Детето ми "пребива" децата в ДГ?

Аурелия,
благодаря за отговорите.
Преди да ти кажа, какво мисля, ще ти кажа, че много се вдяваш и се чустваш
обвинена, без да има основания.

От отговорите ти разбирам, че си склонна да приемеш преценките на 'госпожите',
както ти звучат по-добре ( както и съветите на жените, които писаха тук, всъщност). Приемаш  за чиста монета мнението на г-жата в детска градина 1 ( по-палаво дете), и  се бунтуваш срещу госпожата в детска градина 2 ( пребива децата).

И в двата случая не  бих приела преценките им за чиста монета , но сигнала е ясен - Кейти е напрегната , което обаче доказано се поддава на контрол и без намесата на специалисти. Да хукнеш по психолози и тн в този момент не е най-умното нещо, защото ти почти нищо не си направила ( или поне не го разбрах), освен 'да се възпитаваме", т.е да се обяснявате.  Една от целите на психолозите ( както и на кожните лекари ) е да поддържат клиантелата възможно най-дълго  и да протакат процесите, за да плащаш. Излекуван от кожна болест няма  Същото важи и за психологическите консултации.

Преди да тръгнеш в 'процес' с психолози и тн можеш да направиш нещо за Кейти много просто и това е да й създадеш правила ( достатъчно е голяма) за поведение в детската градина.
Обясни й с думи прости и напишете заедно ( и се съгласете) за 3 неща, които тя трябва да прави в детската градина и не забравяй наградата. Използвай по-цветен лист, нарисувайте го , украсете го и го сложете някъде по-нависоко, така, че К. да се чуства от една страна активен участник, от др. страна респектирана от правилата. Идва Коледа, разпуснете фантазиите.  Вкарай я  в игра, тоест, да е наясно, че отива на детска градина и има мисия ( да се държи добре и да не се бие и бута или... по-позитвина мисия - да прави нещо за някой всеки ден).
Отивай да я прибираш първа, не я карай да чака и да се заседява много в градината, докато др. деца 'превъзхождат' с по-ранното взимане.

Другото нещо, което бих пробвала е да я ангажирам с по-творчески занимания и
да намаля агресивността на средата. Ако има хора, около нея, които са
по-агресивни в изказ, жестове или тембър на гласа, трябва да се поукротят, защото средата влияе много на напрежението. По-малко телевизия и разни размахани мечове и тн. Повече принцеси, и магии. Повече тишинка и уютни занимания.

Опитай , преди да тръгнеш по специалисти да повлияеш ти.   

Абе как така, ще каже на майка или дори намекне нещо за детето и. Аз имам такава приятелка. Опитах се веднъж да намекна, дори не съм казвала нищо и бях отсечена в самото начало. Същата жена изобщо няма представа как изглежда детето и самата тя в очите на околните. Даже като моя приятелка често споделя и се жалва как детето и било страхотно, нежно по душа, добричко и висчко най-най, а истината е съвсем друга и е очевидно как на околните не им е приятно.
Питам аз- как може изобщо да си позволи човек да говори с приятелката си на тази тема, след като тя е убедена, че те са "неразбраните".
Интересното е, че понякога като, че ли търси съвет и мнение и когато усети, че разговора не върви в очакваната от нея насока, започва сама да се убеждава как "нещата не са така". Жената иска потвърждение и има мнение, а защо пита.... и аз нямам идея.
За нея имам мнение, че вижда сламката в очите на другите,а  не вижда гредата в техните очи, защото много, ама много роптае с/у другите как не ги разбирали.
Аз не съм извела детето си, за да проявявам разбиране, а да си играе с другите деца и да наблюдавам и да го насърчавам да се държи добре и да го уча да не унижава околните. Явно някои не мислят като мен.
Еми да ви кажа- трая си и стискам зъби.
Много е деликатен въпроса. Все пак всеки сам избира как да възпитава детето си .

Lennie, съгласна съм с теб, много хубав постинг.

Туфи, наистина според мен е рано за психолог; пробвай просто при всяка - абсолютно всяка - проява на физическо насилие да я спираш рязко, да й правиш забележка и евентуално по твоя преценка да я отделиш за пет минути от брат й. Това имах предвид - просто на момента да разбере, че е абсолютно недопустимо. Все едно е посегнала към контакт.

Извинявай за по-резкия ми тон от предишния постинг, нямах предвид конкретно тебе, а въпроса по принцип.

ОТговарям ти на този конкретен въпрос.
Може, пример за това е сина ми. Едната седмица беше побойник - дра, хапа, скуба, би се. Аз се видях в чудо, възпитателките - също.
На следващата седмица беше като сменен. Реплика на възпитателките - Сякаш е друго дете.
Любвеобилен, сгушен, прегръща, целува, играе тихо и кротко.
За мен лично обяснението е - териториите са били разпределени наново и всеки си е знаел вече мястото.
Дано те успокоява поне малко това.

Дали нещо не е провокирало отбранителна позиция в детето?Ами ако някой го тормози или бие...как да реагира,освен да се опита да го отблъсне,а ле лелите в градината толкова и разбират какво се е случило.Може да звучи странно,но аз лично бих научила детето ми да се защитава според ситуацията и човека срещу него-ако я бият,няма да седи и трае,я!Може би не съм много права от гледна точка на възпитателния процес,ама какво да се прави-животът стана УЖАСЕН!!!!

Аурелия, защо смяташ, че "поступването" и ревността са нормални за деца с такава разлика? Моите също са на 1 и на 3, но, честно казано, не съм се сблъсквала досега с подобни проблеми. Двамата спят в отделна стая, откак дъщеря ми стана на 8 месеца - и вечер, и наобед единия не заспива без другия; сутрин синът ми става, дава водичка на сестра си и идва да ме събуди, защото били вече гладни. Търсят постоянно компанията си - кавги няма, защото всъщност предпочитат заедно да си играят с играчките или да си четат книжките. Големият не помни, че някога е получавал цялото наше внимание и съответно няма как да ревнува от сестра си. Но не го и караме да я "защитава" или да отстъпва, също не му казваме, че е "батко".

За мен е нормално разбирателството между деца с малка разлика, а не обратното. Мисля, че т.нар. "агресия" и ревността не са част от характера на децата, а обикновено са провокирани от родителите /в повечето случаи несъзнателно, разбира се/ или от други странични фактори. Вие търсите ли проблем в себе си, освен в Кейти? Възможно ли е вие да провокирате тези нейни действия? Като я карате да се чувства по-голяма и по-отговорна, отколкото е, например? Стрелям напосоки, защото не познавам нито теб, нито детето ти, но не бих приела със спокойствие факта, че децата ми се борят за надмощие. Ако не ти се отговаря, недей 

Според мен главният проблем е наистина в това,че дъщеря ти се опитва да намери своето място в новата обстановка.Не трябва да я поощряваш в никакъв случай,но пък ако я накараш да се чувства виновна може да навредиш още повече,защото това може да я накара да се ожесточи и да намрази всичко в тази нова среда.Според мен трябва да помолиш някоя от учителките да и помогнат, да я приобщят в обстановката.А в къщи с брат и когато забележиш,че се карат или бият винаги им обяснявай,че това не е редно .УСПЕХ!

Лично аз малко и съвсем искрено ти завиждам за това, че спорове и пререкания у вас ИЗОБЩО няма. За мен, обаче, това е утопично и звучи невъзможно. Ние също сме изключили думата <кака> от речника си, също се опитваме да НЕ й вменяваме излишната отгорорност на по-голямото дете, също се опитваме споровете да решаваме безпристрастно, когато се наложи нашето вмешателство.  И все пак кавги ИМА, в които чисто физически се налага Симона. Не става въпрос изобщо за разпределение на територии, за ревност (лично аз не вярвам на тази теория) или борба за надмощие. Просто на едно дете на възраст 2-3 години няма начин, според мен, да обясниш, че не целият свят се върти само около него и от него се иска да дели количката, кубчетата и т.н с някой друг. Аз, обаче, смятам това за нормално и не мисля, че е база или признак за възпитанието на дете-агресор или лидер. Просто няма нищо общо между двете неща. Изобщо не визирам случая на Аурелия, говоря по принцип.

И моите са с такава разлика. И те са разнополови. И никога, ама като казвам никога, имам предвид наистина никога не са се били. Физическа саморазправа от никакъв вид не е имало при тях. Непрекъснато се "дърлят" /аз така го наричам/, което представлява спорове понякога и за най-дребни нещица или пък Наталия се опитва да го назидава с повод и без повод, но свещени разпри, камоли бой между тях никога не е имало. Особено пък когато бяха на годините, за които се говори в темата. Тогава голямата не ходеше на ДГ, гледах ги и двамата вкъщи. Този факт сам по себе си едва ли е от значение като говорим за "агресия", пак не е точно във връзка с темата, но понеже се усъмни, само да кажа, че никак не е утопично. 

Аз винаги съм си го обяснявала с факта, че първо са разнополови /няма кой-знае какво да делят в чисто материален аспект/ и второ, те просто нямат представа какво е било когато единият го е нямало, т.е. те винаги са живели заедно, за първи път са разделени след 5-тата година на Наталия и просто никога вниманието не е било насочвано единствено и само към един от тях /или поне те нямат такъв спомен/.