Ревност при доведени деца

  • 8 535
  • 172
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 7 874
Двете деца са в абсолютно еднаква позиция и ако момичето ревнува, а момчето не, то авторката има нагледен пример за реакцията на "доведено-собствено " дете.  Simple Smile
Ми не са в еднаква позиция absurT.
Момчето си има майка, баща (евентуално приятелка на бащата) и приятеля на майка й.
Момичето само баща и приятелката на баща й.
Но може и да няма никаква връзка с това.
Според мен е по-вероятно да избива подтисната мъка за майка й.
Може да си мисли, че така предава майка си примерно, ако допусне другата жена до баща си, дори до сега да е нямала такова поведение.
Няма нужда от гадаене.
Най-добре да й направят едни тестове на детски психолог, ако толкова ги притеснява и не могат сами да се справят с това и ще стане ясно кой, как приема тя и откъде идва проблема с близостта между баща й и приятелката му.

Elunaria, не ме дразни, просто ми направи впечатление, че се етикират настойчиво децата, което не харесвам. Така се накланя везната към страна, която може и да не е вярната. А за това от какво е породен проблема - само те могат да си знаят. Не бих била толкова уверена, че е от това, че детето било "доведено".

# 31
  • Мнения: 17
Имала съм лекции по детска психология и силно ми прилича на "Комплекс на Електра". Аналогия на Едиповия комплекс, проявяват се в детска възраст и е типична силна привързаност към бащата и ревнуване от майката. Потърси мнение от психолог и тук на сайта има. Успех!

# 32
  • Мнения: 46
Ама защо трябва да се прегръщат и целуват пред децата?!
Знаете ли защо? Защото е нормално и така трябва да бъде. Защото така показваме любов и близост пред децата. Така се дава позитивен пример. Вие да не мислите, че нещо вече прекаляваме. И какво? Освен да спрем и по този начин да и покажем, че с рев всичко се постига и при следващ проблем да е същото? Не мисля...
Явно сме с различни разбирания за възпитание.

# 33
  • Мнения: 5 986
Обаче, ако дете на 7г., което е загубило майка си се разстройва от проявите на любов между баща му и друга жена нищо не пречи да се въздържате в негово присъствие, докато не се открие причината и детето не се успокои.
Вярвате ли, че момиче на 7г. не страда за починалата си майка.
За тази загуба и болка няма давностен срок.
Не допускате ли, че детето си мисли, че майка му е забравена и затова реагира така. Може би ако цялото семейство направите нещо с което да покажете на детето, че никой не се опитва да заличи спомена за нея проявите на ревност ще изчезнат.
Баща й, а и вие говорите ли с детето за майка му, така че то да чувства присъствието й като отпечатък който е оставила в сърцата на хората.
Аз бих се насочила да търся помощ за детето, защото за мен това не е ревност към бащата, а е проява на страдание.
Докато е била по-малка и е живяла само с баща си не е имало какво ежедневно да й напомня, че мама я няма.

В редките случаи когато детето ми е било свидетел на прегръдка или целувка между нас с баща му винаги е било включвано и то в този момент на близост.

Успех!

# 34
  • Мнения: 46
Здравей, авторке,

започвам с това, че да си мерите "пишките" с дете не е добра идея. Подхождайте с него, като с дете. Не сравнявайте децата. Надявам се, това да е причината да поставите темата на разглеждане, а не "как да му набия канчето, за да престане".

Всяко дете около 3-4 годишна преживява Едипов комплекс (при момчетата), Комплекс на Електра (при момичетата). Това е времето, в което всяко дете е сигурно, че родителят от противоположния пол е свръх-най-ултра прекрасен, единствен и само за него; иска да се ожени за него, да е само и единствено с него до края (това не са мои измислици, а фактически, психологически, научни постановки). Очевидно, момичето е било ощетено от преживяване на този период. Вероятно си го наваксва сега, чрез някакви късновключени, защитни механизми. Мисля, че на по-късен етап преживява този комплекс.

Другото е, относно загубата на родител. Това е от най-травматичните преживявания, дори в зряла възраст. Не се подлъгвайте да гледате повърхността. Там, вътре в душата на това дете е буря, с чийто проявления ви предстои да се справяте (вероятно) цял живот. Търпение, добра дума, слушане, любов, са част от ключовете, ако искате спокоен и достоен живот.

Децата ми (без да са преминавали през подобни травмиращи преживявания) абсолютно винаги се набутват между нас, когато се прегръщаме. Просто, вдигаме и тях и се прегръщаме заедно. Това би трябвало да сплотява едно семейство, а не да го разделя. Децата искат да са част от доброто, а не са предвестници на нашите изкривени и пълни с цинизъм съмнения за причините, поради които го правят.

Любов, положителна нагласа за подбудите и мноооооогоооо търпение с разбиране, дори, когато не разбираме причините за конкретните действия Heart

Успех.

