Домашна храна за студент

Оставете детето си да живее своя живот. Дайте му глътка въздух да си почине от вас и вашите предразсъдъци.
Ако то само стигне до извода, че му е необходимо да му  пратите зеленчуци по куриер, тогава му пратете.
Още от поста ви става ясно как се опитвате да му наложите вашия начин на живот, ще готви ли, няма ли да готви, това е право на детето ви да избере само. Гласувайте му малко доверие, имате умно дете, сигурна съм, че ще намери начин.

Първо - честито.
Предполагам, че не искаш това да прочетеш, но остави дъщеря си да се оправя сама. Във всеки град има опции освен студентски стол - в общежитията си готвят, имат кухненски кътове или поне котлони, има и готова храна. Дъщеря ти е зряла жена, а не дете. Ще се справи, но не и все с мама за ръка и с буркани по куриерски фирми. Режимът и непоносимостите си трябва да управлява сама. Да не говорим, че ще я сбъркат от бъзици... и с основание.

Временното има тенденция да става постоянно. И аз съм на мненията от по-горе. Сега е времето да се учи. На всичко.

Направете и няколко буркана с храна, която искате. Когато се прибере, ако иска - ще вземе бурканите с нея. Не и изпращайте нищо, особено пък редовно всеки уикенд - само ще и се смеят. 

Ами то си е за смях, манджа и зеленчуци по куриери. Оставете я сама да се научи,  вече не е дете.

Като започнат изпитите едва ли ще и е до готвене

Точно тогава най-много се готви. Няма как да се учи постоянно, приятно разнообразие е да си напазаруваш и сготвиш, да ти се проветри мозъка. По спомени...

Всеки голям град има кетърингови компании, които правят индивидуални менюта и разнасят.

Бърз вариант за изпращане е по автобус/маршрутка, ако имате директна връзка. Давате няколко лв на шофьора и тя си ги чака, така всичко отива за няколко часа. Буркани със "заварена" капачка (в една тава обръщате бурканите надолу с капачката и завирате с малко вода) са най-удобни ако няма хладилник. Замразена храна отива зимата, но е хубаво да ползвате за опаковка стиропорена кутия и да не са много малки порциите, колкото по-голям обем по-бавно се размразява. Лошо е после, ако няма камера да я прибере веднага, ако е повече. Може и да вакуумирате в пликове, ако имате машинка. Има и едни специални кутии за храна за пикник, които са дебели и термоизолират, не си спомням как се казваха, в тях също бавно се развалят нещата.
А дали ще ги иска, ами като каже че не ги иска, значи не ги иска. Щерката на ММ си носеше домашна храна докато учеше в НБУ и не ѝ се смееха, а си искали, че всичко било "органик", та всичко е според-зависи.

Оставете дъщеря си да порасне!Когато си идва,може да и приготвяте някой буркан с храна или от вашата зимнина.Вие като ходите да я виждате,също ще носите по малко храна за разнообразие.

Първите години бях на студентски стол, но после вече парите намаляха и не стигаха. Така в трети курс започнах да се уча да се готвя като разполагах само с котлон в стаята. Прибирах се на две седмици с влака. Майка ми започна като готви да отсипва в буркани от горещото ядене и да затваря. В началото на четвърти и пети курс ми помогна да пренесат по някое и друго кашонче с буркани - готвено, компот, сладко... Въпреки, че с приятелка си готвехме  бурканите спасяваха положението в дни на безпаричие или когато сме изморени и не ни се готви или пък искаме разнообразие.
Никой не ми се е смял. Кой и защо да се смее? В първи курс съквартирантка носеше като се прибере от родното си място питки и тиквеници. Три.момичета в стаята как им се радвахме и ги омитахме, че и за още питахме. Не, че сме оставали адни, ама друго си е домашно от ръцете на баба, нали?

Буркани много студенти носят, но чак пък да ти пращат храна с куриер редовно... Момичето е достатъчно умно да влезе медицина, но няма да може да си намери храна 2020 година? Аз още си спомням колко пораснала се чувствах тези първи дни, колко е яко сам да си решаваш какво ще ядеш, кога и дали, без някой да ти виси над главата. Свобода, младост, радост. Тя майката хубаво планира, но първо да попита дъщеря си все пак.

