Имам ли право? Суицид.

Каква е целта на питането, нещо не схващам?
Дали, имаме право еднолично да вземем решение за самоубийство ли, поради наши си причини?

Имала съм доста суицидни мисли но винаги ме е освестявало разбирането колко егоистично е това решение от една страна спрямо близките, от друга за този който види/намери тялото. Това е такъв шок, че би причинил травма до живот.
Т.е. самоубиецът е освен слабак, защото се предава пред конкретните обстоятелства и злодей спрямо другите и би следвало да не забравя това.
Вие представяте ли си да станете активен/пасивен свидетел на нечие самоубийство. Как аз, който съм депресиран и искам да сложа край на живота си да приема, че ще опропастя и друг живот с моето решение.
За терминално болни също. В повечето случаи самият болен е зависещ в действията си от някой близък. Аз не бих приела да съм този близък. Няма да го преживея.

Аз не бих го определила, като слабак. И за това се иска смелост. Всички се раждаме с инстинкт за самосъхранение.
Не мога да съдя никой, но е трудно да се преживее подобно решение на близък човек. За това съм съгласна.

За мен е слабост.

И все пак не отговорихте Вие ли имате суицидни мисли или?

Хубавото преживява ли се според теб? Във фразата се подразбира,че не става въпрос за нищо хубаво,а затова как човек реагира на различните проблеми-едни преживяват концлагер ,излежават присъди и през ум не им минава да се оттърват от живота ,други закъсват с ипотеката и се избиват...

Да, хубавото също може да носи сериозен стрес. Големият успех понякога се оказва непоносим, примерно спечелване от лотарията - първо радост, а после тревожност, че и параноя и депресия.

Човек има право да приключи доброволно, ама на някои тук им се струва много лесна работа това.
Взима решение човек и хоп телепортира се в другото измерение.

И къде е гаранцията, че самоубийството ще приключи успешно!
Много хора имат подобно желание, но не го правят заради болката която трябва да изпитат и заради това че няма сигурност в крайния резултат, ако е безболезнено и сигурно биха го направили.
Така може да си усложни човек със самоубийство живота, че след това десетки  години да живее в още по тежки страдания и инвалидност причинени от травми от неуспешното самоубийство, да няма дори физическа възможност да направи друг опит.
Има много такива случаи.
Дали има причини и проблеми за самоубийство. Да, има според мен, не всички проблеми имат решение.. Разбира се любовно разочарование не е оправдана причина.
Аз не смятам тези хора за слаби и егоисти, имам предвид тези със сериозни неразрешими/нелечими нетърпими болести. Не само болестите в терминален стадий могат да са причина, има и други нелечими хронични с тежка болкова сиптоматика или тежки травми и инвалидност, които буквално парализират живота на човек личен и професионален.

Според мен някои разсъждения тук са доста повърхностни. Депресивен епизод-желание за самоубийство, отминава този епизод и желанието са самоубийство се изпарява.
В "клиниките"  за евтаназия примерно в Швейцария не позволяват евтаназия на хора с психични разстройства и психични болести, а само на такива със здрав разум защо го правят. Та не всичко е депресия!

В Швейцария евтаназията на психично болни е разрешена при определени условия. Трябва да има документация за всички досегашни опити за неуспешно лечение. Да е доказано, че няма никакъв шанс за нормален живот. Решението да не е взето под натиск. Освен това психиатър трябва да удостовери, че пациентът е в състояние да взима решения, а желанието за евтаназия не е симптом на диагнозата му. Пътят е много дълъг и труден. Но както по горе съм писала, ние имахме пациент с депресия, който получи разрешение за евтаназия след много дълга борба.

Знам, че преди не е било разрешено евтаназия на хора с психични разстройства и болести/невменяемост като единствена причина.
Вероятно да е от скоро незнам, и то при определени условия и много трудно.

Не е от скоро, но е много трудно. На теория е разрешено, но на практика условията са много строги и почти никой не го прави. Трудно някой психиатър ще може да прецени с абсолютна сигурност дали един депресивен е взел осъзнато решение или то е симптом на депресията. Затова и не се наемат толкова лесно да го направят. Още повече, че в закона не са ясно упоменати диагнозите, при които е или не е разрешено. Повечето организации по тези причини отказват да съдействат на психично болни.

Тези дни гледах по телевизията, че лекарка е на съд за това, че е извършила неасистирана евтаназия на психично болна пациентка, без атест от психиатър. Обвинението е в предумишлено причиняване на смърт. Тя каза, че е била абсолютно сигурна, че пациентката не е била депресивна, но въпреки това се е обърнала към много психиатри и всичките са отказали становище. Каза, че ако е знаела какво ще стане, е нямало да се съгласи да го направи. Много се шуми около този случай и ще е интересно дали съдът ще я оправдае. На първа инстанция е оправдана.
За мен е много интересен случай, тъй като основната диагноза е била соматизирани болки, т.е. пациентката е изпитвала наистина силна болка, но на психична основа. След това е получила и депресия. Има 1000 страници пациентско досие. Заплашила е, че ако не й помогнат с евтаназия, ще скочи от балкона на старческия дом пред очите на всички. Решението на съда ще бъде ключово за следващи случаи.

Малко парадоксално звучи - да намериш сили да живееш само за да ти разрешат евтаназия.

Анди, в психото депресивните ни пациенти ги слагаха на партера. Защото след като им подействаха лекарствата, почваха да имат сили да скачат от балкона.

Изказването към мен ли е насочено?
Споделих от личен опит, при Вас май е само разсъждения. Или сит на гладен не вярва?

NOVA NADEJDA,  Мнението ми не е насочено лично към Вас, дори и не се сещам какво сте писали. Четох много мнения и на базата на тях написах моето.
А това по-горе в цитата не е моето мнение, така на случаен принцип от тук от там изречения не се трият, или поне се слага многоточие да се знае, че е имало нещо там.
От прочетеното по-горе останах с впечатлението, че самоубийството е много лесна работа, едва ли не извършителя изпитва удоволствие от това, удоволствие недостъпно за другите, егоизъм - егоизъм че той се отървава от проблемите а остава другите да страдат.
Много от самоубийците не искат да се самоубиват, обстоятелствата са го наложили, ако можеше някой да ги промени не биха го направили.
Слаб човек може да се каже на такъв самоубил се поради несподелена любов, това наистина е слаб характер, с такъв човек ако се работи психотерапевтично има голям потенциал за промяна.

Но при хора с тежки физически страдания да вземат и осъществят такова решение според мен е смелост. Една параолимпийска шампионка в последните години се подложи на евтаназия, просто защото вече не е издържала на страданията, не виждам слабост тук.
А след разрешението за евтаназия я е налегнало някакво спокойствие и облекчение, че може да си отиде от този свят когато пожелае, че мъките и няма да са безкрайни и е поживяла още години.

По горе някой пита от къде се намират сили за живот до разрешение за евтаназия. Не само намират сили хората с мисли за самоубийство да живеят до разрешение за евтаназия(лека и безболезнена смърт), ами намират сили и до естествената си смърт, просто защото самоубийството не е толкова лесна работа.

Danny_J, думите са ваши, пост 80.
И цитирането е коректно, има многоточие там където липсва текст. А с какво впечатление сте от нечии чужди думи е въпрос и на разбиране. Не е нужно да е казано това, което Вие сте разбрали.

Аз за трети път да попитам само си говорим по темата или тя е зададена с конкретно питане?

Ако "конкретно" е към мен, уточнявам, че е общовзето.