Не мисля, че такива определения като "ревност", "заплаха" биха се разбрали от малко дете. Те не разсъждават като възрастни хора.
- Публикувана: 13 септ. 2019, 16:48 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2019, 16:44 ч.
Ревност при доведени деца
Ама защо трябва да се прегръщат и целуват пред децата?!
Явно сме с различни разбирания за възпитание.
Определено сме с различни разбирания за възпитанието и в частност дали родителите да се целуват и прегръщат пред децата.
Мисля обаче, че по-важен е сериозният проблем, който имате. Форумът няма да ви помогне. С инат и как имате право да сте щастливи, няма да ви се получи.
Съветвам ви да посетите добър психолог. Първо само вие, дори не е нужно други да знаят. Аз съм ползвала съветите на психолог за проблеми с роднина и доста ми помогна да погледна на ситуацията с други очи.
Ситуацията ви не е лесна и ви пожелавам успех и повече разбиране.
Това е много интензивен, бурно изживяван комплекс на Електра - но мисля, че е в твърде късна възраст, за да се квалифицира като нормално... Ако не се лъжа във възраст 2-4 е нормално да се прояви и отмине. Вероятно е да е бил провокиран от нещо (едва ли ще можеш да откриеш какво - възможно е да е нещо тъпо и ежедневно, което изобщо да не си и забелязала, камо ли да си запомнила). Съвсем сериозно, добре би било да се срещне с детски психолог. За доброто на детето, не дори за вашето спокойствие. Те не хапят, не слагат децата на стола за разпит, най-често си играят с тях или ги карат, примерно, да рисуват.
Казусът е сложен - ако е истински, де.
Не трябва да се подхожда войнствено към дете, и с някакъв подтекст, че едва ли не то е малко злодейче.
От друга страна, за правилното развитие на едно дете, наистина са нужни граници, които да се отстояват хем твърдо, хем с любов. Децата колкото са и невинни, могат да бъдат манипулативни. Разбира се, не нарочно. И не защото са злодеи или психопати, а просто защото са малки и се водят по най-лесното.
Според мен казусът определено е за психолог, а не за обсъждане във форум, където всеки проектира собствените си истории, страхове, преживявания, мисли и т.н. Защото видяхме двете крайности - от прикрито обвиняване на детето и изкарването му като малко злодейче, тормозител, "глезла" и т.н. (не е нужно да е назовано така, за да се долови усещането, че някой се чувства жертва на дете), до пълно издигане като ангелче, невинно, горко и т.н. Изобщо някаква динамика на изкарване на детето или жертва, или тормозител. Супер конструктивно, няма що.
Терапия за всички в семейството. От клиничен психолог, ако е психоаналитично насочен най-добре (според мен)
Не трябва да се подхожда войнствено към дете, и с някакъв подтекст, че едва ли не то е малко злодейче.
От друга страна, за правилното развитие на едно дете, наистина са нужни граници, които да се отстояват хем твърдо, хем с любов. Децата колкото са и невинни, могат да бъдат манипулативни. Разбира се, не нарочно. И не защото са злодеи или психопати, а просто защото са малки и се водят по най-лесното.
Според мен казусът определено е за психолог, а не за обсъждане във форум, където всеки проектира собствените си истории, страхове, преживявания, мисли и т.н. Защото видяхме двете крайности - от прикрито обвиняване на детето и изкарването му като малко злодейче, тормозител, "глезла" и т.н. (не е нужно да е назовано така, за да се долови усещането, че някой се чувства жертва на дете), до пълно издигане като ангелче, невинно, горко и т.н. Изобщо някаква динамика на изкарване на детето или жертва, или тормозител. Супер конструктивно, няма що.
Терапия за всички в семейството. От клиничен психолог, ако е психоаналитично насочен най-добре (според мен)
Почти напълно съм съгласна с последното мнение, само дето дете на 7-8-9 години е съзнателно и ако е манипулативно, то знае и предполага какво ще предизвика и каква реакция ще последва на неговите действия или думи. Съгласна съм че дете до около 5-6 като за 6 не съм особено сигурна, години все още не е в такава степен осъзнато и може да действа без да иска.
