ПОМОГНЕТЕ!!!

О, да

Искам аз да се консултирам, а не да я водя.

Флаш, разбрах те много добре, няма от какво да се обиждам.

Проблема хем да го опазих, хем да не го затриеш като личност стои и пред мен. Къде е границата, кога сме мрънкащи майки и кога сме основателно загрижени?

Боже, поне веднъж седмично се чудя дали съм достатъчно подготвена да бъда родител  

Премести си детенцето спешно в друга група или даже в друга ОДЗ!- Поне аз бих постъпила така!

Леле, колко сте писали.....
Благодаря на всички за отговорите и съветите!
НЕ, не е измислена история!
За съжеление всичко това е истина колкото и да звучи невероятно. Аз самата не мога да повярвам, че ми се случва.
Искам само да изясня за това на кого е казала първо. Разбирам, че сте останали с впечатлението, че е казала на учителката. То в ужаса си така съм го написала - извинете! Не, на мен каза, а аз на сутринта говорих с директорката и я помолих за съдействие.
За съжаление няма никакви резултати от градината. Щяли да продължават да наблюдават!
Аз също първо си помислих да я местя, но след това си спомних, че някъде бях чела да не се прави за да не се почувства детето виновно. Говоря си с нея - за щастие си споделяме, но по този въпрос ми е трудно - не иска да каже кое е детето. Страхува се да не и направи нещо!
Аз разсъждавам така:
1. Да се намери детето ако може - когато е готова сигурна съм ще ми каже
2. Да се говори с родителите му. Това дете не може да знае всички тези неща ей така от никъде. Може би самото дете има нужда от помощ.
3. В зависимост от реакцията на родителите да се действа адекватно.
Разбира се това ще отнеме време, но не искам да бягам от проблема просто като я преместя. Това е най-лесното решение! Тя трябва да се научи да се пази и защитава, да търси помощ и да споделя такива неща, а не да бяга от проблема което всъщност не го решава.
Може да ви се струва жестоко спрямо нея, но се замислете над разсъжденията ми. Аз постояно и повтарям, че не е виновна и какво ще се случи като я "накажа" с преместване? Проблема си остава, само дето тя е на ново място, сама. И мислите ли че ще ми каже ако подобно нещо се случи пак? Аз мисля че не би казала защото рискува още едно местене и нови хора и т.н. Така кръга се затваря и няма излизане.
Е, ако не съм права поправете ме!

Pela - благодаря за разбирането и вметката ти по-горе за анонимността!

Ок. Ето един специялист, който надявам се да даде мнение по въпроса.
Моля те, били казала как да се постъпи в този случай!

За градината мога само да Ви...... зарадвам или разочаровам зависи как ще го приемете.
Не е в България! Което прави проблема ми по-голям защото дефакто няма към кого да се обърна за помощ. Така отговарям и на въпросите защо си губя времето по форума с този въпрос. Имам нужда от вашата помощ!

Момиета, благодаря сърдечно на всички за отговорите.
Има нещо което малко усложнява ситуацията.
Моля ви отново да помислите над въпроса и може би заедно ще стигнем до някакъв извод. Аз блокирах от мислене и премисляне. Имам нужда от помощта ви - отново!
Така, малктата ходеше на градина и в България. Тя е на 3г. и половона в момента! Тя постоянно повтаря, че това което и се е случило е по вина на момче от групата в България. Аз разбира се помислих, че сравнява децата и ги преименува защото още не знае новите имена. Попитах я дали има такова дете ( със същото име) в новата градина и тя казва - ДА има! Посочи ми едно от децата в новата градина!То разбира се не се казва така но тя му е сложила българско име. Но, от време на време казва, че не това момче а момчето от Бг. е виновно, но него сега го няма. Да ви призная доста се обърках от всичките "има", "няма"
Помогнете ми!
Кажете ми, каква е възможността да ми казва чак сега ако се е случило в Бг. Може би сега се чувства на безопасно място? И каква е възможността да се е случило тук и да не иска да ми каже, а да го преписва на предишните си приятелчета?
Остава въпроса, ако е тук, как е разбрала какво и е казало детето( че баща му му е казал....) при условие, че още не знае езика така добре!
Аз наистина не мога да си отговоря на тези въпроси! Помогнете с нещо, каквото и да е. Направо съм отчаяна! Искам да разбера истината до колкото това е възможно. Ако се е случило в Бг. искам да предупредя в градината там да вземат меркии да се успокоя, че тук са на безопасно място! Ако се е случило тук искам да взема съответните разумни решения каквито и да са те!            

