Темата е за компромисите. Тези, които всеки е направил в дадена връзка. Как се отразиха с времето тези компромиси на връзката - избледняха ли, човекът до вас промени ли се във връзка с компромиса или дотолкова почна да ви тежи, че се стигна до раздяла или непрестанно напрежение, отчуждение. Бихте ли направили същия компромис към днешна дата?
- Публикувана: 19 май 2021, 16:34 ч.
- Последно мнение: 24 май 2021, 16:00 ч.
Компромиси
Важно е не дали ти правиш компромис, а дали от другата страна се цени жеста.
Важно е не дали ти правиш компромис, а дали от другата страна се цени жеста.
Примерно, ако сте искали до вас мъж, който е с определено ниво на образование, но сте стартирали връзка с такъв с по-ниско или по-високо(и това си има минусите). Компромис с вреден за човека навик или външен белег.
Разпаднаха ли се такива връзки заради това след време?
Да, пак бих ги направила. Мисля, че не сгреших. Не бяха лесни и не бяха малко, но и не бяха прекалено много до там, че да изгубя себе си. Без компромиси не става.
Той пък направи по-малко като брой, но пък по-големи. Така че се "изравнихме". Хубаво е да се имат предвид, но и ако цял живот ще държим другия длъжен, пак не е ок. Правят се, защото сме решили, че си заслужава, малко като покупката на апартамент например. Не благодарим на банката, че е отпуснала кредита, а се радваме на резултата.
Той пък направи по-малко като брой, но пък по-големи. Така че се "изравнихме". Хубаво е да се имат предвид, но и ако цял живот ще държим другия длъжен, пак не е ок. Правят се, защото сме решили, че си заслужава, малко като покупката на апартамент например. Не благодарим на банката, че е отпуснала кредита, а се радваме на резултата.
Имах предвид за по-големите компромиси. Тези, които понякога си ги признаваме пред самите нас единствено и няма как да бъде оценен жеста.
Примерно, ако сте искали до вас мъж, който е с определено ниво на образование, но сте стартирали връзка с такъв с по-ниско или по-високо(и това си има минусите). Компромис с вреден за човека навик или външен белег.
Разпаднаха ли се такива връзки заради това след време?
Примерно, ако сте искали до вас мъж, който е с определено ниво на образование, но сте стартирали връзка с такъв с по-ниско или по-високо(и това си има минусите). Компромис с вреден за човека навик или външен белег.
Разпаднаха ли се такива връзки заради това след време?
Има три типа компромиси - фундаментално неприемливи, важни и маловажни. Когато двама души влязат в противоречие обикновено в 7 от 10 случая ще е за нещо маловажно за поне една от страните, в 2 ще е важно, а фундаментално неприемливи компромиси може и да няма. Следователно на тази страна, която трябва да прави компромис, най-често нищо не и пречи да отстъпи, а другата ще се зарадва. За важните неща вече трябва сериозен разговор и дискусия. Изкуството на компромиса е човек да умее да отсява едните от другите и да не се запъва като магаре на мост за маловажни неща, а да отстъпва даже и с кеф, че другият ще се зарадва. А също и двамата да се редуват и да има баланс в компромисите (и маловажните, и важните). Това важи и за връзката - няма идеални хора и дребните недостатъци или се приемат, или другият ги елиминира заради партньора.
Фундаменталните компромиси обаче са недопустими и ако има такива май следва да не се забъркваме.
Фундаменталните компромиси обаче са недопустими и ако има такива май следва да не се забъркваме.
Правила съм компромиси, да. С мързел, липса на пари, липса на отговорност от мъжа.
Вече не правя подобни компромиси и всичко е наред.
Вече не правя подобни компромиси и всичко е наред.
Елфи, чакаш ли да се цени, пиши я бегала връзката...но мъжът ми казва: друга жена, като теб, няма да намеря..
И моят го казва всеки ден, но знае,че компромисите, които съм му направила друга жена никога няма да направи.
Често компромиси се правят и заради децата, най- вече. Той също ме търпи такава каквато съм, защото съм си дзвер, и не съм лесна.
Но да, когато има обич и любов, компромисите се правят по лесно.
Животът е низ от компромиси - са казали мъдрите хора. В човешките взаимоотношения (в т.ч. - и във връзките между мъж и жена), е същото. Единствено трябва да сме наясно със себе си - какви компромиси можем да направим (да позволим) и какви - не. Черна станция го е написала много добре по-горе.
Установила съм, че по принцип не мога да правя компромиси с важните за мен неща. В смисъл, правя, но после се чувствам зле и нещата не вървят. За такива, за които нямам претенции, се съгласявам веднага.
Затова си избрах човек, с когото мислим еднакво по основните въпроси. Дано с годините някой от нас не си промени приоритите, че и двамата сме едни магарета, никакъв шанс за компромис
Затова си избрах човек, с когото мислим еднакво по основните въпроси. Дано с годините някой от нас не си промени приоритите, че и двамата сме едни магарета, никакъв шанс за компромис
Компромиси никога не съм правила.
Сега, че някой стиска пастата за зъби по средата или не си прибира чорапите, за мен не са компромиси.
Сега, че някой стиска пастата за зъби по средата или не си прибира чорапите, за мен не са компромиси.
Големите компромиси на фундаментално ниво, водят до големи човешки трагедии.
Това не е прост компромис, това е да предадеш себе си и някой ден животът ще ти го напомни.
Можеш да жумиш, но няма да забравиш.
Не, не бих направила нещо подобно, защото се обичам.
За малките и някои други - широка душа съм, малко неща ми пречат.
Това не е прост компромис, това е да предадеш себе си и някой ден животът ще ти го напомни.
Можеш да жумиш, но няма да забравиш.
Не, не бих направила нещо подобно, защото се обичам.
За малките и някои други - широка душа съм, малко неща ми пречат.
Доста обширна и сложна тема.
Факт е, че всеки трябва да направи компромис все за нещо за да има човек до себе си.
Просто няма шанс да срещнем човек с идентично мнение като нашето по всяка тема и за да не бъдем сами все някога трябва да преглътнем нещо, което не ни харесва.
