има, не е просто, защото детето си е такова.

  Ако можеш, говори с родителите на малтретирани от нея деца, да се опиташ да обясниш, каква е ситуацията.

 Отделно говори със самата Кейти, говорете за това колко е трудно, когато попадаш на ново място, как хората не те познават и се държат с теб по-различно от колкото ако те познаваха, въобще опитай се да и влезеш в положението....

   Спирам до тук, че ми излезе бая работа между другото и трябва да приключа  

Не знам защо така нападнахте Туфи...
Моето дете опредлено е лидер в групата, не търпи възражение (което ще й изяде някой ден главата), но никога не е бИла другарче... Така че не приравнявайте двете неща.
Туфи, на мен ми се струва, че нещата от страна на госпожите се преекспонират... Аз се опитвам да се поставя от твоята страна, защото никой не е застрахован... бих се притеснила и бих си задала въпросите, които и ти... Говори с двете госпожи поотделно! От опит ти казвам, че за Александра двете госпожи казват различни неща.. в смисъл, да, лидер е, да, своенравна е, да държи на своето.. но едната госпожа казва внимавайте да не изпуснете това дете за вбъдеще, а другата казва, няма страшно, нормално е за възрастта, затова са детските градини да ги научат да живеят в общества. Ето ти 2 различни тъкувания на поведението й.
Възможно е и майката на другото дете да налива масло в огъня, пък госпожите изнервени от 40 деца (какви са тия групи беее  ) да си намират отдушник. Просто трявба да чуеш всички тях и да си изградиш доколкото може обективно мнение за ситуацията. Защото госпожите са тези, които трябва да могат да озаптят децата. Ми нали се сещаш, че има деца дето са хрисими вкъщи, пък навън са побойници и обратното... Ти какво може да направиш когато детето не се е проявило пред теб!? Следва грешката да го накажеш или да го порицаваш часове след простъпката.
Когато Александра е била наказана в градината, а това напоследък зачести аз се опитвам да разбера какво е станало, като предварително бяснявам, че няма да се карам... тя е получила някакво наказание, няма аз да го налагам втори път. Кейти какво казва по въпроса??? Това също е важно. каква е нейната гледна точка?

Интересни отговори получих, някои от тях наистина доста в страни от темата, още повече от хора, непознаващи детето. Така или иначе, благодаря на всички.
Вероятно някои не са прочели, че в предишната градина Кейти имаше множество приятели, и че учителките бяха отразили положителна промяна в поведението й, т.е. вече не се биеше с децата, дори ми бяха съобщили, че когато отсъства две седмици, децата я търсели, било им мъчно за нея! Това ми го казаха учителките. Предполагам ,че заслугата до голяма степен е тяхна, но аз продължавах и тогава, и сега да работя с детето си.
Зная, че има ревност и че се бори за внимание у дома. Мисля си, че й обръщаме подобаващо внимание, но то си е дете. Иска своето.
Предполагам, че в новата детска градина наистина се опитва да привлече внимание. Или просто е от стреса. Не знам.
Другата седмица сме на психолог. Вече запазих час, дори преди да прочета достатъчно острите и обвинителни отговори тук.
Въпросът ми беше какви стъпки да предприема, и някои от мненията тук ми помогнаха да реша.
Ще говоря с другата учителка.
В съответствие от това какво тя ми каже, ще говоря на по-късен етап и с въпросната майка на Д, която имам чувството, че мъти цялата вода.
Ако трябва ще говоря и с директора на Дг, като най-крайна мярка, защото ако една госпожа не може да се справя с N на брой деца, то тогава какъв педагог е и що търси там?
Ах, да не забравя, в предишната Дг госпожите казваха: "Ние затова сме тук, за да ги научим"! А не:Ами много са децата, оправяйте се.
Съгласна съм, че усилията трябва да са съвместни. И от моя страна ги има.
Пандора, в никакъв случйа не задоволяваме всички прищевки на Кейти. Не я считам за лидер, макар че би ми се искало да е такава (щото аз не съм).
Дона, Лизбет и поддръжниците им, в никакъв случай не се радвам, че детето ми е "лидер" с цената на "побой" (ебаси гръмката дума, досега никой не се е оплаквал от подобно нещо от детето ми, ама щом казвате, явно вие по-добре знаете). Както писах и в предния си пост-въпросът е как да реагирам, при условие, че прблема вече отшумяваше! Остана си у дома, но там спречкването с другото дете за нашето внимание е огромно. Явно тя е по-чувствителна и се притеснява за майчината обич. Дори на няколко пъти ме е питала дали я обичам, дали съм майка и на двамата и т.н. НЕ знам защо не се чувства сигурна, но се надявамслед срещата с психолога да разбера. Търся и у себе си вина, разбира се. И също работя в подобряваща посока, ако това ще ви успокои и ако ще смекчи тона и рязкото отсичане на диагнозата.
Дива, Кифла, Берина, Деспина, Анхеса,Вечерница, Надя, Шани, (ако съм забравила някой да ми прости), благодаря ви много за разбирането. Особено на тези, които познават Кейти. Радвам се, че нямате такова впечатление от нея и че може би не е чак толкова зла.
Тази сутрин съпругът ми е говорил със същата госпожа, която ме наплаши вчера вечерта. Не е използвала никакви такива определения, казала е, че има още две три такива деца, ама не било нищо сериозно.
Довечера ще говоря с другата госпожа.
Благодаря ви още веднъж!

Казва, че й вземат играчките и затова ги шляпва.
Ваче, мойто синче е на вашта дата, нали знаеш. Абсолютно като Александра не търпи някой да му дава напътствия и хъх....не нзма там каква ще бъде. Но пък вч1ерашната госпожа много бързо предррече, че ще стане побойник, защото сестра му го биела....и ме довърши. Скритата й мисъл беше, че ния си бием децата у дома затова и те посягат.

Не е само това. Всички, които по някакъв начин я ...не знам какво, заплашват? които приема за конкуренция...? Не знам.
За въпросното дете (Д) чух от майката че го пляскала, едва през лятото, след като напуснаха яслата.
И сега тя просто е наляла масло в огъня. Имам неприятното усещане, че учителките са си направили вече извод от нейните приказки. Което най-много ме ядосва.

Мисля, че ако учителките имат правилен подход и ЖЕЛАНИЕ, ако поговорите с майката и детето насаме, приятелски..лека-полека нещата ще отшумят както е станало и преди.
В момента, в който Кейти се усети приета в групата ще спре да се доказва.

Ако  мислиш, че ще е по-лесно да я настроиш за прехода с помощта на психолог - заведи я.
Може би и тя ще е по-склонна да послуша чужд човек, знам ли.

И всъщност какво точно им прави на децата, че не стана ясно що за "пребиване" нищим тук.

