Живот на село

Не го знаех това село, погледнах го онлайн на карта, би ми било много тежко да живея на такова място и никаква любов не би ме принудила, нито бих и свикнала.

Аз я приемам съвсем сериозно, защото минах през подобно нещо, направих голяма промяна в живота си заради мъжа ми, оставих София и ето ме в Лясковец, затова ти казвам, не е проблема град-село в случая, то и едното, и другото, все село. Различните хора различно приемат промените, дай си време просто, с най-най-добри чувства го написах 

А аз мисля, че проблемите в повечето двойки са, че на 40+ (което е ужасяващо предвид продължителността на живота на съвременния човек) се срещат много двойки, в които жените са много витални, а мъжете вече са уморени от живота. Последното се дължи на много неща - понякога е екзистенциален вакуум, понякога е типичната за мъже на средна възраст неврастения. Умореният мъж не е привлекателен за виталната жена, а невиталните жени, готови да доят кравите на село, да обръщат градината и да гонят многолюдната си челяд из двора (и които умеят това и само това, защото вероятността въпросната жена да се интересува от екзистенциалната психотерапия на Сартр, да кажем, не е голяма), не са интересни дългосрочно за уморените от живота мъже. Които отчаяно всъщност се нуждаят от пламък, но са се заблудили краткосрочно.

Аз лично съм от първата група жени и всеки ден благодаря на Бога, че ми е дал радостта от живота и желанието да го живея пълноценно според моите разбирания. Сега съм на 35+ и смятам, че съм още в началото на кариерата си, а и чувам отнякъде напоследък, че жените на 45+ също имали възможност за професионално развитие, така че мисля да го тествам (това го казвам иронично, разбира се, защото е ясно, че за мен пътищата вече отдавна са затворени). Така на 45+ ще имам пораснали деца, просперираща кариера (както казах, с тази идея просто се забавлявам) и достатъчно време за пътувания, приятни вечери с приятелки и изобщо за всичко онова, което сега в общи линии нямам, защото имам друг важен ангажимент. И понеже професията ми е такава, че мога да я работя поне до 65, дай Боже, да имам сили да правя това дотогава, а защо не и по-късно. Работоспособността и постоянното поставяне на цели държат мозъка буден и пазят жизнеността. Мечтая също (защото това влиза в графа "Мечти", а не цели) на 60+ да живея някъде, където има достатъчно живот, по възможност море наблизо, хората са ведри и усмихнати, и умеят да се наслаждават все още на живота въпреки възрастта. Без инфраструктурни проблеми, без едни наши сънародници от една друга етническа група. По възможност и без зима. Без приземяващи мечтите хора, без празните погледи, без дивия материализъм на една отиваща си страна. Съжалявам, но това са моите лични усещания - на един човек с много водни и въздушни планети в хороскопа, малко огнени и с нито една земна, за съжаление. За мен самата няма нищо по-страшно от това да остарея в реалността, която виждам сега тук, и която след 10 години, а да не говорим след 20, ще е смазваща за всеки умеещ да чувства човек.

А и все пак живеем вече в глобално село и всеки може да пътува, да прекарва време и тук и там. Не разбирам също другото мислене - че трябва да отидеш някъде и да се установиш. По времето на моите дядовци и баби, което не беше толкова отдавна, хората се пенсионираха и живееха в града, а си пътуваха по вилите през уикенда. Сега е същото с пътуванията дори по други компоненти. Изобщо това закрепостено българско мислене и стремежът да се влага само и единствено в материални неща, тази ограничена приземеност, винаги ме е отблъсквала.

И да, аз също мога да обичам и обичам, но любовта е преди всичко партньорство, а не налагане на личните избори върху другия човек. Особено ако твоите лични избори са диктувани от собствените ти екзистенциални кризи, нелепа ревност и патологично желание да доминираш на всяка цена над другия. Това вече трудно може да се нарече любов според мен. Любовта е да дадеш свобода на другия и да знаеш, че той винаги и съвсем естествено ще избира теб.

Погледнах географското положение и не виждам повод за превземките на много от юзърките ("ах, колко забутано!").

Търново е близо и е един по-приятните и интересни градове по бегли впечатления. И шофирането сигурно е доста по-приятно.

"Големите" градове в БГ са клоаки, погледнато малко по-глобално. Чарът на живота в България е в по-малките населени места.

Ако нямаш шофьорска книжка, стой си в градчет, другото ще те изнерви. Аз също не шофирам и знам какво е да си зависим от някой, който трябва да те закара някъде. Затова ми е и важно да мога да стигам пеша или да има градски транспорт, таксита. А това селата не го предлагат.

Ама какво "село" на 5 км.....   аз ги минавам Всеки ден, за около час.
Вече се стопли, правя планове да ходя пеша до края на града (Пловдив), да купувам жива, прясна риба.На 7 км ми е  рибарника.
И не, не е задължително "днес" младите хора на село да доят крави или да садят краставици.

Аз мислех, че пише майката от снимката, а то било дъщерята...! Боже, за младо момиче да се забие на село да живее е тотално неприемливо за мен!

Аз смятах, че пише жена, която има втори брак и пораснало дете и търси някакво спокойствие.

Ужас, ако дъщеря ми иде на село след училище, направо много ще ми е кофти! Моля ви се стига с тая природа, селото си е забита работа и младо момиче няма работа там да е за постоянно. И то заради мъж!

Такива постове, се чудя заради кого се пишат- да отчаят окончателно питащия и да му покажат какъв неспасяем провинциалист е, или за да се поиздигне човек в очите на анонимните никове и в собствените си?

Не се заяждам, не питам с лошо чувство, но това не е софийски форум, да има някакво извинение изхвърлянето.
Пишат хора от малки населени места и такива "откровения" не им помагат.

Това на снимките са някакви богаташки вили на село, а не селски къщи. Градинар е пипал там.

Какво има да се самоиздигам, Абсурт. Пита авторката - щяла ли да свикне. Откъде да знаем. Някои свикват, други не. Явно я мъчи, ако може едни карти да хвърлим ще свикне ли с манталитета или не. Тя самата е писала, че манталитетът на хората там не ѝ допада.

Аз си пиша искреното мнение, не би трябвало някой да се засяга, ако го кефи селския живот, нали?

Младо момиче на село с мъжа си за мен е кошмар на квадрат. Далеч съм от селските идилии и илюзии просто.

И да, селските къщи от снимките са вили на заможни хора, поддържани изрядно, за което трябват много средства

Мда, едното е град от селски тип, другото голямо село - за мен почти няма разлика, както писах, и в манталитет и в ритъм на живот на хората. Сигурно ще свикнеш...Не се местиш от София в Горно Нанадолнище, все пак.

Направо не знам как е възможно и защо - младо момиче да иде в село, точно когато трябва да е във вихъра на живота. С мъж - селянин по душа, искащ да живее в село, те чакат задължително проблеми от най-различно естество. Просто не ми се говори, само чукам на дърво някоя от дъщерите ми да не изперка и да направи тази глупост.

Знам, че пиша рязко, но това е омекотеното ми мнение.

Нямаш си на идея колко богати и заможни хора, че и с по-хубави от показаните къщи, има точно из Търновския край. И въобще не са стари хора, демоде или "селяци". Има и много чужденци, че и млади дори.

Ключ по молба на автора.