Питайте я какво и дали иска. Ценната помощ е тази, която е поискана. Едва ли ще се свени да каже, ако има нужда от нещо.

Дъщеря ви може би си представя малко по-различен студентски живот от това което вие си представяте. Не бива да се подценяват хранителните непоносимости и алергии, но оставете я в началото сама да се опита да си намери зоната на комфорт. Първите месеци далеч от родители ще са й толкова нови и различни че свят ще й се завие. на общежитие с нови хора, ново място и нови неща всеки ден.... уау!В момента, в който реши че иска помощ/ храна / пратки с храна сама ще си каже.

Хора са носели буркани от мама, ама по куриер? Малко прекалено ми идва.
За начало не бих напъвала за нищо. Момичето нито знае къде ще е точно, как ще е уредено, нито как ще й текат дните. Такива предварителни сметки са излишни. Като се премести и окопити, ще си каже има ли нужда от нещо или не.

Защо пускате тема и търсите съвети? Естествено, че най-много критика, порицание да получите.

Честито на студентката.
Има доста ФБ групи за безглутеново хранене. Разглеждала съм ги - повечето споделящи са млади хора, сигурно и далече от обсебващи мами. Ами справят се,  живи са. Снимат разни лесни рецепти, дават съвети.
Ст. столове работят и в почивните дни, може да ги ползва.
Курирерските фирми приемат и пратки с храна. Ако са буркани искат да са опаковани в пукащо фолио.
От майка на студент знам, че каквото наготви е сипвала в буркан и заварявала в съдоималната. Периодично студента си ги вземаше.
В блока ми, няколко етажа над мене имаше под наем 2  турчета, студенти. Майките им се редуваха през 10 дни да идват - почистваха им, пазаруваха и готвеха. Младежите  периодично изхвърляха  през балкона разни вмирисани манджи. Редовно чистех от перваза я боб, я булгур, я пилешко бутче....

много е полезно даже за майката, стига коментарите да стигнат до нея и да иска да се промени.

Имах съквартирантка, чиято майка редовно и пращаше колети с хранителни продукти по пощата. Ябълки, кекс, даже сирене. Е нямаше как да не го обърнем на подигравка в един момент.

Честито за студентката! Аз приемам ангажираността на една майка, като разбира  се във времето всичко ще се подреди както се разберете. ММ  е учил и средно образование далеч от семейството и за него колета е бил малък празник. Приготвяйте на детето си каквото прецените и не четете негативите.

Храна никога не са ми пращали, нямаше и как да стане, но съквартирантката ми редовно се прибираше след уикендите с готвено от мама. Ами никой не се е подигрвал, даже беше супер когато споделяше разни вкусотии с нас.

Едно е да се прибереш с домашно приготвена храна след гостуване при родителите,  съвсем друго е по куриер да ти изпращат манджи. Обсебващо ми е такова поведение.

Пращайте й пари по-добре, пък тя да си преценява.

Въпросът, който беше зададен, имаше за цел жената да получи съвет не дали да праща или не храна, а дали някой е пращал, как я е опаковал, да ли се е разваляла и т.н. Ако тя е решила, че иска и детето й е съгласно, форумът ли ще я откаже. Естестнено, че е по-добре да дадат пари и то да прецени какво да купи с тях, но въпросът в темата не е - да пратя или не пари на детето и то да си купува само.

и кой ще плаща за тези лигавщини?
зависи детето на какво е свикнало. яко ще е, ако се възполва от домашните зеленчуци и плодове, защото са много ценни, но да се праща манджа ми се струва абсурдно.
не, това не е зряла жена, а още дете, но все пак нека му се даде шанс да се развива адекватно и се справя само.
важно е да се пита и детето какво иска, защото момичетата на тази възраст, особено първите години, не се хранят особено. салатка, водка...и т.н. и толкова. но аз бих се опитала поне домашната продукция да пробутам, ако е ок.

Аз никъде не видях да пише, че авторката всеки ден смята да праща с куриер топъл обяд. Връзка между манджите и самостоялността също не виждам, родените в последната четвърт на миналия век всички сме получавали колети с храна през студенството и пак не слушахме родителите си и си правехме каквото искахме.

