Среща на класа

  • 5 686
  • 79
  •   1
Отговори
  • Мнения: 65
Здравейте,

Има подобни теми, но са доста стари, затова правя нова.

 Какво ви е мнението за подобни срещи? Ходите ли, бихте ли отишли, имат ли подобни сбирки почва в наши дни и тн.
 Скоро ще имаме такава среща на класа от гимназията, смятам да не ходя.

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 5 155
Не ходя. Не бяхме близки и не изпитвам потребност да ги гледам.

# 2
  • Мнения: 4 808
Ходя винаги с удоволствие, нещо повече - обикновено все аз го организирам това събитие. Но ние бяхме момичешки клас и си изкарваме много хубаво - все едно събиране по женски. Бяхме и малък клас и сме си приятелки и много ни харесва да се съберем и да се наприказваме.

# 3
  • Мнения: 65
Не помня и голяма част от съучениците си (по-близките ги помня естествено), хем не завършихме чак толкова отдавна. Организаторите казаха, че са доста разочаровани от хората, които са отказали да посетят.Confused

# 4
  • Мнения: 1 195
Ние не се събираме понеже не бяхме особено задружен клас. Сега всеки се вижда с когото е бил приятел. Ако се организира нещо сигурно бих отишла.

# 5
  • Мнения: 78
И аз скоро съм на такава среща със съучениците от гимназията. Бяхме много близки на времето, но минаха 10 години и сега все едно не съм учила с тези хора. Малко са ми чужди. И въпреки това, много се вълнувам и с радост ще отида.

# 6
  • Мнения: 324
Не можем да организираме такава среща, защото половината не искат да идват, точно като теб. Не бяхме задружни, но не сме се и карали, имали сме хубави моменти заедно. Бих отишла, ако някога се организира, защото ще ми е приятно да ги видя и ми е интересно с какво се занимават сега, как се развива животът им.

# 7
  • Мнения: 10 251
Ние правехме такива срещи на всеки пет години, на някои не съм била, но на повечето отидох. Приятно е да се видиш със съучениците си, и то с тези, с които не поддържаш връзка. Винаги канехме и класната, тя много се радваше. От един момент нататък престанахме, предполагам, че на организаторите не им се занимава. А и не ни се ще да се гледаме остарели ... като че ли ...

# 8
  • Бургас
  • Мнения: 7 203
Ходя на такива сбирки. За 10 и за 15-тата годишнина се събрахме целия випуска. От 200 човека дойдоха към 140. Нямаше ги тези, които са в  чужбина и датата им беше неудобна , а и тези които и в техникума не идваха с над.Много хубаво  се получи. Поканихме си класните ръководители. Спомняме си забавни случки. Пяхме, танцувахме

# 9
  • Мнения: 7 169
Нашият клас се събира съвсем редовно всеки 5 години. Завършили сме отдавна, мнооого отдавна. Отначало ходех. Приемах го като задължение. Признавам си, че не ми беше интересно. Срещите протичаха по един и същ начин и винаги до сутринта. После спрях да ходя, а и истина е, че съм далеч. Не съм чувствала съучениците си никога близки.

# 10
  • София
  • Мнения: 38 199
Бих отишла, ако имаше кой да го организира.

# 11
  • На върха на вълната
  • Мнения: 196
Никога не съм била близка с класа ми и дори в училище не съм излизала с тях, камоли след завършването да ги търся. Smiley Има едно, две изключения.

# 12
  • София
  • Мнения: 7 980
С хората, с които не съм имала какво да си кажа преди 20 години, продължавам да нямам общи теми. В началото се стараех, вече не се и опитвам. Ходя, само ако преди това съм проверила, че приятелките, които чувствам близки, ще са там. С останалите не ми е важно да се видя.

# 13
  • Мнения: 10 251
Е, тези с които си близка си ги виждаш и без среща на класа. Докато се събирахме с класа, обикновено се уговаряхме предварително, разбира се, даже отивахме заедно с тези, които са ми близки.
Ние не бяхме много близки в училище, след това съвсем се разпаднахме, но дойде един момент, в който започнахме да се търсим, може би десетина години след като завършихме.

