Детето ми "пребива" децата в ДГ?

Не, не продължават,това си отминава.Мисля,че темата доста се по измени.Майката се притеснява за това,че детето и "пребивало"други деца ,а не че детето и е с характер на лидер.И мога от личен опит да Ви кажа колко се преувеличава това пребиване,едно леко бутване и от детето става побойник.Първо трябва да се разбере точната причина защо детето реагира така и до какво степен стига агресията.В никакъв случей не одобрявам боя между деца,но съм ставала свидетел на такива ситуации,че се благодаря че детоми може да се защити.Не живеем в джунгла,но живеем в такива времена,че е по-добре да си с "лидерски" характер отколкото вечно набит............

Никъде не видях съвет да се поговори със самото дете...... може би нещо не съм довидяла. Защо не поговориш с дъщеря си и не я попиташ какъв е проблема. Тя най-добре ще ти даде ключа към проблема.

Добре, кажи ми в тази ситуация какво ще направиш/помислиш - отивам да си прибера детето и госпожата ми казва (без да чуе детето), че днес другото дете е удряло нея... а всъщност - и всички останали в групата. Ясно е, че не ги е "пребило", но и това ми се вижда доста сериозно. Къде минава границата? Възрастният, дошъл да вземе детето, което бие, почти се скара с госпожата - "Какво смятате, че провокира това държание?" Един вид - явно вие не си вършите работата, щом нашето дете бие другите. По-добре е да приемат възрастните, че да - детето им явно действително прави така, а не е чак такъв ангел ненагледен. Разбира се, за всеки родител неговото гардже е най-хубавото, най-милото, най-доброто и най-послушното, но истината е, че това просто не винаги е истина. Факт. Хубаво е, когато родителите (както Туфи например) отчитат това и се опитват да направят нещо по въпроса, много по-добро от отказ да се приеме друг вариант, освен този, че детето е най-най-най и 'нашето дете - никога!'

Ролята на госпожите е много голяма, но на първо място е работа на родителя да се погрижи и да възпита детето си, да говори с него и да вземе мерки, ако трябва.

Моето е от вечно набитите - от яслата, та досега. Какво - да я уча да се бие в отговор ли? Съвсем не ми се иска. Това за мен не е начинът... макар че ми минава през главата и тази мисъл, като започне да ми писва.

Туфи, детето страда при всички положения от смяната на градината.
Тя идва в нова група, с вече изградено "общество" в нея и иска да бъде веднага приета, но не става така бързо, както и се иска. Децата им трябва време да си изградят представа за нея, на нея за тях. Вземат връх и борби за надможщие и разпределение на територии, още повече, че тези територии са вече разпределени. И ето го конфликта е готов.

А таз учителка просто ми иде да я хваня и да я скубя за косата. Какви са тия епитети, какви са тия формулировки - сякаш е психотерапевт работил една година с детето ти. Ужас!!!

Аз имам трудно дете и знам какво значи всекидневна борба с нейните чувства - тя от единия полюс на другия в рамките на минута. Както налита на бой, в следващия момент се е кротнала като агънце и играе ролята на умиротворител. Създавала е много проблеми в градината, но досега не чух подобни епитети от възпитателките и. А сме говорили много за тези неща и кое е най-добре за детето.

Напълно ми е ясно, че учителките в градините са на границата на силите си с тези големи групи, но би могла малко от малко тази специално, да си даде труд да опознае детето и да го приласкае към другите деца, за да бъде прието по-добре.
Непременно поговори с нея, с родителите на "потърпевшите" също.
Успех!