Да не говорим че дъщеря ни на 5 кашляше в стаята и ми обясняваше че била болна и не трявбало да я пращам на градина, това ако не е съзнателна манипулация....
Да не говорим че дъщеря ни на 5 кашляше в стаята и ми обясняваше че била болна и не трявбало да я пращам на градина, това ако не е съзнателна манипулация....
Казусът е сложен - ако е истински, де.
Не трябва да се подхожда войнствено към дете, и с някакъв подтекст, че едва ли не то е малко злодейче.
От друга страна, за правилното развитие на едно дете, наистина са нужни граници, които да се отстояват хем твърдо, хем с любов. Децата колкото са и невинни, могат да бъдат манипулативни. Разбира се, не нарочно. И не защото са злодеи или психопати, а просто защото са малки и се водят по най-лесното.
Според мен казусът определено е за психолог, а не за обсъждане във форум, където всеки проектира собствените си истории, страхове, преживявания, мисли и т.н. Защото видяхме двете крайности - от прикрито обвиняване на детето и изкарването му като малко злодейче, тормозител, "глезла" и т.н. (не е нужно да е назовано така, за да се долови усещането, че някой се чувства жертва на дете), до пълно издигане като ангелче, невинно, горко и т.н. Изобщо някаква динамика на изкарване на детето или жертва, или тормозител. Супер конструктивно, няма що.
Терапия за всички в семейството. От клиничен психолог, ако е психоаналитично насочен най-добре (според мен)
Не трябва да се подхожда войнствено към дете, и с някакъв подтекст, че едва ли не то е малко злодейче.
От друга страна, за правилното развитие на едно дете, наистина са нужни граници, които да се отстояват хем твърдо, хем с любов. Децата колкото са и невинни, могат да бъдат манипулативни. Разбира се, не нарочно. И не защото са злодеи или психопати, а просто защото са малки и се водят по най-лесното.
Според мен казусът определено е за психолог, а не за обсъждане във форум, където всеки проектира собствените си истории, страхове, преживявания, мисли и т.н. Защото видяхме двете крайности - от прикрито обвиняване на детето и изкарването му като малко злодейче, тормозител, "глезла" и т.н. (не е нужно да е назовано така, за да се долови усещането, че някой се чувства жертва на дете), до пълно издигане като ангелче, невинно, горко и т.н. Изобщо някаква динамика на изкарване на детето или жертва, или тормозител. Супер конструктивно, няма що.
Терапия за всички в семейството. От клиничен психолог, ако е психоаналитично насочен най-добре (според мен)
Чак пък всички...
Не съм завършила психиатрия, а психология. И съм работила 3г с деца с поведенчески проблеми на възраст 4-5г.
Да, децата могат да са манипулативни. Но не го правят от злоба така, както един завършен психопат или нарцис. И се държат така, защото познайте защо? Така са възпитани.
Повярвайте ми, виждала съм деца с дори нагло поведение, свикнали все на тяхното. Деца с поведение, което определено може да мине за "невъзпитано", "лигаво". И е фрустриращо, да. Но никога не трябва да се забравя, че това са деца. И че да развиеш такова поведение не е от хубаво. Включително всичко да ти се дава без никаква критичност, и това не е "хубаво".
Просто ми идва малко в повече войнствения тон, както много добре една потребителка се изказа, насочен към деца.
За децата са отговорни родителите им! Неслучайно има такава концепция като "пълнолетие". Не можем да се сърдим на едно дете, че така са го научили, или по-точно, не е имало кой да го научи!
Не съм завършила психиатрия, а психология. И съм работила 3г с деца с поведенчески проблеми на възраст 4-5г.
Да, децата могат да са манипулативни. Но не го правят от злоба така, както един завършен психопат или нарцис. И се държат така, защото познайте защо? Така са възпитани.
Повярвайте ми, виждала съм деца с дори нагло поведение, свикнали все на тяхното. Деца с поведение, което определено може да мине за "невъзпитано", "лигаво". И е фрустриращо, да. Но никога не трябва да се забравя, че това са деца. И че да развиеш такова поведение не е от хубаво. Включително всичко да ти се дава без никаква критичност, и това не е "хубаво".