Аурелия, всъщност постингът ми не беше насочен към теб, а беше провокиран от последващите коментари. Наистина се отклоних от темата, но е факт, че има деца като описаното от мен (далеч съм от мисълта, че твойто е такова), които биват поощрявани от майките си да се държат по този начин - заради някакви техни си разбирания за "първенство" и "справяне с живота".
Адекватен съвет, уви, не мога да дам, защото на мен тепърва ми предстои да се сблъсквам с такива неща.
Извинявам се, че съм те засегнала  и ти пожелавам успех!  

Аз се учудвам много от използвания термин "пребива"  . И изобщо от предупрежденията които ти отправят. Кейти е много сладко момиченце, изобщо не дава вид на агресивно. Според мен проблем при нея беше ревността към братчето (поне преди), а сега 100% е това, че трябва да се адаптира към нова среда... Съвет адекватен не мога да дам, за жалост. Малко ми е детето и май в някои отношения е като мен - мекушав  . Успех!   

Туфи, браво за решението ви да заведете детето на психолог. Най-малкото няма да навреди.
Дори и да не иска да говори с теб за това, психолога може да и спечели доверието и тя да сподели страховете и притесненията си.
Стъпка в правилната посока!

От постингите ти разбирам, че си обидена от отношението към детето си и търсиш всякакви начини да оправдаеш поведението му.  Лично за мен за боя няма оправдание - дали ще е пребиване или биене, или посягане - все тая. За мен боя е неуместен начин за изразяване на агресия.

"предпочита да е лидер и да всява респект - ами помогни й да намери начини да постигне желанията си, но без насилие 

И опитай се някак да се поставиш на мястото на родителите на пострадалите деца. Ако някой посяга на моето дете и срещна родителско отношение като твоето никак няма да ми е приятно

Ти си се хванала за думата "пребива" и край. Дали госпожата ще каже пребива, поступва, бие, пошляпва... все тая... Детето бие другите деца. Казваш, че и в яслата е правило същото, защото обича да командва и има изявени лидерски наклонности.
Като майка, мога да напиша, че изобщо, изобщо няма да ми бъде приятно, детето ми да е бито, блъскано, бутано или както и да се нарича, от свой връстник... редовно.
Познавам едно такова, колкото моето е и когато идем на детската площадка, с първия си поглед към детето ми, отива при него и го блъсва. Приятно ми става точно толкова, колкото когато ида на работа, колежката ми да ме напсува за добро утро.
Оплакваш се, че госпожата казала, че детето биело другите деца. А другите родители на битите, какво да кажат ? Ами хич не е приятно да ти налагат детето в градината.
Аз на градина не съм ходила, но си спомням когато вече бяхме ученици, как имаше 2 такива агресивни момче и момиче в съседния клас, които ни посрещаха в коридора и ни ритаха в задниците всичките подред. И ние, шубе голямо, не смеехме да ги натупаме едно хубаво... и през ум не ни минаваше. Просто си носехме кръста безропотно. Защо те бяха такива, а ние онакива, обаче, никой не знае... едно време нямаше психолози и нямаше кой да ни обясни. Травмата от това отношение, обаче, си остава... виж, колко години и не съм го забравила. Та, не знам, кой е по травмиран в случая... този, дето бие /нали казват, че бие, защото е в стрес/.. .или този, дето е бит и унижаван /безстресовия....../.

Ох, това е и отговорът, който аз получавам.
И моят е страшно лош, когато реши, че някой му е взел нещо - си избира, зверско одраскване, ухапване или удар.
Всеки ден се сблъсквам с много, много деца и рядко виждам такива като него. Може би още две три, които са ми от редовните и яко го бият моя, защото той и на тях скача, но са по-изпитани.
Преди поне като направеше нещо лошо, веднага целуваше детето, сега целувките е забравил.
Преди около няколко седмици много ми се оплакваха, сега не, факт е  обаче, че децата не са настроени лошо към него, нито учителките, дори напротив, оплакват се, но си признават, че им е слабост и го лигавят, както и другите деца де, поне на страшни учителки случихме.
Не знам, и аз приемам съвети всякакви.

Аз съжалявам, че толкова късно се включвам в темата, но днес е Денят Х и изобщо не съм влизала във форумите, до преди малко бяхме в Пирогов (писах в Здравния вече)..


Аз познавам Кейти, за последно се видяхме това лято във Варна, изкарахме една чудесна вечер и прекрасни емоции на Делфинариума на следващия ден и мога да ви кажа на всички, че Кейти е едно прекрасно дете, и изобщо не мога да приема думите на тази учителка и нейните квалификации.

Времето, през което бяхме заедно повярвайте ми моята Аделина остана цяла, намаше никакви щети по нея и по никакъв начин не съм почувствала Аделина да е била заплашена смъртоносно от Кейти. По-скоро моето си е характер, което също иска да бъде лидер и да си иска своето.

Туфи, не се притеснявай излишно преди срещата, която ще имаш с психолог, въпреки, че не знам дали е необходимо, но ти си знаеш най-добре.

много целувки от нас 

Ауууу, не думай... ти що не й каза, че Кейти е по-благосклонна от вас, щото само шляпва, а вие ги тупате като брашнени чували вкъщи... Ще ти кажа, че Александра си я попляскваме, но тя не го прави с децата. Наужким разиграват сценики от Цар Лъв и тогава се бият наужким, но не посяга да удря. Освен това е абсолютно нормално като й взимат играчките да шляпва. Правят го всички деца на даден етап. Въпросът е възрастния да реагира адекватно. Едва ли я оставяш да пляска брат си, както и в градината не би трябвало да си мълчат. Ама си има начини. Един добър педагог знае как да го направи...

Относно датата 30 март... ми не знам какво ще ги правим ... ще си ближем раните... Номера е да им насочим енергията и емоцията в нещо краетивно. Така мисля аз, ама не ме питай как трябва да го постигнем, защото не знам.. A освен това моята мома и послъгва умишлено и фантазира много. Не мога да разбера като казва нещо истина ли е или не е. Ето вчера каза, че госпожата я заключва в салона  Аз почнах да разпитвам и тя вика "Няма да ти кажа..." 100 пъти си смени мнението дали са я заключвали, сама ли е била и т.н. Е, колкото искам да й вярвам не мога да разбера истината. Възможно е да са я заключвали, което си е за разговор с госпожата, но е възможно и тя да фантазира, или да е избягала ид а се е крила в салона, щото ги прави тия работи... Абе тъпа работа.. дано да се справим...

Защо толкова се засягате Никой никъде не е писал нещо против Кейти. Говори се, че е лошо да се удря и омаловажава това по принцип и има съвети да се говори с психолог.

