Ревност при доведени деца

  • 8 601
  • 172
  •   1
Отговори
  • Мнения: 46
Здравейте!

Имам момченце на 6г. и живея на семейни начела с мъж, който има дъщеря на 7г. Майка и е починала, когато е била на 4г. Тя има много бегли спомени за майка си и не проявява черти на травмирано дете, като под това имам впредвид, че е много усмихната, игрива и социална.

Та така, 1 година бяхме гаджета с този мъж. Излизахме редовно с децата и така времето минаваше, децата се привързаха и ни приеха много добре. Решихме да заживеем заедно (децата също искаха много ) и в началото всичко беше идеално. С него се разбираме много добре и сме много щастливи, децата също.

Проблемът е следния: от около месец насам неговата дъщеря проявява неукротима ревност към него когато ме прегърне или целуне. Преди това изобщо не ни обръщаше внимание. А той също прегръща и целува и нея, в смисъл не е студен тип баща. С мен се държи много добре, приела ме е напълно. Но направо изпада в кризи, когато с него сме по-близки по какъвто и да било начин. Привързана съм към нея, тя е страхотно дете и се разбираме идеално. Третираме децата по равно. Каквото на едното, това и на другото. Знам, че е нормално да има ревност, но е много интензивна и за мен минава границите.

Интересното е, че ревнува баща си от мен но не и от сина ми, с който той също много се занимава и прегръща и целува. Когато го ревнува от мен имам чувство, че му е жена, а не дъщеря.  Изключително е некомфортно и незнам как да реагирам и затова за момента просто се отдръпвам и не обръщам внимание. От една страна знам, че е свикнала на много грижи и внимание от баби и дядовци и вече е време да стане по-самостоятелна, но от друга я разбирам и ми е тъжно като тя така се ядосва и плаче. Много си говорим с нея и двамата и обясняваме, че много я обичаме, че отношенията между баща и дъщеря са едни, а пък тези между мен и него съвсем други и т.н. Тя просто отказва да приеме и казва, че никога ама никога няма да свикне. Вече и да идем някъде, тя постоянно ни дебне да не вземем да се хванем за ръце и дори по бузата ако ме целуне баща и, тя полудява. Не се забавлява изобщо. Незнам какво да правя. Иначе, поне сина ми по никакъв начин не ни ревнува, което е донякъде упокоение.

Моля за съвет, ако някой се е сблъсквал с такава ситуация.

# 1
  • Мнения: 3 787
Моят роден 9 г син не обича да се целуваме пред него и демонстративно потръпва уж от погнуса като ни види..
Някой деца преминават през такава фаза сигурно.
Аз лично ако на детето толкова му пречи не бих се целувала с баща му пред него докато му премине това надявам се временно отношение към тази част от връзката ви.

# 2
  • Мнения: 2 123
Защо не помислиш за консултация на детето с психолог?

# 3
  • Мнения: 6 701
А ако не се целувате и прегръщате пред момичето какво ще стане?

# 4
  • Мнения: 7 946
Казваш, че не ги делите и ги "третирате еднакво". При мъжът може би. Но при теб?
Самото ти заглавие издава друго.
Опитваш се да изкарваш доведеното дете криво и си отдъхваш, че твоето не се държи така. Ако ги "третираше" еднакво нямаше да присъства като акцент в темата ти това, че детето е доведено в цялата история. Пък даже и обобщаваш в множествено число, сякаш ти се иска да се случва при повечето доведени деца, че да ти олекне, че не в теб е проблема.
Щеше просто да опишеш проблема и детето и дотам, ако бе непредубедена. Ти тръгваш с нагласата, че понеже е доведено това дете, затова изпитва ревност. Не ти минава първо през акъла, че това може да се случи с всяко дете, независимо дали е доведено или не.
.
Така изглежда отстрани. Wink

# 5
  • Мнения: 403
А ако не се целувате и прегръщате пред момичето какво ще стане?
Ми нищо, ще стане на нейната.

# 6
  • София
  • Мнения: 24 839
Казваш, че не ги делите и ги "третирате еднакво". При мъжът може би. Но при теб?
Самото ти заглавие издава друго.
Опитваш се да изкарваш доведеното дете криво и си отдъхваш, че твоето не се държи така. Ако ги "третираше" еднакво нямаше да присъства като акцент в темата ти това, че детето е доведено в цялата история. Пък даже и обобщаваш в множествено число, сякаш ти се иска да се случва при повечето доведени деца, че да ти олекне, че не в теб е проблема.
Щеше просто да опишеш проблема и детето и дотам, ако бе непредубедена. Ти тръгваш с нагласата, че понеже е доведено това дете, затова изпитва ревност. Не ти минава първо през акъла, че това може да се случи с всяко дете, независимо дали е доведено или не.
.
Така изглежда отстрани. Wink
Така не ми изглежда отстрани.

Нали детето на авторката е доведено за мъжа ѝ, както детето на мъжа ѝ е доведено за нея!? А, за родителят си, всяко е родно.
Двете деца са в абсолютно еднаква позиция и ако момичето ревнува, а момчето не, то авторката има нагледен пример за реакцията на "доведено-собствено " дете.  Simple Smile

# 7
  • INFJ
  • Мнения: 9 359
anonymiss, точно това е в основата на проблема, не знам защо те подразниха изразните й средства.
Голяма е за ревности тип "ще се омъжа за тати", обикновено при по-малките дечица се проявяват, но с времето отшумяват.
Аз също съм на мнение, че е добре да посети психолог, това, че не показва травмата от загубата на майка си, не означава, че такава няма.

# 8
  • Мнения: 758
На мен също ми изглежда, че авторката е загрижена за тяхното семейство и привързана към момичето. Понеже ревността е от тази посока, подробно описва проблема.
Към авторката: Може би сте го правили, но защо не говорите директно с детето, да Ви обясни защо се дразни, заплаха ли вижда Във вас и прочие. Нека излее всичко, което чувства и му тежи. И после Вие на свой ред с много търпение и любов ще обяснявате,че тя е незаменима, че е друга любов, че не е застрашена от никакви липси и т.н.т. Разговори и търпение- така бих опитала аз да направя.

# 9
  • Мнения: 6 701
Ама защо трябва да се прегръщат и целуват пред децата?!

# 10
  • Мнения: 7 946
Цитат
Проблемът е следния: от около месец насам неговата дъщеря проявява неукротима ревност към него когато ме прегърне или целуне. Преди това изобщо не ни обръщаше внимание.
Авторката и приятелят й трябва да си отговорят на въпроса: какво се е случило "преди това", кога нещата са се променили и защо?
Момиченцето показва дразнение само към близост с жената. Не ревнува баща си от другото дете, нали? Следователно някъде там трябва да се търси разковничето. Може несъзнателно да е провокирала това поведение в детето, може  и от друг да идва, но ако човек е съвестен първо ще търси грешката в себе си - говорим за родителство - защото децата и поведението им са отражение на средата, в която израстват. Психолог също може да помогне. А дотогава да общуват с детето и да го предразполагат да говори честно и открито, да изразява емоциите си. Ако не става с двамата - поне с баща си.

# 11
  • Мнения: 326
А защо да не целува бащата и да не показва нежност в присъствие на дъщеря му? Нека показват любовта пред децата си, това е прекрасно. Моя приятелка намери решение: докато беше малка, дъщерята на мъжа й се цупеше, когато те се прегръщаха или целуваха. Тогава тя започна винаги след целувка на него, да "лепва" целувка и на детето до момента, в който то пищейки от радост я молеше да го остави намира. А после порасна и всичко отшумя. Любовта никога не трябва да се крие.

# 12
  • Мнения: X
А мъжът ти как реагира на сцените ?
Аз смятам че вие двамата по категоричен начин трябва да и се противопоставите и да не допускате тя да ви прави сцени. Тя трябва да си остане дъщеря на баща си. Дотам и само ! Няма място да се конкурира с вас за целувките му. Има морални граници, които децата не бива да преминават и ние възрастните трябва ясно да ги очертаем.
Дано мъжът ти е наясно, защото това застрашава вас като двойка и ако и отстъпите, скоро няма да сте такава. Не и позволявайте да се намесва между вас. С коя жена спи баща и нея не я интересува ! Тя не му е жена.

Последна редакция: пт, 13 сеп 2019, 20:13 от Анонимен

# 13
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
Когато бях точно на тази възраст около 7 годишна ми беше сууупер неприятно майка и татко да се държат за ръце. Да отбележа, че баща ми се появи в живота си когато бях на 6, преди това не го познавах. Не беше толкова ревност, колкото ми беше искрено неприятно даже когато се държаха за ръце. Съответно правих страхотни сцени. Родителите ми просто спряха да проявяват близост един с друг и проблема отшумя.

# 14
  • Мнения: X
Конкуренцията за вниманието на бащата между майката и дъщерята корени целия комплекс от сложни и проблемни отношения помежду им.
С две думи - тежка задача. Пубертетът ще е още по-нетърпим.

# 15
  • Мнения: 1 859
А ако не се целувате и прегръщате пред момичето какво ще стане?

И аз това се зачудих?
Ревнува очевидно и е нормално. Досега е свикнала баща ѝ да обръща внимание и да има прояви на нежност само към нея. Дръжте се малко по-умерено известно време, сигурно ще премине.

# 16
  • Мнения: X
А мъжът ти как реагира на сцените ?
Аз смятам че вие двамата по категоричен начин трябва да и се противопоставите и да не допускате тя да ви прави сцени. Тя трябва да си остане дъщеря на баща си. Дотам и само ! Няма място да се конкурира с вас за целувките му. Има морални граници, които децата не бива да преминават и ние възрастните трябва ясно да ги очертаем.
Дано мъжът ти е наясно, защото това застрашава вас като двойка и ако и отстъпите, скоро няма да сте такава. Не и позволявайте да се намесва между вас. С коя жена спи баща и нея не я интересува ! Тя не му е жена.
Подобен войствен тон, насочен към 7-годишно дете, е меко казано, неуместен.

# 17
  • Мнения: X
Когато бях точно на тази възраст около 7 годишна ми беше сууупер неприятно майка и татко да се държат за ръце. Да отбележа, че баща ми се появи в живота си когато бях на 6, преди това не го познавах. Не беше толкова ревност, колкото ми беше искрено неприятно даже когато се държаха за ръце. Съответно правих страхотни сцени. Родителите ми просто спряха да проявяват близост един с друг и проблема отшумя.
Предполагам ти си остана ревнива ? Само, че сега едва ли ще успееш да " огънеш " така лесно някого извън семейството.

# 18
  • Мнения: 6 106
А може би не е точно ревност към бащата и е свързано с мисълта за майка й. Това, че е намерила любяща втора майка може би я кара да си спомня нейната родна майка и да се пита какво би било ако беше тук, да си представя майка си жива и затова да се дразни когато вижда как баща й обича друга жена. Когато майката е починала детето е било съвсем малко. На 7г. вероятно е започнало да осъзнава болката си от липсата й.
Ако смятате, че е възможно това да е свързано със загубата на детето нека баща й да поговори с нея, да прекарват повече време двамата.

# 19
  • Мнения: X
[video][/video]
А мъжът ти как реагира на сцените ?
Аз смятам че вие двамата по категоричен начин трябва да и се противопоставите и да не допускате тя да ви прави сцени. Тя трябва да си остане дъщеря на баща си. Дотам и само ! Няма място да се конкурира с вас за целувките му. Има морални граници, които децата не бива да преминават и ние възрастните трябва ясно да ги очертаем.
Дано мъжът ти е наясно, защото това застрашава вас като двойка и ако и отстъпите, скоро няма да сте такава. Не и позволявайте да се намесва между вас. С коя жена спи баща и нея не я интересува ! Тя не му е жена.
Подобен войствен тон, насочен към 7-годишно дете, е меко казано, неуместен.
Вие обвинявате ли ме в нещо ? Я дайте да видим ? Чакам да ми пишете в какво ме обвинявате. Моля, да посочите конкретно в какво ме обвинявате и къде е
Войствен тон към детето. Искам да ми напишете къде съм била войствена , с кое изречение и то към дете ?


Надявам се, че ще се изясним, нали ?  Държа да ми отправите конкретно обвинение.

Последна редакция: пт, 13 сеп 2019, 20:44 от Анонимен

# 20
  • Мнения: X
Как пък не. Нямам какво да изяснявам. Пиша пределно ясно. На несхващашите не мога да помогна.

Към авторката- идеята за целувка на детето след всяка ваша целувка с мъжа пред него е добра и аз бих я пробвала. Помощ от детски психолог също не би била излишна.

# 21
  • Мнения: X
Как пък не. Нямам какво да изяснявам. Пиша пределно ясно. На несхващашите не мога да помогна.

Към авторката- идеята за целувка на детето след всяка ваша целувка с мъжа пред него е добра и аз бих я пробвала. Помощ от детски психолог също не би била излишна.
О, не, как така ще си позволявате да пишете неверни неща ? Къде има войствен тон към дете ? Къде питам ? Посочете къде !

# 22
  • Мнения: X
Непременно. Но удивителните, които ползваш в поста си са малко. Дай още, може и да посоча къде е войнственият тон.

# 23
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
Когато бях точно на тази възраст около 7 годишна ми беше сууупер неприятно майка и татко да се държат за ръце. Да отбележа, че баща ми се появи в живота си когато бях на 6, преди това не го познавах. Не беше толкова ревност, колкото ми беше искрено неприятно даже когато се държаха за ръце. Съответно правих страхотни сцени. Родителите ми просто спряха да проявяват близост един с друг и проблема отшумя.
Предполагам ти си остана ревнива ? Само, че сега едва ли ще успееш да " огънеш " така лесно някого извън семейството.

Ами не, не съм била ревнива в нито един момент. Просто ми беше неприятно да бъда свидетел. Аз не познавах баща си тогава. Той се оказа домашен насилник, който не позволяваше на майка ми дори да ме гушка, защото той ревнуваше. На него му беше неприятно, че тя ми обръща внимание. И въпреки, че съм живяла в абсолютно пренебрежение като дете в нито един момент не съм ревнувала майка ми от баща ми. Просто не ми харесваше да гледам подобни неща, може би съм искала да предпазя майка ми от баща ми.

