Живот на село

  • 7 485
  • 133
  •   1
Отговори
  • Мнения: 17
Здравейте, за първи път пиша тук.
Живея с приятеля си в неговата къща на село. Преди връзката ни да стане по-сериозна живеех в града, който е на 5 км от тук. Напоследък не се чувствам добре , нямам приятели тук и не съм свикнала на село, но го обичам и сме говорили, че на този етап няма как да сме другаде, но и знам, че той не иска да се местим. Винаги сме заедно, никога не излиза без мен, но когато е зает и го няма се чувствам самотна, а може би още не мога да свикна с това, че вече не съм в моя дом. Започнахме да се караме, защото се чувствам така.
Дайте ми съвет как да преодолея това чувство и нормално ли е да се чувствам така отначало.

# 1
  • out of space
  • Мнения: 8 574
Ако продължиш да си потъпкваш нуждите ще стане по-зле. Не си щастлива там, но седиш, защото го обичаш. Той уж също те обича, но не вижда ли, че си нещастна?
И какво значи "живея", правиш ли нещо смислено, освен да ядеш и спиш?

# 2
  • Бургас
  • Мнения: 3 597
Преди връзката ни да стане по-сериозна живеех в града, който е на 5 км от тук.
Пет километра - в големите градове има квартали, които са по-далечни. Навярно не си мобилна и се чувстваш като закотвена - една книжка/кола ще решат проблема. А свикването иска време, опитай да създадеш нещо по свой вкус -  разкраси, премебелирай, така усещането за твой/ваш дом да се засили. Градинарството като хоби не те ли влече? Ясно е, че контактите  са ограничени в по-малкото населено място, но това не означава, че трябва старите такива да преустановиш.

Последна редакция: пн, 18 мар 2019, 14:55 от rosi81

# 3
  • Мнения: 1 004
А къде работиш? 5 километра е нищо.

# 4
  • Мнения: 1 189
Затворът е в собствената ти глава.

# 5
  • София
  • Мнения: 24 839
Здравейте, за първи път пиша тук.
Живея с приятеля си в неговата къща на село. Преди връзката ни да стане по-сериозна живеех в града, който е на 5 км от тук. Напоследък не се чувствам добре , нямам приятели тук и не съм свикнала на село, но го обичам и сме говорили, че на този етап няма как да сме другаде, но и знам, че той не иска да се местим. Винаги сме заедно, никога не излиза без мен, но когато е зает и го няма се чувствам самотна, а може би още не мога да свикна с това, че вече не съм в моя дом. Започнахме да се караме, защото се чувствам така.
Дайте ми съвет как да преодолея това чувство и нормално ли е да се чувствам така отначало.

Ти не беше ли момичето с бебето, което не можеше да се реши да пътува с автобуса?
А, ако не си- какво правиш по цял ден и защо не учиш или работиш?
Пеша да ходиш, 5 километра за час ще ги вземеш, но ако нямаш никакви желания и цели, няма как да ти помогнем.

# 6
  • Мнения: 2 694
И да вземе да почнеш да ходиш на работа, да се разнообразяваш, вместо да седиш вкъщо по цял ден и да тъпееш.

# 7
  • Мнения: 574
5 км наистина е нищо.
Представи си, че просто си сменила квартала.
Вземи си кола ако нямаш, така съвсем няма да се чувстваш вързана за селото.

# 8
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 309
В селото има ли хора на твоята възраст?
Не се ли запозна с някой?

# 9
  • Мнения: 17
Занимавам се с много неща, имам хобита и имам доста приятели в града опитвам се и тук да променя малко обстановката. Наистина се замислям за книжка, за да ми е по-лесно. Благодаря за коментара
🙂

Не съм безработна, и се занимавам с много неща, може би е в моята глава наистина, но просто има моменти, в които се чувствам така. Тук имам познати, но просто не ми допада манталитетът и мисленето.

Последна редакция: ср, 03 апр 2019, 21:12 от Не се сърди, човече

# 10
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 297
Че какво са 5км? Аз бих го приела като преимущество- спокойствие, тишина, чист въздух, домашна продукция, която със сигурност някой предлага от селото, в същото време на ръка разстояние от града. Вече много хора търсят точно това и се изнасят в периферията. Приеми, че имаш вила извън града.

# 11
  • Мнения: 1 004
А къде работиш? В селото или в града?

# 12
  • Мнения: 17
В града работя

# 13
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 297
Много хора биха ти завидели- да рабориш в града и да живееш на спокойствие на село, само на 5км. Оцени това, за което много хора жадуват- къща с двор и всички благинки, които дава едно такова място.
Ако имаш кола, винаги можеш да се срещаш с приятели, да пазаруваш, или каквото си поискаш в града, защото е много близо.

Последна редакция: вт, 19 мар 2019, 08:52 от VickyTaylor

# 14
  • Мнения: 17
Благодаря ви
💋

# 15
  • Мнения: 574
А той защо не иска да се мести?

# 16
  • Мнения: 1 004
Значи, пътуваш всеки ден. И в града можеш да намериш достатъчно развлечения. Може би проблемът със скуката не е точно в местожителството. Имаш ли приятели, компания?

# 17
  • Мнения: 17
Защото има къща тук, не иска в града и е свикнал тук.

# 18
  • Мнения: 1 004
Сигурно те уморява гоненето на автобус и точен час. С кола е много по-свободно и спокойно. Сама ще усетиш промяната.

# 19
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
А сами ли живеете или с родителите му? Аз цял живот живея на разстояние повече от 5км от училище, работа, социален живот и т.н. и никога не ми е пречило, а винаги съм била без кола и съм ползвала обществен транспорт. Не е най-приятното нещо на света, ама какво толкова.

# 20
  • София
  • Мнения: 819
Купи си колело. А кое е селото и града на 5 км?

# 21
  • Мнения: 17
А сами ли живеете или с родителите му? Аз цял живот живея на разстояние повече от 5км от училище, работа, социален живот и т.н. и никога не ми е пречило, а винаги съм била без кола и съм ползвала обществен транспорт. Не е най-приятното нещо на света, ама какво толкова.
С майка му, но тя не ми пречи, къщата е голяма. Да, позлвам автобус, но понякога няма такива, които да са ми удобни. Явно е до свикване, а и сериозно се замислям за книжка.

# 22
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 297
Изкарай книжка и терзанията ти ще изчезнат ✌

# 23
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
С книжка и кола ще се преродиш. Иначе нормално да ти е трудно, щом не си свикнала така на този начин на живот, но повярвай ми, живота в къща съвсем близо до град си е страхотно и много хора мечтаят за това.

# 24
  • Мнения: 1 004
Хич не я мисли книжката, а действай. Ще усетиш разликата и свободата, която ти дава.

# 25
  • Мнения: 17
Благодаря ви, ще действам. Наистина в къщата си е друго.

# 26
  • Мнения: 18 564
Ние сме по същия начин. Жшвяим на село на 5 км от малък град. И дмамата работим с София по чос път до работа. Нямаш си среда там. Затова токо си чувстваш. Все ще има някой близо до твоя начин на мислене. 5 км са тш нищо. Кола и книжка и готово. Аз понеже ни карам-имаме коли на разположение,имам и книжка,но си ме е страх. Много е неприятно,като вързан си като не си мобилен.
Средата имаш ли я,намираш ли си хобита всичко ще е ок. Ако се чувстваш толкова зле и по-нататък ще го мислите . Ще свикнеш. Дай жанс на хората. За мен не е трудно защото аз съм отрасла тук къдито сме. Манталитета ми е ясен. Но го гридай от хубава страна. Търси положителното.Хората са топли,усложлшвш,всички се познават. Отношенията са по-топли,човечни. Чистиа въздух,спокойствието са прекрасни.  Има лошо и хубаво във всяка една ситуация. Ти трябва да прецениш с кое и колко можеш да направиш компромис. Мъж отраснал на такова масто много рядко излиза оттам-имай го придвид.

