Компромиси

Ако се обърна и видя това, ще реша, че съм много просто парче. То даже не е нужно да се обръщаш и да се замисляш пука ли му на другия за връзката ви, не му ли пука.


Може би говорим за различни неща. Затова ще кажа за какво конкретно говоря с пример. Някой се оплаква от факта, че съм темерут, че нямам желание да стоя с часове на телефон, или чат и да си дърдоря глупости. Оплаква се, че като не съм в настроение не искам да говоря с никой, защото иначе си го изкарвам на невинни хора и въпреки че го знае, вместо да ме остави да ми мине, той напира да си говорим и ме изнервя още. На този човек съм му казвала в прав текст, че аз съм такава и това няма да се промени никога и при никакви обстоятелства. Той сам е преценил, че явно това не му е чак такъв проблем. И в даден момент при караница се започва " не стига, че ти търпя тъпите настроения и това, че ми мълчиш като овца насреща и не ти се говори, търпя и това, че си темерут и накрая ти ми казваш, че не си доволна от мен, неблагодарница! ". А защо търпи, кой е искал от него да търпи и заради това, че е търпял очаква ли се да му издигна паметник на мъченик, това никой не може да го каже. Как да откажа такъв компромис точно? Мен никой не ме е питал. Аз не се меся в самостоятелните решения на никого, както и не желая никой да се меси в моите. Аз никога не изисквам компромиси от никого, не позволявам да изискват такива и от мен. Нещата са елементарни и няма нужда да се усложняват. Ако те устройва държанието и характера на някой, стоиш с него, ако нещо непреодолимо ти бърка в задника, просто приключваш. Такива мелодрами на прецаканите камилчета, които сами са решили да бъдат прецакани, са ми доста отблъскващи и крайно безинтересни. Отделно, че никога не съм имала усещането да дължа нещо на някого, освен на родителите ми. Всеки е свободен да си ходи по пътя, когато и както сметне за добре, ама да ми търси сметка за това, че сам се е прецакал, ами не, няма как да се получи просто. Аз като се прецакам, даже не ми идва на ума да обвиня някой друг за собствената ми глупост. При мен компромисите са само по мое желание, не по задължение и обикновено са свързани с неща, които може да не ми харесват, но реално по никакъв начин не нарушават спокойствието ми.

Хвърляш, хвърляш, ама ако компромисите не се правят и от двете страни накрая на едната и писва. Това не е равностойна връзка.

Ама компромисът има нюанси, не е само черно-бял. Всеки визира различен цвят, ми се струва, на базата на собствени преживявания.

Стрина, твоето е различно. Предупредила си.
Аз визирам компромиси като любимата тема на СО - живот с мама. Значи, отива жената в свекървин дом и вижда, че не стават нещата така , и почва да иска изнасяне. Мъжът обаче не предприема действия по изнасяне, нито казва категорично, че няма да се изнесе от мамин дом. На жената й писва, казва 'аз толкова търпях заради теб, писна ми все аз да правя компромис', а мъжът казва 'и кво, да не съм те карал'. Ми всъщност - да, абсолютно си я накарал! А има и случаи, когато мъжът обещава изнасяне, но пак така и не предприема действия - аз имах такъв случай.

Не мога да се съглася с теб. Да те накарат да направиш нещо за мен е равносилно на да те принудят. Ако си се омъжила, или загаджила с въпросния мъж с ясното съзнание, че живее с майка си, кой е виновен, че си се надявала това да се промени? Оценка на риска му се казва. А това за обещанията си е ала-бала, той може и частен самолет да обещае. Мен не ме интересува кой какво ми обещава, че даже и не слушам подобни излияния, усещам се как просто изключвам и започвам да си мисля за мои си неща.

Narcissa, не знам това дали се числи към компромис. Според мен си е неразбирателство или липса на комуникация. Тези неща къде да се живее, какво да се прави, са важни и не може да се очаква другият просто да се сети, че на теб ти се иска да живеете на друго място, а оттам - да се сети, че ти правиш компромис с това, че живеете при маминка. Компромисът с кое е? С незаинтересоваността на мъжа, с неизпълняване на думата си или със себе си, че търпим един непораснал мъж да прави семейство?

Не бих казала че съм правила огромни компромиси, знам си границите и за щастие с ММ не се е налагало да ги тествам. Ежедневните неща са ясни, нито ги броим, нито е кой знае какъв компромис, но примерно да родя без брак, да живеем с родители, да емигрираме, са неща които и да направя, не биха ми били ОК.
За последното ММ понякога казва, че заради мен е направил компромис и си стоим тук, може би можехме преди децата, но не е като да сме го обмисляли сериозно.

Това, че към момента на запознанството Х живее с майка си, не е знак, че и за в бъдеще ще продължи да живее с нея. Никъде не съм казала, че се очаква четене на мисли и сещане, напротив - писах изрично, че жената иска изнасяне, не чака телепатични прояви.
В моя случай - след водени разговори по въпроса с изнасянето направих компромис с кратко съжителство, накрая се изнесох и се разделихме. Смятам, че от мен са изискали този компромис, но аз не бях склонна дълго да го правя.

Не зная каква конкретно е била ситуацията ти. Ако си живеела сама, а той с майка си, редно е било той да се изнесе при теб. Ако ти също си била при родителите ти, редно е било да се изнесете някъде заедно. Просто временното изнасяне при майка му е било излишна маневра според мен. Не зная какво я е наложило реално. Ако е било безпаричие при него, можело е да продължите да живеете отделно докато той няма финансова готовност да се изнесе. Въобще, вариантите са няколко. Но ти си знаеш какво е наложило това твое преместване при майка му.
Когато се запознах с бившия ми, той също живееше с майка си, а аз сама. После се премести при мен и започна да мрънка, че било грехота да се дават пари за наем като можело при майка му и тези пари да ги спестяваме за собствено жилище. Аз бях категорична, че няма да се изнеса при ничия майка, но ако на него му тежи толкова, винаги може да се върне при майка си. Накрая го помолих любезно да се изнесе по други причини. Не поддържаме връзка, за да го питам колко хиляди спести от наем от тогава, купи ли си жилище и успя ли да навие някоя да се завре в детската му стая.

И двамата сме направили компромиси, които явно не можем да преглътнем, щом периодично си ги припомняме един на друг.
Само че моят компромис е далеч по-съществен от неговия, макар че той няма да го признае.
Старая се да не мисля на тази тема, доколкото е възможно.

Зависи от компромиса и ако е всеки път просто ти се качват на главата в един момент, не оценяват и най-лошото, че не разбират че си направил компромис. Загубена кауза е това със компромисите
Мисля си вече така, аз със себе си не правя компромиси защо да ги правя за някой друг?!

Не. Обръщам се и виждам, че на човека до мен не му пука как се чувствам, важното е той да се чувства добре.

Думата компромис носи конкретен смисъл и той не е “от мен да мине”. Малцина го разбират и не осъзнават, че всичко им се пише на личната сметка. Не правя компромиси, вземам решения. Приемам или не приемам факти и обстоятелства. Приема ли, това за мен не е компромис.
П.п най - обичам някой да ми обяснява как друг не би направил нещо си за мен.

Компромис означава и споразумение. В семейството означава аз ще направя това, а ти онова. Всъщност, ако имаш семейство, непрекъснато трябва да правиш някакви споразумения.
Вече, ако се чувстваш прецакан, това е друго.

Почнахме малко "не врат, а шия"