Темата наистина се измести, но...
В двора ни има едно дете, момче на 3 години, което всеки ден се засилва с колелото си срещу моето дете и го блъска (слава богу, повечето пъти успявам да реагирам бързо и да го отместя). Не е предизвикано по никакъв начин - детето ми е на година и половина, и да иска, не би могло да го предизвика. Не е в стресова ситуация - в обичайната си среда е. Какво остава тогава - да приема, че е "лидер" и да приключим въпроса? И как да обясня това на собственото си разплакано дете, което гледа неразбиращо и объркано?
Майката на това "лидерче" ми обясняваше по същия начин как трябвало да науча сина си да се бие, защото така се печелело в живота и който не се бие е смотаняк и т.н.
Бащата на "лидерчето" пък веднъж ми обясни, че ще ме пребие (бях бременна в 8 месец), защото мъжът ми е паркирал на неговото място.
Та.... интересно ми е къде е ролята на семейството, възпитанието, ценностите и моделите на поведение в тая история с "лидерството"

Дона,съгласна съм с теб че когато има нанесен удар без причина това си е чиста агресия и тя с нищо не може да се оправдае.Аз изказох мнението си по въпроса съдейки по моя син,който мога да заявя че не е агресивен въпреки упреците от други майки.И се интерисувам дори прекалено много именно за това направих първо консултация с госпожите /които не бяха ми казвали нищо/ и се оказа че сина ми в повечето ситуации се е защитавал или е защитавал някое друго дете.Децата понякога могат така да се предизвикат и после излизат от ситуацията" Ами еди кой си ме наби".И пак повтарям има много родители,които невероятно драматизират нищожни побутвания.Синът ми никога не е посягал първи, защото някой не му върви по свирката.След това правих консултации с психолог от когото разбрах че проблема не е в моето дете.За това посъветвах и майката първо да рабере причината.Що се отнася до лидерството не съм казвала че трябва да се постига с бой, има си други начини.И затова са семействата за да насочат децата си,като имат в пред вид характера на детето си.Никой не може да промени характера на едно дете,което се стреми винаги във всичко да бъде първи/а и не виждам нищо лошо в това/,въпроса е да му се разясни че това лидерство не се постига с бой.Това имах в пред вид,извинявам се ако някой ме е разбрал погрешно. 

Като начало това, че Аурелия търси съвет говори много - можеше просто да си затвори очите и да си каже: Какво толкова преувеличават....

Според мен на Кейтичка сте и лепнали етикета "лидер" и по някакъв начин толерирате това, че "не търпи възражение", което за мен е абсолютно недопустимо на тази възраст.
За съвет - не знам дали мога да дам адекватен съвет, мисля си, че в такава ситуация бих говорила много с детето и бих се консултирала с детски психолог, но сама, без детето, всъщото време не бих отдавала голямо значение на проблема, за да не привлека вниманието на детето към него и да се чувства по този начин център на внимание.......

При всички положения Успех и не се отчайвай, защото често родителите започват да смятат това поведение за техен личен провал, което им пречи да вземат правилното решение.

Ролята на госпожите е много голяма, но на първо място е работа на родителя да се погрижи и да възпита детето си, да говори с него и да вземе мерки, ако трябва.

[/quote]

Абсолютно подкрепям!
И изобщо ми е чудно защо родителите очакват някакви непознати жени на мизерна заплата да се справят по-добре от тях и да бъдат отговорни за възпитанието на децата им? Колко е лесно така - учителките са виновни. Супер, а! Принципно съм противник на яслите и ДГ и децата ми ги гледат бабите и то точно заради това: първо, за да си ги възпитавам аз (или бабите); второ - за да не търпи чужда агресия на собствен гръб; и чак на трето място - за да не боледуват.