Най-добре е да разпитате куриерските фирми дали и какви храни приемат. Но преди това и дъщерята да е съгласна.
Аз като бях студентка взимах храна от нашите за 1-2 хапвания, ако беше за повече се разваляше и хвърляше. Аз си пазарувах, аз си готвих, ядох каквото си поискам без да се съобразявам какво ми е пратено. И е добре от сега да се научи на самостоятелност. Все пак е достатъчно голяма сама да може да се контролира какво хапва.

Аз също имам непоносимост към глутен и за ядене навън не мога и да си помисля.
Дори и да има ястие без глутен в някой ресторант, ако кухнята е обща, се получават замърсявания и аз се струпясвам.

Незнам за какъв студентски стол става въобще въпрос?!
Аз като се прибера в България и ям само плодове, зеленчуци и яйца. Веге съм и месо не ям, за него незнам.
Нося си сирена, овесени ядки и безглутенови брашна, защото от всички опитани сирена имам симптоми на непоносимостта. За другите не вярвам, че не са замърсени.

Въобще алергии и непоносимости са много ограничаващи.
Честно казано предпочитам да ме гледат странно и да ме коментират, отколкото да съм вървежна и да се гърча от болки.

Иначе съм гледала една свежарска документация как гръцки майки готвят и пращат за студентите. Цял бизнес е при тях.

Оставете дъщеря си да порастне, сега й е времето. Според мен по-правилно е да я научите как да си прави 3-4 неща сама и ако тя ви поиска да й изпратите или занесете нещо. Имайте вяра в детето си, че ще се справи, защото с другото само ще подкопаете самооценката й!

Жената попита едно, а получи куп нежелани, непоискани съвети да остави детето си да порасне и твърдения, че била обсебваща майка. Никой от нас не е там за да знае как стоят нещата в действителност. Не виждам нищо лошо да консервира храна от градината, която да е в помощ на момичето после. Никъде не е написала, че ще осигурява менюто за всеки божи ден. Детето ще порасне, няма къде да иде. И готвената манджа от майка й няма да спре този процес. Отива на ново място, с нови хора, да не мислите, че няма да се научи да се справя сама? Ако е моето дете, с хранителна непоносимост, ще пращам и още как. Докато тя сама не ми каже да спра.

Можеш да й пращаш зеленчуци в кашон, но да има нещо меко за уплътняване да не се наранят.
Алуминиево фолио пази температурата за няколко часа, но не денонощие.
Замразена храна със сигурност ще се размрази. Вариант е в термочанта (онези големите за бири за пикник) и да пуснеш колета от офис точно преди да затворят, до офис и щерката да го вземе на другата сутрин, щетите ще са най-малки. Инак наистина най-бързо става с днешния автобус, стига шофьорът да е навит, а напоследък май не са.
За стъклени съдове по куриер - мен лично би ме било шубе.
Куриерите като цяло взимат скъпо, освен това. Ако дъщерята има кола или поне има кой да й занесе и - особено важно - отнесе бурканите, е друго. Аз като студентка много мразех да ми тикат буркани. Това нещо ТЕЖИ, хора. Още повече, че не бяха много домашни, само бяха приготвени вкъщи, ама с купени продукти. Ми по-добре да ми дадат на мен парите, вместо да нося 10 кила буркани - тогава аз самата тежах 45 и спирките не бяха пред входа на блока, та се налагаше мъкнене. А после трябва и да връщам амбалажа... Мерси от такова помагане.
А, още нещо. Вижте къде ще си съхранява храната. Ако няма собствен хладилник и къде да съхранява, няма много смисъл от колети. На общежитие живях само по време на един Еразъм в чужбина, имаше обща кухничка с хладилник на етажа - за 4 апартамента, 12 човека. Бяхме 3 българки, на първата седмица спряхме да оставяме в хладилника каквото и да е, освен ако не сме абсолютно убедени, че няма да го ядем - все някой си взимаше.

Купете й скара парти грил и едно преносимо котлонче. Зимата ще изкара и без нужда от хладилник, но напролет и един мраз ще свърши работа. Щом са далече градовете един от друг, е нормално да не се прибира често. Тоест куриерските услуги са в реда на нещата, нали затова ги има. Навремето с междуградски автобуси се изпращаше, чувала съм случаи и за влакове. Винаги бих се зарадвала на домат от градината на мама Ама сега, а тогава само затръшнах вратата и касетофонът до дупка. Майка ми как ли е ревала милата... Та по-добре се допитвай до нея ако се колебаеш, вече е разумен човек.
Столовото хранене не ме впечатли, ама то и колко ли се ядеше, цигари и хляб. Все пак аз нямам обаче алергии и непоносимости.

