ПОМОГНЕТЕ!!!

Да поясня.
Аз вече не съм в България. Съвсем легално напуснах страната с малко хитрини за да получа разрешение от бащата. Той не знае къде сме и поне за сега докато не започне да ни издирва сме на сигурно място. Не мога обаче цял живот да се крия от него. Не мога и да се върна в България заради заплахите му, че ще ми отнеме детето - нищо че няма намерение да се грижи за нея, ей така за да ми е гадно. Аз съм разучавала варианти за ограничение на бащата и за свиждане в мое присъствие но никой не искаше да се занимава. От адвоката през съдията до Отдел закрила на детето към социални грижи ми казваха, че това не е необходимо и че съм постигнала много добро споразумение. Нямало смисъл да се обжалва. Всички казваха, че трябва да докажа, че той е негоден и пак не било сигурно. Нито полицейските доклади, нито молбите ми за помощ и закрила от отдела за закрила на детето, нито посещението ми при детски психолог били достатъчно доказателство, че той е проблема. Аз накрая взех че послушах съветите им да бягам в чужбина. Реших, че щом органите на властта и т.н. ме съветват това значи наистина няма друг изход.
Физически успях да предотвратя срещите на детето с бащата, но психическите травми си остават.
Имам една добра новина.  Говорих с жената която се нае със случая ми тук. Тя ще ми уреди среща със няй-добрия специалист в областта (предполагам детска психология). Тази жена ще ми каже какво може да се направи и как най-добре бих помогнала на детето. Казаха ми, че ще обмислят всякакви варианти да ми се помогне - дори и смяна на имената ако се наложи. Първо обаче ще се опитаме да разбереме какво и къде се е случило.
Това е за сега, ще ви държа в течение и отново ви благодаря за подкрепата и съпричасността.
Пела,  ако те познавах докато бях в България може би щях да се възползвам от услугите ти - предполагам си адвокат. А, би ли могла да поне малко да помогнеш - дори и виртуално, срещу съответното заплащане рабира се?

Миличка (госте), радвам се че поне са се намерили хора, които да ви помогнат. Както разбирам са готови да ви дадат и нелегалност. Дано всичко се нареди и детенце да се оттърси от тоя ужас. Пожелавам ви успех
А за такива като "съпругът" ти    

Много благодаря на всички за милите думи и подкрепата. Трогнахте ме до сълзи. Много сте мили - Благодаря! И аз се надявм нещата да могат да се оправят по някакъв начин.



Мила Evjeni, що се отнася до смелостта, не мисля че е кой знае какво геройство да спасиш детето си. Вярвам, че всяка майка на мое място би постъпила по същия начин. И, аз не съм избягала - просто нямах друг избор. Държавата не може да ме защити, не може да ми помогне и единствения съвет от нейните служители беше да се махна от там - аз така и направих. Не беше лесно, не ми е лесно и сега, но смея да твърдя, че ако мога да се върна назад бих направила същото. Винаги бих избрала трудния път на свободата и психическото здраве пред лесния, но унизителен живот на подчинение и безсилие. Що се отнася до дъщеря ми и нейното възпитание - старая се първо да я науча да е независима и да може сама да се оправя в ситуации без паника и страх. Просто да може адекватно да отреагира до колкото е възможно за възрастта и да споделя с мен за да решиме заедно проблемите които тя не може да разреши сама. Тя е още много малка, но всички казват че е много по-зряла за възрастта си и не могят дя повярват, че толкова малко дете може само да прави толкова много неща и да мисли по такъв логичен начин. С това мисля че поне с първата ми цел съм се справила - тя е самостоятелна и много по-оправна от другите деца на нейната възраст. Хората казват "неволята учи" и мисля, че точно това се случва с нас сега. Само се моля да не ни се сервират още такива трудносмилаеми уроци , не че няма да се справиме, но ми се струва много нечесно.
Както и да е, ще ви пиша какво е станало с жената след като се срешнем. Искрено се надявам да имам добри новини.

Здравей, гост!
Следя темата  и толкова ми е мъчно за детенцето ти и теб самата, че когато и да вляза плача и дълго след това мисля за това. Искам и аз да ти кажа колко се радвам, че има смели жени като теб, които категорично решават и отхвърлят тиранията на един отвратителен мъж. Детенцето ти е по-важно от всичко друго на света, а и твоята свобода и спокойствие също, за да може да отгледаш и възпиташ една  бъдеща прекрасна жена.
Не се предавай и кураж! Надявам се да преодолеете страха и болката. Имаш подкрепата ми, макар и само виртуална.