Никой не знае как се чувства момиченцето и как преживява смъртта на майка си. Като нова жена дойде в семейството и почне да го играе “майка”, какви други реакции очаквате. Не трябва емоциите й да се пренебрегват, а двама възрастни едва ли не да драматизират защо не могат да си изразяват чувствата.
- Публикувана: 13 септ. 2019, 16:48 ч.
- Последно мнение: 24 септ. 2019, 16:44 ч.
Ревност при доведени деца
С тях може да се чувства по-добре и по-обгрижвана. Няма нищо лошо. Може да й създават различен уют и атмосфера.
Друг аспект е доколко детето приема новата приятелка на баща си, или само повърхностно пази благоприличие, а дълбоко в себе си не иска да има “заместничка” на майка й.
Друг аспект е доколко детето приема новата приятелка на баща си, или само повърхностно пази благоприличие, а дълбоко в себе си не иска да има “заместничка” на майка й.
Никой не знае как се чувства момиченцето и как преживява смъртта на майка си. Като нова жена дойде в семейството и почне да го играе “майка”, какви други реакции очаквате. Не трябва емоциите й да се пренебрегват, а двама възрастни едва ли не да драматизират защо не могат да си изразяват чувствата.
Авторката и мъжа и са заедно от година, а проблема започва сега.
Не смятам, че поведението на детето е свързано с: нова жена дойде в семейството и почне да го играе “майка”
Това са размисли на възрастен, а не на дете. И ако има и грам с подобен мотив, то някой добре се грижи да го посади в детската глава.
Детето я е приемало до момента, в който се е върнало от почивка с баба и дядо. За мен от там идва проблемът.
А защо са намалили ходенето й при баба и дядо!
Те са до малката, откакто ги помни, обича ги и се чувства обичана, спокойна и в безопасност при тях, и сега изведнъж - разредили гостуванията! Защо? Кой го инициира и поради каква причина. Това, че нейното собствено дете рядко вижда баща си и няма баби и дядовци под ръка, значи ли, че трябва да ги отнемем и на чуждото!?
Авторката е добре да си помисли как би постъпила в подобна ситуация, ако нейното дете реагираше така на проявите им на близост с новоизлюпения "татко". Дали ще му обяснява, че това е нормално и трябва да свиква, или ще стане по сдържана, докато детето й се успокои!
Те са до малката, откакто ги помни, обича ги и се чувства обичана, спокойна и в безопасност при тях, и сега изведнъж - разредили гостуванията! Защо? Кой го инициира и поради каква причина. Това, че нейното собствено дете рядко вижда баща си и няма баби и дядовци под ръка, значи ли, че трябва да ги отнемем и на чуждото!?
Авторката е добре да си помисли как би постъпила в подобна ситуация, ако нейното дете реагираше така на проявите им на близост с новоизлюпения "татко". Дали ще му обяснява, че това е нормално и трябва да свиква, или ще стане по сдържана, докато детето й се успокои!
Сякаш пък ние тук знаем каква е причината, че чак и да гадаем. Разговори и пак разговори, друго няма да помогне. Това е емоционална травма, и 30 години да са минали, усещането си остава. Особено у такива малко дете.
Но "нова жена дойде в семейството и почне да го играе “майка”" - това не са мисли на дете. Просто смело твърдя, че тези мисли разни не са присъщи на дете и ако действително има нещо, то е 100% плод на външно въздействие.
Смятам, че авторката бързо щеше да разреши проблема със сина си, като му обясни, че е нормално. Защото то просто така си трябва. Без пък да се крия, защото децата решили, че им дразя очето /особено ако са моите/.
Детето я е приемало до момента, в който се е върнало от почивка с баба и дядо. За мен от там идва проблемът.
Защо да не даваме пример с родни деца? Точно, защото не смятам, че трябва да има делене на децата, я съветвам да се държи като с родно дете. Максимално естествено. Знам, че е трудно, всъщност за нея точно това е трудното. Както на родното ще обясниш защо родителите се целуват, така и на доведеното. Защото съм на мнение, че трябва да се възпитават и да се отнасяш към тях еднакво. Иначе й се внушава, че е различна, което не помага за приемането на случилото се.
И изобщо се фиксира вниманието към едното от децата, съобразяват се с него повече, появява се неравновесие в семейството.
И изобщо се фиксира вниманието към едното от децата, съобразяват се с него повече, появява се неравновесие в семейството.
Но двете деца житейски не са наравно. Едното е с тежка травма.
Определено ситуацията е за психолог, не за форум.
ПП Детето е на 7г. и е първокласничка. Може да се говори с учителката и училищния психолог. Може те да успеят да създадат връзка с детето и да се изясни какво е довело до промяната в състоянието му.
Определено ситуацията е за психолог, не за форум.
ПП Детето е на 7г. и е първокласничка. Може да се говори с учителката и училищния психолог. Може те да успеят да създадат връзка с детето и да се изясни какво е довело до промяната в състоянието му.
Да, Рори72 е права. Не се бях сетила и за друг утежняващ ситуацията фактор- детето е първокласничка, а това е стрес, който може да го е направил по-чувствително. Та дори моята 13-годишна кокона вчера беше панирана какви ще са съучениците ѝ в новата гимназия, какви ще са учителите и т.н. И то, яко се беше панирала. А какво остава за 7-годишен фъстък.
Цитат
И изобщо се фиксира вниманието към едното от децата, съобразяват се с него повече, появява се неравновесие в семейството.
А защо драмите започват след почивката? Ами сигурно защото за 10ната дни почивка, в които малката не е била у дома, новата майка е посвОила доста там и малката е заварила променена ситуация, срещу което и възразява по нейния си начин.
Моят съвет е да пробвате да давате първо целувка и прегръдка на детето, после на другото дете, накрая помежду си. Следващия път другото дете да бъде гушкано първо. Може и да помогне - момиченцето ще има усещането за важност, което търси, и по-лесно ще преглътне вашата близост.