Абсолютно подкрепям!
И изобщо ми е чудно защо родителите очакват някакви непознати жени на мизерна заплата да се справят по-добре от тях и да бъдат отговорни за възпитанието на децата им? Колко е лесно така - учителките са виновни. .
[/quote]

Маги Дс, права си , родителите възпитават децата си, но когато детето е в друга среда - с 20 деца (в добрия случай) около сбе си, не  с майка си, би могло да реагира по съвсем различен от установения в семейството начин! Това все пак са живи същества с техните емоции и характери! ПОсле, какво значи "някакви непознати жени на мизерна заплата да се справят с тях...и да бъдат отговорни", извинявай ама нали знаеш какви са заплатите на лекарите! Защо от тях очакваш да ти лекуват детето, нито са ти познати, пък и колкоо пациенти имаат!? Защото това им е професията , нали!?
Та един уважаващ себе си педагог, би реагирал адекватно на провинение от страна на НОВО за групата дете, както би уведомил родителите за реакциите на детето им! Освен това , един педагог след всички учебници, а дай боже и книги, които е изчел, трябва да е наясно за кризите при 4 годишните и да е подготвен за това!
И това е малко дете бе хора!
Аурелия, разговаряйте, ти най-добре си познаваш детето и най-лесно ще намериш пътя до него!

Не бива да ти е толкова чудно. Естествено, че семейството има основна роля във възпитанието на детето. Но госпожата не може да е страничен наблюдател в една такава ситуация. Родителят не е по цял ден в ДГ. Детето е там с госпожата и когато възникне конфликт или разпра, тя трябва да реагира и да вземе мерки. Вечерта родителят колкото и да говори, каквото и да направи, ефектът не би бил същия. Затова става дума, не за възпитание.

А детето не може винаги да е "изолирано" от връстниците си. Ако то е агресивно, това ще се случи в училище, ако е несигурно и податливо на натиск, това пак там ще проличи, ако сме му спестили яслите или ДГ.

И накрая, бабите и госпожите не бих ги отличила много като фактори във възпитанието на детето. Еднакво могат и да помогнат, и да попречат. Аз лично бих предпочела детето ми да е сред връстници и педагози, отколкото сред бабите от махалата. Но това е тема на съвсем друг разговор.

Туф, не разбирам защо сте сменили градината. От това което сме говорили по въпроса ми се е набило точно това, че Кейти бързо се сприятелила с много деца. Т.е. мнението ми е 1:1 с това на Вечерница, че проблема е в новата среда. В това, че тя е нова там, във вече изградено общество. ИМам предвид и факта, че Кейта не може да се определи като агресивен тип. Ако се е налагала в конфликти, това не я определя като такава.
При вече свършен факт мисля, че трябва да търсиш съдействие от учителките. Те са тези, които могат да я преведат през промяната с по-малко сътресения.
Съгласна съм абсолютно, че възпитанието се дава в семейството, но познавайки вашето съм далеч от мисълта, че си възпитавате терминатор  Не мисля, че в случая нещата опират до възпитание, по скоро има нужда от малко повече внимание докато се приобщи.

Туфи ,Туфии- питаш едно, а получаваш перфектните отговори за съвсем друго.
Жената ясно е задала въпрос. Даже два. Не иска разбор на поведението на детето. Нито сте го виждали, нито сте наясно с конкретиката на ситуацията.
Туфи, дали има или няма проблем защо не се видите с детски психолог- той най- добре ще ти каже. Детето няма да се стресира уверявам те- там нито е инквизиция нито лудница. Ще ти намеря и име на някой психолог при вас.
Проблем ми се вижда въпросната майка на детето Д. Помоли я, ако имат проблем децата- да дойде да поговорите, а не да обсъжда детето ти пред трети хора и да му се лепват етикети.
В групата на сина ми имаше едно дете, което ги душеше- и това си е наистина сериозен проблем. Не знам как, но при 34 деца, учителките успяха да го приобщят и сега е просто по- буен, но не бие и не души. Не са от най- старателни учителките на сина ми и пак успяха.