# 14
  • Мнения: 150
Най-добрите ми приятели са от стария ми клас в гимназията.С тях си се чуваме и виждаме постоянно.Другите  от класа не ме интересуват и не съм ходила на нито една обща среща/както и другите от компанията ни😁/.Имаше някакви уговорки за вила миналата година,но тихомълком избягах от групата във вайбър и ми се размина🤣🤣🤣

# 15
  • Мнения: 28 863
Не сме били супер близки като деца, но след това всичките ни срещи са били много приятни и сполучливи. Срещали сме се 5-6 пъти за 20 г. Организацията е трудна, понеже доста хора са в чужбина или в други градове, но се получава, когато има желание.  Peace

# 16
  • София
  • Мнения: 3 049
Бяхме страхотен клас, имам и много близки приятелки съученички. Имаме и организатори, дано още години наред да ни събират. Те са съученик и съученичка /и моя любима приятелка/, които станаха семейство Simple Smile На някои събирания не успях да отида заради ангажименти с децата, но тази година, на 20-тата година от завършването ни се събрахме и изкарахме страхотно. Много ги обичам. Едни от най-хубавите ми години са от средното образование. Ние всъщност целият клас бяхме нещо като една обща компания, на купони ходехме всички, който има възможност и всеки си водеше още хора.

# 17
  • Мнения: 892
Хубав клас бяхме, не сме били много сплотени, но не сме имали и противоречия.
Не се събираме, защото 50 % са в чужбина и не биха се върнали само за събиране на класа.Всички се разпръснаха по други градове, имат си малки дечица, бизнес, ангажименти.
Събрахме се на 5тата год.от завършването, но от 30 души,присъстваха 10 и решихме че наистина вече е невъзможно да се съберем пак всички.

# 18
  • София
  • Мнения: 3 049
И от нашия клас не се събират много хора, но колкото - толкова. Сега се събрахме малко повече от половината. Има в чужбина, с бебета и наистина е сложно, но важното е да имаме желание да се виждаме и да не губим връзка.

# 19
  • Мнения: 10 679
Не съм ходила, далече  ми е, но и в града да бях пак нямаше да отида. Ужасно неприятни са ми тези хора. То всички са се пръснали на някъде. Мисля, че на първата сбирка са се събрали 5-6 човека, дето си бяха организаторите и една от многото групички навремето. Парадокс е, че на абитуиентската плаках, щото се разделяме, ама то е било от самата емоция. Сега като се сетя и ми е смешно даже. Въобще не ме интересува дали някой ще се разсърди, че не съм отишла, съмняваме и дали на някой му пука. Не може 5 години да се караме, да си правим гадни номера и да сме на групички и после „ох, ах, много ми липсвате”. Толкова е лицемерно...

# 20
  • Мнения: 2 068
Ходя почти всяка година. Събираме се малко хора само от нашия клас + класната. Идва който иска и който може.

# 21
  • Мнения: 14 989
Ходя с удоволствие. Хич не ме интересува кой не идва, радвам се на тези, които са дошли. Нямам лоши чувства към никого. Хубав клас бяхме, обаче сме разпръснати къде ли не и няма как да организираме чести срещи, така че се възползвам от годишните. А киселяците са си киселяци винаги.

# 22
  • Мнения: 6 348
Ходя с удоволствие.  Пръснахме се по света и датите се съобразяват с мнозинството. Хубав клас бяхме, читави хора станахме. Интересно е и зареждащо на срещите.

# 23
  • София
  • Мнения: 12 297
Никога не съм ходила на такива срещи и не бих отишла. Изобщо не се вълнувам от старите си съученици. Струват ми се много глупави тези срещи.

# 24
  • Варна
  • Мнения: 25 212
Ходя на такива срещи, приятно ми е. Завършихме преди 24 години. Първите няколко години след това се събирахме почти целия клас, след това разредихме. На 10-годишнината се събрахме 2 класа, на 20-годишнината - целият випуск. Ами хубаво беше. Сега последните години си правим срещи през лятото само на момичетата, момчетата се покриха. Даже преди няколко дни бях на такава среща по женски, ами супер си изкарахме. Но ние си поддържаме връзка през цялото време, дори и да е основно през ФБ, но поддържаме.