Всичко ще бъде наред, успех на бъдещия доктор 🤗

Наистина много се скочи на жената - ми може с детето да са взели това решение да се носи храна. То ще си порасне със или без домашна храна. Така че доста безполезни критики се написаха.
По същество - куриери не, защото дори да сложите етикет кашонът да не се обръща, няма гаранция, че ще го спазят.
Най-добре отидете при шофьора на автобуса и му платете за багажа. Поне ще пристигне на време и няма да се прехвърля в хиляда коли като при куриерите.

Мисля, че още след инцидента в Сарафово преди години забраниха такова изпращане на пратки по автобус.
Дали се случва на практика не зная, но на теория е забранено.

Има и много групи за споделено пътуване между градовете. И багаж превозват често.

Много преди бомбата в Сарафово беше забранено. Всъщност не съм сигурна, че изобщо някога е било позволено да пътува багаж без пътник, но шофьорите се възползваха и си прибираха някой лев за услугата.

Че защо да е забранено ако си отворя чантата да видят какво има вътре?

доколкото съм чувала, вече не се навиват шофьорите. иначе с куриер е кофти - хем скъпо, хем рисковано.

Бабата на мъжа ми ни прати веднъж за Коледа колет по Еконт, а по-често праща на дъщеря си (свекърва ми) и никога не е имало инцидент, така че явно се практикува. При стерилизирани буркани не виждам какъв е рискът. Друг е въпросът чисто практически как ще извършите това упражнение - един такъв колет е 7-8кг минимум и се носи трудно. Как ще го мъкне момата по транспорт или пеша, тя си знае. Доставка до общежитието ще е кофти заради никаквите часове, но нали ще учи постоянно, сигурно ще дочака и куриера 😉
И сега нещо странично. Как така "ЩЕ се научи"? Много се смях като една колежка ме попита "ти кога се научи да готвиш?", но явно не е трябвало. Тези деца нищо ли не пипват вкъщи, че тепърва ще се учат да пазаруват, готвят и т.н. на 18-19г.?

Ами аз например започнах да се уча да готвя след като останах да живея сама. След като си завърших висшето образование беше. Не говоря за едни пържени яйца, а за манджа. Дотогава все бях пипвала нещо вкъщи, но основно имах задължения по почистване, пазаруване и простиране на пране.

Практикува се, но често има и инциденти. Да не говорим ако трябва да платиш на други, чиито пратки са увредени от счупената ти лютеница.

То и аз така. Баща ми, лека му пръст, все ме критикуваше че нищо не пипвам и няма да се оправя, ама ей, на, за Коледа и цяла патица готвих. Има рецепти, има клипчета, въобще колкото и да си некадърен ще можеш да спретнеш свестна манджа.

Пращайте и плодове и зеленчуци (домашни и полезни), другото сама ще си набави. Колкото и да не ви се вярва, детето ще се справи само със всичко.

Намирете си хоби и й дайте възможност да се отдели. Обсебващите майки вредят на себе си и на всички! около себе си. Ако се наложи посетете специалист. Тя ще става медик, има нужда от самостоятелно! мислене. Иначе Ви разбирам. Да имаш дете с хранителен режим е ужасяващо. Повярвайте, ще се справи. Но нека се научи да открива начините по нейния си ум. Поздрави! Пожелавам спокойствие. Нещата ще се случат. Колкото повече се опитвате да насилите една река да не тече натам накъдето не иска, толкова по-зле. Успехи!