  Мисля,че проблем има и той е провокиран от новата среда..  Но не е в класификацията на учителките-да вярно е ,че преекспонират ситуацията.. епитетите, които са използвали са непрофесионални и не бих ги коментирала, но пък в същото време  като  родител не мога да сложа"аршин"на поступването-дали е удар или два.., на първа позиция бих отбелязала, че съществува по принцип., А и ти самата казваш, че не е инцидентно, а продължава във времето .
 Задължително бих обърнала внимание в няколко посоки:
-разговори вкъщи ,но не основно върху самия проблем.. назидателно и наказателно-също не.., по-скоро бих анализирала поведението й в ситуации- домашни, на площадката или другаде във взаимоотношения
-ако възникне конфликт-ще обърна внимание.. 1 на чувствата ,които изпитва и 2 напътствие.. напр знам ,че се чувстваш еди как си, но не никак добре да правиш еди какво си
-така в близост до теб ще й помогнеш да контролира изблиците на разочарование като 1помогнала си й да разбере как се чувства 2 коригирала си поведението й в конкретната конфликтна ситуация
-след една пет или може би много наблюдавани ситуации от твоя страна мисля, че нещата ще добият друг вид..
-тогава ще успее да укрепи самоконтрола си и неприятните ситуации ще отшумят..
А за учителките-ами ,те просто не я познават, а и с 40деца-със сигурност гледат да ги опазят само живи и здрави..
Но сериозно- ако не намериш подкрепа от тяхна страна-мести я ...още повече ,че в предишната ДГса намерили подхода..
  Успех

  
 

Туфи, от контакта ми с Кейти въобще не ми се иска да повярвам, че може да е пребила някого.
Наистина бих си поговорила с майката на другото дете, какво значи това, че Кейти непрекъснато го бие. А докато тя не е била в тази група как са се отнасяли към него другите деца.
Трудно ми е да дам съвет, но наистина може би няма да е лошо да я заведеш на психолог. Може би промяната и е дошла в повече и попаднала при деца които не познава просто е решила да им покаже характер.
Поговори отново с госпожата - тя като прави квалификации би трябвало да може и да каже какво следва да се направи за да се избегнат проблемите в бъдеще. Не може само да оплюе детето. Би трябвало да знае и как да му помогне.
Моята щерка все е от страната на битите, така че ми е трудно да се поставя на твое място.

  Туфи и според мен Кейти реагира, по-агресивно заради новата среда, новите учителки и новите деца. Наблюдавала съм и друг път деца на нейната възраст, дори по-големи, които  в неспособността си да приемат промяната веднага, реагират по-агресивно.
   Казваш, че Кейти е от децата тип, аз казвам, на какво ще играем, в новата обстановка, тя попада в една  среда с вече разпределени позиции със създадени отношения, където не само не оценяват нейните идеи, дори не ги приемат и я възприемат със съмнение. В опитите си да се докаже и/или защити, тя реагира с агресия (явно това и е, черта на характера), други по пасивни децата реагират със затваряне в себе си или отказват да ядат или нещо друго, всичко опира до темперамент, но каквато и да е реакцията на детето тя показва само едно, среща трудност да се справи със ситуацията.
  В случая ракцията на учителката с директното класифициране на детето като побойник е неуместна и нелепа и лично според мен трябва да проведеш по сериозен разговор с нея, защото:
  1-во, тя като педагог е длъжна сама да прецени, че поведението на детето, може да е провокирано от смяната на средата.
  2-ро, щом вече я е вкарала в графа побойник (което за мен е безумно, след като общува  с детето едва от 2 седмици), тя вероятно се държи към Кейти, като към побойник, което поведение допълнително обърква детето.
  Много често, агресията в детето се провокира от предубеденото отношение на възпитателя, понякога тя е и борба за справедливост, въобще причина винаги има, не е просто, защото детето си е такова.

  Ако можеш, говори с родителите на малтретирани от нея деца, да се опиташ да обясниш, каква е ситуацията.

 Отделно говори със самата Кейти, говорете за това колко е трудно, когато попадаш на ново място, как хората не те познават и се държат с теб по-различно от колкото ако те познаваха, въобще опитай се да и влезеш в положението....

   Спирам до тук, че ми излезе бая работа между другото и трябва да приключа