Кой управлява бюджета вкъщи?

  • 20 086
  • 521
  •   1
Отговори
# 480
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 873
А ясно, говориш си принципно. Е до сега не съм чула, ако някой от двойката има жилище, да излязат на квартира.
Интересно ми е ако някой от двойката има пари , или наследство, трябва ли да се откаже от него, за да са равнопоставени? Питам и аз принципно.

# 481
  • Мнения: 18 829
Аз си демонстрирах редовно добро поведение, но те не са ни се вряли никога вкъщи. С мен са били супер любезни. Ходехме на тях на гости, а аз бях малка и глупава и даже ми харесваше да не се занимавам със софри и манджи, а само да седна наготово на празник Simple Smile Все пак човек поумнява с годините. Пари за наем е можело да отделим, но някак си по това време не беше прието.

Но аз бях благодарна, че са ни предоставили жилище и наясно, че това е временен вариант. Сега като чета млади жени, хем в самата къща на свекърите, хем с претенции - ами никак не ги разбирам.

# 482
  • Мнения: 6 243
И какво предлагате тогава в случай, че единия има жилище от преди връзката (собствена покупка, купено/подарено от родители, наследено)? За да не се чувства ощетен другия какви са вариантите?
Вар.1 - Директно при нотариуса и прехвърляне на половината?
Вар. 2- Продажба и с получената сума купуване ново този път на двамата?
И в двата варианта обаче ако втория няма възможност да плати едни 80-100 к, тогава къде отиваме с такъв подарък, няма ли леееко да се наруши баланса в този случай?
Вар. 3- на квартира? И наличното под наем, в този случай каква е разликата?
Вар. 4 - безимотния плаща наем на собственика- бих казал само е*си връзката в този случай.

Не знам, честно казано всичките тия вариант ми звучат тотално абсурдно и ако са ми били поставяни като условия за връзка много бързо бих подпечатал пътния лист...

# 483
  • Мнения: 18 829
Всеки да си преценява. Хубаво е обаче след 10 + години заедно да има и общо придобити неща, или поне и безимотния да мисли нещо в тази насока. Иначе в случай на радяла единият ще остане без нищо материално, което не е много приятно.

# 484
  • Мнения: 6 243
Вече постигнато с общи усилия е съвсем друго. Дори единия да работи, другия да гледа децата, това пак и двамата имат принос. И при наличието на деца се променят нещата значително дори и да няма нови придобивки.
Обаче претенции върху неща от преди връзката вече изглеждат по съвсем друг начин.

# 485
  • Sofia
  • Мнения: 15 585
17 години живеем точно така. В мое жилище, което е отпреди брака. Нито аз някога съм му го натяквала, нито той на мен. Камо ли да се караме за подобно нещо. С това разполагаме, в това живеем.
Това е супер, дано винаги да сте така. Питам се, обаче, в случай на разрив в отношенията, къде ще отиде да живее съпругът ти? Той има ли също собствено жилище отпреди брака? Защото наемът е вариант само до един етап – не знам как човек в пенсионна възраст ще може да си позволи да живее по този начин. Освен ако не чака да наследи няколко имота, но вече почти не познавам хора, които разсъждават по този начин.

Интересно ми е ако някой от двойката има пари , или наследство, трябва ли да се откаже от него, за да са равнопоставени? Питам и аз принципно.
Задаваш ми един и същ въпрос под различни формулировки. Simple Smile Писах вече многократно, включително – назад в темата: всички приходи, които влизат в нашето семейство, независимо дали са под формата на заплати, хонорари, доходи от частен бизнес, наследство, продажба на имоти, са общи (между мен и съпруга ми) и заедно преценяваме в какво да инвестираме придобитите суми и каква част от тях да похарчим. Никога не е имало "твое" и "мое" в нашите отношения. По-ясно от това мисля, че не мога да го обясня.

Иначе в случай на радяла единият ще остане без нищо материално, което не е много приятно.
Същото нещо визирам и аз. Simple Smile

# 486
  • Мнения: 14
Според мен бюджета трябва да се управлява от този с по-добра финансова култура, независимо от пола му.
Аз преди страници писах май, но за всеки случай: какво значи управлява, ако си разпределят предварително финансовите задължения? Прави се автоматично позволение за теглене всеки месец и са готови - голяма драма е това единият да се налага явно заради "финансовата култура". Ти казваш, че поемаш наема и режийните, аз плащам занималня, храна и извънкласови на децата. Какво толкова има за контролиране, обсъждане?

