ПОМОГНЕТЕ!!!

Ако "лошия" го изключат - добре. Обаче в противен случай травмата от преместване е МНОГО по-малка, отколкото да продължи да ходи в същата градина със страх. Така според мен травмата за детето се задълбочава. И си мисля, че не дай си боже, ако ми се беше случило, вообще нямаше да разсъждавам толкова философски. Махам си детето и толкоз. Все пак става въпрос за детска градина. С училището вече нещата са по-сложни.

От какво я е страх Лекси? От момченцето в детската градина??? - нали разбираш, че това не е някой чичко или голям батко. И все пак зависи колко е голямо детето. Най-естественото нещо за мен е едно малко дете да се оплаче на майка си при всяко нещо което не му харесва, още първия път.

А Ти какво направи като нямаше никой вчера в градината? Как си остави детето в стая без възрастен? В 8 часа работния ден на учителката е започнал, лелите са там от 6,30.  Явно във вашата детска градина има за какво да си поговорите с госпожите.
Ако я оставя просто така, как ще съм сигурна, че няма да тръгне навън след мен например, присетила се, че нещо ще ми казва...и после от арменския поп ли ще потърся отговорност?

Проблема в случая е изключително сериозен.

Не се сърди де. То за да сме мнителни има причина. Самата Мамма се оплаква, че напоследък са чести тия случаи. Казах го защото след като отговорих на момичето се замислих, че чак невероатна ми се вижда тази история. Защото аз хич никой нямаше да питам в такава ситуация ... просто кракът на детето ми повече нямаше да стъпи в тази детска градина. Това питане тук за мен е загуба на време в което детето продължава да се травмира.
Майче, късмет каквото и да решиш да правиш! Дано детето забрави бързо! Толкова гадна ситуация ... Стискам ви палци!

Някъде бях чела / не го намерих / една майка беше писала , че една вечер като преобличала дъщеря се на гащичките и имало кръв , оказало се , че едно момченце от градината я пипало отдолу и пак баща му го бил учил учителките били дигнали ръце от него , а децата ги е било страх и си мълчал

Да, наистина е гадничко като ситуация. Независимо дали е пързалка или не. Какво е точно знае само този, който го е пуснал. А може и да не знае.

  Защото децата имат изключително добре развита фантазия. На всичкото отгоре имат и богата информация. От къде ли не щеш.  

Лично съм се сблъсквала с такива фантазии. Затова подкрепям горното становище. Бих направила така:
1.  Да се спре детето за определено време. Майката може да прецени колко дълго да е то. Учителката поне това трябва да схване!
2. От странични пътища да се опита да събере информация за поведението на децата от групата. Не зная уместно ли е да се търси инфо от учителките. Дори да има нещо забелязано от тях, не съм убедена в искренността им. Ако са забелязали нещо, защо не са взели мерки досега? Тук има няколко варианта на разсъждения /имам пред вид за евентуалното им бездействие/
3. Ако наистина има такъв случай, едва ли ще е пострадало само това момиченце.
4. Ако дедето е пострадало действитело - ами преценява се според ситуацията. Дали е само то или има и други и т.н.
5. Ако то фантазира - се прави друго.

Абе много деликатна работа! Тежко е да си родител и да вземаш подобни решения. Но е добре да сме подготвени за такива неща. Дори тревогата да е фалшива - проиграва се ситуацията.

В момента ние ходим на психолог и на хипноза. За други неща, защото сме по-голями. Писала съм в "Нашите деца" и всеки може да се информира.  Доволна съм. Определено има ефект. Но и за мен решението не беше лесно. А минахме почти по същата пътека, описана по-горе. И съобразно нашата ситуация.

Ако някой се заинтересува:
Психолога е детски, с достатъчен опит и много важно - млад човек е! Спечели доверието на момчето и детето само иска да ходи.

На градина се тръгва на 3г. От къде и каква информация може да има едно 3годишно дете? Мойта например е много зелена, има мама и тати, знае, че те се обичат и се целуват, знае че са женени, но все още не може да схване отношението мъж/жена. Тя например много иска като порасне да се ожени за мама, но щом за мама не можело започва да изброява всичките си приятелки от групата, до като накрая "от мен да мине" се спира на едно момченце и пак иска да се жени за "Лора и Дани", защото ги обича.

Жалко, че сте в София, щях да поискам координати иначе. За всеки случай, заради нещо покрай сина ми...
Къде си писала, в коя тема?

И аз проявих интерес та се разрових.
http://www.bg-mamma.com/viewtopic.php?p=172636&highlight=#172636

И у нас е така. Ти, познавайки детето си, мислиш ли, че няма да ти се оплаче ако някое дете и направи нещо което не и хареса?
Явно само моята дъщеря е като радиоточка и с чисто детска простота разказва всичко. 99% съм сигурна, че би ми казала и дори не би се срамувала, защото няма откъде да знае, че това е срамно. Ще и е неприятно, ще я заболи/да не дава Господ/ и ще бъде първото което ще ми каже! Поне сега - на тази възраст. Затова и попитах колко е голямо детето, може да е тръгнало на детска градина по-късно , в по-голяма група.
Но ако не ми каже нещо толкова важно - за мен това е сигнал, че нещо в отношенията ни не е наред. Доверието че мама и татко ще те защитят, ще ти помогнат, ще те успокоят - къде е?

Да, мерси.

Това е болна тема за мен.

Флаш, дъщеря ми е "затворен" тип - много, дори болезнено чувствителна. Преживява дребни неща дълбоко и продължително, а не ми казва  

А, от възрастни хора такъв респект има, че чак ме хваща яд.

Аз също обмислям вариант психолог - явно не мога да се справя сама.

мисля, че всичко ми казва, но обикновено на този етап е, че са се били с някое дете. Колкото и да не ми се вярва май в нашата градина ги пресяват децата

Болна е за всеки родител, нали искаме децата ни да са добре, да ги защитим, да не страдат. Може би трябва ти да се посъветваш със специалист. Ох, не че ти не си наред, да не вземеш да се обидиш, не. Просто да ти помогне , да ти покаже как да промениш нещата, това е по щадящия за детето вариант според мен. И аз го имам този проблем със сина ми, в друг аспект, защото е трудно да се балансира между това да дадеш право на личен живот на детето и в същото време да съхраниш доверието помежду си. И аз не знам как да постъпвам и какво да говоря. Обяснявам и повтарям, че го обичам безрезервно и че съм зад него каквото и да направи, каквото и да се случи. Че няма да го съдя, но и няма да гледам безучастно. Че само ако знам истината и подбудите му, мога да реагирам адекватно и правилно, но, че той е този който носи отговорност за постъпките си.
Бе, сложна работа. Мисля обаче, че насила дете голямо не трябва да се води на психолог/освен в много краен случай/ иче успеха на едно такова лечение зависи от желанието на пациента да бъде излекуван. Затова в подобни ситуации съм по склонна аз да съм посредника между детето и психолога...

Аз си блъскам главата горе.