Имам ли право? Суицид.

Не разбирам какво очаквате, някой да опише от първо лице?

Мисля, че има достатъчно гадост в живота, за да си добавям и такава от филми. Едно време ми беше интересна такава тематика, колкото повече ми напредват годинките, толкова повече нямам желание да се натоварвам и с това. Достатъчно видях на живо.

Харесвам тежки филми. За два часа ме прекарват през десетилетие. Болката, скръбта мизерията са на една ръка разстояние. Обикновено сме неподготвени, докато не се сблъскаме челно.

Когато се сблъскаш, след това не ти се гледат такива филми. Въпреки, че обикновено стойностните филми са тежки.

Не четох мненията.
Всеки се решава сам.
Никой не може да те спре, ако наистина го мислиш.
И не всички могат да бъдат спасени!

Остави бележки, вземи си довиждане,  с хората които те обичат.

Наскоро имаше случай в нашия град. Момиче се хвърли от прозореца. Беше голяма трагедия. Как са го преживели родителите, не ми се мисли. Тя остави бележка и какво от това. Решила го е и го е направила. После имаше много приказки. Едни виниха родителите, други нея самата (основно родителите). Но момичето вече го няма и какво и е било в главата преди да скочи, само тя си знае.

Според мен много пъти тези решения са моментни и ако има в този миг някой, който да те разубеди, може и никога повече да не ти хрумне подобна мисъл.
В моя квартал се самоуби една от най-хубавите жени, познаваме се от деца. Не е ясно какво й е липсвало. Мисля, че тогава е била на 34-35 години, с хубава работа, съжителстваше с доста известна личност. След нея цялото семейство си отиде съвсем набързо.

А може би има нужда от разрешена асистирана каквото е там, защото там вероятно има срокове, минава време  и със сигурност се работи с човека да се откаже.Избягва се моментното решение.

В случая при нас познавах визуално момичето. Не сме имали контакт със семейството, но случая ни потресе. Не съм чела и бележката, но според някои е писала, че няма модерни дрехи и нов телефон. А семейството си беше съвсем нормално. Други говореха, че родителите не са отделяли достатъчно внимание на детето. То, като тръгнат да "умуват" хората...

Именно за това говорех - после тръгват едни приказки, грозни одумвания и близките на самоубилия се цял живот носят последствията от неговото решение. Не стига, че те се обвиняват непрестанно, ами и хорското мнение ги преследва.
В гимназията на дъщерите ми преди няколко години едно момиче се обеси. Имала конфликт със съучениците, искала да ги накаже, така беше писала в предсмъртната бележка...Наказа родителите си, на съучениците хич не им се отрази.
Синът на една позната също се самоуби, някакви пубертски кризи, родителите въобще не подозирали, че има проблеми. Дойде им като гръм от ясно небе. Съсипаха се за отрицателно време....Абе, да не дава Господ.

Приемете самоубийството като последен стадий на болест. На хората с депресия мозъкът не им работи като вашият - притъпяват се не само радост и щастие, но и страхът. Та въпросът кое е по-страшно - смъртта или животът... Отпада.
В този ред на мисли - начинът, по който е зададен и въпроса в темата - имам ли право на какво? Има ли право човекът с болно сърце да получи инфаркт? Човешката психика е много сложно нещо, опитваме си да си обясним чуждите решения пречупвайки ги през призмата на нашият живот и усещания, а това не води до отговор на въпроса "защо го е направил", а по-скоро "аз, от мястото, на което се намирам в живота си, бих ли направил същото". И когато така незабележимо се смени въпроса, в крайна сметка се получава грешен отговор - няма как здрав човек да разбере болният. Не изпитвате същите неща, не водите еднакво ежедневие. Както не може да разберете физическата болка на някой, болен от заболяване, от което вие не страдате, така не може да разберете и психическата на хората, страдащи от депресия.
Проблемът е, че възприятията ни за хора с психически проблеми са свързани с очаквания за невменяемост или водене на непълноценен живот... Един депресиран човек може да е по-интелигентен, красив, успешен и продуктивен от един "здрав" (идеално здрави няма, всички си носим някакви отклонения, но визирам не-болните от депресии и подобни). И пак да загуби живота си заради депресия.
Същото важи и за хора с биполярно разстройство, някои видове шизофрения и т.н. Та, заради тези наши очаквания - страдащият от тези заболявания да е невменяем или поне забележимо изоставащ/несправящ се с живота, оставаме изненадани, когато някой "нормален" човек загуби живота си от самоубийство.

В държавите, в които е разрешено асистираното прекъсване на живот има критерии. Човекът трябва да може да взима решение и да е с терминално заболяване. Още се дебатират металните заболявания. Честно казано, не бих желала да съм в комисия, решаваща подобно нещо.

Всеки решава сам за себе си. Независимо дали става дума за тежка болест, непоносима житейска ситуация, след употреба на дрога или просто дълбока неудовтетвореност от живота. За съжаление обществото и близките често съдействат на самоубийците да вземат подобно решение.  Ето едно интересно документално филмче за хора, преживели клинична смърт. Beyond Our Sight Не знам дали всички души отиват отново направо при светлината, тая тема все пак е с някои неизвестни... 

За съжаление много хора са си посегнали заради дълговете...В Пловдив преди 4-5г военен застреля жена си и двете си дечица после и себе си,заради това,че не може да си плаща ипотеката,банката му запорира заплатата и човека изпада в безисходица и е "намерил" решение ...СТРАШНО Е!!!

Харесвам израза "Не е важно какво ще се случи ,важно е как ще го преживееш" Всеки човек вижда проблема и нещата под различен ъгъл,но преди всичко трябва да се търси помощ и кураж,ако разбира се не става въпрос за тежко психическо разстройство -там нещата са от друг характер..

Темата е много тежка ,много болезнена,но и много важна !

Разбира се, че е важно какво ще се случи! Не е все едно дали ще се случат положителни събития или трагедии.