НО човек не трябва да прави компромиси с основни принципиьщ, цености и важни неща.
Ако върна времето назад не бих правила компромисите/отстъпките с бившия ми съпруг, нямаше да стигнем до брак и след това до развод, но пък не съжалявам, защото в резултат на нашата връзка имам най-голямото богатствто, а именно моето дете -моето всичко.
Благодарение на компромисите, които правех в миналото съю човекът, който съм и научих по трудния начин, че трябва повече да ценя себе си и да бъда по уверена.
Благодарение на компромисите, които съм правила предизвиках ситуацията, която ме срещна с любовта на живота ми след много разочарования и неуспешен брак.
Общо взето, всичко си има смисъл и роля.
В новата си връзка също правя компромиси, но не със себе си, а с разни дребни неща от ежедневието, които не са проблем.
Факт е, че всеки трябва да направи компромис все за нещо за да има човек до себе си.
Просто няма шанс да срещнем човек с идентично мнение като нашето по всяка тема и за да не бъдем сами все някога трябва да преглътнем нещо, което не ни харесва.
НО човек не трябва да прави компромиси с основни принципиьщ, цености и важни неща.
Ако върна времето назад не бих правила компромисите/отстъпките с бившия ми съпруг, нямаше да стигнем до брак и след това до развод, но пък не съжалявам, защото в резултат на нашата връзка имам най-голямото богатствто, а именно моето дете -моето всичко.
Благодарение на компромисите, които правех в миналото съю човекът, който съм и научих по трудния начин, че трябва повече да ценя себе си и да бъда по уверена.
Благодарение на компромисите, които съм правила предизвиках ситуацията, която ме срещна с любовта на живота ми след много разочарования и неуспешен брак.
Общо взето, всичко си има смисъл и роля.
В новата си връзка също правя компромиси, но не със себе си, а с разни дребни неща от ежедневието, които не са проблем.
Просто няма шанс да срещнем човек с идентично мнение като нашето по всяка тема и за да не бъдем сами все някога трябва да преглътнем нещо, което не ни харесва.
Това, че мъжът ми обича таратор, а аз не, за мен няма никакво значение, т.е. не ми се налага да преглъщам разликата
Големите компромиси на фундаментално ниво, водят до големи човешки трагедии.
Това не е прост компромис, това е да предадеш себе си и някой ден животът ще ти го напомни.
Можеш да жумиш, но няма да забравиш.
Не, не бих направила нещо подобно, защото се обичам.
За малките и някои други - широка душа съм, малко неща ми пречат.
Това не е прост компромис, това е да предадеш себе си и някой ден животът ще ти го напомни.
Можеш да жумиш, но няма да забравиш.
Не, не бих направила нещо подобно, защото се обичам.
За малките и някои други - широка душа съм, малко неща ми пречат.
И при мен е същото. Много хубаво мнение и на Черна Станция.
Фундаментите просто е безсмислено да се бутат. Там винаги някой се жертва жестоко и резултатът няма как да е добър.
Иначе с обикновените компромиси нямам проблем. Човек, при добро желание, почти винаги може да намери решение, което устройва и двете страни. Да стане моето на всяка цена не ми е необходимо по никакъв начин. Но трябва да чувствам взаимност и желание от другата страна да зачете мен така, както аз него.
Аз съм идиот, който без проблем прави грандиозни компромиси без усещане, че са му изпили кръвчицата, но понякога се запъвам като магаре на мост за дреболии. Не разбирам защо правя така.
Хубава тема. Правя компромиси в рамките на нормалното. Големи компромиси не съм правила и мисля, че не мога да направя, защото ще се чувствам нещастна. Много ми е важна свободата и любовта, с тях не правя компромис.
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов.
Любовта да дам за свободата
съм готов."
(стихове на великия унгарски поет Шандор Петьофи)
Странното е, че след 20г, в края на брака ни бяхме други..Точно след "дребните компромиси" ..Дето се казва "камъчетата обръщат каручката"
В училище по история учихме за разликата между повод и причина (например за избухването на Първата световна война). И в брака е така - малкото камъче може да е поводът за обръщането на каручката, ама причината е друга и дълбока и тя е разцентровала возилото до там, че да му трябва само малко камъче.
Отстъпчива съм и нямах проблем с компромисите до момента, в който не осъзнах докъде съм се довела. Иронията е, че не съм усещала да правя толкова унищожителни компромиси, но това от своя страна доведе до натрупване. На един етап, след една нищожна случка, премислих нещата и обърнах рязко курса. Костваше ми много нерви и усилия. Да, когато промените са драстични, има и известно отчуждение. Въпросът е дали другия ще го играе заинтересован за връзката по инерция, или наистина ще го чувства.
Преди да се обвържа сериозно, седнах и мислих принципно с кои неща мога да направя компромис и с кои не. Ако се разминаваме кардинално във виждането и целите ни в живота, просто ще се обречем на един ад, колкото и да се обичаме. Знаех много добре всички точки, по които се разминаваме с мъжа ми и прецених, че не са ми важни. По важните имаме пълно единомислие. Нещата вървят добре.
Компромиси за важни неща не съм правила и не бих. Ако с половинката няма единомислие по теми като брак, деца, моногамия, финанси, работа, образование, местоживеене и подобни, просто не се получава.
За дребни ежедневни неща не ми е проблем да направя компромис. То даже не го приемам и за компромис, а просто съобразяване с човека до теб. Примерно, че си оставя чорапите на пода. Еееем прави го, малко ме дразни, но на фона на всичко останало, е толкова дребно, че се съобразих с този гаден навик. Това дали се причислява към компромисите
За дребни ежедневни неща не ми е проблем да направя компромис. То даже не го приемам и за компромис, а просто съобразяване с човека до теб. Примерно, че си оставя чорапите на пода. Еееем прави го, малко ме дразни, но на фона на всичко останало, е толкова дребно, че се съобразих с този гаден навик. Това дали се причислява към компромисите
Безкомпромисността прави шанса за връзка възможен, колкото милион от тотото.
Но, пък, компромис с генерални разминавания в мироглед, възпитание, образование и от там предпочитана среда, я прави изначално компрометирана и говори за ниска самооценка или търсене на такава на каквато и да е цена.