Не, нищо не си разбрала, milf! Ако беше прочела по-внимателно, щеше да разбереш какво търся с тази тема. Но очевидно не си разбрала, и не виждам защо изобщо си писала.
Както и не разбирам какво лошо има в отношение като моето - това, че търся разрешение на проблем, това че не искам детето ми да бъде третирано като чудовище и агресор и търся начин да променя ситуацията на теб нещо лошо ли ти се вижда?
А какво правят многоуважаемите родители в Щатите, би ли ни обяснила?
Защото имам приятели, които живеят в Маями, и вярвай ми имат наистина агресивно дете-след като не са могли да се справят с него в детската градина е било изключено. И после същата процедура е последвала в още две детски градини.
Да, хванах се за думата, защото (може би за разлика от теб) чувствам и зная, че различните думи имат различно значение и тежест. И рефлектират по различен начин върху хората.
За твое сведение, на "пребивам" , като синоними в речниците са дадени думите:
утрепвам, претрепвам, смазвам от бой, правя на пестил, пречупвам, убивам, умъртвявам, затривам, претупвам. И никак не съм съгласна, че моето дете прави някое от горепосочените действия.
Също така, не бързай да сравняваш моето дете с онова, което си цитирала, защото първо, не го познаваш, и второ, Кейти никога (поне в мое присъствие, в дг не са ми се оплаквали също) не е посягала към деца, които просто си стоят мирно и тихо, и тя, разбирате ли, се счита за длъжна да ги "пребие"!
Моля ви, ако нямате да казвате нещо съществено по темата, изобщо не пишете тука! Писна ми от болезнена менструация, вЕрвайте ми! Не е мястото тук да си изкарвате насъбраната злъч, че някой в детството ви ви е тормозил, че днес ви е дошло или че снощи мъжът ви не ви е уважил!
Инак ще помоля госпожи модераторките да ви изтрият постингите, пък, НЪЦ!
Сега, към тези, на които им е ясно за какво иде реч (Лио, Марги, благодаря ти ).
Снощи проведох дълъг и обстоен разговор и с другата учителка. Тя беше видимо изумена от моите притеснения и от това какво колежката й ми е наговорила (не спестих абсолютно нищо).
Нейните думи се припокриват с голяма част от мненията тук, което говори, че тези, които са ги написали (освен че повечето от тях са ми в списъка с любими хора) са достатъчно прозорливи, имат някакъв опит и проявяват разбиране.
Благодаря им още веднъж! 
Та госпожата каза (повечето думи ги цитирам дословно), че Кейти има абсолютно адекватно поведение, не прави нищо различно от обичайното за възрастта, има спречквания, но подобни имат абсолютно всички деца. Веднъж е имала оплакване от дете, което е ударила. Била е наказана на столчето, а след като учителката е провела разследване се е оказало, че другото дете е провокирало Кейти. Поради което госпожата не е сметнала за нужно да ни обръща внимание към това.
Казах й за това, че пошляпва брат си, като отговорът бе, че това е съвсем нормално за деца с такава малка разлика, и че с работа от наша страна всичко се постига.
По отношение на думата "пребивам' (употребена от колежката й поне 4 пъти), тя каза, че не може в никакъв случай поведението на Кейти да се определя с тази дума.
Попитах дали е имала оплаквания от майката на Д. Каза, че няма, а също и че не е забелязала по-особено (негативно) отношение у моята дъщеря спрямо Д. Имаше и изпусната реплика "ако колежката е по-близка с майката на Д...", което накара лампичката ми да светне.
Единственото, за което тя (учителката) смята, че можем да се притесняваме за Кейти е самата смяна на обстановката, на средата, на децата и адаптацията й. И все пак, жената подчерта, че е възможно тя сега да се опитва да извоюва място сред вече изграден колектив, и че реагира по абсолютно нормален за възрастта й начин. Дори според нея ходенето на психолог не ни било необходимо (както и да е, за тези които си мислят че съм майка на агресор и чудовище потретвам, ще отидем на консултация). Обеща да поговори с колежката си, за да се уточни все пак къде тя вижда проблем.
Аз също ще говоря с въпросната притеснена госпожа, но вече в друга посока.
Още веднъж благодаря на всички, които се включиха със съвети и напътствия!
Ще ви уведомя за развръзката по-нататък!

Явно чаровник е Спас.
Ами разговаряйте, на първо време това правим и ние. Обясняваме се...и така. Дори вчера, след обстоен разговор предишната нощ, Кейти отишла при госпожата и казала: "Аз днес никого не съм ударила, госпожо"!

Радвам се, че имаш подкрепата на другата учителка. Това е голям плюс и знам, че ще успеете с детето да се справи с адаптацията в новата обстановка.

Много се радвам,че сте разбрали причината за поведението на Кейти.Ние бяхме във същото положение и когато се направи разузнаване се разбра че Берк е бил предизвикван за да реагира така.Но както и да е.Радвам се за Вас и съм сигорна че Кейти скоро ще намери мястото си сред децата /пък било то като " Лидер" / 

Ами пускаш такава тема, а после ти става обидно, че почваме да обсъждаме детето ти. Ако не беше ти, а някоя неизвестна потребителка, сигурно нямаше да има толкова позитивни мнения. Естествено, че не познаваме детето повечето от форума даже..., тогава защо пускаш тема, в която да обсъждаме поведението му? Освен да говорим на теория, друго какво можем да правим?
Или да не пишем в темата. Извинявай, че те обидих несъзнателно.

Трябваше в началото на темата да го пишеш това.
Същественото по темата, Аурелия, е друго, а това с болезнените менструации, неуважението от мъжете и тормоза от детството ни е тъпотия абсолютна.
Пускаш тема, а после което мнение ти харесва и в което хвалят детето ти - благодариш му, а което мнение не ти харесва - нъц, модераторките ще го изтрият.
Гласуваш за някой, егати, да стане модератор, като се избират такива, а после идва страшното, охо, ти да видиш!!!
Няма да им създавам работа, покорно ще сведа главица .

Така е, така е... аз ако бях по-умна, нямаше да съм обикновен потребител, а щях да съм модератор. Права си, Аурелия! Цунки, гушки!

Опасна душичка е тая Кейти. 
Щом другата учителка казва, че няма такива проблеми явно правилно ти е светнала лампичката. Кофти е когато някоя от учителките нарочи детето ти. Пробвай пак да говориш с нея. Кажи и какво е казала колежката и и че ще работите с Кейти, дано да и е минало дето го е била насъбрала и да се оправят нещата.

Ще Ви замоля да не обръщате темата за грозна разпра.
Сигурна съм, че знаете много добре къде е границата.

Толкоз много модератори са събрани тук, Ню ...
Разбираемо е да се дразни Туфи, когато вместо да се отговори на въпросът и се обсъждат неща, с които повечето пишещи не са запознати въобще.
И тук логичният въпрос не е "защо пускаш тема", а "защо незапознатите с конкретния случай се изказват така гръмко".