Oт около два месеца не сме в България!
Ами... външни белези..... няма рани или нещо фрапииращо.  Обесзпокоителни са жестовете и поведението, начина на "отношение"към куклите и разказите разбира се. От къде ще знае такива неща?!

Лекси, имаш право. Може и така да е. Аз също с всеки изминал ден все повече клоня към версията - България! Все още чакам писмо - коментар от няколко майки от градината в Б-я, но явно доста са шокирани за да ми отговорят. Или пък провеждат свое проучване  Което ще рече :   ВНИМАВАЙТЕ МАЙКИ ОТ БЪЛГАРИЯ! ГОВОРЕТЕ С ДЕЦАТА СИ
Още един въпрос! Как мислите, да се свържа ли с бащата на това въпросно момче от България?
Не ми се иска да обвинявам някого без повод! Май доста меко подхождам, а?
За психолог..... незнам   Тук има отдел закрила на детето, но как мога да отида там като не съм сигурна, че се е случило тук. Аз се обадих там, не можах да говоря с жената - казаха да се обадя след 10 мин. Не се обадих пак защото се замислих какво ще кажа: Мисля си че....; съмнявам се че.....; не съм сигурна, но....
         
Но, мисля да пробвам с метода : да си го изкарам на куклата   . Само да намеря нещо което после да можеме да изхвърлиме или да накажеме.  Едва ли ще иска да си играе с нея след като е лошата кукла и и е причинявала болка  
Боже, ще полудея вече, а ме чака още толкова много - сега сме само в началото  Какво ли ме чака по-нататък  

Мами, искрено благодаря за съветите и усилията ви. Мисля, че наистина "случката" се е случила в България и ще ви кажа защо.
Сега имам чувството, след като мина малко време, че нещата се задълбочават, но в друг аспект. Горе-долу е свързано с проблема, който зазискваме и за това пиша тук.
От извесно време насам забелязах, че дъщеря ми се гледа отдолу и се пипа а после си мирише пръстите. След извесно време заявява "мамо, мръсна съм измий ме!" Аз разбира се и казвам, че не е мръсна, но тя реве, направо изпада в истерия и настоява да я измия защото миришела и била мръсна. Това ми направи впечатление и се запитах от къде е решила че е мръсна. Попитах я кой и го е казал това, и каква беше изненадата ми като каза " ами кака X  ми го каза" Тази въпросна кака е лелката в градината от България на която толкова много се възхищавах и която децата толкова обичаха.
Нямамше да ви занимавам с това ако не ме притесняваше. Дъщеря ми доста често се "преглежда" да не би случайно да няма някое боклуче или недай си боже да мирише. Обяснявам и че не може да е мръсна и да мирише при условие, че я мия и си сменя редовно гащите, но тя продължава.
Помагайте! Как да и обясня, че няма нищо лошо и че тя не е мръсна както и е казала лелката в градината.
За какво изобщо и е на тази жена да казва такива неща на малко дете. Това обяче не може да се промени.
Сега да се опитаме да поправиме стореното защото си мисля, че тя вече се вманиачава на тая тема.
Ще съм благодарна за менията и съветите ви.
Дайте да помислиме още малко моля ви.
Явно има нещо което се е случило в България и аз чак сега започвам да разбирам за това - и то на части

Скъпо майче. Като дете и аз имах подобно грозно изживяване. Сигурно съм била на около 4 години, когато един съсед докато ме гушкаше и то в присъствието на родителите ми, ме опипа отдолу и после си помириса пръстите. Ужасно. И досега страдам от манията за хигиена на половите органи.

