Не сме били супер близки като деца, но след това всичките ни срещи са били много приятни и сполучливи. Срещали сме се 5-6 пъти за 20 г. Организацията е трудна, понеже доста хора са в чужбина или в други градове, но се получава, когато има желание. 
- Публикувана: 30 юли 2019, 21:14 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2019, 13:42 ч.
Среща на класа
Бяхме страхотен клас, имам и много близки приятелки съученички. Имаме и организатори, дано още години наред да ни събират. Те са съученик и съученичка /и моя любима приятелка/, които станаха семейство 
На някои събирания не успях да отида заради ангажименти с децата, но тази година, на 20-тата година от завършването ни се събрахме и изкарахме страхотно. Много ги обичам. Едни от най-хубавите ми години са от средното образование. Ние всъщност целият клас бяхме нещо като една обща компания, на купони ходехме всички, който има възможност и всеки си водеше още хора.
На някои събирания не успях да отида заради ангажименти с децата, но тази година, на 20-тата година от завършването ни се събрахме и изкарахме страхотно. Много ги обичам. Едни от най-хубавите ми години са от средното образование. Ние всъщност целият клас бяхме нещо като една обща компания, на купони ходехме всички, който има възможност и всеки си водеше още хора. 
Хубав клас бяхме, не сме били много сплотени, но не сме имали и противоречия.
Не се събираме, защото 50 % са в чужбина и не биха се върнали само за събиране на класа.Всички се разпръснаха по други градове, имат си малки дечица, бизнес, ангажименти.
Събрахме се на 5тата год.от завършването, но от 30 души,присъстваха 10 и решихме че наистина вече е невъзможно да се съберем пак всички.
Не се събираме, защото 50 % са в чужбина и не биха се върнали само за събиране на класа.Всички се разпръснаха по други градове, имат си малки дечица, бизнес, ангажименти.
Събрахме се на 5тата год.от завършването, но от 30 души,присъстваха 10 и решихме че наистина вече е невъзможно да се съберем пак всички.
Не съм ходила, далече ми е, но и в града да бях пак нямаше да отида. Ужасно неприятни са ми тези хора. То всички са се пръснали на някъде. Мисля, че на първата сбирка са се събрали 5-6 човека, дето си бяха организаторите и една от многото групички навремето. Парадокс е, че на абитуиентската плаках, щото се разделяме, ама то е било от самата емоция. Сега като се сетя и ми е смешно даже. Въобще не ме интересува дали някой ще се разсърди, че не съм отишла, съмняваме и дали на някой му пука. Не може 5 години да се караме, да си правим гадни номера и да сме на групички и после „ох, ах, много ми липсвате”. Толкова е лицемерно...
Ходя с удоволствие. Хич не ме интересува кой не идва, радвам се на тези, които са дошли. Нямам лоши чувства към никого. Хубав клас бяхме, обаче сме разпръснати къде ли не и няма как да организираме чести срещи, така че се възползвам от годишните. А киселяците са си киселяци винаги.
Ходя на такива срещи, приятно ми е. Завършихме преди 24 години. Първите няколко години след това се събирахме почти целия клас, след това разредихме. На 10-годишнината се събрахме 2 класа, на 20-годишнината - целият випуск. Ами хубаво беше. Сега последните години си правим срещи през лятото само на момичетата, момчетата се покриха. Даже преди няколко дни бях на такава среща по женски, ами супер си изкарахме. Но ние си поддържаме връзка през цялото време, дори и да е основно през ФБ, но поддържаме.
И аз не ходя, май имаме някаква група, ама съм я блокирала или ограничила, а може и изтрила 
Някои ме налазиха във фейсбук, ама май е крайно време да изтрия и него...нямахме какво да си кажем, няма и сега
ММ ходи на няколко срещи, той е екстроверт, контактен, помни даже съучениците си от детската градина. Беше впечатлен от някои хора, но общо взето даже и на него му е било тъпо
Някои ме налазиха във фейсбук, ама май е крайно време да изтрия и него...нямахме какво да си кажем, няма и сегаММ ходи на няколко срещи, той е екстроверт, контактен, помни даже съучениците си от детската градина. Беше впечатлен от някои хора, но общо взето даже и на него му е било тъпо
На мен ми е интересно някои персони от нашия клас как са се развили, какво правят, защото тогава самочувствието им беше до небето, че се чудя какво ли работят, къде ли живеят.
Наскоро ММ срещна една жена по улицата и се чуди 15 минути откъде я познава, а то се оказа съученичка от гимназията Аз поне ги почня всичките, даже и от основното ги помня.
Наскоро ММ срещна една жена по улицата и се чуди 15 минути откъде я познава, а то се оказа съученичка от гимназията
Аз поне ги почня всичките, даже и от основното ги помня. 
Ходила съм и на трите след завършване на гимназията-за 5,10 и 15 годишнините.Във Фб съм приятел с почти всичките си съученици от тогава,с някои от прогимназията,и с някои от началното училище.А също и с колегите от университета.Аз съм зодия рак-т.е.изключително много държа на миналото си, и на хора ,свързани с него.И страшно много се радвам,когато се срещам с тях.Но да си призная най-много ми харесва да ходя на сбирките от университета на ММ-там всички са големи образи и са изключително забавни.
Малко ме учудват повечето постове. Ние не бяхме особено задружен клас, и с приятелките си поддържам връзка спорадично до хич (поне във фб се "виждаме", откак същеструва), но редките срещи са ми приятни, най-малкото от любопитство и сантимент в какво сме се превърнали. Съвсем скоро бях на 25-годишнина. Събрахме се 22 от 26, като мнозина не живеят в града, в който сме завършили.