# 25
  • Мнения: 47 888
И аз не ходя, май имаме някаква група, ама съм я блокирала или ограничила, а може и изтрила Joy Някои ме налазиха във фейсбук, ама май е крайно време да изтрия и него...нямахме какво да си кажем, няма и сега
ММ ходи на няколко срещи, той е екстроверт, контактен, помни даже съучениците си от детската градина. Беше впечатлен от някои хора, но общо взето даже и на него му е било тъпо Simple Smile

# 26
  • Мнения: 10 679
На мен ми е интересно някои персони от нашия клас как са се развили, какво правят, защото тогава самочувствието им беше до небето, че се чудя какво ли работят, къде ли живеят.
Наскоро ММ срещна една жена по улицата и се чуди 15 минути откъде я познава, а то се оказа съученичка от гимназията Joy Аз поне ги почня всичките, даже и от основното ги помня.

# 27
  • София/Севлиево
  • Мнения: 10 930
Ходила съм и на трите след завършване на гимназията-за 5,10 и 15 годишнините.Във Фб съм приятел с почти всичките си съученици от тогава,с някои от прогимназията,и с някои от началното училище.А също и с колегите от университета.Аз съм зодия рак-т.е.изключително много държа на миналото си, и на хора ,свързани с него.И страшно много се радвам,когато се срещам с тях.Но да си призная най-много ми харесва да ходя на сбирките от университета на ММ-там всички са големи образи и са изключително забавни.

# 28
  • Мнения: 3 865
Бих ходила, но съм в чужбина и до сега все не е имало възможност да си оставя децата. И съжалявам, че не съм отишла ни веднъж - пращат ми снимки и не мога да ги позная. Някои даже умряха вече. Гадно е

# 29
  • Мнения: 10 964
Малко ме учудват повечето постове. Ние не бяхме особено задружен клас, и с приятелките си поддържам връзка спорадично до хич (поне във фб се "виждаме", откак същеструва), но редките срещи са ми приятни, най-малкото от любопитство и сантимент в какво сме се превърнали. Съвсем скоро бях на 25-годишнина. Събрахме се 22 от 26, като мнозина не живеят в града, в който сме завършили.

# 30
  • София
  • Мнения: 4 543
При нас е среща на випуска и е почти ежегодна. Основно идват хора, които са учили до 7 клас, защото сме били от един квартал. Има и такива, които са карали само гимназията в училището ни. Организира го една дама, която живее в чужбина и тукашни агенти. Правим допитване във фейс-групата на випуска, кой кога ще си е в България и избираме заведение.

# 31
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 842
Събираме се на 5 години. Сред организаторите съм винаги (и в училище бях Grinning). Най-добрите ми приятели до ден днешен са бивши съученици, а останалите винаги се радвам да видя. Много приятни са обикновено срещите, каним и учителката ни по английски, която ни беше повече от класна. Със сантимент съм към онези години.

Виж, с курсовете от университета не сме се събирали никога,ама вероятно пак бих отишла, ако някой организира.

# 32
  • Мнения: 5 819
   Не бих отишла нито на среща със съученици от класовете, с които съм била заедно с тях, нито пък на среща със състудентите ми! Нито бях близка със съучениците си, нито пък със състудентите си! Не желая да виждам никой от тях! Да добавя - може би малко съм любопитна дали онези бивши съученици, които имаха самочувствие до небето и онези, които постоянно ми се подиграваха и ме дразнеха, какво са постигнали в живота си изобщо! Дали животът не им е дал заслужените им уроци! Преди няколко години случайно срещнах бивш съученик от основното си образование на улицата и той ме разпозна. Аз се направих, че не го познавах! Изобщо не се спрях да говоря с него, макар че той много искаше да говори с мен!

Последна редакция: ср, 31 юли 2019, 15:28 от Jennifer_w

# 33
  • Мнения: 4 808
При нас половината нямат фейсбук, но с някои се чуваме и по телефона и си поддържаме връзка. Събира ни една приятелка, която живее на другия край на България, обикновено си идва през лятото и предварително ми звъни, за да направя организацията. Едната е в Щатите, два-три пъти се случи и тя да си е тук в отпуск и успя да присъства. Събирали сме се на 5 и на 10-годишнината, после малко се пръснахме и аз ги събрах за 30-годишнината. Толкова много ни хареса, че решихме ако можем, да се събираме всяко лято. Но ние бяхме 19 души, половината си живеят в града и не е трудно. Две момичета издирваме още, загубихме им следите и не можем да ги открием. За едната знаем само града, другата изобщо не знаем накъде я е отвял вятърът. Приятелката, дето живее на другия край на България, я намерих чрез Фейсбука на сина и, но фамилията им е много специфична.