# 27
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
Не съм съгласна с последното изречение никак не е трудно за мъжа да излезе от тази среда, всичко е въпрос на перспектива и рационализъм. 1000пъти по-добре е да се живее в собствено жилище на тихо и спокойно място само на 5км от града, отлколкото да се купува жилище в града с кредит, за който трябва да работиш и който трябва да изплащаш години наред заради единия каприз. 5км са нищо и освен ако не ака пари, едва ли има рационално мислещ мъж, който да се навие да харчи за апартамент в града. Още повече, че в къщата никой не пречи.

# 28
  • INFJ
  • Мнения: 9 431
Чудиш се какви проблеми да си създаваш, 5км са нищо, могат дори да се вървят, отнема около 30-40 минути с бърза крачка.

Една книжка ще ти реши проблема... ако изобщо това може да се нарече проблем. Подозирам, че други неща те притесняват.

# 29
  • Мнения: 2 694
5км минаваш за час пеша. Всеки ден ходя на работа и обратно с колата по 5км в посока, преди беше по над 10км. Нищо особено, а на село без трафик пък още по...
Мрън мрън, та дрън. Скучен ти е живота просто.

# 30
  • Мнения: 18 666
Тенденциите са централните части на големите градове  да се изнасят ,остават бедните ,мигрантите и евентуално остарели кореняци ,дето не им се мести ,останалото се изнася .

# 31
  • Мнения: 191
Живея и работя  в голям град .След два месеца започваме ремонт в къщата на ММ  ,която е  на 20 км . Догодина по това време обмисляме да си се местим там за постоянно.Ще си пътуваме с личните коли , което не ме притеснява. Не разбирам какво те притесняват тези 5 км, авторке ? Докато се усетиш и ги минаваш , само шофьорски курс изкарай . Ако притеснението ти е разстоянието , де.

# 32
  • Мнения: 3 732
Да й имам проблема на авторката. Повечето хора биха й завидели - живот на спокойствие на село и наблизо удобствата на големия град.

Или й е скучно и си търси драми, или проблема е другаде - чувства се недооценени от приятеля си, но не е наясно със себе си.

# 33
  • Мнения: 8 933
Ако толкова ти тежи, преместете се в твоето жилище, което е в града.
Но според мен, дай шанс на новата ситуация - просто не си се адаптирала все още. 5 км са нищо - та хората в града пътуват повече до работното си място. Ако след 1 година продължаваш да се чувстваш недобре, тогава преосмисли ситуацията сериозно.

# 34
  • София
  • Мнения: 8 000
От вкъщи до работата ми са 15 км в едната посока. От 13 години живея в единия край на София и работя в другия. Не разбирам проблема.
Пет километра са нищо като разстояние.

# 35
  • Мнения: 69
Кандърдисай приятелско семейство да се пренесе у вашето село.

# 36
  • София
  • Мнения: 224
Авторката, имам оферта за теб:

Менкаме жилищата. Предлагам:
- тристайно жилище в изрочен квартал на София;

Екстри:
- работно място в центъра на града, на около 10 км. от дома, в едната посока; взима се между 40 - 50 минути, в зависимост от вида транспорт и часовия интервал, в който пътуваш;
- кола, малка, икономична, малко стара, но трудно ще ходиш с нея на работа, освен ако не си осигуриш парко-място в центъра, и ако нямаш здрави нерви да преодоляваш задръстванията;
- месечна издръжка на жилището (ток, парно, интернет и т.н. - 250 - 300 лева, в зависимост от сезона)
- малко мръсен въздух, някои дни се усеща като да сме в газова камера
- малко шумно, в спалните се чува шумът от Цариградско шосе;
- нервни хора навсякъде.

Мога и за още екстри да помисля, ако изброените не те съблазняват достатъчно Simple Smile

# 37
  • Мнения: 6 790
Тенденциите са централните части на големите градове  да се изнасят ,остават бедните ,мигрантите и евентуално остарели кореняци ,дето не им се мести ,останалото се изнася .

За идеалния център винаги ще има кандидати и няма да са маргинали. Привилегия е да живееш там.
Не че и село на 5км не е привилегия....

# 38
  • Мнения: 35
Съпругът ми има къща на село,близо до града ,в който живеем. Ходим там само лятото през почивните дни.
Тихо и спокойно е да,занимаваме се и с градината.Хубаво ни е там,но да се преместим да живеем за постоянно ,абсурд.Чувствам се като изолирана от света там.И не е проблема в транспорта,имаме две коли.
Манталитета на селяните също не ми допада.

# 39
  • France
  • Мнения: 12 957
В чужбина ли си? Имаш ли кола?

# 40
  • Мнения: 17 409
Здравейте, за първи път пиша тук.
Живея с приятеля си в неговата къща на село. Преди връзката ни да стане по-сериозна живеех в града, който е на 5 км от тук. Напоследък не се чувствам добре , нямам приятели тук и не съм свикнала на село, но го обичам и сме говорили, че на този етап няма как да сме другаде, но и знам, че той не иска да се местим. Винаги сме заедно, никога не излиза без мен, но когато е зает и го няма се чувствам самотна, а може би още не мога да свикна с това, че вече не съм в моя дом. Започнахме да се караме, защото се чувствам така.
Дайте ми съвет как да преодолея това чувство и нормално ли е да се чувствам така отначало.

Не е нормално да се чувстваш така, след като си взела решение да си с него. Добре, че не си отишла на 5-10 000, сигурно би поискала да туриш край на живота си.

# 41
  • София
  • Мнения: 24 839

За идеалния център винаги ще има кандидати и няма да са маргинали. Привилегия е да живееш там.
Не че и село на 5км не е привилегия....

За идеален център кандидатите винаги са от провинцията.
За софиянец, идеалния център е невъзможно за живеене място откъдето и да го погледнеш. Нито можеш прозореца да си отвориш, нито да паркираш, нито гледка имаш, а за въздуха да не говорим.

ПП. Имам чувството, че авторката не казва точната причина за недоволството си.
Реално, работейки в града, не е изолирана от средата си.
Сама казва, че навсякъде ходят заедно с мъжа ѝ и се случва да остане сама само когато нещо е зает.
Предполагам и че при тези само 5 км. от града, до селото има много рейсове, а не един сутрин и един вечер, че да се чувства изолирана.

Последна редакция: пн, 18 мар 2019, 23:43 от absurT

# 42
  • Paris, France
  • Мнения: 14 143
Авторке, мисля, че животът на село, далече от шума и денонощния живот на града не е за тебе и никога няма да бъдеш щастлива там. Сигурно много хора ти завиждат за спокойствието и близостта до града, но като не си щастлива там, няма и да бъдеш.

Като дете си мечтаех да живея в къща на село и завиждах на децата, които имаха баби и дядовци на село. Не съм живяла точно на село, но съм живяла в Лондонски, отдалечен квартал в 3та зона и в Нюкасълския такъв. Не е за мене. Чувствах се отвратително и бързо се преместих в центъра. И да имаш кола няма как да се прибереш вечер след няколко питиета, примерно. Няма го удобството на градския транспорт, отворените до късно или денонощни магазини, до които можеш да идеш по пантофи, пълните с хора улици, съседите, приятелите, централното парно и топлата вода. В селата и крайните квартали с къщи е, някак си сиво и скучно. С много от приятелите ми сме се запознали докато сме живели в един блок или квартал.