Ох, миличка. Наистината вземете и се натоварете да поговорите с психолог. Той най-добре ще ви насочи как да действате. Разкажете му какво предполагате, че се е случило.
А като се върнете един ден в Б-я награбете и тая Леличка и хубаво си поговерете, ако трябва и усъдете  
Но не спирайте да говорите с дъщеря си. Явно детето иска да си излее болката,  може би сега се чувства по-спокойна и за това е започнала да ви разказва.
Целувки и дано всичко се оправи без последствия за милата душица

  Боже, що за хора са това? Как могат да причинят такова нещо на дете? Тези хора трябва да се прегледат от психиятър! В каква държава живееме или по-скоро в какво общество? НЕ, че тези неща не се случват и на друго място, но си мисля, че там поне има някаква закрила. В България за съжеление за такива работи, ако споделиш ти се смеят и те питат нямаш ли си друга работа.
Кажи, какво стана после? Вашите не реагираха ли? Направо ужас! Мислиш ли, че по някакъв начин мога да помогна на дъщеря си поне малко? Дали ще помогне като и повтарям, че не е мръсна и не мирише  и че лелката се е пошегувала или не е искала това да каже?    Ама направо съм бясна на тая жена, що за човек си да причиняваш това на дете, а тя е млада и има дъщеря в първи клас  

Мили мами, отново имам нужда от вас, но този път ми е необходима вашата подкрепа.

Казах ви че се опитах да се свържа с "Child Protection center" но така и не се свързах с жената и после реших да пооталожат нещата.....
За съжаление нещата не се оправиха а се влошиха. Говорих многократно с директорката на градината, но тя постоянно ми повтаряше че нищо не са видяли. Тази неделя чашата ми на търпение преля след като видях " играта която играеме в градината" . Отново говорих с директорката, но чух същия отговор: "децата може да си въобразяват, нищо не сме видяли"
Събрах сили и си уредих среща с жената от центъра. Казах и само, че ми е необходима консултация защото незнам какво да правя и как да разбера истината.
Оказа се, че тя работи заедно с полицията и след като и разказах само малка част от "игрите" които си играят децата, тя настоя да говоря пред полиция.
Събраха се няколко специалисти - полиция, социален работник, криминалист и тя. Докато разказвах какво виждам и какво ми се казва те направо не можеха да повярват на ушите си.
Докато се усетя, социалната работничка беше записала показанията ми, криминалистите, полицайката... всички ахкаха и пишеха, клатеха глава и не вярваха.
Последствията : градината ще бъде посетена от социален работник и може би полиция, ще бъдат разпитвани децата и служителите там. Започват разследване по случая!

Направо не мога да повярвам какво се случва. Отидох само за съвет и за секунди се озовах във вихъра на разследване за сексуален тормоз над дете. Всичко се случи толкова бързо, че още не мога да го асимилирам ис и мисля че е един кошмар. Всички настояват детето да бъде прегледано от гинеколог защото се опасяват че много по-сериозно, но............ оооохххх аз отказах. Всичко това е направо ужасно и мозъка ми отказва да го приеме и асимилира. Обещах им обаче, че ще заведа детето на гинеколог ако имат каквито и да било основателни съмнения. Боже, не ми се иска да правя това, ами ако не е толкова сериознао..........
Просто не мога или не искам да повярвам че това ми се случва и че може да е сериозно

Полицията ми каза че ще се обадят ако има нещо, но до тогава......
Имам нужда от моралната ви подкрепа и съвет - да заведа ли детето на гинеколог?

Благодаря ви отново за помощта и подкрепата!

 хора, направо ще се побъркам вече. Незнам какво да мисля и да правя.
Сутринта детето не искаше да ходи на градина и се разплака. Не искала да си играе с едно от момчетата. Започна да ми говори за някакъв чичко в градината който идвал. Взимал това момче но тя не искала и нея да взима и да ходи в къщата му.      Питах я дали са я взимали и дали е ходила някъде преди да отида да я взема и тя казва - ДА, той идва преди тебе  да вземе момчето. Ходихме в къщата му, там е много хубаво, има много играчки, но аз не искам да ходя почвече там и плаче милата и ме моли да не я водя на градина  
Казах и че ако някой я изплаши или иска просто да ми каже нещо винаги може да ми се обади по телефона от градината и аз ще дойда да я видя.
Тя започна да ми говори за този чичко, за учителката, как не я иска как иска старата си учителка от България. Учителката също ходела с тях при този чичко, там играели, тичали и ....... абсолютна каша ви казвам защото говори ту за България и за тамошните учителки и деца, ту за тукашните. Така оплете всички в един разказ че нищо не разбрах. Освен, че не иска да ходи повече там и не иска да влиза в класа на тази учителка и не я иска и няма да спи там, друго не разбрах. Говори ми за някакви полицаи, че се страхува от тях, били в градината.....    Абсолютна каша! Пълен бъркоч!
Цял ден не можах да се свърца с жената дето говорих да я питам дали полицията вече е ходила там и какво става. Остана само да разпитам директорката за тези излизания от градината.
Леле хора, на никой не го пожелавам. Имам чувството че мозъка ми ще експлоадира вече.
Аз се свързах с психиатър от България и сега чакам втори отговор за днешните изпълнения.
За връщане в България.......... (има такъв въпрос по-горе) ами мисля си, но не искам да избързвам защото има вероятност това да е станало именно там и чак сега да се проявява когато децата на сигурно място. Правя всички възможни по силите ми консултации със специалисти за да мога да открия местоположението на проблема.
Стискайте силно палци това чудо да свърши по-бързо.
Ама че работа, такова чудо бях гледала само по филмите и то взе че ми се случи    