# 24
  • Мнения: X
Непременно. Но удивителните, които ползваш в поста си са малко. Дай още, може и да посоча къде е войнственият тон.
Ти дай обвинението, точно и конкретно. И ще трябва да го докажеш. Т.е. да посочиш Точно в кой абзац.

Последна редакция: пт, 13 сеп 2019, 21:02 от Анонимен

# 25
  • Мнения: X
Когато бях точно на тази възраст около 7 годишна ми беше сууупер неприятно майка и татко да се държат за ръце. Да отбележа, че баща ми се появи в живота си когато бях на 6, преди това не го познавах. Не беше толкова ревност, колкото ми беше искрено неприятно даже когато се държаха за ръце. Съответно правих страхотни сцени. Родителите ми просто спряха да проявяват близост един с друг и проблема отшумя.
Предполагам ти си остана ревнива ? Само, че сега едва ли ще успееш да " огънеш " така лесно някого извън семейството.

Ами не, не съм била ревнива в нито един момент. Просто ми беше неприятно да бъда свидетел. Аз не познавах баща си тогава. Той се оказа домашен насилник, който не позволяваше на майка ми дори да ме гушка, защото той ревнуваше. На него му беше неприятно, че тя ми обръща внимание. И въпреки, че съм живяла в абсолютно пренебрежение като дете в нито един момент не съм ревнувала майка ми от баща ми. Просто не ми харесваше да гледам подобни неща, може би съм искала да предпазя майка ми от баща ми.
В такъв случай, аз съм сбъркала с изказаното  мое мнение по отношение на вашият случай.
Съжалявам за това, което сте преживяла. Надявам се, че сте успяла да го превъзмогнете.
Желая ви щастие !

# 26
  • Мнения: 1 107
Здравей, авторке,

започвам с това, че да си мерите "пишките" с дете не е добра идея. Подхождайте с него, като с дете. Не сравнявайте децата. Надявам се, това да е причината да поставите темата на разглеждане, а не "как да му набия канчето, за да престане".

Всяко дете около 3-4 годишна преживява Едипов комплекс (при момчетата), Комплекс на Електра (при момичетата). Това е времето, в което всяко дете е сигурно, че родителят от противоположния пол е свръх-най-ултра прекрасен, единствен и само за него; иска да се ожени за него, да е само и единствено с него до края (това не са мои измислици, а фактически, психологически, научни постановки). Очевидно, момичето е било ощетено от преживяване на този период. Вероятно си го наваксва сега, чрез някакви късновключени, защитни механизми. Мисля, че на по-късен етап преживява този комплекс.

Другото е, относно загубата на родител. Това е от най-травматичните преживявания, дори в зряла възраст. Не се подлъгвайте да гледате повърхността. Там, вътре в душата на това дете е буря, с чийто проявления ви предстои да се справяте (вероятно) цял живот. Търпение, добра дума, слушане, любов, са част от ключовете, ако искате спокоен и достоен живот.

Децата ми (без да са преминавали през подобни травмиращи преживявания) абсолютно винаги се набутват между нас, когато се прегръщаме. Просто, вдигаме и тях и се прегръщаме заедно. Това би трябвало да сплотява едно семейство, а не да го разделя. Децата искат да са част от доброто, а не са предвестници на нашите изкривени и пълни с цинизъм съмнения за причините, поради които го правят.

Любов, положителна нагласа за подбудите и мноооооогоооо търпение с разбиране, дори, когато не разбираме причините за конкретните действия Heart

Успех.

# 27
  • Мнения: 2 645
Не е ли възможно да и изникват подсъзнателно спомени с майката, затова да не може да приеме доведената майка, един вид като чуждо вмешателство в територията. Едва ли е редно да се подходи към бедното дете лошо и грубо, както се предлага по-горе

# 28
  • Мнения: 3 250
Авторката е разведена, а не вдовица?

# 29
  • Мнения: 1 107
Не е ли възможно да и изникват подсъзнателно спомени с майката, затова да не може да приеме доведената майка, един вид като чуждо вмешателство в територията. Едва ли е редно да се подходи към бедното дете лошо и грубо, както се предлага по-горе

Не, това не е възможно, но е много дълго да обясня защо.
Ако Ви интересува може да четете детска психология, за да си изясните.

 "Не може да приеме доведената майка,  един вид като чуждо вмешателство в територията" е мисленето на възрастен, не на дете в операционен стадий на развитие на мозъка. Ние сме склонни да вменяваме на децата неща от собствените си глави, но това е пагубно доста често, за жалост. Даже, напротив, сега е моментът, в който мозъкът на момичето узрява, за да се присъедини към социума извън дома (училищна готовност). Самият факт, че проявява регрес е симптом за дълбочината на чувствата по загубата.

Дано не говоря много сложно. Може би, психолог не е лоша идея, наистина. Но не за детето, а за родителите.

# 30
  • Мнения: 7 946
Двете деца са в абсолютно еднаква позиция и ако момичето ревнува, а момчето не, то авторката има нагледен пример за реакцията на "доведено-собствено " дете.  Simple Smile
Ми не са в еднаква позиция absurT.
Момчето си има майка, баща (евентуално приятелка на бащата) и приятеля на майка й.
Момичето само баща и приятелката на баща й.
Но може и да няма никаква връзка с това.
Според мен е по-вероятно да избива подтисната мъка за майка й.
Може да си мисли, че така предава майка си примерно, ако допусне другата жена до баща си, дори до сега да е нямала такова поведение.
Няма нужда от гадаене.
Най-добре да й направят едни тестове на детски психолог, ако толкова ги притеснява и не могат сами да се справят с това и ще стане ясно кой, как приема тя и откъде идва проблема с близостта между баща й и приятелката му.

Elunaria, не ме дразни, просто ми направи впечатление, че се етикират настойчиво децата, което не харесвам. Така се накланя везната към страна, която може и да не е вярната. А за това от какво е породен проблема - само те могат да си знаят. Не бих била толкова уверена, че е от това, че детето било "доведено".

# 31
  • Мнения: 17
Имала съм лекции по детска психология и силно ми прилича на "Комплекс на Електра". Аналогия на Едиповия комплекс, проявяват се в детска възраст и е типична силна привързаност към бащата и ревнуване от майката. Потърси мнение от психолог и тук на сайта има. Успех!

# 32
  • Мнения: 46
Ама защо трябва да се прегръщат и целуват пред децата?!
Знаете ли защо? Защото е нормално и така трябва да бъде. Защото така показваме любов и близост пред децата. Така се дава позитивен пример. Вие да не мислите, че нещо вече прекаляваме. И какво? Освен да спрем и по този начин да и покажем, че с рев всичко се постига и при следващ проблем да е същото? Не мисля...
Явно сме с различни разбирания за възпитание.

# 33
  • Мнения: 6 106
Обаче, ако дете на 7г., което е загубило майка си се разстройва от проявите на любов между баща му и друга жена нищо не пречи да се въздържате в негово присъствие, докато не се открие причината и детето не се успокои.
Вярвате ли, че момиче на 7г. не страда за починалата си майка.
За тази загуба и болка няма давностен срок.
Не допускате ли, че детето си мисли, че майка му е забравена и затова реагира така. Може би ако цялото семейство направите нещо с което да покажете на детето, че никой не се опитва да заличи спомена за нея проявите на ревност ще изчезнат.
Баща й, а и вие говорите ли с детето за майка му, така че то да чувства присъствието й като отпечатък който е оставила в сърцата на хората.
Аз бих се насочила да търся помощ за детето, защото за мен това не е ревност към бащата, а е проява на страдание.
Докато е била по-малка и е живяла само с баща си не е имало какво ежедневно да й напомня, че мама я няма.

В редките случаи когато детето ми е било свидетел на прегръдка или целувка между нас с баща му винаги е било включвано и то в този момент на близост.

Успех!

# 34
  • Мнения: 46
Здравей, авторке,

започвам с това, че да си мерите "пишките" с дете не е добра идея. Подхождайте с него, като с дете. Не сравнявайте децата. Надявам се, това да е причината да поставите темата на разглеждане, а не "как да му набия канчето, за да престане".

Всяко дете около 3-4 годишна преживява Едипов комплекс (при момчетата), Комплекс на Електра (при момичетата). Това е времето, в което всяко дете е сигурно, че родителят от противоположния пол е свръх-най-ултра прекрасен, единствен и само за него; иска да се ожени за него, да е само и единствено с него до края (това не са мои измислици, а фактически, психологически, научни постановки). Очевидно, момичето е било ощетено от преживяване на този период. Вероятно си го наваксва сега, чрез някакви късновключени, защитни механизми. Мисля, че на по-късен етап преживява този комплекс.

Другото е, относно загубата на родител. Това е от най-травматичните преживявания, дори в зряла възраст. Не се подлъгвайте да гледате повърхността. Там, вътре в душата на това дете е буря, с чийто проявления ви предстои да се справяте (вероятно) цял живот. Търпение, добра дума, слушане, любов, са част от ключовете, ако искате спокоен и достоен живот.

Децата ми (без да са преминавали през подобни травмиращи преживявания) абсолютно винаги се набутват между нас, когато се прегръщаме. Просто, вдигаме и тях и се прегръщаме заедно. Това би трябвало да сплотява едно семейство, а не да го разделя. Децата искат да са част от доброто, а не са предвестници на нашите изкривени и пълни с цинизъм съмнения за причините, поради които го правят.

Любов, положителна нагласа за подбудите и мноооооогоооо търпение с разбиране, дори, когато не разбираме причините за конкретните действия Heart

Успех.

Съгласна съм с вас. Благодаря за коментара

# 35
  • Мнения: 2 123
Казваш, че не ги делите и ги "третирате еднакво". При мъжът може би. Но при теб?
Самото ти заглавие издава друго.
Опитваш се да изкарваш доведеното дете криво и си отдъхваш, че твоето не се държи така. Ако ги "третираше" еднакво нямаше да присъства като акцент в темата ти това, че детето е доведено в цялата история. Пък даже и обобщаваш в множествено число, сякаш ти се иска да се случва при повечето доведени деца, че да ти олекне, че не в теб е проблема.
Щеше просто да опишеш проблема и детето и дотам, ако бе непредубедена. Ти тръгваш с нагласата, че понеже е доведено това дете, затова изпитва ревност. Не ти минава първо през акъла, че това може да се случи с всяко дете, независимо дали е доведено или не.
.
Така изглежда отстрани. Wink

Съвсем не изглежда така! Правиш свободни съчинения и преиначаваш нещата. Опитваш се да вменяваш вина на авторката!

Последна редакция: сб, 14 сеп 2019, 09:40 от *Melanie*

# 36
  • Мнения: 5 481
Потърсете помощ от психолог, ходете всички, ако успеете да намерите и добър специалист по семейни констелации ще е най-добре.
Аз съм изумена колко много коментари има да се спре близостта между партньорите! Децата трябва да са наясно, че нежността и жестовете на любов между родитеите са нещо нормално, а не нещо, което трябва да се крие. Хващане за ръка, целувка по бузата... откъде-накъде ще се крие това от децата?

# 37
  • Мнения: 46
Авторката е разведена, а не вдовица?

Разведена. Бащата и бабите са в чужбина, тоест рядко се виждат с детето. Отглежда се изцяло от мен.

# 38
  • Мнения: 6 106
Тоеа, което авторката описва не е стамдартна ситуация - семейство с две деца без значение биологичното родство.
Едното дете е преживяло тежка травма на крехка възраст и тази травма поради възрастта му не е преживяна, а само забутана по-надълбоко. Нека да се потърси помощ, детето да се успокои.
Никак не е добър пример, че въпреки че очевидно детето страда родителите продължават да създават условия за това страдание.
И въобще не става въпрос да спре близостта между партньорите, а да не се демонстрира пред детето, което явно преживява нещо.
Не разбирам с какво ще бъдат ощетени родителите ако децата им временно не са свидетели на проявите им на обич.

# 39
  • Мнения: 46
Не е ли възможно да и изникват подсъзнателно спомени с майката, затова да не може да приеме доведената майка, един вид като чуждо вмешателство в територията. Едва ли е редно да се подходи към бедното дете лошо и грубо, както се предлага по-горе

Ами и аз това си мислех. Баща и говори с нея за майка и. Отговора беше, че майка и и той не са се целували и прегръщали, тоест за нея не е нормално и ние да го правим. Както казах тя е страхотно дете. Много е усмихната, възпитана и социална. Баща и си мисли, че бабите и прекалено много я обгрижват и глезят и е свикнала на екстра внимание, а когато сме ние четиримата вниманието е разделено между всички и затова тя така реагира. Например, като ходи на гости при бабите си, си спи с тях в едно легло. Дядовците се гонят в други стаи. Каквото си поиска се дава. Затова сега ходи по-рядко пък да видим...

# 40
  • Мнения: X
А мъжът ти как реагира на сцените ?
Аз смятам че вие двамата по категоричен начин трябва да и се противопоставите и да не допускате тя да ви прави сцени. Тя трябва да си остане дъщеря на баща си. Дотам и само ! Няма място да се конкурира с вас за целувките му. Има морални граници, които децата не бива да преминават и ние възрастните трябва ясно да ги очертаем.
Дано мъжът ти е наясно, защото това застрашава вас като двойка и ако и отстъпите, скоро няма да сте такава. Не и позволявайте да се намесва между вас. С коя жена спи баща и нея не я интересува ! Тя не му е жена.
Подобен войствен тон, насочен към 7-годишно дете, е меко казано, неуместен.

Аз съм на същото мнение. Казали сме и, че много я обичаме, но категорично няма да спрем да спим в една стая и да се прегръщаме като двойка. Баща и също е много твърд с нея по тази тема. Обяснява и, че не е редно тя на 8 години да иска да спи при него и да се целуват постоянно. Надявам се да се успокои...
Добре е, че мъжът ви мисли като вас. Иначе, щеше да е трудно. Не се тревожете. Ще се справите и тя ще ви приеме и ще се успокои. Може би е добре да посетите психолог.

