Детето ми "пребива" децата в ДГ?

Не знам защо така нападнахте Туфи...
Моето дете опредлено е лидер в групата, не търпи възражение (което ще й изяде някой ден главата), но никога не е бИла другарче... Така че не приравнявайте двете неща.
Туфи, на мен ми се струва, че нещата от страна на госпожите се преекспонират... Аз се опитвам да се поставя от твоята страна, защото никой не е застрахован... бих се притеснила и бих си задала въпросите, които и ти... Говори с двете госпожи поотделно! От опит ти казвам, че за Александра двете госпожи казват различни неща.. в смисъл, да, лидер е, да, своенравна е, да държи на своето.. но едната госпожа казва внимавайте да не изпуснете това дете за вбъдеще, а другата казва, няма страшно, нормално е за възрастта, затова са детските градини да ги научат да живеят в общества. Ето ти 2 различни тъкувания на поведението й.
Възможно е и майката на другото дете да налива масло в огъня, пък госпожите изнервени от 40 деца (какви са тия групи беее  ) да си намират отдушник. Просто трявба да чуеш всички тях и да си изградиш доколкото може обективно мнение за ситуацията. Защото госпожите са тези, които трябва да могат да озаптят децата. Ми нали се сещаш, че има деца дето са хрисими вкъщи, пък навън са побойници и обратното... Ти какво може да направиш когато детето не се е проявило пред теб!? Следва грешката да го накажеш или да го порицаваш часове след простъпката.
Когато Александра е била наказана в градината, а това напоследък зачести аз се опитвам да разбера какво е станало, като предварително бяснявам, че няма да се карам... тя е получила някакво наказание, няма аз да го налагам втори път. Кейти какво казва по въпроса??? Това също е важно. каква е нейната гледна точка?

Интересни отговори получих, някои от тях наистина доста в страни от темата, още повече от хора, непознаващи детето. Така или иначе, благодаря на всички.
Вероятно някои не са прочели, че в предишната градина Кейти имаше множество приятели, и че учителките бяха отразили положителна промяна в поведението й, т.е. вече не се биеше с децата, дори ми бяха съобщили, че когато отсъства две седмици, децата я търсели, било им мъчно за нея! Това ми го казаха учителките. Предполагам ,че заслугата до голяма степен е тяхна, но аз продължавах и тогава, и сега да работя с детето си.
Зная, че има ревност и че се бори за внимание у дома. Мисля си, че й обръщаме подобаващо внимание, но то си е дете. Иска своето.
Предполагам, че в новата детска градина наистина се опитва да привлече внимание. Или просто е от стреса. Не знам.
Другата седмица сме на психолог. Вече запазих час, дори преди да прочета достатъчно острите и обвинителни отговори тук.
Въпросът ми беше какви стъпки да предприема, и някои от мненията тук ми помогнаха да реша.
Ще говоря с другата учителка.
В съответствие от това какво тя ми каже, ще говоря на по-късен етап и с въпросната майка на Д, която имам чувството, че мъти цялата вода.
Ако трябва ще говоря и с директора на Дг, като най-крайна мярка, защото ако една госпожа не може да се справя с N на брой деца, то тогава какъв педагог е и що търси там?
Ах, да не забравя, в предишната Дг госпожите казваха: "Ние затова сме тук, за да ги научим"! А не:Ами много са децата, оправяйте се.
Съгласна съм, че усилията трябва да са съвместни. И от моя страна ги има.
Пандора, в никакъв случйа не задоволяваме всички прищевки на Кейти. Не я считам за лидер, макар че би ми се искало да е такава (щото аз не съм).
Дона, Лизбет и поддръжниците им, в никакъв случай не се радвам, че детето ми е "лидер" с цената на "побой" (ебаси гръмката дума, досега никой не се е оплаквал от подобно нещо от детето ми, ама щом казвате, явно вие по-добре знаете). Както писах и в предния си пост-въпросът е как да реагирам, при условие, че прблема вече отшумяваше! Остана си у дома, но там спречкването с другото дете за нашето внимание е огромно. Явно тя е по-чувствителна и се притеснява за майчината обич. Дори на няколко пъти ме е питала дали я обичам, дали съм майка и на двамата и т.н. НЕ знам защо не се чувства сигурна, но се надявамслед срещата с психолога да разбера. Търся и у себе си вина, разбира се. И също работя в подобряваща посока, ако това ще ви успокои и ако ще смекчи тона и рязкото отсичане на диагнозата.
Дива, Кифла, Берина, Деспина, Анхеса,Вечерница, Надя, Шани, (ако съм забравила някой да ми прости), благодаря ви много за разбирането. Особено на тези, които познават Кейти. Радвам се, че нямате такова впечатление от нея и че може би не е чак толкова зла.
Тази сутрин съпругът ми е говорил със същата госпожа, която ме наплаши вчера вечерта. Не е използвала никакви такива определения, казала е, че има още две три такива деца, ама не било нищо сериозно.
Довечера ще говоря с другата госпожа.
Благодаря ви още веднъж!