# 34
  • София
  • Мнения: 7 980
Със състудентите се чувам и виждам редовно, каним се по сватби, рождени дни. С тях отношенията ни са по-близки, свързват ни и професионални интереси, и купони, и по-зряла преценка на самите хора. А някои от тях са ми от най-близкия приятелски кръг вече над 20 години.

# 35
  • Мнения: 65
Доста разнопосочни мнения Blush

# 36
  • София
  • Мнения: 971
Не бих отишла. Не обичам носталгията.

# 37
  • Мнения: 146
Аз не знам, по-скоро клоня,че не бих отишла. Не бяхме кой знае колко задружни, но не е имало и дразги,нормални отношения. Част от тях са ми приятели във фейсбук и горе долу си знаем,с кой какво се случва.Досега не знам и да е организирана такава среща. Минаха доста години.

# 38
  • Мнения: 65
Повечето хора около мен, ходят по подобни срещи. Някои от тях ходят от любопитство или им е приятно и весело, а други имам чувството, че живеят още в гимназията Close

# 39
  • Мнения: 308
Аз не съм ходила с много голямо удоволствие на училище, но на другарските срещи на 5 години ходя с голям кеф, е не на всички успявам. Последната беше тази година и въпреки, че я направихме на дата, удобна уж на всички, пак дойдоха има-няма 15 човека, но беше много весело. В ретроспекцията на времето, случките от миналото също звучаха забавно. Нашият клас беше в общи линии от кол и въже, никаква еднородност и задружност, но с всички, които имат фейсбук поддържам отношения. Много хора преоткрих по-късно, с дадени девойки, с които живеем на едно място се виждаме няколко пъти в годината. От друга страна, среща на 5 години е достатъчно често, за да се сверят бележките Grinning С който искаш, можеш да се виждаш, колкото често искаш.

# 40
  • Мнения: 853
Събираме се целият випуск на всеки 5 години и забелязвам, че всеки път сме все по-малко.Нямам приятели от класа, с изключение на една дама, с която сме голееееми дружки.
Каним и класните. Прави ми впечатление, че в ресторанта по това време празнуват и други випуски/ май месец/.

# 41
  • Мнения: 14 989
Доста разнопосочни мнения Blush
А какви се очаква да бъдат? Всички сме различни, всички сме имали различни преживявания с класовете и съответно искаме или не. Това е нещо, което всеки сам трябва да прецени за себе си. И всички да бяха казали НЕ, аз за себе си знам, че ми е приятно и ходя с удоволствие. Много е важен темперамента на човека.

# 42
  • Мнения: 8 880
На мен са ми приятни тези срещи, макар че не съм била особено популярна в класа. Ако не със всеки, то с тези, с които съм била близка в училище, намирам какво да си кажа.  

# 43
  • Мнения: X
Срещи на класа имаме задължително през 5 години, но напоследък зачестиха, явно с възрастта сме станали сантиментални. Аз поддържам постоянни отношения с поне 5-6 човека, знаем си семействата, децата и т.н. Не бих казала, че сме били задружен клас -  интелигентни деца, които като възрастни са продължили да се уважават.

Темата е поредното доказателство, че училището, в което си учил е много важно, заради средата най-вече.

# 44
  • Мнения: 10 679
Темата е поредното доказателство, че училището, в което си учил е много важно, заради средата най-вече.

Не винаги Simple Smile Аз съм учила в една от елитните гимназии в моя град, ПМГ. В моя клас бяха деца на учители, на работещи в МОН, на спортни треньори и т.н. разни културни и НЕкултурни деятели и хора. И между другото все интелигнетни хора за разлика от децата си. Ние простосмърните често бяхме жертва на вип отрочетата с високото самочувствие.

# 45
  • Beyond the stars
  • Мнения: 7 842
Срещи на класа имаме задължително през 5 години, но напоследък зачестиха, явно с възрастта сме станали сантиментални. Аз поддържам постоянни отношения с поне 5-6 човека, знаем си семействата, децата и т.н. Не бих казала, че сме били задружен клас -  интелигентни деца, които като възрастни са продължили да се уважават.

Темата е поредното доказателство, че училището, в което си учил е много важно, заради средата най-вече.