Сега да ви напиша още истории
То това стана като сага , но ми се иска да имам някой с когото да мога да споделя и да получа по някое ценно мнение

Сутринта говорих с директорката на градината. Тя категорично отрече да са извеждали децата където и да било. Ако ги извеждат искали писмено съгласие на родителя!
До тук добре. Явно този разказ не касае градината
Направо незнам вече как да разграничавам нещата. Това е като да разказваш 10 приказки в едно и омешано. Ходи че разбери кое от къде е    и имайки в предвид, че аз незнам приказките които ми се разказват ми е още по-трудно да ги разделя  

Снощи се случи още нещо. Незнам може би вече ме гони параноя, но ........
Докато си играехме тя взе ръката ми и започна да ми смуче пръста. Така правело момчето от градината - беше наречено с две имена, едното българско другото тукашно    

Има ли хора с предложения къде да търся? На мен ми клони повече към България или някъде тук, но не в градината. Или част тук, част там  

За местене - вече я питах дали иска да я преместя но тя отказа. Не ми се иска да я местя без нейно желание!

ЩО ЗА ИЗРОДИ ЗАПОЧНАХА ДА СЕ РАЖДАТ И ВЪЗПИТАВАТ В ТАЗИ ДЪРЖАВА?
Умолявам те направи всичко възможно да спреш детето от градината, останете известно време в къщи, дайте и възможност да забрави случилото се, ако е необходимо бори година!!!!
Направете среща с изявен психолог!!!
А за доброто и на другото дете - задължително говорете с родителите, ако са хора би следвало да са ви благодарни!
Искрено ви желая успех!

Ето ме пак! Извинете за закъснението с което пиша, но ми се ступаха много проблеми на главата и вече незнам кой е с приоритет  
Разследването..., незнам до къде е стигнало, така и никой не ми се обади да ме информира какво става. Аз звънях няколко пъти но не можах да се свържа с хората и .... така си и остана
Не сме ходили на лекар - не ми се иска да я подлагам на такова нещо преди да разбера дали наистина си заслужава.
Психолог така и не открих - почти няма специалист който да се съгласи на подобен случай - прекалено е оплетено и детето е много малко.

Аз от време на време разпитвам детето но..... гледам да не и създам някакви комплекси.