Просто ми идва малко в повече войнствения тон, както много добре една потребителка се изказа, насочен към деца.
За децата са отговорни родителите им! Неслучайно има такава концепция като "пълнолетие". Не можем да се сърдим на едно дете, че така са го научили, или по-точно, не е имало кой да го научи!
Всички, но разбира се това ни е природата, начин за оцеляване, инстинкт, егоизъм. Не е същото, като при възрастните, защото при тях вече има осъзнаване, което при децата липсва.
Затова казвам, че възпитанието, което се дава от родителите е много важно в този период - те ще затвърдят подобно поведение или ще го зачеркнат доколкото е възможно.
Затова казвам, че възпитанието, което се дава от родителите е много важно в този период - те ще затвърдят подобно поведение или ще го зачеркнат доколкото е възможно.
Чак пък всички...
Не съм завършила психиатрия, а психология. И съм работила 3г с деца с поведенчески проблеми на възраст 4-5г.
Да, децата могат да са манипулативни. Но не го правят от злоба така, както един завършен психопат или нарцис. И се държат така, защото познайте защо? Така са възпитани.
Повярвайте ми, виждала съм деца с дори нагло поведение, свикнали все на тяхното. Деца с поведение, което определено може да мине за "невъзпитано", "лигаво". И е фрустриращо, да. Но никога не трябва да се забравя, че това са деца. И че да развиеш такова поведение не е от хубаво. Включително всичко да ти се дава без никаква критичност, и това не е "хубаво".
Просто ми идва малко в повече войнствения тон, както много добре една потребителка се изказа, насочен към деца.
За децата са отговорни родителите им! Неслучайно има такава концепция като "пълнолетие". Не можем да се сърдим на едно дете, че така са го научили, или по-точно, не е имало кой да го научи!
Не съм завършила психиатрия, а психология. И съм работила 3г с деца с поведенчески проблеми на възраст 4-5г.
Да, децата могат да са манипулативни. Но не го правят от злоба така, както един завършен психопат или нарцис. И се държат така, защото познайте защо? Така са възпитани.
Повярвайте ми, виждала съм деца с дори нагло поведение, свикнали все на тяхното. Деца с поведение, което определено може да мине за "невъзпитано", "лигаво". И е фрустриращо, да. Но никога не трябва да се забравя, че това са деца. И че да развиеш такова поведение не е от хубаво. Включително всичко да ти се дава без никаква критичност, и това не е "хубаво".
Просто ми идва малко в повече войнствения тон, както много добре една потребителка се изказа, насочен към деца.
За децата са отговорни родителите им! Неслучайно има такава концепция като "пълнолетие". Не можем да се сърдим на едно дете, че така са го научили, или по-точно, не е имало кой да го научи!
Завършила сте психология. Много добре. Ще чета с интерес.
Напълно е възможно "доброжелатели", които се срещат с детето и не харесват приятелката на таткото да й говорят, че тати сега ще се ожени за нова мама и няма да я обича както преди и бля бля. Лоши хора има навсякъде, които не осъзнават, че с думи могат да наранят крехката душа на детето.
Чак пък всички...
Не съм завършила психиатрия, а психология. И съм работила 3г с деца с поведенчески проблеми на възраст 4-5г.
Да, децата могат да са манипулативни. Но не го правят от злоба така, както един завършен психопат или нарцис. И се държат така, защото познайте защо? Така са възпитани.
Повярвайте ми, виждала съм деца с дори нагло поведение, свикнали все на тяхното. Деца с поведение, което определено може да мине за "невъзпитано", "лигаво". И е фрустриращо, да. Но никога не трябва да се забравя, че това са деца. И че да развиеш такова поведение не е от хубаво. Включително всичко да ти се дава без никаква критичност, и това не е "хубаво".
Просто ми идва малко в повече войнствения тон, както много добре една потребителка се изказа, насочен към деца.
За децата са отговорни родителите им! Неслучайно има такава концепция като "пълнолетие". Не можем да се сърдим на едно дете, че така са го научили, или по-точно, не е имало кой да го научи!