Много точно.

# 46
  • Варна
  • Мнения: 25 212
Ние не бяхме особено задружен клас. От 6-ти клас бяхме заедно, бяхме си разделени на групички, на момичета-момчета, ей такива неща. Последната година преди да завършим рязко станахме много задружни, пораснахме ли, какво стана не знам Laughing

# 47
  • Мнения: X
Темата е поредното доказателство, че училището, в което си учил е много важно, заради средата най-вече.

Не винаги Simple Smile Аз съм учила в една от елитните гимназии в моя град, ПМГ. В моя клас бяха деца на учители, на работещи в МОН, на спортни треньори и т.н. разни културни и НЕкултурни деятели и хора. И между другото все интелигнетни хора за разлика от децата си. Ние простосмърните често бяхме жертва на вип отрочетата с високото самочувствие.

Разбира се, аз говоря за едни далечни времена, в които в ПМГ се влизаше, защото си добър по математика, а не защото баща ти е треньор или деятел. Като гледам как сега куцо и сакато ходи по олимпиади (извинявам се, но математиката не е география) съм изумена от комерса, който е обхванал тази не дотам лесна наука.

# 48
  • Мнения: 308
Темата е поредното доказателство, че училището, в което си учил е много важно, заради средата най-вече.

Не винаги Simple Smile Аз съм учила в една от елитните гимназии в моя град, ПМГ. В моя клас бяха деца на учители, на работещи в МОН, на спортни треньори и т.н. разни културни и НЕкултурни деятели и хора. И между другото все интелигнетни хора за разлика от децата си. Ние простосмърните често бяхме жертва на вип отрочетата с високото самочувствие.

Разбира се, аз говоря за едни далечни времена, в които в ПМГ се влизаше, защото си добър по математика, а не защото баща ти е треньор или деятел. Като гледам как сега куцо и сакато ходи по олимпиади (извинявам се, но математиката не е география) съм изумена от комерса, който е обхванал тази не дотам лесна наука.

Извинявай, не бих искала да те засегна, но може би не си забелязала истерията в 7 клас. Задължителната матура по математика има за цел точно да "комерсиализира" математиката, а и българския, па белким ги научат децата Simple Smile С някои олимпиади можеш да се класираш за дадени училища. Естествено има и деца, на които математиката е страст, но част от децата просто го правят, защото ги кара някой, я учител, я амбициозен родител.

# 49
  • Мнения: X
А не съм засегната ни най-малко, просто се замислих.

Матурата съществува от доста време, но за мен е нормално да я има, защото математиката е нужна в живота най-малкото. Но, за да влезеш в математическа гимназия се предполага, че си най-средното ниво, а сега изведнъж се оказва, че всички драпат за там, за където не стават. Вместо да си насочват децата в училище, в което биха се чувствали добре, а и за което имат талант, родителите го бутат там, където ще му е трудно и не му е мястото. Лоша услуга и за училищата, които много почват да си вярват и за децата, които си губят времето.

# 50
  • Мнения: 9 894
Бяхме малък много задружен випуск, 2 класа с общо 28 души. Голяма част са в чужбина, въпреки това правят малки сбирки всяко лято, като се засекат в отпуск. Бях на 20годишнината и май всички се чувстваха съвсем естествено заедно - както едно време.

# 51
  • Мнения: 9 894

Темата е поредното доказателство, че училището, в което си учил е много важно, заради средата най-вече.
В нашия случай е така. Бяхме обединени от една професия и това ни правеше различни и съответно сплотяваше.

# 52
  • Пловдив
  • Мнения: 1 219
Ееей, пакрай темата се сетих, че стават 30 години откак завърших гимназия. Но дори няма намек за среща.
Правиха на класа ни от основното, май 25 г. бяха. Не можах да отида, че детето ми беше малко, а и не ми останаха близки роднини в града. Но някой направи група във фейса и така открих съученици, пишем си, успяваме и да се видим с някои. Лошото при нас е, че сме от малък град в който не остана работа и сме пръснати навсякъде по света, дори и в Австралия имам съученик. Но чак пък много близки не сме си били, нито в основното, нито в гимназията.
Виж мъжът ми всяка година се събира със състудентите си. Но някои от тях са си приятели и до днес, че даже един негов състудент ни е кум.

