Е явно не е само в България така. Ти имаш ли проблем?
- Публикувана: 2 фев. 2021, 12:53 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2021, 18:32 ч.
Кой управлява бюджета вкъщи?
Бях я забравил тази тема вече. Едно мъжле, за теб, обаче за много жени не е така. В повечето семейства, парите на мъжа са общи, тези на жената си са нейни. По статистики Women account for 85% of all consumer purchases, което ще рече, че в 80-90% от семействата жените управляват бюджета. Тези неща включват
91% New Homes
66% PCs
92% Vacations
80% Healthcare
65% New Cars
89% Bank Accounts
93% Food
93% OTC Pharmaceutica
Това нещо за пореден път доказва, че мъжът след брака няма думата за нищо и жената си прави каквото иска с него, разбира се с малки изключения.
91% New Homes
66% PCs
92% Vacations
80% Healthcare
65% New Cars
89% Bank Accounts
93% Food
93% OTC Pharmaceutica
Това нещо за пореден път доказва, че мъжът след брака няма думата за нищо и жената си прави каквото иска с него, разбира се с малки изключения.
То затова и семейства с иначе добри доходи са се оказали в кредити и едва свързват двата края. Според мен бюджета трябва да се управлява от този с по-добра финансова култура, независимо от пола му.
E, доста грубо е да се определят като глупости личните харчове на другата половинка само, защото другият се интересува и купува други неща. Стига разходите по жилището, храната и т.н. да са поети навреме и никой от двамата да не се скатава упорито там, нищо по-естествено не виждам хората да си угаждат с каквото намерят за добре и е по джоба им. Разбира се, необмислени кредити са друго. Но само защото е мъж да се очаква, че от първия ден на връзката/брака, той лични разходи няма, а всичко е на жената, не е редно. Не може само работа до откат и плащане на сметки, и други неща има в този живот.
Хобитата и глезотиите и на двата пола не са глупости, стига семейният бюджет да ги позволява. Затова според мен трябва да е общ и след покриването на екзистенциалните нужди всеки от двойката да се поглези, независимо дали осигурява 5-50 или 100% от бюджета.
Това поне е моето разбиране за семейство. То не че като поглезиш децата остава много, ама единия месец въдица, другия 101чифт обувки или чанта ми се струва разумно.
Това поне е моето разбиране за семейство. То не че като поглезиш децата остава много, ама единия месец въдица, другия 101чифт обувки или чанта ми се струва разумно.
Аз харча, за оправянето на сметките се грижи ММ:) Сметките - в по-голямата си част се плащат автоматично. Всеки си харчи за каквото му душа иска, за техника, компютри, коли е отговорен той. За други неща съм отговорна аз. Имаме обща сметка и на всеки парите от различни доходи отиват там.
Според мен бюджета трябва да се управлява от този с по-добра финансова култура, независимо от пола му.
Освен ако единият не иска супер скъпа кола само за себе си, а вторият опъва синджира, за да уравновеси харча.. Но такива случаи досега не зная, а и по-скоро ми звучи на раздяла и развод, отколкото на здрава връзка.
Представям си как сядат двамата и умуват: "Виж, аз искам да си купя тази чанта от остатъка на дохода ми, купи си и ти нещо, за да не останеш по-назад и случайно спестиш 25 лева повече от мен."
Ако пък живеят в собственото жилище на единия, не ги виждам. Няма как всичко да е 50-50%, това са дребнави истории. Ако пък си създал деца с другия, явно му имаш доверие.
ПП И между другото жените в Австрия съвсем официално по статистика работят от октомври нататък за без пари (грубо казано). Толкова по-ниско е тяхното заплащане в сравнение с това на мъжете, така че няма нищо лошо в това мъжът да плати някоя вечеря в повече. А пък в другия живот може да имат късмет и се родят жени
Ако пък живеят в собственото жилище на единия, не ги виждам.
Ами, по принцип, действително не е много готино дългосрочно да живеят в жилище, което документално е само на името на единия. Поражда се дисбаланс, който е напоителна среда за бъдещи конфликти. Безимотният партньор в даден момент (може да е чак след години) неминуемо ще започне да се чувства ощетен. Затова – най-добре или да изплащат нещо заедно, или под наем (т.е. на неутрален терен).
Ако пък живеят в собственото жилище на единия, не ги виждам.
Ами, по принцип, действително не е много готино дългосрочно да живеят в жилище, което документално е само на името на единия. Поражда се дисбаланс, който е напоителна среда за бъдещи конфликти. Безимотният партньор в даден момент (може да е чак след години) неминуемо ще започне да се чувства ощетен. Затова – най-добре или да изплащат нещо заедно, или под наем (т.е. на неутрален терен).
Всеки преценява сам за себе си. 
Аз лично не съм била изправена пред подобен казус, защото – когато се събрах с мъжа ми – и двамата нямахме много, но ако се налага да се замисля, определено не бих отишла да живея за постоянно в нечие чуждо жилище. Нито пък бих завряла партньора си в моето, ако трябва да погледнем нещата от обратната гледна точка.
Просто казвам, че в една двойка не е желателно да има значителен финансов или имотен дисбаланс – много малко са случаите, в които това положение няма да породи напрежение.
Аз лично не съм била изправена пред подобен казус, защото – когато се събрах с мъжа ми – и двамата нямахме много, но ако се налага да се замисля, определено не бих отишла да живея за постоянно в нечие чуждо жилище. Нито пък бих завряла партньора си в моето, ако трябва да погледнем нещата от обратната гледна точка.Просто казвам, че в една двойка не е желателно да има значителен финансов или имотен дисбаланс – много малко са случаите, в които това положение няма да породи напрежение.
На 25 г. някои вече са се оправили. Няколко мои съученици бяха спестили солидни суми от бригади в Щатите. Тогава и жилищата бяха евтини, де...
Но не е там въпросът. Живеенето под наем е най-удачният вариант за млади хора – няма да се обвързват с ипотеки и ще могат да сменят локации. Пък и не е ясно кой кога ще се ориентира към чужбина. По-удобно от това, здраве му кажи.
Твоят опит, обаче, ми звучи малко кофти. Задължаващо ми е към свекърите, бррр... 'Щото някак си не върви буквално да живееш в дома им, а да им се тръшкаш по срещи (примерно). Един вид, задължен си да демонстрираш добро и послушно поведение пред тях, че иначе, излизаш неблагодарница. Гадничко.
Но не е там въпросът. Живеенето под наем е най-удачният вариант за млади хора – няма да се обвързват с ипотеки и ще могат да сменят локации. Пък и не е ясно кой кога ще се ориентира към чужбина. По-удобно от това, здраве му кажи.
Твоят опит, обаче, ми звучи малко кофти. Задължаващо ми е към свекърите, бррр... 'Щото някак си не върви буквално да живееш в дома им, а да им се тръшкаш по срещи (примерно). Един вид, задължен си да демонстрираш добро и послушно поведение пред тях, че иначе, излизаш неблагодарница. Гадничко.
Ако пък живеят в собственото жилище на единия, не ги виждам.
Ами, по принцип, действително не е много готино дългосрочно да живеят в жилище, което документално е само на името на единия. Поражда се дисбаланс, който е напоителна среда за бъдещи конфликти. Безимотният партньор в даден момент (може да е чак след години) неминуемо ще започне да се чувства ощетен. Затова – най-добре или да изплащат нещо заедно, или под наем (т.е. на неутрален терен).
17 години живеем точно така. В мое жилище, което е отпреди брака. Нито аз някога съм му го натяквала, нито той на мен. Камо ли да се караме за подобно нещо. С това разполагаме, в това живеем.