Ревност при доведени деца

Вие сте напълно права. Така е.

Консултация с психолог не би навредила, но нея аз бих тълкувала като препоръка, а не като универсален подход, при всяко дете действат различни способи. Лично за мен, такъв тип бракове и връзки не са никак лесни, децата, дори и да са по-големи обикновено трудно приемат новите партньори на родителите си.
Относно близостта, зависи по какъв начин е изразена, аз лично не съм привърженик на големи целувки, прегръдки, аз самата съм по-отбрана, децата усещата взаимоотношенията на родителите си по други неща, а не по натискането. Нашата дъщеря, дето е на 2, баща й като ме прегръща, почва да мрънка, защото я изолираме по нейната логика, и идва и тя да се прегръщаме тримата.

Ааа, аз останах с впечатление, че тези (по-грубите) коментари са към авторката.
Иначе и аз не мисля, че грубото поведение и тресването на твърди граници от нищото ще помогне с нещо.
Аз смятам, че решение е точно това при всяка близост с бащата, същото да се прави и с момиченцето - гушкане, целувки по бузките и тн. Явно то се чувства несигурно по някаква причина. Иии да се намали оставането при бабите за дълго.
Също ми се вижда важно синът на авторката да не остава в страни, защото в един момент може да се почувства пренебрегнат. Трудно е да си "непроблемното дете" понякога. )

Някои от коментарите са потресаващи. Държане за ръка и целувка по бузата били лигавщини за спалнята, интимничене, натискане, демонстрация... Чудя се дали да ми стане жал за коментиращите или да се посмея, ама май не е никак смешно. Съветите да се прекратят “демонстрациите” пред детето са все едно някой да се оплаче, че детето не иска да ходи на училище и да го посъветваме просто да не го праща. Или като се роди нов член на семейството и голямото дете прояви ревност, да спрем да се грижим толкова демонстративно за бебето. Детето реагира на нормални, здрави и необходими отношения. Трябва да се работи с реакцията на детето, а не да се спира това, което е нормално и редно.

Най-важното, според мен е, детето да се почувства спокойно след разговора, който смятате да проведете с нея. Аз лично бих се поставила на нейно място, преди да й кажа каквото и да е. Определено думи от сорта на "Ти си дете и трябва да си знаеш мястото, а да не се бъркаш в отношенията на татко ти и новата ти мама", никак няма да ми харесат! 🤪

Така добре ли е ? Успокоиха ли се някои ?

Говориш за седемгодишно дете, усещаш ли се? Защо е това съперничество, подигравателност, враждебност?

По темата - при положение, че това е отскоро, вероятно ще отшуми. Предлагам да не се преекспонира, да се втренчват в това и да го превръщат в проблем, който непременно трябва да се разреши. Простото действие детето винаги да получава целувка и прегръдка, а защо не и другото дете също, когато възрастните се прегръщат и целуват, ( предполагам, че става въпрос за бегли целувки по бузата, все пак), вероятно ще свърши работа.
Дъщеря ни винаги се навираше между двама ни и ни разделяше ръцете, както предполагам и на повечето пишещи тук. Сега пуфти отвратено, а ако някой от нас успее да я целуне, демонстративно се бърше. Децата просто ги правят тези неща, не е чудо невиждано.

Тереза, ти пък! Това е съвсем малко пате. А и нали авторката  написа, че детето я харесва и иначе се разбират добре. Нещо го мъчи дребното и трябва да се разбере какво. Може и някой роднина да го кове, че ей сега ще се появи ново бебе и тя ще мине на заден план. Може да е нещо друго. Но трябва да се разбере причината и да се действа за елиминирането ѝ.

Тълкуването ти на моите думи е напълно погрешно.
не съм употребила нито една от думите, които ти се опитваш да ми пробуташ.

Не съм чела темата, прочетох само твоите публикации от профила ти. На прав път си. В никой случай не спирайте близостта, както казваш, след като сте намалили, тя е започнала и от държане за ръце да ревнува. Т.е. по този начин вие отстъпвате и тя става все по-настъпателна.
Всъщност дръжте се естествено и не правете циркове. За децата е полезно да виждат близостта между родителите, иска или не ти си в ролята на майка в момента, близостта, която е здравословна за нея, е тази между теб и баща й. Реакцията й е съвсем нормална, приобщавайте я в прегръдките. Апропо когато аз и ММ се прегръщаме, и моята дъщеря /6 г./ доскоро се буташе между нас да гушкаме и нея, винаги сме го правили. Когато се целуваме тя се гнуси и прави разни физиономии, мина и през етапа целуване по устите и с мен и с ММ, и двамата бяхме категорични, че това е запазена територия за отношения между мъж и жена и така, сега й е гнусно и се целува с нас и други деца само по бузите.
Смятам, че си малко повече от стандартното чувствителна по темата заради това, че детето не е твое, както и ти си написала, както и заради това, че няма биологична майка, но всичко това е нормално. Просто го приеми все едно детето е твое и се дръж нормално.
Има и друго. Ако към твоя син си строга, дръж се по същия начин и към другото дете. Недей да ги делиш по каквато и да е причина.
Това, което наистина трябва да се добави е повече внимание и прекарване на време с нея, ти обаче си се усетила и вече го правиш.