На твое място бих обяснила на приятеля ми как се чувствам и бих се върнала в града.

# 43
  • Мнения: 1 004
Имам чувството, че авторката не казва точната причина за недоволството си.
Реално, работейки в града, не е изолирана от средата си.
Много е вероятно самата тя да не осъзнава какво точно я мъчи.

# 44
  • Мнения: 14 966
Градски ориентиран тип човек не може да се адаптира в селска среда. Или, ако го направи,, трябва изцяло да промени нагласите си. Аз, например, не бих живяла в къща извън града. А и къщата изисква голям слугинаж. За човек с потребности от светски начин на живот , това би бил ад. Градинката, беседките, ами всичко е много труд. Който иска селска идилия, да ходи на селски туризъм, няма нужда да си създава перманентен селски бит. А и тези 5 км вероятно са от табела до табела. Изолация си е. Иначе , във филма "Убийства в Мидсъмър" , да ти е кеф да гледаш - отношения, общонст , красоти. Но да не забравяме, че това е художествена измислица.
Авторке, ако те мъчи манталитетът на село, скучно и тягостно ти е,, едва ли заради някакъв мъж ще се приспособиш. Това трябва да го носиш у себе си, насила не става. Убеди го да се мести в града, ако държи на теб, ще го направи. Иначе не зная как ще ви се получи хармонията.

# 45
  • Мнения: 17 409
Градски ориентиран тип човек може да се адаптира навсякъде. По-лесно става, ако няма вкоренени зависимости Simple Smile
Защо той да се мести, тя се е съгласила, знаейки че той не иска. По същата логика тя не държи на него.

# 46
  • Мнения: 18 635
5 км са пешеходно разстояние, след малко ще ги взема ударно. Дори в малките градове, това е някакъв квартал или махала.
Ако на някоя жена й е мъчно за "вкъщи", просто се прибира вкъщи. Не съм привърженик на огромните жертви, които остават да горчат до живот.

# 47
  • Мнения: 18 737
Аз също не бих се чувствала добре да живея на село. Просто не искам и никакви плюсове не ме вълнуват. Само като си представя зимата в поледиците тия 5 км като 50 ще ми се видят. Не е за всеки.

# 48
  • Мнения: 14 966
Градски ориентиран тип човек може да се адаптира навсякъде. По-лесно става, ако няма вкоренени зависимости Simple Smile
Защо той да се мести, тя се е съгласила, знаейки че той не иска. По същата логика тя не държи на него.
Защото мъжът е главата , ама  жената е шията .
Колегата ми има кратък лаф - в един брак най- важното е жената да е доволна. Толкоз защо той, а не - тя.
Представям си да се събуждам сутрин и да се чудя кога ще оплевя един декар, кога ще мина 200 квадрата с мопа, две бани и три кухни. Бррррр.
Вместо на чаша вино с приятелки.

# 49
  • Мнения: 17 409
Е, ти се заби в собствените си представи, излизайки от проблема, който дори не е твой.
Жената ако няма да е доволна без  жертви от двете страни, да си стои в градски условия и защо въобще се е забила у село, какво е очаквала?

# 50
  • Мнения: 14 966
Ами изхождам от личните си нагласи, няма да теоретизираме сега. Споделям личен опит.
Не допускаш ли, че просто е решила да опита. Още няма нито жертви, нито саможертви.
Ти би ли ходила в селския хоремаг , когато не ти се прави вечеря на свещи с любимия.
Ограничения са отвсякъде.
Имах позната, която живееше в луксозна къща в квартал на София - с басейните , мурафетите и т.н.
Но изолирана.
За един сладолед трябваше да пали колата да идва до София, ако и е хрумнало, че и се хапва точно такъв.
Във фризерите няма всичко.

Ако се върнем към авторката, не виждам как градски тип може да се припспособи навсякъде, както ти твърдиш. Не съм съгласна, но ще следя темата.

# 51
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 297
Тайсче, аз съм градски тип и с удоволствие бих живяла така. Това е нещото, което ми липсва най- много- чист въздух, уединение, особено след детето. 5 км не са нищо и ако съм излязла на питие с приятелки, бих си взела такси. А пък за пазара- отдавна сме свикнали на едноседмичното пазаруване.

# 52
  • Мнения: 14 966
Тайсче, аз съм градски тип и с удоволствие бих живяла така. Това е нещото, което ми липсва най- много- чист въздух, уединение, особено след детето. 5 км не са нищо и ако съм излязла на питие с приятелки, бих си взела такси. А пък за пазара- отдавна сме свикнали на едноседмичното пазаруване.
Пожелавам ти го от сърце ! Flowers Tulip
Мен не ме влече и затова съм толкова негативна.

# 53
  • Мнения: 7 421
Аз не бих живяла на село. А и не знаем колко е голям градът, който е на 5 км. И нищо чудно да има автобуси два пъти дневно. Може би на нейно място щях да се прибера в града, а той както реши.

# 54
  • Бургас
  • Мнения: 3 597
А и не знаем колко е голям градът, който е на 5 км
Мен ако питате, няма да е никак голям, щом едно такова близко село не е станало квартал още. Така че,  нито като визия, нито като манталилет на хората, ще се различават особено много двете места. Заради две-три панелки и един по-голям магазин не си струва "градския живот".

Последна редакция: вт, 19 мар 2019, 16:04 от rosi81

# 55
  • Мнения: 17
И на село си има плюсове. Тук хората си помагат повече, но така или иначе си има ограничения. Магазините до 8,няма аптека и т. Н. Особено както се замисляме за дете ще е трудно с лекари, детски градини и т. Н. Защо да си усложняваме положението, при положение, че имам празен апартамент в града. Ами казва, че се чувства като в затвор в апартамента, а и не е човек, който ще седне на дивана и ще гледа тв, а по-скоро ще се захване да прави нещо по къщата след работа.

# 56
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 297
То в градовете има повече селяни, отколкото в селата. Отдавна манталитетът не зависи от местообитанието, но е факт, че в по- малките населвни места хората са една идея по- любопитни. Но аз смятам, че ако не няма пряко вмешателство в личния живот, човек трябва да е над тези неща. В крайна сметка, не знаеш и на какви съседи ще се натъкнеш и в градското си жилище.

# 57
  • Мнения: 18 737
Мирела, имам опит с такъв тип мъж, за когото апартамента е като затвор и подобни. Само къща и то или в гора до града, или на село е идеално Simple Smile Не че заживях на село заради него - аз просто не мога. На село съм изтрайвала 2 до 3 дни максимум и то с усилия от моя страна.

Но щом веднъж си се навила, да знаеш, че той оттам няма да мръдне. С малко дете наистина не си го представям, ти си решаваш. Много хора живеят така и са щастливи!

# 58
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 297
За колко време взимате разстоянието мецду селото и града?  (С кола)

# 59
  • Мнения: 18 666
Единия ми син  е такова чудо,  иска  да е близо до земята, за това  ходи стар ерген.И заради скитане по света не задържа връзка.

# 60
  • София
  • Мнения: 24 839
Аз също не бих се чувствала добре да живея на село. Просто не искам и никакви плюсове не ме вълнуват. Само като си представя зимата в поледиците тия 5 км като 50 ще ми се видят. Не е за всеки.