# 53
  • Мнения: 608
Понеже в хода на дискусията се коментираха и училищната среда, важността ѝ и т.н., да добавя и аз моята ситуация и виждане по въпроса. Завърших елитно училище, но не смятам, че това е предпоставка за запазване на близост и поддържане на отношения в годините. Почти не поддържам връзка със съучениците си. Получи се така, че болшинството бяха толкова обсебени от собственото си развитие и амбиции, че се получи една съвкупност от единаци, за които междуличностните отношения останаха на втори план. Водещото за мнозинството беше желан университет и желана специалност, а малкото от нас, които се насочихме към висше образование в други области, се оказахме съвсем отцепени в последствие. Продължиха да поддържат контакти тези, които ги обединяваше обща специалност в университета. Не, че ми е липсвало нещо, създадох своите университетски приятелства и аз.
Въпреки това, на среща на класа винаги бих отишла. Не бих отишла, само ако хипотетично имаше хора, които целенасочено са ми правили много мръсни номера и т.н. - за щастие случки чак с такава тежест не съм имала. В последните години се организираха срещи и на класа, и на випуска - ходих. Изкарахме си даже по-хубаво, отколкото предполагах, приятно ми беше да установя, че повечето са се превърнали в зрели и уравновесени хора.

# 54
  • Мнения: X
Което подкрепя моята теза за средата. Също не бяхме задружен клас (пубертет, групички, разни други фактори). Но след години човек започва да оценява и уважава интелигентните хора и да му е приятно да общува с тях.

# 55
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 237
Ходя с удоволствие когато мога.В гимназията бяхме много задружен клас и с някои съученици си потдържаме връзка и до днес.
Среща организираме на всеки две години,каним и  класната.
Страхотен купон се получава.

# 56
  • Мнения: 8 785
Не, не ходя. Нямам такава вътрешна потребност, а и не проявявам любопитства относно живота на бивши съученици. Не ми липсват изобщо, не се сещам дори.
Поддържам през годините връзка само с една приятелка, с която сме заедно доста често.

# 57
  • Мнения: 9 552
Абе вие нямате ли си фейсбуците? Да се гледате ежедневно и да цъкате относно живота на другите? Joy

Сериозно - ние бяхме страхотен клас. Първите 10 години се събирахме много често по Великден и по Коледа. (въпреки, че живеем в различни градове и държави). Последните 5 години обаче на почти всички ни се народиха деца и обща среща се организира много трудно. Когато се прибирам в родния град - задължително се виждам с поне 10тина души, които живеят там. С другите (в чужбина) чрез ФБ комуникираме.
За мен срещите с "класа" не са връщане в миналото, а приятни моменти с приятни хора. Simple Smile Почти не говорим за миналото, обсъждаме бъдещето. Simple Smile
Останахме близки приятели и с класната ни (лично аз често се виждам с нея), която е едва 11г по-голяма от нас. Simple Smile

# 58
  • Мнения: 65
Срещата мина, не отидох.
Впечатленията ми от подобни срещи е, че преминават под вид на разпит и обсъждание на някакви случки от миналото Simple Smile

# 59
  • Другата България
  • Мнения: 36 881
Значи не ходиш, но имаш впечатления? Thinking
Странна работа. Впечатления се градят на лични наблюдения и преживявания, каквито ти нямаш, поне относно такъв вид срещи. Защото не ходиш.
"Обсъжданието" на случки от миналото си е в реда на нещата, все пак с тези хора си бил 4-5 години /ако е за средно образование/, и повече, ако е за основно. То не е ли това всъщност очарованието на този живот-именно всички случки, преживявания, емоции, всякакви ситуации...най-прекрасните ми години са това, поне за мен. Бяхме прекрасен клас, училището беше единствено в страната с такава насоченост и бяхме буквално от цяла България. Сега имам приятели във всяка точка на страната, както и по света-пръснати сме навсякъде.
Завърших средното си образование по соц.време и толкова ....различни спомени от сегашното време имам, че дори на срещите нарочно си ги припомняме, за да не ги забравим. Всичко беше различно, дори и вече към края на онзи строй, с различните правила и порядки, със задължителните униформи, с вързаните коси, с липсата на телефони, таблети, лаптопи, с ученическите бригади и преживяванията на тях, с екскурзиите из страната по заводи и предприятия, каквито имаше в излишък и в които работеха хора с професия, с каквато "излязохме" ние, и още, и още...
Винаги ходя, още повече, че е в града, в който завършихме и който ми е любим. И не пропускам възможност да го посетя.
Що се отнася до "разпита"-ами нормално е, всеки е поел по собствен път, някой е заминал в друга държава, срещнал е нови хора, видял е различни места...друг вече има семейство, дете...трети работи интересна работа, има не по-малко интересна професия...всеки споделя, другите питат, на това му се казва дискусия, разговор между приятели, споделяне, емоция...но в никакъв случай "разпит".
Та в общи линии решението ти да не отидеш е било правилно. С такава нагласа и разсъждения щеше да е мъчение и за теб, и за околните.