Освен ако единият не иска супер скъпа кола само за себе си, а вторият опъва синджира, за да уравновеси харча.. Но такива случаи досега не зная, а и по-скоро ми звучи на раздяла и развод, отколкото на здрава връзка.

Представям си как сядат двамата и умуват: "Виж, аз искам да си купя тази чанта от остатъка на дохода ми, купи си и ти нещо, за да не останеш по-назад и случайно спестиш 25 лева повече от мен." Relaxed

Ако пък живеят в собственото жилище на единия, не ги виждам. Няма как всичко да е 50-50%, това са дребнави истории. Ако пък си създал деца с другия, явно му имаш доверие.

ПП И между другото жените в Австрия съвсем официално по статистика работят от октомври нататък за без пари (грубо казано). Толкова по-ниско е тяхното заплащане в сравнение с това на мъжете, така че няма нищо лошо в това мъжът да плати някоя вечеря в повече. А пък в другия живот може да имат късмет и се родят жени Flowers Four Leaf Clover

Е точно това си е управление на общ бюджет. Това от коя сметка ще се плаща е без значение. Иначе, ако да речем мъжа плаща от неговата заплата ипотеката, но остане без работа, какво правим? Спираме да плащаме, защото е негово "задължение"? А за финансовата култура имам предвид, че трябва да се обмисля какво може да си позволи семейството. Може да се приеме и като обща финансова култура. Не единия да се запъне, че иска кола, при положение, че нямат пари и за колело.

# 487
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 873
Интересно ми е ако някой от двойката има пари , или наследство, трябва ли да се откаже от него, за да са равнопоставени? Питам и аз принципно.
Задаваш ми един и същ въпрос под различни формулировки. Simple Smile Писах вече многократно, включително – назад в темата: всички приходи, които влизат в нашето семейство, независимо дали са под формата на заплати, хонорари, доходи от частен бизнес, наследство, продажба на имоти, са общи (между мен и съпруга ми) и заедно преценяваме в какво да инвестираме придобитите суми и каква част от тях да похарчим. Никога не е имало "твое" и "мое" в нашите отношения. По-ясно от това мисля, че не мога да го обясня.
Така според теб ако е преди брака, излизаме на квартира, за да сме равнопоставени ( подкрепи това твърдение). Предполагам, че ако е придобито по-време на брака, при евентуален развод, пак двамата излизаме на квартира, за да сме равнопоставени. За да няма прекарани.

Само за уточнение, наследство придобито по време на брака не се дели, а си остава на получилия го.

# 488
  • Sofia
  • Мнения: 15 585
Не разбирам какво точно искаш да ми кажеш, но няма значение. Peace

Колкото до наследството – знам какво гласи законът, но аз уточних как ние (в моето семейство) процедираме с него – третираме го като общо благо.
То, технически погледнато, и заплатата си е на точно определен човек – другият партньор няма непосредствен достъп до или права над нея, освен ако не му подсигурят такъв/-ива.

Последна редакция: вт, 08 юни 2021, 13:58 от Blаck Cat

# 489
  • София
  • Мнения: 12 554
17 години живеем точно така. В мое жилище, което е отпреди брака. Нито аз някога съм му го натяквала, нито той на мен. Камо ли да се караме за подобно нещо. С това разполагаме, в това живеем.
Това е супер, дано винаги да сте така. Питам се, обаче, в случай на разрив в отношенията, къде ще отиде да живее съпругът ти? Той има ли също собствено жилище отпреди брака? Защото наемът е вариант само до един етап – не знам как човек в пенсионна възраст ще може да си позволи да живее по този начин. Освен ако не чака да наследи няколко имота, но вече почти не познавам хора, които разсъждават по този начин.