Реза, мнението ми изобщо не е гръмко. Написала съм, че е неприятно за битите деца и за тяхните родители. И е така. Ако твоето дете някое друго го бие в градината, едва ли ще бъдеш доволна. Това си помислих, когато прочетох темата..., колко ще ми бъде неприятно, ако в групата на моето дете.......... уф, май няма смисъл да се обяснявам.
Както и да е. Тръгнах в неравностоен спор! Смешна работа.
Вие, модераторите станахте като лекарите бе... защитавате се все едно някой око ще ви извади като ви напише мнението си. Все едно... и да пиша и да не пиша, аз излязох виновната и ще си остана до край такава в темата, ако ще да се обяснявам цяла нощ...
Реза, ако искаш изтрий мненията ми по темата, за да не се подразни Аурелия утре като види ника ми.

А "непознатите в конкретния случай", нямаше да се бъркат в темата, щом не трябва да се изказват. Ако беше питала на ЛС всички, които я познават лично, какво ще кажат... нямаше да има такива като мен с набедените си за гръмки изказвания.
Темата не я обръщам аз на грозна разпра. Просто писах по нея, а Аурелия започна да обижда. Би трябвало да замълча и да подмина, за да се спази споменатата граница, нали?
Защо не прочетеш темата безпристрастно?

Аз също не мисля, че е редно един родител да оправдава или омаловажава агресивността у детето си. Тук не виждам подобно отношение...
Също не бих разрешила детето ми да бъде бито. В същото време обаче не мога да приема поставянето на етикети с лека ръка! Учителите, независимо в детски градини или училища, са доста склонни да го правят. Не мога да разбера как като са толкова добри педагози и психолози и могат да влязат под кожата на детето и да вникнат в душата му, да прозрат как от него ще стане едва ли не престъпник, в същото време не могат да овладеят конкретната ситуация и позволяват да се стигне до "пребиване"?! Мисля, че това е основен момент в конкретния случай. Трябва много да се внимава с етикетите, защото може ако на детето му се казва, че е побойник и отношението към него е като към побойник, то подсъзнателно да започне да се стреми към такова поведение, за да оправдае "очакванията" и да привлече внимание!

За тези, които са обидени.
Това горното ми беше е въпросът ми. Не съм молила да правите анализ на това как се чувстват битите деца, нито какво е поведението на дъщеря ми и защо е такова.
Нямам нищо против съвети, практически показващи ми какво се прави в такава ситуация. Имам против да бъда обвинявана в зла майка, отглеждаща чудовище.
Благодаря за вниманието.

Днес Спас е нападнал най-сладкото момиченце и е бил наказан. Да го наказват и аз го наказвам, обяснявам, показвам, уча, ще мине като всичко друго.
Аз съм убедена, че това е просто етап.
Но не преставам да се питам - защо на мен? Аз ли направих нещо грешно?
Съжалявам не е по темата и не искам да наливам масло в огъня, но ми е достатъчно тежко, като се има предвид, че страшно мразя конфликтите и неразбирателството.

Здравейте,нямах време да прочета всичко,но моето мнение като учител точно в детска градина (където до миналата година се грижех за 37 деца(вече ученици),а сега са 28 на по 2-3г.)е да поговорите с детето си .Не с учителите,не с родителите ,нито с дамите от форума.Опитайте се да разберете какво го тревожи,дали се страхува и т.н. и да му обясните ,че независимо от всичко го обичате и подкрепяте!!!
Не искам да налагам мнение ,просто децата в тази възраст разрешават инстинктивно проблемите си чрез сила.Думите за тях не са със същото значение като за един възрастен.
Колкото до колегите-само за миг си представете,че не сте родител ,а сте на тяхно място и като във всяка една професия рутината си е казала своето....

Знаеш ли ,Каспър,мисля си ,че каквито и мерки да се вземат ,ако те са прекалени -губят своята сила.Не се ядосвай,Спас ще порасне

само една емотиконка да сложа, нали може: извинявам се
 

Към кого съм пристрастна?
Има конкретен въпрос, който донякъде получи няколко отговора.
Всичко друго е упражнение по писане.

Ти познаваш ли Кейти?
Имаш ли въобще идея какво им прави на децата, как се държи с тях?
Аз защото не.
Затова попитах.
Не се втурнах да правя разбор на нещо, от което нямам представа, а камоли да раздавам оценки кой какъв родител е.

Малко самокритика никога не е излишна.
А пък едно "извинявай" идея нямаш какви чудеса прави.
В случая би било съвсем на място.

П.П. Макар и не на място, бих те помолила да спреш с това "вие модераторите".
Това което пиша обикновено рядко има общо с ранга на когото и да било.
То е личното ми мнение в случая и се базира на личното ми познанство с Туфи.
Ако навремето Лио не се беше отказала от модераторския пост пак щях да пиша същите неща сега, бъди сигурна.

 


Ню а това е за теб 

Аурелия, Успех!!!   

не знам защо, но съвсем скоро се виждам в аналогична на твоята ситуация (пусто шесто чувство!!!) и затова съвети не мога да дам, а само да попивам такива!

факта, че тази тема се води, че се говори за психолози, за разговори с детето (на първо място), с учителките и т.н. е достатъчно красноречив, че детето не оставено на самотек и за него се полагат адекватни грижи. всяко дете е различно и единственото, което се иска от нас родителите е да положим усилия да разберем тяхната индивидуалност и евентуално да вкараме коректив, където е необходимо.

Какво да направят родителите на Кейти, бе хора (майки на евентуално поступвани деца)? да я <пребият> в отговор на нейното поведение? да я спрат от Дг, за да я възпитава бабата ??? жената се опитва достатъчно самокритично да открие истината за поведението на дъщеря си , вие изкарахте детето демон и агресор. 

Изобщо съм писала в темата, защото имам мнение по въпроса.

Не разбрах, че е само за хора, които лично познават детето ти. По-късно прочетох, че се обиждаш от мнения на хора, които не познават детето ти лично.

Също така по-късно разбрах, че решението, което търсиш е не как детето ти да изразява агресията си, а как да не бъде етикитирано от учителките в детската градина. Виждам, че си намерила разрешение на проблемите си, защото си позволих да прочета и часта от постинга ти отнасяща се до разбиращите те.

В САЩ "многоуважаемите родители" точно така постъпват, както си разбрала от приятелите си в Маями. Ако определено дете е агресивно спрямо другите и усилията на родителите и учителите не могат да го предотвратят, детето бива изключвано. Защитават се интересите на битите деца и техните родители, което аз считам за много приемливо.

За друг път обещавам да пиша в темите ти, когато ме пусне ПМСто или след като мъжа ми ме е уважил 

Само мога едно да кажа... много е вярна приказката "Аз се връщам оттам, където ти отиваш..." Не ми се проверява сега постинг по постинг, но майките нападнали Туфи имат по-малки деца... да ме прощавате ако бъркам... Т.е. всяка възраст си има своите особености. Никой не е застрахован, че няма да се отзове в нейната ситуация. И тогава какво!? Ще мислим по различен начин....
Никой не иска детето му да бъде бито, нито от деца, нито от възрастни и всеки е длъжен да вземе мерки. Както родителите на битото, така и на биещото дете. Но я да се поставим в нейната ситуация, а? Дали няма да погледнем нещата от друг ъгъл... Ем който иска да ги погледне ще го направи, който не иска - няма...