Не съм завършила психиатрия, а психология. И съм работила 3г с деца с поведенчески проблеми на възраст 4-5г.
Да, децата могат да са манипулативни. Но не го правят от злоба така, както един завършен психопат или нарцис. И се държат така, защото познайте защо? Така са възпитани.
Повярвайте ми, виждала съм деца с дори нагло поведение, свикнали все на тяхното. Деца с поведение, което определено може да мине за "невъзпитано", "лигаво". И е фрустриращо, да. Но никога не трябва да се забравя, че това са деца. И че да развиеш такова поведение не е от хубаво. Включително всичко да ти се дава без никаква критичност, и това не е "хубаво".
Просто ми идва малко в повече войнствения тон, както много добре една потребителка се изказа, насочен към деца.
За децата са отговорни родителите им! Неслучайно има такава концепция като "пълнолетие". Не можем да се сърдим на едно дете, че така са го научили, или по-точно, не е имало кой да го научи!
Аз не съм завършила психология, но имам 4 деца и се стремя да ги анализирам и да се уча от тях ежедневно как да стана по-добър родител, и също вярвам, че не трябва да сме груби с децата си, а да се опитваме да разбираме къде се корени проблема или начина на поведение. Децата са беззащитни и единствения начин да сложат някакъв щит, за да се предпазят от това да бъдат наранени е агресивно поведение. Вярвам, че всички деца са добри и ако някое се държи като недобро, то е защото е наранено, тъжно, самотно, неразбрано, изгубено и има нужда от помощ. Аз обожавам дългите разговори с децата ми. Така ги усещам близки и черпя енергия, детска чистота и мъдрост. 😍
Детинско е да искаме децата ни да са перфектни, когато ние самите не сме. Децата са цветя и за да растат здрави и щастливи, имат нужда от нашата безусловна обич и подкрепа.
Желая успех на авторката, но аз бих седнала да поговоря приятелски с момиченцето. Дори бих излязла с нея по "женски" на детски център или сладкарница и чисто по детски да й обясня, че аз обичам татко й и нея страшно много и искам всички ние да сме едно семейство и ръка за ръка да вървим напред. 🙏❤️
Тоеа, което авторката описва не е стамдартна ситуация - семейство с две деца без значение биологичното родство.
Едното дете е преживяло тежка травма на крехка възраст и тази травма поради възрастта му не е преживяна, а само забутана по-надълбоко. Нека да се потърси помощ, детето да се успокои.
Никак не е добър пример, че въпреки че очевидно детето страда родителите продължават да създават условия за това страдание.
И въобще не става въпрос да спре близостта между партньорите, а да не се демонстрира пред детето, което явно преживява нещо.
Не разбирам с какво ще бъдат ощетени родителите ако децата им временно не са свидетели на проявите им на обич.
Едното дете е преживяло тежка травма на крехка възраст и тази травма поради възрастта му не е преживяна, а само забутана по-надълбоко. Нека да се потърси помощ, детето да се успокои.
Никак не е добър пример, че въпреки че очевидно детето страда родителите продължават да създават условия за това страдание.
И въобще не става въпрос да спре близостта между партньорите, а да не се демонстрира пред детето, което явно преживява нещо.
Не разбирам с какво ще бъдат ощетени родителите ако децата им временно не са свидетели на проявите им на обич.
Разбира се, че не ни пречи да спрем да прояваваме близост пред нея. Въпроса е, че намалихме близостта си доста и това влоши поведението и. Както казах дори за ръка да се хванем тя полудява..
Защото е "спечелила". Установила е, че поведението й води до желан за нея резултат - интимността между вас намалява - и ще продължи с цирковете.
Не е трябвало да отстъпвате, а да се сложи границата. Да се говори с нея, да и се обясни и да не се допускат кризите й. Психолог също ще помогне. Но не теглите ли много ясна граница кой какъв е в семейната структура тепърва ще я патите.
Много ключов момент е, че бащата трябва да тегли и наложи границата, иначе ще стане "бой" между двете ви.