Лично мнение, разбира се.
Но, пък, компромис с генерални разминавания в мироглед, възпитание, образование и от там предпочитана среда, я прави изначално компрометирана и говори за ниска самооценка или търсене на такава на каквато и да е цена.
Лично мнение, разбира се.
Има разлика между компромис и избор. Много хора набеждават личните си избори за компромиси, после не им харесва резултата от избора и започват да натякват на другия "заради теб еди какъв си компромис направих". Като правиш компромис не очакваш благодарност, правиш го за връзката, за нещо, което ти е по-ценно и поставяш на първо място.
Преди много години (преди дори да мислим за брак) мъжа ми получи много добро предложение за работа, но на 500 км. Бидейки все още просто гаджета, директно му казах, че не мога да искам от него да откаже, изборът е негов. Аз ще приема решението. Не се познаваме добре, не бях готова някой да прави такъв сериозен компромис заради мен. За да няма след 2 години, "аз заради теб какъв компромис направих, а ти...".
Вече в брак компромиси има за дребни неща, дори и компромиси свързани с децата. Ето аз направих компромис с работата си в един момент, защото детето ми беше по-важно. За някакви генерални компромиси, едва ли, познаваме се добре, ако трябваше за сериозни неща да правим отстъпки, едва ли щяхме да сме заедно.
Преди много години (преди дори да мислим за брак) мъжа ми получи много добро предложение за работа, но на 500 км. Бидейки все още просто гаджета, директно му казах, че не мога да искам от него да откаже, изборът е негов. Аз ще приема решението. Не се познаваме добре, не бях готова някой да прави такъв сериозен компромис заради мен. За да няма след 2 години, "аз заради теб какъв компромис направих, а ти...".
Вече в брак компромиси има за дребни неща, дори и компромиси свързани с децата. Ето аз направих компромис с работата си в един момент, защото детето ми беше по-важно. За някакви генерални компромиси, едва ли, познаваме се добре, ако трябваше за сериозни неща да правим отстъпки, едва ли щяхме да сме заедно.
Аз ще съм малко встрани от темата, по-късно ще пиша и по нея, но винаги са ми били интересни този тип предложения за местене през две държави. Сигурно аз съм недостатъчно образована, а и съм темерут малко, затова не ги получавам, но все пак - как се случват? Тези хора, които ги получават, нямат ли някакъв живот за оставяне?
Аз ще съм малко встрани от темата, по-късно ще пиша и по нея, но винаги са ми били интересни този тип предложения за местене през две държави. Сигурно аз съм недостатъчно образована, а и съм темерут малко, затова не ги получавам, но все пак - как се случват? Тези хора, които ги получават, нямат ли някакъв живот за оставяне?
Не харесвам хора, които сами решават да направят някакъв компромис към мен и после започват с " Аз какви неща правя за теб, а ти си неблагодарна. Аз как се раздавам към теб, а ти не ". Ми не прави компромиси и не се раздавай като виждаш, че отсреща не получаваш желаното, особено пък, когато никой дори не ти е намеквал, че иска това от теб. Това не са компромиси, а опити за манипулиране. Затова аз правя само компромиси, с които после ще мога да живея. Или ако сгреша и се окаже, че не си е струвало, се сърдя само на себе си. Когато сам взимаш някакво решение към някой друг е доста нагло после да го обвиняваш за собствените си тъпи решения.
Аз ще съм малко встрани от темата, по-късно ще пиша и по нея, но винаги са ми били интересни този тип предложения за местене през две държави. Сигурно аз съм недостатъчно образована, а и съм темерут малко, затова не ги получавам, но все пак - как се случват? Тези хора, които ги получават, нямат ли някакъв живот за оставяне?
Когато става дума за лични взаимоотношения, не мисля, че е правилно да се наричат компримиси, а проява на човещина и добрина.
Когато единият проявява добрина и разбиране, а другият "му се качва на главата" - край.
Трябва да е и от двете страни, а не единият да се чувства използван, нараняван, подтискан и т.н., това си е вид насилие - не е задължително, насилието да е физическо. Някой ти се пише приятел или любим, а в същото време се държи като гадняр и само ти се извинява, и после пак същото.
Когато единият проявява добрина и разбиране, а другият "му се качва на главата" - край.
Трябва да е и от двете страни, а не единият да се чувства използван, нараняван, подтискан и т.н., това си е вид насилие - не е задължително, насилието да е физическо. Някой ти се пише приятел или любим, а в същото време се държи като гадняр и само ти се извинява, и после пак същото.
Когато става дума за лични взаимоотношения, не мисля, че е правилно да се наричат компримиси, а проява на човещина и добрина.
Когато единият проявява добрина и разбиране, а другият "му се качва на главата" - край.
Трябва да е и от двете страни, а не единият да се чувства използван, нараняван, подтискан и т.н., това си е вид насилие - не е задължително, насилието да е физическо. Някой ти се пише приятел или любим, а в същото време се държи като гадняр и само ти се извинява, и после пак същото.
Когато единият проявява добрина и разбиране, а другият "му се качва на главата" - край.
Трябва да е и от двете страни, а не единият да се чувства използван, нараняван, подтискан и т.н., това си е вид насилие - не е задължително, насилието да е физическо. Някой ти се пише приятел или любим, а в същото време се държи като гадняр и само ти се извинява, и после пак същото.
Когато проявяваш добрина и разбиране ( според своите представи ), а другият ти се качва на главата, си биеш камшиците и да те няма. А не да стоиш като пленник и да ревеш какви компромиси правиш ти, пък другият ти се качва на главата. Това, че някой е будала да стои в неудовлетворяващи отношения и се надява да види еднорог, не го прави жертва, нито прави другия насилник. Откакто имаме достъп до всякаква информация, в почти всяка тема чета как някой бил насилник, нарцис, бордърлайн, пък друг жертва. Много психолози, много нещо.
Разбира се, ако виждаш че другата страна само иска, а не дава, имаш избора да си тръгнеш, а не да ходиш да си търсиш "вересиите".