Съвсем грешна ти е представата- каквато беше моята цели 60 години, преди да стана селянка.
Тези 5 км. през зимата ги минават поне 2 пъти със снегорина и ги опесъчяват, докато в София въобще не стигат до кварталните улички и се чудят хората как да си изкарат колите и къде да вървят без да се претрепят.
Авторката казва, че е живяла в града, преди да отиде при момчето- какво пречи като са по заведенията, да се приберат там, за да не минат прословутите 5 километра?
Че, дори такси да си вземат, повече от 2 лева няма да им излезе, та трагедия не виждам.
 

# 61
  • Мнения: 18 737
Ти не виждаш, но аз виждам - просто сме различни хора. Това, че много хора се чувстват чудесно на село е супер. Може и на мен да ми хареса като съм на 65 и съм отгледала децата. Но сега - това спокойствие, че децата могат да се приберат с тролея, няма да го имам и с най-прекрасния селски рейс. И просто си имам лични причини да не искам да живея в село, не съм за там аз.

# 62
  • Мнения: 18 564
Ние живеем също на село на 5 км от града. А и работим на 1 час път и двамата с мъжа ми,в София. Живях години там. Не можах да свикна. Сега отглеждаме малката тук.При нас ситуацията е обратна-мъжа ми е от съвсем друг град,но аз го доведох тук зет. Не че накога съм си представяла,че така ще стане. Но на него взе че му хареса. И не иска и да чуе да се връщаме в София.
Според мен си нямаш среда и затова така се чувстваш. Една книжка ще ти реши проблема и една кола. 5км са едно нищо. Аз ще пътувам по 75 км ве дната посока.
Всичко има и добри и лоши страни.
Спокойствието и чистия въздух са безценни. За манталитета те разбирам. Виж нещата от хубавата страна. Всички се познават,хората са топли и сърдечни. Дай им шанс. Все ще намериш една сродна душа,която да ти е близка. Хобита и занимания ще осмислят деня ти.
Не си свикнала още и затова е така. 😊
Ако ли пък не-никой не  те е вързал,винаги може да се преместите. Но мъж отраснал в такава среда по мое мнение много трудно ще се откъсне от нея. Имай го предвид.
Самата аз пък не желая да отглеждам дите в София. Засега поне не мога да си го представя. 5км са точно 10 минути.
При нас предивството е,че селото е голяма и хубаво и е близо до столицата и можеш да се възползваш и от двете неща. Да,ще ми е много трудно до пътувам,но пък предимствата са в пъти повече за мен. Поживей,виж. Всяко ново начало е трудно. Хората сме различни и различно се адаптираме.

# 63
  • София
  • Мнения: 24 839
Не се опитвам да те приобщя към селото, само се опитвам да разсея заблудите ти.
В тролея може да се качат цигани или педофил някой и детето да е много по- беззащитно под незаинтересованите погледи да качващи се и слизащи.
В рейсчетата за селата, шофьорите следят децата, познават ги дори и знаят на кое- къде да спрат, за да слезе. Дори и да не е официална спирка.
Това ти го казвам от лични наблюдения.
Освен това, има училищни автобуси.
У наше село, което е на 25 км. от града, всеки ден училищния автобус докарва до центъра словом и цифром, 1 дете-ученик. Simple Smile

ПП. 5 километра се взимат пеша за 1 час.
Въпрос с повишена трудност- с кола, ако караш с 50 км. в час, за колко време ще ги вземеш? newsm78

# 64
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
Каква среда, какви 5лв,вие сте там за да живеете във вашия дом по вашкте правила, а не да се сприятелявате със всички. Ако си намерите някой приятел хубаво, ама при положение, че не сте деца и не сте зависими от това какво точно се случва в селото спокойно можете да си имате светски и социален живот в града. Та аз живея в София и най-близките ми приятели са на много повече от 5км от мен, а пак са в София. Някъде го имаше довода за колата и пиенето, та да питам вие в градовете като излезете с колата пийвате ли и после да карате или си оставяте колатаж вкъщи и си ползвате градския транспорт и такситата? В село на 5км от града се случва същото. Не знам защо си мислите, че по-малките градове разполагат с обществен транспорт денонощно както е в София. Не е същото дали ще си в малък град или в София, но не еи много по-различно. Тая тема се превърна в поредния спор "град или село", а авторката отдавна каза, че ще си изкара книжка, за да се чувства по-свободна и спря да пише.

# 65
  • Мнения: 4 577
Абсолютно съм съгласна, че не всеки може да живеее и да се чувства добре на село, даже да е на 5 км. Аз също не бих, независимо от всички позитиви, като спокойствие и чист въдух. За млади хора, които работят други професии, поддръжката на къща е доста времеемко и трудоемко. Ако се появят деца, съвсем няма да имат време за нещо друго. Мъжът е свикнал, за него това е нормална част от живота, но за нея е може би не е така. Логистиката също се усложнява. Освен това, сега им  е времето да си поживеят - приятели, заведения, пътувания, съботно-неделно мързелуване, вместо кърска работа.
На мен ми се струва, че самият им начин на живот  и разбирания за приятно прекарване е различен и това е най-големият проблем. Предполагам, че тя предпочита да излизат вечер в града, а той - да си стои в къщата и нещо да прави по нея. Може би тя уикендите иска да пътува, да се виждат с приятели, а той - отново иска да си е на село. Авторке, приятелят ти какво работи? Каква е средата му? Имате ли някакви общи интереси, какво обичате да правите заедно? Ти сама трябва да си отговориш дали искаш да водиш подобен начин на живот. Прекалено големите компромиси не укрепват, а скапват връзката.

# 66
  • София
  • Мнения: 8 000
За мен за село и селски начин на живот може да се говори при по-голямо разстояние - поне 10-15 км. от града.
В случая най-вероятно селото е почти квартал на града, това са 6-7 минути с кола. Ако не говорим за съвсем малък град, би трябвало и такситата да ходят до там, и транспорт да има.
Неведнъж съм се изказвала срещу селския живот, най-вече при наличие на несамостоятелни деца, но в случая говорим за пренебрежимо малко разстояние.

# 67
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
Да добавя само, че при такива разстояния такситата често качват пътници на цената на билета за автобуса. 5км се вземат за 5 - 6 мин с кола дори по най-разбитите пътища.

# 68
  • Мнения: X
Село, къща, двор...спокойствие. Особено сега, когато пролетта чука на вратата. Че от центъра на София, до който и да е от крайните квартали разстоянието е повече, ти седнала за някакви 5 км да се притесняваш.
Явно никога не си работила нещо напрегнато и отговорно, че да оцениш спокойствието вечер да се прибереш и да чуваш само..тишината.
Имам познати, млади хора, които си накупиха къщи по селата и си работят дистанционно от там. Голям кеф, особено лятото. И никой не се оплаква, че му липсва блъсканицата и лъскавия офис в София. Даже са и доста по-продуктивни. Други пък напуснаха високоплатена работа, стартираха бизнес на село и си живеят там.

# 69
  • Мнения: 18 666
Селото се промени.След нас не  е същото,вече са зелени треви , украси цветни и  кътове всякакви.Който иска и може си сади и домати, но  животни почти няма, това замря -свобода на игрите, пространство , земя а не бетон и асфалт.Плюсове и минуси според нагласите.Авторката има апартамент , може да го поддържа и остават при нужда там ,но  повече време  в селото  и доволни всички.Всъщност в големия град  какви приятелства с непознати ,освен  по същия начин нарочни гости или срещи.Ще им хареса на  приятелите скаар на откриот на село.Два часа и три смени на превоз имаше приятелка в София.

# 70
  • Бургас
  • Мнения: 3 597
Особено както се замисляме за дете ще е трудно с лекари, детски градини и т.
Причини против селския живот винаги ще намериш.  Но ако се фокусираш върху преимуществата ще е по-лесно, нали уж искаш да се адаптираш. И децата на село оцеляват. Синът ми  го водя  на много повече от пет километра за преглед, а живея в града. Даже от гледна точка на детето къщата с голям двор за игра е голям плюс.

# 71
  • Мнения: 18 564
Час и половина беше пътя на братовчедми и 3 смени на превоз за да учи в желаното училище в София. Моя роднина пътува по 2 часа общо на ден от Овча купел до местоработата. Аз пътувам 35 минути само в едната посока с метро докато живеехме там. Че то сега пак 40 минути ще ми е пътя,в най-лошия случай около час. А ще минавам 75 км на ден.
5 те км не са проблема. Авторката нещо не се чувства добре там където е все още. Може би нещо й липсва. Затова й е трудно.

# 72
  • Бургас
  • Мнения: 3 597
Може й да и липсва, но и ако е живяла само в малък град, трудно ще си предстяви параметрите на пътуванията и маршрутите в един по-голям. Така че, всъщност доводът  - това са само 5 километра, май не сработва...

Последна редакция: вт, 19 мар 2019, 20:22 от rosi81

# 73
  • Мнения: 17
Благодаря ви за коментарите. Всичко си има плюсове и минуси. Понякога ми е кофти, понякога пък започва да ми допада, защото в крайна сметка си имам работа и хобита, които не са на село. Въпрос на свикване е явно

# 74
  • Terra incognita
  • Мнения: 12 297
Според мен авторката е била леко преднамерена относно живеенето на село и просто искаше да си свери часовника.
За съжаление все още се намират хора, които гледат с насмешка на подобна миграция град- село, а не обратното и може би е била обект на подобни подмятания. Само предполагам.

# 75
  • Мнения: X
За съжаление все още се намират хора, които гледат с насмешка на подобна миграция град- село

Защото думата село и селянин се асоциират с обида. Постоянно чуваме "гледай го тоя селянин или тая селянка", "абе, ти от кое село дойде..." и то в обидния смисъл на думата. 
Според мен нещата ще се променят и все повече хора ще търсят спокойствието на селата, та дори и на 5 км от града.

# 76
  • Мнения: 18 737
Така е, времето ще покаже. Simple Smile

# 77
  • Paris, France
  • Мнения: 14 143
За мене селянин не е обида, но не се виждам в отдалечено, малко местенце. Винаги съм живяла на оживени, гъсто населени, кипящи от живот места.

Свекърите мразят живот в апартамент и са си построили къща на безлюдно място без градски транспорт. Прекрасно е за 2-3 седмици, но бих полудяла ако трябваше да живея там. Децата обожаваха дивите животни наоколо, гущерите в двора, плажа, докато бяха малки. Сега не искат да стъпят там. За най-малкото нещо трябва да се качваме на колата.

Свекърва ми казва, че се задушава в апартамента им тук и им е тясно с мъжа и, а ние живяхме там 5 години с две деца и не ни беше тясно, поне на мене. Всеки е различен.

# 78
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 721
Аз съм ЗА живеенето в къща, но в града. Животът на село не е за мен. Веднъж преди години опитах и избягах с 200, повече не бих си го причинила.
Разстоянието може да е малко, но без кола не може. Какво ходене пеша, я опитайте вечер по тъмното или в лошо време.

# 79
  • Мнения: 6 790

За идеалния център винаги ще има кандидати и няма да са маргинали. Привилегия е да живееш там.
Не че и село на 5км не е привилегия....

За идеален център кандидатите винаги са от провинцията.
За софиянец, идеалния център е невъзможно за живеене място откъдето и да го погледнеш. Нито можеш прозореца да си отвориш, нито да паркираш, нито гледка имаш, а за въздуха да не говорим.

ПП. Имам чувството, че авторката не казва точната причина за недоволството си.
Реално, работейки в града, не е изолирана от средата си.
Сама казва, че навсякъде ходят заедно с мъжа ѝ и се случва да остане сама само когато нещо е зает.
Предполагам и че при тези само 5 км. от града, до селото има много рейсове, а не един сутрин и един вечер, че да се чувства изолирана.

Провинциалист не е равно на маргинал....
А за жълтите павета винаги ще има кандидати. Ако беше толкова зле имотите там нямаше да са рядкост и на доста високи цени.

# 80
  • София
  • Мнения: 24 839

Разстоянието може да е малко, но без кола не може. Какво ходене пеша, я опитайте вечер по тъмното или в лошо време.
На село хората не слизат от колите, това е днешната истина.
С рейсовете пътуват бабите и дядовците, и децата.
Много ми беше интересно и все се чудех, в колите ли са родени- мързи ги пеша 100 метра да минат.
Всъщност, придвижването им е много по- цивилизовано от това на гражданите, натикани като сърдели в ГТ в София и големите градове.
И друго- няма светофари и трафик, та спокойно 20- 25 километра се взимат за 20 минути, въпреки завоите и хълмистите терени.

# 81
  • Paris, France
  • Мнения: 14 143
Аз съм ЗА живеенето в къща, но в града. Животът на село не е за мен. Веднъж преди години опитах и избягах с 200, повече не бих си го причинила.
Разстоянието може да е малко, но без кола не може. Какво ходене пеша, я опитайте вечер по тъмното или в лошо време.

И в къща в центъра на града не ща да живея. Имаме приятели, които живеят в къщи в централните квартали. То е сменяне на покриви, на греди по таваните, че някакви порове ги подяли, решетки по прозорците. Наркомани и крадци им влизат през оградата. Къщите през студените сезони са ужасно усойни, дори да са изолирани. Но да, по-добре е от краен квартал или отдалечено село за мене. Мисля, че всеки трябва да опита такъв живот, но ако не му хареса първите седмици е по-разумно да се откаже.

# 82
  • Мнения: 18 564
Къщата си е къща каквото ще да си говорим. Поддържа се като всяко нещо. Предимствата са в пъти повече. Никога ни бих предпочела апартамент пред къща. Живяла съм и по двата начина.

# 83
  • Мнения: 4 577
Къщата си е къща каквото ще да си говорим. Поддържа се като всяко нещо. Предимствата са в пъти повече. Никога ни бих предпочела апартамент пред къща. Живяла съм и по двата начина.
Приеми, че хората са различни. И аз знам от личен опит какво е да се грижиш за апартамент и за къща. На този етап от живота ми категорично предпочитам апартамент.