Тъй като моето дете има подобни проблеми се замислих как бих подходила.
Стола е неприемлив вариант.
Приемам, че момичето вече знае какво може и не може да готви и яде.
Първо бих купила печка тип Раховец /ако позволява общежитието/ + тетрадка с рецепти как готвите за нея. Отстрани хората и хабер си нямат колко специфично и различно от нормалното е готвенето и като термична обработка и като продукти. Бих разделила рецептите на "бързо приготвяне" и "по засукани такива".
Второ в моята младост студентите често получавахме храна от вкъщи по икономически причини. Баба ми готвеше за семейството и от всяко ядене заделяше в бурканчета от лютеница хорце за мен /една порция/. Затваряха се и се стерилизираха в голяма тенджера на котлона. Стерилизацията е колкото да вакумират и да се прекъснат процесите на ферментация. Получавах манджи, кюфтета, месо, дори и супи, готвено с ориз. Само картофите променят вкуса си от седенето.  
Трети вариант е пак в бурканчета, затворени с капачка и замразени във фризера. Пращат се по Еконт/Спиди до офис - вие ги пращате вечерта - тя ги взема сутринта и пак ги прибира във фризер/хладилник. Може да купите 2-3 хладилни чанти, които да си препращате. Има и термо кутии от стериопор за еднократни пращанки - https://shop.agrodrip-zahara.com/Stiroporna-termo-kutiq. Охладители има в Джъмбо, слагате във фризера и после между бурканчетата. Зеленчуци и плодове спокойно пращате в кашонче.    
От и до офис на Спиди ще ви е най-евтино.

Ако желаете пишете ми на лични да пообсъдим какво му е на детето и какво сте правили до сега като изследвания /пропускливост на червата, хистаминоза, непоносимости, марж на алергиите, лекари които са помогнали/ - може да си бъдем полезни.
Успех!

Не знам защо почти всички се хванаха за това, че майката иска да изпраща храна на детето си и едва ли не по този начин му отнема самостоятелността и му пречи да се научи само да си готви. В крайна сметка никой не е питал "за или против изпращането на храна?'', жената попита за начина на изпращане. Откъде сте сигурни, че планът не е съгласуван със студентката и всъщност тя самата не е пожелала да ѝ се помага с храненето? Не мога да разбера какво е това наливане на акъл - ще я подиграват, ще ѝ се смеят и какво ли още не. Всеки сам преценява за себе си.

Изпращането на храна е най-удобно от офис до офис на Спиди(освен това така е и най-евтино), вземете предвид разстоянията за Вас и за нея. Ако офисът е надалече, подсигурете се, че колетите, които изпращате, са максимум 5 кг и е удобно да се носят пеша/в градския транспорт. Относно това - мога да препоръчам торбите за многократна употреба от Билла, които имат къса и дълга дръжка - може да сложи колета в торбата и да хване които дръжки са ѝ по-удобни. Ако офисът е наблизо или има кой да ѝ помогне с носенето - може и по-тежък да е колетът.

Нещата, които се изпращат, е добре да са такива, които са устойчиви на превоз и едновременно с това не се развалят за 1 ден. Например доматите не са особено подходящи, защото лесно могат да се смачкат и разкашкат навсякъде. Бурканите е добре да се увият в хартия и след това в опаковащо фолио от пукащи балончета, за да се предотврати евентуално счупване. Това със замразената храна ми се струва нереалистично и по-скоро Ви съветвам да не го правите. Винаги има опасност храната да се размрази повече, отколкото трябва, и всичко да подгизне, което не е желаният резултат. Кутиите за храна от пластмаса с капак, който се затваря плътно, както и тези от сладолед, са подходящи за изпращане на по-сухи храни, например кюфтета. Стъклените кутии лесно се чупят при транспорт, бурканите малко по-трудно, стига да са добре опаковани. Съветът ми е да вземете 1 кашон, да сложите опаковащо фолио от пукащи балончета, да поставите храната вътре и да опаковате индивидуално всяко нещо. Старайте се да няма празно пространство, а ако има, може да го допълните с пакет с дамски превръзки, носни кърпички и т.н. Това допълнително ще намали щетите, ако има удар и неща, които могат да се счупят вътре.

Друг вариант е вместо куриер да използвате групите за споделени пътувания от ФБ. Давате кашона и 5 лева за транспорт и оттам нататък чакате дъщеря ви да ви се обади, че е дошла храната. Сравнително, най-бързо ми се струва и не чупливо.
Замръзването и според мен не е опция, по-скоро само стерилизирана/ суха храна в кутия.
И все пак, аз не бих пращала още от първия месец храна, а и нямаше да се радвам да получавам храна още в началото.