Milf,
В САЩ "многоуважаемите родители" точно така постъпват, както си разбрала от приятелите си в Маями. Ако определено дете е агресивно спрямо другите и усилията на родителите и учителите не могат да го предотвратят, детето бива изключвано. Защитават се интересите на битите деца и техните родители, което аз считам за много приемливо.

Значи много по-лесно е да вдигнем ръце и да кажем опт това дете нищо не става, да го заклеймим и да предначертаем живота му. Браво!!! Овации за това!!! Какво значи "не могат да го предотвратят". Защо не могат??? Та това е дете на 3 г. Ако никой нито родител, нито учител може да го предотврати значи вината не е в детето.

И още нещо ще кажа към неразбралите. Както аз посъветвах Туфи да говори с двете учителки, но поотделно.. какво се оказа? Оказа се, че двете мислят различни неща. В едно и също поведение на детето виждат различни неща... така е и при моето дете. Едната госпожа смята, че моето дете е твърде възможно да бъде изпуснато, а другата, че е нормално тя да прави някакви неща и ще премине с времето.

Айде, че ми се изтриха буквите от клавиатурата....
Целта е не да нападаме или да си заравяме главата в пясъка, а да дадем адекватен съвет, защото когато утре се окажем на мястото на Туфи друга песен ще запеем и хич няма да ни е приятно да ни лепят етикети!!!

Модератори от целия форум, съединявайте се!  (иронично!)

Аз не знам тук към коя групичка съм причислена – към разбиращите и адекватно реагиращите или към по-нетолерантните, и сега маааалко встрани искам да вметна, че е много трудно /да не кажа невъзможно/ родител на пострадало дете да се постави на мястото на родител на агресивно дете. А и не виждам кое го налага.

Ти помниш, предполагам, моята едновремешна детско-градинска история. И как очакваш аз, след всичкото ходене по мъките, да взема присърце проблема на родителите на другото дете? Ама ИЗОБЩО няма начин. Не е моя грижа как те ще овладеят агресията на детето си, нито кое я провокира. Това е задължение на родителите, учителите, психолозите /ако се стигне дотам/. Така че, не искайте невъзможното – всички да са толерантни, разбиращи и съпричастни на проблема. Има минимум две гледни точки. И тяхното анализиране е полезно и за двете страни.

Пак казвам, малко встрани от темата е и не визирам конкретния случай, но понеже настана битка жестока и се разнесоха апели разни, та затова...

Добре де кой те кара да влизаш в положението на някой- аз мисля, че това че майката търси решение е точно това което и ти искаш - нали- адекватни действия от страна на майката на детето което бие- ми ето - Туфи търси решение как да постъпи с детето си. Какво друго се очаква от нея? Не разбирам просто. Разбирам че всеки си носи собствената история, но поне да признаем на хората че правят това което всъщност искаме от тях- да търсят решение и начин да контролират поведението на детето. Туфи го прави- това е прост факт, дори няма дори нужда от обсъждане. Препоръча и се консултация с Психолог- тя ще го направи. Не разбирам защо проектирате негативния си опит върху дете и родител, които дори не сте виждали. Въпросът изобщо не е принципен. Въпросът е изключително персонален. Вашата история- каквата и да е тя се и ваша история и няма нищо общо с историята на Туфи и Кейти.

Дара, с цялото ми уважение към теб 
Според мен не могат да се сравняват истории... Искам да ти кажа, че се е случвало Александра да бъде "малтретирана", ако изобщо това е думата от конкретно дете в градината.... Вероятно се е случвало и да удари дете (не са ми се оплаквали, но не го изключвам). Е, представи си ако аз бях тръгнала да се разправям с госпожата и да наливам масло в огъня против майката на въпросното дете... Без да съм била свидетел на случките не мога да съдя. Колкото и да вярвам на детето си, съм и реалист човек... на възраст 3-4 г. децата са склонни да фантазират или да не могат да обяснят добре.. понякога нямат реална представа за нещата... Не одобрявам в историята на Туфи реакцията на госпожата. Чакай, че ако Кейти е такъв звяр няма ли и другата госпожа да се оплаква?!
Затова казвам да се поставим на мястото на всеки. не може всички истории да се съотнасят към персоналните ни.. Винаги съм се стремяла да изляза от този модел, не винаги успявам, но се старая да гледам по-обективно! В тази история наред с реакциите на Кейти става дума и за раздухване на историята от страна на ЕДНАТА госпожа....

Безспорно агресията трябва да се овладее от всички, написала си го. В случая Туфи търси правилната реакция за родителя, не виждам причина да се порицава. Тя не се оплаква моето дете е набедено... тя търси истината и правилния начин на реакция. Това е похвално, а не причина да нападнем някой.

Ако прочетеш постинга на Ваче, на който персонално отговарям, много лесно ще разбереш кое или кой ме кара да влизам в нечие положение. Мисля, направих съответните уговорки, че излизам малко встрани от темата.

Колкото до моята история, за която споменах, а не излагам подробно именно, защото не касае пряко конкретната тема, бих казала, че може би за вас няма значение, но върху мен и детето ми е оказала влияние и, естествено, в немалка степен е формирала изложената в първия ми постинг позиция, с която -   кой знае защо - считам, че никого нито нападам, нито обиждам, нито квалифицирам, още по-малко пък излизам от рамките на добрия тон, че даже и пиша конкретно по темата. А пък, кой знае защо, сега ми се струва, че ти правиш точно това и сякаш за нещо ми се караш?... 

Vache,
Аз и не искам да сравнявам историите. Те наистина са абсолютно несрваними. Просто исках да кажа, че не може всички да реагират по един и същи начин и съществуват съответните мотиви за това. Всеки изхожда от собствената си гледна точка и разбирам, че Туфи е чувствителна по темата, тъй като касае нейното дете, но тя свръхреагира според мен. Мое мнение.

Добре, понеже непрекъснато повтаряте, че не познаваме Туфи и Кейти... ами трябваше авторката да отбележи в началото, че темата е разрешена само за лични познати. Ако някой непознат се опитва да се намеси - бам! - спирате му достъпа и готово. Вие, модовете, сигурно имате начин да го направите.