Аз съм правила огромни компромиси за него и заради него и съм сигурна, че друга на моето място не би. Пак бих ги направила нищо, че само аз си знам какво ми е било. В моя случай си струваше, но никога не съм го използвала срещу него ("Помниш ли какво направих заради теб.") Ако не бяха се получили нещата пак нямаше да съжалявам, защото щях да знам, че поне съм опитала всичко, тъй като тогава (и сега) съм вярвала, че това е човекът. Не би било ок да правя компромиси постоянно (за важни неща). Всекидневни компромиси рядко ми се налага да правя, по-скоро той.
Не харесвам хора, които сами решават да направят някакъв компромис към мен и после започват с " Аз какви неща правя за теб, а ти си неблагодарна. Аз как се раздавам към теб, а ти не ". Ми не прави компромиси и не се раздавай като виждаш, че отсреща не получаваш желаното, особено пък, когато никой дори не ти е намеквал, че иска това от теб. Това не са компромиси, а опити за манипулиране. Затова аз правя само компромиси, с които после ще мога да живея. Или ако сгреша и се окаже, че не си е струвало, се сърдя само на себе си. Когато сам взимаш някакво решение към някой друг е доста нагло после да го обвиняваш за собствените си тъпи решения.
Но да, натякването "аз какво направих за теб" не работи.
Щом сме стигнали до разговор, в който се налага да изрежда какво е направил, а другият му казва 'е, и кво' - значи е време за раздяла.
Иначе по принцип компромисите се приемат добре от отсрещната страна в момента на извършването им, никой не ги е отказал. В тази връзка смятам, че прецаканото камилче има право да потърси сметка.
Когато съм стигала дотам да сравнявам принос, не ме е дразнило толкова, че само аз съм действала, колкото че е било приемано охотно.
Иначе по принцип компромисите се приемат добре от отсрещната страна в момента на извършването им, никой не ги е отказал. В тази връзка смятам, че прецаканото камилче има право да потърси сметка.
Когато съм стигала дотам да сравнявам принос, не ме е дразнило толкова, че само аз съм действала, колкото че е било приемано охотно.
По принцип е така. Но пък ако в един момент се обърнеш и видиш, че всичко е едностранно, няма как да си удовлетворен. Оставаш с усещането, че само на теб ти пука за връзката ви, а това си е червена лампа.
Но да, натякването "аз какво направих за теб" не работи.
Но да, натякването "аз какво направих за теб" не работи.
]По принцип е така. Но пък ако в един момент се обърнеш и видиш, че всичко е едностранно, няма как да си удовлетворен. Оставаш с усещането, че само на теб ти пука за връзката ви, а това си е червена лампа.
Но да, натякването "аз какво направих за теб" не работи.
Но да, натякването "аз какво направих за теб" не работи.
Щом сме стигнали до разговор, в който се налага да изрежда какво е направил, а другият му казва 'е, и кво' - значи е време за раздяла.
Иначе по принцип компромисите се приемат добре от отсрещната страна в момента на извършването им, никой не ги е отказал. В тази връзка смятам, че прецаканото камилче има право да потърси сметка.
Когато съм стигала дотам да сравнявам принос, не ме е дразнило толкова, че само аз съм действала, колкото че е било приемано охотно.
Иначе по принцип компромисите се приемат добре от отсрещната страна в момента на извършването им, никой не ги е отказал. В тази връзка смятам, че прецаканото камилче има право да потърси сметка.
Когато съм стигала дотам да сравнявам принос, не ме е дразнило толкова, че само аз съм действала, колкото че е било приемано охотно.
Стрина, твоето е различно. Предупредила си.
Аз визирам компромиси като любимата тема на СО - живот с мама. Значи, отива жената в свекървин дом и вижда, че не стават нещата така , и почва да иска изнасяне. Мъжът обаче не предприема действия по изнасяне, нито казва категорично, че няма да се изнесе от мамин дом. На жената й писва, казва 'аз толкова търпях заради теб, писна ми все аз да правя компромис', а мъжът казва 'и кво, да не съм те карал'. Ми всъщност - да, абсолютно си я накарал! А има и случаи, когато мъжът обещава изнасяне, но пак така и не предприема действия - аз имах такъв случай.
Аз визирам компромиси като любимата тема на СО - живот с мама. Значи, отива жената в свекървин дом и вижда, че не стават нещата така , и почва да иска изнасяне. Мъжът обаче не предприема действия по изнасяне, нито казва категорично, че няма да се изнесе от мамин дом. На жената й писва, казва 'аз толкова търпях заради теб, писна ми все аз да правя компромис', а мъжът казва 'и кво, да не съм те карал'. Ми всъщност - да, абсолютно си я накарал! А има и случаи, когато мъжът обещава изнасяне, но пак така и не предприема действия - аз имах такъв случай.
Стрина, твоето е различно. Предупредила си.
Аз визирам компромиси като любимата тема на СО - живот с мама. Значи, отива жената в свекървин дом и вижда, че не стават нещата така , и почва да иска изнасяне. Мъжът обаче не предприема действия по изнасяне, нито казва категорично, че няма да се изнесе от мамин дом. На жената й писва, казва 'аз толкова търпях заради теб, писна ми все аз да правя компромис', а мъжът казва 'и кво, да не съм те карал'. Ми всъщност - да, абсолютно си я накарал! А има и случаи, когато мъжът обещава изнасяне, но пак така и не предприема действия - аз имах такъв случай.
Аз визирам компромиси като любимата тема на СО - живот с мама. Значи, отива жената в свекървин дом и вижда, че не стават нещата така , и почва да иска изнасяне. Мъжът обаче не предприема действия по изнасяне, нито казва категорично, че няма да се изнесе от мамин дом. На жената й писва, казва 'аз толкова търпях заради теб, писна ми все аз да правя компромис', а мъжът казва 'и кво, да не съм те карал'. Ми всъщност - да, абсолютно си я накарал! А има и случаи, когато мъжът обещава изнасяне, но пак така и не предприема действия - аз имах такъв случай.
Стрина, твоето е различно. Предупредила си.
