И не бихте се чувствали ощетени ако прекарате живота си в къща, за която сте плащали сметки, скъпи ремонти, създали се семейство там, а реално нищо от нея не ви принадлежи?
- Публикувана: 2 фев. 2021, 12:53 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2021, 18:32 ч.
Кой управлява бюджета вкъщи?
Аз лично познавам няколко човека (мои роднини, включително), продали жилища, на които бяха еднолични собственици (най-често наследени, но и други случаи има) и в последствие закупиха нови апартаменти за семействата си – вече в квартал и вид на имота, съгласувани с мнението на половинката си и текущите семейни нужди. Това също е доста удачен вариант.
Нали се сещаш, че лесно се доказва личният принос при развод. И голямата част от новото жилище пак е лична собственост. А ако е изцяло платено с парите от продажбата на личния имот, ще е отново изцяло лична собственост?
И не бихте се чувствали ощетени ако прекарате живота си в къща, за която сте плащали сметки, скъпи ремонти, създали се семейство там, а реално нищо от нея не ви принадлежи?
Ако живея повече от съпруга си, ще ми принадлежи една част.
Ако той живее повече, няма никакво значение.
За мен по-голям проблем е стоенето вкъщи, губейки трудови навици и възможности за започване на нова работа, ако нещо се случи със съпруга ми.
Чак в такива детайли не съм запозната как стоят нещата от юридическа гледна точка, но поне новият нотариален акт ще е на името и на двамата. Все пак, ще е интересно, ако тук има адвокати, да пояснят.
Макар че сега, като се замисля, по логиката, изразена от теб (не казвам, че е невярна), би трябвало всяко едно жилище да е само на този, който генерира доход в семейството, ако приемем, че другият партньор е трайно безработен и не би могъл да докаже принос, ако се стигне до съд. То, тогава, каква роля играе гражданският брак в България изобщо?
Макар че сега, като се замисля, по логиката, изразена от теб (не казвам, че е невярна), би трябвало всяко едно жилище да е само на този, който генерира доход в семейството, ако приемем, че другият партньор е трайно безработен и не би могъл да докаже принос, ако се стигне до съд. То, тогава, каква роля играе гражданският брак в България изобщо?
Само си представям ситуацията при мен- собствено жилище купено от родителите ми, с всички екстри. Идва някое гадже с опция за ъпгрейд до съпруга и ми снася тези работи, като ми предлага да излезем на квартира. И ся аз трябва да тръгна да се занимавам да търся квартири, да организирам изнасяне и нанасяне, след това да търся наематели, да се разправям с тях..... На всичко това ми се вижда много по-лесно да подпечатам пътния лист и да си намеря някое нормално гадже, и да не се занимавам с глупости.
Чак в такива детайли не съм запозната как стоят нещата от юридическа гледна точка, но поне новият нотариален акт ще е на името и на двамата. Все пак, ще е интересно, ако тук има адвокати, да пояснят.
Макар че сега, като се замисля, по логиката, изразена от теб (не казвам, че е невярна), би трябвало всяко едно жилище да е само на този, който генерира доход в семейството, ако приемем, че другият партньор е трайно безработен и не би могъл да докаже принос, ако се стигне до съд. То, тогава, каква роля играе гражданският брак в България изобщо?
Макар че сега, като се замисля, по логиката, изразена от теб (не казвам, че е невярна), би трябвало всяко едно жилище да е само на този, който генерира доход в семейството, ако приемем, че другият партньор е трайно безработен и не би могъл да докаже принос, ако се стигне до съд. То, тогава, каква роля играе гражданският брак в България изобщо?
Когато има брак, се предполага равен принос. Дори и единият да не работи, предполага се, че допринаса наравно чрез гледане на деца и домакинство.
По-големият личен принос се доказва в съда.
Но при трансформиране на лична собственост е лесно доказването.
Семеен кодекс
Чл. 21. (1) Вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити.
(2) Съвместният принос може да се изрази във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
(3) Съвместният принос се предполага до доказване на противното.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Искът за липса на съвместен принос може да се предяви от:
1. съпруг по време на брака или след неговото прекратяване;
2. наследник на съпруг.
rf22, семейства се правят от хора с еднакви възгледи. Когато са различни просто не се събират, т.е. няма да се наложи да пишеш пътни листове 
Но много се отклонихме от темата. А тя е кой управлява бюджета. Без значение с какви и чии активи и приходи разполага семейството, дали и двамата имат думата или единият послушно следва решенията на другия.
Но много се отклонихме от темата. А тя е кой управлява бюджета. Без значение с какви и чии активи и приходи разполага семейството, дали и двамата имат думата или единият послушно следва решенията на другия.
Когато има брак, се предполага равен принос. Дори и единият да не работи, предполага се, че допринаса наравно чрез гледане на деца и домакинство.
По-големият личен принос се доказва в съда.
Но при трансформиране на лична собственост е лесно доказването.
По-големият личен принос се доказва в съда.
Но при трансформиране на лична собственост е лесно доказването.
