Публикувана: 1 септ. 2020, 17:23 ч.
Последно мнение: 27 септ. 2020, 20:47 ч.

Домашна храна за студент

6 117
71
1

# 60 10 септ. 2020, 00:17 ч.

Мнения: 11 140

So Lucky,
май нямаш идея какво означава глутенова непоносимост плюс кръстосани алергии.
Почти нищо не можеш да хапнеш навън. Евентуално личен готвач може да си наеме, но не преди да стане шеф на кардиологична клиника (например).

# 61 10 септ. 2020, 00:19 ч.

Мнения: 9 568

Нищо подобно не съм казала за момичето, хайде да не си изопачаваме думите! Съвсем за друго говорех. Ако детето ми не може да си изчисти само стаята на 20 г., извинявай, но как да го квалифицирам? Уникална услуга му правя, няма що. Също нормално е на 18 да може да си посготви нещо.
Както вече казах, но явно не се чете, ще е чудесно детето да може да се възползва от домашните благини, но да се диндуркат големи хора като бебета, аре нема нужда. Особено мъжките бебета.

# 62 10 септ. 2020, 00:21 ч.

Мнения: 11 400

Мен пък голям зор бе да ме научат да готвя и домакинствам от рано и може би за това за мен е най-омразното нещо. За щерката съм решила - като и дойде времето няма къде да иде ще се научи сама.
Едно детство има - мама да я поглези и щади, после няма кой ...
И тия дето ни пънеха да готвим от рано и тия дето не ги караха да правят нищо сега еднакво въртим къщи и деца, та все си мисля, че все тая.

# 63 10 септ. 2020, 06:48 ч.

София
Мнения: 62 595

Ще се оправи като всички останали колеги. Колетите винаги се радват на внимание, но да се изпраща постоянно не върви. Всичко това е част от романтиката на самостоятелния живот и порастването. Винаги има и гладни съквартиранти, с които да се споделят.

# 64 10 септ. 2020, 09:55 ч.

Мнения: 25 782

Цитат на: Параход в чт, 10 сеп 2020, 00:17

Напротив. Имах колега с глутенова непоносимост с който работехме на пасажерски кораби. Носеше си кашони с пакетирана храна за в каютата, а на бюфета се хранеше предимно със задушени зеленчуци, пиле на грил, бял ориз, някои плодове. На ресторанти по пристанищата си поръчваше винаги нещо вкусно. Намирали сме и безглутенова пица в Италия.
Била съм свидетел и на криза, когато е хапнал нещо с глутен без да иска. Не е лесно. Човек с такъв проблем се нагажда съм състоянието си, и свиква с това хранене. Вярвам, че една студентка може да се оправи сама с това, все пак не е дете на 5г.

# 65 10 септ. 2020, 19:16 ч.

София
Мнения: 62 595

Не е лесно, но в един момент на един самостоятелен млад човек му писва да търчи за следващия колет. Кога ще има свободно време, ако през ден или два ходи да взема бурканите с ядене от куриера? По-вероятно е да се научи да си готви, макар в общежитията да няма много условия. Обаче, свободата, Санчо!

# 66 10 септ. 2020, 20:34 ч.

София
Мнения: 3 951

МУ и УНСС са две различни неща. И докато в едното завършваш без да си се вяснал, за другото си трябва сериозна концентрация. Така че хич няма да ѝ е до готвене, както пък и е със специфични нужди. Като иска - ще се научи, но винаги е добре в камерата или в някой шкаф да има нещо домашно направено за моментите, които не иска или не може да готви. Или пък не ѝ се дават пари за някой боклук от вън. Продължавам да не разбирам защо въпросът на жената премина в нещо абсурдно, с квалификации?

# 67 17 септ. 2020, 12:04 ч.

София
Мнения: 19 306

Чак пък зряла жена на 19 години... Едва ли до момента е готвила по-активно.

# 68 18 септ. 2020, 11:22 ч.

Мнения: X

По Еконт няма проблем да се праща храна, стига да е добре опакована и да не е твърде течна. Не знам дали е добре да е в буркан, може би по-добре в пластмаса, че съм гледал как товарят/разтоварват куриерите - мятат все едно камъни има в колетите. Аз лично куриери не съм ползвал едно време, мъкнех сака с храна сам по автобусите. Но аз си вземах само зимнини разни - туршии, лютеница, компоти, чушки, някоя сушена домашна наденица. Имах приятели тогава действаха по другата схема - майките им заделяха по един буркан от всяка манджа, варят няколко минути за капачка и като си ходеше студента взимаше яденето към общежитието. Но аз не обичам претоплени манджи, та или си готвех сам (то пък едно готвене - бъркани яйца, печени кренвирши с кашкавал и някакво подобие на спагети болонезе) или гледах да ям в студентския стол (повечето неща бяха мнооого добри, още ги помня).

# 69 23 септ. 2020, 20:14 ч.

Мнения: 3 679

Аз съм с глутенова непоносимост и доста хранителни такива. Навън яденето е сложно и не знаеш дали и какво има, затова разчитах на каквото си приготвя сама.
Нищо сложно няма в това да имаш тежко следване (на 10000 км.) от дома и да си готвиш.
Не знаех как яйце да сваря, неволята учи Simple Smile

# 70 24 септ. 2020, 20:35 ч.

Мнения: 36

Аз като студентка си готвех сама... Майка ми винаги е готвела ужасно... Изобщо не ми липсваха нейните манджи Laughing

дайте на детето да пробва от живота и ако иска храна, ще ви каже! Аз например и веднъж не поисках от мойта! /освен ако не ставаше въпрос за компоти, туршии и т.н./ хахахха

# 71 27 септ. 2020, 20:47 ч.

Мнения: 1 768

Никога не съм пращала храна. Дори когато са идвали в къщи, пак не съм пращала, защото и пътят е дълъг и не се знае в какво състояние ще пристигне храната. В 21 век сме! Храна има навсякъде, пък дори и за алергични хора. Simple Smile

Препоръчани теми

Приоритети, цели и мечти

Готвени яденета в буркани

Къща на село пред апартамент в града

158
Жилища и имоти

Продажба на храна, произведена в домашни условия

Причина:

Причина: