ПОМОГНЕТЕ!!!

Първо за информацията. Нашите деца имат такъв достъп до информация, че нямам думи. От къде ли не се информират? Най-лестно става от телевизията.  Но има и други източници. Тук си спомням мой колега - синът му на три години и половина. Детето заспива и те с жена му си пускат порно. Да ама детето се събудило и си погледало зад гърбовете им. След това на пениса викало "близалка". Като се усетили с жена му - вече нещата били отекли.

За споделянето :  Уффф, и аз си мислех така, ама се оказа НЕ. Едно голямо НЕ!

И моите едно време се женеха за мене, но не мога да се похваля, че са казвали всичко. Просто не намираха за важно да ми съобщават. Научавала съм от странични източници истории, случки, събития. Дори стихотворенията не ми ги казваха. Като попитам - какво правихте днес, мамо? Отговора беше неизменно : "Ами играхме си!" Пък и как да разберем дали всичко ни казват? Само можем да предполагаме и да се надяваме.

  Мислех си преди, че ми казват всичко, че не премълчават, че споделят. Сравнявах се с други майки и бях ужасно горда от това. До момента в който чух друго. Един ден моя голямия ми заяви: "Не, няма да ти кажа! Аз си имам приятели. Те ще ми помогнат." Беше в първи клас. С нищо не можах да променя ситуацията. Поне беше честен и ми каза "Няма да ти кажа!" После нещата се промениха.

От тогава има неща, които не стигат до мен. Въобще! Решава, че това е в неговата компетентност и прави опити да се оправя сам. От една страна - добре, но от друга - зле! Зле, защото трудно му се отдават нещата, пък и не вижда всички подробности около проблема. То и аз сигурно няма да ги видя всичките, но все пак ще са повече. Разбирате ли кое е най-притеснителното? Въобще не подозирам, че има нещо за казване!

А сега вече нещата съвсем загрубяват. Не може да му се каже почти нищо. Влиза в пубертета, нищо че е още малък според мен, но е факт. За това и тръгнахме по психолози и по хипнози.

А за това - да съгласна съм. Детето ходи по собствено желание - обяснихме му и проблемите и последиците. И това, че без тези хора няма да можем да се справим сами.

Флаш, ако ти се наложи мога да попитам за добри техни колеги във Варна. Но при всички случай - Дано не ти се налага.

В постинга си визирах конкретно моята дъщеря, тя е все още на 3г и 4 м. и към момента така както съм написала , така стоят нещата. Затова и попитах колко е голямо детето, защото нещата после се променят.
За психолога, за сега не знам дали ми се налага, като че ли се поуспокои сина ми, проблема беше от по друго естество ...http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Cat=16&Board=psanaliz&a … mp;sb=5&part=

От колко отдавна сте в чужбина?
И още един въпрос, може и да не е много тактичен, но има ли някакви външни белези на "насилие" (мисля че е пресилена дума но не мога да измисля друга.... )

Боже, наистина не ти е лесно.
Аз мисля, че детето има нужда от психолог, да се разбере наистина какво става и най-вече как му се отразява и как се чувства. Ако ще те успокои, не е толкова ненормална ситуацията. Наистина на малко по-голяма възраст децата откриват другия пол, половите органи, започва интереса към тях. Това, което е описала Ellypr е дори бих казала безобидна ситуация. Аз имах подобен проблем, ако може да се каже проблем, от моето детство, защото при мен нямаше насилие, а беше продиктувано от моя интерес, била съм около 5 годишна. Спомням си как реагира нашите, съвсем спокойно и адекватно и моят див ужас когато разбраха. Сега чак осъзнавам колко е било важно отношението им.