Една нощ обаче ми се наложи много бързо да се събудя и да вляза в час. Беше ми трудно да осъзная какво става и какво се опитва да ми каже защото и тя се събуди .
Събудиха ме виковете и и хленченето. Взех я при мене на леглото като помислих, че просто е сънувала нещо лошо и докато придремвах я успокоявах. Когато обаче чух какво ми казва, или поне се опитваше защото беше изпаднала в истерия направо, ми нстръхна коста - в буквалния смисъл. Наложи се да я успокоя защото нищо не разбирах от толкова важния и разказ, а и на мен ми трябваше време да се оттърся от ужаса.
Та, на кратко, тя каза че се страхува от някакъв чичко - разказа ми историята която съм ви писала по-горе. Тя плачела не искала да ходи в къщата му но са я завели, там имало много играчки. Карали са я насила да спи а тя не искала защото се е страхувала и плачела за мене. После каза че чичкото е легнал при нея и я е хапал по корема. Попитах я аз къде съм била и как се е озовала там сама. Питах това докато съм на работа ли е станало. Тя каза не. И тук идва кошмара ми. Тя каза, че това е станало когато аз съм била в къщи и един чичко я е взел с кола и я е завел в къщата на другия чичко. Разказа ми за черно куче от което се изплашила.
Хора повярвайте ми, щях да получа инфаркт когато свързах 2+2.
Единствения път когато тя е излизала без мен а аз съм я чакала в къщи както тя казва и са я взимали и докарвали с кола е когато баща и я е взимал за през деня. Тя почти не го познава и за това му казва чичико. Проклетия съдия издаде решение в което бащата може да я вижда два пъти през месеца и още незнам колко дни през лятото и през зимата независимо от това че тя почти не познава баща си и независимо от това че има сума оплаквания в полицията с/у него за психически тормоз над детето и мен. Според съдията това било възможност да се опознаят и бащата да се "грижи" за детето. Аз не можех да откажа да му давам детето защото можеха да ме осъдят за неизпълнение на съдебна заповед. Та, на въпроса. Попитах я този чико твоя баща ли е? Ти  нали се сещаш кой е баща ти? И тя милата цялата трепереща и свита на кълбо вика ДА, моя баща, страх ме е от него. Той ме заведе при лошия чичко! Аз я питах а баща ти причинявал ли ти е болка тя каза Не, той е добрия чичко, но мен много ме е страх. Обещах и че това повече няма да се случи и тя повече няма да види този лош човек и че баща и никога повече няма да и причини болка и няма да я води при лоши хора - аз няма да го позволя. Обещах и че никога повече няма да я оставям сама с непознати - за нищо на света.
Сигурно ще питате защо мисля че той е виновен.
Той я е взимал 2 - 3 пъти и всеки пъти тя е пищяла и не е искала да ходи с него. Той ми е казвал :" накарай я да ти обещае, че ще спи на обяд защото не иска" Той я е водил някъде където едно куче я е изплашило та сега тя където види куче бяга. Знам че той я е оставил някъде я на майка му я незнам на кого да я гледа. Знам, че я е водил по роднини които тя не познава. И накрая знам и имам медицински, че тя всеки път след като той я е взимал е била зачервена отдолу и сме я лекували. Аз отдавах това зачервяване на небрежно бърсане от негова страна. Когато първия път това се случи и го попитах защо и как това се е случило, той не можа да ми отговори. Когато го попитах с какво я е бърсал - той каза сълфетка.  След последното изпълнение, аз просто казах :" ако искаш да видиш детето отново ще се наложи да изтърпиш и моето присъствие. Не ме интересува съдебното решение, детето ми е много по-важно"
След това, се наложи да я водя на детски психиатър защото започна да се напишква вечер и да се нааква в градината от където ме помолиха да занеса памперси за да не перат постоянно. Учителките в градината ми казаха да обърна внимание, защото нещо не е наред с детето и много се е променила. Тя започна да сънува кошмари и да изпада в истеричен ужас само при мисълта, че мога да я оставя сама. Детския психолог разбира се каза, че  не е възможно детето така да реагира на срещите с баща си. Може би, по-скоро тази реакция е защото той и липсва и тя иска да е повече време с него. Казаха че аз съм виновна за това и трябва да приема факта че сме разделени с него и че той също ще я вижда без мое присъствие. Казаха ми че ако аз освободя съзнанието си и приема тези факти и разреша на детето да има контакт с беща си и детето ще го приеме по-лесно и няма да има проблеми. Аз им казах, че не ми е проблем че ще го вижда, проблема е че се случват неща които никога до сега не са се случвали и че аз не настройвам детето си с/у бащата и т.н. Единственото което искам е да разбера какво става и да мога да поискам от съдя да промени решението и срещите да са в мое присъствие. Никой нищо не направи! " Той е баща и има право да е с детето на саме" Всички ме обвиняваха мене и.... така си и останаха нещата.
В един момент когато вече сме на достатъчно безопасно разстояние тя започва да проявява пак някакви симптоми заради които аз пак започвам да търся истината.
Незнам дали това е решението на задачата, но поне на мен ми звучи много логично. Само сега трябва да разбера до колко е възможно чак сега да ми казва за всичко това. И разбира се как мога да и помогна да го преудолее.
Ами, поне за сега това е края на историята освен ако не ми се сервират други новини и резултати от разследването.