# 41
  • Мнения: 46
Тоеа, което авторката описва не е стамдартна ситуация - семейство с две деца без значение биологичното родство.
Едното дете е преживяло тежка травма на крехка възраст и тази травма поради възрастта му не е преживяна, а само забутана по-надълбоко. Нека да се потърси помощ, детето да се успокои.
Никак не е добър пример, че въпреки че очевидно детето страда родителите продължават да създават условия за това страдание.
И въобще не става въпрос да спре близостта между партньорите, а да не се демонстрира пред детето, което явно преживява нещо.
Не разбирам с какво ще бъдат ощетени родителите ако децата им временно не са свидетели на проявите им на обич.

Разбира се, че не ни пречи да спрем да прояваваме близост пред нея. Въпроса е, че намалихме близостта си доста и това влоши поведението и. Както казах дори за ръка да се хванем тя полудява..

# 42
  • Мнения: 46
А мъжът ти как реагира на сцените ?
Аз смятам че вие двамата по категоричен начин трябва да и се противопоставите и да не допускате тя да ви прави сцени. Тя трябва да си остане дъщеря на баща си. Дотам и само ! Няма място да се конкурира с вас за целувките му. Има морални граници, които децата не бива да преминават и ние възрастните трябва ясно да ги очертаем.
Дано мъжът ти е наясно, защото това застрашава вас като двойка и ако и отстъпите, скоро няма да сте такава. Не и позволявайте да се намесва между вас. С коя жена спи баща и нея не я интересува ! Тя не му е жена.
Подобен войствен тон, насочен към 7-годишно дете, е меко казано, неуместен.

Аз съм на същото мнение. Казали сме и, че много я обичаме, но категорично няма да спрем да спим в една стая и да се прегръщаме като двойка. Баща и също е много твърд с нея по тази тема. Обяснява и, че не е редно тя на 8 години да иска да спи при него и да се целуват постоянно. Надявам се да се успокои...
Добре е, че мъжът ви мисли като вас. Иначе, щеше да е трудно. Не се тревожете. Ще се справите и тя ще ви приеме и ще се успокои. Може би е добре да посетите психолог.

Да, за момента успяваме да контролираме ситуацията и се надявам да отмине. Предпочитам идеята за психолог да дойде от баща и обаче. Мъжете знаете са малко странни на тези теми и не знам той как ще реагира ако го спомена.

# 43
  • Мнения: 57
Аз съм в същото положение, но разликата е, че аз нямам деца. Мъжа с когото живея има син на 8 години, а майката на детето замина в чужбина преди 3 месеца. Той живее с нас, винаги сме се разбирали, но напоследък нещо се случва... Обгрижвам го, играя си с него, всичко е както преди, но той не се държи с мен както до скоро. Когато помоля баща му да свърши нещо елементарно той започва да се сърди, че баща му прави нещо за мен... Говорим за неща като да купи минерална вода или да ми провери маслото на колата... Когато си легна идва в леглото ми и започва да се закача за да не ме остави да спя.. Ей такива неща, които не знам защо прави, но преди не се държеше така. Може би детето на мъжа Ви е в същия период...

# 44
  • Мнения: 46
Обаче, ако дете на 7г., което е загубило майка си се разстройва от проявите на любов между баща му и друга жена нищо не пречи да се въздържате в негово присъствие, докато не се открие причината и детето не се успокои.
Вярвате ли, че момиче на 7г. не страда за починалата си майка.
За тази загуба и болка няма давностен срок.
Не допускате ли, че детето си мисли, че майка му е забравена и затова реагира така. Може би ако цялото семейство направите нещо с което да покажете на детето, че никой не се опитва да заличи спомена за нея проявите на ревност ще изчезнат.
Баща й, а и вие говорите ли с детето за майка му, така че то да чувства присъствието й като отпечатък който е оставила в сърцата на хората.
Аз бих се насочила да търся помощ за детето, защото за мен това не е ревност към бащата, а е проява на страдание.
Докато е била по-малка и е живяла само с баща си не е имало какво ежедневно да й напомня, че мама я няма.

В редките случаи когато детето ми е било свидетел на прегръдка или целувка между нас с баща му винаги е било включвано и то в този момент на близост.

Успех!

Сигурна съм, че и е тежко от загубата на майка и, и го подтиска. Затова ми е още по-трудно да знам как да реагирам. Тя понякога споменава майка си, не е тема табу. Наясно е какво е станало. Друго ми направи впечатление. Например, ако иска нещо и баща и не и го даде, първо започва да мрънка, после започва да спори, после да плаче и когато той не реагира на нищо и е категоричен, тя започва да споменава майка си, защото това го натъжава много и е по-склонен да и угоди. Тоест мисля, че да има травма, но и мисля, че тя осъзнава как да борави с това нещо за да е на нейното. Това прави нещата още по-трудни, защото тя е всъщност почти на 8 и е доста умна и осъзнава как вече може и да манипулира.

Тоест ситуацията е сложна от много страни. Първо, не мога да реагирам остро защото не е мое биологично дете, второ тя е загубила майка си, което автоматично ни прави по меки, трето усещам, че на моменти ни манипулира, но пак не мога да реагирам адекватно заради първите две.

# 45
  • Мнения: 46
Аз съм в същото положение, но разликата е, че аз нямам деца. Мъжа с когото живея има син на 8 години, а майката на детето замина в чужбина преди 3 месеца. Той живее с нас, винаги сме се разбирали, но напоследък нещо се случва... Обгрижвам го, играя си с него, всичко е както преди, но той не се държи с мен както до скоро. Когато помоля баща му да свърши нещо елементарно той започва да се сърди, че баща му прави нещо за мен... Говорим за неща като да купи минерална вода или да ми провери маслото на колата... Когато си легна идва в леглото ми и започва да се закача за да не ме остави да спя.. Ей такива неща, които не знам защо прави, но преди не се държеше така. Може би детето на мъжа Ви е в същия период...

Да, разбирам ви. И аз незнам защо така се получава. В началото едно после друго. Много е трудно на децата да делят вниманието на родителя си. Дано да го израснат.

# 46
  • Мнения: 3 186
Боряна, идете на психолог, той да ви обясни как да реагирате. Като гледам мненията тук, може само да се дообъркате и да сгрешите.
За мен поведението на детето е нормално, нищо че не съвпада по възраст с фазите на Фройд.

# 47
  • Мнения: 46
Потърсете помощ от психолог, ходете всички, ако успеете да намерите и добър специалист по семейни констелации ще е най-добре.
Аз съм изумена колко много коментари има да се спре близостта между партньорите! Децата трябва да са наясно, че нежността и жестовете на любов между родитеите са нещо нормално, а не нещо, което трябва да се крие. Хващане за ръка, целувка по бузата... откъде-накъде ще се крие това от децата?

И аз така мисля. Иначе на какво си учим децата? Да създават семейства където няма близост? Знаете ли, това беше една от многото причини да се разведа. Ужасявах се, че детето ми ще гледа студените отношения между мен и баща му. Моите майка и баща също се държаха много студено един към друг като бях дете и атмосферата беше ужасна. Сега и те са разведени. Та нали в крайна сметка тези деца порастват и си поемат пътя и после си остават мъжа и жената. Ако няма близост и топлина, що за семеен живот ще е ?

# 48
  • Мнения: 46
Потърсете помощ от психолог, ходете всички, ако успеете да намерите и добър специалист по семейни констелации ще е най-добре.
Аз съм изумена колко много коментари има да се спре близостта между партньорите! Децата трябва да са наясно, че нежността и жестовете на любов между родитеите са нещо нормално, а не нещо, което трябва да се крие. Хващане за ръка, целувка по бузата... откъде-накъде ще се крие това от децата?

И аз така мисля. Иначе на какво си учим децата? Да създават семейства където няма близост? Знаете ли, това беше една от многото причини да се разведа. Ужасявах се, че детето ми ще гледа студените отношения между мен и баща му. Моите майка и баща също се държаха много студено един към друг като бях дете и атмосферата беше ужасна. Сега и те са разведени. Та нали в крайна сметка тези деца порастват и си поемат пътя и после си остават мъжа и жената. Ако няма близост и топлина, що за семеен живот ще е ?

# 49
  • Мнения: 2 352
Така описано изглежда, че е усвоила начкн да го манипулира, и се опитва да го прави все повече. Според мен трявба да сложите граници и да й обясните къде има право да дава мнение и къде не. Аз съм по категорична в отношенията с децата и бих реагирала леко остро акп дъщеря ми /родена или доведена/ се опита да ми казва какво и къде да правя с баща й. Манипулирането на отношения или чувства е нещо, което мразя и бих се опитала да изкореня. Само не знам какви са отношенията с бащата в случая и дали той би ме подкрепил акп тръгна да възпитавам неговото дете.

# 50
  • Мнения: 46
Боряна, идете на психолог, той да ви обясни как да реагирате. Като гледам мненията тук, може само да се дообъркате и да сгрешите.
За мен поведението на детето е нормално, нищо че не съвпада по възраст с фазите на Фройд.

Здравейте. Аз изчетох Фройд. При него има съвет да се сближи майката с момичето за да започне то да се асоциира с нея. Това правя в момента. Детето реагира много добре на моята близост към него и се надявам да вида позитивен резултат откъм ревността.

# 51
  • Мнения: 3 186
Момичето според мен се чувства отхвърлено от баща си поради някаква причина. Търси внимание.
Чудесно, Боряна, ще се справите.
Но да приписваме на детето сексуалното и манипулативното поведение на възрастен е грешка (говоря за съветите тук).

# 52
  • Мнения: 46
Така описано изглежда, че е усвоила начкн да го манипулира, и се опитва да го прави все повече. Според мен трявба да сложите граници и да й обясните къде има право да дава мнение и къде не. Аз съм по категорична в отношенията с децата и бих реагирала леко остро акп дъщеря ми /родена или доведена/ се опита да ми казва какво и къде да правя с баща й. Манипулирането на отношения или чувства е нещо, което мразя и бих се опитала да изкореня. Само не знам какви са отношенията с бащата в случая и дали той би ме подкрепил акп тръгна да възпитавам неговото дете.

Много съм съгласна. Проблема единствено е, че не е мое биологично дете и ми е трудно да реагирам по строго. Например знам, че със сина ми бих реагирала остро и бих му показала много ясно границите. Той ги знае и не ги минава. Все пак и заради случката с майка и, тя се третира по меко и ситуацията е доста деликатна.

# 53
  • Мнения: 46
Момичето според мен се чувства отхвърлено от баща си поради някаква причина. Търси внимание.

Не знам дали е така, защото баща и се държи много добре с нея. Прегръща я, целува я, отделя и внимание. Просто тя не допуска, че някой друг може да получава дори малко внимание от него. В случая съм аз.

# 54
  • Мнения: 46
Конкуренцията за вниманието на бащата между майката и дъщерята корени целия комплекс от сложни и проблемни отношения помежду им.
С две думи - тежка задача. Пубертетът ще е още по-нетърпим.

Да и аз това осъзнавам, затова искам да се изкорени в по-ранна фаза.

# 55
  • Мнения: 6 106
Боряна, виждам че обичате детето и сте загрижена за него така както ако беше и биологично ваше. Но не мисля, че ще се справите без психолог. В картинката са и двете баби, които явно влиаят на детето. Може би не влагат лоши чувства към вас, но все пак влиание има.
Мое лично мнение е, че ако опитвате да се справите без психолог накрая може като цяло да се развалят топлите отношения в семейството което сте създали.
Можете първо да се срещнете с психолог вие с бащата, а по преценка на психолога останалите - детето, бабите.
А възможно ли е всъщност ревността да не е към бащата, а към вас. В смисъл вие изграждате с нея отношения майка - дъщеря, каквито са липсвали в живота й 2-3г. И сега да иска вие да отделяте повече време за нея. Вашето дете е също дете и кой по-добре от нея разбира нуждата от мама. Но близостта между вас и баща й може да я дразни с това, че целувате него, а не нея.
Опитайте за известно време тези моменти на нежност и близост да включват и децата - целувки и прегръдки за четирима.

Последна редакция: сб, 14 сеп 2019, 10:57 от Рори72

# 56
  • Мнения: 1 107
След Фройд, един Пиаже, няма да ви се отрази зле Heart

# 57
  • Мнения: 3 186
Момичето според мен се чувства отхвърлено от баща си поради някаква причина. Търси внимание.

Не знам дали е така, защото баща и се държи много добре с нея. Прегръща я, целува я, отделя и внимание. Просто тя не допуска, че някой друг може да получава дори малко внимание от него. В случая съм аз.
Именно. Не знаете как точно се чувства детето. От вашата гледна точка всичко си е наред. Нека да участва психолог в решението на проблема и да говори с детето.
ПП някой спомена семейни констелации по-горе. Удачен е методът в този случай. Но отново психолог да прецени приложимостта му.

# 58
  • Мнения: 46
Ситуацията се влоши след като тя отиде на море с баба си и дядо си за 1 седмица. Върнаха ни я като 3 годишно дете. Там просто явно е било пак обсебване от тяхна страна и като си дойде видя че вниманието е разделено, а не само към нея и тогава започнаха кризите по-усилено. Това вече продължава близо месец и нито с добро нито с лошо се оправя. Тя си твърди, че никога няма да свикне и това е. Незнам вече...

# 59
  • Мнения: 2 352
Точно факта че се третира по меко заради случката с майка й, й показва, че може да се възползва от ситуацията и да й бъдат позволени повече неща от н вашето дете, не знам дали е така, просто предполагам. Добре, майка й е починала, тя е страдала, понесла е удар. Но вие предполагам нямате общо, вашето дете също, но то ако е така в един момент ще забележи тази разлика в отношението към него и към нея. Тогава можете да влезете в "страхотен" филм. Грешка е да се опитвате да компенсирате с повече внимание и по меко отношение загубата на детето. Животът не ни дели на хора с двама родители и на такива, преживели загуба. Напротив, по скоро на разумни и добри хора и на глезли / глезльовци, на които все другите са им виновни. Въпросът е какво искате да възпитате в децата си вие двамата като родители.