Последна редакция: сб, 03 авг 2019, 16:54 от Merri_An

# 60
  • Мнения: 65
“Подобни” не значи срещи на класа.

# 61
  • Другата България
  • Мнения: 36 881
При заглавие на тема "Среща на класа" и казано по този начин
Скоро ще имаме такава среща на класа от гимназията, смятам да не ходя.
, както и въпроси от вида на "какво мислим за подобни срещи" това
“Подобни” не значи срещи на класа.
пояснение поне за мен е малко...странно. Няколко страници разни хора ти говорят именно за такива срещи, което и питаш, сега вече не означавало точно това, а друго. Simple Smile
Което затвърждава мнението ми, че по-добре и за теб самата, че не си отишла.

# 62
  • Мнения: 65
Явно трудно асимилираш Blush

# 63
  • Другата България
  • Мнения: 36 881
 hahaha Явно гроздето е кисело.
Както и да е, спирам с "обсъжданИето" по темата, която се оказа, че не е точно тема за темата, а за "подобни" срещи, каквито и да са те. Важно е срещи да има, пък който иска, да ходи, който се притеснява от разпити - да пуска теми в Бгмама. Wink

# 64
  • Мнения: 5 952
Събираме се на всеки 5 години, половината клас,  останалите винаги си имат извинения, весело е даже последните два пъти семейно бяхме .

# 65
  • София
  • Мнения: 9 416
При нас нямаше сплотеност в класа. Бяхме на групички. Остана ми горчивина от повечето хора, с които бях в един клас и затова не съм ходила на срещите. Още тогава нямах какво да си кажа с тях, сега пък съвсем нямам. Общувам си с най-добрата ми приятелка, която е такава и до днес. С някои от останалите си харесваме снимките във фейсбук. Бих излезнала с тях отделно на среща, но не и на обща среща с класа.
Не смятам, че тези срещи са отживелица. Ако хората в един клас са се разбирали и имат желание да се видят след време, срещата вероятно ще е приятна. Но не ми допада идеята за среща, на която всеки се опитва да изпъкне и да се докаже колко много е постигнал.

# 66
  • Майничка
  • Мнения: 12 482
Ходя си и си кудкудякаме с най-голям кеф.

# 67
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 374
Ходих на среща с класа ми от 1 до 7 клас. Дори и класната дойде, бяхме първият и клас, още преподава в същото училище. Ходих снимки от тогава и много се смяхме, момичетата сме разпознаваеми,   но момчетата.... Но всички бяха готини и успяли в живота. После се събирахме в къщата на едната момче,  точно като вица "Срещата е на яхтата на Иван Двойката" 😊 Имаме си и фб група. После се събра и целият випуск. С тези от гимназията не се срещам, останах в контакт с най-добрата ми приятелка  , но ние живеехме една до друга и бяхме приятелки преди да сме съученички, дори кандидатствахме едно , за да сме заедно.
Майка ми на 73г, всяка година се броят оцелелите,  с другарки излиза на кафе.

# 68
  • Мнения: X
И класът на баща ми се среща всяка година, барабар с класната. Той казва, че понякога се опитва да скатае, поради ангажименти, но веднага му се обаждат и той все пак отива.

# 69
  • Мнения: X
Имам няколко съученика, с които и до ден днешен поддържаме връзка, но с тях си бях близка и тогава. С останалите, с които не съм била близка, нямам никакво желание да се срещам, дори не ги добавям за приятели в соц.мрежи. Имаше някаква подобна среща наскоро, не отидох, защото не исках да си причинявам дискомфорта да се срещам с хора, които винаги са ми били неприятни. Няма причина да се сприятеля с тях след мнооого години. Не изгарям и от желания да науча кой какво прави, къде е и докъде се изкачил по стълбицата на живота. Нямам особено хубави спомени от гимназията, за разлика от университета, където срещнах прекрасни хора и с които поддъраме връзка и си помагаме.