# 84
  • Мнения: 18 635
Точно понеже къщата си е къща, доста хора предпочитат апартамент Simple Smile

# 85
  • Мнения: 18 564
Различни сме разбира се.Аз си говоря за мен си. За мен не може дори да има база за сравнение. Единственото преимущество на апартамента е,че ужким по-лесно се поддържал. Но то всичкш и тук много си зависи. Всичко има плюсове и минуси. 😊

# 86
  • Мнения: 4 577
Именно. Ето аз ще кажа за мен как се съпоставят плюсовете и минусите. След като работя в СФ до 18.00 и синът ми учи и ходи на извънкласни занимания, трябва да му се осигури човек с кола, който през деня да го развозва. Като стане тийнейджър реално няма да може сам да се придвижва до града и обратно.Ще се прибирам след 19.00 и ще имам по-малко време за семейството. Междувременно ще трябва да сместя някъде допълнителната поддръжка на по-голямо пространство + двор или да си наема човек за целта. Кефът от къщата - като чист въздух, вечеря на двора - остава само за летните вечери и събота и неделя. В тях,обаче, трябва да се включи и времето за поддръжка. Имам много малко време за почивка и то ми е ценно.  Обичам да пътувам и седенето в къщата всеки уикенд много бързо ще ми омръзне. Отпада възможността за спонтанно излизане на ресторант, кафе след работа, среща с приятели.  Ако имах достатъчния стандарт някой да ми поддържа къщата и двора, също да ми развежда детето на повикване и понякога вечер да остава с него - да, може би плюсовете биха надделели за мен и моя начин на живот, но не и сега.
В момента живея на 5 мин. от два по-малки парка и на 15 мин. пеша от Борисовата.  От пролетта почти всяка вечер сме в парка с детето, той играе, кара колело със съученици, аз се виждам с приятели. И това не изисква никаква предварителна подготовка. Училището му е на 1 спирка с трамвай или 15 мин. пеша. Всякакви други школи, занимания също са на 15-20 мин. с ГТ или пеша.

Последна редакция: ср, 20 мар 2019, 11:29 от TafTaf

# 87
  • Мнения: 18 737
Мен вечер ме мързи да гледам, а имам 100 задачи покрай децата. Барбекю може да се прави и на терасата, нашата е голяма и нямаме съседи, които да одимим. Не ми се мисли да ме чака и двор. Наблизо имаме съседи с прекрасна къща и градина. Освен че всички от семейството се грижат постоянно за нея, при тях всеки уикенд идват и комплект градинари и те вършат нещо. Просто няма начин да се занимавам и с това. Иначе ние си имаме място, ако ми се догледат овошки примерно. Но това не се е случило засега.

# 88
  • Мнения: 507
Здравей,

Ти си пожертвала за него, защо той да не направи компромис за теб?
Кажи му го в прав текст каквото написа тук. Поговорете си отново.

Успех във взимането на решение. Simple Smile

# 89
  • Мнения: 1 189
Има ли любов, 5те км са нищо. Другаде е проблемът.

# 90
  • Мнения: 17 409
Здравей,

Ти си пожертвала за него, защо той да не направи компромис за теб?
Кажи му го в прав текст каквото написа тук. Поговорете си отново.

Успех във взимането на решение. Simple Smile

Този номер с жертвите много го обичат жените, само дето не води до нищо хубаво. Винаги може да си потърси щастието с друг човек, за да действа според вътрешни нагласи и желания, даже и да заживее насело, без да го брои велико дело с характер на жертвоприношение.

# 91
  • Мнения: 18 666
С малки деца и вечни ангажименти с тях, уроци , извънкласни занимания и  какво ли не , с работа на ненормиран ден  и ако нямат и двамата коли, е трудно да се пътува  и съгласува.Градски транспорт не е извънградски.Но може да се насили единия със селото и другия с града за някакво време.Не  е нужво  да се конфронтират заради това.Къща се поддържа като апартамент , по-скъпо е , но си струва мястото за игра  извън ангажиментите на града.Щом мъжът обича да е там ,ще се погрижи да е хубаво  отвън , жената  с малко труд отвътре.

# 92
  • Мнения: 69
Основно зависи от това дали имаш развит вкус към природата и откритите пространства, а той се формира в детството.

Но както се спомена по-рано, проблемът вероятно е другаде. При повечето хора тия чувства на неудовлетвореност и самота се пявяват при излишък от свободно време и завишени очаквания и/или прекалена зависимост от околните.

# 93
  • Мнения: 17
Ако може да се нарече жертва и той се е жертвал за мен, след като бяхме в града няколко месеца. Личеше си, че не му е добре, но беше с мен. Когато времето се затопли дойдохме тук. Не знам до кога така ще се местим, но трявба да решим къде ще сме за постоянно.

# 94
  • Мнения: 18 737
Е той голяма жертва е направил Simple Smile Карайте сезонно ту тук, ту там и това е Simple Smile

# 95
  • Мнения: 54 646
Има ли любов, 5те км са нищо. Другаде е проблемът.

Не е така.
Аз не бих се чувствала добре на село. Никога не съм искала. Като на заточение ще бъда.
Не ме влече тишината и спокойствието. Искам да усещам градската динамика. Също да знам, че имам опция за медицинско обслужване, което липсва по селата.
Къща също не ме блазни, нито в град, нито никъде, камо ли пък и на двор да робувам.
Хич не ѝ завиждам на авторката, аз не бих се съгласила.

# 96
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 721
Обикновено който има къща на село и апартамент в града, през топлото време са в къщата, а през студеното в апартамента.

# 97
  • Мнения: 17 409
А необикновено студът не е пречка Simple Smile
За медицинската грижа сме го коментирали - лесният достъп не гарантира качество.
В случая обаче, никой не се интересува от нас и нашите избори, темата е поставена като проблемните 5 км и тежкия живот на село. Simple Smile

# 98
  • Мнения: 54 646
5,6, все тая за километрите. Село е.
Братовчедка ми живее на 6 км, не е същото като да си в града.
За медицинското обслужване - качеството е отделен въпрос. Важното е дали изобщо е налично.

# 99
  • Мнения: 17 409
Чукай на дърво и толкоз. Другото са празни приказки Simple Smile

# 100
  • Мнения: 1 189
Има ли любов, 5те км са нищо. Другаде е проблемът.

Не е така.
Аз не бих се чувствала добре на село. Никога не съм искала. Като на заточение ще бъда.
Не ме влече тишината и спокойствието. Искам да усещам градската динамика. Също да знам, че имам опция за медицинско обслужване, което липсва по селата.
Къща също не ме блазни, нито в град, нито никъде, камо ли пък и на двор да робувам.
Хич не ѝ завиждам на авторката, аз не бих се съгласила.


Аз не казвам,че всеки трябва да харесва да живее на село.Но смятам,че когато човек е в хармония със себе си и живее с любов вкъщи, трудно подобно обстоятелство би му било проблем. Все пак не говорим за затънтено в планината село, а за такова на 5км от цивилизация. Човек където и да отиде носи това,което му тежи със себе си. И често се бъркаме,че ни тежи външен фактор,вместо да признаем, че всъщност ни тежи собственият емоционален багаж.

# 101
  • Мнения: 54 646
Чукай на дърво и толкоз. Другото са празни приказки Simple Smile

Не става с чукане на дърво.
Като излизах от ритъм си виках такси и се транспортирах сама до спешното. Защото съм пробвала с линейка, доста по-бавно действат. Знаеш ли кога ще дойде такси на село? ooooh!

Norry, какъв емоционален багаж?
Хората са различни.
На който му харесва, да си живее.
Но защо на всички трябва да им харесва?
Таис много добре е изброила доста минуси.

# 102
  • WonderLand
  • Мнения: 3 895
Ами до няколко минути ще дойде таксито, защото хем километрите му ще са повече, хем тарифата ще е по-висока, пък и като няма трафик и светофари дето да го бавят ще стигне по-бързо

# 103
  • Мнения: 712
Стига с това град , село . Пък и Лясковец , където живее авторката, официално се води град . Щото пък така бленуваният град - Велико Търново , един голям град , мани , мани . Между другото разстоянието между Лясковец и Търново е 10 км. според гугъл мапс .
 Мирела , проблема ти не е мястото на което живееш , а човека с който живееш . Проблема не е дали ще можеш да живееш на село , проблема ти е че нещо не виждаш как ще живееш с твоя приятел в дългосрочен план .