Относно приготвянето на храната: Едно лято бяхме разделени с ММ и през седмицата като готвех, сипвах от врялото ядене в бурканчета 400 г, затварях с капачката и обръщах надолу, докато изстине. Да се вакуумира. Така 5 дни, после я носех на селото, за да има той за следващата седмица по една порция.
Относно изпращането: Една жена от селото / в Дивата Странджа/ редовно изпраща колети на брат си на западната граница- буркани, дивечово месо от фризера и други замразени храни. Не знам как ги опакова, но са кашони като от бананите. И няма куриери. Това чудо се предава на хората, които карат хляба, те го носят в пощата в най-близкия град и от там- до крайната цел. Оцелява нещата . Желая успех и на вас.

Аз като прочетох студент и се ужасих, помислих  че е момче и ще пращате храна............ но при момиче - дъщеря някак по ми се стори поносимо.

Защо да е ужасно ако е момче?
По-горе съм писала за 2 момчета квартиранти в блока ми и как майките се редуваха да чистят и готвят.

По-скоро обратното - за момче е по-нормално да му пращат, нали уж не знаят какво да правят в кухнята на тази възраст още, момичетата уж трябва да са се научили поне малко досега.

Аз не го намирам за приемливо. Мама ще ходи да чисти на маминото синче на 20 г.....но то както е научено.

А не, до тази възраст и момчетата, и момичетата трябва вече да са се научили. Що за едните може, а за другите не?

На теория трябва, но на практика повечето от и  двата пола не са научени. Прегледайте темите за 10 - 11 - 12 кл. Масово децата учат, ходят на допълнителни курсове и се забавляват. Няма лошо, но никоя потребителка не споменава как е  показала на детето лесни манджи и трикове за пазаруване.  Все ги жалят, все да си ги поглезят, че скоро излитат от гнездото.
И аз съм била така, и дъщеря ми също.
Скоро неволно подслушах разговор - дъщерята пита мама как да купи пиле. Момата е към 24 годишна, от скоро живее с гадже.

Не че нещо, но и мен никой не ме е учил така. Баба в началото само нареждаше - изтреби ориза, нарежи лука, набери копър... После почнаха неща като "нагледай да не преври супата", или "бъркай тук да не загори". И някак уж нямах на идея какво правя, ама после като се наложи, по спомени успях да сготвя. Такива неща, все си мислех, се учат постепенно с порастването, малко по малко

И мен никой не ме е учил, но майка ми почина, като бях малка,та набързо се научих. Но и преди това знаех доста, де. Аз моите деца ги гърча и ги включвам в готвенето и чистенето. Олигофрени и търтеи не мисля да отглеждам, а и не съм прислужница. Чистят и на кучето, хранят го. Синът ми е малък, но знае - като изцапа взима метлата и лопатата или пуска робота и си чисти. Може да пусне миялна, пералня, хлебопекарна, даже да завие кифлички, като разточи тестото с точилка (накрая помагам, но е малък още), заедно правихме козунаци от а до я....и т.н.

Е то само, докато се ожени. После жена му поема и след няколко месеца пуска тук тема, как мъжът и нищо не прави вкъщи и се сърди, че тя не готви често.

Жената пита за практически насоки, а вие нарекохте току-що момиче, влязло успешно медицина, и със специфични заболявания, ограничаващи го от ядене на каквото и да било навън, "олигофрен" и "търтей"....
Направо нямам думи да квалифицирам някои потребители, че и не са един и двама!

И да, напълно ненормално е девойка на 18 години да може и да готви ежедневно. Никога не съм чувала за такъв случай, а съм на 45 и готвя великолепно (умря циганката, ама си е факт. Научих се след 30. Дотогава имах спорадични опити пет-шест пъти годишно, и тук-таме по някоя торта врътвах).

За лекар, изобщо не и трябва да знае да готви. По добре да е отличничка в професията. Гладна няма да остане.

So Lucky,
май нямаш идея какво означава глутенова непоносимост плюс кръстосани алергии.
Почти нищо не можеш да хапнеш навън. Евентуално личен готвач може да си наеме, но не преди да стане шеф на кардиологична клиника (например).

