Компромиси

  • 5 317
  • 107
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 6 791
Компромиси за важни неща не съм правила и не бих. Ако с половинката няма единомислие по теми като брак, деца, моногамия, финанси, работа, образование, местоживеене и подобни, просто не се получава.
За дребни ежедневни неща не ми е проблем да направя компромис. То даже не го приемам и за компромис, а просто съобразяване с човека до теб. Примерно, че си оставя чорапите на пода. Еееем прави го, малко ме дразни, но на фона на всичко останало, е толкова дребно, че се съобразих с този гаден навик. Това дали се причислява към компромисите Thinking

# 31
  • Мнения: 30
Безкомпромисността прави шанса за връзка възможен, колкото милион от тотото.
Но, пък, компромис с генерални разминавания в мироглед, възпитание, образование и от там предпочитана среда, я прави изначално компрометирана и говори за ниска самооценка или търсене на такава на каквато и да е цена.
Лично мнение, разбира се.

# 32
  • Мнения: 6 791
Има разлика между компромис и избор. Много хора набеждават личните си избори за компромиси, после не им харесва резултата от избора и започват да натякват на другия "заради теб еди какъв си компромис направих". Като правиш компромис не очакваш благодарност, правиш го за връзката, за нещо, което ти е по-ценно и поставяш на първо място.
Преди много години (преди дори да мислим за брак) мъжа ми получи много добро предложение за работа, но на 500 км. Бидейки все още просто гаджета, директно му казах, че не мога да искам от него да откаже, изборът е негов. Аз ще приема решението. Не се познаваме добре, не бях готова някой да прави такъв сериозен компромис заради мен. За да няма след 2 години, "аз заради теб какъв компромис направих, а ти...".
Вече в брак компромиси има за дребни неща, дори и компромиси свързани с децата. Ето аз направих компромис с работата си в един момент, защото детето ми беше по-важно. За някакви генерални компромиси, едва ли, познаваме се добре, ако трябваше за сериозни неща да правим отстъпки, едва ли щяхме да сме заедно.

# 33
  • Мнения: 15 092
Аз ще съм малко встрани от темата, по-късно ще пиша и по нея, но винаги са ми били интересни този тип предложения за местене през две държави. Сигурно аз съм недостатъчно образована, а и съм темерут малко, затова не ги получавам, но все пак -  как се случват? Тези хора, които ги получават, нямат ли някакъв живот за оставяне?

# 34
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 7 107
Аз ще съм малко встрани от темата, по-късно ще пиша и по нея, но винаги са ми били интересни този тип предложения за местене през две държави. Сигурно аз съм недостатъчно образована, а и съм темерут малко, затова не ги получавам, но все пак -  как се случват? Тези хора, които ги получават, нямат ли някакъв живот за оставяне?
Моя близка се залюби с българин, живеещ в Западна Европа. Остави и работа, и учене тук, после бяха на друг континент с него, компанията в която работи го прати там, сега се върнаха пак Западна Европа . Трудно и е, вече с две деца, ама любов...

# 35
  • Мнения: 5 832
Не харесвам хора, които сами решават да направят някакъв компромис към мен и после започват с " Аз какви неща правя за теб, а ти си неблагодарна. Аз как се раздавам към теб, а ти не ". Ми не прави компромиси и не се раздавай като виждаш, че отсреща не получаваш желаното, особено пък, когато никой дори не ти е намеквал, че иска това от теб. Това не са компромиси, а опити за манипулиране. Затова аз правя само компромиси, с които после ще мога да живея. Или ако сгреша и се окаже, че не си е струвало, се сърдя само на себе си. Когато сам взимаш някакво решение към някой друг е доста нагло после да го обвиняваш за собствените си тъпи решения.

# 36
  • Мнения: 15 092
Аз ще съм малко встрани от темата, по-късно ще пиша и по нея, но винаги са ми били интересни този тип предложения за местене през две държави. Сигурно аз съм недостатъчно образована, а и съм темерут малко, затова не ги получавам, но все пак -  как се случват? Тези хора, които ги получават, нямат ли някакъв живот за оставяне?
Моя близка се залюби с българин, живеещ в Западна Европа. Остави и работа, и учене тук, после бяха на друг континент с него, компанията в която работи го прати там, сега се върнаха пак Западна Европа . Трудно и е, вече с две деца, ама любов...
Тя е друг случай. Аз имах предвид случай като на Радева - имаш си работа, среда, гадже и изведнъж - предложение за през две държави. Или през океана. Не знам, странно ми е.

# 37
  • София
  • Мнения: 35 311
Това е, Стрино.
 Някои очакват задължително остойностяване на ролята на мъченик. И когато очаквания и реалност се разминат - лошо.

# 38
  • София
  • Мнения: 12 946
Абсолютно, компромисът е нещо, което се иска от теб, а не нещо което даваш, очаквайки да осребриш по-късно. Разбира се, ако виждаш че другата страна само иска, а не дава, имаш избора да си тръгнеш, а не да ходиш да си търсиш "вересиите".

# 39
  • Мнения: X
Когато става дума за лични взаимоотношения, не мисля, че е правилно да се наричат компримиси, а проява на човещина и добрина.
Когато единият проявява добрина и разбиране, а другият "му се качва на главата" - край.
Трябва да е и от двете страни, а не единият да се чувства използван, нараняван, подтискан и т.н., това си е вид насилие - не е задължително, насилието да е физическо. Някой ти се пише приятел или любим, а в същото време се държи като гадняр и само ти се извинява, и после пак същото.