DeVa , добри медицински грижи в БГ има само в София . Така че въпроса с здравеопазването не е меродавен . Ти си била викнала такси , е пък в малките населени места винаги можеш да разчиташ на някой комшия да те закара .

# 104
  • Мнения: 18 666
Някои не са виждали село.Не  е като някога ,вече по 50 коли са паркирани  в центъра, има  магазини тип Метро,  има и  лекари.То все едно се резболяват хората  по три пъти на ден ,млади хора.Като ще стане нещо , ще стане.Просто авторката се чуди адли греши.Може да има и двете.Ако не ги мързи много.
И кой на днешно време е без кола? Всеки вече има.

# 105
  • Мнения: 69
По принцип в темата не се пита кой къд му харесва ама щом сме почнали...

... Не ме устройват по-малко от 50м от външната стена на къщата до оградата с най-близкия съсед.

Опазил Господ да шерваме стени в някой блок.

# 106
  • София
  • Мнения: 24 839

Аз не казвам,че всеки трябва да харесва да живее на село.Но смятам,че когато човек е в хармония със себе си и живее с любов вкъщи, трудно подобно обстоятелство би му било проблем. Все пак не говорим за затънтено в планината село, а за такова на 5км от цивилизация. Човек където и да отиде носи това,което му тежи със себе си. И често се бъркаме,че ни тежи външен фактор,вместо да признаем, че всъщност ни тежи собственият емоционален багаж.

За мен, това е истината.
Всичко зависи от настройката, а тя- от емоционалния багаж.

Истина е и това, че на по- млади години,с  деца в училищна възраст, с повече желание за забавления навън, градът си е най- подходящото място.
После, като навъртиш стаж, като децата си хванат пътя, ти се иска промяна- писва едни 30 години да живееш на едно и също място, заобиколен от едни и същи съседи, и от една и съща блъсканица по улиците и мръсен въздух.
Така се ражда идеята за " тай чи на зелена поляна" сред тишина и красота.
Който успее да се препрограмира, за да не изпада в ужас, че докато в София ИМА ВЪЗМОЖНОСТ да отиде на много места, то на село НЯМА ВЪЗМОЖНОСТ, давайки си сметка колко рядко е почнал да използва тази възможност, полека- лека се откъсва емоционално и може да започне живот с други емоции и вълнения, за които почти не е предполагал че съществуват.

# 107
  • Мнения: 4 577

Но смятам,че когато човек е в хармония със себе си и живее с любов вкъщи, трудно подобно обстоятелство би му било проблем.
Начинът на живот явно е основният проблем. Както голяма част от пишещите убеждават момичето, че трябва да й хареса на село, аналогично същото се отнася и за приятеля й. И изглежда никой от двамата не е в хармония със себе си, там където другият предпочита да живее. Да си поговорят честно за различията и да видят дали могат да ги преодолеят. Любовта сама по себе си  не е достатъчна.

# 108
  • Мнения: 17 409
Ох, не отваряйте темата за медицинското обслужване, моля.
Кой пък я убеждава, че трябва да й хареса, какво село на 5 км, и защо се юрнаха няколко дами  да обясняват как, къде и защо те не биха живяли?!
Проблемът на авторката не е даже с човека, а с нея самата.

# 109
  • Мнения: 1 189

Проблемът на авторката не е даже с човека, а с нея самата.

И аз така мисля.
Това си е самата истина. От опит.

# 110
  • Мнения: 4 577
И аз така мисля.
Това си е самата истина. От опит.
Norry, Ако обичаш да ходиш на хотел с басейн, вместо да обикаляш в планината и да спиш на палатка, или пък обратното, проблем със себе си ли имаш?

# 111
  • Мнения: 1 189
И аз така мисля.
Това си е самата истина. От опит.
Norry, Ако обичаш да ходиш на хотел с басейн, вместо да обикаляш в планината и да спиш на палатка, или пък обратното, проблем със себе си ли имаш?


Категорично не.За друго говоря.

# 112
  • Мнения: 419
Според мен щом авторката не се чувства добре на село има някаква причина. Не е длъжна да и харесва там, всеки е свободен да му е приятно някъде или не. Една връзка не е само любов, а толкова други неща и обстоятелства. Може би, ако остане там, ще и хареса след време, а то даже може да не е харесване, а навик. Свикването с познатото често наричаме харесване.

# 113
  • Мнения: 1 705
Стига с това град , село . Пък и Лясковец , където живее авторката, официално се води град . Щото пък така бленуваният град - Велико Търново , един голям град , мани , мани . Между другото разстоянието между Лясковец и Търново е 10 км. според гугъл мапс .
 Мирела , проблема ти не е мястото на което живееш , а човека с който живееш . Проблема не е дали ще можеш да живееш на село , проблема ти е че нещо не виждаш как ще живееш с твоя приятел в дългосрочен план .


Ама за Лясковец и Горна Оряховица ли е дилемата???? В такъв случай категорично не е проблема в така нареченото село.

# 114
  • Мнения: 17
За с.Мерданя-Лясковец е.

# 115
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 721
Убихте мЪ  Mr. Green

# 116
  • Мнения: 1 705
А колко се изписа за тежката промяна от градски шум и активен културен живот, магазини, денонощни аптеки... и забутано селце нейде си  Mr. Green

# 117
  • Мнения: 18 635
Има полза от темата - много хора научиха, че Лясковец е град.

# 118
  • Мнения: 14 966
Мирела, един съвет от мен. Изтрий името на града и селото и ако искаш да бъдеш и за в бъдеще част от бг мамма, смени името си.
И аз, дето съм лаик по разкриваемостта, веднага намерих ФБ профила ти, видях и гаджето Blush

И от снимкките ти установих и кога ти е бил балът и всичкото.
Не разкривай толкова лична информация.

И по темата сега- дали е от малко градче, или от центъра на София, селото си е село. Тя щом няма книжка , е изцяло зависима този юнак да я превозва и развозва, а това за мен е контрол.

Но нека опита. Успех.

# 119
  • Мнения: 17
Никой не е казвал, че е забутано село а и си пише 5 км, сложете очила. Който не взима темата на сериозно да не пише, моля

# 120
  • Мнения: X
Не го знаех това село, погледнах го онлайн на карта, би ми било много тежко да живея на такова място и никаква любов не би ме принудила, нито бих и свикнала.

# 121
  • Мнения: 1 705
Аз я приемам съвсем сериозно, защото минах през подобно нещо, направих голяма промяна в живота си заради мъжа ми, оставих София и ето ме в Лясковец, затова ти казвам, не е проблема град-село в случая, то и едното, и другото, все село. Различните хора различно приемат промените, дай си време просто, с най-най-добри чувства го написах  Hug

# 122
  • Мнения: 7
А аз мисля, че проблемите в повечето двойки са, че на 40+ (което е ужасяващо предвид продължителността на живота на съвременния човек) се срещат много двойки, в които жените са много витални, а мъжете вече са уморени от живота. Последното се дължи на много неща - понякога е екзистенциален вакуум, понякога е типичната за мъже на средна възраст неврастения. Умореният мъж не е привлекателен за виталната жена, а невиталните жени, готови да доят кравите на село, да обръщат градината и да гонят многолюдната си челяд из двора (и които умеят това и само това, защото вероятността въпросната жена да се интересува от екзистенциалната психотерапия на Сартр, да кажем, не е голяма), не са интересни дългосрочно за уморените от живота мъже. Които отчаяно всъщност се нуждаят от пламък, но са се заблудили краткосрочно.

