Напротив, ти изхождаш от някакво странни идеи за отношенията между хората, които за много от нас са непонятни - нали за теб това, че единият има тухли поражда дисбаланс? За мен пък не е, важно е как се разбират, а живеят където е най-удачно. Казах това за подслонения, защото се опитвах някак да вляза в твоя тон и водена от твоите критерии да покажа, че не е ощетен - единият е допринесъл с жилище, другият плаща разходи, и двамата живеят в имота. А такива сметки на дребно, че и след години, кой какво бил имал са ми странни.
- Публикувана: 2 фев. 2021, 12:53 ч.
- Последно мнение: 8 юни 2021, 18:32 ч.
Кой управлява бюджета вкъщи?
Напротив, ти изхождаш от някакво странни идеи за отношенията между хората, които за много от нас са непонятни - нали за теб това, че единият има тухли поражда дисбаланс?
Не знам кои сте "вие", но ако погледнеш назад в дискусията, ще видиш, че няколко човека са написали постове, близки до моя + няколко други са харесали първоначалната ми публикация, която, всъщност, беше поводът за развиване на спора. По същата логика, аз бих могла да напиша, че твоите пък идеи са странни и причудливи и има доста хора, които не ги разбират (всъщност, не знам за какво е аргумент това, ама използвам твоя подход).А такива сметки на дребно, че и след години, кой какво бил имал са ми странни.
Хубаво е да планираш живота си, доколкото е възможно. Това предполага някакъв елемент на разсъдък и далновидност. Финансовата култура също е доста важно. За мен – да живееш от днес за утре по чужди къщи, е голяма грешка, за която хората по-често си патят на старини.
Но всеки си има глава на раменете. За пореден път казвам, че аз говоря за своите нагласи и ритъма в моето собствено семейство. Никого не агитирам да разсъждава като мен, но май и това дразни.
Има нещо много сбъркано в мисленето, че личната собственост на семейното жилище задължително води до някакви негативи.
Не живея от днес за утре, имам прилична финансова култура и въпреки това никога не ми е хрумвало за брачен договор или друг начин за разделяне.
А жените, които нямало къде да отидат, са на този хал не, понеже апартаментът е на съпруга им, а защото нямат работа и кариера и са се оставили да бъдат смачкани.
А жените, които нямало къде да отидат, са на този хал не, понеже апартаментът е на съпруга им, а защото нямат работа и кариера и са се оставили да бъдат смачкани.
Мда, питай тия жени, които във всяка трета тема във форума пишат: "Той ме бие и се държи зле с мен. Искам да го напусна, заедно с детето, но понеже жилището е купено от мъжа ми преди брака, нямам къде да отида...".
Дано съм права, но според мен това не е общият случай.
Ако обаче една такава двойка се изнесе под наем, за да не живее в собственото жилище на насилника, това как точно ще топли малтретираната жена?
Ако пък живеят в собственото жилище на единия, не ги виждам.
Ами, по принцип, действително не е много готино дългосрочно да живеят в жилище, което документално е само на името на единия. Поражда се дисбаланс, който е напоителна среда за бъдещи конфликти. Безимотният партньор в даден момент (може да е чак след години) неминуемо ще започне да се чувства ощетен. Затова – най-добре или да изплащат нещо заедно, или под наем (т.е. на неутрален терен).
Голяма глупост си написала според мен .
Ние живеем в мое жилище ( купено от мен , без ипотека , не е наследствено )
Да стягам ли багажа за квартира ?
Голяма глупост си написала според мен .
Ние живеем в мое жилище ( купено от мен , без ипотека , не е наследствено )
Да стягам ли багажа за квартира ?
Ние живеем в мое жилище ( купено от мен , без ипотека , не е наследствено )
Да стягам ли багажа за квартира ?
Страх те е, че същите мисли могат да се прокраднат и в главата на мъжа ти рано или късно?Да съм казвала на някого как да процедира с живота си и да съм давала наставления? Не, не съм. Ама явно гузен, негонен бяга.
Колкото до жените, които искат да се разделят с половинката си, но няма къде да отидат – ако жилището беше общо, по-вероятно е на мъжа да му се наложи да се изнесе, при наличието на деца. Действително на тези жени това не е единственият им проблем, но поне щяха да имат някаква форма на сигурност, ако притежаваха част от жилището.
Ако обаче една такава двойка се изнесе под наем, за да не живее в собственото жилище на насилника, това как точно ще топли малтретираната жена?
Има нещо много сбъркано в мисленето, че личната собственост на семейното жилище задължително води до някакви негативи.
Голяма глупост си написала според мен .