# 40
  • Мнения: 5 832
Когато става дума за лични взаимоотношения, не мисля, че е правилно да се наричат компримиси, а проява на човещина и добрина.
Когато единият проявява добрина и разбиране, а другият "му се качва на главата" - край.
Трябва да е и от двете страни, а не единият да се чувства използван, нараняван, подтискан и т.н., това си е вид насилие - не е задължително, насилието да е физическо. Някой ти се пише приятел или любим, а в същото време се държи като гадняр и само ти се извинява, и после пак същото.
Аз само ще кажа " Аман от жертви!".
 Когато проявяваш добрина и разбиране ( според своите представи ), а другият ти се качва на главата, си биеш камшиците и да те няма. А не да стоиш като пленник и да ревеш какви компромиси правиш ти, пък другият ти се качва на главата. Това, че някой е будала да стои в неудовлетворяващи отношения и се надява да види еднорог, не го прави жертва, нито прави другия насилник. Откакто имаме достъп до всякаква информация, в почти всяка тема чета как някой бил насилник, нарцис, бордърлайн, пък друг жертва. Много психолози, много нещо.



Разбира се, ако виждаш че другата страна само иска, а не дава, имаш избора да си тръгнеш, а не да ходиш да си търсиш "вересиите".
Ама масово си ги търсят като наследство и там започват драмите и цирковете. Нито е доволен от ситуацията, нито си хваща пътя. Не, седи и намила като дърта свекърва докато в един момент не загубиш доброто възпитание и не кажеш в прав текст да ходи да си ... И тогава идва ред на големите плюнки как някой си бил си съдрал задника за тая връзка и загубил 2,3,15 години от живота си, а тя/той е неблагодарно говедо.

Последна редакция: чт, 20 май 2021, 13:36 от Стрина Калина

# 41
  • Мнения: 102
Аз съм правила огромни компромиси за него и заради него и съм сигурна, че друга на моето място не би. Пак бих ги направила нищо, че само аз си знам какво ми е било. В моя случай си струваше, но никога не съм го използвала срещу него ("Помниш ли какво направих заради теб.") Ако не бяха се получили нещата пак нямаше да съжалявам, защото щях да знам, че поне съм опитала всичко, тъй като тогава (и сега) съм вярвала, че това е човекът. Не би било ок да правя компромиси постоянно (за важни неща). Всекидневни компромиси рядко ми се налага да правя, по-скоро той.

# 42
  • Мнения: 46 593
Не харесвам хора, които сами решават да направят някакъв компромис към мен и после започват с " Аз какви неща правя за теб, а ти си неблагодарна. Аз как се раздавам към теб, а ти не ". Ми не прави компромиси и не се раздавай като виждаш, че отсреща не получаваш желаното, особено пък, когато никой дори не ти е намеквал, че иска това от теб. Това не са компромиси, а опити за манипулиране. Затова аз правя само компромиси, с които после ще мога да живея. Или ако сгреша и се окаже, че не си е струвало, се сърдя само на себе си. Когато сам взимаш някакво решение към някой друг е доста нагло после да го обвиняваш за собствените си тъпи решения.
По принцип е така. Но пък, ако в един момент се обърнеш и видиш, че всичко е едностранно, няма как да си удовлетворен. Оставаш с усещането, че само на теб ти пука за връзката ви, а това си е червена лампа.
Но да, натякването "аз какво направих за теб" не работи.

Последна редакция: чт, 20 май 2021, 14:15 от Не се сърди, човече

# 43
  • Мнения: 15 092
Щом сме стигнали до разговор, в който се налага да изрежда какво е направил, а другият му казва 'е, и кво' - значи е време за раздяла.

Иначе по принцип компромисите се приемат добре от отсрещната страна в момента на извършването им, никой не ги е отказал. В тази връзка смятам, че прецаканото камилче има право да потърси сметка.
Когато съм стигала дотам да сравнявам принос, не ме е дразнило толкова, че само аз съм действала, колкото че е било приемано охотно.

# 44
  • Мнения: 681
По принцип е така. Но пък ако в един момент се обърнеш и видиш, че всичко е едностранно, няма как да си удовлетворен. Оставаш с усещането, че само на теб ти пука за връзката ви, а това си е червена лампа.
Но да, натякването "аз какво направих за теб" не работи.
Тоест - правиш компромис и очакваш и другата страна да направи така ли? Много години и аз така мислех и че това е мерило за "добри" взаимоотношения. И че аз толкова съм правила, пък той не е правил компромиси и значи не му пука за връзката... Чак след години ми светна, че става въпрос за светоусещане, че правейки компромис, малко или много поставяш отсрещния в подчинено положение, защото няма как да не се види и оцени колко много компромиси правиш ти, че отсрещния може да оценява компромиса, но не значи, че той ще направи същото. А правенето на компромиси и съответното очакване се трупа, трупа и в един момент "взривява" връзката. Та след това си взех урок и винаги като съм правела компромис, то не съм очаквала другата страна да го оцени, да го величае и съответно да прави и тя компромис. Хвърляла съм го зад гърба и съм го правела за мой комфорт и за това отношенията ни да вървят, без да очаквам нещо. И се получава много по-добре.

Общи условия

Активация на акаунт