# 60
  • Мнения: 46
Точно факта че се третира по меко заради случката с майка й, й показва, че може да се възползва от ситуацията и да й бъдат позволени повече неща от н вашето дете, не знам дали е така, просто предполагам. Добре, майка й е починала, тя е страдала, понесла е удар. Но вие предполагам нямате общо, вашето дете също, но то ако е така в един момент ще забележи тази разлика в отношението към него и към нея. Тогава можете да влезете в "страхотен" филм. Грешка е да се опитвате да компенсирате с повече внимание и по меко отношение загубата на детето. Животът не ни дели на хора с двама родители и на такива, преживели загуба. Напротив, по скоро на разумни и добри хора и на глезли / глезльовци, на които все другите са им виновни. Въпросът е какво искате да възпитате в децата си вие двамата като родители.

Съгласна съм с вас. Моят син например има малко присъствие от баща му, баби, дядовци и т.н. С него ми е лесно както казах, защото при глезотии реагирам остро и той си знае границите. Знае също, че света не се върти около него и не е зависим от ничие внимание. Няма къде да лавира така да се каже. Ако кажа не може няма на кой да се оплаче и затова е спокоен. Но това е вече друга ситуация. Хора които гледат не-биологични деца ще разберат. Много е трудно да си строг и остър с дете, което не си родил. Предполагам с времето ще привикна. Другото е, че ние отидохме да живеем в тяхната къща и сме малко като на чужда територия ако ме разбирате. Това допринася да е некомфортно, защото като стане криза направо искам да си ида. Няма да го направя разбира се, но някак си липсва комфорта от собствена къща.
А и все пак дете почти на 8 години е умно и знае как да говори и дори да манипулира. Хем усещам, че е тъжна на моменти, хем на други усещам че се глези и прилага манипулации..

# 61
  • Мнения: 2 353
Боряна, вие двете говорите ли си насаме понякога?

# 62
  • Мнения: X
Точно факта че се третира по меко заради случката с майка й, й показва, че може да се възползва от ситуацията и да й бъдат позволени повече неща от н вашето дете, не знам дали е така, просто предполагам. Добре, майка й е починала, тя е страдала, понесла е удар. Но вие предполагам нямате общо, вашето дете също, но то ако е така в един момент ще забележи тази разлика в отношението към него и към нея. Тогава можете да влезете в "страхотен" филм. Грешка е да се опитвате да компенсирате с повече внимание и по меко отношение загубата на детето. Животът не ни дели на хора с двама родители и на такива, преживели загуба. Напротив, по скоро на разумни и добри хора и на глезли / глезльовци, на които все другите са им виновни. Въпросът е какво искате да възпитате в децата си вие двамата като родители.

Съгласна съм с вас. Моят син например има малко присъствие от баща му, баби, дядовци и т.н. С него ми е лесно както казах, защото при глезотии реагирам остро и той си знае границите. Знае също, че света не се върти около него и не е зависим от ничие внимание. Няма къде да лавира така да се каже. Ако кажа не може няма на кой да се оплаче и затова е спокоен. Но това е вече друга ситуация. Хора които гледат не-биологични деца ще разберат. Много е трудно да си строг и остър с дете, което не си родил. Предполагам с времето ще привикна. Другото е, че ние отидохме да живеем в тяхната къща и сме малко като на чужда територия ако ме разбирате. Това допринася да е некомфортно, защото като стане криза направо искам да си ида. Няма да го направя разбира се, но някак си липсва комфорта от собствена къща.
А и все пак дете почти на 8 години е умно и знае как да говори и дори да манипулира. Хем усещам, че е тъжна на моменти, хем на други усещам че се глези и прилага манипулации..
Вашият мъж знае ли, че страдате ? Защото аз на ваше място трудно бих понесла това. Кажете му, че се тормозите. Той трябва да разреши проблема.

# 63
  • Мнения: 3 186
Сега проблемът с детето ли е, с бабата или с Къщата е? Ако си си в твоята къща, какво? По-свободно ли ще действаш?

# 64
  • Мнения: 2 352
Според мен трябва да поговорите с мъжа си/бащата, и да изясните с него какво и как точно да реагирате.

# 65
  • Мнения: 2 749
Бащата трябва да говори с дъщерята. Да, на тази възраст вече са наясно кое минава и кое - не. Могат да са доста добри манипулатори. Интересно е и баба и дядо какво точно са й говорили. Дали не й вменяват вина, ако е споделила, че ви харесва? Ако са родители на майката де.

# 66
  • София
  • Мнения: 24 839
Сега проблемът с детето ли е, с бабата или с Къщата е? Ако си си в твоята къща, какво? По-свободно ли ще действаш?

Ако е в собствената си къща, няма да се поблазни от подтика да си тръгне. Вкъщи и стените помагат.

# 67
  • Мнения: 7 273
Поговори първо с мъжа си, а после двамата с дъщерята. Може и да е временно това й поведение, може и да не е, може да е подклаждана от бабите и дядовците. Това, че си в неговата къща си е доста важно. Помисли си заслужава ли си всичко това.

# 68
  • Мнения: 11 350
И защо да не си заслужава?
Не може при първия проблем да се бие отбой и да се веят бели флагове. Дали ще са детски манипулации, дали ще са здравословни проблени, дали финансови - ПРОБЛЕМИ ВИНАГИ ИМА.

Не се задълбавайте чак толкова, колкото повече показвате, че поведението на детето ви влияе, толкова повече ще ви шашка!

# 69
  • Варна
  • Мнения: 14 545
Нормално е всяко дете да ревнува. В този случай детето е загубило майка. Как се възприема нова жена за майка??? Отделно можете да си спестите лиготиите за спалнята. Ако бащата води всеки месец нова мама и я целува пред детето, знаете ли какво става с нейната психика? С добро  отношение, след време детето ще свикне и ще приеме новото семейство.

# 70
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 237
Например, като ходи на гости при бабите си, си спи с тях в едно легло.
Това е много лошо.
Авторката, вземете се в ръце и не се впрягайте от поведението на момичето. Това, че е загубила в ранна възраст майка си е тежко, но вие вина нямате. Уважавате мъката й, щадите я, отношенията ви с баща й не са нейна работа обаче. Ще се увлечете да й стъпвате на пръсти, а вашето момченце какво, ще гледа отстрани сцените на глезлата и ще си знае границите???

# 71
  • Мнения: 3 186
Например, като ходи на гости при бабите си, си спи с тях в едно легло.
Това е много лошо.
Авторката, вземете се в ръце и не се впрягайте от поведението на момичето. Това, че е загубила в ранна възраст майка си е тежко, но вие вина нямате. Уважавате мъката й, щадите я, отношенията ви с баща й не са нейна работа обаче. Ще се увлечете да й стъпвате на пръсти, а вашето момченце какво, ще гледа отстрани сцените на глезлата и ще си знае границите???
Стига сега, глезла. То възрастен да загуби родители е тежко, какво остава за дете.
Авторката е същата. Голяма жена каква заплаха вижда в сцените на ревност на едно дете?!
Сигурно бащата не вижда никакъв проблем.
Било й дискомфортно, искала да си ходи... И това от един месец само проблеми с детето!

Последна редакция: сб, 14 сеп 2019, 19:00 от tainichka

# 72
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 237
Как ще вижда проблем след като той проблем с дъщеря си няма?
Проблем няма и със сина на авторката.

# 73
  • INFJ
  • Мнения: 9 359
Проблем е, ако започнат да й угаждат всеки път когато изпадне в истерия. Бързо ще се научи, че истериите помагат да получиш каквото искаш, а нещо такова научи ли се, може да се прилага цял живот.
Според мен тези проблеми не са за форуми, а за специалисти, които поне да насочат родителите и да помогнат в комуникацията с детето.

# 74
  • Мнения: 57
Както казах аз съм в същата ситуация само, че нямам дете и доведеното дете е момче на 8 години. Аз подхождам директно. Питам го защо ревнува от мен, заплаха ли вижда в мое лице и често говорим на тази тема. Баща му изобщо не вижда проблем въпреки поведението на сина си-било нормално за изоставено от майка си дете. За това аз говоря с него и му обяснявам нещата. Опитайте и Вие просто да говорите с детето.

# 75
  • INFJ
  • Мнения: 9 359
Не мисля, че такива определения като "ревност", "заплаха" биха се разбрали от малко дете. Те не разсъждават като възрастни хора.

# 76
  • Мнения: 6 701
Ама защо трябва да се прегръщат и целуват пред децата?!
Знаете ли защо? Защото е нормално и така трябва да бъде. Защото така показваме любов и близост пред децата. Така се дава позитивен пример. Вие да не мислите, че нещо вече прекаляваме. И какво? Освен да спрем и по този начин да и покажем, че с рев всичко се постига и при следващ проблем да е същото? Не мисля...
Явно сме с различни разбирания за възпитание.

Определено сме с различни разбирания за възпитанието и в частност дали родителите да се целуват и прегръщат пред децата.
Мисля обаче, че по-важен е сериозният проблем, който имате. Форумът няма да ви помогне. С инат и как имате право да сте щастливи, няма да ви се получи.
Съветвам ви да посетите добър психолог. Първо само вие, дори не е нужно други да знаят. Аз съм ползвала съветите на психолог за проблеми с роднина и доста ми помогна да погледна на ситуацията с други очи.
Ситуацията ви не е лесна и ви пожелавам успех и повече разбиране.

# 77
  • Мнения: X
Период е, ще отмине.

# 78
  • София
  • Мнения: 17 592

Това е много интензивен, бурно изживяван комплекс на Електра - но мисля, че е в твърде късна възраст, за да се квалифицира като нормално... Ако не се лъжа във възраст 2-4 е нормално да се прояви и отмине. Вероятно е да е бил провокиран от нещо (едва ли ще можеш да откриеш какво - възможно е да е нещо тъпо и ежедневно, което изобщо да не си и забелязала, камо ли да си запомнила). Съвсем сериозно, добре би било да се срещне с детски психолог. За доброто на детето, не дори за вашето спокойствие. Те не хапят, не слагат децата на стола за разпит, най-често си играят с тях или ги карат, примерно, да рисуват.

# 79
  • Мнения: X
Казусът е сложен - ако е истински, де.

Не трябва да се подхожда войнствено към дете, и с някакъв подтекст, че едва ли не то е малко злодейче.

От друга страна, за правилното развитие на едно дете, наистина са нужни граници, които да се отстояват хем твърдо, хем с любов. Децата колкото са и невинни, могат да бъдат манипулативни. Разбира се, не нарочно. И не защото са злодеи или психопати, а просто защото са малки и се водят по най-лесното.

Според мен казусът определено  е за психолог, а не за обсъждане във форум, където всеки проектира собствените си истории, страхове, преживявания, мисли и т.н. Защото видяхме двете крайности - от прикрито обвиняване на детето и изкарването му като малко злодейче, тормозител, "глезла" и т.н. (не е нужно да е назовано така, за да се долови усещането, че някой се чувства жертва на дете), до пълно издигане като ангелче, невинно, горко и т.н. Изобщо някаква динамика на изкарване на детето или жертва, или тормозител. Супер конструктивно, няма що.


Терапия за всички в семейството. От клиничен психолог, ако е психоаналитично насочен най-добре (според мен)

# 80
  • Мнения: 2 352
Почти напълно съм съгласна с последното мнение, само дето дете на 7-8-9 години е съзнателно и ако е манипулативно, то знае и предполага какво ще предизвика и каква реакция ще последва на неговите действия или думи. Съгласна съм че дете до около 5-6 като за 6 не съм особено сигурна, години все още не е в такава степен осъзнато и може да действа без да иска.
Да не говорим че дъщеря ни на 5 кашляше в стаята и ми обясняваше че била болна и не трявбало да я пращам на градина, това ако не е съзнателна манипулация....

# 81
  • Мнения: X
Казусът е сложен - ако е истински, де.

Не трябва да се подхожда войнствено към дете, и с някакъв подтекст, че едва ли не то е малко злодейче.

От друга страна, за правилното развитие на едно дете, наистина са нужни граници, които да се отстояват хем твърдо, хем с любов. Децата колкото са и невинни, могат да бъдат манипулативни. Разбира се, не нарочно. И не защото са злодеи или психопати, а просто защото са малки и се водят по най-лесното.

Според мен казусът определено  е за психолог, а не за обсъждане във форум, където всеки проектира собствените си истории, страхове, преживявания, мисли и т.н. Защото видяхме двете крайности - от прикрито обвиняване на детето и изкарването му като малко злодейче, тормозител, "глезла" и т.н. (не е нужно да е назовано така, за да се долови усещането, че някой се чувства жертва на дете), до пълно издигане като ангелче, невинно, горко и т.н. Изобщо някаква динамика на изкарване на детето или жертва, или тормозител. Супер конструктивно, няма що.


Терапия за всички в семейството. От клиничен психолог, ако е психоаналитично насочен най-добре (според мен)
Вие сте доктор психиатър ? Предполагам взела сте и специалиност по детска психиатрия ?

Последна редакция: нд, 15 сеп 2019, 17:46 от Анонимен

# 82
  • INFJ
  • Мнения: 9 359
Всички дечица са манипулативни и нарцистични. Точно тук идва ролята на родителите и възпитанието.

# 83
  • Мнения: X
Чак пък всички...


Не съм завършила психиатрия, а психология. И съм работила 3г с деца с поведенчески проблеми на възраст 4-5г.
Да, децата могат да са манипулативни. Но не го правят от злоба така, както един завършен психопат или нарцис. И се държат така, защото познайте защо? Така са възпитани.

Повярвайте ми, виждала съм деца с дори нагло поведение, свикнали все на тяхното. Деца с поведение, което определено може да мине за "невъзпитано", "лигаво". И е фрустриращо, да. Но никога не трябва да се забравя, че това са деца. И че да развиеш такова поведение не е от хубаво. Включително всичко да ти се дава без никаква критичност, и това не е "хубаво".

Просто ми идва малко в повече войнствения тон, както много добре една потребителка се изказа, насочен към деца.


За децата са отговорни родителите им! Неслучайно има такава концепция като "пълнолетие". Не можем да се сърдим на едно дете, че така са го научили, или по-точно, не е имало кой да го научи!

# 84
  • INFJ
  • Мнения: 9 359
Всички, но разбира се това ни е природата, начин за оцеляване, инстинкт, егоизъм. Не е същото, като при възрастните, защото при тях вече има осъзнаване, което при децата липсва.
Затова казвам, че възпитанието, което се дава от родителите е много важно в този период - те ще затвърдят подобно поведение или ще го зачеркнат доколкото е възможно.

