Защото да си на 34 и да смяташ, че имаш избор е неразумно смело 
- Публикувана: 19 май 2021, 16:34 ч.
- Последно мнение: 24 май 2021, 16:00 ч.
Компромиси
Айде бе! Викаш 34 годишните са брак и да взимат първия, който им обърне внимание, че на тая възраст не могат да си позволят да избират?
На всяка възраст човек може да избира. И подлежи на същото обстойно претегляне - плюсове и минуси. Минусите май растат и за двата пола с напредване на времето.
Да избира може, но до кога без компромиси?
Аз съм на 45 имам дете, но ми липсва любовта и мъж до мен. Е, не мога да направя компромис с мъжа. Той избора е силно ограничен вече. Но моята е лесна..
Ако исках семейство и дете обаче..става сложно..Защото с всяка изминала година избора без компромис намалява ..
Може би "дилемата" ми идва от това дали искам или не искам дете...
Защото живота не е само цветя и рози, ще има и спорове, и памперси (които не са ми проблем) и кризисни ситуации.. А в това не се справям много добре.
Дренка, да така е.. Въпроса е.. Дали е за мен.. Майчинството.
Същите въпроси имах и с работата и други неща...
Защото живота не е само цветя и рози, ще има и спорове, и памперси (които не са ми проблем) и кризисни ситуации.. А в това не се справям много добре.
Дренка, да така е.. Въпроса е.. Дали е за мен.. Майчинството.
Същите въпроси имах и с работата и други неща...
Curse, ами то животът е И кризисни ситуации. Страх те е да живееш ли? Няма гаранция, че ако не си с този мъж, няма да имаш кризисни ситуации. Ако искаш този мъж, ще искаш и детето, мисля аз. И все пак, може този мъж да е грешен избор. Помисли защо го искаш и защо той те иска, имате ли общи неща, които да ви събират и водят напред. Не е лесно, но като вземеш решението, каквото и да е то, ще е по- лесно.
Curse, ами то животът е И кризисни ситуации. Страх те е да живееш ли? Няма гаранция, че ако не си с този мъж, няма да имаш кризисни ситуации. Ако искаш този мъж, ще искаш и детето, мисля аз. И все пак, може този мъж да е грешен избор. Помисли защо го искаш и защо той те иска, имате ли общи неща, които да ви събират и водят напред. Не е лесно, но като вземеш решението, каквото и да е то, ще е по- лесно.
Ами все още не го познавам добре, но поговорихме 2-3 пъти по телефона, как човек тр да се бори в живота и да не се предава, да приеме всичко в живота и, че "лошото" е само момент от живота, не е постоянен и т. Н. Тези неща аз ги казах и нз.. Май беше "впечатлен" от мен. После стигна до срещи да се видим на кафе и аз блокирах и не отговорих повече, два пъти ми звъня, не един след друг.
Във вайбър един път му писах само "как си". И веднъж, щото ме питаше коя зодия си и видях един хороскоп за моята зодия, който ми допадна и му пратих. А и казах, че ми е интересна психологията и т. Н.
Това е общо взето.
Иначе за работата имам едно второ интервю за хубава работа (в момента правя преводи, уроци), и мисля да започна, ако ме одобрят, но нз как ще съвместявам всичко. То не е нещо сложно, де.
Curse, значи вие нямате още истинска връзка. Имаш време да прецениш дали е твоят човек. А и ако е твоят, не е задължително веднага да идва да живее при теб, както и да имаш отговорност за детето. То би трябвало да е основно негов ангажимент, поне в началото. А майката на детето не се ли включва в отглеждането? Успех с работата и съм сигурна, че ще се справиш!
Да, така е. "Затормозявам" си го, защото.. Нз.. Във връзките винаги мн съм умувала и кроила планове и явно затова не ми е вървяло. Такава съм, не можах да се "променя".
Другата причина: защото съм 34г и с времето ще ми бъде все по-трудно да се реша. Нз, поне така си мисля. Не, че искам веднага, но поне да знам, че натам вървят нещата.
Защото в повечето случаи, ако аз не направя нещо по въпроса.. нищо не се случва.
И един друг вариант, ако се запозная с някой в новата работа, но там все млади момчета, другите имат семейства и не ми се занимава общо взето.. Това е.
Другата причина: защото съм 34г и с времето ще ми бъде все по-трудно да се реша. Нз, поне така си мисля. Не, че искам веднага, но поне да знам, че натам вървят нещата.
Защото в повечето случаи, ако аз не направя нещо по въпроса.. нищо не се случва.
И един друг вариант, ако се запозная с някой в новата работа, но там все млади момчета, другите имат семейства и не ми се занимава общо взето.. Това е.
Според мен нагласата ти за последния влак може да ти изиграе много лоша шега. Това винаги се усеща и привлича навлеци и използвачи.
Едно е да прецениш самия човек дали е читав да излизаш с него и евентуално връзка, съвсем друго сметки къде ще живеем и кой ще изкарва парите. А пък в ситуация с дете, следва първо за неговите нужди да се мисли, от родителя разбира се. Затова ме учуди че щели при теб да идват - това дете си има дом, вероятно детска градина, среда все някаква и не е мебел да го преместиш при новото гадже. Би ми било съмнително ако господинът се втурне у вас при първа възможност.
Едно е да прецениш самия човек дали е читав да излизаш с него и евентуално връзка, съвсем друго сметки къде ще живеем и кой ще изкарва парите. А пък в ситуация с дете, следва първо за неговите нужди да се мисли, от родителя разбира се. Затова ме учуди че щели при теб да идват - това дете си има дом, вероятно детска градина, среда все някаква и не е мебел да го преместиш при новото гадже. Би ми било съмнително ако господинът се втурне у вас при първа възможност.
Според мен нагласата ти за последния влак може да ти изиграе много лоша шега. Това винаги се усеща и привлича навлеци и използвачи.
Едно е да прецениш самия човек дали е читав да излизаш с него и евентуално връзка, съвсем друго сметки къде ще живеем и кой ще изкарва парите. А пък в ситуация с дете, следва първо за неговите нужди да се мисли, от родителя разбира се. Затова ме учуди че щели при теб да идват - това дете си има дом, вероятно детска градина, среда все някаква и не е мебел да го преместиш при новото гадже. Би ми било съмнително ако господинът се втурне у вас при първа възможност.
Едно е да прецениш самия човек дали е читав да излизаш с него и евентуално връзка, съвсем друго сметки къде ще живеем и кой ще изкарва парите. А пък в ситуация с дете, следва първо за неговите нужди да се мисли, от родителя разбира се. Затова ме учуди че щели при теб да идват - това дете си има дом, вероятно детска градина, среда все някаква и не е мебел да го преместиш при новото гадже. Би ми било съмнително ако господинът се втурне у вас при първа възможност.
Да, така е. Права сте. Затова съм оставила нещата така. Никого не търся, съответно никой не търси мен.
И за другото сте права, да преценя дали е читав.. Евентуално за връзка, така съм действала почти винаги в живота (дали осъзнато или не), но.. Многото мислене не ми донесе позитиви, обратното..
Отделно на ръка ми е скучно и сиво.. И самотно понякога. Усещам, че ми липсва нещо. Искам промяна. Доста години изкарах сама и искам и аз да имам щастие. Партньор, семейство.. В това няма нищо лошо.
Уважение, удовлетвореност, любов...
Даже ме е "страх" вече да произнеса тези думи, защото толкова са се обезценили в този свят, че като кажеш на някой това, те мисли за "луда" или непораснала.. Или гледа как да те използва.
Затова често порядъчните хора остават "сами" в живота.