Казва, че й вземат играчките и затова ги шляпва.
Ваче, мойто синче е на вашта дата, нали знаеш. Абсолютно като Александра не търпи някой да му дава напътствия и хъх....не нзма там каква ще бъде. Но пък вч1ерашната госпожа много бързо предррече, че ще стане побойник, защото сестра му го биела....и ме довърши. Скритата й мисъл беше, че ния си бием децата у дома затова и те посягат.

Не е само това. Всички, които по някакъв начин я ...не знам какво, заплашват? които приема за конкуренция...? Не знам.
За въпросното дете (Д) чух от майката че го пляскала, едва през лятото, след като напуснаха яслата.
И сега тя просто е наляла масло в огъня. Имам неприятното усещане, че учителките са си направили вече извод от нейните приказки. Което най-много ме ядосва.

Мисля, че ако учителките имат правилен подход и ЖЕЛАНИЕ, ако поговорите с майката и детето насаме, приятелски..лека-полека нещата ще отшумят както е станало и преди.
В момента, в който Кейти се усети приета в групата ще спре да се доказва.

Ако  мислиш, че ще е по-лесно да я настроиш за прехода с помощта на психолог - заведи я.
Може би и тя ще е по-склонна да послуша чужд човек, знам ли.

И всъщност какво точно им прави на децата, че не стана ясно що за "пребиване" нищим тук.

Аурелия, всъщност постингът ми не беше насочен към теб, а беше провокиран от последващите коментари. Наистина се отклоних от темата, но е факт, че има деца като описаното от мен (далеч съм от мисълта, че твойто е такова), които биват поощрявани от майките си да се държат по този начин - заради някакви техни си разбирания за "първенство" и "справяне с живота".
Адекватен съвет, уви, не мога да дам, защото на мен тепърва ми предстои да се сблъсквам с такива неща.
Извинявам се, че съм те засегнала  и ти пожелавам успех!  

Аз се учудвам много от използвания термин "пребива"  . И изобщо от предупрежденията които ти отправят. Кейти е много сладко момиченце, изобщо не дава вид на агресивно. Според мен проблем при нея беше ревността към братчето (поне преди), а сега 100% е това, че трябва да се адаптира към нова среда... Съвет адекватен не мога да дам, за жалост. Малко ми е детето и май в някои отношения е като мен - мекушав  . Успех!   

Туфи, браво за решението ви да заведете детето на психолог. Най-малкото няма да навреди.
Дори и да не иска да говори с теб за това, психолога може да и спечели доверието и тя да сподели страховете и притесненията си.
Стъпка в правилната посока!

От постингите ти разбирам, че си обидена от отношението към детето си и търсиш всякакви начини да оправдаеш поведението му.  Лично за мен за боя няма оправдание - дали ще е пребиване или биене, или посягане - все тая. За мен боя е неуместен начин за изразяване на агресия.

"предпочита да е лидер и да всява респект - ами помогни й да намери начини да постигне желанията си, но без насилие 

И опитай се някак да се поставиш на мястото на родителите на пострадалите деца. Ако някой посяга на моето дете и срещна родителско отношение като твоето никак няма да ми е приятно