# 85
  • Мнения: 3 250
За мен да се каже, че всички деца са манипулативни е същото като да кажа, че много хора искат да си играят на семейството и то щастливо семейство.  Но все някой им пречи.

# 86
  • Мнения: X
Чак пък всички...


Не съм завършила психиатрия, а психология. И съм работила 3г с деца с поведенчески проблеми на възраст 4-5г.
Да, децата могат да са манипулативни. Но не го правят от злоба така, както един завършен психопат или нарцис. И се държат така, защото познайте защо? Така са възпитани.

Повярвайте ми, виждала съм деца с дори нагло поведение, свикнали все на тяхното. Деца с поведение, което определено може да мине за "невъзпитано", "лигаво". И е фрустриращо, да. Но никога не трябва да се забравя, че това са деца. И че да развиеш такова поведение не е от хубаво. Включително всичко да ти се дава без никаква критичност, и това не е "хубаво".

Просто ми идва малко в повече войнствения тон, както много добре една потребителка се изказа, насочен към деца.


За децата са отговорни родителите им! Неслучайно има такава концепция като "пълнолетие". Не можем да се сърдим на едно дете, че така са го научили, или по-точно, не е имало кой да го научи!

Завършила сте психология. Много добре. Ще чета с интерес.

# 87
  • Мнения: 1 770
Напълно е възможно "доброжелатели", които се срещат с детето и не харесват приятелката на таткото да й говорят, че тати сега ще се ожени за нова мама и няма да я обича както преди и бля бля. Лоши хора има навсякъде, които не осъзнават, че с думи могат да наранят крехката душа на детето.

# 88
  • Мнения: 1 770
Чак пък всички...


Не съм завършила психиатрия, а психология. И съм работила 3г с деца с поведенчески проблеми на възраст 4-5г.
Да, децата могат да са манипулативни. Но не го правят от злоба така, както един завършен психопат или нарцис. И се държат така, защото познайте защо? Така са възпитани.

Повярвайте ми, виждала съм деца с дори нагло поведение, свикнали все на тяхното. Деца с поведение, което определено може да мине за "невъзпитано", "лигаво". И е фрустриращо, да. Но никога не трябва да се забравя, че това са деца. И че да развиеш такова поведение не е от хубаво. Включително всичко да ти се дава без никаква критичност, и това не е "хубаво".

Просто ми идва малко в повече войнствения тон, както много добре една потребителка се изказа, насочен към деца.


За децата са отговорни родителите им! Неслучайно има такава концепция като "пълнолетие". Не можем да се сърдим на едно дете, че така са го научили, или по-точно, не е имало кой да го научи!

Аз не съм завършила психология, но имам 4 деца и се стремя да ги анализирам и да се уча от тях ежедневно как да стана по-добър родител, и също вярвам, че не трябва да сме груби с децата си, а да се опитваме да разбираме къде се корени проблема или начина на поведение. Децата са беззащитни и единствения начин да сложат някакъв щит, за да се предпазят от това да бъдат наранени е агресивно поведение. Вярвам, че всички деца са добри и ако някое се държи като недобро, то е защото е наранено, тъжно, самотно, неразбрано, изгубено и има нужда от помощ. Аз обожавам дългите разговори с децата ми. Така ги усещам близки и черпя енергия, детска чистота и мъдрост. 😍
Детинско е да искаме децата ни да са перфектни, когато ние самите не сме. Децата са цветя и за да растат здрави и щастливи, имат нужда от нашата безусловна обич и подкрепа.
Желая успех на авторката, но аз бих седнала да поговоря приятелски с момиченцето. Дори бих излязла с нея по "женски" на детски център или сладкарница и чисто по детски да й обясня, че аз обичам татко й и нея страшно много и искам всички ние да сме едно семейство и ръка за ръка да вървим напред. 🙏❤️

# 89
  • Мнения: 1 432
Тоеа, което авторката описва не е стамдартна ситуация - семейство с две деца без значение биологичното родство.
Едното дете е преживяло тежка травма на крехка възраст и тази травма поради възрастта му не е преживяна, а само забутана по-надълбоко. Нека да се потърси помощ, детето да се успокои.
Никак не е добър пример, че въпреки че очевидно детето страда родителите продължават да създават условия за това страдание.
И въобще не става въпрос да спре близостта между партньорите, а да не се демонстрира пред детето, което явно преживява нещо.
Не разбирам с какво ще бъдат ощетени родителите ако децата им временно не са свидетели на проявите им на обич.

Разбира се, че не ни пречи да спрем да прояваваме близост пред нея. Въпроса е, че намалихме близостта си доста и това влоши поведението и. Както казах дори за ръка да се хванем тя полудява..

Защото е "спечелила". Установила е, че поведението й води до желан за нея резултат - интимността между вас намалява - и ще продължи с цирковете.

Не е трябвало да отстъпвате, а да се сложи границата. Да се говори с нея, да и се обясни и да не се допускат кризите й. Психолог също ще помогне. Но не теглите ли много ясна граница кой какъв е в семейната структура тепърва ще я патите.

Много ключов момент е, че бащата трябва да тегли и наложи границата, иначе ще стане "бой" между двете ви.

# 90
  • София
  • Мнения: 527
Детето ревнува само когато са интимни, с друго проблем няма.
А, ако някой "доброжелател" му нашепва, че като се гушкат и прегръщат, ще се появи ново бебе и тя няма да е единствената дъщеря на тати?
Поне на мен още от първия пост на авторката така ми звучи.

Последна редакция: пн, 16 сеп 2019, 09:25 от az_pak_az

# 91
  • ЯМБОЛ
  • Мнения: 1 022
       С родителите на майката ли беше на море?Те как приемат вашата връзка?

# 92
  • Мнения: 3 186


Не е трябвало да отстъпвате, а да се сложи границата. Да се говори с нея, да и се обясни и да не се допускат кризите й. Психолог също ще помогне. Но не теглите ли много ясна граница кой какъв е в семейната структура тепърва ще я патите.

Много ключов момент е, че бащата трябва да тегли и наложи границата, иначе ще стане "бой" между двете ви.

Къде е ясната граница и как да се наложи? Нека да чуем точната реплика за налагане на граница! Може ли?

Последна редакция: пн, 16 сеп 2019, 15:45 от tainichka

# 93
  • Мнения: X


Не е трябвало да отстъпвате, а да се сложи границата. Да се говори с нея, да и се обясни и да не се допускат кризите й. Психолог също ще помогне. Но не теглите ли много ясна граница кой какъв е в семейната структура тепърва ще я патите.

Много ключов момент е, че бащата трябва да тегли и наложи границата, иначе ще стане "бой" между двете ви.

Къде е ясната граница и как да се наложи? Нека да чуем точната реплика за налагане на граница! Може ли?
Аз в подобна ситуация не бих обяснявала нищо. Няма какво да се оправдавам, аз държа мъжа си за ръка. Какво по-нормално от това ? Просто аз няма да реагирам изобщо и няма да му пусна ръката.

# 94
  • Мнения: X
Аз в подобна ситуация не бих обяснявала нищо. Няма какво да се оправдавам, аз държа мъжа си за ръка. Какво по-нормално от това ? Просто аз няма да реагирам изобщо и няма да му пусна ръката.
Намираш това за зряло и адекватно поведение спрямо 7-годишно дете? Как това ще разреши проблема? Какви резултати очакваш?

# 95
  • Мнения: 6 701
Аз в подобна ситуация не бих обяснявала нищо. Няма какво да се оправдавам, аз държа мъжа си за ръка. Какво по-нормално от това ? Просто аз няма да реагирам изобщо и няма да му пусна ръката.
Намираш това за зряло и адекватно поведение спрямо 7-годишно дете? Как това ще разреши проблема? Какви резултати очакваш?

От висотата на 30 си години ще докаже, че е по по най и най го разбира животът.

Ситуацията е доста сложна. Две деца, които са принудени да съжителстват. Жена, която държи да демонстрира интимна близост с мъж, с който наскоро съжителства. Малко момиче, загубило майка си......И на целия този фон, някаква която много държи да държи ръката на мъжа. И е твърдо убедена, че много ги разбира нещата от живота.

# 96
  • Мнения: 6 963
Предвид изключително топлия и любеобилен, изпълнен с внимание начин, по който авторката описва детето и отношенията си с него, не виждам защо трябва да й се скача. Simple Smile Къде е казала, че иска да "демонстрира интимна близост" - жената говори за държане на ръце и целувки по бузата, които щедро раздава и на самото момиченце. Аз също се чудя дали малката донякъде не ревнува не баща си от авторката, а авторката от баща си. Simple Smile Някой даде предположението назад.

# 97
  • Варна
  • Мнения: 14 545
"Бой" между жена и дете за някакъв си мъж. Ако бащата реши, че дъщеря му е приоритет, новата трябва да се вкопчи вманиачено или да се оттегли с достойнство? Съществуват милиони, свободни мъже.

Последна редакция: пн, 16 сеп 2019, 22:43 от Не се сърди, човече

# 98
  • Мнения: X
Аз в подобна ситуация не бих обяснявала нищо. Няма какво да се оправдавам, аз държа мъжа си за ръка. Какво по-нормално от това ? Просто аз няма да реагирам изобщо и няма да му пусна ръката.
Намираш това за зряло и адекватно поведение спрямо 7-годишно дете? Как това ще разреши проблема? Какви резултати очакваш?
Не мисля, че със 7 годишно детето можеш да разговаряш като с възрастен и да очакваш да бъдеш разбран правилно. Та затова

Последна редакция: пн, 16 сеп 2019, 22:06 от Анонимен

# 99
  • Мнения: X
Предвид изключително топлия и любеобилен, изпълнен с внимание начин, по който авторката описва детето и отношенията си с него, не виждам защо трябва да й се скача. Simple Smile
Гугълче, Тереза НЕ Е авторката.

Тереза, а защо като с възрастен да разговаряш? Ще разговаряш като с дете. Но това, което ти предлагаш е: 1) демонстрация, която ще натегне още повече проблема и 2) неглижиране на чувствата на самото дете, а от тях произлиза голяма част от проблема. Мисля, че е далеч по-добре авторката да поговори с мъжа си и той да поеме повече инициатива за справяне с проблема. А и наистина една консултация на всички с психолог би помогнала.

# 100
  • Мнения: 2 353
  Някой беше предложил разговор по женски - и аз мисля, че е добре, СЛЕД консултация на възрастните с психолог. Момиченцето трябва да знае, че майка му не е изтрита от семейната история и заменена с авторката. Тя тепърва ще има нужда от женски разговори, и според мен ще е много положително ако има верен душеприказчик в нейно лице.

# 101
  • Мнения: 1 107
Така е, разбира се. Стига да не си от онези, които се бият, влизат в схватки, обвиняват в манипулации, мерят си постиженията и са склонни към саморазправа с деца. И, за жалост, са абсолютно сигурни, че това е единственият верен начин на действие, красиво завоалиран под "отстояване на граници".

За мен е изумително какво невежество и липса на познание цари по отношение на децата - любов, грижа, разбиране, психология, познаване на норматива, ако щеш. Грозно, много грозно. И много отчайващо. Дано авторката не се поддаде и дано, докато отстоява границите, не смаже детето.

# 102
  • Мнения: X
Предвид изключително топлия и любеобилен, изпълнен с внимание начин, по който авторката описва детето и отношенията си с него, не виждам защо трябва да й се скача. Simple Smile
Гугълче, Тереза НЕ Е авторката.

Тереза, а защо като с възрастен да разговаряш? Ще разговаряш като с дете. Но това, което ти предлагаш е: 1) демонстрация, която ще натегне още повече проблема и 2) неглижиране на чувствата на самото дете, а от тях произлиза голяма част от проблема. Мисля, че е далеч по-добре авторката да поговори с мъжа си и той да поеме повече инициатива за справяне с проблема. А и наистина една консултация на всички с психолог би помогнала.
Значи аз съм напълно съгласна да се консултират с психолог, даже го предложих на авторката по- назад.

Да се разговаря казваш....
Аз мисля, че е говорено и обяснявано многократно, дълго преди да се пусне темата тук. Но, очевидно не само, че няма резултат, но и жената отчаяно твърди, че проблема се задълбочава, т.е хората вече не могат да си позволят да се държат за ръка.
Ами тя утре ще има против да си казват мила/скъпа- респ. мили/ скъпи ?
И всъщност какво да обясняваме кои са нормалните неща от живота ли ? Това ли е нормалният живот, без близост ?
Защото...да речем че не се справят с проблема и авторката не издържи и си тръгне, и друга да дойде на нейното място ще е същото, проблема ще си остане.
А не бива....за никого няма да е добре и най-вече за детето.

# 103
  • Мнения: 3 250
Тъй тъй дресирайте си децата.

# 104
  • Мнения: X
Мими, авторката ми звучи искрено загрижена и не ми прилича на някоя с подход "венсеремос".

Тереза, аз нямам предвид, че нещата ще се оправят САМО с разговор. По-скоро, бащата е този, който трябва и да говори, и да наложи някакви граници.

Но за начало, трябва да се разбере корена на проблема, за да са наясно с какво точно се борят.

# 105
  • Мнения: X
Мими, авторката ми звучи искрено загрижена и не ми прилича на някоя с подход "венсеремос".

Тереза, аз нямам предвид, че нещата ще се оправят САМО с разговор. По-скоро, бащата е този, който трябва и да говори, и да наложи някакви граници.

Но за начало, трябва да се разбере корена на проблема, за да са наясно с какво точно се борят.

Вие сте напълно права. Така е.

# 106
  • Мнения: 1 001
Консултация с психолог не би навредила, но нея аз бих тълкувала като препоръка, а не като универсален подход, при всяко дете действат различни способи. Лично за мен, такъв тип бракове и връзки не са никак лесни, децата, дори и да са по-големи обикновено трудно приемат новите партньори на родителите си.
Относно близостта, зависи по какъв начин е изразена, аз лично не съм привърженик на големи целувки, прегръдки, аз самата съм по-отбрана, децата усещата взаимоотношенията на родителите си по други неща, а не по натискането. Нашата дъщеря, дето е на 2, баща й като ме прегръща, почва да мрънка, защото я изолираме по нейната логика, и идва и тя да се прегръщаме тримата.

