При нас е среща на випуска и е почти ежегодна. Основно идват хора, които са учили до 7 клас, защото сме били от един квартал. Има и такива, които са карали само гимназията в училището ни. Организира го една дама, която живее в чужбина и тукашни агенти. Правим допитване във фейс-групата на випуска, кой кога ще си е в България и избираме заведение.
- Публикувана: 30 юли 2019, 21:14 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2019, 13:42 ч.
Среща на класа
Събираме се на 5 години. Сред организаторите съм винаги (и в училище бях 
). Най-добрите ми приятели до ден днешен са бивши съученици, а останалите винаги се радвам да видя. Много приятни са обикновено срещите, каним и учителката ни по английски, която ни беше повече от класна. Със сантимент съм към онези години.
Виж, с курсовете от университета не сме се събирали никога,ама вероятно пак бих отишла, ако някой организира.
). Най-добрите ми приятели до ден днешен са бивши съученици, а останалите винаги се радвам да видя. Много приятни са обикновено срещите, каним и учителката ни по английски, която ни беше повече от класна. Със сантимент съм към онези години.Виж, с курсовете от университета не сме се събирали никога,ама вероятно пак бих отишла, ако някой организира.
Не бих отишла нито на среща със съученици от класовете, с които съм била заедно с тях, нито пък на среща със състудентите ми! Нито бях близка със съучениците си, нито пък със състудентите си! Не желая да виждам никой от тях! Да добавя - може би малко съм любопитна дали онези бивши съученици, които имаха самочувствие до небето и онези, които постоянно ми се подиграваха и ме дразнеха, какво са постигнали в живота си изобщо! Дали животът не им е дал заслужените им уроци! Преди няколко години случайно срещнах бивш съученик от основното си образование на улицата и той ме разпозна. Аз се направих, че не го познавах! Изобщо не се спрях да говоря с него, макар че той много искаше да говори с мен!
При нас половината нямат фейсбук, но с някои се чуваме и по телефона и си поддържаме връзка. Събира ни една приятелка, която живее на другия край на България, обикновено си идва през лятото и предварително ми звъни, за да направя организацията. Едната е в Щатите, два-три пъти се случи и тя да си е тук в отпуск и успя да присъства. Събирали сме се на 5 и на 10-годишнината, после малко се пръснахме и аз ги събрах за 30-годишнината. Толкова много ни хареса, че решихме ако можем, да се събираме всяко лято. Но ние бяхме 19 души, половината си живеят в града и не е трудно. Две момичета издирваме още, загубихме им следите и не можем да ги открием. За едната знаем само града, другата изобщо не знаем накъде я е отвял вятърът. Приятелката, дето живее на другия край на България, я намерих чрез Фейсбука на сина и, но фамилията им е много специфична.
Аз не съм ходила с много голямо удоволствие на училище, но на другарските срещи на 5 години ходя с голям кеф, е не на всички успявам. Последната беше тази година и въпреки, че я направихме на дата, удобна уж на всички, пак дойдоха има-няма 15 човека, но беше много весело. В ретроспекцията на времето, случките от миналото също звучаха забавно. Нашият клас беше в общи линии от кол и въже, никаква еднородност и задружност, но с всички, които имат фейсбук поддържам отношения. Много хора преоткрих по-късно, с дадени девойки, с които живеем на едно място се виждаме няколко пъти в годината. От друга страна, среща на 5 години е достатъчно често, за да се сверят бележките С който искаш, можеш да се виждаш, колкото често искаш.
С който искаш, можеш да се виждаш, колкото често искаш. 
Събираме се целият випуск на всеки 5 години и забелязвам, че всеки път сме все по-малко.Нямам приятели от класа, с изключение на една дама, с която сме голееееми дружки.
Каним и класните. Прави ми впечатление, че в ресторанта по това време празнуват и други випуски/ май месец/.
Каним и класните. Прави ми впечатление, че в ресторанта по това време празнуват и други випуски/ май месец/.
Доста разнопосочни мнения 
Срещи на класа имаме задължително през 5 години, но напоследък зачестиха, явно с възрастта сме станали сантиментални. Аз поддържам постоянни отношения с поне 5-6 човека, знаем си семействата, децата и т.н. Не бих казала, че сме били задружен клас - интелигентни деца, които като възрастни са продължили да се уважават.
Темата е поредното доказателство, че училището, в което си учил е много важно, заради средата най-вече.
Темата е поредното доказателство, че училището, в което си учил е много важно, заради средата най-вече.
Темата е поредното доказателство, че училището, в което си учил е много важно, заради средата най-вече.
Не винаги
Аз съм учила в една от елитните гимназии в моя град, ПМГ. В моя клас бяха деца на учители, на работещи в МОН, на спортни треньори и т.н. разни културни и НЕкултурни деятели и хора. И между другото все интелигнетни хора за разлика от децата си. Ние простосмърните често бяхме жертва на вип отрочетата с високото самочувствие.