Моето дете е обикновено от страната на "побутнатите". Т.е. за пребиване не би ми хрумнало да говоря, но вечно е я насинена, я ухапана, одрана, ощипана... Но аз ВИНАГИ съм я възспирала от физическа разправа. Поощрявала съм я да бъде щедра и отстъпчива. А доста често съм чувала хора да забраняват на децата да си дават нещата, например. Което не значи, че не трябва да пипат чуждите. Дъщеря ми е удряна (и това НЕ Е изолиран случай) от по-голямо дете, което е помолила за лопатка в пясъка и то й е отказало, но после е пожелало нещо нейно и дори не го е поискало от нея, а просто е решило да й го изтръгне от ръцете на момента. И за да е сигурно, че няма да получи отказ, просто придружава жеста си с юмрук.
Чувала съм и "Няма да отстъпваш!", както и непрекъснато виждам родители, които се правят, че не забелязват агресията на децата си, ако не се е стигнало до "сериозен" инцидент. А когато се стигне: "Ех, ми той си е такъв..." Най-много "Недей така" с половин уста. За извинение и дума не може да става.
Не визирам конкретния случай, не бързайте да ме изяждате! Казвам само, че дребните неща се игнорират, обясняват се с "характер", криворазбраното "лидерско" поведение е повод едва ли не за гордост, а когато стане проблем, много хора се чудят как така.
Най-елементарното: детето, учейки се да ходи, е паднало и се ударило. Баба/мама скача, грабва го и надава крясъци "Ах, лош стол! Как ми удари детенцето! Сега ще го набием! На! На!". Или: съседското дете не е "уйдисало" на съответното бебе, защото в крайна сметка и то е дете и не ще да си даде играчката бебето да му я лигави. Зад гърба на върпосното дете баба/мама казва "Лоша ли е кака? Баба / мама после ще я набие"...
Ето така се започва. И тези, които не са започнали така, сега трябва да толерират факта, че някои искали да бъдат лидери...
Изписах толкова думи, не за да упрекна някого конкретно и най-малко за да изразя отношение към дете. Напротив! Тук някой беше казал, че децата са различни. Е, аз мисля по-иначе:
Всички деца са добри, само някои не са случили на родители!