Аз също това се запитах, затова изключително много се разстроих, затова и пуснах темата. Търсейки вината първо у себе си (у нас като родители), се чудих какво да направя, при условие, че смятам работим с детето и че досега не е било квалифицирано като проблемно дете.
Дали, кога и с кого да говоря, в каква поредност и прочие. Оттам се започва. И ми бяха да дени тук добри напътствия, за което още веднъж благодая.
Доколкото си спомням, Спас е по-малък от Кейти, и е в малко по-трудна възраст, в смисъл, че разбират, но обратната връзка е малко забавена във времето. Не се притеснявай, резултати ще има, той всичко попива, бъди сигурна. Обяснявай му, ако щеш го и наказвай, и не му изпълнявай абсолютно всяко желание. Сещам се нещо, четеш ли му приказки? Там винаги се борят доброто и злото. Аз непрекъснато чета на Кейти и правя аналогия с дадено нейно поведение, или пък случка, в която тя е учавствала. Така като че ли й става по-ясно за какво иде реч.
Както виждаш, при Кейти явно дава резултат нашата молба да не пляска децата, и конкретно Д. Вчера също, след като я питах как е минал денят, тя ми разказа, че си е играла с Д и "не я бих, мамо!". При което получи поощрение.
Целта на темата ми също беше и да разбера за аналогични случаи и резултата след тях, тъй като медала има и обратна страна-да не би да проектирам върху детето твърде голяма вина (ако учителката примерно го е нарочила за черната овца и трябва да бъде подтискано), което ще окаже също пагубно действие.
Снощи също така имах предварителен разговор с психоложката, която ме посъветва преди даотидем другата седмица с Кейти, да я накарам да нарисува "моето семейство", без аз да давам идеи към рисунката за каквото и да било.
Така че, явно с разбиране от всички страни и с работа могат да се постигнат добри резултати.
Milf, кофти е стратегията на Сталин: "нет человека, нет проблема", не мислиш ли?

Дона,
Темата не е за познати. Просто са се изказали хора, чиито деца по някакъв странен начин са оцелели след като са общували с Кейти, и то по няколко пъти.
От друга страна, реагирах остро, защото напрежението, което учителката оказа върху мен се оказа голямо, и наред с вината, която започнах да изпитвам, тук открих квалификации от хора, които не ме познават (нито детето ми). И го обявиха за звяр. Ами и ти да беше, щеше да реагираш, нали?
В предния си пост съм писала каква точно ми беше целта на темата, но сме писали почти едновременно.
Пиша го за последно. Нямам нищо против различното мнение. Имам против слагането на квалификации от хора, които не са запознати със ситуацията, нито пък с нас лично.
Търся съвет. Това е.

Аз се чудя на всички онези с деца на година и половина на 2 или 3, ако след време им се случи детето им да е на мястото на Кейти и те да са родителят, който отглежда "пребиващото останалите" как ще реагират  . Защото колкото и да сме добри, умни и перфектни и т.н. не се знае какво ще се случи и как децата ни ще реагират в дадена ситуация.

И аз дето непрекъснато уча сина си да е добър, да не удря и пр. съм свидетел на моментно агресивно поведение. Да взема да се замисля, че съм чудовище и отглеждам такова ли?!

Дара, аз те разбирам!!! Може би ако бях толкова потърпевша колкото ти и детето ти щях да разсъждавам по същия начин. Това е нормално! Обаче ако видиш заклеймяващите постинги, колко от майките могат да си сложат ръка на сърцето и да кажат "Моето дете никога не е удряло друго", "от моето дете никога не са се оплаквали", "моето дете никога не е удряно в градината" Тези, чиито деца са на възрастта на Кейти съм сигурна, че няма да го кажат. Тези, чиито са в яслена възраст или никога не са стъпвали в детско заведение може и да го кажат... И пак ако трябва да гледаме обективно не трябва да се абсолютизира...

Дона, баш това ли намери да кажеш по темата!? Можеше да е по-директно! Не чак толкова завоалирано "Вие не сте чак толкоз тъпи, сещайте се!"

Различно реагират. Мога да кажа, че отглеждам такова дете. Племенникът ми. Така се случи просто, че аз основно се занимавам с него. Агресивен е. И не по разкази на очевидци, а наистина е агресивен. Ужасно е. Имало е ситуации, в които се е случвало да ми се прииска земята да се разтвори и да ме погълне, та да не се червя. Единственият път, когато съм влизала в открит и изключително неприятен конфликт /да не кажа направо разпра/ с родители на друго дете, не е било заради моите деца, а заради него. Наказвам, ограничавам го, говоря, говоря, говоря... Използвам всеки повод, за да му давам примери, да разиграваме ситуации, да коментираме. Ако оставеха само на мен, определено бих го завела и на консултация с психолог. Просто е една непрекъсната битка. Ето така реагирам. Никак не ми е приятно да ми се оплакват, да го мъмрят, да правят забележки, но това е!

Други хора реагират по друг начин - казват "ами такова е детето, буйно и по-емоционално. проявете разбиране" /пак от собствен опит говоря/. Така че... много е сложно. Но затова сме родители.

Наистина се опитвам да бъда обективна. Била съм и от двете страни - и родител на дете, обект на системно насилие и терор /мога да го заявя съвсем отговорно/ от връстник в ДГ, и на "родител" на дете, което е доста агресивно.

Доня Дона, не се обиждайте така бързо. Аз също не познавам Туфи лично, нито пък Кейти, но наистина се проектираха върху тях лошите преживявания на потребителите. Недейте с това модераторите такива, онакива. Ми да се сменим- ела ти в моя форум-нямам нищо против.

Туфи, благодаря ти.
Приказки рядко изслушва до край, но го отдавам на възрастта.
Иначе е много състрадателен, онзи ден гледахме по анимал планет май за едно бебе слонче и майка му, останали без вода, ами разплака се за слончето и не се успокои докато не намериха водата.
Децата също го обичат, днес като влезнахме в яслата, всички му викаха името и го канеха да седне при тях, а при децата няма задни мисли, значи си го харесват.
Обаче преди две седмици като видях надраното лице на едно момченце, с което си беше играл, ми идваше да го размажа на място. Обаче обяснявах, говорихме си и си обещахме, че повече няма да прави така.
Ще мине, всичко ще мине, само да няма поражения по други деца.
Истината е, че го отчитам и като моя грешка, като по-малък го оставях да се оправя сам с другите деца, дори и по-големите, те го дразнеха, дърпаха, аз не се намесвах, защото вярвах, че децата могат да се оправят сами. Ами явно си е намерил начин да се оправя. Може би трябваше да се намесвам.

А за това кой кого познавал... аз нито Туфи познавам лично, нито Кейти... Това не ми пречи да се изказвам и никой не ме спира! Убедена съм, че дори и да мислех, че Туфи не е права щях да й го кажа по ПОДХОДЯЩ начин. Тя нито щеше да се обиди, нито нищо! В това това се състои зрелостта, да знаеш как да кажеш на някой нещо, което няма да му хареса и да не ти се разсърди! Пък в крайна сметка не може всички да сме зрели!