# 70
  • София
  • Мнения: 16 105
Аз ходя на всички срещи на випуска и на кръглите годишнини на гимназията. Много е весело Simple Smile. С годините (вече са 33 след завършване) сме се научили да не натоварваме другите с някакви наши собствени очаквания, та сега като се видим, само си се радваме един на друг. Обикновено се вдигаме цялото семейство до Пловдив и ММ и сина ми се забавляват някъде из града самосиндикално без мен.

# 71
  • Плевен
  • Мнения: 1 609
Никога не са се организирали срещи на класа ни.Но и да бяха,нямаше да отида.Съучениците ми(момчета) през всичките 4 години мечтаеха само за едно-как ще се нарежат яко на бала,така,че да не помнят нищо на следващият ден.Е,постигнаха го.Напили се като казаци,после са се били и чупили посуда в хотела в който са били.Аз не отидох на бала си-първо защото не исках да ставам свидетел на пиянски оргии,второ защото родителите ни нямаха пари за двамата с брат ми,защото завършвахме заедно средното.Можеха да си позволят да финансират бала само на единия,другия трябваше да си стои вкъщи.Затова двамата решихме да поканим близки и роднини и така и направихме.
През годините се опитах да се свържа в социалните мрежи с момичетата(4-5 бяхме само,всички други бяха момчета),но така и не можахме да завържем разговор.Всъщност те спираха да ми пишат когато научеха,че съм завършила висше и съм взела доктор за мъж.Разбрах кой с какво се занимава,всички си бяха останали в малкия град(в който завършихме),не са продължили с ученето след това,оженили се рано,работеха нискоквалифицирана работа.Оказа се,че единствено аз от целия ни клас от 30 човека бях завършила висше и се бях изнесла от града в който учехме.Никога не сме имали общи интереси като ученици,не смятам ,че нещо се е променило от тогава.
Обаче с колегите от университета,поддържаме връзка.Улучих много яки и готини хора.С един,двама живеем в един град и редовно се виждаме из парковете ,но с деца вече  Laughing

# 72
  • Мнения: 10 679
Наскоро в една група оплюха и майката, и дъщерята, че щерката не ходила на бала си, а с парите отишла на екскурзия... Ми то, ако не се разбират със съичениците си, що да ходи да им гледа физиономиите, че и пари да дава. Според мен добре е направила. Просто се сетих във връзка с лошите отношения в класа и липсата на срещи после.

# 73
  • Мнения: X
Аз имах съученици, които не дойдоха на бала, защото така решиха. В прекрасни отношения са с отаналите и идват с кеф на класовите срещи.

И аз бих предпочела да ида на екскурзия, бала е такава безсмислица, че няма накъде.

# 74
  • Мнения: 10 679
Да, това с безсмислицата е едно на ръка. Ако можех да върна времето и аз щях да отида на екскурзия Grinning

# 75
  • Мнения: 6 417
Бяхме задружен клас. Събираме се на всеки 5 години и с малки изключения идват почти всички. Поддържаме връзка в социалните мрежи, а тези, които си бяхме близки, продължаваме да се виждаме, въпреки че живеем на 300 км. разстояние.

# 76
  • Мнения: 1 118
И аз не ходя на срещите на класа, а и вече нямам връзка с никого.

# 77
  • Мнения: 136
На първите две сбирки не отидох (за петата е десетата). Тогава с досада си представих, как ще има едно изхвърляне, едно преиграване, всеки ще иска да се представи нещо повече от останалите. Същото си повислих и когато получих покана за не кръгла годишнина. Но импулсивно реших да отида. Много съм грешала с негативната си нагласа. Беше весело, мило и носталгично.

# 78
  • Houston, TX
  • Мнения: 15 673
Събираме се всяко лято...вече 31 години. Забавляваме се. Бяхме много задружни, продължаваме в същият дух.
Родителите ми също се събират всяка година, такива светнали са по снимките.

# 79
  • Мнения: 1 118
Страхотна традиция 31 години AnguishedHugBlush

Общи условия

Активация на акаунт