Аз визирам компромиси като любимата тема на СО - живот с мама. Значи, отива жената в свекървин дом и вижда, че не стават нещата така , и почва да иска изнасяне. Мъжът обаче не предприема действия по изнасяне, нито казва категорично, че няма да се изнесе от мамин дом. На жената й писва, казва 'аз толкова търпях заради теб, писна ми все аз да правя компромис', а мъжът казва 'и кво, да не съм те карал'. Ми всъщност - да, абсолютно си я накарал! А има и случаи, когато мъжът обещава изнасяне, но пак така и не предприема действия - аз имах такъв случай.
Аз визирам компромиси като любимата тема на СО - живот с мама. Значи, отива жената в свекървин дом и вижда, че не стават нещата така , и почва да иска изнасяне. Мъжът обаче не предприема действия по изнасяне, нито казва категорично, че няма да се изнесе от мамин дом. На жената й писва, казва 'аз толкова търпях заради теб, писна ми все аз да правя компромис', а мъжът казва 'и кво, да не съм те карал'. Ми всъщност - да, абсолютно си я накарал! А има и случаи, когато мъжът обещава изнасяне, но пак така и не предприема действия - аз имах такъв случай.
Не бих казала че съм правила огромни компромиси, знам си границите и за щастие с ММ не се е налагало да ги тествам. Ежедневните неща са ясни, нито ги броим, нито е кой знае какъв компромис, но примерно да родя без брак, да живеем с родители, да емигрираме, са неща които и да направя, не биха ми били ОК.
За последното ММ понякога казва, че заради мен е направил компромис и си стоим тук, може би можехме преди децата, но не е като да сме го обмисляли сериозно.
За последното ММ понякога казва, че заради мен е направил компромис и си стоим тук, може би можехме преди децата, но не е като да сме го обмисляли сериозно.
Това, че към момента на запознанството Х живее с майка си, не е знак, че и за в бъдеще ще продължи да живее с нея. Никъде не съм казала, че се очаква четене на мисли и сещане, напротив - писах изрично, че жената иска изнасяне, не чака телепатични прояви.
В моя случай - след водени разговори по въпроса с изнасянето направих компромис с кратко съжителство, накрая се изнесох и се разделихме. Смятам, че от мен са изискали този компромис, но аз не бях склонна дълго да го правя.
В моя случай - след водени разговори по въпроса с изнасянето направих компромис с кратко съжителство, накрая се изнесох и се разделихме. Смятам, че от мен са изискали този компромис, но аз не бях склонна дълго да го правя.
Това, че към момента на запознанството Х живее с майка си, не е знак, че и за в бъдеще ще продължи да живее с нея. Никъде не съм казала, че се очаква четене на мисли и сещане, напротив - писах изрично, че жената иска изнасяне, не чака телепатични прояви.
В моя случай - след водени разговори по въпроса с изнасянето направих компромис с кратко съжителство, накрая се изнесох и се разделихме. Смятам, че от мен са изискали този компромис, но аз не бях склонна дълго да го правя.
В моя случай - след водени разговори по въпроса с изнасянето направих компромис с кратко съжителство, накрая се изнесох и се разделихме. Смятам, че от мен са изискали този компромис, но аз не бях склонна дълго да го правя.
Когато се запознах с бившия ми, той също живееше с майка си, а аз сама. После се премести при мен и започна да мрънка, че било грехота да се дават пари за наем като можело при майка му и тези пари да ги спестяваме за собствено жилище. Аз бях категорична, че няма да се изнеса при ничия майка, но ако на него му тежи толкова, винаги може да се върне при майка си. Накрая го помолих любезно да се изнесе по други причини. Не поддържаме връзка, за да го питам колко хиляди спести от наем от тогава, купи ли си жилище и успя ли да навие някоя да се завре в детската му стая.
Темата е за компромисите. Тези, които всеки е направил в дадена връзка. Как се отразиха с времето тези компромиси на връзката - избледняха ли, човекът до вас промени ли се във връзка с компромиса или дотолкова почна да ви тежи, че се стигна до раздяла или непрестанно напрежение, отчуждение. Бихте ли направили същия компромис към днешна дата?
Мисля си вече така, аз със себе си не правя компромиси защо да ги правя за някой друг?!
Тоест - правиш компромис и очакваш и другата страна да направи така ли?
Думата компромис носи конкретен смисъл и той не е “от мен да мине”. Малцина го разбират и не осъзнават, че всичко им се пише на личната сметка. Не правя компромиси, вземам решения. Приемам или не приемам факти и обстоятелства. Приема ли, това за мен не е компромис.
П.п най - обичам някой да ми обяснява как друг не би направил нещо си за мен.
П.п най - обичам някой да ми обяснява как друг не би направил нещо си за мен.
Т.е. - при компромис винаги трябва са си прецакания? Това не го пише в речника.
Не е компромис, а споразумение, основано на интереси. Иначе си е прецакване (компромис).
Компромисът може да е взаимен. Примерно, отивате на някакво семейно събиране. На него му се ходи, на теб - не. Разбирате се компромис, ще отидете, но ще си тръгнете по-рано. Или ти няма да го придружиш, но ще отидеш да го прибереш с колата (за да може да пие спокойно). Почти винаги е възможно да се намери някакъв среден вариант, а не само единият да поеме цялата тежест. Така е и по-малка вероятността някой да живее с постоянното усещане, че се е прецакал.
Компромисът може да е взаимен...
1. Споразумение на основата на взаимни отстъпки. Постигам компромис. Стигам до компромис.
2. Отстъпка от собствените разбирания или съвест. Правя компромиси.
https://rechnik.chitanka.info/w/%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D0%BF%D1%80%D … D0%BC%D0%B8%D1%81
Компромисът може да е взаимен. Примерно, отивате на някакво семейно събиране. На него му се ходи, на теб - не. Разбирате се компромис, ще отидете, но ще си тръгнете по-рано. Или ти няма да го придружиш, но ще отидеш да го прибереш с колата (за да може да пие спокойно). Почти винаги е възможно да се намери някакъв среден вариант, а не само единият да поеме цялата тежест. Така е и по-малка вероятността някой да живее с постоянното усещане, че се е прецакал.