# 107
  • Мнения: 6 963
Предвид изключително топлия и любеобилен, изпълнен с внимание начин, по който авторката описва детето и отношенията си с него, не виждам защо трябва да й се скача. Simple Smile
Гугълче, Тереза НЕ Е авторката.

Тереза, а защо като с възрастен да разговаряш? Ще разговаряш като с дете. Но това, което ти предлагаш е: 1) демонстрация, която ще натегне още повече проблема и 2) неглижиране на чувствата на самото дете, а от тях произлиза голяма част от проблема. Мисля, че е далеч по-добре авторката да поговори с мъжа си и той да поеме повече инициатива за справяне с проблема. А и наистина една консултация на всички с психолог би помогнала.
Ааа, аз останах с впечатление, че тези (по-грубите) коментари са към авторката.
Иначе и аз не мисля, че грубото поведение и тресването на твърди граници от нищото ще помогне с нещо.
Аз смятам, че решение е точно това при всяка близост с бащата, същото да се прави и с момиченцето - гушкане, целувки по бузките и тн. Явно то се чувства несигурно по някаква причина. Иии да се намали оставането при бабите за дълго.
Също ми се вижда важно синът на авторката да не остава в страни, защото в един момент може да се почувства пренебрегнат. Трудно е да си "непроблемното дете" понякога. Simple Smile)

# 108
  • Мнения: 5 481
Някои от коментарите са потресаващи. Държане за ръка и целувка по бузата били лигавщини за спалнята, интимничене, натискане, демонстрация... Чудя се дали да ми стане жал за коментиращите или да се посмея, ама май не е никак смешно. Съветите да се прекратят “демонстрациите” пред детето са все едно някой да се оплаче, че детето не иска да ходи на училище и да го посъветваме просто да не го праща. Или като се роди нов член на семейството и голямото дете прояви ревност, да спрем да се грижим толкова демонстративно за бебето. Детето реагира на нормални, здрави и необходими отношения. Трябва да се работи с реакцията на детето, а не да се спира това, което е нормално и редно.

# 109
  • Мнения: 1 770
Най-важното, според мен е, детето да се почувства спокойно след разговора, който смятате да проведете с нея. Аз лично бих се поставила на нейно място, преди да й кажа каквото и да е. Определено думи от сорта на "Ти си дете и трябва да си знаеш мястото, а да не се бъркаш в отношенията на татко ти и новата ти мама", никак няма да ми харесат! 🤪

# 110
  • Мнения: X
Най-важното, според мен е, детето да се почувства спокойно след разговора, който смятате да проведете с нея. Аз лично бих се поставила на нейно място, преди да й кажа каквото и да е. Определено думи от сорта на "Ти си дете и трябва да си знаеш мястото, а да не се бъркаш в отношенията на татко ти и новата ти мама", никак няма да ми харесат! 🤪


Така добре ли е ? Успокоиха ли се някои ?

Последна редакция: ср, 18 сеп 2019, 03:12 от Анонимен

# 111
  • Мнения: 21 454
Най-важното, според мен е, детето да се почувства спокойно след разговора, който смятате да проведете с нея. Аз лично бих се поставила на нейно място, преди да й кажа каквото и да е. Определено думи от сорта на "Ти си дете и трябва да си знаеш мястото, а да не се бъркаш в отношенията на татко ти и новата ти мама", никак няма да ми харесат! 🤪

Така е, на нея би и харесало, даже единствено би приела:
 " щом не ти харесва тази жена да ме докосва, ще и кажа да не ме докосва и точка. А ако тя не е съгласна, прав и път "

Така добре ли е ? Успокоиха ли се някои ?

Говориш за седемгодишно дете, усещаш ли се? Защо е това съперничество, подигравателност, враждебност?

По темата - при положение, че това е отскоро, вероятно ще отшуми. Предлагам да не се преекспонира, да се втренчват в това и да го превръщат в проблем, който непременно трябва да се разреши. Простото действие детето винаги да получава целувка и прегръдка, а защо не и другото дете също, когато възрастните се прегръщат и целуват, ( предполагам, че става въпрос за бегли целувки по бузата, все пак), вероятно ще свърши работа.
Дъщеря ни винаги се навираше между двама ни и ни разделяше ръцете, както предполагам и на повечето пишещи тук. Сега пуфти отвратено, а ако някой от нас успее да я целуне, демонстративно се бърше. Децата просто ги правят тези неща, не е чудо невиждано.

# 112
  • Мнения: X
Тереза, ти пък! Това е съвсем малко пате. А и нали авторката  написа, че детето я харесва и иначе се разбират добре. Нещо го мъчи дребното и трябва да се разбере какво. Може и някой роднина да го кове, че ей сега ще се появи ново бебе и тя ще мине на заден план. Може да е нещо друго. Но трябва да се разбере причината и да се действа за елиминирането ѝ.

# 113
  • Мнения: X
Най-важното, според мен е, детето да се почувства спокойно след разговора, който смятате да проведете с нея. Аз лично бих се поставила на нейно място, преди да й кажа каквото и да е. Определено думи от сорта на "Ти си дете и трябва да си знаеш мястото, а да не се бъркаш в отношенията на татко ти и новата ти мама", никак няма да ми харесат! 🤪

Така е, на нея би и харесало, даже единствено би приела:
 " щом не ти харесва тази жена да ме докосва, ще и кажа да не ме докосва и точка. А ако тя не е съгласна, прав и път "

Така добре ли е ? Успокоиха ли се някои ?

Говориш за седемгодишно дете, усещаш ли се? Защо е това съперничество, подигравателност, враждебност?

По темата - при положение, че това е отскоро, вероятно ще отшуми. Предлагам да не се преекспонира, да се втренчват в това и да го превръщат в проблем, който непременно трябва да се разреши. Простото действие детето винаги да получава целувка и прегръдка, а защо не и другото дете също, когато възрастните се прегръщат и целуват, ( предполагам, че става въпрос за бегли целувки по бузата, все пак), вероятно ще свърши работа.
Дъщеря ни винаги се навираше между двама ни и ни разделяше ръцете, както предполагам и на повечето пишещи тук. Сега пуфти отвратено, а ако някой от нас успее да я целуне, демонстративно се бърше. Децата просто ги правят тези неща, не е чудо невиждано.
Тълкуването ти на моите думи е напълно погрешно.
не съм употребила нито една от думите, които ти се опитваш да ми пробуташ.

Последна редакция: ср, 18 сеп 2019, 09:09 от Анонимен

# 114
  • Мнения: X
Не съм чела темата, прочетох само твоите публикации от профила ти. На прав път си. В никой случай не спирайте близостта, както казваш, след като сте намалили, тя е започнала и от държане за ръце да ревнува. Т.е. по този начин вие отстъпвате и тя става все по-настъпателна.
Всъщност дръжте се естествено и не правете циркове. За децата е полезно да виждат близостта между родителите, иска или не ти си в ролята на майка в момента, близостта, която е здравословна за нея, е тази между теб и баща й. Реакцията й е съвсем нормална, приобщавайте я в прегръдките. Апропо когато аз и ММ се прегръщаме, и моята дъщеря /6 г./ доскоро се буташе между нас да гушкаме и нея, винаги сме го правили. Когато се целуваме тя се гнуси и прави разни физиономии, мина и през етапа целуване по устите и с мен и с ММ, и двамата бяхме категорични, че това е запазена територия за отношения между мъж и жена и така, сега й е гнусно и се целува с нас и други деца само по бузите.
Смятам, че си малко повече от стандартното чувствителна по темата заради това, че детето не е твое, както и ти си написала, както и заради това, че няма биологична майка, но всичко това е нормално. Просто го приеми все едно детето е твое и се дръж нормално.
Има и друго. Ако към твоя син си строга, дръж се по същия начин и към другото дете. Недей да ги делиш по каквато и да е причина.
Това, което наистина трябва да се добави е повече внимание и прекарване на време с нея, ти обаче си се усетила и вече го правиш.

# 115
  • София
  • Мнения: 17 284
Аз ще си напиша мнението, въпреки че не смятам, че авторката ще го вземе предвид, защото е на друга вълна, но все пак. По  няколко точки:

- Налагане на волята на родителя над детето: Да, може да се направи, всеки може да пречупи едно дете, ако си постави за цел. Само че, аз смятам, че има ситуации за налагане и има ситуации за отстъпване, тази е за отстъпване. Тук не говорим за родна дъщеря, която се мушка при мама и татко, докато се целуват. Нито за разглезена тийнейджърка, която настоява да стане на нейното. Тук говорим за малко (МАЛКО!!!) момиченце, което е сираче без майка и което трябва да свиква с ново семейно положение - нова майка и доведено братче. Това е невероятен стрес за детето, с който е редно да се съобразим и да постъваме така, че да помогнем на прехода да се случи възможно най-лесно за детето. Ако това означава да не се държим за ръце и да не се целуваме в няколкото часа на ден, в които сме в една стая с детето, така да бъде. Никоя връзка не се е разпаднала от това, тоест - връзката няма да пострада, ако се ограничат, но детето да, ще пострада. Като сложим на кантара, душата на детето натежава.

- Показването на близост като начин да се възпитат децата в любов: Това е все пак само един от начините да се покаже любов. Има семейства, в които постоянно се целуват и прегръщат, обаче вечерта като се приберат, мъжа ляга пред ТВто с бирата, а жената не подгъва крак. Примерно само. Един мъж и жена могат да дадат на децата си безброй примери за обич и привързаност, физическото проявление е само едната (и то най-лесната и "евтина" страна на нещата).

- Децата и физическата проява на обич между родителите: Има ли някой да не знае, че децата в общия случай се чувстват некомфортно от това в определена възраст? И че тази възраст все пак отминава и нещата се нагласят. При това говоря за нормални семейни двойки с родни деца, без всички тежести на тази връзка. Та какво точно ще стане на двама родители, ако за известно време се съобразят с чувствата на децата? Той не трае доживот този период.

Та така, това е непопулярното ми мнение, искаше ми се да го споделя поне за протокола, ясно ми е, че масово не се разсъждава така.
От опита си ще споделя, че синът ми беше на 8, когато се събрахме с втория ми съпруг и че без специално да сме се разбирали, се въздържахме от подобни отношения пред детето през първата година. Всички си давахме сметка, че го превеждаме през много труден път и че никак не му е лесно. Та вече 11 години сме с тоя мъж, не е като това да ни е съсипало връзката по някакъв начин. В същото време успешно сме показали и показваме на децата си какво е любов и грижа и как се проявяват. Целуването и гушкането е най-лесното Simple Smile

# 116
  • Мнения: 788
Някои от коментарите са потресаващи. Държане за ръка и целувка по бузата били лигавщини за спалнята, интимничене, натискане, демонстрация... Чудя се дали да ми стане жал за коментиращите или да се посмея, ама май не е никак смешно. Съветите да се прекратят “демонстрациите” пред детето са все едно някой да се оплаче, че детето не иска да ходи на училище и да го посъветваме просто да не го праща. Или като се роди нов член на семейството и голямото дете прояви ревност, да спрем да се грижим толкова демонстративно за бебето. Детето реагира на нормални, здрави и необходими отношения. Трябва да се работи с реакцията на детето, а не да се спира това, което е нормално и редно.
+1
И аз съм на мнение, че е абсолютно нормално родителите да показват близост по този начин.
Не мисля, че ако се криете от нея ще се оправят нещата.
Сина на ММ (3г и 3м) ревнуваше мен от баща си, не родния си баща от мен. Не сме спирали да показваме чувствата си и нещата сравнително бързо отшумяха. Иска се многократно обясняване на ситуацията.

# 117
  • Мнения: 13 768
Аз пък не разбирам от какъв зор трябва да се мляскат и натискат пред децата. Лека целувка, прегръдка за довиждане сутрин и вечер за добре дошъл или по някакъв друг повод е едно и никое дете няма да възрази. Обаче знаете, че има двойки, които така се целуват и прегръщат, че и на възрастните им става неудобно и неприятно в тяхно присъствие, камо ли на децата! Подобна проява на велика "любов" и страст пред децата, особено в тази ситуация, е пълна  глупост, неуважение и несъобразяване с техните чувства. Толкова пък ли не може малко сдържаност докато си легнат малките!

# 118
  • Бургас
  • Мнения: 5 642
Всички минават по тази пътека.
Аз съм с две момчета, та ревнуват мен. Голямото докато ни видеше и се чуваше "Гадост! Луди хора!", а сега малкото не дава на баща си да припари. Горкия ММ докато си изживеят едиповия комплекс децата ще минат поне 5 години.
Не сме спирали да сме си близки. Намирам за нормално да цункам или прегърна ММ. Държа и момчетата да виждат, че близост в семейството е нещо нормално и необходимо. Все пак и те съпрузи ще стават.
Малкия е почти на 4. Когато ни види мрънка и се кара да не седя при баща му и ме вика при себе си. Просто казвам "Ти ела" и той пристига, намества се между нас и чака да бъде целуван. Подозирам, че скоро толкова ще му е писнало да го млящим, че просто няма да ни обръща внимание.
С големия беше по - късно 7-8 годишен да е бил. Обяснявах, че е нормално да прегръщаш и целуаш човека, когото обичаш и т.н. Много пъти сме говорили, че деца и мъж/жена се обичат по различен начин. Не помня колко време е било, но мина. Вече не сме луди хора, ами дърти и неразбиращи от техника, музика, мацки ретро мрънкалници. Деца Sad

# 119
  • Мнения: 5 481
Аз пък не разбирам от какъв зор трябва да се мляскат и натискат пред децата. Лека целувка, прегръдка за довиждане сутрин и вечер за добре дошъл или по някакъв друг повод е едно и никое дете няма да възрази. Обаче знаете, че има двойки, които така се целуват и прегръщат, че и на възрастните им става неудобно и неприятно в тяхно присъствие, камо ли на децата! Подобна проява на велика "любов" и страст пред децата, особено в тази ситуация, е пълна  глупост, неуважение и несъобразяване с техните чувства. Толкова пък ли не може малко сдържаност докато си легнат малките!

Къде го видя това? Кога авторката го е писала? Тя даде за пример точно неща, за които ти твърдиш, че никое дете нямало да възрази - е, ето, възразява. То бива преувеличаване, ама ги изкарвате все едно почти до секс стигат и едва се сдържат...