Съгласна съм с вас. Благодаря за коментара

# 35
  • Мнения: 2 123
Казваш, че не ги делите и ги "третирате еднакво". При мъжът може би. Но при теб?
Самото ти заглавие издава друго.
Опитваш се да изкарваш доведеното дете криво и си отдъхваш, че твоето не се държи така. Ако ги "третираше" еднакво нямаше да присъства като акцент в темата ти това, че детето е доведено в цялата история. Пък даже и обобщаваш в множествено число, сякаш ти се иска да се случва при повечето доведени деца, че да ти олекне, че не в теб е проблема.
Щеше просто да опишеш проблема и детето и дотам, ако бе непредубедена. Ти тръгваш с нагласата, че понеже е доведено това дете, затова изпитва ревност. Не ти минава първо през акъла, че това може да се случи с всяко дете, независимо дали е доведено или не.
.
Така изглежда отстрани. Wink

Съвсем не изглежда така! Правиш свободни съчинения и преиначаваш нещата. Опитваш се да вменяваш вина на авторката!

Последна редакция: сб, 14 сеп 2019, 09:40 от *Melanie*

# 36
  • Мнения: 5 265
Потърсете помощ от психолог, ходете всички, ако успеете да намерите и добър специалист по семейни констелации ще е най-добре.
Аз съм изумена колко много коментари има да се спре близостта между партньорите! Децата трябва да са наясно, че нежността и жестовете на любов между родитеите са нещо нормално, а не нещо, което трябва да се крие. Хващане за ръка, целувка по бузата... откъде-накъде ще се крие това от децата?

# 37
  • Мнения: 46
Авторката е разведена, а не вдовица?

Разведена. Бащата и бабите са в чужбина, тоест рядко се виждат с детето. Отглежда се изцяло от мен.

# 38
  • Мнения: 5 986
Тоеа, което авторката описва не е стамдартна ситуация - семейство с две деца без значение биологичното родство.
Едното дете е преживяло тежка травма на крехка възраст и тази травма поради възрастта му не е преживяна, а само забутана по-надълбоко. Нека да се потърси помощ, детето да се успокои.
Никак не е добър пример, че въпреки че очевидно детето страда родителите продължават да създават условия за това страдание.
И въобще не става въпрос да спре близостта между партньорите, а да не се демонстрира пред детето, което явно преживява нещо.
Не разбирам с какво ще бъдат ощетени родителите ако децата им временно не са свидетели на проявите им на обич.

# 39
  • Мнения: 46
Не е ли възможно да и изникват подсъзнателно спомени с майката, затова да не може да приеме доведената майка, един вид като чуждо вмешателство в територията. Едва ли е редно да се подходи към бедното дете лошо и грубо, както се предлага по-горе

Ами и аз това си мислех. Баща и говори с нея за майка и. Отговора беше, че майка и и той не са се целували и прегръщали, тоест за нея не е нормално и ние да го правим. Както казах тя е страхотно дете. Много е усмихната, възпитана и социална. Баща и си мисли, че бабите и прекалено много я обгрижват и глезят и е свикнала на екстра внимание, а когато сме ние четиримата вниманието е разделено между всички и затова тя така реагира. Например, като ходи на гости при бабите си, си спи с тях в едно легло. Дядовците се гонят в други стаи. Каквото си поиска се дава. Затова сега ходи по-рядко пък да видим...

# 40
  • Мнения: X
А мъжът ти как реагира на сцените ?
Аз смятам че вие двамата по категоричен начин трябва да и се противопоставите и да не допускате тя да ви прави сцени. Тя трябва да си остане дъщеря на баща си. Дотам и само ! Няма място да се конкурира с вас за целувките му. Има морални граници, които децата не бива да преминават и ние възрастните трябва ясно да ги очертаем.
Дано мъжът ти е наясно, защото това застрашава вас като двойка и ако и отстъпите, скоро няма да сте такава. Не и позволявайте да се намесва между вас. С коя жена спи баща и нея не я интересува ! Тя не му е жена.
Подобен войствен тон, насочен към 7-годишно дете, е меко казано, неуместен.

Аз съм на същото мнение. Казали сме и, че много я обичаме, но категорично няма да спрем да спим в една стая и да се прегръщаме като двойка. Баща и също е много твърд с нея по тази тема. Обяснява и, че не е редно тя на 8 години да иска да спи при него и да се целуват постоянно. Надявам се да се успокои...
Добре е, че мъжът ви мисли като вас. Иначе, щеше да е трудно. Не се тревожете. Ще се справите и тя ще ви приеме и ще се успокои. Може би е добре да посетите психолог.