Скрит текст:
Това не са компромиси, а битовизми.Компромисът може да е взаимен. Примерно, отивате на някакво семейно събиране. На него му се ходи, на теб - не. Разбирате се компромис, ще отидете, но ще си тръгнете по-рано. Или ти няма да го придружиш, но ще отидеш да го прибереш с колата (за да може да пие спокойно). Почти винаги е възможно да се намери някакъв среден вариант, а не само единият да поеме цялата тежест. Така е и по-малка вероятността някой да живее с постоянното усещане, че се е прецакал.
Това са дребни компромиси. Превръщат се в битовизми, когато никой не ще да мръдне от своето. Иначе, това което казвам, може да се приложи и за по-сериозни неща.
-Narcissa-, не съм съгласна, че си си дал живота за тоя дето клати. Понякога, правейки компромиси, се променяш, проверяваш границите си и след време може да се окаже, че си друг човек, за който това не е компромис, а нормалното вътрешно убеждение. Освен това, дори и да се провали връзката - знаеш, че си направил необходимото за нея в даден момент. И не на последно място - всичко е натрупан опит, от който черпиш след това знание за себе си и другите.
А назад някой много хубаво го написа - все компромис правиш, но ако и нещата вървят - компромисите не ти правят впечатление. Ако нещата се закучат - дал си си живота за тоя, дето клати гората.
Относно компромисите, какво мислите за следната житейска ситуация.
Дали е оправдан компромис или пренебрегване на себе си? Става дума за жена, на 34г, без мъж и деца. Имала е няколко поред неуспешни връзки в миналото (една от които е завършила с аборт отдавна). Последните няколко години не е имала сериозна връзка, защото се бе позатворила и нямаше желание да се среща. Общуването й беше леко болезнено дори.
Сега се появи мъж, който изглежда свестен/отговорен. Тя махна и розовите очила в живота, които дълги години й пречеха да вижда обективно нещата и, че всяка монета има и две страни. Тоест, не витае в облаците за принцове и "перфектните отношения". Стана по позитивна и отворена за живота във всичките му нюанси. Но все пак, компромисите да са в рамките на разумното.
Този мъж е на 42г. Има средства. Както и тя. Общо взето скалъпват положението. Тя има по-високо образование, хубава работа и заплата.. Той е средно положение. Той Има дете от предишната си приятелка, на 3г. и го гледа.
Ако заживеят заедно, и имат деца (защото тя вече иска да си има дете), тя ще го вземе в своя дом, заедно с детето.
Какво мислите за всичко това?
Основно иска да го направи, защото човека й се струва благонадежден, има собствен малък бизнес, грижи се за детето си.. А тя е ангажирана около работата си, тъй като е на нова работа и иска да осигури доход за семейството си и разбира се, да има свое дете.
Благодаря.
П. С. Знам, че звучи малко объркано и двамата са с различен бакграунд в живота, но все пак.. Важното е на какъв акъл са. Въпроса е да не се окаже поредния авантаджия или флиртаджия.
И още нещо - тя обича спокойствието и уединението (да остава сама със себе си понякога) и на моменти става наистина неврозна, тревожна, когато има проблем или нещо "не й върви".
П. С. И май все още й е колебливо да се реши. Не само за този човек, ами по принцип за партньора, дали ще оправдае очакванията й, най вече да се грижи за детето си. И да я подкрепя понякога, напр в раждането, работата, живота въобще. Да се чувстват заедно като двойка, а не всеки да си прави нещо "зад гърба".
Дали е оправдан компромис или пренебрегване на себе си? Става дума за жена, на 34г, без мъж и деца. Имала е няколко поред неуспешни връзки в миналото (една от които е завършила с аборт отдавна). Последните няколко години не е имала сериозна връзка, защото се бе позатворила и нямаше желание да се среща. Общуването й беше леко болезнено дори.
Сега се появи мъж, който изглежда свестен/отговорен. Тя махна и розовите очила в живота, които дълги години й пречеха да вижда обективно нещата и, че всяка монета има и две страни. Тоест, не витае в облаците за принцове и "перфектните отношения". Стана по позитивна и отворена за живота във всичките му нюанси. Но все пак, компромисите да са в рамките на разумното.
Този мъж е на 42г. Има средства. Както и тя. Общо взето скалъпват положението. Тя има по-високо образование, хубава работа и заплата.. Той е средно положение. Той Има дете от предишната си приятелка, на 3г. и го гледа.
Ако заживеят заедно, и имат деца (защото тя вече иска да си има дете), тя ще го вземе в своя дом, заедно с детето.
Какво мислите за всичко това?
Основно иска да го направи, защото човека й се струва благонадежден, има собствен малък бизнес, грижи се за детето си.. А тя е ангажирана около работата си, тъй като е на нова работа и иска да осигури доход за семейството си и разбира се, да има свое дете.
Благодаря.
П. С. Знам, че звучи малко объркано и двамата са с различен бакграунд в живота, но все пак.. Важното е на какъв акъл са. Въпроса е да не се окаже поредния авантаджия или флиртаджия.
И още нещо - тя обича спокойствието и уединението (да остава сама със себе си понякога) и на моменти става наистина неврозна, тревожна, когато има проблем или нещо "не й върви".
П. С. И май все още й е колебливо да се реши. Не само за този човек, ами по принцип за партньора, дали ще оправдае очакванията й, най вече да се грижи за детето си. И да я подкрепя понякога, напр в раждането, работата, живота въобще. Да се чувстват заедно като двойка, а не всеки да си прави нещо "зад гърба".
Боже, откак станах на 34, все истории за самотни наборки слушам и чета, някакво маниакално чувство ми внушават вече.
На въпроса, аз съм в същото емоционално положение като тази жена, но без аборт. Не блестя в момента с изключителна работа и доходи. Въпреки това не бих се обвързала с мъж с дете, дори да е крупен бизнесмен. Освен това, на 42 с едва 3годишно дете от бивша приятелка не ми звучи особено грижовен, нито отговорен. Не са ли имали брак? Кога са се загаджили с бившата, кога са направили детето, кога са успели да се разделят? За мене този мъж е компромис и с червени флагове. Ако ми се явят един такъв и едно мамино синче, живущо в детската стая, ще си пробвам късмета с маминото синче.