Поля, това значи, че Спас е много добър. А и щом децата го викат да си играе с тях, явно разбират, че той защитава територия и че не го прави за спорта просто. Затова е много важно да се знае точно в какви ситуации се изразява агресията му.
Кейти по същия начин бе приемана в яслата и в предната ДГ-радваха й се, когато влизаше в групата, веднага се хващаше с приятелката си за ръка, а на раздяла бяха едни целувки, едни милувки....ум да ти зайде.
Затова и сега се вълнувам за нея, защото виждайки я в онази светлина, ми е шокиращо да чуя, че системно тормози някое дете или пребива други. Може би пък наистина това е в началото докато се нагоди в обстановката и си извоюва място в колектива...но да изчакаме тежката дума на психолога.

Стига бе, Дона 
Не съм виждала очите на Туфи, нито познавам Катерина.
Била съм от двете страни на барикадата - сина ми беше побойник в първите месеци на групата, сега е любовник, щерката е посягала, после са я били.
Странното е, че всички се правят на ощипани госпожички, като се натърти, че темата (както много пъти) си измества центъра и се обсъждат съвсем различни и ненужни неща.

Милф, нищо лично, но това са проблеми на българските детски градини - различна педагогика, различно формиране на групите, не може да се конкретизира така. Аз дадох пример как е в Германия, но това Туфи не я топли, нали?

Това вече лека полека заприлича на съд на ОФ-то.
Мисля, че спора от даване на съвет за справяне със ситуацията заприлича на лека караница.

Ето, Аурелия се е притеснила много от изказването на първата учителка, взела е спешни мерки, говорила с детето, с другата госпожа, ще води Кейти на психолог, иска съвет за други стъпки от форума. Очевидно не иска детето и да агресивно към другите. И какво друго да направи според вас?

Честно казано, мисля, че няма никакъв чак такъв проблем. Другата госпожа е учудена от изказването на първата, че Кейти не се държи по-различно от другите деца! Търкания и побутвания са си на дневен ред в детската! Явно и дума не може да става за пребиване и системно тероризиране на другите деца.

А не е ли възможно първата учителка да е реагирала пресилено, да си е изкарала нейните агресии и кофти ден на Аурелия (големите не удрят с ръце и крака, а с думи!). От прочетеното до сега не е ясно със сигурност, че Кейти е агресивна, а че едната учителка казва, че е, а другата, че не е! Има и едно оплакване от майка! Хм, не стига за присъда определено!

Аз съм се лъгала така веднъж и още ме е срам, че направих лов на вещици! От тогава винаги внимателно проверявам всички факти преди да обвинявам. Децата лъжат в тази възраст, по скоро измислят истории и според някой психолози не могат да правят разлика между наистина случило се и измислица (поне тогава така ме успокои директорката на градината). Та става въпрос за времето, когато дъщеря ми беше на 3 години. Детегледачката я взима от детска градина и ми се обажда да се прибера веднага, защото детето ми е зле. Прибирам се в къщи и я виждам с огромен бушон под едното око, лилаво-син, окото подуто. Питам я аз какво е станало, а тя, едно момченце ме удари с юмрук, засилило се.... всичко с удивителни и правдоподобни подробности. Това беше най-палавото момченце на групата, неспокоен, пръв в белите, все в устата на всички учителки.
На другия ден влетях в детската бясна, направих луд скандал, веднага извиках директорката. Те си имаха журнал, където вписваха всички проишествия, които са станали. Оказа се, че дъщеря ми се е спънала и паднала на ръба на масата. А въпросното момченце било цяла седмица на ски с родителите си и не било изобщо в детската градина.
Бях толкова шокирана от лъжата на дъщеря ми, 5 мин не можех да се помръдна, та директорката, вместо да ми тегли една майна, ми обясни това с лъжите и преувеличенията на 2-4 годишните, беше много мила, а аз крайно засрамена.

Никой не одобрява насилието, но мисля, че вместо да нападате Аурелия, трябва да я похвалите, че прави усилия да предодврати агресивно поведение, дори това поведение да е хипотетично и в моите очи явно недоказано.

А за другите изказвания не по темата като неуважени от мъжа си и т.н., мисля че са излишни. Ама я вижте времето навън колко е гадно. Тогава повечето хора са по-чувствитвлни, агресивни и не на кеф.

Да, приемам че е от времето, и допускам това да е причината на обвинителните към мен постинги.
Те допълнително ме разстроиха, поради което реагирах и по-бурно.
Извинявам се за което! 
radmila ,благодаря за споделената случка. Инетересна и поучителна е. Аз също знам, че малките деца доста преувеличават и фантазират. Дъщеря ми понякога казва, че дружи с едно дете, а от учителките разбирам, че е неразделна с друго. Възможно е детето Д просто винаги (в ясленска възраст) да е споменавало за всяко нещо името на моята дъщеря, а майката да го е взела за чиста монета. Но тези неща ми предстои да разбера.

Защо ми даваш пример със себе си? Не се втурна, не прави оценки..., все едно аз съм правила... Но и да съм, аз имам един начин на изказване, ти - друг - по-добър от моя.
Както и да е. С теб не се спори, защото човек просто се уморява и се отказва в един момент.


Реза, там е работата, че раздаваш съветчета, а теб никога не съм те виждала да се самокритикуваш. Напротив, винаги иронизираш, размахваш пръст......., отричаш когато ти го каже някой ...
Не ми казвай, кога да се извинявам и на кого! Много по-често съм смятала за необходимо да се извинявам в този форум и съм го правила, отколкото ти..., което със сигурност не би било излишно на много потребители в много твои обръщения към тях. И не говоря наизуст...
Така. Реза, не ми казвай кое е на място, кога да се самокритикувам и т.н. Дразниш. Просто слез на земята за миг и разбери, че аз съм един човек, а ти си друг и живота ни не почва и не свършва само в нета! Ако си се вживила прекалено много в ролята си на шеф на водопад в нета, хайде аз да не ставам бялото зайче?!
Ще кажа и още нещо, за което сигурно ще съжалявам утре. Съжалявам, че едно време гласувах ти да станеш модератор. Гласувах за теб, за да ми размахваш пръстче тука. Аре със здраве!

По повод на детето Д - това е възможно. Моят син така си нарочи едно детенце в ДГ. Ама каквото и да се случеше - синина, ухапано, надраскано, скъсано, изцапано, все Ава беше. И така месец-месец и нещо. Буквално всеки ден. И аз се позачудих. Обаче моят нито притеснен, нито наплашен, нито травмиран, т.е. явно не е чак толкова зле. Но все пак реших да говоря с госпожата. Обясних й какви ми ги разказва моят герой и я питам има ли някакъв конфликт между двамата, ако е така, просто да ги държи далеч един от друг. И жената ми каза, че Ава не знае все още български, не успява вербално да комуникира с останалите, налага му се с жестове да се оправя и естествено, той по-често посяга, бута, дърпа и т.н. Не се стига до бой, де. Просто това е неговият начин за комуникация. И останалите са го нарочили и все с него се оправдават, дори и да не е бил на ДГ този ден. Това за мен беше напълно достатъчно. Поне година-две минаха, докато отуча Крисо да използва Ава като чучело. Но не се отказах. И сега Ава си съществува спокойно, без да е несправедливо нарочван за щяло и нещяло.  