Ако действително законът е такъв, всичко ми звучи много странно. В смисъл, ако няма деца (примерно, не са се появили, преди двойката да реши да се раздели, или пък налице са били репродуктивни проблеми), то значи тълкуванието следва да е различно, в полза на трудещия се партньор? А пък безработният какъв принос ще доказва, като ни деца, ни легална работа (това уточнение го пиша, защото немалко хора в България работят "на черно")? Затова и попитах каква роля играе гражданският брак, ако, в края на краищата, ще се налага да си играем на доказванки в съда? Звучи ми непонятно просто.
Но "да", спирам и аз, тъй като темата е за това, кой управлява бюджета, а не кой го генерира.
Току-виж са две различни лица.
Аз във момента си посипвам главата с пепел и ви казвам - всички съвети да се оправяте сами, дадени в този форум са правилни!
Пазете си гърба, момичета!!
Аз в момента ям голямото дърво, защото си мислех, че мога да разчитам на мъжа ми. От една година отказвам са се осъзная какво става. Но трябва да си бия два шамара и да се оправям сама.
Пазете си гърба, момичета!!
Аз в момента ям голямото дърво, защото си мислех, че мога да разчитам на мъжа ми. От една година отказвам са се осъзная какво става. Но трябва да си бия два шамара и да се оправям сама.
Това с приноса в брака е много трудна тема, но ако единият е продал наследствен имот и после с тези пари е купен нов имот, нещата вече не са размити, а лесно проследими. Но то според мен си има и логика - ако някой има наследствен апартамент си е само негов, ако го продаде и с парите купи друг апартамент, той защо да не си остане негов, а автоматично да се раздели на две?
И аз винаги го повтарям същото. Но просто начинът да се подсигуриш не е да се изнесеш на квартира при наличие на апартамент. Иначе всяка жена трябва да си гледа кариерата и доходите. Тогава при развод хем ще има "какво да яде", хем ще има право на претенции при деленето на имуществото.
Аз във момента си посипвам главата с пепел и ви казвам - всички съвети да се оправяте сами, дадени в този форум са правилни!
Пазете си гърба, момичета!!
Аз в момента ям голямото дърво, защото си мислех, че мога да разчитам на мъжа ми. От една година отказвам са се осъзная какво става. Но трябва да си бия два шамара и да се оправям сама.
Пазете си гърба, момичета!!
Аз в момента ям голямото дърво, защото си мислех, че мога да разчитам на мъжа ми. От една година отказвам са се осъзная какво става. Но трябва да си бия два шамара и да се оправям сама.
И аз винаги го повтарям същото. Но просто начинът да се подсигуриш не е да се изнесеш на квартира при наличие на апартамент. Иначе всяка жена трябва да си гледа кариерата и доходите. Тогава при развод хем ще има "какво да яде", хем ще има право на претенции при деленето на имуществото.
Аз за собственото жилище го разбрах така: живеят двамата в жилището на единия, но всички разходи се делят поотделно. Мисля, че като цяло зависи от доходите.
Ако единият е с три хиляди лева доход, а другият с хиляда и двамата живеят в жилището на този с хиляда, според мен е редно той да поеме минимална част от другите разходи или дори никакви. Ако е обратно, какво да коментираме.. Не може всички пари на човека с ниския доход да се изхарчат, а другият да си трупа. Ако са с равни доходи, ясно. Човекът без апартамент ще поеме по-голяма част от другите разходи.
Ако единият е с три хиляди лева доход, а другият с хиляда и двамата живеят в жилището на този с хиляда, според мен е редно той да поеме минимална част от другите разходи или дори никакви. Ако е обратно, какво да коментираме.. Не може всички пари на човека с ниския доход да се изхарчат, а другият да си трупа. Ако са с равни доходи, ясно. Човекът без апартамент ще поеме по-голяма част от другите разходи.
Скрит текст:
Това е моето виждане, де - не се налагам на чужди хора.
Това с приноса в брака е много трудна тема, но ако единият е продал наследствен имот и после с тези пари е купен нов имот, нещата вече не са размити, а лесно проследими. Но то според мен си има и логика - ако някой има наследствен апартамент си е само негов, ако го продаде и с парите купи друг апартамент, той защо да не си остане негов, а автоматично да се раздели на две?
Това е ясно, но се запитах, изхождайки от същата логика, не би ли следвало и заплатата да се третира по този начин? Тя също е изцяло продукт на качествата и труда на този, който я получава – не е плод на колективни усилия. Възнаграждението реално също си е само твое, не само наследственият апартамент.
Това е ясно, но се запитах, изхождайки от същата логика, не би ли следвало и заплатата да се третира по този начин? Тя също е изцяло продукт на качествата и труда на този, който я получава – не е плод на колективни усилия. Възнаграждението реално също си е само твое, не само наследственият апартамент.
По принцип може би може, но се доказва трудно. Особено ако се остойностят домакинския труд и гледането на децата. Тогава следват едни кандърми в съда - единия носил пари, ама другия чистил, пазарува, прал и гледал децата и става майка плаче. Май затова има някаква презумпция да се дели по равно, но не искам да се изказвам твърдо да не ме засече някой юрист.