Ние живеем в мое жилище ( купено от мен , без ипотека , не е наследствено )
Да стягам ли багажа за квартира ?
Ние живеем в мое жилище ( купено от мен , без ипотека , не е наследствено )
Да стягам ли багажа за квартира ?
Страх те е, че същите мисли могат да се прокраднат и в главата на мъжа ти рано или късно?Да съм казвала на някого как да процедира с живота си и да съм давала наставления? Не, не съм. Ама явно гузен, негонен бяга.
Колкото до жените, които искат да се разделят с половинката си, но няма къде да отидат – ако жилището беше общо, по-вероятно е на мъжа да му се наложи да се изнесе, при наличието на деца. Действително на тези жени това не е единственият им проблем, но поне щяха да имат някаква форма на сигурност, ако притежаваха част от жилището.
Аз не скачам , почивам си и се забавлявам . Ти си на хейт вълна , явно от лични преживявания .
Някои хора имаме щастливи семайства без да си броим парите .
Други само изливат нерви и комплекси в интернет пространсвото ..... жалко за тях
Действително на тези жени това не е единственият им проблем, но поне щяха да имат някаква форма на сигурност, ако притежаваха част от жилището.
Без съмнение. Но как става това според теб? Да им го припишат след брака, един вид подарък? Или да излязат под наем? Но тогава доходът от жилището ще отива за наема и пак сме на същата позиция. Или мацката да спестява за да откупи 50%? Но тогава по-добре нищо да не откупува, а да си ги държи за всеки случай.
Просто в твоята концепция има един страх от живот в чуждо жилище, но няма реалистична рецепта как да се избегне това.
Колкото до жените, които искат да се разделят с половинката си, но няма къде да отидат – ако жилището беше общо, по-вероятно е на мъжа да му се наложи да се изнесе, при наличието на деца. Действително на тези жени това не е единственият им проблем, но поне щяха да имат някаква форма на сигурност, ако притежаваха част от жилището.
Но ако са под наем, както ти предлагаш, това няма да им помогне.
Ел_Си, къде видя хейт, комплекси и нерви? Или действително си пишеш, колкото да убиваш време? И кой е твърдял, че семействата ви са нещастни?
Точно защото не умея да броя пари, да деля на "твое" и "мое", да си усложнявам живота със схеми, от сорта на: "Ти плати това, а пък аз – онова", винаги съм смятала, че финансите в едно домакинство са за общо ползване. Даже съм доста по-крайна – за мен, няма ли общ бюджет, общи цели, сплотеност и координиране във всеки аспект, няма и семейство.
Тук вече не мога да ти дам точен отговор, защото – колкото различни случаи, толкова и различни решения. Просто няма една универсална истина. Знам, обаче, едно – ресурсите се генерират, трансформират или усвояват; те не са константна величина; повечето ресурси са бързоликвидни, което дава определена свобода на действие. В този дух – как точно ще се разпоредят с имуществото си партньорите, решават те самите, като не е задължително решението им да е логично или дори разумно. Всеки има право и на глупави решения, в края на краищата.
Аз лично познавам няколко човека (мои роднини, включително), продали жилища, на които бяха еднолични собственици (най-често наследени, но и други случаи има) и в последствие закупиха нови апартаменти за семействата си – вече в квартал и вид на имота, съгласувани с мнението на половинката и текущите семейни нужди. Това също е доста удачен вариант.
И кой е твърдял, че семействата ви са нещастни?Точно защото не умея да броя пари, да деля на "твое" и "мое", да си усложнявам живота със схеми, от сорта на: "Ти плати това, а пък аз – онова", винаги съм смятала, че финансите в едно домакинство са за общо ползване. Даже съм доста по-крайна – за мен, няма ли общ бюджет, общи цели, сплотеност и координиране във всеки аспект, няма и семейство.
Без съмнение. Но как става това според теб? Да им го припишат след брака, един вид подарък? Или да излязат под наем? Но тогава доходът от жилището ще отива за наема и пак сме на същата позиция. Или мацката да спестява за да откупи 50%? Но тогава по-добре нищо да не откупува, а да си ги държи за всеки случай.
Просто в твоята концепция има един страх от живот в чуждо жилище, но няма реалистична рецепта как да се избегне това.
Просто в твоята концепция има един страх от живот в чуждо жилище, но няма реалистична рецепта как да се избегне това.
Аз лично познавам няколко човека (мои роднини, включително), продали жилища, на които бяха еднолични собственици (най-често наследени, но и други случаи има) и в последствие закупиха нови апартаменти за семействата си – вече в квартал и вид на имота, съгласувани с мнението на половинката и текущите семейни нужди. Това също е доста удачен вариант.