# 120
  • Мнения: 1 001
Никой не знае как се чувства момиченцето и как преживява смъртта на майка си. Като нова жена дойде в семейството и почне да го играе “майка”, какви други реакции очаквате. Не трябва емоциите й да се пренебрегват, а двама възрастни едва ли не да драматизират защо не могат да си изразяват чувствата.

# 121
  • Мнения: 2 749
Детето я е приемало до момента, в който се е върнало от почивка с баба и дядо. За мен от там идва проблемът.

# 122
  • Мнения: 1 001
С тях може да се чувства по-добре и по-обгрижвана. Няма нищо лошо. Може да й създават различен уют и атмосфера.
Друг аспект е доколко детето приема новата приятелка на баща си, или само повърхностно пази благоприличие, а дълбоко в себе си не иска да има “заместничка” на майка й.

# 123
  • Бургас
  • Мнения: 5 642
Никой не знае как се чувства момиченцето и как преживява смъртта на майка си. Като нова жена дойде в семейството и почне да го играе “майка”, какви други реакции очаквате. Не трябва емоциите й да се пренебрегват, а двама възрастни едва ли не да драматизират защо не могат да си изразяват чувствата.
Детето сега е на 7, а е загубила майка си когато е била на 4. Това са 3 години.
Авторката и мъжа и са заедно от година, а проблема започва сега.

Не смятам, че поведението на детето е свързано с:  нова жена дойде в семейството и почне да го играе “майка”
Това са размисли на възрастен, а не на дете. И ако има и грам с подобен мотив, то някой добре се грижи да го посади в детската глава.

Детето я е приемало до момента, в който се е върнало от почивка с баба и дядо. За мен от там идва проблемът.
Надявам се да не е това. Няма нужда детето да отрасне без женско присъствие, за да угоди на разбиранията на баба си и дядо си. Защото е по - добре със  заместник мама, отколкото без нея.

# 124
  • Мнения: 1 001
Сякаш пък ние тук знаем каква е причината, че чак и да гадаем. Разговори и пак разговори, друго няма да помогне. Това е емоционална травма, и 30 години да са минали, усещането си остава. Особено у такива малко дете.

# 125
  • Мнения: 13 768
А защо са намалили ходенето й при баба и дядо!
Те са до малката, откакто ги помни, обича ги и се чувства обичана, спокойна и в безопасност при тях, и сега изведнъж - разредили гостуванията! Защо? Кой го инициира и поради каква причина. Това, че нейното собствено дете рядко вижда баща си и няма баби и дядовци под ръка, значи ли, че трябва да ги отнемем и на чуждото!?
Авторката е добре да си помисли как би постъпила в подобна ситуация, ако нейното дете реагираше така на проявите им на близост с новоизлюпения "татко". Дали ще му обяснява, че това е нормално и трябва да свиква, или ще стане по сдържана, докато детето й се успокои!

# 126
  • Бургас
  • Мнения: 5 642
Сякаш пък ние тук знаем каква е причината, че чак и да гадаем. Разговори и пак разговори, друго няма да помогне. Това е емоционална травма, и 30 години да са минали, усещането си остава. Особено у такива малко дете.
Никой не твърди, че се забравя и няма значение на колко си когато стане. Дали си на 2,4,10,15 все си боли. Понякога си мисля, че най - малките поне са пощадени защото усещат липсата, но нямат ясни спомени и ги боли по - малко. Може би не е така.

Но  "нова жена дойде в семейството и почне да го играе “майка”"  - това не са мисли на дете. Просто смело твърдя, че тези мисли разни не са присъщи на дете и ако действително има нещо, то е 100% плод на външно въздействие.

Смятам, че авторката бързо щеше да разреши проблема със сина си, като му обясни, че е нормално. Защото то просто така си трябва. Без пък да се крия, защото децата решили, че им дразя очето /особено ако са моите/. 

# 127
  • Мнения: 1 001
Всичко е възможно, знам ли. Аз по-скоро се опитвам да си представя ако подобна ситуация беше вкъщи, как моето дете би реагирало, но това е супер индивидуално.

# 128
  • София
  • Мнения: 17 284
Хора, ама спрете да давате примери с вас и вашите деца, все пак не говорим за стандартна семейна двойка със собствени деца.
И да, малко съобразяване с чувствата на деца в кризисна ситуация не е навредила никому.

# 129
  • Мнения: X
Детето я е приемало до момента, в който се е върнало от почивка с баба и дядо. За мен от там идва проблемът.
Много е вероятно, но добре е авторката да уточни дали преди тази почивка е имало подобен проблем.

# 130
  • Мнения: X
Защо да не даваме пример с родни деца? Точно, защото не смятам, че трябва да има делене на децата, я съветвам да се държи като с родно дете. Максимално естествено. Знам, че е трудно, всъщност за нея точно това е трудното. Както на родното ще обясниш защо родителите се целуват, така и на доведеното. Защото съм на мнение, че трябва да се възпитават и да се отнасяш към тях еднакво. Иначе й се внушава, че е различна, което не помага за приемането на случилото се.
И изобщо се фиксира вниманието към едното от децата, съобразяват се с него повече, появява се неравновесие в семейството.

# 131
  • Мнения: 6 106
Но двете деца житейски не са наравно. Едното е с тежка травма.
Определено ситуацията е за психолог, не за форум.

ПП Детето е на 7г. и е първокласничка. Може да се говори с учителката и училищния психолог. Може те да успеят да създадат връзка с детето и да се изясни какво е довело до промяната в състоянието му.

# 132
  • Мнения: X
Да, Рори72 е права. Не се бях сетила и за друг утежняващ ситуацията фактор- детето е първокласничка, а това е стрес, който може да го е направил по-чувствително. Та дори моята 13-годишна кокона вчера беше панирана какви ще са съучениците ѝ в новата гимназия, какви ще са учителите и т.н. И то, яко се беше панирала. А какво остава за 7-годишен фъстък.

# 133
  • Мнения: 13 768
Цитат
И изобщо се фиксира вниманието към едното от децата, съобразяват се с него повече, появява се неравновесие в семейството.
Ами то поначало си има неравновесие. В къщата му дошла, попълзновения към баща му, довела друго дете, с което също трябва да го дели, опитва се да налага свои правила, отделя я от бабите и дядовците. Ти няма ли да се бунтуваш!
А защо драмите започват след почивката? Ами сигурно защото за 10ната дни почивка, в които малката не е била у дома, новата майка е посвОила доста там и малката е заварила променена ситуация, срещу което и възразява по нейния си начин.

# 134
  • Мнения: 7 922
Моят съвет е да пробвате да давате първо целувка и прегръдка на детето, после на другото дете, накрая помежду си. Следващия път другото дете да бъде гушкано първо. Може и да помогне - момиченцето ще има усещането за важност, което търси, и по-лесно ще преглътне вашата близост.

# 135
  • Мнения: X
Аз недоумявам и съм силно учудена как някои майки не виждат никакъв проблем.

Последна редакция: вт, 17 сеп 2019, 19:23 от Анонимен

# 136
  • Мнения: 3 186
Аз недоумявам и съм силно учудена как някои майки не виждат никакъв проблем.



Къде видя проблем, жена?

Нормално е за развитието на детето да проявява ревност към родителя от срещуположния пол и да се сравнява с родителя от неговия пол. Не си ли чувала? Ако не, чуй! И спри да дрънкаш! ОК?

Последна редакция: ср, 18 сеп 2019, 09:05 от tainichka

# 137
  • Мнения: 1 859
Teresa30, ти може много неща да недоумяваш, но аз точно така смятам - че няма проблем и не бих го правила на такъв. Всъщност точно фокусирането върху "проблема" може да го влоши.
Не бих се впечатлявала толкова и бих се правила, че всичко е наред. А насаме след това се говори с детето и се обяснява, че това е нормално, тя не е застрашена от нищо и т.н. Едва ли периода ще продължи много дълго.
Не мисля, че авторката ще получи добри съвети в този форум, най-много да си влоши отношенията с детето, ако следва препоръките тук.
Ако наистина смята това за сериозен проблем (а той НЕ е такъв!) по-добре действително да се консултира с психолог. Не е тук мястото за даване на акъли.

# 138
  • Мнения: 6 701
Коментираме, че едно малко момиченце по някакви причини страда. И трябва да се разбере защо е така. Има нужда от професионална помощ. Всякакви изхвърляния са ненужни. Както и сравнения със "стандартни" семейства мама, татко и деца.

# 139
  • Мнения: 21 454
Жената казва, че принципно се разбира с момиченцето, освен това говори за него с топлота и изреди много хубави неща за самото дете. Важното е тази обич между двете да не се губи, защото детето проявява ревност към бащата. То не възразява на присъствието на авторката въобще, а само на проявите на нежност между двамата. За момента. Това не е рядко срещано дори при биологични родители. Надявам се авторката да не тръгва в посока да мисли, че е в чужда къща, да страда и да и се иска да си ходи, само защото момиченцето се сърди като целуват баща му. 
Всичко друго изглежда да е наред, а това също би трябвало да отмине.

# 140
  • Мнения: 1 770
Съгласна съм с Dincho. Тук не се обсъжда дали е проблем или не близостта на двама възрастни, а емоционалното състояние на едно дете. То трябва да се чувства сигурно и обичано в средата, в която расте. Ако това не е така по една или друга причина, е редно да се установи каква е тя и детето да започне да се чувства спокойно, било то с или без професионална помощ.
Детето все пак е изгубило майка си и е нормално за детската му психика да изпитва ужас при мисълта да "изгуби" и баща си. Все пак не може да очаквате едно дете да мисли и чувства като възрастен, за да разбере, че тези отношения са нормални.Така смятам аз. Успех на авторката. ❤️

# 141
  • Мнения: 8 578
Аз недоумявам и съм силно учудена как някои майки не виждат никакъв проблем.

Каква работа има детето да става част от близостта и проявата на нежност в между мъж и жена ?
Не му е там мястото.
Да решава кой с кого и колко, до къде, да ревнува баща си ?

Наистина ли смятате, че то трябва да участва  и да е рефер и съдник на техните отношения ?

Тая роля не е ли малко непосилна за крехката му възраст ? Говорим за дете все пак..

Негова работа са да папка, спинка, играе и ходи на училище.
Или смятате, че трябва да дебне големите дали се държат за ръка ?
Изобщо, какво точно коментираме ? Това е абсурдно. Нямам думи

Затова бях толкова категорична. Защото смятам, че този проблем трябва да бъде час по-скоро решен и детето да бъде изведено от тази ситуация. То страда в момента.
Трябва ясно да разбере, че татко си има жена, с която понякога се държат за ръце и проявяват нежност един към друг, защото хората правят така, големите правят така, вика му се любов. Нормалните неща от живота !
Не прочетох някой да твърди, че детето трябва да се изявява като "съдник". Една част от коментарите са родителите временно да не се прегръщат пред него, докато премине периода. И да разговарят с него отново и отново. А може и да не е само период, в такъв случай - психолог и пак разговори и обяснения.

Съгласна съм, че детето не трябва да се бърка, но то не е възрастен и не разсъждава като нас. Затова родителите трябва да подходят внимателно към проблема и да не го стресират допълнително с резки забрани и караници, защото пак казвам, става дума за малко дете загубило майка си.

# 142
  • Мнения: X
Ама тя авторката не попита дали има проблем.

Авторката съобщи за проблем и сега ще работи по посока разрешаването му.

# 143
  • Мнения: 21 454
Какво значи " детето да бъде изведено от тази ситуация"?

# 144
  • Мнения: 3 186
Какво значи " детето да бъде изведено от тази ситуация"?

Кой каза детето да бъде изведено?
Чувствителна съм на тема точно тази формулировка, защото чета и други теми от същия раздел на форума.
Чуя ли думата "изведен" и се събуждам на сън да ме бутнете.

# 145
  • Мнения: 3 186


Каква работа има детето да става част от близостта и проявата на нежност в между мъж и жена ?
Не му е там мястото.


Наистина ли смятате, че то трябва да участва  и да е рефер и съдник на техните отношения ?

Тая роля не е ли малко непосилна за крехката му възраст ? Говорим за дете все пак..

Тери, много неща не са в обсега на детето. Майка му е починала. Няма избор. Бащата има втора жена. Няма избор.
Случват се хиляди други неща, в които няма избор.
Силно препоръчах психолог, за да не говоря наизуст като тебе, Тери.
Малката не е никакъв съдник за отношенията на възрастните. Те обаче нищо не разбират от нейния свят и време да се заинтересоват.

Тери30, от сега броя... излез на чист въздух, дишай и после пиши.

# 146
  • Мнения: 8 578
Авторката май писа, че са случва и навън. В случая не мисля, че има значение къде са, а какво кара детето да се държи така, както се държи. И затова си мисля, че психолог би бил от голяма помощ.

# 147
  • Мнения: 6 701
Аз се замислих и за малкото момченце, сина на авторката. Как ли на него се отразява цялата ситуация...

# 148
  • Мнения: 3 186
Е как кой, сестра Тереза го изпропагандира, да се извадело детето от ситуацията.
Тереза не разбирала какви ги говорим.
То и аз не разбирам как може да има такива дървени глави като Тереза30, ама ей на, има ги, свят шарен.
Значи...тук си пишем и изказваме свободно мнения или се обиждаме ? След обиди, като тази аз нямам никакво желание повече да пиша по тази тема. Трия и ви желая всичко добро, без значение

Защо се обиждаш? Твоята позиция коя е? Да наврем детето в кучия г%з, защото проявило своеволия относно нашите съвсем нормални прояви на любов? Които трябва да се приемат безусловно от всички. Нали така?

# 149
  • Мнения: X
Е как кой, сестра Тереза го изпропагандира, да се извадело детето от ситуацията.
Тереза не разбирала какви ги говорим.
То и аз не разбирам как може да има такива дървени глави като Тереза30, ама ей на, има ги, свят шарен.
Значи...тук си пишем и изказваме свободно мнения или се обиждаме ? След обиди, като тази аз нямам никакво желание повече да пиша по тази тема. Трия и ви желая всичко добро, без значение

Защо се обиждаш? Твоята позиция коя е? Да наврем детето в кучия г%з, защото проявило своеволия относно нашите съвсем нормални прояви на любов? Които трябва да се приемат безусловно от всички. Нали така?
Ти не разбра ли, че те са говорили, обяснявали, дори вече не се държат за ръце...И положението се влошава. Детето е по-тревожно от преди.