# 41
  • Мнения: 46
Тоеа, което авторката описва не е стамдартна ситуация - семейство с две деца без значение биологичното родство.
Едното дете е преживяло тежка травма на крехка възраст и тази травма поради възрастта му не е преживяна, а само забутана по-надълбоко. Нека да се потърси помощ, детето да се успокои.
Никак не е добър пример, че въпреки че очевидно детето страда родителите продължават да създават условия за това страдание.
И въобще не става въпрос да спре близостта между партньорите, а да не се демонстрира пред детето, което явно преживява нещо.
Не разбирам с какво ще бъдат ощетени родителите ако децата им временно не са свидетели на проявите им на обич.

Разбира се, че не ни пречи да спрем да прояваваме близост пред нея. Въпроса е, че намалихме близостта си доста и това влоши поведението и. Както казах дори за ръка да се хванем тя полудява..

# 42
  • Мнения: 46
А мъжът ти как реагира на сцените ?
Аз смятам че вие двамата по категоричен начин трябва да и се противопоставите и да не допускате тя да ви прави сцени. Тя трябва да си остане дъщеря на баща си. Дотам и само ! Няма място да се конкурира с вас за целувките му. Има морални граници, които децата не бива да преминават и ние възрастните трябва ясно да ги очертаем.
Дано мъжът ти е наясно, защото това застрашава вас като двойка и ако и отстъпите, скоро няма да сте такава. Не и позволявайте да се намесва между вас. С коя жена спи баща и нея не я интересува ! Тя не му е жена.
Подобен войствен тон, насочен към 7-годишно дете, е меко казано, неуместен.

Аз съм на същото мнение. Казали сме и, че много я обичаме, но категорично няма да спрем да спим в една стая и да се прегръщаме като двойка. Баща и също е много твърд с нея по тази тема. Обяснява и, че не е редно тя на 8 години да иска да спи при него и да се целуват постоянно. Надявам се да се успокои...
Добре е, че мъжът ви мисли като вас. Иначе, щеше да е трудно. Не се тревожете. Ще се справите и тя ще ви приеме и ще се успокои. Може би е добре да посетите психолог.

Да, за момента успяваме да контролираме ситуацията и се надявам да отмине. Предпочитам идеята за психолог да дойде от баща и обаче. Мъжете знаете са малко странни на тези теми и не знам той как ще реагира ако го спомена.

# 43
  • Мнения: 57
Аз съм в същото положение, но разликата е, че аз нямам деца. Мъжа с когото живея има син на 8 години, а майката на детето замина в чужбина преди 3 месеца. Той живее с нас, винаги сме се разбирали, но напоследък нещо се случва... Обгрижвам го, играя си с него, всичко е както преди, но той не се държи с мен както до скоро. Когато помоля баща му да свърши нещо елементарно той започва да се сърди, че баща му прави нещо за мен... Говорим за неща като да купи минерална вода или да ми провери маслото на колата... Когато си легна идва в леглото ми и започва да се закача за да не ме остави да спя.. Ей такива неща, които не знам защо прави, но преди не се държеше така. Може би детето на мъжа Ви е в същия период...

# 44
  • Мнения: 46
Обаче, ако дете на 7г., което е загубило майка си се разстройва от проявите на любов между баща му и друга жена нищо не пречи да се въздържате в негово присъствие, докато не се открие причината и детето не се успокои.
Вярвате ли, че момиче на 7г. не страда за починалата си майка.
За тази загуба и болка няма давностен срок.
Не допускате ли, че детето си мисли, че майка му е забравена и затова реагира така. Може би ако цялото семейство направите нещо с което да покажете на детето, че никой не се опитва да заличи спомена за нея проявите на ревност ще изчезнат.
Баща й, а и вие говорите ли с детето за майка му, така че то да чувства присъствието й като отпечатък който е оставила в сърцата на хората.
Аз бих се насочила да търся помощ за детето, защото за мен това не е ревност към бащата, а е проява на страдание.
Докато е била по-малка и е живяла само с баща си не е имало какво ежедневно да й напомня, че мама я няма.

В редките случаи когато детето ми е било свидетел на прегръдка или целувка между нас с баща му винаги е било включвано и то в този момент на близост.

Успех!

Сигурна съм, че и е тежко от загубата на майка и, и го подтиска. Затова ми е още по-трудно да знам как да реагирам. Тя понякога споменава майка си, не е тема табу. Наясно е какво е станало. Друго ми направи впечатление. Например, ако иска нещо и баща и не и го даде, първо започва да мрънка, после започва да спори, после да плаче и когато той не реагира на нищо и е категоричен, тя започва да споменава майка си, защото това го натъжава много и е по-склонен да и угоди. Тоест мисля, че да има травма, но и мисля, че тя осъзнава как да борави с това нещо за да е на нейното. Това прави нещата още по-трудни, защото тя е всъщност почти на 8 и е доста умна и осъзнава как вече може и да манипулира.

Тоест ситуацията е сложна от много страни. Първо, не мога да реагирам остро защото не е мое биологично дете, второ тя е загубила майка си, което автоматично ни прави по меки, трето усещам, че на моменти ни манипулира, но пак не мога да реагирам адекватно заради първите две.

Общи условия

Активация на акаунт