На въпроса, аз съм в същото емоционално положение като тази жена, но без аборт. Не блестя в момента с изключителна работа и доходи. Въпреки това не бих се обвързала с мъж с дете, дори да е крупен бизнесмен. Освен това, на 42 с едва 3годишно дете от бивша приятелка не ми звучи особено грижовен, нито отговорен. Не са ли имали брак? Кога са се загаджили с бившата, кога са направили детето, кога са успели да се разделят? За мене този мъж е компромис и с червени флагове. Ако ми се явят един такъв и едно мамино синче, живущо в детската стая, ще си пробвам късмета с маминото синче.
Този мъж ми звучи като с тежък бекграунд. Тригодишно да се отглежда от бащата е рядка ситуация и е много важно да си изясни защо - може да излязат подводни камъни. Освен това, той дете вече си има - може и да не иска повече деца. Освен това, защо да го "взима в своя дом", това на приютяваме ми звучи. Той съвсем нищо ли няма да "внесе", все пак не са студенти на по 22-23 години.
Чуждо дете, чужд мъж. Идвате си на думата, пък все любов търсите, грижа, сигурност.
Ми, махай го. Не става без да дадеш.
Ми, махай го. Не става без да дадеш.
Ако на дете не може да даде любов, на мъж ли? Да продължава да избира, докато не дойде сляпата неделя.
Чуждо дете, чужд мъж. Идвате си на думата, пък все любов търсите, грижа, сигурност.
Ми, махай го. Не става без да дадеш.
Ми, махай го. Не става без да дадеш.
Ако на дете не може да даде любов, на мъж ли? Да продължава да избира, докато не дойде сляпата неделя.
Темата е за компромисите. Тези, които всеки е направил в дадена връзка. Как се отразиха с времето тези компромиси на връзката - избледняха ли, човекът до вас промени ли се във връзка с компромиса или дотолкова почна да ви тежи, че се стигна до раздяла или непрестанно напрежение, отчуждение. Бихте ли направили същия компромис към днешна дата?
Колкото повече компромиси правиш толкова повече ти се качват на главата...
Колкото повече компромиси правиш толкова повече ти се качват на главата...
Здравейте,
Да, компромис е за мен, защото винаги съм вярвала в истинската и безрезервна любов, но с годините разбрах, че повечето хора не я умеят. И влизат в "токсични отношения". Но това не значи, че не съм способна да давам базова грижа и любов. Има една приказка - каквото получаваш, това даваш.
Сега.. Какво иска мъжът, това е друг въпрос, но.. Ако смята, че има и може да даде.. Могат да се получат добри взаимоотношения. Децата ще бъдат обгрижвани и образовани. Но, ако мисли за поредната или няма сериозни намерения, естествено е, да преустановим контакти. Защото някои мъже цял живот си търсят забавления.. И с деца, и без..
Но наистина.. Детето е важно и всяко дете се нуждае от любов. Аз съм готова да дам любов независимо дали е мое или не, дете, стига да получа същото и от отсрещната страна, тоест партньора. Но.. Колко хора са способни на това? Броят се на пръсти.
Да, компромис е за мен, защото винаги съм вярвала в истинската и безрезервна любов, но с годините разбрах, че повечето хора не я умеят. И влизат в "токсични отношения". Но това не значи, че не съм способна да давам базова грижа и любов. Има една приказка - каквото получаваш, това даваш.
Сега.. Какво иска мъжът, това е друг въпрос, но.. Ако смята, че има и може да даде.. Могат да се получат добри взаимоотношения. Децата ще бъдат обгрижвани и образовани. Но, ако мисли за поредната или няма сериозни намерения, естествено е, да преустановим контакти. Защото някои мъже цял живот си търсят забавления.. И с деца, и без..
Но наистина.. Детето е важно и всяко дете се нуждае от любов. Аз съм готова да дам любов независимо дали е мое или не, дете, стига да получа същото и от отсрещната страна, тоест партньора. Но.. Колко хора са способни на това? Броят се на пръсти.
Децата ще бъдат обгрижвани и образовани.
Защото да си на 34 и да смяташ, че имаш избор е неразумно смело
Както и да си на 22 и да смяташ, че светът е изпълнен с любов и грижа и с мъка и неописуема болка да разбереш, че хората не са способни.
Не само това.. Много повече от обгрижвани и образовани, но човешкия мозък му е невъзможно и непонятно да разбере и приеме. Човек е свикнал да си живее в ограниченията.. Цял живот си живее в тях.
Защото да си на 34 и да смяташ, че имаш избор е неразумно смело
Защото да си на 34 и да смяташ, че имаш избор е неразумно смело
На всяка възраст човек може да избира. И подлежи на същото обстойно претегляне - плюсове и минуси. Минусите май растат и за двата пола с напредване на времето.
Да избира може, но до кога без компромиси?
Аз съм на 45 имам дете, но ми липсва любовта и мъж до мен. Е, не мога да направя компромис с мъжа. Той избора е силно ограничен вече. Но моята е лесна..
Ако исках семейство и дете обаче..става сложно..Защото с всяка изминала година избора без компромис намалява ..
Може би "дилемата" ми идва от това дали искам или не искам дете...
Защото живота не е само цветя и рози, ще има и спорове, и памперси (които не са ми проблем) и кризисни ситуации.. А в това не се справям много добре.
Дренка, да така е.. Въпроса е.. Дали е за мен.. Майчинството.
Същите въпроси имах и с работата и други неща...
Защото живота не е само цветя и рози, ще има и спорове, и памперси (които не са ми проблем) и кризисни ситуации.. А в това не се справям много добре.
Дренка, да така е.. Въпроса е.. Дали е за мен.. Майчинството.
Същите въпроси имах и с работата и други неща...
Curse, ами то животът е И кризисни ситуации. Страх те е да живееш ли? Няма гаранция, че ако не си с този мъж, няма да имаш кризисни ситуации. Ако искаш този мъж, ще искаш и детето, мисля аз. И все пак, може този мъж да е грешен избор. Помисли защо го искаш и защо той те иска, имате ли общи неща, които да ви събират и водят напред. Не е лесно, но като вземеш решението, каквото и да е то, ще е по- лесно.