От наблюденията, който имам смятам, че е напълно възможно и дори това потвърждава факта, че това се е случило и момиченцето ти е силно травмирано.
Правило ми е впечетление, че дъщеря ми /особено преди 0,5 - 1 г., когато е била на възрастта на твоята/ реагира с голямо закъснение на нещата, които силно са я впечетлявали емоционално, като колкото по-впечетлена е била, толкова по-дълго време е минавало, докато започне да говори за случилото се.
Имам чувството, че това е защитен механизъм - когато на детето "му дойде" много то изключва и колкото по-голяма е травмата, толкова повече време му трябва, за да "събере" сили и да се върне към неприятния спомен.
Фактът, че детето ти се опитва да отъждестви липсващия насилник, с дете около нея, говори според мен , че тя не може да се примири със ситуацията и търси някакво "справедливо" решение, по-точно раозвитие на нещата. Сигурно има нужда да излее "лошите" си чувства и затова търси обект. Аз бих опитала /но в никой случай не го препоръчвам/ да и покажа една кукла и да и кажа да си прадстави, че това е той. Ще и кажа:"Сега си с мен и няма нужда да се страхуваш от него. Искаш ли да го удариш....
Според мен това, което се е случило с дъщеричката ти, е станало още в Б-я.
Непременно трябва да потърсиш професионална помощ. Горното са си мои интерпретации и истината може да е друга.
Говори с нея винаги, когато тя е склонна на тази тема, но се опитай да не влагаш излишни емоции и да не и показваш колко много се притесняваш. Нека тя да говори - това ще и помогне да го преодолее. Ти можеш да и кажеш нещо от сорта, че това което е направило момчето не е хубаво, но се случва и на други деца и тя за нищо не е виновна.

Наистина ситуацията е много деликатна, но как ти се струва - дали там в детската градина биха ти помогнали. Примерно, ако отново поговориш с директорката. Не знам в коя държава сте, но ако сте в развита страна, все ми се струва, че ще ти препоръчат детски психолог или служба, която се занимава с подобни неща.

Отиди и кажи съмненията си. Те имат опит и най-добре ще преценят дали и какво се е случило. Ти нито имаш нужния опит, нито необходимата "дистанция". Сигурна съм, че изобщо наяма да ги очудиш с твоедо "дали, не знам.." При такива малки деца е много трудно да се разбере нещо конкретно и именно за това те трябва да ти помогнат - това им е работата и не се притеснявай да ги занимаваш с твоя проблем...
Дали не е възможна нещата да не са толкова страшни? Имам в предвид, че определено става въпрос за някакъв вид насилие, но дали сексуално..Момчето е много малко, за да влага съзнателно такъв смисъл /явно копира/ и също така е важно твоето детенце от какво е по-уплашено - от болката и конкретната личност или от "това" неразбераемо нещо, което той е правил с нея...Наистина трябва да говориш с хора, които имат опит с това - сама няма да успееш да разбереш всичко - просто детенцето ти е много малко и самото то не е наясно какво се е случило. Само не му показвай колко се притесняваш...

Брей, сложно бе!!!!
Склонна съм да приема, че е имало проблем от преди.

Така, щерката беше на 5 и нещо. Забелязах, че е омърлушена, не искаше да ходим на площадката да играе с другите деца. Като я питам - нищо! Около 2 мес. по-късно съвсем случайно камъчето изкочи - най-добрата й приятелка я обижда - че не е като другите, че е грозна и разни други /да не се отвличам, че ме е яд на родителите - явно са обсъждали нещо пред нея/. Имах подобен проблем 2 год. по-рано, ама детето беше непознато и едно от обясненията ми беше, че това дете не знае за какво става дума. Да, ама като й го каже най-добрата приятелка - "най-умната, най-добричката, най, най........" к`во да правя? Та да спестя що обяснения и разговори - като краен резултат щерката "измести" проблема /беше съвсем неочаквано за мен/: "Мари е най, най, най............., много я обичам, а има една друга "лоша" Мари - тя обижда и е зла, ама живее многооо далече"    Все още това дете й е любимо /аз се стремя да се срещат рядко/ и дъщеря ми изпитва възхищение и привързаност.

Та по темата - опитай да направиш сравнение между децата там и в Бг. Питай я кой с кой си приличат - външно, по държане. Възможно е дъщеря ти също да "измества". Сега й е трудно да се адаптира - нов дом, нов език и пр. - ти си знаеш. Може стреса от местенето да е "отключил" емоциите. :

Лекси е предложила да вземеш кукла. Браво. Кръстете я с името на тероризатора и изчакай реакцията й. Аз бих се накарала на куклата, ще й кажа, че съм възмутена и сърдита, абе изобщо ще кажа всичко, което искам да чуе дъщеря ми. И няма да играя с нея /куклата/ докато не се извини и обещае, че никога, ама никога няма да прави така.

Независимо дали дъщеря ти си измисля или пък е имало нещо - за нея проблема е истински. Въоръжи се с търпение, покажи й прекрасните неща на новото място /коледните празници ще са от полза/.

Ами освен да ти пожелая успех!!!!