Аз ще си напиша мнението, въпреки че не смятам, че авторката ще го вземе предвид, защото е на друга вълна, но все пак. По  няколко точки:

- Налагане на волята на родителя над детето: Да, може да се направи, всеки може да пречупи едно дете, ако си постави за цел. Само че, аз смятам, че има ситуации за налагане и има ситуации за отстъпване, тази е за отстъпване. Тук не говорим за родна дъщеря, която се мушка при мама и татко, докато се целуват. Нито за разглезена тийнейджърка, която настоява да стане на нейното. Тук говорим за малко (МАЛКО!!!) момиченце, което е сираче без майка и което трябва да свиква с ново семейно положение - нова майка и доведено братче. Това е невероятен стрес за детето, с който е редно да се съобразим и да постъваме така, че да помогнем на прехода да се случи възможно най-лесно за детето. Ако това означава да не се държим за ръце и да не се целуваме в няколкото часа на ден, в които сме в една стая с детето, така да бъде. Никоя връзка не се е разпаднала от това, тоест - връзката няма да пострада, ако се ограничат, но детето да, ще пострада. Като сложим на кантара, душата на детето натежава.

- Показването на близост като начин да се възпитат децата в любов: Това е все пак само един от начините да се покаже любов. Има семейства, в които постоянно се целуват и прегръщат, обаче вечерта като се приберат, мъжа ляга пред ТВто с бирата, а жената не подгъва крак. Примерно само. Един мъж и жена могат да дадат на децата си безброй примери за обич и привързаност, физическото проявление е само едната (и то най-лесната и "евтина" страна на нещата).

- Децата и физическата проява на обич между родителите: Има ли някой да не знае, че децата в общия случай се чувстват некомфортно от това в определена възраст? И че тази възраст все пак отминава и нещата се нагласят. При това говоря за нормални семейни двойки с родни деца, без всички тежести на тази връзка. Та какво точно ще стане на двама родители, ако за известно време се съобразят с чувствата на децата? Той не трае доживот този период.

Та така, това е непопулярното ми мнение, искаше ми се да го споделя поне за протокола, ясно ми е, че масово не се разсъждава така.
От опита си ще споделя, че синът ми беше на 8, когато се събрахме с втория ми съпруг и че без специално да сме се разбирали, се въздържахме от подобни отношения пред детето през първата година. Всички си давахме сметка, че го превеждаме през много труден път и че никак не му е лесно. Та вече 11 години сме с тоя мъж, не е като това да ни е съсипало връзката по някакъв начин. В същото време успешно сме показали и показваме на децата си какво е любов и грижа и как се проявяват. Целуването и гушкането е най-лесното

+1
И аз съм на мнение, че е абсолютно нормално родителите да показват близост по този начин.
Не мисля, че ако се криете от нея ще се оправят нещата.
Сина на ММ (3г и 3м) ревнуваше мен от баща си, не родния си баща от мен. Не сме спирали да показваме чувствата си и нещата сравнително бързо отшумяха. Иска се многократно обясняване на ситуацията.

Аз пък не разбирам от какъв зор трябва да се мляскат и натискат пред децата. Лека целувка, прегръдка за довиждане сутрин и вечер за добре дошъл или по някакъв друг повод е едно и никое дете няма да възрази. Обаче знаете, че има двойки, които така се целуват и прегръщат, че и на възрастните им става неудобно и неприятно в тяхно присъствие, камо ли на децата! Подобна проява на велика "любов" и страст пред децата, особено в тази ситуация, е пълна  глупост, неуважение и несъобразяване с техните чувства. Толкова пък ли не може малко сдържаност докато си легнат малките!

Всички минават по тази пътека.
Аз съм с две момчета, та ревнуват мен. Голямото докато ни видеше и се чуваше "Гадост! Луди хора!", а сега малкото не дава на баща си да припари. Горкия ММ докато си изживеят едиповия комплекс децата ще минат поне 5 години.
Не сме спирали да сме си близки. Намирам за нормално да цункам или прегърна ММ. Държа и момчетата да виждат, че близост в семейството е нещо нормално и необходимо. Все пак и те съпрузи ще стават.
Малкия е почти на 4. Когато ни види мрънка и се кара да не седя при баща му и ме вика при себе си. Просто казвам "Ти ела" и той пристига, намества се между нас и чака да бъде целуван. Подозирам, че скоро толкова ще му е писнало да го млящим, че просто няма да ни обръща внимание.
С големия беше по - късно 7-8 годишен да е бил. Обяснявах, че е нормално да прегръщаш и целуаш човека, когото обичаш и т.н. Много пъти сме говорили, че деца и мъж/жена се обичат по различен начин. Не помня колко време е било, но мина. Вече не сме луди хора, ами дърти и неразбиращи от техника, музика, мацки ретро мрънкалници. Деца

Къде го видя това? Кога авторката го е писала? Тя даде за пример точно неща, за които ти твърдиш, че никое дете нямало да възрази - е, ето, възразява. То бива преувеличаване, ама ги изкарвате все едно почти до секс стигат и едва се сдържат...