Curse, ами то животът е И кризисни ситуации. Страх те е да живееш ли? Няма гаранция, че ако не си с този мъж, няма да имаш кризисни ситуации. Ако искаш този мъж, ще искаш и детето, мисля аз. И все пак, може този мъж да е грешен избор. Помисли защо го искаш и защо той те иска, имате ли общи неща, които да ви събират и водят напред. Не е лесно, но като вземеш решението, каквото и да е то, ще е по- лесно.
Ами все още не го познавам добре, но поговорихме 2-3 пъти по телефона, как човек тр да се бори в живота и да не се предава, да приеме всичко в живота и, че "лошото" е само момент от живота, не е постоянен и т. Н. Тези неща аз ги казах и нз.. Май беше "впечатлен" от мен. После стигна до срещи да се видим на кафе и аз блокирах и не отговорих повече, два пъти ми звъня, не един след друг.
Във вайбър един път му писах само "как си". И веднъж, щото ме питаше коя зодия си и видях един хороскоп за моята зодия, който ми допадна и му пратих. А и казах, че ми е интересна психологията и т. Н.
Това е общо взето.
Иначе за работата имам едно второ интервю за хубава работа (в момента правя преводи, уроци), и мисля да започна, ако ме одобрят, но нз как ще съвместявам всичко. То не е нещо сложно, де.
Curse, значи вие нямате още истинска връзка. Имаш време да прецениш дали е твоят човек. А и ако е твоят, не е задължително веднага да идва да живее при теб, както и да имаш отговорност за детето. То би трябвало да е основно негов ангажимент, поне в началото. А майката на детето не се ли включва в отглеждането? Успех с работата и съм сигурна, че ще се справиш!
Да, така е. "Затормозявам" си го, защото.. Нз.. Във връзките винаги мн съм умувала и кроила планове и явно затова не ми е вървяло. Такава съм, не можах да се "променя".
Другата причина: защото съм 34г и с времето ще ми бъде все по-трудно да се реша. Нз, поне така си мисля. Не, че искам веднага, но поне да знам, че натам вървят нещата.
Защото в повечето случаи, ако аз не направя нещо по въпроса.. нищо не се случва.
И един друг вариант, ако се запозная с някой в новата работа, но там все млади момчета, другите имат семейства и не ми се занимава общо взето.. Това е.
Другата причина: защото съм 34г и с времето ще ми бъде все по-трудно да се реша. Нз, поне така си мисля. Не, че искам веднага, но поне да знам, че натам вървят нещата.
Защото в повечето случаи, ако аз не направя нещо по въпроса.. нищо не се случва.
И един друг вариант, ако се запозная с някой в новата работа, но там все млади момчета, другите имат семейства и не ми се занимава общо взето.. Това е.
Според мен нагласата ти за последния влак може да ти изиграе много лоша шега. Това винаги се усеща и привлича навлеци и използвачи.
Едно е да прецениш самия човек дали е читав да излизаш с него и евентуално връзка, съвсем друго сметки къде ще живеем и кой ще изкарва парите. А пък в ситуация с дете, следва първо за неговите нужди да се мисли, от родителя разбира се. Затова ме учуди че щели при теб да идват - това дете си има дом, вероятно детска градина, среда все някаква и не е мебел да го преместиш при новото гадже. Би ми било съмнително ако господинът се втурне у вас при първа възможност.
Едно е да прецениш самия човек дали е читав да излизаш с него и евентуално връзка, съвсем друго сметки къде ще живеем и кой ще изкарва парите. А пък в ситуация с дете, следва първо за неговите нужди да се мисли, от родителя разбира се. Затова ме учуди че щели при теб да идват - това дете си има дом, вероятно детска градина, среда все някаква и не е мебел да го преместиш при новото гадже. Би ми било съмнително ако господинът се втурне у вас при първа възможност.
Според мен нагласата ти за последния влак може да ти изиграе много лоша шега. Това винаги се усеща и привлича навлеци и използвачи.
Едно е да прецениш самия човек дали е читав да излизаш с него и евентуално връзка, съвсем друго сметки къде ще живеем и кой ще изкарва парите. А пък в ситуация с дете, следва първо за неговите нужди да се мисли, от родителя разбира се. Затова ме учуди че щели при теб да идват - това дете си има дом, вероятно детска градина, среда все някаква и не е мебел да го преместиш при новото гадже. Би ми било съмнително ако господинът се втурне у вас при първа възможност.
Едно е да прецениш самия човек дали е читав да излизаш с него и евентуално връзка, съвсем друго сметки къде ще живеем и кой ще изкарва парите. А пък в ситуация с дете, следва първо за неговите нужди да се мисли, от родителя разбира се. Затова ме учуди че щели при теб да идват - това дете си има дом, вероятно детска градина, среда все някаква и не е мебел да го преместиш при новото гадже. Би ми било съмнително ако господинът се втурне у вас при първа възможност.
Да, така е. Права сте. Затова съм оставила нещата така. Никого не търся, съответно никой не търси мен.
И за другото сте права, да преценя дали е читав.. Евентуално за връзка, така съм действала почти винаги в живота (дали осъзнато или не), но.. Многото мислене не ми донесе позитиви, обратното..
Отделно на ръка ми е скучно и сиво.. И самотно понякога. Усещам, че ми липсва нещо. Искам промяна. Доста години изкарах сама и искам и аз да имам щастие. Партньор, семейство.. В това няма нищо лошо.
Уважение, удовлетвореност, любов...
Даже ме е "страх" вече да произнеса тези думи, защото толкова са се обезценили в този свят, че като кажеш на някой това, те мисли за "луда" или непораснала.. Или гледа как да те използва.
Затова често порядъчните хора остават "сами" в живота.
Темата е за компромисите. Тези, които всеки е направил в дадена връзка. Как се отразиха с времето тези компромиси на връзката - избледняха ли, човекът до вас промени ли се във връзка с компромиса или дотолкова почна да ви тежи, че се стигна до раздяла или непрестанно напрежение, отчуждение. Бихте ли направили същия компромис към днешна дата?