В момента живея в доста голям компромис, понякога се замислям, понякога ме устройва, понякога ми е тежко... Хммм. Сложно е.
- Публикувана: 19 май 2021, 16:34 ч.
- Последно мнение: 24 май 2021, 16:00 ч.
Компромиси
Големите компромиси на фундаментално ниво, водят до големи човешки трагедии.
Това не е прост компромис, това е да предадеш себе си и някой ден животът ще ти го напомни.
Можеш да жумиш, но няма да забравиш.
Не, не бих направила нещо подобно, защото се обичам.
За малките и някои други - широка душа съм, малко неща ми пречат.
Това не е прост компромис, това е да предадеш себе си и някой ден животът ще ти го напомни.
Можеш да жумиш, но няма да забравиш.
Не, не бих направила нещо подобно, защото се обичам.
За малките и някои други - широка душа съм, малко неща ми пречат.
Доста обширна и сложна тема.
Факт е, че всеки трябва да направи компромис все за нещо за да има човек до себе си.
Просто няма шанс да срещнем човек с идентично мнение като нашето по всяка тема и за да не бъдем сами все някога трябва да преглътнем нещо, което не ни харесва.
НО човек не трябва да прави компромиси с основни принципиьщ, цености и важни неща.
Ако върна времето назад не бих правила компромисите/отстъпките с бившия ми съпруг, нямаше да стигнем до брак и след това до развод, но пък не съжалявам, защото в резултат на нашата връзка имам най-голямото богатствто, а именно моето дете -моето всичко.
Благодарение на компромисите, които правех в миналото съю човекът, който съм и научих по трудния начин, че трябва повече да ценя себе си и да бъда по уверена.
Благодарение на компромисите, които съм правила предизвиках ситуацията, която ме срещна с любовта на живота ми след много разочарования и неуспешен брак.
Общо взето, всичко си има смисъл и роля.
В новата си връзка също правя компромиси, но не със себе си, а с разни дребни неща от ежедневието, които не са проблем.
Факт е, че всеки трябва да направи компромис все за нещо за да има човек до себе си.
Просто няма шанс да срещнем човек с идентично мнение като нашето по всяка тема и за да не бъдем сами все някога трябва да преглътнем нещо, което не ни харесва.
НО човек не трябва да прави компромиси с основни принципиьщ, цености и важни неща.
Ако върна времето назад не бих правила компромисите/отстъпките с бившия ми съпруг, нямаше да стигнем до брак и след това до развод, но пък не съжалявам, защото в резултат на нашата връзка имам най-голямото богатствто, а именно моето дете -моето всичко.
Благодарение на компромисите, които правех в миналото съю човекът, който съм и научих по трудния начин, че трябва повече да ценя себе си и да бъда по уверена.
Благодарение на компромисите, които съм правила предизвиках ситуацията, която ме срещна с любовта на живота ми след много разочарования и неуспешен брак.
Общо взето, всичко си има смисъл и роля.
В новата си връзка също правя компромиси, но не със себе си, а с разни дребни неща от ежедневието, които не са проблем.
Просто няма шанс да срещнем човек с идентично мнение като нашето по всяка тема и за да не бъдем сами все някога трябва да преглътнем нещо, което не ни харесва.
Това, че мъжът ми обича таратор, а аз не, за мен няма никакво значение, т.е. не ми се налага да преглъщам разликата
Големите компромиси на фундаментално ниво, водят до големи човешки трагедии.
Това не е прост компромис, това е да предадеш себе си и някой ден животът ще ти го напомни.
Можеш да жумиш, но няма да забравиш.
Не, не бих направила нещо подобно, защото се обичам.
За малките и някои други - широка душа съм, малко неща ми пречат.
Това не е прост компромис, това е да предадеш себе си и някой ден животът ще ти го напомни.
Можеш да жумиш, но няма да забравиш.
Не, не бих направила нещо подобно, защото се обичам.
За малките и някои други - широка душа съм, малко неща ми пречат.
И при мен е същото. Много хубаво мнение и на Черна Станция.
Фундаментите просто е безсмислено да се бутат. Там винаги някой се жертва жестоко и резултатът няма как да е добър.
Иначе с обикновените компромиси нямам проблем. Човек, при добро желание, почти винаги може да намери решение, което устройва и двете страни. Да стане моето на всяка цена не ми е необходимо по никакъв начин. Но трябва да чувствам взаимност и желание от другата страна да зачете мен така, както аз него.
Аз съм идиот, който без проблем прави грандиозни компромиси без усещане, че са му изпили кръвчицата, но понякога се запъвам като магаре на мост за дреболии. Не разбирам защо правя така.
Хубава тема. Правя компромиси в рамките на нормалното. Големи компромиси не съм правила и мисля, че не мога да направя, защото ще се чувствам нещастна. Много ми е важна свободата и любовта, с тях не правя компромис.
те са любовта и свободата.
Жертвал бих живота безвъзвратно
за любов.
Любовта да дам за свободата
съм готов."
(стихове на великия унгарски поет Шандор Петьофи)
Странното е, че след 20г, в края на брака ни бяхме други..Точно след "дребните компромиси" ..Дето се казва "камъчетата обръщат каручката"
В училище по история учихме за разликата между повод и причина (например за избухването на Първата световна война). И в брака е така - малкото камъче може да е поводът за обръщането на каручката, ама причината е друга и дълбока и тя е разцентровала возилото до там, че да му трябва само малко камъче.
Отстъпчива съм и нямах проблем с компромисите до момента, в който не осъзнах докъде съм се довела. Иронията е, че не съм усещала да правя толкова унищожителни компромиси, но това от своя страна доведе до натрупване. На един етап, след една нищожна случка, премислих нещата и обърнах рязко курса. Костваше ми много нерви и усилия. Да, когато промените са драстични, има и известно отчуждение. Въпросът е дали другия ще го играе заинтересован за връзката по инерция, или наистина ще го чувства.
Преди да се обвържа сериозно, седнах и мислих принципно с кои неща мога да направя компромис и с кои не. Ако се разминаваме кардинално във виждането и целите ни в живота, просто ще се обречем на един ад, колкото и да се обичаме. Знаех много добре всички точки, по които се разминаваме с мъжа ми и прецених, че не са ми важни. По важните имаме пълно единомислие. Нещата вървят добре.