Нищо подобно не съм казала за момичето, хайде да не си изопачаваме думите! Съвсем за друго говорех. Ако детето ми не може да си изчисти само стаята на 20 г., извинявай, но как да го квалифицирам? Уникална услуга му правя, няма що. Също нормално е на 18 да може да си посготви нещо.
Както вече казах, но явно не се чете, ще е чудесно детето да може да се възползва от домашните благини, но да се диндуркат големи хора като бебета, аре нема нужда. Особено мъжките бебета.

Мен пък голям зор бе да ме научат да готвя и домакинствам от рано и може би за това за мен е най-омразното нещо. За щерката съм решила - като и дойде времето няма къде да иде ще се научи сама.
Едно детство има - мама да я поглези и щади, после няма кой ...
И тия дето ни пънеха да готвим от рано и тия дето не ги караха да правят нищо сега еднакво въртим къщи и деца, та все си мисля, че все тая.

Ще се оправи като всички останали колеги.  Колетите винаги се радват на внимание, но да се изпраща постоянно не върви. Всичко това е част от романтиката на самостоятелния живот и порастването. Винаги има и гладни съквартиранти, с които да се споделят.

Напротив. Имах колега с глутенова непоносимост с който работехме на пасажерски кораби. Носеше си кашони с пакетирана храна за в каютата, а на бюфета се хранеше предимно със задушени зеленчуци, пиле на грил, бял ориз, някои плодове. На ресторанти по пристанищата си поръчваше винаги нещо вкусно. Намирали сме и безглутенова пица в Италия.
Била съм свидетел и на криза, когато е хапнал нещо с глутен  без да иска. Не е лесно. Човек с такъв проблем се нагажда съм състоянието си, и свиква с това хранене. Вярвам, че една студентка може да се оправи сама с това, все пак не е дете на 5г.

Не е лесно, но в един момент на един самостоятелен млад човек му писва да търчи за следващия колет. Кога ще има свободно време, ако през ден или два ходи да взема бурканите с ядене от куриера?  По-вероятно е да се научи да си готви, макар в общежитията да няма много условия. Обаче, свободата, Санчо!

МУ и УНСС са две различни неща. И докато в едното завършваш без да си се вяснал, за другото си трябва сериозна концентрация. Така че хич няма да ѝ е до готвене, както пък и е със специфични нужди. Като иска - ще се научи, но винаги е добре в камерата или в някой шкаф да има нещо домашно направено за моментите, които не иска или не може да готви. Или пък не ѝ се дават пари за някой боклук от вън. Продължавам да не разбирам защо въпросът на жената премина в нещо абсурдно, с квалификации?

Чак пък зряла жена на 19 години... Едва ли до момента е готвила по-активно.

По Еконт няма проблем да се праща храна, стига да е добре опакована и да не е твърде течна. Не знам дали е добре да е в буркан, може би по-добре в пластмаса, че съм гледал как товарят/разтоварват куриерите - мятат все едно камъни има в колетите. Аз лично куриери не съм ползвал едно време, мъкнех сака с храна сам по автобусите. Но аз си вземах само зимнини разни - туршии, лютеница, компоти, чушки, някоя сушена домашна наденица. Имах приятели тогава действаха по другата схема - майките им заделяха по един буркан от всяка манджа, варят няколко минути за капачка и като си ходеше студента взимаше яденето към общежитието. Но аз не обичам претоплени манджи, та или си готвех сам (то пък едно готвене - бъркани яйца, печени кренвирши с кашкавал и някакво подобие на спагети болонезе) или гледах да ям в студентския стол (повечето неща бяха мнооого добри, още ги помня).

Аз съм с глутенова непоносимост и доста хранителни такива. Навън яденето е сложно и не знаеш дали и какво има, затова разчитах на каквото си приготвя сама.
Нищо сложно няма в това да имаш тежко следване (на 10000 км.) от дома и да си готвиш.
Не знаех как яйце да сваря, неволята учи .

Аз като студентка си готвех сама... Майка ми винаги е готвела ужасно... Изобщо не ми липсваха нейните манджи
дайте на детето да пробва от живота и ако иска храна, ще ви каже! Аз например и веднъж не поисках от мойта! /освен ако не ставаше въпрос за компоти, туршии и т.н./ хахахха

Никога не съм пращала храна. Дори когато са идвали в къщи, пак не съм пращала, защото и пътят е дълъг и не се знае в какво състояние ще пристигне храната. В 21 век сме! Храна има навсякъде, пък дори и за алергични хора.