Ти си се хванала за думата "пребива" и край. Дали госпожата ще каже пребива, поступва, бие, пошляпва... все тая... Детето бие другите деца. Казваш, че и в яслата е правило същото, защото обича да командва и има изявени лидерски наклонности.
Като майка, мога да напиша, че изобщо, изобщо няма да ми бъде приятно, детето ми да е бито, блъскано, бутано или както и да се нарича, от свой връстник... редовно.
Познавам едно такова, колкото моето е и когато идем на детската площадка, с първия си поглед към детето ми, отива при него и го блъсва. Приятно ми става точно толкова, колкото когато ида на работа, колежката ми да ме напсува за добро утро.
Оплакваш се, че госпожата казала, че детето биело другите деца. А другите родители на битите, какво да кажат ? Ами хич не е приятно да ти налагат детето в градината.
Аз на градина не съм ходила, но си спомням когато вече бяхме ученици, как имаше 2 такива агресивни момче и момиче в съседния клас, които ни посрещаха в коридора и ни ритаха в задниците всичките подред. И ние, шубе голямо, не смеехме да ги натупаме едно хубаво... и през ум не ни минаваше. Просто си носехме кръста безропотно. Защо те бяха такива, а ние онакива, обаче, никой не знае... едно време нямаше психолози и нямаше кой да ни обясни. Травмата от това отношение, обаче, си остава... виж, колко години и не съм го забравила. Та, не знам, кой е по травмиран в случая... този, дето бие /нали казват, че бие, защото е в стрес/.. .или този, дето е бит и унижаван /безстресовия....../.

Ох, това е и отговорът, който аз получавам.
И моят е страшно лош, когато реши, че някой му е взел нещо - си избира, зверско одраскване, ухапване или удар.
Всеки ден се сблъсквам с много, много деца и рядко виждам такива като него. Може би още две три, които са ми от редовните и яко го бият моя, защото той и на тях скача, но са по-изпитани.
Преди поне като направеше нещо лошо, веднага целуваше детето, сега целувките е забравил.
Преди около няколко седмици много ми се оплакваха, сега не, факт е  обаче, че децата не са настроени лошо към него, нито учителките, дори напротив, оплакват се, но си признават, че им е слабост и го лигавят, както и другите деца де, поне на страшни учителки случихме.
Не знам, и аз приемам съвети всякакви.

Аз съжалявам, че толкова късно се включвам в темата, но днес е Денят Х и изобщо не съм влизала във форумите, до преди малко бяхме в Пирогов (писах в Здравния вече)..


Аз познавам Кейти, за последно се видяхме това лято във Варна, изкарахме една чудесна вечер и прекрасни емоции на Делфинариума на следващия ден и мога да ви кажа на всички, че Кейти е едно прекрасно дете, и изобщо не мога да приема думите на тази учителка и нейните квалификации.

Времето, през което бяхме заедно повярвайте ми моята Аделина остана цяла, намаше никакви щети по нея и по никакъв начин не съм почувствала Аделина да е била заплашена смъртоносно от Кейти. По-скоро моето си е характер, което също иска да бъде лидер и да си иска своето.

Туфи, не се притеснявай излишно преди срещата, която ще имаш с психолог, въпреки, че не знам дали е необходимо, но ти си знаеш най-добре.

много целувки от нас 

Ауууу, не думай... ти що не й каза, че Кейти е по-благосклонна от вас, щото само шляпва, а вие ги тупате като брашнени чували вкъщи... Ще ти кажа, че Александра си я попляскваме, но тя не го прави с децата. Наужким разиграват сценики от Цар Лъв и тогава се бият наужким, но не посяга да удря. Освен това е абсолютно нормално като й взимат играчките да шляпва. Правят го всички деца на даден етап. Въпросът е възрастния да реагира адекватно. Едва ли я оставяш да пляска брат си, както и в градината не би трябвало да си мълчат. Ама си има начини. Един добър педагог знае как да го направи...

Относно датата 30 март... ми не знам какво ще ги правим ... ще си ближем раните... Номера е да им насочим енергията и емоцията в нещо краетивно. Така мисля аз, ама не ме питай как трябва да го постигнем, защото не знам.. A освен това моята мома и послъгва умишлено и фантазира много. Не мога да разбера като казва нещо истина ли е или не е. Ето вчера каза, че госпожата я заключва в салона  Аз почнах да разпитвам и тя вика "Няма да ти кажа..." 100 пъти си смени мнението дали са я заключвали, сама ли е била и т.н. Е, колкото искам да й вярвам не мога да разбера истината. Възможно е да са я заключвали, което си е за разговор с госпожата, но е възможно и тя да фантазира, или да е избягала ид а се е крила в салона, щото ги прави тия работи... Абе тъпа работа.. дано да се справим...

Защо толкова се засягате Никой никъде не е писал нещо против Кейти. Говори се, че е лошо да се удря и омаловажава това по принцип и има съвети да се говори с психолог.

Не, нищо не си разбрала, milf! Ако беше прочела по-внимателно, щеше да разбереш какво търся с тази тема. Но очевидно не си разбрала, и не виждам защо изобщо си писала.
Както и не разбирам какво лошо има в отношение като моето - това, че търся разрешение на проблем, това че не искам детето ми да бъде третирано като чудовище и агресор и търся начин да променя ситуацията на теб нещо лошо ли ти се вижда?
А какво правят многоуважаемите родители в Щатите, би ли ни обяснила?
Защото имам приятели, които живеят в Маями, и вярвай ми имат наистина агресивно дете-след като не са могли да се справят с него в детската градина е било изключено. И после същата процедура е последвала в още две детски градини.
Да, хванах се за думата, защото (може би за разлика от теб) чувствам и зная, че различните думи имат различно значение и тежест. И рефлектират по различен начин върху хората.
За твое сведение, на "пребивам" , като синоними в речниците са дадени думите:
утрепвам, претрепвам, смазвам от бой, правя на пестил, пречупвам, убивам, умъртвявам, затривам, претупвам. И никак не съм съгласна, че моето дете прави някое от горепосочените действия.
Също така, не бързай да сравняваш моето дете с онова, което си цитирала, защото първо, не го познаваш, и второ, Кейти никога (поне в мое присъствие, в дг не са ми се оплаквали също) не е посягала към деца, които просто си стоят мирно и тихо, и тя, разбирате ли, се счита за длъжна да ги "пребие"!
Моля ви, ако нямате да казвате нещо съществено по темата, изобщо не пишете тука! Писна ми от болезнена менструация, вЕрвайте ми! Не е мястото тук да си изкарвате насъбраната злъч, че някой в детството ви ви е тормозил, че днес ви е дошло или че снощи мъжът ви не ви е уважил!
Инак ще помоля госпожи модераторките да ви изтрият постингите, пък, НЪЦ!
Сега, към тези, на които им е ясно за какво иде реч (Лио, Марги, благодаря ти ).
Снощи проведох дълъг и обстоен разговор и с другата учителка. Тя беше видимо изумена от моите притеснения и от това какво колежката й ми е наговорила (не спестих абсолютно нищо).
Нейните думи се припокриват с голяма част от мненията тук, което говори, че тези, които са ги написали (освен че повечето от тях са ми в списъка с любими хора) са достатъчно прозорливи, имат някакъв опит и проявяват разбиране.
Благодаря им още веднъж! 
Та госпожата каза (повечето думи ги цитирам дословно), че Кейти има абсолютно адекватно поведение, не прави нищо различно от обичайното за възрастта, има спречквания, но подобни имат абсолютно всички деца. Веднъж е имала оплакване от дете, което е ударила. Била е наказана на столчето, а след като учителката е провела разследване се е оказало, че другото дете е провокирало Кейти. Поради което госпожата не е сметнала за нужно да ни обръща внимание към това.
Казах й за това, че пошляпва брат си, като отговорът бе, че това е съвсем нормално за деца с такава малка разлика, и че с работа от наша страна всичко се постига.
По отношение на думата "пребивам' (употребена от колежката й поне 4 пъти), тя каза, че не може в никакъв случай поведението на Кейти да се определя с тази дума.
Попитах дали е имала оплаквания от майката на Д. Каза, че няма, а също и че не е забелязала по-особено (негативно) отношение у моята дъщеря спрямо Д. Имаше и изпусната реплика "ако колежката е по-близка с майката на Д...", което накара лампичката ми да светне.
Единственото, за което тя (учителката) смята, че можем да се притесняваме за Кейти е самата смяна на обстановката, на средата, на децата и адаптацията й. И все пак, жената подчерта, че е възможно тя сега да се опитва да извоюва място сред вече изграден колектив, и че реагира по абсолютно нормален за възрастта й начин. Дори според нея ходенето на психолог не ни било необходимо (както и да е, за тези които си мислят че съм майка на агресор и чудовище потретвам, ще отидем на консултация). Обеща да поговори с колежката си, за да се уточни все пак къде тя вижда проблем.
Аз също ще говоря с въпросната притеснена госпожа, но вече в друга посока.
Още веднъж благодаря на всички, които се включиха със съвети и напътствия!
Ще ви уведомя за развръзката по-нататък!