Аз лично съм от първата група жени и всеки ден благодаря на Бога, че ми е дал радостта от живота и желанието да го живея пълноценно според моите разбирания. Сега съм на 35+ и смятам, че съм още в началото на кариерата си, а и чувам отнякъде напоследък, че жените на 45+ също имали възможност за професионално развитие, така че мисля да го тествам (това го казвам иронично, разбира се, защото е ясно, че за мен пътищата вече отдавна са затворени). Така на 45+ ще имам пораснали деца, просперираща кариера (както казах, с тази идея просто се забавлявам) и достатъчно време за пътувания, приятни вечери с приятелки и изобщо за всичко онова, което сега в общи линии нямам, защото имам друг важен ангажимент. И понеже професията ми е такава, че мога да я работя поне до 65, дай Боже, да имам сили да правя това дотогава, а защо не и по-късно. Работоспособността и постоянното поставяне на цели държат мозъка буден и пазят жизнеността. Мечтая също (защото това влиза в графа "Мечти", а не цели) на 60+ да живея някъде, където има достатъчно живот, по възможност море наблизо, хората са ведри и усмихнати, и умеят да се наслаждават все още на живота въпреки възрастта. Без инфраструктурни проблеми, без едни наши сънародници от една друга етническа група. По възможност и без зима. Без приземяващи мечтите хора, без празните погледи, без дивия материализъм на една отиваща си страна. Съжалявам, но това са моите лични усещания - на един човек с много водни и въздушни планети в хороскопа, малко огнени и с нито една земна, за съжаление. За мен самата няма нищо по-страшно от това да остарея в реалността, която виждам сега тук, и която след 10 години, а да не говорим след 20, ще е смазваща за всеки умеещ да чувства човек.

А и все пак живеем вече в глобално село и всеки може да пътува, да прекарва време и тук и там. Не разбирам също другото мислене - че трябва да отидеш някъде и да се установиш. По времето на моите дядовци и баби, което не беше толкова отдавна, хората се пенсионираха и живееха в града, а си пътуваха по вилите през уикенда. Сега е същото с пътуванията дори по други компоненти. Изобщо това закрепостено българско мислене и стремежът да се влага само и единствено в материални неща, тази ограничена приземеност, винаги ме е отблъсквала.

И да, аз също мога да обичам и обичам, но любовта е преди всичко партньорство, а не налагане на личните избори върху другия човек. Особено ако твоите лични избори са диктувани от собствените ти екзистенциални кризи, нелепа ревност и патологично желание да доминираш на всяка цена над другия. Това вече трудно може да се нарече любов според мен. Любовта е да дадеш свобода на другия и да знаеш, че той винаги и съвсем естествено ще избира теб.

Последна редакция: чт, 21 мар 2019, 11:59 от Iliana Donevska 622413

# 123
  • Мнения: 69
Погледнах географското положение и не виждам повод за превземките на много от юзърките ("ах, колко забутано!").

Търново е близо и е един по-приятните и интересни градове по бегли впечатления. И шофирането сигурно е доста по-приятно.

"Големите" градове в БГ са клоаки, погледнато малко по-глобално. Чарът на живота в България е в по-малките населени места.


# 124
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 721
Ако нямаш шофьорска книжка, стой си в градчет, другото ще те изнерви. Аз също не шофирам и знам какво е да си зависим от някой, който трябва да те закара някъде. Затова ми е и важно да мога да стигам пеша или да има градски транспорт, таксита. А това селата не го предлагат.

# 125
  • Мнения: X
Ама какво "село" на 5 км.....   аз ги минавам Всеки ден, за около час.
Вече се стопли, правя планове да ходя пеша до края на града (Пловдив), да купувам жива, прясна риба.На 7 км ми е  рибарника.
И не, не е задължително "днес" младите хора на село да доят крави или да садят краставици.
Скрит текст:
Ей така си представям аз живота на село....






# 126
  • Мнения: 18 737
Аз мислех, че пише майката от снимката, а то било дъщерята...! Боже, за младо момиче да се забие на село да живее е тотално неприемливо за мен!

Аз смятах, че пише жена, която има втори брак и пораснало дете и търси някакво спокойствие.

Ужас, ако дъщеря ми иде на село след училище, направо много ще ми е кофти! Моля ви се стига с тая природа, селото си е забита работа и младо момиче няма работа там да е за постоянно. И то заради мъж!

# 127
  • София
  • Мнения: 24 839
Не го знаех това село, погледнах го онлайн на карта, би ми било много тежко да живея на такова място и никаква любов не би ме принудила, нито бих и свикнала.

Такива постове, се чудя заради кого се пишат- да отчаят окончателно питащия и да му покажат какъв неспасяем провинциалист е, или за да се поиздигне човек в очите на анонимните никове и в собствените си? newsm78

Не се заяждам, не питам с лошо чувство, но това не е софийски форум, да има някакво извинение изхвърлянето.
Пишат хора от малки населени места и такива "откровения" не им помагат.

# 128
  • Мнения: X
Това на снимките са някакви богаташки вили на село, а не селски къщи. Stuck Out Tongue Winking Eye Градинар е пипал там.

Какво има да се самоиздигам, Абсурт. Пита авторката - щяла ли да свикне. Откъде да знаем. Някои свикват, други не. Явно я мъчи, ако може едни карти да хвърлим ще свикне ли с манталитета или не. Тя самата е писала, че манталитетът на хората там не ѝ допада.

# 129
  • Мнения: 18 737
Аз си пиша искреното мнение, не би трябвало някой да се засяга, ако го кефи селския живот, нали?

Младо момиче на село с мъжа си за мен е кошмар на квадрат. Далеч съм от селските идилии и илюзии просто.

И да, селските къщи от снимките са вили на заможни хора, поддържани изрядно, за което трябват много средства Simple Smile

# 130
  • Бургас
  • Мнения: 3 597
Никой не е казвал, че е забутано село а и си пише 5 км, сложете очила. Който не взима темата на сериозно да не пише, моля
Мда, едното е град от селски тип, другото голямо село - за мен почти няма разлика, както писах, и в манталитет и в ритъм на живот на хората. Сигурно ще свикнеш...Не се местиш от София в Горно Нанадолнище, все пак.

# 131
  • Мнения: 18 737
Направо не знам как е възможно и защо - младо момиче да иде в село, точно когато трябва да е във вихъра на живота. С мъж - селянин по душа, искащ да живее в село, те чакат задължително проблеми от най-различно естество. Просто не ми се говори, само чукам на дърво някоя от дъщерите ми да не изперка и да направи тази глупост.

Знам, че пиша рязко, но това е омекотеното ми мнение.

# 132
  • Мнения: X
Аз си пиша искреното мнение, не би трябвало някой да се засяга, ако го кефи селския живот, нали?

Младо момиче на село с мъжа си за мен е кошмар на квадрат. Далеч съм от селските идилии и илюзии просто.

И да, селските къщи от снимките са вили на заможни хора, поддържани изрядно, за което трябват много средства Simple Smile

Нямаш си на идея колко богати и заможни хора, че и с по-хубави от показаните къщи, има точно из Търновския край. И въобще не са стари хора, демоде или "селяци". Има и много чужденци, че и млади дори.

# 133
  • Мнения: 36 047
Ключ по молба на автора.

Общи условия

Активация на акаунт