Поне всички сме съгласни за едно, да се отиде на психолог. А това наистина е най-разумното решение.

# 150
  • Мнения: 21 454
На мен най-много ми хареса съвета да се държи с детето както би се държала със свое. Не останах с впечатлението, че авторката е човек, който грубо ще скастри детето,   нека и тя да не се напряга толкова и да се обезсърчава.
Ако чувстват, че нещата продължават твърде дълго, или ескалират, среща с психолог вероятно ще им даде насоки.

# 151
  • Мнения: 3 186
В началото бях сигурна, че авторката ще се справи, защото много се интересува, чете и търси други гледни точки относно проблема. После се притесних от нейните твърдения, че към нейното дете се държала строго, а към чуждото по различен начин, защото не е нейно. Историят се допълни с факта, че държанието на детето се усложнило след почивката с баба и дядо.

Добави и това, че била в чужда къща и не се чувствала комфортно, каквото и да значи това за нея.

Та първоначалното изключително доброто впечатление ми беше развалено от последващите постове и вметки.

# 152
  • Мнения: 3 250
Аз недоумявам и съм силно учудена как някои майки не виждат никакъв проблем.
Всички майки първо се чудят какво ще стане с децата им ако умрат!

# 153
  • Мнения: 6 963
Още малко ще я посъветвате да се разкара, въпреки че детето очевидно я харесва, може би дори обича и иска да бъде гушкано от нея, да излизат заедно, самите деца се харесват и с голям мерак са искали да заживеят всички заедно. Така ми звучат коментарите на птица и Динчо. Съветвам ви да прочетете темата преди да нападате жената:

Тя има много бегли спомени за майка си и не проявява черти на травмирано дете, като под това имам впредвид, че е много усмихната, игрива и социална. ...

Та така, 1 година бяхме гаджета с този мъж. Излизахме редовно с децата и така времето минаваше, децата се привързаха и ни приеха много добре. Решихме да заживеем заедно (децата също искаха много ) и в началото всичко беше идеално. С него се разбираме много добре и сме много щастливи, децата също....

Проблемът е следния: от около месец насам неговата дъщеря проявява неукротима ревност към него когато ме прегърне или целуне. Преди това изобщо не ни обръщаше внимание. А той също прегръща и целува и нея, в смисъл не е студен тип баща. С мен се държи много добре, приела ме е напълно. Но направо изпада в кризи, когато с него сме по-близки по какъвто и да било начин. Привързана съм към нея, тя е страхотно дете и се разбираме идеално. Третираме децата по равно. Каквото на едното, това и на другото. ....

 Много си говорим с нея и двамата и обясняваме, че много я обичаме, че отношенията между баща и дъщеря са едни, а пък тези между мен и него съвсем други и т.н. ...

# 154
  • Мнения: 6 701
Google76, аз пък те съветвам да пораснеш малко и да четеш с разбиране. Знам, че тук имаш фен клуб, който те аплодира, но за мен си готино младо момиче без голям жизнен опит.
Моят съвет към авторката беше и е да престанат да се прегръщат и целуват докато разберат защо това предизвиква такава реакция у момиченцето. Да се замисли и за сина си. И да посети психолог, който да я посътва. Никъде не съм писала да се маха, но конфигурацията е сложна.

# 155
  • София
  • Мнения: 24 839
В началото бях сигурна, че авторката ще се справи, защото много се интересува, чете и търси други гледни точки относно проблема. После се притесних от нейните твърдения, че към нейното дете се държала строго, а към чуждото по различен начин, защото не е нейно. Историят се допълни с факта, че държанието на детето се усложнило след почивката с баба и дядо.

Добави и това, че била в чужда къща и не се чувствала комфортно, каквото и да значи това за нея.

Та първоначалното изключително доброто впечатление ми беше развалено от последващите постове и вметки.

И каква стана тя?
Както и да се държи чуждата жена, ти все си притеснена, че не е както трябва?
Да се държи строго, както към собственото си дете- не бива.
Да се държи по- нестрого, отколкото със собственото си дете- пак не бива.
Да забележи и сподели, че след почивката детето се държи още по- напреки- буди съмнение......в добронамереността ѝ.
Да не се чувства добре в чуждата къща- мнооого съмнително, щото нали като не е дете- няма как такива чувства да я тресат.......

И после върви обяснявай, че не си против втората жена "по принцип и традиция".

# 156
  • Мнения: 6 963
Google76, аз пък те съветвам да пораснеш малко и да четеш с разбиране. Знам, че тук имаш фен клуб, който те аплодира, но за мен си готино младо момиче без голям жизнен опит.
Моят съвет към авторката беше и е да престанат да се прегръщат и целуват докато разберат защо това предизвиква такава реакция у момиченцето. Да се замисли и за сина си. И да посети психолог, който да я посътва. Никъде не съм писала да се маха, но конфигурацията е сложна.
Не знам за фен клуб, но в конкретния казус дори с малкия ми житейски опит се вижда ясно това, което съм цитирала от поста на авторката, а именно, че цяла година момиченцето не им е обръщало внимание на разменените жестове (прегръдка, целувка, държане за ръка), а изведнъж от един месец е преминало от "перде" в истерии. Това може да значи 2 неща:
А: Бабите са използвали случая да я настроят по някакъв начин - дали чрез починалата й майка; дали са й набили в главата, че скоро ще се роди друго детенце и ще вземе вниманието на двамата от нея... не знам;
Б: Момиченцето е навлязло в тази детска фаза на ревност, характерна за много дечица независимо от това дали са с биологичните си родители, или с доведен родител. Може би реакцията на това конкретно дете е засилена, сравнена с нормата точно заради травмиращите събития и страх от изоставяне.

НО, всичко в поста на жената говори, че малката я е приела и я обича, може би дори искрено ревнува нея от баща си, а не обратното, тъй като най-сетне е намерила майчина фигура. За подобен извод говори и това, че момиченцето не ревнува, когато баща й глези и се радва на сина на авторката, т.е тя не ревнува баща си. Дали е така, само психолог може да каже. За детето спомените му с майка му са малко, но цялото си детство му е липсвала самата фигура на майката. Сега най-сетне я има и то с жена, която не се държи студено и отчуждено, а напротив - приема я като свое дете, любвеобилна е, грижовна е, търси начини да я забавлява и й се радва искрено. Може би си я иска само за нея.

Доста хора споменаха за подобна фаза в израстването на биологичните им деца. Явно отминава. Да се третира това като проблем може да влоши положението, защото ще вкара допълнителен яд у детето и инат, и желание да се наложи. Колкото по-малко се впрягат, толкова по-добре. Да я гушкат тройно, но и момченцето също.

# 157
  • Мнения: 2 749
Има го и този момент - децата заместват отишлия си родител и приемат новия, но го искат за себе си. Голямата ми дъщеря много обича един бивш, с когото живяхме заедно. Даже искаше по едно време да му казва "гатко"  и беше на негова страна при наше скарване. А се запознахме/събрахме, когато тя беше на 7, баща им също е починал. Още си поддържа връзка с него.

# 158
  • Мнения: X
Все повече започвам да си мисля, че е период и ще отмине. Струва ми се, че много се преекспонира въпроса.
Много съм против възрастни хора да крият отношенията си, за да угодят на капризите на дете. Такъв фалш, кой изобщо си мисли, че децата не усещат фалша и лицемерието?

# 159
  • Мнения: X
Какво значи " детето да бъде изведено от тази ситуация"?
Да бъде изведено на вън на една хубава разходка в планината или на места, където обича да ходи и да се забавлява. Въобще подходът трябва да е внимателен и с много любов и грижа. Никакви караници и забрани. Пак повтарям, най-добре е консултация с психолог.

# 160
  • Мнения: X
Аз също мисля, че консултация с читав психолог ще улесни нещата. Може първо само възрастните да отидат, без детето и да чуят какво ще ги посъветва за по-нататък.

# 161
  • Мнения: 2 001
А мже би момиченцето мисли, че кто се целувате ще направите бебето. На тази възраст мисля, че не са толкова наясно точно как стават бебетата. Попитайте я дали не се притеснява, че ще се появи бебе - друго дете. А вие на какво мнение сте - искате ли ваше общо дете?

Съгласна съм и с поста - че може да ви иска само за себе си.

# 162
  • Мнения: 46
Здравейте на всички. Благодаря за коментарите ви. Положението е спокойно вече. Незнам какво стана, но детето вече не проявява тази ревност. Явно е било временно състояние. Доста ама доста се успокои след няколко разговора с  нас.
И моля друго нещо да кажа. Много обичам и се грижа за детето. Не е нужно да правим негативни коментари.

Хубав ден! Simple Smile

# 163
  • Мнения: 46
Детето я е приемало до момента, в който се е върнало от почивка с баба и дядо. За мен от там идва проблемът.
Много е вероятно, но добре е авторката да уточни дали преди тази почивка е имало подобен проблем.

Не, нямаше никакъв проблем преди това

# 164
  • Мнения: 46
Аз пък не разбирам от какъв зор трябва да се мляскат и натискат пред децата. Лека целувка, прегръдка за довиждане сутрин и вечер за добре дошъл или по някакъв друг повод е едно и никое дете няма да възрази. Обаче знаете, че има двойки, които така се целуват и прегръщат, че и на възрастните им става неудобно и неприятно в тяхно присъствие, камо ли на децата! Подобна проява на велика "любов" и страст пред децата, особено в тази ситуация, е пълна  глупост, неуважение и несъобразяване с техните чувства. Толкова пък ли не може малко сдържаност докато си легнат малките!

Само не разбрах къде съм казала, че се мляскаме и натискаме пред децата. Вие като отговаряте на темата, поне четете ли я добре или просто обичате да отговаряте остро и избухливо?

# 165
  • Мнения: 46
В началото бях сигурна, че авторката ще се справи, защото много се интересува, чете и търси други гледни точки относно проблема. После се притесних от нейните твърдения, че към нейното дете се държала строго, а към чуждото по различен начин, защото не е нейно. Историят се допълни с факта, че държанието на детето се усложнило след почивката с баба и дядо.

Добави и това, че била в чужда къща и не се чувствала комфортно, каквото и да значи това за нея.

Та първоначалното изключително доброто впечатление ми беше развалено от последващите постове и вметки.

Ами няма как да отношението да е едно и също на този етап. По трудно ми е да се скарам на нея отколкото на сина ми. Има някаква граница. Това е от притеснение, не от друго. С бабата и дядото нямаме контакт по разбираеми причини. Няма как да разберете нещо, което не сте преживели така да кажа.

Но както написах всичко се нормализира след разговори с детето и положението е доста по-спокойно.

Хубав ден!

# 166
  • Мнения: 3 186
Радвам се много, Боряна, за теб. От самото начало бях сигурна, че ще размине този проблем без конфликти.

Но не пиши така пост след пост, да не те изтрият.

# 167
  • Мнения: 7 946
Боряна, хубаво е, че сте подходили с търпение и разговори и вече няма проблем. Разбирам и за притеснението да бъдеш строга с дете, което не е твое. Но от наблюдения и опит мога да кажа, че това неминуемо води до конфликт, ако продължи във времето - да имате различно отношение към тях. Щом живеете под един покрив, трябва да има еднакво отношение и еднакви правила на поведение за децата - минали сте опознавателния период вече. Иначе почва да се трупа гняв и напрежение в децата, което в един момент ще се отрази, не се знае как..  Wink

# 168
  • Мнения: 788
Боряна, аз съм сигурна, че с времето ще свикнеш и когато се налага да си строга с малката, ще си строга колкото със сина си. Браво, че всичко се е оправило след разговори, но дори да няма напрежение не спирайте да говорите и обяснявате на децата.

# 169
  • Мнения: 46
Още малко ще я посъветвате да се разкара, въпреки че детето очевидно я харесва, може би дори обича и иска да бъде гушкано от нея, да излизат заедно, самите деца се харесват и с голям мерак са искали да заживеят всички заедно. Така ми звучат коментарите на птица и Динчо. Съветвам ви да прочетете темата преди да нападате жената:

Тя има много бегли спомени за майка си и не проявява черти на травмирано дете, като под това имам впредвид, че е много усмихната, игрива и социална. ...

Та така, 1 година бяхме гаджета с този мъж. Излизахме редовно с децата и така времето минаваше, децата се привързаха и ни приеха много добре. Решихме да заживеем заедно (децата също искаха много ) и в началото всичко беше идеално. С него се разбираме много добре и сме много щастливи, децата също....

Проблемът е следния: от около месец насам неговата дъщеря проявява неукротима ревност към него когато ме прегърне или целуне. Преди това изобщо не ни обръщаше внимание. А той също прегръща и целува и нея, в смисъл не е студен тип баща. С мен се държи много добре, приела ме е напълно. Но направо изпада в кризи, когато с него сме по-близки по какъвто и да било начин. Привързана съм към нея, тя е страхотно дете и се разбираме идеално. Третираме децата по равно. Каквото на едното, това и на другото. ....

 Много си говорим с нея и двамата и обясняваме, че много я обичаме, че отношенията между баща и дъщеря са едни, а пък тези между мен и него съвсем други и т.н. ...


Благодаря! Разбрали сте ме напълно. Доста от хората не са прочели така нещата, а мислех, че съм ги написала ясно Simple Smile

# 170
  • Мнения: X
Много е вероятно, но добре е авторката да уточни дали преди тази почивка е имало подобен проблем.

Не, нямаше никакъв проблем преди това
Значи, може от там да са тръгнали проблемите. Но хубаво, че вече всичко е ОК. В постовете си личи искрената загриженост за детето. Обикновено, тя се отплаща.

# 171
  • София
  • Мнения: 17 284
В постовете си личи искрената загриженост за детето. Обикновено, тя се отплаща.

Да! Simple Smile

# 172
  • Sofia
  • Мнения: 3 033
Смятам, че темата приключи.

Общи условия

Активация на акаунт