Ако сме тръгнали двамата да правим семейство, обмисляйки варианти за спасение при разрив в отношенията, нямаше да сме заедно. Да, разбира се, животът е непредсказуем, само че ние сме от онези редки случаи, при които връзката е като при щъркелите. До живот. Вероятно звуча странно, но това са фактите.
Съпругът ми няма негово жилище в София. Не чака и наследства, родителите му починаха отдавна. Нямат имоти. Но и това не е нещото, което може да го задържи при една жена, ако не я обича. Независимо дали говорим за мен или за друга. Говорим за принципи.

# 490
  • София
  • Мнения: 3 184
Не е едно и също единият от семейството да си е имал от преди жилище, което да отговаря на нуждите на семейство, и да се финализира сделка тъкмо преди сватбата само за да няма половинката дял от имота. Съвсем трето е когато няма брак и имот(и) са само на единия човек, въпреки че приносът е общ.
Ние с ММ нямахме нищо като се взехме и всичко е общо, та само по принцип разсъждавам.

# 491
  • Мнения: 217
Живеем в мое жилище. В момента нямаме желание да изпращаме кредит. Да излезем под наем при условие, че имаме къде не мисля, че е нужно само, за да сме наравно. В бъдеще живот и здраве може и да успеем да купим нещо общо. В момента това, което имаме ни устройва. Живи и здрави да сме животът е пред нас.

# 492
  • Мнения: 46 577
Аз лично не бих се чувствала удобно, ако не съм участвала в избора на имота. Имам си свои изисквания и вероятността да съвпаднат с вече наличното е малка. Също не бих се чувствала добре да "руша" нещо, което не е мое. Обичам да променям често и не бих си позволила да прилагам свободно идеите си на имот, върху който нямам собственост.
В подобен случай бих предпочела да го пуснем под наем, а ние да си купим нещо, което да изплатим заедно. Въобще не става дума за равнопоставеност, нямам скрупули да си помагаме с наема за вноските. Всички доходи след брака, независимо откъде идват ги приемам за общи.
Скрит текст:
И за да не каже някой - ето, тази просто ще използва собствеността на мъжа си, за да я трансформира в своя, уточнявам, че в нашия случай си помагаме за ипотеката от наем от нещо, което е мое. Не става за семейно жилище и не сме били изправени пред такава дилема, но използваме сумата.
Едно мъжле, за теб, обаче за много жени не е така. В повечето семейства, парите на мъжа са общи, тези на жената си са нейни. По статистики Women account for 85% of all consumer purchases, което ще рече, че в 80-90% от семействата жените управляват бюджета. Тези неща включват...
А какво значение има как е в другите семейства? Важното е как е в неговото. При нас също е така, както и при 90% от двойките около нас. Статистиките не ме засягат. Открила съм човек, с когото мислим еднакво и си живеем спокойно.

# 493
  • Мнения: 41 543
Ако пък живеят в собственото жилище на единия, не ги виждам.

Ами, по принцип, действително не е много готино дългосрочно да живеят в жилище, което документално е само на името на единия. Поражда се дисбаланс, който е напоителна среда за бъдещи конфликти. Безимотният партньор в даден момент (може да е чак след години) неминуемо ще започне да се чувства ощетен. Затова – най-добре или да изплащат нещо заедно, или под наем (т.е. на неутрален терен).

Това ми събра очите - ще ходят под наем, за да не се чувствал ощетен някой??? И защо, нали има покрив над главата си без да е давал пари. Какво като е допринасял за разходите. Просто недоумявам логиката.

# 494
  • Sofia
  • Мнения: 15 585
И защо, нали има покрив над главата си без да е давал пари.

Е, това ми звучи, все едно говорим за някакво куче... Да е доволно, защото е приютено. Но и домашният любимец си има чувства и изисква внимание, надхвърлящо елементарното осигуряване на топло и защитено място за спане. Та, май и кучето няма да е съвсем въодушевено от тая проекто-ситуация... Smirk
Все пак, допускам, че "подслоненият" партньор не е бил безпризорен, преди "благодетелят" да му предложи покрив над главата, та да смята, че са му оказали някакъв невероятен жест, прибирайки го. Много хора предпочитат да плащат наем, но да им е уютно и спокойно, вместо тънко да им се натяква как живеели наготово.
Изобщо в тази тема, но и не само в тази, ми се набива на очи някакво изкривено възхваляване на купчина тухли (или друг материален символ), за сметка на отношенията между хората, което е доста тъжно.

Общи условия

Активация на акаунт