Моят син това не го е правил нарочно, от злоба или лошотия. Имала е крушката опашка, но детето просто не може да направи точна преценка и да разграничава стриктно ситуациите. Може би е характерно за тази възраст, както някой по-горе спомена.

Абе драги юзърки, не стана ли вече ясно, че 1-вата г-жа и майката на детето "Д" са доста близки и затова нещата са взели такъв обрат.
Пък Туфка е случила кофти ден за г-жа номер 1 и е била "обстреляна" супер качествено с недотам добре подбрани и издържани слова.
тъъъъъъъй  , изяснихме се...

И само да вметна... съседчето, което беше изпохапало децата от цялата ясла и после цялата си група сега е в пъти по-добра и хрисима от моята щерка, за която четохте наскоро  . А моята като малка бе вечно хапана, побутвана, поритвана и т.н...


Интересната личност се оформя още в ДГ!

Ето, виждаш ли, и родителите по различен начин реагират. Ти си се опитала да си изясниш ситуацията, а очевидно майката на Д е решила че това е така и започва директно да обвинява (нали ви споменах, че на един детски рд го каза и пред мен?-че за всяко нещо в яслата все Кейти била виновна, според Д).

Съгласна съм с теб, че вината не е в агресивното дете, но с какво са виновни гругите деца в градината?

Бравото и овациите си ги казала с ирония, но аз бих ги подкрепила. На мен ми харесва системата на детските градини тук повече от тази в България. Не ми се иска нито детето ми да бие другите, нито то да бъде бито. И, ако едно от двете се случва с него ми харесват мерките, които се взимат.

"не могат да предотвратят" значи, че след усилията на родителите и учителите детето продължава да посяга на другите деца в градината - разбираш ли? Значи, че това, което се прави по въпроса с агресията не е ефективно и детето се отстранява, за да няма пострадали други деца.

Защо не могат да предотвратят агресията аз незнам - не ми обчсняват лично. Няма и смисъл да правя предположения, за да не обидя родителите на по-големите  деца, които поради възрастови особености са агресивни.

Вечернице, авторката на темата ме попита как постъпват "многоуважаемите родители" в САЩ - за това писах

Съгласна съм с теб, че вината не е в агресивното дете, но с какво са виновни гругите деца в градината?


"не могат да предотвратят" значи, че след усилията на родителите и учителите детето продължава да посяга на другите деца в градината - разбираш ли? Значи, че това, което се прави по въпроса с агресията не е ефективно и детето се отстранява, за да няма пострадали други деца.


[/quote]
Само че ако се играе по правилата, нещата не свършват дотук. Щом и родители, и учители не могат да се справят, се препоръчва детето да бъде видяно от екип от специалисти (напр. психолог, социален работник) и евентуално да бъде включено в специализирана детска градина, където с повече индивидуално внимание и в по-малка група да се научи как да се държи. Като се научи, може да се върне отново при другите.

Истина е, че нещата не свършват до тук, но това не променя факта, че изключват детето от градината. Много е добре, че семейството се насочва към специалисти, защото явно имат нужда от помощ 

Не мога да изчета цялата тема......аз да пиша как бих постъпила......

........ще попитам детето как е прекарало, ще му кажа че съм разбрала, че е ударила някое дете....ще попитам защо .......ще кажа с много твърд и нетърпящ възражение тон, че такива неща аз не одобрявам и постъпката не е добра...и ще спра до тук.........
.........ще поговоря с учителката, ще я помоля да ми съдейства.......ще обясня, че детето вероятно се опитва да се адаптира, но не много адекватно.......че вероятно усеща средата като заплашителна, затова се държи агресивно......ще помоля госпожата да отдели през следващите няколко дни специално внимание на детето..........и да му каже, че ако някое дете я ядосва трябва да и каже.......
.........ще поговоря с родителите на битото дете или деца......ще ги помоля да разпитат децата си за свадата........и ще им обясня ситуацията........
.........ще позволя на детето да занесе някоя играчка вътре и ще и кажа, когато се ядоса да отива и да поступва куклата........куклата може да се удря, но децата - не, и отново с оня твърд и убийствен тон ще кажа, че деца не се удрят.......
..........ще се консултирам с психолог.......

.....ако нищо не помогне , ще преместя детето

Сикретгардън, много убедително звучи на теория. Да знаеш само, че твърдия и не търпящ възражение тон някои деца си го пропускат през ушите, дано имаш късмет твоето да не е от тях.
На практика обаче не работи, поне не при моето дете.
Това пък за куклата е абсурдно при толкова малко дете.
Днес бяхме да купим едни калинки играчки, избирахме ги много внимателно, той ги носеше към колата, въобще вживя се в ролята на пазител на калинките.
И влизаме в детския център и едно момиченче посяга да си играе с калинката, Спас веднага хукна към нея, готов за атака, без приказки и обяснение. Понеже ние с момичето ми си знаем стоката, бяхме при другото дете преди него. Гушках го, обяснявах му, но той си искаше калинката. В крайна сметка конфликт не стана, защото момиченцето беше разбрано и веднага му даде калинката. Но и да не беше я дала, пак нямаше да стане на неговото.

Не мога да чета всички постинги по темата.
Ако дадена майка знае, че детето й проявява каквато и да било агресия спрямо други деца, според мен трябва да направи всичко, абсолютно всичко възможно да го спре.
Не да говори за "преувеличаване" на проблема. Още по-малко да изпитва някаква скрита сладост, че видите ли, детето имало характер на лидер. Просто е недопустимо да биеш другите и толкова.

Изключително ми беше неприятно да чуя от дъщеря си, че "а пък днес Марти не ме удари". Също както ми беше неприятно да трябва три вечери подред да отговарям на въпроса "как ще ме защитиш, мамо?" За майката на Марти той може да има и лидерски заложби, и каквото си иска, но аз виждам, че просто някой не си е свършил работата. Сори.

 Пиша как бих постъпила АЗ.........нетърпящие възражение тон предизвиква ужасен уплах у детето ми и ужас, че мога да спра да го обичам...........използвала съм го само няколко пъти до сега....никога не съм удряла, но тона е достатъчно наказание...ЗА МОЕТО ДЕТЕ.......И отвреме на време бием възглавниците, когато много ни е яд на нещо........така че......това би бил моя начин.........Предполагам всеки познава детето си и знае какво му действа......само давам идея, ако  може да използва някоя в своя случай.......